Мезофитни тревни формации (ливади), изградени от броеничеста ливадина и ливадна власатка ( )

Мезофитни тревни формации (ливади), изградени от броеничеста ливадина и ливадна власатка ( ).

2. Изводи

1.1.1.1. Хидротехнически съоръжения (Фиг.11 Язовири в община Криводол)

На територията на общината са изградени 25 язовира (2004 г .). Дванадесет от тях са отдадени под наем (в т.ч. 9 бр. са отдадени под наем и три броя са отдадени чрез концесия). Стопанисваните от общината язовири са 13 бр. (в т.ч. 7 язовира, 5 рибарници и една изкуствена водна площ). Рибарниците са разположени в заливната речна тераса на р. Ботуня. През по-голямата част от годината те не са завирени и не се използват.

Параметрите на язовирите и тяхното местоположение са представени в табл.17 и фиг.11 .

1.1.1.2. Оценка на водопотреблението и водоползването (Фиг.12 Водоснабдителни системи)

Водоснабдяването се извършва от "ВиК"-ЕООД Враца – район Криводол . Водоснабдяването за питейно-битови нужди в общината се осъществява от: подземни води от терасите на реките, каптажи на изворни води и яз. Среченска бара. На територията на община Криводол са в експлоатация ....водоизточника, в т.ч. ... каптажа, .... тръбни кладенци и ..... шахтов кладенец. Произведената на територията на общината вода е изцяло от подземни води. Около ........от подаваната вода за община Криводол се осигурява от повърхностни и подземни води извън общината. Водоснабдяването се осъществява чрез три водоснабдителни системи – Мътница, Кобиляк и Среченска бара. Водоснабдителната система Мътница е с водоизточник, разположен на територията на общината, докато водоснабдителните системи Кобиляк и Среченска бара са с водоизточници извън територията на общината .

Водоснабдителните системи и селищата, които се водоснабдяват от тях, са представени в таблица 18 и фиг.12

Таблица 18. Водоснабдителни системи в община Криводол

Най-голяма водоснабдителна система в района е Среченска бара. Основно съоръжение на системата е яз. Среченска бара с обем 15,5.10⁶m³. Водохранилището се пълни с води от каскада Петрохан и от съседни водосборни басейни.

Таблица 20. Водопотребление в община Криводол

Тенденцията е към намаление както на произведената, така и на полезно използваната вода. Намалението спрямо 2001 г. на произведената вода е 40.1%, и на полезно използваната с 17.1%. Същевременно налице е и тенденция към намаляване на загубите на вода в общината, съответно от 60% през 2001 г. на 44% през 2003 г.

Фигура 13

Полезно- използваната вода по видове консуматори е представена в табл.21. По-голямата част от нея се използва за задоволяване на питейно-битовите нужди на общината и едва 3.5% от общо използваната вода е за задоволяване на нуждите на промишлеността и селското стопанство.

За периода 2000 – 2003 г. е налице тенденция на намаление както на общото количество полезно-използвана вода, така и водата използвана от населелението. ( Фиг. ).

Произведената и полезно-използваната вода по населени места са представени на Фиг. 14,15 и Прил.1,2,3. За периода 2001 – 2003 г. се наблюдава незначително намаление на произведената вода в по-голямата част от населените места. Анализът на фиг.14 показва, че количеството на произведената вода се запазва постоянно за селата Г. Бабино, Градешница, Добруша, Краводер и Фурен.

Фигура 14

Количеството на полезно-използваната вода за последните три години, обаче се колебае малко и остава почти постоянно. ( Фиг. 15 ).

Фигура 16

Общото водопотребление в общината за последните три години се характеризира с малки колебания и между 97 и 121 л/ж/дн. Относително постоянно е водопотреблението на населението, промишлеността и селското стопанстово. (Табл. 23 ).

Потреблението на питейна вода в общината и в поречието на р. Огоста през 1998 г. и в перспектива до 2010 г. е отразено в Табл. 24

Липсва информация за състоянието на питейните води.

1.1.1.4. Състояние на речните води ( Фиг.18 Канализационна мрежа; Фиг.17 Пунктове за повърхностен мониторинг)

- организация на мониторинга

Съгласно заповед РД - 192/11.05.1998 г. на Министъра на околната следа и водите на територията на община Криводол не са определени пунктове за контрол качеството на повърхностните води от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). За анализиране на състоянието на повърхностните води е използвана информацията от два пункт № 47 (р. Ботуня, преди гр. Вършец) и пункт № 51 (р. Ботуня, преди вливането в р. Огоста) от НСМОС, за периода 1998 – 2004 г.; данни от два пункта (на р. Ботуня при с. Голямо Бабино и р. Лева при гр. Криводол), предоставени от РИОСВ, гр. Враца, за период 1989 – 1998 г.; доклад и протоколи с резултати от проведената екологична оценка на качеството на водите на реките Ботуня и Лева (Въртешница) в района на гр. Криводол, през 2001 г. (Фиг.17 ).

- източници на замърсяване

Източниците на замърсяване на речните води на територията на общината и извън нея са представени в Табл. 25

Таблица 25. Източници на замърсяване на повърхностните води

Основните източници на замърсяване на реките са недостатъчно пречистените битово-фекалните води от гр. Враца, от останалите селища в община Враца и Криводол, отпадъчните води от производствената дейност на територията на община Враца, а до 2003 г. и отпадните води от фирма “ХИМКО” АД.

Градската пречиствателна станция – Враца, е въведена в експлоатация през 1985 г. Поради дългогодишната експлоатация пречиствателната станция не пречиства ефективно битово-фекалните води по отношение на показателите азотни и фосфорни съединения. От друга страна, количеството на отпадъчните води, постъпващи в ПСОВ, в някои случаи е по-голямо от оразмереното водно количество. По тази причина една част от тях се отклонява преди станцията и зауства директно без пречистване в р. Дъбника. Друга част след механично пречистване прелива през преливника пред биобасейна и по обходния канал се смесва с пречистените отпадъчни води след вторичните радиални утаителина изхода на пречиствателната станция.

Другият съществен проблем на ГПСОВ – Враца е свързан с работата на утайковото стопанство. Метантанковете не работят и няма техническа възможност за използването им дори като открити изгниватели. Поради тази причина са изключени от схемата на пречистване трите първични утаителя. Описаните проблеми налагат необходимостта от реконструкция и модернизация на ПСОВ.

През 1999 – 2000 г. са извършени предпроектни проучвания за реконструкция, модернизация и разширение на ГПСОВ – Враца и предварителен доклад за ОВОС.

Основната технологична схема след реконструкцията ще осигурява механично и биологично третиране на отпадъчните води с последващо обеззаразяване (хлориране) при необходимост и обработка на предварително обезводнените и стабилизирани излишни активни утайки.

При модернизацията на станцията се предвижда отстраняване на азота чрез нитрификация или денитрификация и биологично или химично отстраняване на фосфора. Нефтопродуктите ще бъдат задържана още на входа в специално предвиден маслоуловител.

Предложената технологична схема и възприетите показатели и характеристики на отпадъчните води за периода 2000 – 2020 г. осигуряват нормативно пречистване на постъпващите водни количества, съобразно категорията на водоприемника. На този етап е възложено изготвяне на работни проекти за реконструкция и модернизация. Готови са работните проекти за механично пречистване. Необходимите средства за механичното стъпало са 1 400 000 лв. Обща стойност на цялостната реконструкция по проектни проучвания е 5 337 190 лв. Източникът на финансиране не е определен.

Количеството на отпадъците и утайките е около 700 т./год., като засега начинът за тяхното обезвреждане е депониране и частично за наторяване на оранжерийни цветя и черничеви насаждения.

След реконструкцията, модернизацията и разширението на ГПСОВ на гр. Враца ще спре замърсяването на р. Дъбника, респективно на р. Лева с биогенни елементи.

По-големи промишлени емитери са фирмите “Химко” АД, гр. Враца (от месец април 2002 г. фирмата е със спряно производство); НИПВМИБ “Ветбиофарм”ООД, гр. Враца (фирмата зауства непречистени отпадъчни води в р. Лева. Има наложена постоянна ежемесечна санкция) и “Холсим (България), с. Бели извор (фирмата има издадено в рамките на решение по ОВОС разрешително за заустване. Спазват се условията и емисионните ограничения, поставени в него).

Предвижда се фирмата “Химко” АД, гр. Враца, която е основният замърсител на р. Лева, да възстанови частично своята дейност през 2005 г., което означава, че замърсяването на реката ще се възстанови.

Частично изградените канализационни системи и заустващите в тях пречиствателни съоръжения на територията на общините Враца и липсата на канализационна система в Криводол са едни от основените източници за замърсяване на речните води.

В гр. Враца е изпълнена канализация за отпадна битова и дъждовна вода с обща дължина 92 км. Останалите населени места от общината не са канализирани. Замърсяването от градска канализация – Враца е с органичен произход (надвишаване на нормите за БПК5, ХПК и неразтворени вещества) .

В гр. Криводол съществуват отделни отводнителни канали с обща дължина над 2.8 км. (Фиг.18 и Табл. 26 ), които са изградени за нуждите на отделни предприятия, използващи за производствената си дейност големи количества вода (Винпром, Пералня и др., които вече не функционират) . В тях са се включили незаконно и някои от домакинствата, но само за битови отпадни води.

В останалите населени места в общината няма изградена канализационна мрежа. Битово-фекалните води се събират в септични ями и се явяват заплаха за замърсяване на подземните води.

През 2003/2004 г. е изработен проект за изграждане на канализационна система с пречиствателна станция, на стойност 5.2 млн. лв.и е финансиран от МОСВ и започнаха първите строителни работи. Предвижда се към 2008 г. канализационната система да бъде завършена. Проектът не предвижда използването на съществуващите канали. Не се предвижда в близките години и изграждане на канализационна мрежа в останалите населени места в общината.

- съвременно състояние

Проектните категории на реките протичащи през територията на общината са съответно:

Р. Ботуня над гр. Вършец – І категория;

Р. Ботуня от гр. Вършец до гр. Криводол – ІІ категория

Р. Ботуня от гр. Криводол до вливането в р. Огоста – ІІ категория

Река Въртешница (Лева ) от извора до с. Згориград – І категория;

Река Въртешница след с. Згориград до гр. Враца – ІІ категория;

Р. Въртешница от гр. Враца до вливането в р. Ботуня – ІІІ категория;

Р. Дъбнишка след яз. Дъбника до вливането си в р. Лева – ІІІ категория;

За оценка на екологичното състояние на повърхностните води в района е използван “коефициент на нормативна концентрация” (К_нк ), който представлява отношение между установените имисионни вещества и нормираните пределни концентрации (ПДК за водоприемник II категория). Стойностите на К_нк за минималните, максимални и средногодишни концентрации на имисионните вещества са представени в Табл.27 Основните закономерности на месечното разпределение на имисионните показатели за периода 1988 – 2004 г. са представени в Табл.28 , а месечните им колебания за последните три години на Фиг. 19 Общите тенденции в колебанията на имисионните показатели са разкрити посредством тренд-анализ и са представени в Табл29. и Фиг.20

Преобладаваща е неутралната реакция на речните води на р. Ботуня в изворните й области (пункт преди гр. Вършец). Както средногодишните, така и максималните и минимални концентрации отговарят на ПДК за ІІ категория водоприемник.

Реакцията на водата на р. Ботуня (преди вливането й в р. Огоста) се изменя от нормална до алкална / рН = 7.1 – 8.9 /. Средногодишните концентрации на N – NO₂ и PO₄ и максималните концентрации на неразтворени вещества, N – NO_2, N – NO₃, PO₄ N – NH₄ са значително над ПДК за ІІ категория водоприемник, докато минималните концентрации отговарят на изискванията. Превишенията на средногодишните концентрации са както следва: на N – NO₂ – 1.25 пъти; на PO₄ – съответстват на нормативните концентрации , съответно на максималните концентрации – неразтворени вещества – 1.78 пъти; N – NO_2, - 7 пъти; N – NO₃ – 1.34 пъти, PO₄ – 6.52 пъти N – NH₄ - 1.45 пъти. (Табл. 27 ).

Анализът на месечните колебания на имисионните показатели (Фиг. 19 ) показва, че през отделни месеци на годината единствено по показателите неразтворени вещества, N – NO₂ и PO₄ , водите на р. Ботуня не отговарят на стандартите за ІІ категория. Те са следните:

неразтворени вещества – през 2003 - м. март;

N – NO₂ – през 2002 (април и юли); 2003(март, май, юни); 2004 (май и юни);

PO₄ – 2002 (март, юли); 2003 (май, юни, юли, август, септември, октомври), 2004 (януари, февруари, май, юни, юли, август, септември и октомври).

Тенденцията при PO₄ е към нарастване на броя на месеците през които тяхната концентрация надвишава ПДК за ІІ категория.

Общите тенденции в колебанията на химичния състав на речните води са много разнообразни (Фиг.20 ). Т.напр. нарастване на имисионните съдържания е характерно за показателите разтворен кислород, наситеност с кислород, SO₄ ,PO₄, Zn. Измерените съдържания, независимо от нарастването на концентрациите, отговарят на стандартите. Единствено съдържанията на PO₄ надвишават ПДК, като превишенията за 2003 г. и 2004 г., спрямо 1998 г. са съответно с ... % и .....%. Намаляващи са съдържанията на Fe N – NO₂, N – NO₄, Ni, Cr и разтворени вещества. Единствено съдържанията на N – NO₂ през 1988 г., 2000 г. и 2003 г. превишават ПДК за ІІ категория водоприемник. Разнопосочни са тенденциите в многогодишните колебания на Cl, N – NO₃, Cu, Pb, As и неразтворени вещества. Т. напр. концентрациите на хлорни йони нарастват до 2000 г. и достигат до ......mg/dm³, след което намаляват и се задържат около .... mg/dm³ през 2004 г.; показателят неразтворени вещества се характеризира с намаляваща тенденция и съдържания над ПДК за ІІ категория от 1988 г. до 2002 г., след което концентрациите му нарастват, но отговарят на стандартите; концентрациите на N – NO₃ нарастват до 2000 г., след което постепенно намаляват и през 2004 г. достигат ..... mg/dm³ и през целия период на изследване отговарят на стандартите. Без ясно изразена тенденция са показателите окисляемост, общ Р, БПК₅ и Mn.

И в двата пункта на р. Ботуня са регистрирани високи средногодишни и максимални концентрации на кислород: на р. Ботуня (над гр. Вършец) - 9.22 мг/л и 84%; р. Ботуня (преди вливането й в р. Огоста) - 9.1 мг/л и 88%; съответно максималните концентрации са значително по-високи – 14.7 мг/л и 170% и 13.5 мг/л и 140%. Регистрираните стойности показват, че е налице хиперсатурация в резултат на усилената фотосинтеза на висшите водни растения, бентосни водорасли и фитопланктон. Преобладаващата алкална реакция на водата също е свързана със свръхнасищането с кислород на речната вода и може да доведе до «цъфтеж», който да предизвика негативни екологични проблеми в речната екосистема. Подобен извод е направен в Доклада на РИОСВ – гр. Враца и ИАОСВ от 22 авгут 2001 г.

1.1.2. Подземни води

(Фиг.21 Водон. хор. и пунктове за мониторинг)

На територията на общината няма изградени пунктове за наблюдение състоянието на подземните води.

Мрежа за контрол на качеството на атмосферния въздух на територията на община Враца като част от НАСЕМ – Подсистема “Въздух” няма изградена. По информация на РИОСВ – Враца на територията на общината няма значими неподвижни източници на вредни вещества в атмосферата. Значителен брой такива източници са разположени на територията на община Враца. Основните източници на емисии, които влияят съществено върху качеството на атмосферния въздух на територията на община Враца са “Химко” АД за гр. Враца и “ХОЛСИМ – ( БЪЛГАРИЯ) АД за с. Бели Извор, отоплителните централи, промишлените предприятия, автотранспорта и др.

Метеорологичните условия (посока на преобладаващите ветрове) в община Враца и община Криводол не оказват влияние върху качеството на атмосферния въздух в общината. Необходими са обаче контролни измервания за установяване влиянието на различните източници на битово отопление.
1.3.Земи и почви

1.3.1.Земни недра

На територията на общината не се осъществява добив на нерудните полезни изкопаеми.

1.3.2.1. Баланс по видове територия (Фиг.22 Земеползване)

Балансът по населени места и видове територии е представен в Табл. 29 Според него най-голям дял заемат земеделските земи, чиято площ съставлява 81.9% от площта на общината. За нуждите на горското стопанство се използват 12.2% от площта, а населените места заемат 4.5% .

Таблица 29. Баланс по видове територии по предназначение

Таблица 30. Баланс на територията по видове собственост

- мониторинг

Контролът и наблюдението на почвите по отношение на замърсяване с тежки метали се извършва въз основа на информацията от постоянни пунктове (включени в НАСЕМ.) по източници на замърсяване (промишленост, напояване, химизация, автотранспорт). Почвените проби са анализирани за олово, мед, цинк, кадмий и арсен. Оценката на замърсяването беше направена въз основа на Наредба № 3 за съдържание на вредни вещества в почвите / ДВ 36/79 и 54/97/, използвайки коефициент на техногенност Кт (съотношение между измереното съдържание и съответното ПДК/).

В съответствие с програмата за контрол през 2001 г. бяха наблюдавани пунктовете в басейна на р. Огоста по източник на замърсяване - напояване, представени в Табл.31и Фиг.23

- състояние
Таблица 31. Пунктове за контрол на замърсяване с тежки метали по източник - напояване
В общината няма напоявани площи с водоизточник р. Огоста и в момента няма действащи НС. Напояването в личните стопанства се извършва с води от р. Ботуня и Лева. Анализът на състоянието на речните води на тези реки показва, че те не са замърсени с тежки метали, следователно и в напояваните полета липсва замърсяване на почвите с тежки метали.

Пунктове за контрол на замърсяване на почвите с тежки метали по източник – химизация няма на територията на общината. Вероятно терените с лозови и овощни насаждения, при които се използват растително – защитни препарати на медна основа са с повишена концентрация. Препоръчва в се лозаро-овощарските райони да се използват растително – защитни материали, които не съдържат медни съединения.

Таблица 32. Замърсяване на почвите с тежки метали по източник - транспорт

Замърсяването на почвите и растителността от автомобилни емисии е ограничено в сервитута – за втори клас пътища. Близо до основните пътни магистрали е препоръчително да не се отглеждат селскостопански култури.

1.3.2.3.Замърсяване с пестициди

- негодни и забранени пестициди

На територията на общината, в селата Градешница и Краводер има два склада, в които се съхраняват препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност. В с. Градешница се съхраняват 13 500 т, а в с. Краводер – 3500 т. По мнение на РИОСВ в гр. Враца тези складове трябва да бъдат включени в проекта на областната администрация на област Враца за обезвреждане на негодните за употреба пестициди.

- съдържание на персистентни пестициди – органохлорни пестициди (ДДТ), фосфороорганични пестициди и триазинови пестициди

В пункта в Криводол концентрациите на ДДТ (сума) са в границите на фоновите концентрации от 0 до 0.3 мг/кг.

1.3.2.4. Вкислени почви (Фиг. 24Пунктове за мониторинг на почвеното вкисляване)

- мониторинг

За оценка степента на вредно вкисляване на почвата, на територията на община Криводол има изграден пункт в с. Главаци. Резултатите от анализа на почвените проби са представени в Табл.32