Питър Чапел Хомеопатия Практически наръчник

За мен бе особено удоволствие да напиша този предговор към българското издание на моята книга, защото съм прекарал множество обогатяващи и истински щастливи мигове във вашата страна, която медали и с някои дълбоки преживявания, свързани с хомеопатията. Не мога да кажа, че харесвам София, независимо от красотата на нейното име и планините наоколо, но съм възхитен от българската природа и атмосферата на малките села и градове, които съм посещавал. Що се отнася до хората, те навсякъде са прекрасни – мили, интелигентни и топлосърдечни.

Надявам се тази книга да ви вдъхнови с идеите, принципите и практиките на хомеопатията – моята голяма любов. Стремил съм се да предам богатството, дълбочината, невероятната целебна сила, заложена в хомеопатичната система за лечение, както и схващането за хармоничната вътрешна природа на всяко човешко същество за неговото пътуване от болестта към здравето.

От месец май на 1993г. активно се занимавам с преподавателска дейност в София като представител на Лондонския колеж по класическа хомеопатия. Това е съдържателен и продуктивен процес, в резултат на който в България вече има няколко десетки хомеопати, подготвени в класически дух. След двегодишното обучение, те са компетентни да практикуват хомеопатична медицина в съзвучие с принципите, положени от нейния създател Самуел Ханеман.

В момента здравеопазването във вашата страна, както и в повечето държави на Запад, прибягва главно до медикаменти и хирургична намеса за лечение и възстановяване на болните. Тези методи са уместни при някои аспекти на здравеопазването, но за повечето заболявания не могат да предложат истинско излекуване, а само временно облекчение. В резултат на почти двестагодишни наблюдения хомеопатите са открили, че практиките на конвенционалната медицина често увреждат човека повече, отколкото му помагат, защото, атакувайки симптомите посредством медикаменти, те се противопоставят на естествения лечебен механизъм на организма. Нерядко лекарствата оказват мощен ефект за потискане на внезапни и скорошни симптоми, но не принасят полза в по-продължителен период от време. За разлика от тях хомеопатията (ако се използва правилно) на практика винаги подобрява здравето, където това изобщо е възможно, т.е. при много от острите и хроничните заболявания, които не са стигнали фаталния стадий. Хомеопатията не е само ефикасна, но и напълно лишена от странични действия и увреждащи фактори. Ако следвате внимателно указанията в тази книга, можете дори да си приготвите почти безплатни лекарства. Някои фармацевтични компании ще го отрекат, но само защото техните интереси са в големите печалби, което няма нищо общо с борбата за здраве!

Понастоящем човечеството преживява огромна промяна на съзнанието. Това може да се види навсякъде – комунизмът рухна, основите на властта в Китай са разклатени, Съединение щати губят посока и старият ред, основан върху груб материализъм и насилие на природата, тръпне в агония. Свидетелства за обрата в човешкото съзнание са и откритията на съвременната наука като квантовата физика и теорията за хаоса, загрижеността на големи групи хора за планетата и всички форми на живот, новата духовност, зелената политика, модерната психология. Тези насоки в днешния ден на Земята оформят единен поток на планетарното съзнание, който потвърждава истинността на хомеопатичните принципи и практики на всички равнища.

Научни изследвания, публикувани наскоро, неоспоримо доказват правилността на основните постулати на хомеопатията. Тази лечебна система процъфтява навсякъде по Земята както никога досега. Тя се възползва от всичко ново – компютрите в кабинета по хомеопатия са нещо обичайно, системата Интернет обхваща и нейния свят, все по-ефикасни лекарства се изпитват и въвеждат редовно в практиката, идеите на съвременната психология са втъкани в хомеопатичната ни работа. Хомеопатията представлява една възродена идея, основана на гениално прозрение отпреди два века и като че все още недостатъчно оценено.

Самите вие можете лесно да използвате хомеопатичните лекарства за първа помощ. Прибавих информация за тях в края на книгата, за да я направя възможно най-полезна за практиката. Тук ще намерите и насоки за прилагане на хомеопатията в редица нетрадиционни области, безопасно, ако ги следвате внимателно. Хомеопатичните лекарства вече се появяват и на българския пазар.

Надявам се също, че много от вас ще бъдат вдъхновени да изучават хомеопатичната медицина като начин за създаване на здраво, освободено от болести, бъдеще за своите деца. Желая ви полезен, щастлив и творчески живот.

Пожелавам добруване на прекрасната ви страна и с вяра очаквам деня, в който хомеопатията ще бъде добре позната и широко използвана в цяла България.

С обич: Питър Чапел
Част първа

Травма и страдание

1

Емоционалните травми и хомеопатията
Тази книга има за цел да осветли темата за емоционалните травми и това как те въздействат върху всеки от нас, как пораждат болестите и ограничават свободата на изявите ни, като потискат и отричат нашите чувства на страх, гняв, скръб и загуба. Посочените процеси изграждат основите на всяко заболяване, затова чрез освобождаване на потиснатите чувства бихме могли да се излекуваме.

Идеята, че емоционалните травми имат връзка с болестите, може да е напълно нова за много читатели, а у други да предизвика скептицизъм, но в лечителските среди това разбиране е широко разпространено.

В много случаи ние дори не помним събитията, които са ни травмирали в миналото. Възможно е например да не съзнаваме, че нещо, което се е случило в ранното ни детство, и днес оказва драматично въздействие върху поведението ни. В настоящата книга е направен опит да се обяснят тези механизми. Тя е предназначена да събуди съзнанието ви и да ви накара да усетите в себе си силата, с която ще си помогнете сами. Съдържа достатъчно информация, подкрепена с много примери, за да ви улесни в лечението на скорошните емоционални травми чрез хомеопатични лекарства. Посочено е също къде и кога трябва да се търси професионална помощ. Подробно е описано как чрез просто, ефективно и задълбочено прилагане на хомеопатията могат да се постигнат понякога наистина чудотворни изцеления.

Книгата е предназначена за читатели без предварителни познания в областта на хомеопатията и може да бъде лично помагало или ориентир в търсенето на компетентна помощ за лечение. Вероятно би представлявала интерес и за студенти и професионални хомеопати, тъй като предлага нови идеи за използването на тази лечебна система.

Някои колеги биха ме упрекнали, че насърчавам самолечението, понеже професионалната помощ обикновено е по-успешна. Все пак, познавам доста хора, които са напълно способни да помогна на себе си и на своите близки, стига да имат достатъчно информация как да го направят. А и в много от страните, където работя, професията хомеопат все още не съществува.

Така че, макар и с известен трепет, аз ще се опитам да дам насоки и за двата пътя – самолечението и професионалната помощ, като разчитам, че вие, читателите, ще се опрете на своя здрав разум, за да откриете най-доброто за себе си.

Хомеопатията съществува от около двеста години. Изградена е върху известен брой принципи и практики, систематично проверявани и използвани с успех през последното столетие. Самуел Ханеман – основателят на хомеопатията – открил тези принципи чрез прецизни опити и наблюдения, след което посветил остатъка от живота си на усъвършенстването им.

Той установил, че лекуването може да се провежда в съгласие с определени логични и целебни принципи. Най-същественият от тях е „подобното се лекува с подобно”.Например, всички знаем, че когато белим лук, очите ни започват да сърбят и сълзят. Тези симптоми са типични за сенната хрема, така че хората, които страдат от това заболяване и имат подобни симптоми, ще се излекуват хомеопатичното лекарство, приготвено от лук. Хомеопатите са открили лечебните свойства на стотици вещества, като са ги изпитвали върху себе си и върху доброволци. По този начин е създаден изчерпателен набор от лекарства, подходящи за повечето човешки увреждания и страдания.

Чрез наблюденията си Ханеман стигнал до извода, че признаците и симптомите на заболяването не са самото заболяване, а сигурни показатели за неговото лечение. Той установил, че всяко заболяване представлява изграден върху собствени правила и логика вътрешен процес, който съдържа както физически, така и мисловни и емоционални елементи.

Хомеопатията е доказала, че лекува всякакви оплаквания, свързани с мислите, чувствата и физическото тяло. Принципни изключения са механични увреждания, нуждаещи се от наместване (не става въпрос за спонтанните прищипвания на гръбначни нерви, тъй като те могат да се получат в резултат на натрупано вътрешно напрежение), злополуки, при които се налага хирургична намеса, някои животозастрашаващи състояния и фатални болести.

Ханеман открил също един прост и уникален способ за приготовление на хомеопатични лекарства от непреработени природни субстанции. Той се нарича потенциране и обогатява лечебните свойства, като същевременно премахва вредните въздействия на веществата. Така че, в хомеопатията не съществуват странични ефекти – тази система е напълно безопасна.

Понеже по принцип се опира на схващането, че всички заболявания са физически, традиционната медицинска практика като цяло се стреми към отстраняване на телесните ефекти от травмите, без да обръща внимание на същностните причини. Медицината поставя диагноза според физическите признаци и се опитва да ги премахне чрез лекарства, като по този начин отрича и потиска резултатите от вътрешната травма, позволява й да расте и евентуално да се превърне в истинска катастрофа. Такъв е рутинния подход при заболявания като астма, екзема, мигрена, менструални проблеми, артрит, възпалено гърло и др.

Хомеопатичните лекарства от своя страна „имитират” вътрешната травма; те „напомнят” на организма да „отключи и освободи” проблема, така, че той да се стопи. При освобождаване на вътрешната травма, външните ефекти (тъй нареченото заболяване) изчезват, заличени по естествен път от лечебния разум на тялото (имунната система). По този начин се задвижва дълбоко присъщ вътрешен процес, който елиминира самата възможност за подобни травми. Ако, например, лекарството помогне на пациента да изостави отрицателните си нагласи и да пречисти атмосферата на дадена връзка така, че да се получат трайни и благотворни резултати, той вероятно ще осъзнае, че това е добър подход, и ще го възприеме за в бъдеще.

Хомеопатичните лекарства са подбирани измежду хиляди природни субстанции посредством клинично изпитване в продължение на двеста години. Сега те представляват почти пълен набор от целебни енергии, подходящи за лекуване на всякакви психофизични травмени състояния и техните компенсации чрез егото. С помощта на цялостния хомеопатичен процес, тези енергии са установени, извлечени и запазени в чиста форма. Те отразяват травмените модели, изградени от човешкия род в хилядолетната му история.

Според Световната здравна организация, хомеопатията е втората най-разпространена лечебна система на планетата. На първо място е традиционната китайска медицина, на трето билколечението и едва на четвърто – модерната медицина. Като се има предвид, че другите системи съществуват от хиляди години (дори модерната медицина е само продължение на практики, утвърждавани в течение на векове), тази статистика е действително забележителна. Хомеопатията е единствената сравнително нова медицина, създадена почти изцяло вследствие усилията на един човек, но тя буквално завладява света. Въпреки огромната съпротива, хомеопатията се развива успешно по простата причина, че наистина лекува. Ако вместо с тесногръд фанатизъм, бе посрещана с интелигентно разбиране, вероятно би била водещата лечебна система навсякъде по света.

Като практикуващ хомеопат през последните осемнадесет години, аз съм бил свидетел на много емоционални травми. Всъщност самият аз съм преминал през немалко. Създадох настоящата книга в резултат на вътрешните си преживявания и наблюденията в своята професионална практика.

Стигнал съм до убеждението, че повърхностните лечебни модели, все още широко разпространени в съвременното здравеопазване (например използването на лекарства и на хирургичния метод за „закърпване” на болния), твърде често са ненужни и безполезни, а понякога доста вредни. Вникването в дълбоките причини, в корените на емоционалната нагласа, довела до заболяването, и освобождаването на този процес, представляват мощен и сигурен път към по-добър живот за всички нас. Подобно схващане се потвърждава от стотиците лекари, мои студенти, които многократно са изпитвали верността на изложеното тук.

Разбира се, когато преживеете злополука и се нуждаете от операция, хирурзите може да демонстрират превъзходни умения. При продължителна дълбока патология оперативната намеса често е разумно решение. Всеки би предпочел изкуствен хълбок пред инвалидна количка. Ако някакво остро заболяване застрашава живота ви антибиотиците вероятно ще се окажат най-добрият начин за спасение. Що се отнася до разтърсващите житейски кризи, съвременната медицина нерядко е отличен помощник, но при най-разпространените и чести страдания нейните недостатъци са очевидни.

Тъй като хомеопатията е холистична система – т.е система, основана върху идеята за неразривна цялост, свързаност на всичко – моята работа изисква да изслушвам внимателно пациентите си, за да открия корена на заболяването в контекста на начина им на живот. Аз се стремя да свържа житейския им модел и техните оплаквания в холистичен хомеопатичен синтез, след което им помагам да премина през процеса на лекуване чрез хомеопатична лечебна програма.

Вследствие на това, поемам поверителна лична информация много по-често от повечето хора. Слушал съм и слушам хиляди житейски истории, всяка от които е уникална. Срещам се със случаи на остри и хронични заболявания, представени на фона на изживян гняв, скръб, страх и ужас, чувство за загуба или самотност, липса на обич и загриженост и т.н.. Понякога се сблъсквам с истории за катастрофи, войни и насилие. Друг път ми разказват за тайната полиция, за племенни нрави, за истинска нищета. Често пъти в сънищата си пациентите виждат образи, водещи към травмите на тяхното близко или по-далечно минало. Преплетени в единно цяло, всички тези изповеди изтъкават модели, които отразяват дълбоко и ясно състоянието на отделния индивид, но щом веднъж бъдат разбрани, могат да се разпознаят сред човешкото семейство навсякъде по света.

Във Втора глава ще се запознаете с някои основни идеи и примери за емоционалните травми и заболяванията, които ги съпътстват. Надявам се това да ви помогне да осъзнаете своите собствени травми и механизми на разболяване, както и тези на хората около нас. В Трета глава са описани конкретни случаи на лечение с хомеопатия, а Четвърта разглежда представените идеи в действие.

Останалата част от книгата съдържа информация за това как можете да се справите с тези травми, като използвате хомеопатията сами или с помощта на специалист.

2

Травмата

Страдание
„Животът е страдание” – заявяват много от източните мъдреци. „Животът е труден” – гласи първото изречение то бестселъра на Морган Скот Пек „Изкуството да бъдеш бог”. Казано е: „Исус е страдал на кръста за нас”. Макар да не съм убеден, че трябва да страдаме, несъмнен е фактът, че повечето хора наистина страдат. Страданието съпътства травмата на растежа, събития като войни и икономически катастрофи, лични и социални кризи. Примери за травматични кризи са болестите, загубата на близък човек, проблемите в дома и на работното място.
Травми

В тази книга често ще споменавам модела, залегнал в основата на страданието и който аз наричам травма. Под травма разбирам емоционалното състояние, породено от наранени чувства. Когато дадена ситуация ни завладява до толкова, че не можем да действаме по най-подходящия начин, ние заключваме травмата вътре в себе си. Според мен, всички функционални увреждания са резултат от случаите, в които сме били травматизирани и не сме успели да превъзмогнем това състояние нито тогава, нито по-късно.

Например, ако някой наш близък неочаквано умре, нормално е да скърбим. Ако обаче не можем да плачем, защото сме забравили как се прави това, ще започне да ни боли. По-късно е възможно да развием симптоми на поствирусен синдром, хронична слабост, сенна хрема или главоболие, които вероятно няма да свържем с непреодоляната скръб. Този вид причинно-следствена връзка обаче е ключът за разбиране на човешкото състояние. Винаги когато някой се разболее, с изключение на случаите на очевидни заразни заболявания като шарка или заушки, полезно е да го запитате какво точно е ставало в живота му около появяването на болестта – година, седмица или час преди това.

Има два основни вида травми – внезапни и скрити.

Тя връхлита индивида неочаквано и напълно го завладява. Сериозно заболяване в семейството, прекъсната любовна връзка, развод, смърт на близък – това са все внезапни травми, при които бихме могли да си помогнем сами.

При сексуално насилие в ранното детство, жесток побой, изоставяне, осиновяване, изключително трудно раждане и други внезапни травми, които сполитат човека както в детството, така и в зряла възраст, най-подходяща би била професионалната помощ.
Скрита травма

Този вид травма се насажда постепенно и неуловимо през годините и започва от самия процес на зачеването. Тя се получава, когато родителите проектират своите собствени травми върху детето си чрез жестоко, мрачно, обидно, равнодушно, саркастично или някакво друго травмиращо поведение. Ако са ви удряли, наказвали или не са ви дарявали с достатъчно ласки и ако това се е повтаряло системно в детството ви, то неминуемо се е превърнало в основна ваша трагедия. Накрая тя ще стане причина да възприемете отбранително поведение, за да преодолеете усещането, че никой не ви обича и не го е грижа за вас.

Аз виждам как подобни травми засягат децата във всички страни, които посещавам. Това до известна степен е неизбежно, като се им предвид, че и ние, родителите, обикновено сме зле травматизирани. Посочените нагласи и действия често ни изглеждат маловажни – ние просто вършим онова, което са вършили нашите родители – но подобно поведение може да предизвика сериозен смут в уязвимата душевност на малкия човек. Скритите травми са основополагащите причини за по-късната му неспособност да преодолява силни емоционални сътресения. Ако в детството си сме се научили да не плачем, като възрастни няма да можем нормално да скърбим.

Съществува и един още по-трудно доловим проблем. Някои деца са родени свръхчувствителни и имат нужда от допълнителна любов и грижи. Недялко срещам болни деца, чиито родители просто не са способни да бъдат достатъчно любвеобилни, ако не минат през известно обучение и не получат подкрепа в тази насока.

Веднъж медицинска сестра сподели с мен, че като дете често се смеела. Силният й смях дразнел майка й, която я наказвала заради тия изблици. Вече бях забелязал, че жената е доста скована около устата и брадичката, сякаш непрекъснато се опитва да държи тази област под контрол. Сподели също, че нейният син също се смее често, и аз се заинтересувах какво изпитва, когато чуе смеха му. „Изпадам в такава ярост, че не мога да се сдържам и го удрям”, отговори ми тя. Травмата от миналото все още владееше тази жена, Попитах я защо според нея майка й толкова е мразела нейния смях и пациентката отвърна, че на свой ред е била удряна от майка си заради смеха си. Не е трудно да се върнем още няколко поколения назад и да установим, че това е типичен вид травма, пренасяна от поколение на поколение и съдържаща огромен негативен заряд. Аз осъзнах, че проблемът на медицинската сестра е съсредоточен върху тази травма, и така стигнах до лекарството, което щеше да й помогне да сложи край на веригата от страдание. Запекът, който тя представи като главно оплакване, бе резултат от общата й скованост.

Травмата може да бъде причинена също то потискани мъчителни чувства на скръб, гняв и възмущение, омраза, усещане за предателство или отхвърленост и пр. Тези чувства възникват при кризи в семейството, в училище, в работата. Ситуациите, които могат да травматизират живота ни, са неизброими и включват такива на пръв поглед безобидни събития като смяна на дома, провален празник или несправедливо отправен упрек.

Съвременната медицина вече признава съществуването на посттравматичен стресов синдром след войни и лични сътресения и предлага сериозна подкрепа и съвети в това отношение. Настоящата книга се занимава изключително с индивидуалния отклик в момент на криза, независимо от конкретната причина за нея.

Двата вида травми, за които стана дума – внезапни и скрити, - на практика се препокриват. Скритата на пръв поглед травма, може да бъде преживяна като внезапна от изключително ранимо дете. Скритите травми са причина за понижено самочувствие и недостатъчна способност у детето да преодолява трудности, така че евентуална бъдеща внезапна травма ще го засегне още по-силно и ще остане дълбоко затаена.

Бихме могли със сигурност да заявим, че ако детето е отгледано с много любов и не са били ограничавани механизмите за освобождаване на емоциите (плач, гневни изблици и пр.), то ще бъде почти имунизирано срещу внезапните завладяващи травми. Разбира се, ще се чувства разстроено по време на събитието, но след това ще се възстанови само или с помощта на семейството и приятелите.

Такива хора, на които човек да се опре в тежки мигове, може и да съществуват, но те са истинска рядкост. Обществената тъкан на Запад почти се е разпаднала и представлява хаотичен сбор от лекомислие, повърхностни интереси, телевизионна хипноза и личностна изолация. Вместо здраво споени в продължение на много поколения семейства и приятелства за цял живот, виждаме пръснати индивиди, свързани единствено чрез телефонни жици и магистрали, изгубени в динамиката на нашето обсебено от властта на парите общество. Често ние просто няма към кого да се обърнем.

Преди повече от век, голямата чумна епидемия покоси две трети от населението на много европейски страни. Индианците бяха масово изтребени от болестите на белите нашественици, както и от тяхното оръжие. Тези събития несъмнено са оставили в паметта на оцелелите незаличими следи, които ще бъдат предавани от поколение на поколение.

Ужасната война, която помня от ранното си детство, причини огромни опустошения и човечеството още не ги е преодоляло напълно. Днес сме изправени пред нови беди: глобалното затопляне, озоновата дупка, замърсяването на световния океан, унищожението на дивите животни – всички тези кризи непрекъснато нарушават хармонията на живота на планетата; те заплашват да предизвикат неизмерими по своите мащаби екологични катастрофи, които ще травматизират животните, растенията и цялата Земя. СПИН застрашава обитателите на цели континенти, а и други новопоявили се болести могат да сторят същото. Някои казват, че днес планетата ни се намира в състояние на дълбока скръб на всички нива.

Видно е, че не съществува магически път, по който да се прекратят травмите в световен мащаб – понастоящем те са повсеместни и в обозримо бъдеще ще останат такива.

Обикновено травмите са свързани с цял набор от емоции, сред които са страхът, гневът, чувството на скръб и загуба, както и нуждата от любов. По мое мнение, тъкмо това се главните травми.

Хората преминават през различни етапи на тяхното преживяване и преодоляване. Всяка травма има различна динамика при всеки човек, в зависимост от неговата самоувереност, от предишните му травматични преживявания и от ред други фактори. Психолози и лечители са изградили изчерпателни и добре осъзнати травмени модели. Като пример може да послужат проучванията на Елизабет Кюблер Рос върху умирането, както и опитът на Алис Милър и други изследователи с жертви на насилия и жестокости.

Липсата на любов, според мен, лежи в основата на много травматични състояния, особено когато е свързана с чувство на изолация и отхвърленост, ниско самочувствие и отсъствие на самоувереност. Страхът често е допълнителен фактор. Всички ние живеем с нагласа да отблъскваме любовта, която ни заобикаля. Както казва един мой приятел, липсата на любов е общото разпятие на всички хора. За да излезем от тази ситуация, трябва просто да обичаме – да даваме любов, вместо да я очакваме. Любовта означава просто да бъдем добри, да предлагаме опора, да се доверяваме едни на друг.