К 15 Политическо лидерство

К 15

Политическо лидерство

1.Въведение.

Проблемът за лидерството или водачеството има различни измерения и различни значения. Във философско-исторически аспект е свързан с ролята на великата личност. В социологията се търси връзка на водача със социалната среда и структурата. В социалната психология се разглежда водача като фактор в междуличностните отношения. В Политологията се разглежда ролята на водача в политическата система и политическия процес.

Определение:

1)Лидерството(водачеството) – функция от силната личност или следствие от силата на личността.

2)Средище, фокус на груповия контрол.

3)Лидерство = осъществяване на влияние.

4)Може да отразява поведението на индивида в управлението на една групова дейност.

5)Способността да се влияе на хората.

6)Израз на позитивно влияние.

Особеното положение на един човек или няколко души по отношение на мнозинството; като такъв тип взаимоотношение в групата, при които планирането, координирането на дейността са прерогатив на един или няколко лидери.

2.Необходимост от изучаване на политическо лидерство.

Явлението се разпростира във всички сфери на обществения живот. Интерес е лидерсвото в политиката. Корените се търсят в тезата за вечното социално и политическо неравенство на хората. В това неравенство се търси и пораждането на управленския елит. Мнозинство->елит->лидери.

Управление на лидерите при наличието на опит и маса. Политическото управление се осъществява от:

-един човек ->монарх, директор, тиран, автократ;

-от няколко души – олигархия, хунта, регентство;

-от много хора – колегия, парламент;

Въпросът за лидерството е свързан с търсенето на равновесие между управляващи и управлявани. Управляващите се определят като управляваща прослойка, тъй като са малко на брой по отношение на обществения брой на управляваните. Такъв е случаят на груповото лидерство. Когато обаче субект на политическия процес управляваща е една личност, тогава става дума за индивидуално лидерство. Делението е условно. Елитът е този, който излъчва и груповите и индивидуалните лидери, за това той се разглежда като лидерска каста.

3.Методики за установяване на лидерите.

Проблемът за лидерството се осъществява на две равнища:

1)Решаване на проблема чрез философско-исторически и политически концепции за лидерството.

2)Чрез емпирични изследвания в малки групи.

Концепции за емпиричен анализ:

1)Теория за чертите на лидера. Критерии: *качества на лидера -> съвкупност от психични и биологични черти. В редица случаи този критерии е неприложим, защото има различни мнения за тези качества на лидера.

2)Теория на ситуационализма. Основна цел – да открои лидера благодарение на ситуацията, определяща е и оценката на другите в групата.

3)Теория за определяща роля на последователността – акцентът се поставя върху управляваните, върху ония, които изпитват върху себе си ефекта на управлението и качествата на лидера. Лидерството се разглежда по-скоро като характеристика на групата(каквато е групата, такъв ще е и лидера). Теорията разглежда лидерите като хора, способни да задоволяват и изразяват интересите на своите последователи.

4)Теория та релационизма(релация – отношение). Обяснява лидерството с взаимоотношенията между лидер, ситуация и група.

5)Теория основаваща се на взаимоотношението лидер–граждани. Валидна е само където съществува гражданско общество. Връзката е двупосочна и лидерите влияят и въздействат върху решенията на избирателите(в първата посока); Второ – лидерите търпят тяхното въздействие като се стараят да отговарят на предпочитанията им. За постигане на целите си лидерите се опират на т.нар. сублидери(заместници, полулидер) и на избирателите си. Обикновено процесът на информиране и на изразяване на мнение тръгва от избирателите, минава през сублидерите и стига до лидерите, като те всички са взаимно-зависими.

Определение: лидерството трябва да се разглежда като взаимоотношение, при което за да упражнява власт лидерът се нуждае от привърженици и последователи; т.е. лидерството разглеждано като взаимоотношение от страна на лидера е упражняване на власт или влияние към неговите последователи.

6)Ролева теория. Свързана е със социалната роля на лидера. Въпроса е не кой е лидерът, какво прави?

Видове лидерства:

-фиктивно лидерство – отразява отрицателните черти в личността; вреди както в индивидуална изява, така и в обществена изява;

-фактическо лидерство – решения, които са резултат от положителната нагласа и необходимите положителни качества на лидера;

-формално и неформално лидерство – отнася се до начина на подбор;

3.Формиране на политическите лидери.

Това е един сложен процес. Не всички политически дейци, дори да са начело на партии, държавни институции са политически лидери. За да стане един политик лидер му трябват не само качества, но и последователи.

Някои черти на политическия лидер: да има собствена политическа програма; да има способността да се бори за нейното изпълнение; да има популярност; да има качествата да води масата; да има достатъчно време да посвети на каузата и време да докаже своите качества на масите; да има харизма – обаяние, т.е. качества които привличат масата.

Има значение и обстоятелството дали лидерът е профсъюзен деятел, политик или интелектуалец.

Оптимизъм – абсолютно качество за всеки лидер.

4.Типове лидери.

От типа на лидера често зависи дейността на избирателите му. Предпоставки за характера и типа на лидерството: мащабност и стил; да има обща култура, също специална партиина култура; да бъде информиран; да бъде стабилизиращ фактор в отношенията; да бъде отговорен човек; да бъде убеден демократ; да бъде авторитетен.

Според най-разпространените типологии лидерството бива:

-традиционно;

-рационално;

-харизматично – особено съществен тип, защото има чисто личностен характер. Основава се върху вярата за особените възможности на лидера. Най-често харизматичните типове лидери възникват при кризисните ситуации;

-има теория за лидерството като вид лудост, а лидерите се представят като хора фанатици, параноици;

-има вождове агитатори, които обикновено подтискат някакъв комплекс за вина;

-има лидери-идеолози. Смята се, че са преживявали разочарование в детството си. За тях не е важно на какво поприще ще се утвърдят, важно е да имат власт;

-лидери от консервативен тип – действат само в рамките на закона;

-лидери от революционен тип – искат непрекъсната промяна;

-лидери реформатори(еволюционисти);

Съществуват авторитарен(господстващ) тип лидер; интелектуален; убеждаващ; изпълнителен тип(администраторите); демократичен тип.

5.Ролята на лидерството.

Схващане, че лидерът не е всичко, а елитът е всичко. Отношението лидер – маси също е много важно за значението на лидера. Печели онзи лидер, който е спечелил доверието на масите. Проблема за ролята на лидера в обществото и историята зависи от това чия е определящата роля в процеса на политическото развитие – на индивидуалното действие на личността или на действието на институциите.

Проблемът за ролята на личността в дадена политическа ситуация е свързана с няколко основни характеристики на лидера. Централно място заема лидера – герой -> проявяват се само в кризисни ситуации.

Прави се разграничение между лидерство в малки групи и лидерство в национален мащаб. В национален и международен мащаб нерядко се поражда култ към личността на лидера. Това явление е вредно, то подменя естественото уважение с цел да се внуши на тълпата, че нейното благополучие зависи само от този лидер. Този култ се поражда от групи около лидера, които са заинтересовани.