Представители- Каптерев, Уйлям Джеймс, Й. Хербарт, А. Щрюмпел, В. Прайер, К. Д. Ушински, Йосиф Ковачев
Втори етап-период на обособяване на педагогическата психология като самостоятелна наука върху собствени експериментални основи.
Обхваща периода от втората половина на XIX век до началото на XX век. В този период стават изменения в образователната практика. Масовизирането на образованието изисква специални изследвания за психологическите условия на обучение и възпитание. Но тази нужда на образователната практика не може да се задоволи, нито от общата психология, нито от общата педагогика. Това са и причините в този етап да възникне педагогическата психология като самостоятелна наука.
Представители: Рубинщейн,А. П. Нечаев, Ернст Мойман, Алфред Бине, Петко Цонев и др.
Трети етап-период на затвърдяване(вътрешно диференциране) върху здрави принципи и естествено-научни основи. Тогава става окончателното обособяване на педагогическата психология като отделна наука.
Началото му е свързано с с името на Л.С. Виготски(1896-1934) и неговата „Педагогическа психология”, предназначена за повишаване на теоретическото равнище на подготовката на учители.
Природонаучна основа на съвременната педагогическа психология е учението за основните процеси и закономерности на висшата нервна дейност, разработена от П. Павлов и негови сътрудници То разкрива физиологичните механизми на ученето (усвояване знания и умения, формиране на навици и привички) - изграждане временни нервни връзки, условни рефлекси и динамични стереотипи - и помага теоретически правилно да се осветлят обучението, възпитанието, самовъзпитанието и научно да се обосноват педагогическите действия и взаимодействия.
Л. С. Виготски създава културно-историческа теория за обществено-исторически произход на висшите психически функции у човека и за психическото развитие, която става фундамент за конкретни психолого-педагогически изследвания и за съвременни психодидактични концепции. Формулираният от него общо генетичен закон за културното развитие на детето гласи: „Всяка функция в културното развитие на детето се появява на сцената два пъти, в два плана: първо - в социален, а след това – в психологически първо между хората като категория интерпсихическа, после вьтре в детето като категория интрапсихическа“.Следователно всяка висша психическа функция неизбежно преминава през „външен стадий” в развитието си, защото първоначално е социална функция.
