ЕК върна проекта за споразумение за 2014 - 2020 г. с куп критики

Европейската комисия е върнала на българското правителство проекта за споразумение за периода 2014 - 2020 г. с доста подробни коментари и множество забележки. Това става ясно от качения на сайта eufunds.bg документ, където е описано, че коментарите на Брюксел са изпратени на 6 юни.

В близо 20-те страници коментари ЕК прави доста задълбочени наблюдения и корекции на изпратения от България документ. Основната забележка е за липсата на приоритети в почти всички области. Простото обяснение, разбира се, е, че те липсват, защото продължава да няма политическа воля да бъдат формирани. Приоритетите означават някой от управляващите да излезе и да обясни, че ще се затварят болници и някои градове няма да получат финансиране, защото нямат смислени стратегии или идея как да се подобрят дългосрочно. Тъй като трудните решения са нещо, което това правителство упорито избягва вече над година, коментарите на ЕК са доста логични.

От кабинета на ресорния министър Зинаида Златанова обясниха, че връщането на коментари е редовна практика и нито една друга държава още не е подписала споразумението си, с което да отвори пътя към новите пари. Планът на Златанова е да събере коментари от министерствата до края на тази седмица и да бъдат върнати на Брюксел следващата. В срок до 26 юни българските власти ще отговорят на поставените от ЕК въпроси. "В коментарите на комисията няма нещо, което да ни изненадва, това е очаквана и рутинна процедура", заяви Златанова на съвещанието на координационното звено.

Предвид ситуацията в държавата обаче това ще е доста трудно упражнение, тъй като може да се окаже, че това е последната седмица на това правителство. Това заплашва процесът по одобрение на споразумението да продължи доста дълго, а без него няма как да има нови евросредства за България.

По-важните забележки:

• България все още държи на идеята с "Региони в растеж" да се финансират

67 града (частично, защото големите градове са под контрола на ГЕРБ - нещо, което тези управляващи не можеха да преодолеят). Събрано в едно изречение, с което ЕК удря по главата България и нейните колебливи политици вече година и половина, "парите трябва да са много по-концентрирани и базирани на анализ на нуждите на функциониращи градски области с достатъчно критична маса от икономически и демографски потенциал, като се подкрепят само най-добрите и обещаващи стратегии с потенциал за дългосрочно подобрение".

• Стратегията за реформа в здравеопазването не е конкретна в плановете си, сроковете и финансирането. Иска се още по-ясен национален ангажимент за приоритизиране на нуждите, с карта за преструктуриране на болниците, преди каквито и да било пари да бъдат налети в сектора.

• Тъй като "Добро управление" (наследникът на "Техническа помощ" и

"Административен капацитет") е замесена в повечето мерки, които България трябва да предприеме, за да отговори на изискванията на ЕК, трябва да й се даде максимален приоритет за ранно изпълнение, както и ясно финансиране.

• Водната реформа трябва да включва прехвърлянето на отговорността на отделните общини към регионалните водни оператори, които още не са създадени. Парите, които Програмата за селски райони дава на общини под 2 хил. еквивалент-жители (често общини, контролирани от ДПС), трябва също да са съобразени с общите приоритети. Т.е. никакво раздаване на парче.

• Все още няма адекватна карта на нуждите и индикаторите, за да бъдат достигнати целите на България в достъпа до широколентов интернет и използване на интернет от населението. Не е ясно какви инвестиции ще има в тази област от частния сектор. Да се даде ясен мандат на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" да управлява процеса. 24.6 млн. е много малка сума, която България да отдели за този приоритет, смята ЕК.

• Въпреки че България отложи за 2016 г. въвеждането на стратегията за специализация, от която зависят парите за "Конкурентоспособност", ЕК призовава тя да бъде приета по-рано. Стратегията е готова и е представена от Световната банка, но отново се бави от българските власти, тъй като те не са съгласни с някои от приоритетите вътре (защото това значи, че дадени фирми няма да взимат пари от новата програма).

Селските райони отново са оставени на самотек, както този период. Няма никаква ясна структура и приоритизиране на най-добрите проекти, които биха довели до съживяване на по-малките общини.

Пътищата от по-ниска категория трябва да преминат анализ "разход-ползи", тъй като целта "достъп до градове и културни и природни забележителности" не е особено информативна. Освен това тя трябва да е част от туристическа стратегия, смята ЕК.

Интеграцията на ромите трябва да бъде вплетена адекватно във всички програми, енергийната ефективност трябва да е добре координирана, защото работна министерска група не е достатъчна. Черноморският флот има структурни проблеми като стари и неизползваеми съдове, които нямат нито добро икономическо представяне, нито енергийна ефективност.

***

Дузина въпроси без отговори

Освен основните забележки има допълнителни въпроси, които ЕК поставя. Първи сред тях е България да посочи къде смята да прилага по-малко съфинансиране и къде по-голямо, тъй като този период няма нужда навсякъде страната да прилага максималния обем от 80% съфинансиране. ЕК настоява да се запази и разшири финансовия инженеринг, който този период се оказа особено успешен. Комисията иска България да даде много по-ясна представа къде и колко ще бъде той, както и дали възнамеряваме да се включим към европейската инициатива за малък и среден бизнес (за която отделяме част от парите и ги даваме на Европейския инвестиционен фонд). И за двете от министерството на икономиката знаеха, но мислеха да направят на по-късен етап. Явно това няма да проработи. ЕК е доста категорична в желанието да се добави "липса на предприемаческо и управленско ноу-хау" в причините за ниския ръст и развитие на малките и средните предприятия в България. Също така комисията не разбира разделението, което този период беше наложено между сийд и венчър финансирането за иновативни компании и заеми, микрокредити и гаранционни схеми за "компании с ликвидни проблеми".

В областта на обществените поръчки ЕК има желание за стандартизирани документи, които да минимизират възможността за "минаване между капките" на общините и министерствата.

Не са отбелязани силните и слабите страни на университетите, бизнеса, БАН, за да може да се работи и финансира там, където те са силни. Не е посочено кога България смята да установи финално границите на "Натура 2000" заедно мерките за консервация на тези региони.

Исканията за двойно по-високи заплати и по-добри условия за труд на протестиращите служители на столичния Център за спешна медицинска помощ са справедливи, но неизпълними в много кратък период. Това обяви вчера временният му директор д-р Александър Златанов. Той уточни, че повишаване на възнагражденията ще има, но не може да каже с колко и кога ще стане това.

Според д-р Златанов всичко това е въпрос на разчети и икономика. Той припомни, че от вчера в столицата започнаха да дежурят екипи, командировани от софийски болници.

Д-р Златанов отбеляза, че се правят проверки на базите на Спешната помощ в софийските квартали. По думите му екипите ще започнат реално работа в края на седмицата. Той добави, че в момента медиците от центъра се справят и сами и че през изминалата нощ на работа са били 19 екипа.

Всяка трансплантация съобщаваме като новина. Въпреки че имаме специалистите, за които тя е рутина. Въпреки че имаме нормален закон, който гарантира сигурността на пациента. Въпреки че имаме работеща координираща структура. Но нямаме доверие в системата. Включването на скъпи лекарства в списък, по който стойността им се поема от обществена осигурителна каса, съобщаваме като новина. Въпреки че би трябвало да е нещо нормално. Но загубихме доверие в системата. Съобщаваме като новина превозването на спешно болни с хеликоптер. Въпреки че това е всекидневие във всяка цивилизована държава.

На 8 април се обадих на Спешна помощ, дойдоха за по-малко от 15 минути. Точно така трябва да е. Но у нас е новина, защото за проблемите на и в Спешната помощ се сещаме, когато някой умре, недочакал линейка, или когато бабаит пробва юмруците и ритниците си върху доктора, фелдшера или шофьора. Тогава упреците се подритват като футболна топка от полето на спешните екипи към това на пациентите и близките им. А държавата, която е трябвало преди повече от 20 г. да създаде работещ механизъм това да не се случва, се хвърля да локализира пожара. Всеки път обаче пропуска да го потуши напълно.

И започват безкрайните експерименти на принципа "уча се да бръсна на чужда глава". Ражда се ялова идея с обичайното обещание, че линейките вече ще идват до 10 мин. - спешни портали, тел. 112 вместо 150, повикване на Спешна помощ с SMS, въвеждане на неработеща GPS-система и пр., и пр. Сега опитите да се направи нещо работещо в полза на хората не се забелязват. Защото загубихме доверие в системата.

Лекарите, сестрите и акушерките ни си тръгват. Защото нямат доверие в системата.

Нямаме доверие в системата, защото само някакви два и половина милиона души плащат здравни осигуровки и с тях трябва да се издържа системата, обслужваща 7 млн. Нямаме доверие, защото някому хрумна да превърне лекарите и болниците в търговци и да иска от тях да печелят като в бакалията. Нямаме доверие, защото отговорен човек публично обяви докторите за убийци, преди да е разбрал за какво става въпрос, и издигна барикада между лекари и пациенти. Нямаме доверие, защото някой си позволи лукса да открадне 1,4 млрд. лв., спестявани 10 години от хората. Нямаме доверие, защото никой не отговаря на хората къде са откраднатите им пари и за какво са използвани. Нямаме доверие, защото след грешка се започва от нулата, без да се вземе доброто от миналото. Нещо повече - то бива разрушавано.

След няколко петилетки разруха, стигат ли година-две за връщане на доверието?

28-годишна почина след ин витро

Роднините й подозират лекарска грешка

Фани Серафимова

Монитор  стр. 6,7  

Двадесет и осем годишна жена почина часове след инвитро процедура. Десислава Гербева от Софийското село Дрен издъхнала на 7 юни, съобщиха роднините й пред TV7.

По думите им тя отишла в 8 часа в Медицински център "Афродита" в столицата за рутинна манипулация за асистирана репродукция. Скоро след като тя била направена, състоянието на жената рязко се влошило. Лекарите от центъра й оказали спешна помощ, но въпреки усилията не успели да я спасят. В 14 часа от полицията съобщили на баща й Ангел, че дъщеря му е починала.

Родителите на младата жена са категорични, че Десислава е станала жертва на лекарска грешка. Те смятат, че смъртта е причинена от упойката и настояват виновните медици да бъдат съдени. Роднините разказват, че тя е била с алергия към парацетамола, имала е и дихателни проблеми. Близките на жената разказват, че месец по-рано на нея са й били отпушени маточните тръби.

Направих й трансвагинална пункция на фоликулите на яйчниците, всичко премина добре. Нямаше никакви усложнения и оплаквания. След възстановяването от пункцията пациентката получава внезапен срив на сърдечносъдовата и дихателната система. Състоянието й се влоши много бързо, тя не можеше да диша, разказа д-р Антон Баев - единият от медиците, който се е грижил за младата жена.

Той допълни, че Десислава е дошла за пръв път в клиниката преди месец. Безпокояла се, че не може да има деца и настояла за инвитро.

Всички тестове, които правим, са много общи. Стимулацията на организма бременността и хормоните, които се дават на жените, провокират промени. Те натоварват организма и понякога може да се стигне до отключване на крайни състояния, каза още д-р Баев.

Лекарят посочи, че оплодените яйцеклетки на Деси още се пазят в клиниката и увери, че ще запази ембрионите. По думите му бащата има правото да реши какво да прави с тях - дали те да бъдат унищожени или да ги износи и роди друга жена. В България обаче сурогатното майчинство не е разрешено.

Приятелят на Деси, от когото тя е искала да има дете, живее в Германия. Нейни приятелки разказват, че тя се готвела да замине при него в чужбина.
Наплив от пенсионери за спешни лекари

Нито един командирован от болница не започна работа в Бърза помощ вчера

Силвия Николова

Монитор  стр. 7  

Наплив от пенсионирани медици да работят като спешни лекари има в столичния център за спешна медицинска помощ. Само за три работни дни - от петък до вторник, са се обадили и са подали заявления за назначаване шестима доктори. Това съобщи за "Монитор" временно изпълняващият длъжността директор на центъра д-р Александър Златков. Те са все енергични хора, с богат опит и силна мотивация и макар и в пенсионна възраст, желаят да работят, обясни той и допълни, че вече има и неколцина млади лекари, желаещи да започнат работа. И пенсионерите, и младите лекари ще бъдат назначени на трудови договори.

Вчера в центъра за спешна помощ не започна работа нито един командирован да подсили екипите медик от столична болница. Очакваше се помощта от лечебните заведения да дойде от вторник.

Желаещи има, можех веднага да взема няколко човека и да направя показно пред медиите, но предпочитам първо да се срещнем с хората, да видим кои от тях имат силна мотивация за работа при нас и едва тогава да ги назначим, обясни д-р Александър Златанов.

90 заявления за постъпване на работа вече има от университетските лечебни заведения в столицата, желаещи има и от няколко общински болници.

Те са от лекари и медицински сестри. Последните 15 заявления - от понеделник, са от Александровска болница. По думите на и.д. шефа на центъра от някои частни болници също са пожелали да окажат помощ на центъра.

Към момента шофьори няма да взимаме, тъй като работата е специфична, каза д-р Златанов и допълни, че медиците ще бъдат назначавани на половин трудов договор след събеседване. Амбицията на и.д. шефа на центъра за спешна помощ д-р Златанов е да сформира 50 екипа, които да достигат до пациентите до 17-ата минута от обаждането.
Умирай трудно BG

Силвия Николова

Монитор  стр. 12  

Въпреки усилията на не един и двама здравни министри българският пациент не умира лесно. Нашенецът трудно може да бъде изненадан от каквото и да било, свързано с родното ни здравеопазване. По една-единствена причина - че у нас всяка реформа (а те не бяха една и две) в този сектор беше епизодична, а следващата не се надграждаше приемствено. Поради тази причина така и не се стигна до финализирането на нито една здравна реформа, не беше направен нито един анализ на свършеното, не бяха отчетени нито плюсовете, нито минусите. Никой не набеляза последователни мерки с твърдата решимост те да бъдат спазени, за да не се повтарят фаловете от близкото ни минало. А колкото до тях, фаловете - те не бяха нито един, нито два.

Резултатът: недофинансирана болнична помощ, липсваща национална програма за профилактика и превенция на заболеваемостта и от това като следствие все по-болно население, в голямата си част здравнонеосигурено, без възможност да си доплати скъпите терапии, често пъти дори без възможност да си купи и лекарства от аптеката.

Съвсем логично това население - най-болното, най-изтормозеното от безработицата и безпаричието, стана контингент на Спешната ни помощ - единственото звено, което приема и лекува безплатно. Защото всеизвестно е, че ние комай сме единствената държава в Европейския съюз, в която няма нито една лечебница за бедни. А такива болници има навсякъде в Европа - поддържат се от фондации, вероизповедания, дори от частни лица.

Като се имат предвид всички тези обстоятелства, става твърде ясно защо проблемите в Спешната ни помощ не само че не се решават от години, но и имитирането на реформи в сектора непрекъснато генерира нови.

Стигна се дотам лекарите в тази най-тежка и уязвима сфера от здравеопазването да получават 600 - 700 лева месечна заплата. Тук в сметката не влиза допълнителното материално стимулиране, на което не може да се разчита всеки месец, нито на нощните дежурства, за един час от които се плащат 10 стотинки. Няма грешка - словом: десет стотинки. Лекарите от Спешна помощ не само че са най-натоварени с отговорността спасяване на човешки животи, но са и най-онеправдани по отношение на израстването им като специалисти. Заради натоварените графици малцина от тях успяват да запишат специалност. Логичният завършек е: дефицит на спешни лекари, незаети щатни места и увеличаващ се брой на болно и бедно население.

За спасяването на сектора, респективно на нас, потенциалните пациенти, се родиха какви ли не екзотични "решения" - като се започне от командироване на болнични лекари в линейките, та се стигне и до назначаването на пенсионери. Впрочем и двата варианта не са за подценяване в условията на дълбока ресурсна криза. Секторът обаче няма да се избави от нея нито чрез докторите от клиниките, нито чрез хората, прехвърлили пенсионната възраст, та макар и енергични. Това са само палиативни грижи, прилагани обикновено на пациент с броени дни.


ЕК ни върна със забележки споразумението за еврофондовете до 2020 г.

Ромите, развитието на градовете и липсата на яснота за здравеопазването са сред най-проблемните области

Таня Петрова

Сега  стр. 1,2-3  

Европейската комисия продължава да има сериозни резерви към предложеното от България споразумение за партньорство за новия програмен период 2014-2020 г. въпреки редицата ревизии на документа. Някои реформи остават неясни, ЕК не приема и разпределението на парите по отделни приоритети.

Това става ясно от препоръките на Брюксел към изпратения от България официален проект на споразумението за партньорство. Документът е определен като "зрял и с ясна структура", но забележките по съдържанието остават сериозни. Противно на обичайната практика такива коментари само да се преразказват, този път кореспонденцията бе публикувана в пълния си обем на сайта eufunds.bg. Множеството препоръки със сигурност ще отложат във времето подписването на споразумението, както и одобряването на седемте програми, плюс парите за селските райони. С политическите трусове у нас рисковете да не започнем скоро да ползваме парите от новия финансов период стават още по-големи.

В частта на финансирането Европейската комисия недоумява защо България е предвидила едва 24.6 млн. евро за подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии. Средства за този приоритет се планират само по програмата за развитие на селските райони, без в самите оперативни програми да има такова перо. От Брюксел не са съгласни и да увеличаваме средствата за опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност. Ръстът тук идва от по-голям бюджет за опазване на околната среда в градовете по програма "Региони в растеж", става ясно от сравнение на данните. В началото на годината по този приоритет бяха предвидени едва 46.7 млн. евро за цялата програма, а сега парите са 337.6 млн. евро за сметка на намаление другаде. Този ръст трябва да бъде обяснен, той не трябва да става за сметка на инвестиции в ключови сектори като образование, здравеопазване, иновации, изтъкват от ЕК.

Програмата "Региони в растеж" е рискова за цялото споразумение. От Брюксел за пореден път дават категоричен знак, че няма да се съгласят парите за развитие на регионите да се разпръснат между 67 града. "Това няма да позволи ефективното усвояване на близо 725 млн. евро", категорични са от комисията. Вземането на решение по този въпрос касае както оперативната програма, така и общото разпределение на средства по обявените от ЕК общоевропейски приоритети.

Въпреки приетите набързо от България камари от стратегии в критични сектори критиките на ЕК за неясни намерения и приоритети остават на дневен ред. От коментарите става ясно, че правителството е изпратило в Брюксел обширен документ по тема "Здравна реформа", но от Брюксел продължават да не виждат конкретика в плановете за реформа, финансирането и времевия й график. От комисията изтъкват, че без план и карта за преструктурирането на болниците европейското финансиране няма да е възможно.

На стратегическо ниво се критикува и срамежливото споменаване на интеграцията на ромите. По политически причини тази тема в България се избягва, но ЕК иска да види ясни ангажименти за интегрирането на ромите, както и за гарантирането на достъп до базови услуги като здравните за цялото бедно население. Традиционни критики има и към забавената реформа във ВиК сектора, липсата на добри приоритети за развитието на селските райони, слабата координация в енергийната ефективност и нуждата от спешни мерки за подобряване на капацитета на администрацията. Част от тези критики буквално преповтарят вече отправени забележки на по-ранен етап от подготовката на документа.

***

Президентът Росен Плевнелиев пък изрази опасения от спиране на още програми. "От ЕК разбирам, че са на път да бъдат спрени "Транспорт" и "Конкурентоспособност". Това е катастрофа за държавата в най-тежкия момент", коментира Плевнелиев. Говорителката на дирекцията по регионална политика в комисията Ширийн Уийлър веднага реагира, че няма индикации от страна на одиторите за спиране на още програми.

***

ИСКАНЕ