Пресклипинг 7 ноември 2016, понеделник

За втора поредна година изпълнението на консолидираните бюджетни приходи се очаква да е по-добро от първоначалните прогнози. Това, изглежда, се харесва на управляващите, тъй като в края на годината им позволява да харчат на воля без да дават много обяснения. На тази мисъл навеждат както проектозаконът за държавния бюджет, така и този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2017 г.

Така например прогнозният брой на здравноосигурените лица в законопроекта за бюджета на НЗОК за 2017 г. се очаква да е 6,2 млн. души, какъвто е и през 2016 г. Това е странно, като се имат предвид данните на НАП за здравноосигурените лица през годините, които показват, че най-ниската им стойност е през 2013 г., когато са близо 6,26 млн. или с около 1% повече в сравнение с прогнозата в бюджета. Нещо повече – през 2014 и 2015 г. заетите лица в страната се увеличават с близо 100 хил., а здравноосигурените – с над 96 хил. Така осигурените през 2015 г. са 6,35 млн. души или с близо 2,5% повече в сравнение с прогнозата за 2017 г. И въпреки че през 2017 г. се очаква забавяне на икономиката, то очакванията за заетостта са тя да продължи да се увеличава, просто с по-нисък темп. С други думи може да се очаква разликата между прогнозата за 6,2 млн. здравноосигурени лица и реалния им размер да е още по-голяма от 2,5%.

Друго разминаване идва от прогнозата за здравноосигурителните приходи от самоосигуряващи се лица, която е базирана на запазване на диференцирания минимален осигурителен доход. В същото време в законопроекта за бюджета на НОИ, както и в средносрочната бюджетна прогноза е залегнало увеличение на диференцираните прагове както следва:

Това разминаване води до подценяване на приходите от здравни осигуровки на самоосигурените лица в размер на минимум 9% и при равни други условия би означавало около 13,6 млн. лв. повече приходи. Всичко това е важно, тъй като, по закон, НЗОК не би следвало да трупа излишъци и „преизпълнението на приходите [...] може да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания […] по решение на Надзорния съвет на НЗОК”. С други думи подценяването на приходите означава допълнителни възможности за разходи в края на годината без особена прозрачност.

Ситуацията при разходите не е много по-различна, тъй като и те са силно подценени, ако се гледа темпът на изпълнението им през 2016 г. и прогнозната необходимост до края на годината. Така например бюджетът за здравноосигурителни плащания се увеличава с 222,7 млн. лв., което няма да успее дори да покрие очакваната разлика между прогнозата за разходите през тази година и очакваната необходимост от средства, която възлиза на около 550 млн. лв. Част от тази разлика може да бъде покрита с очакваното преизпълнение на приходите, но немалка част от тях се прехвърлят за следващата година. Както вече обърнахме внимание през 2017 г. отново може да се очаква преизпълнение, което да покрие част от допълнителни разход, но това се случва без каквато и да било предвидимост и прозрачност.

Нещо повече – съществуването на тази възможност не означава автоматично, че тя ще бъде използвана или ще бъде достатъчна, за да покрие допълнителните разходи. Така например въпреки преизпълнението на здравноосигурителните приходи през 2015 г. неразплатените задължения на НЗОК се увеличават.

Трудно е да се каже, че осигуряването на повече пари за здравеопазване е добра новина, тъй като тези разходи традиционно се увеличават почти всяка година, независимо от икономическо и социално развитие, политическа нестабилност и др. Големият проблем продължава да е ефективността на тези плащания и качеството на финансираното здравно осигуряване. От законопроекта не личи да се предвижда някаква реформа, която да промени липсата на връзка между двете. Напротив – наблюдава се връщане към стари практики като ръчното управление на системата, подценяване на приходите и непрозрачното изразходване на средствата.

Снимка – без текст

В същото време болниците у нас са спестили от дейност през летните месеци до септември включително около 60 млн. лв., които също бяха пренасочени за медикаменти. В края на миналата седмица председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев предупреди, че финансови ограничения за болниците - т.нар. лимити, ще има и догодина, докато единствената, сфера, която не подлежи на лшитиране в бюджета, са лекарствата.

Заради традиционно увеличаващия се брой хоспитализации през есента лечебните заведения са в преразход на средства за октомври, които обаче няма да им бъдат отпуснати въпреки средствата, спестени през летния период. Причината - те вече са пренасочени за медикаменти.

Наблюдаваме безпрецедентен разцвет на лекарствената мафия, коментираха пред „Труд" директори на големи столични болници. Те са категорични, че друга причина лимитите да се запазят и през 2017 г. е властта, която това дава над лечебните заведения.

Една от идеите на въвеждането на пръстов идентификатор за регистриране на пациенти беше да се ограничи възможността за злоупотреба с хоспитализации и евентуално източване на НЗОК. Въпреки че системата беше въведена на 1 ноември, лимитите останаха в сила.

Снимка на една колона - Лимитите за лечебните заведения остават и през 2017 г.

Екшън план, който да овладее резистентността към антибиотици, подготвят наши експерти, научи Zdrave.net. Те са начертали основата на национална програма, която цели да овладее проблема с т. нар. супербактерии, устойчиви на антибиотици. Все по-нарастващата заплаха от спадаща ефективност на този тип лекарства заради резистентността към тях бе причина за извънредна среща на ООН през септември, която завърши с обща декларация. С нея страните членки се задължиха да предприемат мерки по въпроса, засягащ здравето на населението в целия свят.

„Програмата, по която работим, е в синхрон с глобалния план за антибиотична резистентност“, посочи пред Zdrave.net доц. Иван Иванов, директор на националната референтна лаборатория “Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ (КМАР) към Националния център по заразни и паразитни болести. Той обясни, че в нея са залегнали основно два механизма – по-стриктен мониторинг на лечебните заведения и обучение на общопрактикуващите лекари с цел намаляване на консумацията на антибиотици, а от там и резистентността към тях.

„В момента в световен мащаб вече се докладват бактерии, които не могат да се лекуват с нито един антибиотик. Няколко са факториите за това – на първо място прекалената употреба в хуманната медицина. Немалък е и проблемът с ветеринарната консумация – до преди 7-8 години на практика ветеринарите можеха да дават какъвто и да е било антибиотик без индикации за него“, посочи експертът.

„Намаляване на резистентността би могло да се случи чрез продължаващ мониторинг на щамовете, които се изолират в болниците. В момента събираме данни веднъж годишно от всички лаборатории в сраната. Предвиждаме да превърнем този процес в непрекъснат – тоест в реално време да отчитаме резистентността“, обясни доц. Иванов. Затова според него всяко лечебно заведение трябва да има антибиотична политика. „На базата на локалната резистентност в самата болница регулярно, през няколко месеца, трябва да се събира комисия, която да решава кои антибиотици да се използват. Това е т. нар. принцип на ротация на антибиотиците, който е един от успешните в света механизми за намаляване на резистентността“, посочи доц. Иванов.

Той обясни, че в страните, в които има висока консумация на антибиотици, има и висока резистентност към тях. Като цял употребата на този тип лекарствени препрати в България е на средноевропейско ниво. „Има обаче определени групи антибиотици, по които сме на първо място, като например т. нар. трета генерация цефалоспорини. Това е по-голям проблем за болниците, отколкото за обществото, тъй като основният антибиотик там е цефтриаксон, който е много евтин и на практика лекарите в болниците прибягват до него за щяло и нещяло“, отбеляза доц. Иванов.

Програмата залага и мерки спрямо употребата на антибиотиците в доболничната помощ и най-вече на предписването им от страна на общопрактикуващите лекари, които по думите на доц. Иванов, са „най-мащабно изписващите антибиотици хора в страната“. „Джипитата трябва да познават добре локалната резистентност в страната, например масово се изписват т. нар. макролиди, които се използват за лечение на бактериални инфекции. В последните години в България обаче рязко нарасна резистентността на респираторните патогени към макролидите, защото масово на възрастни и деца, които кихат и кашлят, се изписва този клас антибиотици, без да е назначено микробиологично изследване“, отбеляза доц. Игнатов.

„През последните 20 години на практика няма нов клас антибиотици – всичко е модификация на стари молекули, които чрез прибавянето на химични групи върху вече съществуващите лекарства, разширяват техния спектър. Тъй като резистентността обикновено е кръстосана - тоест към две лекарства от един и същи клас, механизмът й се разпростира и върху тях. Така, когато тези нови лекарства се пуснат на пазара, резистентността към тях вече е налице“, разясни специалистът.

Бактериите, срещу които в глобален мащаб има най-силна устойчивост, са т.нар. карбапенемаза-продуциращи ентеробактерии. Техните геноми кодират гени, които блокират действието на антибиотици, използвани за лечението на тежки инфекции, поясни специалистът. Обезпокоителното е, че този тип мултирезистетни бактерии съдържат механизми и към други класове антибиотици и на практика няма с какво да се лекуват. „Те много лесно предават своята резистентност и на други бактерии, които са чувствителни и от там идва голямата заплаха – ако не се ограничат, в следващите 5-6 години тези механизми за резистентност ще се разпространят много бързо“, предупреди той.Програмата, по която работят експертите от КМАР, ще бъде допълнена със становища на работна група, координирана от Министерство на здравеопазването. В нея ще залегнат и препоръки на СЗО, която също работи активно по въпроса, стана още ясно от думите на доц. Иванов.