Пресклипинг 9 януари 2017, понеделник

Скандал с новото лечение срещу хепатит С. Здравната каса изненада специалистите с нова схема на лечение, която налага определен медикамент, по икономическа, а не медицинска съобразност. Касата, също така посочва най-евтиния медикамент, без тръжна процедура - показва проучване на "По света и у нас".

Промяна в критериите за включване към новото революционно лечение се чака отдавна. Но очакванията бяха да се включат повече хора на лечение, още повече че цените на лекарствата падат непрекъснато, появи се трети конкурент. Вместо да разшири критериите, касата налага ограничение в избора на медикаменти по икономическа целесъобразност. А това не са взаимозаменяеми идентични лекарства, те са различни молекули с различно действие. И първи, лекарите протестират срещу подобно ограничение, което не е съгласувано и с националните консултанти.

Проф. Красимир Антонов, гастроентеролог: "Никъде в света няма нали избор - първи избор втори избор. Има опции. И обикновено опциите са в основата на ефективността на лечението. Лечението трябва да покрива максимално по-широк кръг от пациенти.

БНТ: А може би този избор е точно такъв?

Проф. Антонов: "Не първия избор, ясно е написано, че този медикамент става за два генотипа. Той не може да се използва за хора, които имат напреднала чернодробна болест. Нещо повече при тези болни то е противопоказно. Така че той не може да бъде първи избор."Обикновено при пациенти, които имат много придружаващи заболявания, получават много други медикаменти се избира тази схема на лечение, която позволява най-малко лекарствени взаимодействия.

За съжаление от министерството, и двамата заместник министри в надзора на касата, отказаха да отговарят на всякакви въпроси. От касата също обещават някакво писмено становище следващата седмица. А един от въпросите е доста смущаващ - защо и как се избира даден медикамент на дадена фирма, без да има някаква състезателна процедура за всички кандидати, защо касата отказва да преговаря за по-големи отстъпки, за по евтини лекарства, въпреки че компаниите сами настояват за това.

Деян Денев, председател на Асоциацията на фармацевтичните производители: "За да се направи подобен избор, ако оставим настрани това, че медицинската целесъобразност трябва да е водеща, би следвало да има някаква състезателна процедура уредена в законодателството. Такава няма, т.е. касата действа в условията на административен произвол. Първо няма уредба, която да й позволява да прави това, второ имало е определен победител без да има състезание.Законодателството дава възможност на касата да дава отстъпки, но не казва, че в резултат на договаряне на тези отстъпки касата може да вземе решение кой е първи, кой е втори, кой е трети избор и именно поради липсата на такава процедура, това прави решението под въпрос от гледна точка на неговата законност.

От десетилетия това е първият случай, в който медицината разполага с медикаменти, способни да елиминират вируса в тялото бързо, без странични ефекти и резистентност, и на 100 процента. А това дава надежди за елиминиране на епидемията хепатит С. И е важно сега как държавата реагира на това предизвикателство. Важен е и контекстът на тази скандал, защото ограничението в избора на лечение идва в момент, в който България е поела ангажименти в глобалния план на СЗО и на ООН за постепенно намаляване на смъртността и ограничаване на епидемията. От друга страна заявките на фарма-индустрията, че сваля цените, за да стигнат до милиони. Броят пациенти е тяхната печалба. А тук до лечение, я стигат 200 човека, я не. Толкова са тези, които отговарят на сегашните много строги критерии на касата.

Видеоматериал

Припомняме, че първоначално Надзорния съвет на фонда реши да прехвърли ноемврийското плащане към аптеките за тази година, като то бъде извършено от новия бюджет на касата. Тогава от фармацевтичния съюз заплашиха, че ако това се случи, хората ще останат без лекарства по празниците, тъй като аптеките ще спрат работа.

Ден по-късно председателят на надзора и зам.-здравен министър д-р Ваньо Шарков свика спешно заседание в своя кабинет в МЗ, за да се вземе ново решение – в полза на изплащането на медикаменти.

Заседанието е с една единствена точка, засягаща само плащанията към аптеките. Така с новото си решение надзорът единодушно приема 3 млн. лв. от дължимите на болниците около 3,3 млн. лв. за медицински изделия да се пренасочат и, вместо да се платят на лечебните заведения, да се дадат на аптеките. Остатъкът от малко над 300 000 лв. все пак отива за болничните консумативи.

Така надзорът отново дава пари за лекарства за сметка на болниците, въпреки забележката на зам.-здравния министър д-р Бойко Пенков: „Получих информация, че аптеките са направили официално изявление, че ще работят и ще обслужват хората по линия на НЗОК. Те не подкрепят становището на фармацевтичния съюз“, която остава без внимание.

www.dariknews.bg, 07.01.2017 г.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1635023

Колко тест ленти за диабетици ще покрива Здравната каса от 1 април?

Автор: Димитър Панев, Редактор: Велина Величкова

Броят на тест лентите за измерване на кръвна захар на диабетиците, които здравната каса ще покрива за лица над 18 години от първи април тази година, е 4 пъти под необходимия. Това стана ясно от думите на председателя на Българския диабетен алианс Христофор Маринчев.

В интервю за Дарик той информира, че от април касата ще покрива 450 тест ленти годишно, а не 300, както до сега. За да се задоволят нуждите на диабетиците обаче, е необходимо те да си измерват захарта до 6 пъти дневно, което значи, че на годишна база им трябват близо 2200 тест ленти.

Според Маринчев със заплащането на сензорите, които са алтернатива на тест лентите, пък се получавал парадокс, който изправял пациентите срещу самите пациенти.

Въпреки че е постъпило предложение от тази година здравната каса да покрива по 1100 тест ленти за възрастни, решението на Надзорния съвет е те да са 450, обясни Маринчев. Една тест лента струва на касата сумата от 38 стотинки, което прави 170 лева за 450 ленти.

"Една от асоциациите е внесла предложение да се покрият 1100 тест ленти както за лица под 18 години, така и за лица над 18 години, което е нормалното. Но това, което е предложила Здравната каса, е да се увеличават поетапно всяка година, като тази година ще се увеличат със 150 тест ленти", каза лекарят.

Според Маринчев при алтернативата на тест лентите, каквато представляват сензорите за измерване на кръвна захар, се получава парадокс.

"От 1 април Здравната каса започва да реинбурсира сензорите. Сензорът е нещо, което замества глюкомера, тест лентата. По принцип сензорите струват на пациента около 500 лева на месец. Здравната каса не мога да кажа в каква степен ще ги покрие, но ако предположим, че ще ги покрие на 500 лева, нека така да бъде направено, че ако пациент реши да остане на тест ленти, да му се дадат тест ленти вместо сензор, но като бройка, съответстваща на паричния еквивалент. Защото иначе се изправят пациент срещу пациент. Единият пациент ще мери с тест ленти и ще има право, надяваме се, на 450 тест ленти от 1 април, а същевременно другият ще бъде на сензор и реално държавата ще плаща за него 500 лева на месец", обясни Маринчев.

Снимка – без текст

Звуков файл

Едва когато новият начин на доставки на лекарства за болниците - чрез централизиран електронен търг в здравно министерство, реално влезе в сила, ще може да се каже дали промяната е към по-добро или към по-лошо. Този коментар на представители на фармацевтичния бранш олицетворява цялата лекарствена политика при мандата на Петър Москов и неговия екип. Купища шумни намерения и също толкова отложени и отменени в крачка промени. Докато разходите и на здравната каса, и на пациентите за медикаменти продължаваха да вървят нагоре, министърът оповестяваше редица мерки за укротяване на дефицита, които или сам отменяше, или просто не виждаха бял свят.

Единствената по-съществена промяна Москов успя да осъществи едва в края на мандата си - обявяването на първия електронен търг за лекарства за болниците. Тъй като поръчката е за над 1.1 млрд. лв., моментално влезе в графата раздаване на пари за последно. Става дума обаче за доставки на всички необходими препарати - 800 позиции, за 150 болници - почти половината у нас, за следващите 2 години. Поръчката на по-голямо количество би трябвало да доведе до по-ниски цени - европейската практика според МЗ е за до 20% спад на разходите, така че едва ли става дума за далавера, при която държавата подарява един милиард на търговци и производители.

Заявките за това какви лекарства и какви количества са нужни са подавани от самите болници и са за няколко пъти по-голяма сума от 1.1 млрд. лв., но министерството има крайната дума. За база са взети използваните количества през 2015 г. плюс 30% резерв. Самият търг е електронна платформа, на която се качват обявените нужни количества. Търговците виждат офертите на конкуренцията и наддават, но с по-ниски цени. След това МЗ сключва рамково споразумение с двете фирми, предложили най-ниските цени за всяка една позиция. После всяка болница ще прави свои поръчки към тези два дистрибутора за въпросната позиция, но вече за конкретни количества и срокове. Цените се плащат от болниците. Те не са длъжни да купят цялото предварително обявено количество, но не могат да поръчват над тавана, определен от МЗ.

Това е и най-съществената опасност - в болниците да се върнат забравените в последните години дефицити за определени медикаменти, а с тях - и протестите на пациенти. Точно както се случваше до 2012 г., когато лекарствата за рак се доставяха с централизирана поръчка от здравното министерство. Един от основните аргументи на МЗ за въвеждане на електронния търг са именно разходите и цените на противотуморните препарати. До момента всяка болница правеше сама търг за нужните й медикаменти и се твърди, че разликата в цените на едно и също лекарство в различни лечебни заведения е драстична. А здравната каса плаща и по-високата, и по-ниската цена. От МЗ обаче не посочват примери, а от здравната каса обясняват, че това е обществена тайна, но специален анализ за разликите в цените не е правен. С други думи - пристъпва се към голяма промяна без никакъв анализ и единствено на базата на градски легенди. Това е, меко казано, несериозно.

Проблем на новата система е таванът за поръчки, зададен от МЗ. Болниците ще могат да поръчват количествата, които са използвали през 2015 г. плюс до 30% отгоре. Това би трябвало да е достатъчно за отдавна утвърдените на пазара препарати. Само че базовите медикаменти масово са изключително евтини, цените им отдавна са смъкнати достатъчно надолу и не те водят до преразходите. Не така стоят нещата с по-новите лекарства - влезлите на пазара преди една, две или три години. При тях потреблението постоянно се увеличава, т.е. това, което дадена болница е ползвала през 2015 г., може да нарасне с доста повече от 30 на сто през 2017 г. Това са скъпи и иновативни терапии, почти задължително и с много агресивен маркетинг, и практиката сочи, че липсата им

води до протести на пациенти, съдебни искове и напрежение - както се случваше, преди НЗОК да поеме онколекарствата през 2012 г.

Сега обаче има една съществена разлика, която случайно или не, възникна точно след като НЗОК пое онкомедикаментите. Десетки частни болници вече се занимават с онкология и броят им непрекъснато расте. Именно те не са пожелали да участват в електронния търг - в него са решили да се включат предимно държавни и общински лечебни заведения. С други думи - докато в държавните онкологии може да се появят потенциални дефицити и по-ниски цени, частните болници няма да имат подобни проблеми, защото сами ще правят търговете си. Всеки знае до какво ще доведе това - отлив на пациенти от държавните към частните клиники. Редно ли е постепенно цялата онкологична грижа да стане частна? Едва ли. А и преразходът в бюджета на НЗОК ще се прехвърли от държавните на частните болници.

За капак самите търговци и производители поискаха сериозна ревизия на електронния търг, като едно от притесненията им е именно лимитирането на поръчките от МЗ. Един от търговците внесе жалба в КЗК в последния възможен момент и МЗ изненадващо спря временно поръчката до произнасянето на антимонополната комисия. Бъдещето на мегатърга е несигурно, също и доставките на 145 болници.

Самият министър в оставка определя като голям успех друга промяна - задължението производителите на лекарства да дават отстъпки на здравната каса, защото според него това едва ли не е спряло ръста на разходите за медикаменти. Наскоро Москов се похвали, че е заварил системата с ежегоден ръст между 17 и 20 процента на разходите за лекарства. "През 2014 година купувахме за много повече пари много по-малко опаковки лекарства. Касата си прибра вересиите. През 2017 г. касата ще вземе от фирмите над 130 милиона български лева, които досега са отивали като норма на печалба, която държавата не е отстоявала като собствен интерес. С тези пари от 1 януари всички ние ще можем, без да доплащаме каквото и да било, да получаваме на 100 процента платени от касата лекарства за артериална хипертония. С тези пари тази година заплатихме на близо 500 човека изключително скъпо лечение на хепатит. С тези пари направихме така, че тази година няма дефицит на направления, нещо, което и вие и аз ни беше втръснало да чуваме 20 години". Цитатът е от Москов, колкото и да прилича на нещо, излязло от устата на Бойко Борисов.

Всъщност, откакто Москов е министър, ръстът на разходите на НЗОК за лекарства не е кой знае колко по-малък. През 2014 г. касата е платила 851 млн. лв. за медикаменти. Данните към средата на декември миналата година са за 960 млн. лв. През 2015 г. бюджетът за лекарства е 750 млн. лв., реално платени са 886 млн. лв. Отстъпките, върнати в бюджета на касата, са 46 млн. лв. - далеч по-малко дори от преразхода по перото. През тази година бюджетът е за 798 млн. лв., реално ще се платят 960 млн. лв., а отстъпките - по данни на НЗОК, са за 85 млн. лв. Отново по-малко от преразхода. Да не говорим, че касата и през тази година е на минус и се наложи да прехвърли плащания - именно за лекарства - за 2017 г. Което прави хвалбите на Москов доста преувеличени

Третото постижение на Москов е, че здравната каса ще плаща 100% най-евтините лекарства за есенциална хипертония. Досега те се покриваха частично и пациентите доплащаха. Принципно няма лошо, но така или иначе става дума за и без това евтини лекарства. Дали ще си купи препарата на свободна продажба за 2-3 лв. от аптеката, или ще плати 2.90 лв. потребителска такса, ще се реди на опашки при личния лекар за рецепта от НЗОК, за пациента не е от чак толкова съществено значение.

За сметка на това списъкът с неосъществени намерения е дълъг и показателен. Т.нар. ценови коридор - да не се доплаща повече от определена сума за лекарства по линия на НЗОК, беше отлаган няколко пъти, докато накрая МЗ се отказа от идеята. Промени в закона за лекарствата, които задължаваха аптеките да дават денонощни дежурства, така и не стигнаха до парламента. Идеята лекарствата да се изписват по молекула, а не по търговско име, първо беше част от наредба, МЗ се отказа от нея и я вкара в същите промени в закона, които отлежават на етап обществено обсъждане. Не е стигнала до парламента и друга грандиозна идея - за общ лекарствен пазар с Румъния. Здравните министри на двете страни подписаха договор, той мина през Министерския съвет, но още чака ратификация от парламента. Причините тези намерения да пропаднат са сходни - на книга те звучат чудесно, но на практика реализацията им ще доведе само до повече хаос и вреди. А Москов и екипът му установяваха тези азбучни истини в движение. Което е най-нелепият подход за управление.

Снимка на три колони - Нито промените в закона за лекарствата, нито дори споразумението за общ лекарствен пазар с Румъния стигнаха до парламента.