Парите за здраве не стигат на всеки трети българин

Парите за здраве не стигат на всеки трети българин

Почти всеки трети българин се справя трудно или много трудно с разходите за здраве, а всеки десети е взимал заем, за да се лекува. Това стана ясно от проучвания на БАН "Здраве, качество на живот, неравенства". Проектът е осъществен от Института за изследване на обществата и знанието при академията, продължил е три години и по него са направени четири различни изследвания, свързани със здравето, качеството на живот, разходите за здраве и социалните неравенства в здравето.

Според учените над 50% от разходите за здраве се правят от пациента, като е трайна тенденцията държавата да прехвърля финансовата тежест върху гражданите. Този процент в държавите, в които има добре работещо здравеопазване, варира между 5 и 20%. При разболяване на член от семейство се получава така, че разходите по лечението му могат да достигнат катастрофалните 50-90% от доходите му, особено в уязвимите групи, подчертават от БАН. Водещо място заемат разходите за болнична медицинска помощ, за медицински продукти за извънболнично лечение, за рехабилитационни медицински услуги и др.

Заради превръщането на здравните заведения в търговски дружества здравеопазването в България се разпада, а 24% от населението са оставени без лекарска или фелдшерска помощ, заяви доц. д-р Здравка Тонева от БАН. Според нея хората от селата не ходят на лекар и не си купуват лекарства. Доц. Тонева бе категорична, че селското здравеопазване е посечено.

Проблем са и неосигурените пациенти, изтъкна до. Тонева. Тя даде пример с известен политик, който е лекуван в болница от тежко заболяване, чието лечение е струвало 23 000 лв., а накрая се оказва, че той не е здравноосигурен. Не си е платил лечението и е заявил на лекарите, че това е неговият протест срещу здравната реформа, но парите са останали за сметка на болницата, лишавайки я от други неотложни нужди, разказа Тонева. Тя припомни, че разходите за медицински изделия още в началото на реформата бяха извадени от реимбурсирания списък на НЗОК и бяха оставени за заплащане от самите пациенти. "Допусканите пропуски не са случайни и на мен ми се струва, че това е направено, за да се осигуряват свръхпечалби за определени среди в медицинското съсловие. Това малко лоби с определено влияние не позволява тази тенденция да се промени", коментира доц. Тонева.

БСП предлага повече пари за детско здраве

Да се увеличат парите за детско здраве, заложени в бюджета на НЗОК за 2018 г., предложиха вчера от левицата при обсъждането на първо четене на бюджета на НЗОК за 2018 г. "Средствата за болнична помощ да бъдат увеличени с 30,55 млн. лв. за сметка на увеличената приходна част. С част от тях да бъде увеличена клиничната пътека за раждане със 100 лв., която в момента е 530 лв., предлага левицата. С 15% да бъдат увеличени педиатричните клинични пътеки", заяви позицията на партията си доц. Георги Йорданов. Той предложи с 15 млн. лв. да бъдат увеличени и парите за дентална помощ, за да може от 1 септември хората над 65 г. да получават безплатни протези. Депутатът бе категоричен, че този бюджет, в който само се прехвърлят числа от един в друг параграф, не търси реформи в здравеопазването. Този бюджет не може да бъде подкрепен поради липса на каквито и да било политики, категоричен бе и депутатът от БСП проф. Георги Михайлов.

Иван Ибришимов от левицата разкритикува предложения от МС бюджет на НЗОК, като припомни, че касата дължи над 230 млн. лв. на чужди каси за лечение на българи в чужбина и над 70 млн. лв. на болниците за надлимитна дейност.

Като бюджет на финансовата деструкция и безизходица го определи д-р Нигяр Джафер от ДПС. Тя бе категорична, че с този бюджет ще продължат да фалират болници, медиците ще продължат да са демотивирани, а пациентите - късно диагностицирани. Тя призова управляващите да имат смелостта най-сетне да обяснят на обществото какво са имали предвид, като са записали в предизборната си програма "поетапна демонополизация на НЗОК." Няма политики, няма кой да ги защитава, а дебатът тече толкова вяло, обобщи ситуацията депутатът от ДПС Хасан Адемов.

Бюджетът на НЗОК бе представен пред депутатите без становище на вносител. "Поне Валери Симеонов да дойде, откога директори на дирекции представляват управлението на България", попита от трибуната филип Попов от БСП.

Калин Поповски от ОП опита да похвали бюджета. Депутатката от ГЕРБ и председателка на здравната комисия Даниела Дариткова заяви, че проблемите в здравеопазването наистина са се натрупали с годините и е необходимо време, за да бъдат решени. Тя призова депутатите да подкрепят бюджета, тъй като по думите й щял да даде някаква стабилност на здравната система за догодина. Тя предложи текстът, според който касата догодина няма да сключва договори с болниците за нови дейности, да бъде обвързан с приемането на Национална здравна карта.

Със 125 гласа бюджетът на НЗОК бе приет на първо четене. Против гласуваха депутатите от БСП и ДПС.

ДРЕМЕ Й НА ВЛАСТТА

От години приемането на бюджета на държавата е важно събитие в политическия живот. А разглеждането на бюджетите на касата и на пенсионното са били истински събития, защото на практика засягат здравето и социалните грижи на целия народ за следващата година. Включително и на депутатите и техните близки.

Но с всяка изминала година тези толкова важни събития преминават в графата "по-маловажни/несъществени". Тази година вече отиват към графата "неглижирани". Няма здравен министър (по понятни причини) в пленарната зала, няма вносител, няма становище на вносител, няма шеф на надзора на касата. Все важни "реквизити" при внасянето на подобен документ на вниманието на депутатите. А поведението на самите депутати от управляващото мнозинство направо казва: "Ape, дреме ми за бюджета ви". Те дори не вземат думата при дебатите, за да защитят бюджета на своите хора. Може би той въобще не е за защитаване? Или дълбоко в себе си са съгласни с аргументите на опозицията? Или просто нямат умствения капацитет, за да го направят? За тях явно най-важното е да се нахранят в кафето или в стола на парламента, а по време на почивката им, за да не бъдат обезпокоявани от простосмъртните - вече не се сервира храна и напитки на "други", а само на депутатите (звучи като "Забранено за кучета и негри").

Те просто си знаят, че техният бюджет ще мине, затова по-важното е да се нахранят на спокойствие и далеч от очите на електората.

Не им пука (или напълно са забравили) за обещанията пред избирателите - та нали на следващите избори пак ще ги изнудват или просто ще фалшифицират гласовете им? Е, може голяма част от избирателите да са измрели в резултат на здравната и пенсионната "реформа", но какво от това? Балами и страхливци все ще се намерят, за да ги сложат пак във властта.

И тогава пак ще бъдат сменяни министри на здравеопазването по-често от чорапите на премиера. А те няма да правят никакви политики в здравеопазването и само ще се правят, че пестят парите за здраве. Не е ясно от кого се пестят и за кого ще се харчат спестените пари, но властта пести. Пести. Пести. А хората боледуват ли боледуват.

Такова падение не е неочаквано, за него се работи от края на 2009 г. И все пак, любопитно е как би трябвало да да реагира един министър на здравеопазването на ограничаването на възможността хората да се лекуват по съвременен начин? Как ли ще приеме здравният министър

Кирил Ананиев ограничението за въвеждане на нови медикаменти и терапии, наложено от шефа на Надзора Кирил Ананиев?

В това време премиерът гордо представя в Брюксел председателството ни. Председателството на един болен и беден народ! Естествено премиерът ни дума не обели пред Жан-Клод Юнкер за българското здравеопазване или здравето на нацията.