Икономическо развитие на общината. Стопански дейности

2.4Икономическо развитие на общината. Стопански дейности

2.4.1Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми

След кризата през 90-те години, постигнатата до момента макроикономическа стабилност все още не е прераснала в икономически растеж, което създава определено напрежение в икономиката на страната, както и в отделните региони. Икономическата политика на България претърпя структурна промяна с въвеждането на валутния борд през юли 1997 г. В резултат от провежданата политика като цяло, след 1997 г. брутният вътрешен продукт (БВП) отбелязва стабилни темпове на растеж.

Все още обаче продължават процесите по преструктуриране и приватизация на съществуващите държавни предприятия. Провежданата структурна реформа се отличава и с някои негативни страни, като високо равнище на безработица, недостатъчно добро използване на наличните мощности, загуба на традиционни и труден пробив на нови пазари и други. Ръстът на инвестициите също е недостатъчен за по-значително структурно преустройство на икономиката. Като цяло в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща добра жизнена кариера на млади хора.

Извършеният в рамките на проект „Приложение на мерки по управление на отпадъци в региони Пазарджик, Плевен и Видин” преглед на икономическата ситуация в регион Пазарджик показва, че докато цялостното възстановяване на страната в икономически план от 1997 г. поражда доза оптимизъм, подробното изследване по региони показва по-неубедителна и небалансирана картина. Южният Централен район за планиране произвежда 21% от БВП за страната през 1999 г. и се нарежда на второ място след Югозападен район. През следващите години делът на ЮЦРП остава приблизително съшия, отбелязвайки лек спад до 20,3%. При анализ на БВП на глава от населението е установено, че област Пазарджик произвежда около средните за страната стойности. Стойностите на БВП на глава от населението за страната, ЮЦРП и област Пазарджик в лева за периода 1997-2003 г. са представени на фигура 2.2.

Преките чуждестранни инвестиции в Южен централен район за 2003 г. възлизат на 503 085 700 USD, което е около 10% от направените общо за страната инвестиции. Въпреки че те са шест пъти по-малко от тези в Югозападен район за планиране, стойността им е 1,3 до 3,8 пъти по-голяма от останалите райони (фигура 2.3). Ръстът на преките чуждестранни инвестиции се ускорява през периода 2001-2003 г. и докато през 2001 г. ЮЦРП е “на опашката”, през следващите няколко години той компенсира, отбелязвайки два пъти по-големи темпове на растеж.

Източник: Проект (ЕuropeAid/117409/D/SV/BG)

Фигура 2.3 Преки чуждестранни инвестиции по райони на планиране

Инвестициите в рамките на ЮЦРП не са равномерно разпределени по области. Най-голям е делът на инвестициите за област Пловдив - 58,8% през 2003 г., докато през 2001 г. той е бил 36%.

По отношение на заетостта в региона данните за 2004 г. сочат, че област Пазарджик заема 12 място по ниво на безработица - 3,6 пункта над средните 12,67% за страната (таблица 2.5.). В края на 2005 г. 21 235 е общият брой на регистрираните безработни. Повечето от тях са от “проблемни групи” безработни, в т. ч. жени - 58% от общия брой безработни, младежи до 29 г. - 27%, инвалиди (3,8%). Делът на жените над 50 г. и мъжете над 55 г. също е висок – около 20%.

Тенденциите на пазара на труда могат да бъдат обобщени, както следва:

• 
  Висок брой безработни в област Пазарджик – на второ място (след Пловдив) в ЮЦРП и на второ място (след Пловдив) по регистрирани младежи - безработни. Областта е на 12-то място в страната по безработица (2004 г.);
  
• 
  Продължаване тенденцията на по-голям дял на безработни с ниска кварификация и образование;
  
• 
  Неблагоприятна структура на безработицата – повече от 50% от регистрираните в региона са със средно или основно образование;
  
• 
  Неравномерно разпределение на безработицата в общините;
  
• 
  Задълбочаване проблема с трайно безработните – висок дял на безработни за повече от година;
  
• 
  Слабо икономическо оживление, съответно и по-малко нови работни места от работодателите и недостатъчно използване на възможностите за насърчаване на заетостта, които дава Законът за насърчаване на заетостта и подзаконовата нормативна уредба.
  

Таблица 2.6 представя нивото на безработица за област Пазарджик за 2004 г. по общини. Данните от таблицата показват, че по този показател община Пещера е с най-нисък процент – 9.7%, не само спрямо останалите общини в Пазарджишка област, но също и спрямо средното ниво за страната за 2004 г.

Средният годишен общ доход на глава от населението за страната и за област Пазарджик през 2004 г. и 2005 г. е показан в таблица 2.7. Средната стойност на доходите за областта основно e формирана от заплати (51,86%) и пенсии (26,4%).

С изпълнението на целите и мерките по приоритетните области, заложени в Общинския план за развитие 2006-2013 г. на община Пещера, стремежът на общинската администрация е осигуряване на висок жизнен стандарт на населението и улесняване на взаимодействието на района с останалите общини и области за постигане на устойчив икономически растеж на община Пещера.

2.4.2Стопански сектор

Промишленост

Водещ отрасъл в икономиката на община Пещера е промишлеността. Наблюдаваният в последните години подем в развитието на промишления отрасъл следва да даде тласък в развитието на всички сфери от обществения живот в общината.

Промишлените дейности са концентрирани главно в общинския център. Добре развити са подотраслите фармацевтична промишленост, хранително-вкусова промишленост, лека промишленост (обувна, шивашка), дървообработваща промишленост, производство на метални изделия и конструкции.

Производството на електроенергия е съсредоточено във ВЕЦ “Пещера” – второто стъпало на каскада “Баташки водносилов път”. Централата, която е една от най-големите в страната е единствената подземна ВЕЦ и допълнително служи като туристическа атракция.

Действащи фирми към 2008 г. на територията на общината са следните:

• 
  Фармацевтична промишленост – основен представител е фирма “Биовет”АД – Пещера, за производство на ветеринарни продукти и хранителни добавки;
  
• 
  Хранително-вкусова промишленост и тютюневи изделия – представена от следните фирми:
  
  • 
    “Винпром Пещера” АД - основен производител на вина и високоалкохолни напитки на територията на общината;
    
  • 
    ”Никотиана Холдинг” АД - сушене и преработка на тютюн;
    
  • 
    Производство на сладкарски и хлебни изделия - “Грибаш” ООД, ПК “Единство”, “АСКО”, ЕТ “А.Кукушев”, ЕТ “Гапа”, ЕТ “Джули”, ЕТ “Гергана” - Добрин Тодоров, ЕТ “Зюхре Чауш”, ЕТ “Фина- Балабанлиева” и др.;
    
• 
  Лека промишленост – шивашката и особено обувната промишленост в общината се развиват с добри темпове в последните години:
  
  • 
    Обувно производство - общината е един от центровете на обувното производство в страната ни. Значителна част от населението работи в този бранш.
    
    • 
      Водещо предприятие, собственост на италианската фирма ”Комип” е обувен завод ”В.Мулетаров”, с около 1 000 работника. Над 90% от продукцията е за международния пазар;
      
    • 
      Средни фирми, с персонал около 50 работника и 10-20% от продукцията им (обувки, боти, ботуши), се реализират на външния пазар - ”Гидо” ООД, ”Бари Груп” ЕООД, ЕТ ”Свик”;
      
    • 
      Фирми, класифицирани като малки предприятия с персонал до 20 работника и продукция за вътрешния пазар са ”Супер Нубук”, ЕТ”Ади”, ЕТ ”Милейди”, ЕТ ”Нота Бене-Жас”, ЕТ ”Ингилиз”, ЕТ ”Ботев Лукс”, Джеси-49-Ресмие Тефикова и др.
      

Характерно за обувното производство е, че се извършват дейности – слепване/ съединяване на отделните части, при които се използват лепила с наличие на разтворители в тях. Основно лепило, което се използва в по-голяма част от производството е тип ”Неогрипп 865”.

• 
  Шивашка промишленост – представена от фирми, работещи предимно на ишлеме - ТПК ”Братя Горови”, ”Диамант 91” ООД , ”Тантекс” ООД и др. Производството е предимно изработка на панталони за вътрешния и външния пазар.
  
• 
  Дървообработваща промишленост - основно представена от фирмите:
  
  • 
    “Сокола” АД-Пещера - представител на средните предприятия с предмет на дейност дървопреработване. Предприятието е специализирано в производството на дървени слепени изделия/мебелни плочи, профилни изделия, трислойни кофражни платна от иглолистна дървесина. Отпадъчни продукти (трици, парчета и изрезки от дърво) се изгарят в наличния котел на фирмата ”Берг 4160”;
    
  • 
    Други предприятия от дървопреработващата промишленост, класифицирани като малки - ЕТ “Валкин” Сергей Кичуков - преработване на дървен материал за производство на палети;
    
  • 
    Производството на мебели е представено от следните малки предприятия - ЕООД “Мери-Костадин Джаров”, ЕТ ”Аспарух Кукушев”, ЕТ ”Димитър Симеонов”, ТПК “П.Мишев” – основно за производство на матраци.
    
• 
  Производство на метални изделия и конструкции - понастоящем функционират следните дружества:
  
  • 
    ”Техноком” ЕООД – едно от малките предприятия за производство на фургони и в Централна ремонтна база-производство на възли и детайли.
    
  • 
    “Гудекс” АД - тип “Омния” и мого други видове – продължава традиционното производство на метални капачки за хранително-вкусовата промишленост;
    
  • 
    “Унитех” СД - производство на сателитни чинии, градинска мебел и алуминиева дограма;
    
  • 
    “Пасат антени” ООД – производство на сателитни чинии, доставчик на интернет за общината;
    
  • 
    ЕТ ”Пламен Войнов” - произвежда водосъдържатели и бойлери за бита;
    
  • 
    ”Герканд” ООД - произвежда битови печки и камини за отопление.
    
• 
  Структурата на местната икономика се допълва от фирмите:
  
  • 
    ЕТ “Ангелов” - просперираща птицеферма с внедрена модерна швейцарска технология;
    
  • 
    “Гудекс” АД, “ГУСВ”, ”Еко-Хидро” ООД - действащи три бетонни възли. Внедрена е модернизирана технология за производство на бетонова смес и са налични нови съвременни съоръжения - бетонови миксери и ескалатори.
    
  • 
    Отрасъл Транспорт – водещи фирми:
    
    • 
      “Дафтранс” ЕООД - товарни превози;
      
    • 
      “Трансервиз” ЕООД - товарни и автобусни превози;
      
    • 
      “Нагитранс” ЕООД - товарни превози.
      

Селско стопанство

Слабо е развито земеделието на територията на община Пещера. По-голямата част от обработваемата земя пустее, липсва техника за обработването й. Почвените и климатичните условия в района са благоприятни за развитието на зеленчукопроизводството, лозарството, овощарството и тютюнопроизводството. В общината са регистрирани и успешно работят две земеделски кооперации в с. Радилово - “Зов” и “Земеделец”.

В общината има добри условия за развитие на частното животновъдството – отглеждат се предимно крави, овце, птици, свине. Отрасълът е съсредоточен в малки животновъдни ферми, също така има и две големи ферми за отглеждане на свине и птици. Динамични са процесите, които протичат в развитието на животновъдството в общината - през 2005 г. е увеличен броят на отглежданите птици и свине, поради утвърждаването на крупните производители ЕТ “Грими – Хюсеин Хюсеин” и “Братя Ангелови” ООД. Други животни, като кози, крави, овце, са намаляли в сравнение с 1999 г. Ниските изкупни цени на животинската продукция демотивират населението да развива животновъдството.

Горско стопанство

Област Пазарджик е избрана за пилотна област при разработването на Областна стратегия за устойчиво развитие на горите 2007-2017 г. (55-60% от територията на областта е покрита с гори). Стратегията ще бъде изготвена в рамките на Българо-швейцарска програма по горите, като финансовите средства за разработването й са осигурени от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. По модела на Пазарджишката областна стратегия ще бъдат разработени стратегиите за останалите 15 Регионални управления.

Горският фонд в община Пещера обхваща територия от 72 760 дка (40%). Участието на иглолистните дървесни видове е 83,8 % и на широколистните - 16,2 %. Стопанисването на горите е възложено на ДЛ–Пещера. Поради значителната им площ, горите в общината са важен ресурс за нейното социално-икономическо развитие. Горите имат съществено значение за развитието на отраслите промишленост и туризъм на територията на общината. Наличието им е предпоставка за разнообразния дивечов запас - благороден елен, сърна, дива свиня, мечка, глухар, заек, фазан, лисица, дива коза и др.

Туризъм

Туризмът е приоритетен отрасъл на българската икономика със сериозен потенциал за развитие. През последните години значението на туризма за социално-икономическото развитие на страната и неговият дял в БВП непрекъснато нарастват.

Липсата на цялостен туристически продукт на територията на общината (недостатъчна леглова база, липса на туристическа инфраструктура, неквалифициран персонал, липса на реклама на туристическите възможности на общината) е наложила разработването на Програма за развитие на туризма в община Пещера 2003 –2007 г. Главна цел на програмата е развитие на интегриран туристически продукт на база природните дадености на общината.

Географското разположение, природо-климатичните условия, разнообразието на животински видове, историческото наследство и природните забележителности на община Пещера са изключително благоприятни за развитие на културен туризъм, спортен туризъм, екотуризъм, спелеология.

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”

Изтегляне 2.32 Mb.

Сподели с приятели: