Защита от свлачища, пропадания и заблатявания

Свлачищата се причисляват към групата “природни бедствия”. Тяхното проявяване застрашава сигурността на селищата, пътища, ж.п. линии, нанася непоправими щети на обработваемите земи. Факторите влияещи за проявата на свлачищните процеси са предимно глинестия строеж, подпочвените води и стръмните терени. Като се изходи от тези съображения свлачища магат да се развият по стръмните склонове на Шуменското плато и склоновете на овразите, при извършване на изкопни работи, изсичане на растителността и др.

На територията на Община Велики Преслав са регистрирани 2 бр. свлачища - на ул. “Люле Бургас” и ул. “Любен Каравелов”.

За всички нарушени терени от добивни дейности на територията на общината - кариери са изготвени проекти за експлоатацията им и за поетапна рекултивация.

Растителността на територията на Великопреславска община се отнася към Европейската широколистна горска област. Естествените растителни съобщества са представени главно от широколистни листопадни гори. В преобладаващата си част те имат издънков произход, като резултат на многовековна стопанска експлоатация. По-голямата част от широколистни листопадни гори са изсечени и превърнати в обработваеми земи.

Преславската планина е обрасла почти до върховете с дъбови и смесени гори. Характерни са горите от габър, блегун и бук - чисти и смесени. По-малко се срещат липа, ясен, явор, бреза. Горските видове се разнообразяват от дрян, шипка и глог. Много широко разпространен е люлякът. Тревната растителност е разнообразна. По поляните и горите расте дивия божур. Срещат се и много ядливи гъби.

Специфични са естествените съобщества на застрашения от изчезване вид с реликтна природа Конски кестен (Aeculus hippocastanum). Балкански ендемит. Включен в Червената книга на България и в списъка на защитените растения. Представлява широколистно листопадно дърво с височина до 25 см., едри дланевидно перести листа, изправени съцветия, неправилни двуполови цветове. Разпространен е по долината на река Дервиша, разположен на северния склон на Преславската планина, на 3 километра западно от гр. Велики Преслав. Това е единственото му находище в нашата страна. Дърветата са локализирани по стръмните брегове край малката река върху свежи и мощни делувиални почви. Конският кестен формира самостоятелни и смесени съобщества.

Гората е ранновъзрастова. Старите дървета са на възраст над 100 години. В смесените съобщества се срещат още явор, обикновен габър, шестил, орех, клен, дива череша, липа. Тревната покривка е сравнително бедна. Находището на Конския кестен е включено изцяло в резерват "Дервишът", обявен за такъв през 1948 г. Обхваща 11,2 ха от водосбора на Дервишка река, приток на р.Кюнта, която е ляв приток на р. Камчия. Въпреки резерватният режим видът е отнесен към категорията "застрашени от изчезване видове", поради прогресивно протичащите неблагоприятни промени в условията на местообитанието. През 1986 г. е обявена буферна зона с площ 59.1 ха, включваща горски и поземлен фонд. Конският кестен се използва широко в озеленяването на населените места.

Природен резерват “Патлейна” е обявен с ПМС № 13428/23.10.1948 г. с площ от 37,8 ха и се намира на 6 км южно от гр. Велики Преслав на северния склон на Преславската планина, в красива криволичеща долина. В него се намира находище на Див рожков (Cercis siliguastrum L.). Рядък вид с реликтна природа. Включен в Червената книга на България и в списъка на защитените растения. Представлява дърво с височина до 8 м, с гладка червенокафява кора. Листата прости, в основата дълбокосърцевидни, на върха тъпи, или врязани, целокрайни и голи. Цветовете в гроздовидни снопчета, разположени в пазвите на листата, по стъблото и по старите клонки. Венчето неправилно, светлорозово, до розовопурпурно. Бобът силно странично сплескан, кафяв с 8-10 семена. Видът цъфти през април-май и плодоноси юни-юли. Размножава се със семена. които покълват трудно. Поради тази причина естественото възобновяване е силно ограничено. Средната надморска височина на резервата е 150 м. Най - старите дървесни екземпляри са локализирани край шосето, което дава известни основания да се предположи, че те са пренесени там изкуствено преди много години. В същото време значителна част от популацията се развива по съседните склонове като резултат на естественото семенно възобновяване. През 1986 г. е обявена буферна зона с площ 72.7 ха.

В границите на резервата “Патлейна” дивият рожков формира съобщества и фрагменти от съобщества, в които доминира. Участва и като асектатор в съседните широколистни дървесно-храстови фитоценози, в които доминират келявият габър и кленът. Тревната покривка е богата по състав, представена от типични горски сциофилни и рудерални видове. Активните процеси на рудерализация разкриват по косвен път високата антропогенна нагрузка на района. Процесите на замърсяване се подсилват и от автомобилните газове на минаващите автомобили по пътя Шумен -Велики Преслав - Върбица.

В следствие на наводнение на 04.09.99 г. на резервата "Патлейна" са нанесени големи щети, унищожено е 85% от естественото находище на див рожков. Със Заповед N РД - 360 от 15.10.99 г. на Министъра на околната среда и водите, е прекатегоризиран резерват "Патлейна" землище гр. Велики Преслав в поддържан резерват със същото име и е променена площта му.

Основна част от находището на урумово лале (Tulipa urumoffii) също се намира в местността "Патлейна". Застрашен от изчезване вид. Включен в Червената книга на България и в списъка на защитените растения. Български ендемит. Представлява многогодишно луковично растение. Популацията е многочислена - екземплярите са пръснати поединично в открити тревни съобщества, в които доминира лъжеовчата власатка. Почвите са плитки, каменливи, сухи, обхванати от плоскостна ерозия, което е застрашаващ фактор, тъй като с отнасяне на плиткия почвен субстрат рязко намаляват възобновителните възможности на вида.

Защитените местности Осмар /19,0 ха/ и Калпунар /12,0 ха/ се намират в землищата на с. Осмар и с. Кочово. Създадени за запазване на естествени находища от блатно кокиче (Leucojum aestivum). Критично застрашен вид. Застрашен от изчезване вид. включен в Червената книга на България и в списъка на защитените растения. Многогодишно тревисто растение. Размножава се предимно по вегетативен път, и съвсем ограничено - със семена. Обитава мезофилни ливади. Обилната почвена влага е фатално необходима за нормалното развитие на блатното кокиче, а построената мрежа на хидросъоръжения в района е елиминирала възможността за естествено оводняване на терените. Нарушеният воден режим поставя в критично състояние популацията и я застрашава от пълно унищожение. Блатното кокиче е изключително полезно медицинско растение. Използва се за получаване на нивалин.В зоогеографско отношение територията на община Велики Преслав принадлежи към Дунавския и предпланинския район.

Богат и разнообразен е птичият свят. Установени са 194 вида птици, от които 54 вида са постоянни обитатели (врана, чучулига, гугулица). Гнездят 59 вида прелетни птици. Могат да се срещнат черен щъркел, горски бекас и др. редки птици.

От бозайниците освен традиционните обитатели на горите -горска мишка, сънливец и др., се срещат и глиган, благороден елен и сърна.

Динамичните промени в екологичните условия и склонността към все по-интензивно използване на природните ресурси и в бъдеще ще пораждат проблеми по отношение опазването на видовете. Все по-остро ще стои въпроса за правилното оценяване възможностите на растителните и животинските популации за възстановяване, естествено възпроизвеждане, което от своя страна ще обуслови съхраняването на природно дадения ни генетичен фонд.


2.4.1 Гори

Общата площ на горския фонд на общината е 8760 ха. От тях 8711,6 ха се стопанисват от Държавна дивечовъдна станция „Преслав” (в която се включва и част от горски фонд в административните граници на община Върбица), и 48,4 ха горски фонд в поддържаните резервати “Патлейна” и “Дервиша” се стопанисват от МОСВ.

Значителна част от горския фонд са разположени в землищата на гр. Велики Преслав, с. Драгоево и с. Имренчево.

Растителността на територията на Великопреславска община се отнася към Европейската широколистна горска област. Естествените растителни съобщества са представени главно от широколистни листопадни гори и 16,6% иглолистни. В преобладаващата си част те имат издънков произход, като резултат на многовековна стопанска експлоатация. По-голямата част от широколистни листопадни гори са изсечени и превърнати в обработваеми земи.

Преславската планина е обрасла почти до върховете с дъбови и смесени гори. Характерни са горите от габър,цер, зимният дъб, черен и бял бор. По-малкко се срещат сребролиста липа, ясен, явор, бреза, акация и др. Горските видове се разнообразяват от дрян, шипка и глог. Много широко разпространен е люлякът. Тревната растителност е разнообразна. По поляните и горите расте дивия божур. Срещат се и много ядливи гъби.

Специфични са естествените съобщества на застрашения от изчезване вид с реликтна природа Конски кестен (Aeculus hippocastanum). Балкански ендемит. Включен в Червената книга на България и в списъка на защитените растения. Представлява широколистно листопадно дърво с височина до 25 см., едри дланевидно перести листа, изправени съцветия, неправилни двуполови цветове. Разпространен е по долината на река Дервиша, разположен на северния склон на Преславската планина, на 3 километра западно от гр. Велики Преслав. Това е единственото му находище в нашата страна. Дърветата са локализирани по стръмните брегове край малката река върху свежи и мощни делувиални почви. Конският кестен формира самостоятелни и смесени съобщества.

Гората е ранновъзрастова. Старите дървета са на възраст над 100 години. В смесените съобщества се срещат още явор, обикновен габър, шестил, орех, клен, дива череша, липа. Тревната покривка е сравнително бедна. Находището на Конския кестен е включено изцяло в резерват "Дервишът", обявен за такъв през 1948 г. Обхваща 11,2 ха от водосбора на Дервишка река, приток на р.Кюнта, която е ляв приток на р. Камчия. Въпреки резерватният режим видът е отнесен към категорията "застрашени от изчезване видове", поради прогресивно протичащите неблагоприятни промени в условията на местообитанието. През 1986 г. е обявена буферна зона с площ 59.1 ха, включваща горски и поземлен фонд. Конският кестен се използва широко в озеленяването на населените места.
2.4.2 Защитени видове растения и животни
В Природен парк “Шуменско плато” част от който попада в територията на община Велики Преслав където са установени следните защитени, застрашени и редки растителни видове, включени в “Червената книга на България”:

 Защитени:

1. Горска съсанка – Anemone sylvestris L.

2. Гръцка ведрица – Fritillaria graeca Boiss.

3. Давидов мразовец – Colchicum davidovi Stef.

4. Пролетно ботурче /циклама/ - Cyclamen coum Mill.

5. Пясъчно подрумиче – Anthemis regis-borisi Stoj. Et Acht.

6. Румелийско подрумиче – Anthemis rumelica Vel.

7. Седефче – Ruta graveolens L.

8. Снежно кокиче – Galanthus nivalis L.

9. Черноморска ведрица – Fritillaria pontica Wahl.

 Застрашени:

1. Кадифено великденче – Veronica spicata L.

 Редки:

1. 
   Българско еньовче – Galium bulgaricum Vel.
   
2. 
   Източен миск – Jurinea Ledebourii Bunge.
   
3. 
   Кавказка копривка – Celtis caucasica Willd.
   
4. 
   Ленолистен целолист – Haplophyllum thesioides G. Don.
   
5. 
   Степен пащърнак – Pastinaca umbrosa Stef. Ex DC.
   
6. 
   Хьофтианово часовниче – Erodium hoeffianum C. A. Mey.
   
7. 
   Червен хедизариум – Hedysarum tauricum Pall. Ex Willd.
   
8. 
   Щитовидна фибигия – Fibigia clypeata L. Medic
   

Застрашени и редки растителни видове в Природен парк “Шуменско плато”, включени в “Червената книга на Шуменски регион”:

 Застрашени:

1. 
   Петров кръст – Lilium martagon L.
   
2. 
   Черноморска камбанка – Campanula enxina
   

 Редки:

1. 
   Обикновена пърчовка – Himantoglossum hircinum L.
   
2. 
   Обикновен анакамптис – Anacamptis piramidalis L.
   
3. 
   Подезичен залист – Ruscus hyppoglosum L.
   
4. 
   Стамбулско еньовче – Galium paschale Forsskal
   

Защитените гръбначни животни в Природен парк “Шуменско плато” са:

 Видове от Националната Червена книга:

1. 
   Смок мишкар - Elaphe longissina longissina
   
2. 
   Урсиниева усойница – Vipera ursinii racosiensis
   
3. 
   Египедски лешояд – Neophron pernoterus
   
4. 
   Голям ястреб – Accipiter gentilis
   
5. 
   Малък креслив орел – Aquila pomarina
   
6. 
   Бухал – Bubo bubo
   
7. 
   Осояд – Pernis apivorus
   
8. 
   Черен кълвач – Driocopus martius
   
9. 
   Добруджански хомяк – Mesocricetus newtoni
   
10. 
    Вълк – Canis lupus
    
11. 
    Пъстър пор – Vormela peregusna
    

1. 
   Гръцка костенурка - Testudo hermali
   
2. 
   Вълк - Canis lupus
   
3. 
   Пъстър пор - Vormela peregusna
   

Ловната площ на общината включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места. Организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от Министерство на земеделието и горите. Не се обособяват ловностопански райони върху природни резервати. В защитените територии стопанисването на дивеча се извършва съобразно техния режим и план на управление.

Площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч. При основен вид благороден елен та е не по-малка от 2000 ха, за дива свиня и сърна – 1500 ха, а при смесен характер на местообитанията (едно- и дребнодивечов) не по-малко от 1000 ха. В землището на едно населено място – село, не се облособява повече от един ловностопански район.

На територията на община Велики Преслав се намира Държавна дивечовъдна станция “Преслав”. Основните видове, обект на ловен туризъм са:

 Благороден елен /Cervus elaphus L./

Мъжките елени се наричат рогачи, а женските – кошути. Тазгодишните малки са приплоди, а миналогодишните – телета. Мъжките телета се наричат шилари. Светлото петно отзад на тялото се нарича огледало. Мъжките елени имат рога, а кошутите са без рога. Елените линеят два пъти – през пролетта и есента. През латото окраската им е червеникава, а през зимата – сиво-червена. Благородният елен е полигамно животно. Сватбува през септември. Брачните борби са неповторима атракция. Еленът е стадно животно. У нас в началото на 30-те години на миналия век е почти изчезнал, запазени само две находища в Стара планина и Рила. Възстановен е по пътя на реаклиматизацията му във всичките наши планини и равнинните гори. Елените ползват разнообразна храна. Най-голяма значимост за тях имат житните тревни видове, следвани от зимния дъб, власатките, глогът, дрянът и др. Естествени неприятели са вълците, а приплодите се нападат и от чакали и скитащите кучета. Еленът е ловен обект в целия си ареал. У нас той се ловува индивидуално с оглед поддържане на половото съотношение и възрастовата му структура чрез принципите на подборния отстрел. Ловуването на мъжки и приплоди е разрешено от 1 септември до 31 януари, а на женски от 1 октомври до 31 декември. Благородният елен е най-ценния ловен вид в Европа. България притежава най-силните трофеи от него – четири световни рекорда – 273,60 CIC точки. Всичките да добити в Североизточна България.

 Дива свиня /Sus scrofa L./

Понятието дива свиня освен като видово наименование се употребява и за женските индивиди, докато мъжките се наричат глигани. Дивата свиня е едър бозайник. Теглото им варира в много широки граници. Окраската е сиво-черна през зимата и сиво-кафява или сиво-черна през лятото. През зимата тялото се покрива с дълга и груба четина. Под нея има вълнеста козина, която осигурява изолация на тялото. Дивата свиня е силно адаптивен вид, задържа се в зрелите дъбови и букови гори, особено в годините на изобилие на жълъд. Всеядно животно, яде почти всичко от растителен и животински произход, до което може да се добере – надземни и подземни части на растения, семена и плодове, жълъди, гризачи, птици и др. Дивата свиня е стадно животно, нейни неприятели са вълците, чакалите и скитащите кучета. Тя е основен ловен вид в целия си ареал. България притежава световния рекорд на трофей от дива свиня – 158,20 точки.

 Сив заек /Lepus europaeus/

У нас заекът е малко познат с правилното му название – сив заек. Наричаме го див заек, полски заек или най-често само заек. Заекът е от групата на дребните бозайници. Общата му окраска е тъмносива, като през лятото е по-жълтеникава. Ушите на върха са черни, а опашката отдолу е снежнобяла. У нас той е повсеместно разпространен. Заекът е нощно животно, през деня почива в малко трапчинка, която сам изкопава на място осигуряващо му добра видимост. Храната му е разнообразна – сочни части на растения, млади леторасли и пъпки, плодове и семена на селскостопански култури. Заекът има много естествени неприятели – всички хищни бозайници и птици. Загубите са значителни /вкл. и от бракониери/, поради което запасите му през последните деситилетия намаляват силно. Ловът му е разрешен от 1 октомври до 31 декември.

 Пъдпъдък /Coturnix coturnix/

Пъдпъдъка е най-дребната кокошоподобна птица у нас. Има масивно и късо тяло и къси крака, теглото му е средно 100 – 150 г. Лети бързо и стремително, ниско над земята. Полетът е праволинеен. Оперението му отгоре е кафяво с множество охрени щрихи и тъмни петна. Отдолу тялото е едноцветно-жълтеникаво. Гърдите са по-тъмни. Имат малки полови различия. У нас той е повсеместно разпространен. Гнезди до 1600 м надморска височина. Той е единствения прелетен вид от срещащите се у нас кокошоподобни птици – долита у нас в края на април. Храната му е разнообразна. Яде семена на треви, плевели, житни растения. Улавя и безгръбначни животни от земята – бръмбари, скакалци, дървеници, мравки и др. Пъдпъдъкът е ценен ловен обект. Годишния отстрел в страната понякога надхвърля 350 000 птици. Разрешен е за лов от 15 август до 30 ноември.

Билките съпътстват живота на хората още от дълбока древност. Наименованието им идва от старобългарската дума биле, означаваща бурен. В речника на Найден Геров първото значение на думата е предадено като “трева лечебна, целебно растение”.

В резултат на нарасналия през последните години интерес, се увеличава както броят на видовете билки, които се събират, така и тяхното количество. Това може да доведе до намаляване или унищожаване на редица билкови находища. С цел да се ограничи безотговорното събиране на лечебни растения е въведено райониране на билкосъбирането, за да се даде възможност за съхраняване и възстановяване на естествените находища.

На територията на Преславската община са описани повече от 120 вида лечебни растения. Тези от тях които имат по-широко разпространение са: бял равнец, горска ягода, мащерка, жълт кантарион, комунига и др.

 Шипка – Rosa canina L. Сем. Розоцветни

Шипката е разпространена в разредени гори и храсталаци, по тревисти и каменисти склонове. Тя е висок до 2-3 м храст с разклонени стълба – прави и извити. Те са покрити с множество сърповидно извити, твърди шипове. Цъфти от май до юли. Плодовете са едносеменни орехчета събрани в яркочервен несъщински плод /шипка/, образуват от разрасналото се месесто цветно легло.

Шипката съдържа витамини – С (0,5-2%), В1, В2, К, Р и захариди, пектини, органични киселини и др. За билколечение се употребяват плодовете. Действието е антискорбутно, диуретично и кръвоспиращо.

 Бял равнец – Achillea millefolium L. Сем. Сложноцветни

Белият равнец се среща край пътища, по тревисти места, ливади, поляни и из храсталаци. Той е многогодишно тревисто растение. На височина стеблото му достига до 50 см. Притежава последователни, двойно или тройно пересто нарязани листа и връхни щитовидни съцветия. Езичестите цветове са бели, а тръбестите – жълти. Цъфти от май до септември.

Белият равнец съдържа етерично масло (0,2-0,8%), чиято главна съставка е хамазулен (50%). Съдържа още флавонови глюкозиди, амини, танини, витамини и др. Най-употребяваните части от растението са щитовидните съцветия и цъфтящите стръкове, отрязани на 15-20 см от върха. Действието е апетитовъзбуждащо, противовъзпалително, спазмалитично, кръвоспиращо, диуретично и антипиретично.

 Жълт равнец – Achillea clypeolata S. S. Сем. Сложноцветни

Жълтият равнец е разпространен предимно по южни склонове, по каменливи места, върху варовикови скали. Той е многогодишно тревисто растение. Стъблото му достига до 50 см височина. Той притежава пересто нарязани листа. Цветовете са златистожълти, събрани във връхни, гъсти щитовидни съцветия. Цъфти през периода от май до септември.

Жълтият равнец съдържа етерично масло, флавоноиди и горчиви вещества. За билколечение се употребяват съцветията, изсушени на сухо и сенчесто място. Употребява се при чернодробни и жлъчни заболявания. Действа апетитовъзбуждащо.

 Мащерка – Thumus serpyllum complex Сем. Устоцветни

Мащерката е разпространена по сухи, припечни и скалисти места, сред храсталаци и горски поляни. Тя има пълзящи или полегнали стълба с изправени цветоносни клонки, високи до 10-20 см. Листата са приседнали или с къси дръжки. Цветовете са розови, бели или лилави. Плодът се разпада на четири едносеменни орехчета. Цъфтежът е от май до септември. Подходящи за билколечение са цъфтящите връхни части.

Мащерката съдържа до 5% танини, 1% етерично масло, флавоноиди и олеанолова киселина. Действа противовъзпалително, антисептично, отхрачващо и спазмолитично.

 Дребнолистна липа – Tilia parvifolia Ehrh. Сем. Липови

Дребнолистната липа се среща най-често в състава на смесените широколистни гори. Тя е дърво с височина до 30 м. Притежава закръглена корона и надлъжно напукана сивокафява кора. Листата се състоят от листна дръжка и листна петура със закръглено-сърцевидна форма и слабо асиметрична основа. Цветовете са жълтеникави, събрани по3-16 бр. в съцветие.Берат се и се употребяват цветовете с прицветния лист.

Дребнолистната липа съдържа флавонови гликозиди, слузни вещества (до 10%), танини, етерично масло (0,02%) с главна съставка сесквитериеновия алкохол фарнезол, фенолни киселини и др. Действието й е противовъзпалително, диуретично и спазмолитично.
 Жълт кантарион – Hypericum perforatum L. Сем. Звъникови

Жълтият кантарион се среща сред храсталаци, сечища, сухи тревисти места и край пътищата. Той е многогодишно растение със силно разклонено в горната си част стълбо. Достига височина от 30 до 80 см. Листата са дълги и имат елипсовидна форма Цветовете са събрани на върха на стъблото в жълти съцветия. За нуждите на билколечението се употребяват цъфтящите съцветия.

Жълтият кантарион съдържа флавоноиди (до 18%), гликозиди, кумарини, танини и др. Употребата му има противовъзпалително, кръвоспиращо, противоязвено и топизиращо действие.

Към момента не съществува описание на точното местоположение на естествените находища на тези видове.