Не произнасяйте никога молитвата си по задължение

Не произнасяйте никога молитвата си по задължение

И тъй като става дума за молитва, не бих могъл да премълча онова, на което ни научи Исус. За жалост ние, ближните Му често го забравяхме, зависими понякога от своята, вместо от Божията воля. Назарянинът никога не се е молил по задължение. Молитвата бе за Него искрен израз на духовно поведение, както и последица от любовта Му към Бога-Отец. Именно той и вдъхна този дълбок смисъл на благодарност. Никога не чухме да поиска нещо за себе си. Молитвата бе повишен възторг на интелекта, въодушевено, но интимно съюзяване с Бога; едно укрепване на висшите човешки тенденции, склонности и стремежи. Молитвата Му бе посвещаване на импулса; едно безусловно отдаване на сърцето на Божията воля; едно великолепно потвърждение на човешкото доверие към Божественото начало; едно откриване на душевните ценности и възвестяване на това откритие. Молитвата е изповед на висшата благочестивост и преданост към Отца. Тя е начин, общо взето, да се противопоставим на трудностите, на мъчнотиите, като се мобилизират душевните сили за съпротива срещу егоизма и греха. Неговото епизодично общуване с Бога бе последица на този нов стил на молитва, който всички бяхме призовани да прилагаме. Не се ограничавайте с молитвите в храма, както някои претендират, че е правилно. Молитвата в каменната и облицована църква е точно толкова в сила, колкото и тази, породила се спонтанно като вътрешна потребност, в полето, в планината, при домашното огнище, при грохота на буря... Нима усмивката на едно дете, насочена към своя баща е по-добродетелна и благодарствена, защото се е появила в къщата, отколкото примерно пред чешмата на селския площад или по пътя за някъде? Ако вие сте забравили същинското Послание за Божието бащинство, храмовете ще се превърнат в затвор за човешката душа. Не търсете Бога в полумрака на тези домове, където обитават епископи, дякони и презвитери. Те, сякаш са забравили, че дивната искра, която се откъснала от Отца е вътре във всеки от нас. Павел греши повторно, когато написва: "Преди всичко ви препоръчвам да се правят молитви, слова, молби, благодарствени ритуали от всички хора, от царете и онези, които са носители на власт и богатства, за да изживеем живота си спокойно с цялата му милост, състрадание и достойнство". Ораторията и молитвата не са някаква замяна на нещо срещу нещо. Бог не предоставя повече блага заради количеството на молитвите, заради това дали са по-напрегнати или изпълнени с вопли и силни слова. Който мисли или пише така, той не е разбрал Исусовото послание. Всъщност, Божията любов към нас е такава, че тя не се нуждае от молитва. Той ни подарява живот и го поддържа, много преди ние да сме осъзнали тази потребност. Твърде е възможно да се появи необходимост да напомните на земните си бащи за техните задължения и да ги помолите за едно или друго благоволение. С Небесния Баща това не може да се случи.

Повтарям: търсете първом Царството Му. Останалото ще бъде добавено като логична последица от Безкрайната Обич.

Исус бе сякаш едно дете

Вярата на Христос в Своя Отец беше ведра, безоблачна и осмислена. Неговото поведение и отношението Му към Бога, ми напомняха дете, което вярва напълно и всеотдайно на родителите си. Вие, които имате деца, знаете колко истина има в думите ми. Исус обичаше Бога. Бе сякаш дете, чувстващо се сигурно в топлотата на семейното си обкръжение.Всемирът бе неговия дом. Всичко Му бе познато.Обичаше ветреца, животните и звездите, защото бяха филизи на Божията любов. Помнете думите Му: "Щом Бог бди за птиците в небето, защо да не го направи и за вас, Неговите деца?" Тази увереност бе непоколебима и тя Го правеше смел и решителен.Наистина, никой никога не бе Го виждал да отстъпи пред някаква заплаха или опасност. Беше мъж и в трагичните часове на Неговите страдания, смърт и унижения. И все пак: кой е истинският герой? Дали този, който, като чувствува страх, го преодолява, като застава с лице срещу опасността? Може би другият, който никога не е познал страха? Исус винаги съумяваше да овладее предчувствията си за беда, защото никога не загуби доверието си в Звездния Отец. Животът, действията и мислите Му бяха в ръцете на Всемогъщия.Той знаеше това както дете То знае и боготвори родителите си. Исус се остави на предопределението и дивната му воля.

Чада мои, ако постигнете истината чрез тези откровения и я отнесете до целта, светът ще се възхити от вашата сила. Защото Той бе казал: "Докато не постъпите като децата, няма да влезете в Царството небесно". За Христос бе много по-важно, Неговите ученици, да повярват в Принципа на Божието Бащинство, отколкото в самия Него. Той не желаеше да Му подражаваме, но държеше да споделим и приемем като свои Неговата вяра и доверие в Отца. Само това би било достатъчно. Грешките на посланиците, тогава не биха натежали толкова.

Следвайте ме

Това е заключението ми. Когато Учителят ни покани да Го последваме, думите имаха огромно значение, което едва сега, с помощта на Светия Дух Наставник, започнах да разбирам. Исус не търсеше от нас да приемем сляпо Учението Му и него самия. Онази заповед – “Следвайте ме”, беше нещо повече. Той изискваше да вярваме, така както Той вярваше. Искаше да изпълни волята на Отца, така както Той го правеше: "Следвайте ме в доверието ми към Отца. Следвайте ме по пътя на пълното ми всеотдаване на дивната Му воля". В това е справедливостта на голямата Му заръка.

Не се отдалечавайте от човешкото в Исус

През тези размирни години, чада мои, следях с нарастваща тревога, как вашите наставници, някои вече починали, всички те мои събратя, посланици, издигаха Исус от Назарет до висотата на един престол, който бе недостижим за скромните смъртни. Христос наистина е Словото и Синът на живия Бог, който е Творецът на Вселената. Той е Бог и като такъв, трябва да Му Го признаем. Безпокои ме обаче факта, че вярващите, зле наставлявани, забравят и се отдалечават от човека Исус Христос. Той направи от себе си човек. Живя като човек и ние Му принадлежахме, както и Той на нас. Не допускайте теологията да хвърли сянка и изтрие от сърцата ви прекрасната природа и човешките качества на Пресправедливия Назарянин. Павел Го назова Първосвещеник. Но Павел не Го е познавал. Независимо, че бе най-религиозният човек, който се е раждал на този свят, Исус говореше и учеше не като духовник, а като мирянин. Именно затова тълпите го разбираха и вървяха след Него. Какво противоречие! Новата Христова Църква се стреми усърдно към йерархията, като определя степени между водачите и засява семената на свещеничеството във всички църковни общини. Нима не ви е ясно, че висшият религиозен наставник от когото бе изградена тази Църква, беше мирянин в своето обръщение към църквата.

Поставете на престола Сина на Отца, родения от Бога Син и погледнете в далечината на епохите. Ще забележите, че ходът на времето през вековете ще се обърне против вас. Ще дойде денят, в който Исус ще бъде превърнат в една Божествена мистерия. Не това е нужно и ни подхожда. Без да забравяте дивната Му природа, опитайте се да вникнете в Неговата зависимост на човек. Исус плака, както и вие. Исус бе весел и се радваше на живота, както бихте го направили и вие. Познанието на човешкото у Христос е онова, което ще ви накара да се почувствувате напълно отъждествен с Неговите съмнения и терзания. В това сте като Него. Оставете теологията за тези, които претендират да проникнат в непроницаемото. Аз ви обявявам, чада мои, че ако религията се раздели с Исус Човека, тя ще се лута загубена и забъркана в нескончаеми словесни битки. Казвам ви, че наистина всичко, социалните размествания, материалните промени, религиозният ревизионизъм на цялата цивилизация ще изстрадат една радикална промяна, ако живата Исусова религия бъде заменена от някаква теология в името на Христос. Не се опитвайте сляпо да го имитирате, но не забравяйте също така, че Той бе един от човеците. Той бе човек, който по-късно в хода на въплътения Си в тяло живот, бавно и постепенно придобил съзнанието за истинния си произход, същност и Божествена съдба. Исус се издигна до Божествеността от несъвършеното стъпало на смъртния човек. Не забравяйте това никога! Налага се, прочее, да предприемем същото пътуване и да изминем същия път. Никога не ще съумеем да го направим както някои претендират, във Вселенския мащаб. Да бъдем по-скромни, любими чада. Нека признаем нашата условност на слаби човешки същества и да не се опитваме да проникваме в Божиите загадки. Нека да оставим това разкритие за Светия Дух Наставник.

Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение

Изтегляне 1.13 Mb.

Сподели с приятели: