Решение за лъчелечение на пациенти Те получават законова сила след приемане от глб чрез общо съгласие ( консенсус)
Внимание: повишен риск от късни лъчеви реакции след хистеректомия с детайлна лимфаденектомия и разширени КМО.КМО-4 обхваща абдоминалната кухина, разположена от нивото на диафрагмалните куполи до долния ръб на foramen obturatorium |
Горна граница |
диафрагмални куполи при максимален експириум |
Долна граница |
долен ръб на foramen obturatorium |
Странични граници |
странични граници на перитонеалната кухина; чрез венозна урография определена позиция и защита на бъбреци |
КМО обхваща областта на тумора с 2 см зона на дозиметрична сигурност с ДОД 1,8 - 2,0 Gy до ООД 30-40 Gy.
III. ДОЗИМЕТРИЧНО ПЛАНИРАНЕ
Постигане на благоприятно разпределение на дозата чрез подбор на най-удачна съвкупност от вид на източника, вид и енергия на лъчението, брой на лъчеви снопове и геометрични условия на облъчването за всеки един от тях. Препоръчва се осъществяването му с компютърна система за планиране на лъчелечението. При дозиметрично планиране дозата в ПМО и критичните органи трябва да съответства на предписаната лечебна доза.
IV. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЛЪЧВАНЕТО
Осъществява се с рентгенови снимки на симулатора или гамаграфии, измервания на дозата в пикочен мехур и право черво.
VI. НАБЛЮДЕНИЕ НА БОЛНИТЕ. ПО ВРЕМЕ НА ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
ИНТРАКАВИТАРНА БРАХИТЕРАПИЯ
В СЪЧЕТАНОТО ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ
ПРИ КАРЦИНОМ НА EНДОМЕТРИУМА
Интракавитарната брахитерапия се прилага в следните лечебни алгоритми:
Минимални изисквания за използуваната апаратура:
Оптимални изисквания:
Изчисление на дозата: след компютризирането на дозиметричното планиране е възможно прецизиране на дозното разпределение в множество точки.
Интерес представляват обикновено точките на максимално лъчево натоварване в пикочния мехур и правото черво, както и точките на външната стена на матката, определени предварително чрез ехография или КТ.
В настоящия момент в страната прецизна и оптимална интракавитарна брахитерапия за карцином на ендометриума може да се провежда само в НСБАЛО, където се намира единствения в България апарат с дистанционно посленатоварване с ВМД MicroSelectron HDR.
8. Дилатира се цервикалният канал до дилататор по Хегар № 4.
9. В маточната кухина се въвеждат една или две ( в зависимост от размерите на маточната кухина) тънкостенни метални сонди до фундуса на матката така, че свободният край на сондите остава извън влагалището.
10. В ректума се поставя пластмасова сонда, в която са въведени предварително рентгено-контрастни сачми.
11. В интраутеринните сонди се въвеждат нерадиоактивни макети на радиоактивните източници.
12. На рентгенов локализационен апарат или симулатор се локализира пациентката по медиална /proc. spinosi/, трансверзална /на нивото на интерацетабуларната линия/ и сагитална / на нивото на интраутеринната сонда/ равнини. Правят се две спрегнати под 90 градуса рентгенографии /обикновено фас и профил/. Върху вече готовите рентгенови снимки се маркират медиалната сагитална равнина, ацетабулумите, VU, маркирана върху най-близко разположената точка от контрастирания балон в пикочния мехур, т.е. тригонума на пикочния мехур, и точките на предполагаемо най-високата доза в ректума R max.
13. Специалист по медицинска радиологична физика, заедно с лекаря, назначил брахитерапията извършва дозиметричното планиране на компютър като се обсъждат разпределението на дозата и съответните дози в критичните органи
14. В пикочният мехур и правото черво се поставят сонди за in vivo измервания на дозата с LiF.
15. Пациентката се пренася в залата на апарата за дистанционно посленатоварване и се куплират сондите посредством шлангове към апарата
16. Информацията от изчислената с компютър доза се въвежда на командния пулт с помощта на електронна карта и апарата се включва.
17. След изтичане на времето, зададено от компютъра, радиоактивните източници се прибират автоматично в апарата и от пациентката се свалят последователно аплкаторната система , катетъра от пикочния мехур и сондата в ректума.
Облъчването се провежда многократно, фракционирано, обикновено по един път седмично, с реализиране на еднократна доза 5-6 Gy в 5 до 8 сеанса като на външната стена на матката се цели реализиране на доза 70 Gy, ако се започва с интракавитарна брахитерапия, или при вече проведена предварителна перкутанна лъчетерапия, дозата се редуцира съответно с реализираната доза.
Възможни усложнения при интракавитарната брахитерапия: