Резюме състояние на патологията – финансови и правни аспекти, ресурсна обезпеченост

Брой патолози:

• 
  Общо 192, от които 10 без специалност, 2 работят като съдебни лекари = 180
  
• 
  Обшо в пенсионна възраст – 61
  
• 
  Патолози в непенсионна възраст, със специалност – 119
  
• 
  57% са над 50г.възраст
  
• 
  Концентрация на патолози в областите с медицински университети – София -39%, Пловдив-12%, Варна-11%, Стара Загора и Плевен – по 6%, в другите области – общо 26%;
  
• 
  118 отделения в ЛЗ за болнична помощ; 88 МДЛ
  
• 
  В 29 ЛЗ – по 1 патолог, в останалите – от 2 до 11 патолози в едно ЛЗ
  

• 
  В много от патологоанатомичните звена в страната броят и големината на помещенията не отговарят на изискванията и стандартите, апаратурата е стара и амортизирана, което се отразява на качеството на дейността.
  
• 
  При раздробяването на много малки отделения се купува ненужна апаратура и се дублира апаратура, което би могло да се избегне с обединението на звената.
  

Финансирането на патологоанатомичната дейност е неадекватно и не съответства на разходите, които всяко едно лечебно заведение в страната трябва да отделя за патоморфологична диагностика.

• 
  Ниски цени /5,40лв. цитологично и 12,96лв. хистологично изследване/ несъобразени с коефициента на инфлация в страната, нито с коефициента на увеличение на минималната работна заплата, не са отчетени и поскъпването на реактиви, консумативи, време за изготвяне на изследванията, амортизация на апаратура, ток, вода, горива и др. , без диференциация, съобразно броя изследвания за 1 пациент и без предвидени средства за допълнителни изследвания-напр. специални оцветявания, ИХХ и др.; диспропорции спрямо цена за първичен преглед при специалист -15.50лв., цената за едно цитологично или хистологично изследване е крайно несправедлива, неадекватна и недостатъчна.
  

ИХХ- 2/3 от клиничните пътеки съдържат изисквания за патохистологично изследване и диагноза, и много КП са въведени имунохистохимични изследвания, които са скъпи , трудоемки и абсолютно необходими за определяне на терапията

/ от 1-3 до 10 и повече маркера, на средна цена от около 70 – 80 лв. за маркер. ,не се заплащат от НЗОК/

Не трябва да се забравя и контролната дейност, която осъществяват патологоанатомичните звена / при аутопсионната дейност/

В някои ЛЗ - компютри с интернет и общоболничен софтуер

За патологоанатомичната дейност времето е много важен ресурс и изисква ефективно управление. То е един от определящите фактори за измерване капацитета на дадено звено.

Икономическият анализ за дадена организация е свързан с потребността от икономически рационално поведение, аргументирано с икономическа оценка на дейността на организацията, за правилно разпределение на ресурсите..

• 
  Да се осигури правилно планиране на ресурсите /и съответно бюджетът/
  
• 
  Да се осигури бенчмаркинг за правилно, неексцесивно, практическо и безопасно натоварване
  
• 
  Да се редуцират грешките / в резултат на свръхнатоварване/
  
• 
  Да се осигури правилно разпределение на работата между патолозите,
  
• 
  Да се отчете сложността на случаите, определянето само на броя на препаратите вече не е адекватно.
  
• 
  Бенчмаркингът за натовареността трябва да отчете и допълнително време за административни функции и продължително медицинско обучение (1)
  

• 
  В България на 100 000 жители / се падат - 2,58 от общия брой патолози и 1,56 от патолози в непенсионна възраст /за сравнение в САЩ този показател е 4,43(14)/
  

• 
  В България – натовареността варира между 700 и 16 000 блокчета на лекар или между 250 и 5000 пациента на лекар, като тази натовареност не е обвързана със заплащането. Тази съществуваща диспропорция се отнася и за лаборантите.
  

• 
  Дефицит на човешки ресурси – лекари и лаборанти
  
• 
  Остаряла материално-техническа база
  
• 
  Неправилно разпределение на ресурсите, поради липса на стандарти за натовареност
  
• 
  Наличие на много на брой, икономически неефективни звена
  
• 
  Дублиране на дейности и апаратура
  
• 
  Диспропорции в разпределението на работата между отделните звена
  
• 
  Диспропорции в заплащането
  
• 
  Необвързване на заплащането с реалния обхват
  
• 
  Неадекватен мониторинг и оценка
  
• 
  Липса на адекватно ценообразуване и остойностяване на дейността
  
• 
  Диспропорции в заплащането на дейността в извънболничната помощ спрямо останалите специалности
  
• 
  Липса на реимбурсация от НЗОК в болничната помощ
  
• 
  Липса на стандарт по имунохистохимия, молекулярна патология и др.
  
• 
  Липса на стандарти за натовареност
  
• 
  Остаряла система за качествен контрол
  
• 
  Липса на единен софтуер, отчитащ реално показателите за дейността
  

• 
  Промяна в нормативната база – НРД, ЗЛЗ, ЗОП; отпадане на изискването за наличие специалисти по клинична патология на трудов договор с лечебното заведение ; обединение на патологоанатомичните звена;
  
• 
  Разработване на стандарти за натовареност за лекари и лаборанти
  
• 
  Осъвременяване на медицински стандарт Клинична патология с с включване на имунохистохимични изследвания (от 20 до 50 маркера, съобразно големината на лабораторията, финансирани от НЗОК)
  
• 
  Осъвременяване на системата за качествен контрол
  
• 
  Договор с лаборатория от ЕС за качествен контрол на имунохистохимичните изследвания, до изграждане на референтна лаборатория в България.
  
• 
  Остойностяване на дейността и адекватно ценообразуване
  
• 
  Участие на патолозите в изграждане на нова стратегия за цервикален скрининг, съобразена с локалните икономически и социални фактори, с отчитане на основните епидемиологични показатели и отчитане на ролята на патолога в досега действащата скринингова програма.
  
• 
  Изграждане на бази за продължително медицинско обучение
  
• 
  Електронно здравеопазване и телепатология
  
• 
  Развитие на правилна инвестиционна политика и откриване на възможности за външни инвестиции
  
• 
  Инструменти за мониторинг
  

• 
  Повишаване качеството на здравеопазването
  
• 
  Редуциране на грешките
  
• 
  Правилно разпределение на ресурсите
  
• 
  Икономическа ефективност
  
• 
  Повишаване на мотивацията
  

Патологията е фундаментална медицинска дейност. Съвременната й роля е съществено променена в посока изискванията на evidence-based medicine.

• 
  Имат уникални познания за естеството на болестта
  
• 
  Интегратори на познание
  
• 
  Осигуряват диагнозата
  
• 
  Отговорни за диагностичните тестове, от които зависи терапията
  
• 
  Имат контролна роля в здравеопазната система
  
• 
  Изследователи / иноватори
  
• 
  Клинични консултанти
  
• 
  Бизнесмени, практици
  
• 
  Развиват утрешната медицина