Румъния въведение — Основни характеристики и контекст



страница1/2
Дата17.09.2016
Размер441.66 Kb.
#9919
  1   2


РУМЪНИЯ



  1. Въведение — Основни характеристики и контекст

Правна уредба в областта на борбата с корупцията

Стратегически подход. Последната национална стратегия за борба с корупцията за периода 2012-2015 г. беше приета от правителството и одобрена от парламента през 2012 г.1 Тя е резултат от процес на широки консултации и беше приветствана от повечето участници. В стратегията се използва мултидисциплинарен подход и се изисква разработването на секторни и институционални стратегии за борба с корупцията във всички области. За осъществяване на мониторинг на прилагането ѝ беше въведен механизъм за партньорски проверки с участието на гражданското общество. Също така бяха създадени платформи за сътрудничество, обединяващи различни категории заинтересовани страни2. Мониторингът се извършва чрез етапи на оценяване по тема. Дейностите, предприети в рамките на процеса на мониторинг, и оценките се публикуват на специален портал3. Изпълнението се гарантира в рамките на бюджетната стратегия за 2012 – 2014 г. В националната стратегия за борба с корупцията се прилага проектен подход: т.е. някои мерки влизат в обхвата на специфични проекти, докато за други се счита, че не изискват допълнително финансиране и следователно би трябвало да се покриват от редовните бюджети на съответните институции. Втората категория обхваща 80 % от предвидените мерки. Въпреки че беше постигнат известен напредък в борбата с корупцията на високо равнище, борбата срещу дребната корупция не дава достатъчно резултати, а предотвратяването ѝ остава твърде слабо както на централно, така и на местно равнище. В контекста на Европейския семестър за координация на икономическата политика за 2013 г. Съветът препоръча на Румъния да се бори по-ефективно с корупцията4.

Нормативна уредба. До голяма степен съществува правна уредба, включително предприетите неотдавна стъпки за реформиране на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, които трябва да влязат в сила в началото на 2014 г. Тези реформи имат за цел да прецизират правната уредба, да укрепят правоприлагащите органи и институциите за борба с корупцията и да гарантират по-голяма ефикасност и последователност в практиката на съдебната система при разглеждането на случаи на корупция по високите етажи. При все това обаче редица от последните законодателни инициативи на Парламента през декември 2013 г., които, наред с другото, щяха да стеснят обхвата на престъпленията, свързани с корупция, и наказателноправните разпоредби относно конфликтите на интереси, поставят под сериозно съмнение устойчивостта на настоящото законодателство и политическия ангажимент за реално провеждане на реформи за борба с корупцията. Горепосочените законодателни изменения бяха обявени за противоконституционни от румънския Конституционен съд през януари 2014 г.5. Остават други значителни предизвикателства, включително прилагането на новите кодекси. Допълнителни трудности създават нестабилността на тези законодателни актове и редица установени от практикуващи юристи правни проблеми, заради които може да се наложат изменения на кодексите или тълкувателни насоки преди влизането им в сила6.

Институционална рамка. В Румъния е установена цялостна институционална рамка за борба с корупцията. Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК), която представлява специализирана прокуратура, е натоварена да разследва случаи на корупция по високите етажи. НДБК отбеляза стабилни резултати при провеждането на надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище7. Успешните разследвания, проведени през последното десетилетие, разкриха корупционни практики, в които са замесени високопоставени политици и държавни служители, магистрати, служители на правоприлагащите органи и представители на широк кръг от сектори: транспорт, инфраструктура, здравеопазване, добивна промишленост, енергетика, селско стопанство, спорт и др. Дълго време съдебната власт беше по-малко ефективна в борбата с корупцията по високите етажи. През последните години се забелязва промяна: по-конкретно Върховният касационен съд даде пример, като повиши ефективността си при произнасянето с решения по сложни дела за корупция. Отделът в рамките на Министерството на вътрешните работи, известен като Генерална дирекция за борба с корупцията (ГДБК), е специализирана полицейска структура, която отговоря основно за разследването на корупцията в рамките на полицията, като обхваща и други сектори. Националната агенция по интегритет (НАИ) извършва проверки на конфликтите на интереси, несъвместимостта и личното имущество на държавните служители. От създаването си през 2008 г. НАИ показва като цяло добри резултати. През последните пет години над 80 % от решенията на НАИ за несъвместимост и от административните решения относно конфликтите на интереси бяха потвърдени. Вследствие на решенията на НАИ и въз основа на окончателните съдебни решения беше конфискувано лично имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, на стойност над 1 милион евро. С течение на времето обаче започнаха да възникват значителни трудности при предприемането на действия, произтичащи от решенията на НАИ8. През годините няма постоянна политическа воля за подкрепа на независимостта, стабилността и капацитета на институциите за борба с корупцията и съдебната власт.

Проучване на общественото мнение

Изследване на нагласите. В Специалното проучване на Евробарометър от 2013 г., посветено на корупцията9, 93% от интервюираните румънски граждани изразяват съгласие с твърдението, че корупцията е широко разпространен проблем в тяхната страна (средната стойност за ЕС е 76%), а 42% заявяват, че са лично засегнати от случаи на корупция в ежедневието си (средната стойност за ЕС е 26%). 82 % считат, че подкупването и използването на връзки често са най-лесният начин да се получат някои публични услуги (средна стойност за ЕС – 73 %).

Личен опит в областта на корупцията. 25 % от румънските респонденти в Специалното проучване на Евробарометър относно корупцията за 2013 г. признават, че през последните 12 месеца от тях е бил поискан или от тях се е очаквало да дадат подкуп, за да получат услуги. Това е вторият най-висок процент в ЕС, като за сравнение средната стойност за ЕС е 4 %.

Проучване сред представителите на бизнес средите. В проучването на Евробарометър от 2013 г. сред бизнес средите относно корупцията10 81 % от румънските предприятия посочват, че привилегироването и корупцията пречат на конкуренцията между предприятията в Румъния (средна стойност за ЕС – 73%). 65 % от респондентите са на мнение, че корупцията е проблем за бизнеса на тяхното предприятие в Румъния (средна стойност за ЕС – 43 %), докато 64 % считат, че проблем са политическият патронаж и непотизмът (средна стойност за ЕС – 41 %).

Контекст

Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Румъния е обект на мониторинг по МСП от присъединяването си към ЕС. Постигнатите резултати се оценяват по четири сравнителни показателя, обхващащи областите на съдебната реформа, професионалната етика, корупцията на високо равнище, както и предотвратяването и борбата с корупцията в публичния сектор. Според Решението на Комисията относно създаването на Механизма за сътрудничество и проверка, по всички критерии се изисква „задоволително“ изпълнение11. През 2012 г., пет години след присъединяването, беше направена равносметка. Заключителната оценка беше, че много от „градивните елементи“, които се изискват съгласно показателите на МСП, са налице, но че устойчивостта и необратимостта на реформите все още са под въпрос, както и че все още не са постигнати резултатите, които са необходими, за да може Комисията да вземе решение за прекратяване на МСП12. В последната оценка на състоянието от януари 2014 г., в която бяха отчетени по-нови събития, се изтъква, че „напредъкът не е безспорен, тъй като напредъкът в една област може да бъде ограничен или обезсилен от неуспехи в други области“13.

Частен сектор. В глобалния индекс относно корупцията за периода 2013 г. – 2014 г. на Световния икономически форум корупцията се нарежда на второ място след данъчните ставки сред най-проблематичните фактори за извършването на стопанска дейност в Румъния14. Румъния е транспонирала напълно разпоредбите на Рамково решение 2003/568/ПВР относно отговорността на юридическите лица и санкциите за юридическите лица15. Въпреки това във Втория доклад за изпълнението на Рамковото решение се отбелязва, че са необходими допълнителни пояснения за това как румънското законодателство третира облагите за трети страни, произтичащи от активен подкуп в частния сектор. През 2012 г. сивата икономика се оценява на 29,6 % от БВП, който е вторият по големина процент в ЕС16.

Финансиране на политическите партии. Знакови дела за корупция разкриват слабости в контрола на финансирането на партиите и изборните кампании, както и в предотвратяването на изборните измами. В своя доклад за спазване на изискванията от декември 2012 г. Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO) подчерта, че 10 от 13-те препоръки относно финансирането на партиите все още не са изпълнени напълно. В момента се подготвят законодателни изменения и, ако бъдат приети, те ще запълнят редица съществуващи пропуски, най-вече относно достъпа до годишните финансови отчети на политическите партии. Освен това, съществуващите разпоредби не се прилагат правилно.

Подаване на сигнали за нередности. Румъния има специално законодателство за защита на лицата, сигнализиращи за корупция в публичния сектор17, в сила от 2004 г. Законът изисква от държавните служители да докладват за случаи на корупция във връзка с обществената администрация. Освен защита срещу репресивни мерки, законът предвижда и защита на идентичността на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Независимо от това все още предстои да се установи ефективността на тази правна уредба. В свое проучване от 2009 г. относно защитата на подаващите сигнали за нарушение лица в 10 държави членки на ЕС Transparency International отбеляза, че законодателството не се прилага по еднакъв начин и изтъкна, че в 40 % от наблюдаваните в Румъния случаи лицата, подали сигнали за нарушения, са били обект на различни форми на репресивни мерки18. В по-скорошен доклад на Transparency International, публикуван през ноември 2013 г., се отбеляза, че са били предприети някои действия за допълнително подобряване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения19. Подобряването на механизмите, гарантиращи защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и по-доброто прилагане на съществуващото законодателство са сред целите и на националната стратегия за борба с корупцията.

Прозрачност при лобиране. В Румъния няма нормативна уредба за лобирането. Няма задължителна регистрация или задължение за държавните служители да докладват контактите си с представители на интереси (лобисти). Румънските органи са на мнение, че не е необходим нов закон за това, тъй като рисковете, свързани с лобирането, вече са обхванати от съществуващите приложими към държавните служители разпоредби относно конфликтите на интереси и несъвместимостите. Понастоящем в Камарата на депутатите се обсъжда проектозакон за регулиране на лобирането. През 2010 г. беше създадена румънска асоциация на лобистите, с цел да се насърчи допълнително лобистката дейност и евентуално да се осъществява саморегулиране. Досега обаче въздействието ѝ е ограничено.

Медии и достъп до информация. През последните години обективното отразяване се влоши и журналистиката „често се диктува от личните интереси и политическите пристрастия на собствениците на медии“20, като понякога се стига и до сплашване на магистрати или участници в борбата срещу корупцията. Ограниченията върху свободата на медиите намалиха още повече достъпа до информация в цялата страна. Това допълнително се утежнява от факта, че покритието с интернет в Румъния е най-ниското в ЕС21. Лошото прилагане на законите, уреждащи достъпа до информация, засяга и капацитета за предотвратяване и контролиране на корупцията. Според показателя за свободата на печата на Фрийдъм хаус за 2013 г. Румъния се определя като „частично свободна“22.

  1. Проблеми, които са на фокус

Съдебно преследване на корупцията

През 2002 г. беше създадена централна автономна специализирана антикорупционна прокуратура. През първите години тя не успя да постигне резултати при знаковите дела. През 2005 г. беше реорганизирана, с променени правомощия и персонал, и беше преименувана на Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК). Акцентът беше поставен върху случаите на високо равнище и особено сложните случаи. Понастоящем НДБК разследва случаи на корупция на високо и средно равнище23 и престъпления против финансовите интереси на ЕС24. Освен централната служба, тя има и 15 регионални служби25 и четири териториални бюра.

След 2006 г. с ново ръководство и политическа воля за постигане на напредък в борбата срещу корупцията НДБК започна да работи за постигането на това, което днес се счита за впечатляващи резултати по случаи на корупция по високите етажи. В доклада по МСП от юли 2012 г. се посочва, че „резултатите от работата на НДБК при разследването и съдебното преследване на случаи на корупция на високо равнище могат да бъдат считани за едно от най-значителните постижения, осъществени от Румъния след присъединяването. [...] От 2007 г. НДБК повдига обвинения срещу хора от всички основни политически партии по случаи на най-високо равнище в политическия живот и в рамките на съдебната власт“26. Ключът към успеха на НДБК е фактът, че структурата ѝ включва не само прокурорите, но и съдебната полиция и специалисти по икономика, финанси, банково дело, митнически въпроси и ИТ27.

Макар че беше постигнат напредък в повдигането на обвинения пред съда по случаи на корупция по високите етажи, възможността на съдебната власт за справяне с такива дела стана обект на засилено внимание. В докладите по МСП подробно се анализират причините за сериозните забавяния при съдебни производства по дела за корупция по високите етажи, за някои от които възникна опасността да бъдат прекратени поради изтичане на давност28. Все пак през последните две години съществено нарасна процентът на постановени решения по дела за корупция по високите етажи, преди всичко в резултат на усилията, положени от Върховния касационен съд. В докладите си, в които анализира продължителността на производствата и причините за значителните закъснения по редица дела за корупция по високите етажи, Съдебният инспекторат потвърждава, че броят на забавените решения е намалял29. Остава да се види дали това е трайна тенденция. В редица висящи дела срещу високопоставени лица изминаха повече от шест години, преди предполагаемите нарушители да бъдат подведени под отговорност30.



Добри практики: постижения на НДБК при случаи на корупция на високо равнище31

От 1 януари 2006 г. до октомври 2012 г. НДБК подведе под отговорност 4 738 ответници, от които 2 101 лица на важни постове32. През последните седем години процентът на повдигнати от НДБК обвинения, потвърдени чрез окончателни съдебни решения, достигна 90,25 %. През този период 1 496 обвиняеми бяха осъдени с окончателни съдебни решения, от които почти половината заемаха политически постове (включително: един бивш министър-председател, един министър, 8 народни представители, един държавен секретар, 26 кметове, заместник кметове и префекти, 50 директори на национални дружества и публични институции, 60 служители от контролни органи). Между 1 януари и 15 ноември 2013 г. се запазва ритъмът с повдигнати обвинения срещу 823 обвиняеми и 179 окончателни съдебни решения срещу 857 обвиняеми.

През последните две години нарасна значително броят на делата, приключени с решение. Броят на окончателните присъди, издадени през първите три тримесечия на 2012 г., беше почти двойно по-висок от този за предходната година и четири пъти по-висок от процента на произнесени присъди преди седем години. През 2011 г. са проведени наказателни преследвания на над 230 гранични полицейски и митнически служители от шест гранични контролно-пропускателни пунктове за вземане на подкуп и участие в организирана престъпна група, главно във връзка с контрабандата на цигари33. Сред най-забележителните случаи, разгледани от НДБК, следва да се споменат два случая с бивш министър-председател, който изтърпя наказание лишаване от свобода по обвинения за незаконно финансиране на неговата кампания за президентските избори и който понастоящем изтърпява наказание в затвор по друга присъда по обвинения за корупция. Други забележителни случаи, заведени от НДБК, обхващат целия политически спектър: бивш кмет на Клуж, обвинен за получаване на подкуп в замяна на осигуряването на обществени поръчки, който беше подследствен в предварителния арест, докато беше влиятелен член на управляващата партия; действащ министър (вече бивш), осъден на първа инстанция за злоупотреба със служебно положение за действия, за които се твърди че са извършени на предишна длъжност; депутат, осъден на лишаване от свобода по две дела за корупция след окончателни съдебни решения (помагачество и злоупотреба със служебно положение във връзка с незаконна замяна на собственост върху земя, собственост на Министерството на отбраната, и подкупи, включващи играчи от футболен клуб).

По отношение на дребната корупция за 2013 г. министерството отчита увеличение на броя на решените дела с около 9 %, в сравнение с това на подобен референтен период през 2012 г. Броят на повдигнатите обвинения нарасна с около 15 %. Но въпреки че през последните години може да се отбележи известен напредък по отношение на случаите на дребна корупция, разследвани от службите на прокуратурата в цялата страна34, като цяло при тях все още няма постигнати убедителни резултати35. Всяка прокуратура е определила поне един прокурор, който да занимава с преписките за корупция. Повечето дела, заведени в съда чрез службите на прокуратурата в страната, се отнасят до полицейски служители, което би могло да се дължи и на ефективността на Генералната дирекция за борба с корупцията към Министерството на вътрешните работи. Все пак общият брой на други случаи на дребна корупция, изпратени на съд, е доста нисък.

Усиленото разследване от НДБК на случаи на високо равнище се дължи и на политическите обстоятелства, които ѝ позволиха да действа безпристрастно и независимо. Решаващ елемент за ефективността на НДБК е назначаването на нейното ръководство36. Както се посочва в доклада по МСП от януари 2014 г.37, „назначаването на главния прокурор и ръководството на НДБК и Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризъм (DIICOT) беше прекалено продължителен процес.“ Процедурата, по която ръководителите в тези институции в крайна сметка бяха назначени, макар сред тях да има хора с доказани постижения, „беше по същността си политически избор, а не резултат от процедура, която да позволи внимателен преглед на качествата на кандидатите при истинско съревнование“38. По-наскоро, както се подчертава в доклада по МСП от януари 2014 г., допълнителни трудности създадоха решенията, взети в началото на октомври 2013 г. относно назначенията на началниците и заместник-началниците на отдели в НДБК. Внезапно бяха отменени назначенията на временни длъжности и кандидатурите бяха обявени от министъра на правосъдието, при което не беше спазена изцяло процедурата за консултация с ръководителя на НДБК. Сроковете също породиха опасения, че се прави връзка с решения на НДБК по случаи, свързани с политически фигури. След публична критика, включително от Висшия съдебен съвет, по-късно бяха обявени нови кандидатури след консултации с ръководителя на НДБК. След назначаването на новото ръководство НДБК продължи да работи по разследванията с предишните темпове39. Важно е тази тенденция да се запази в по-дългосрочен план.

Отчетност и почтеност на лицата, заемащи изборна държавна длъжност, и на лицата, назначени на държавна длъжност

Румъния създаде необходимата уредба за съдебно преследване на корупцията по високите етажи и за независима проверка на имуществото, потенциални конфликти на интереси и несъвместимост на държавните служители, като всичко това са ключови елементи на политиката за борба с корупцията. Високопоставените длъжностни лица трябва да спазват строги задължения за оповестяване на активите си, а техните декларации за имуществено състояние са публично достъпни. Въпреки това няма последователност в политическата подкрепа за сега действащата уредба относно професионалната етика, нито от законодателна, нито от институционална гледна точка40.

От 2008 г. насам НАИ идентифицира повече от 469 случая на несъвместимост, 194 административни и наказателни случаи на конфликт на интереси, 46 случая на имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, 346 случая на потенциални престъпления и наложи над 5 200 глоби за нарушение на законодателството за оповестяване на имущественото състояние. Сред служителите, разследвани от НАИ, са 50 депутати, 12 председатели и заместник-председатели на окръжни съвети, 10 министри и държавни секретари и над 700 местни избрани представители, ръководители на държавни агенции, полицейски служители, магистрати и др. През последните пет години над 80 % от решенията на НАИ за несъвместимост и конфликт на интереси бяха потвърдени като окончателни. Независимо от това, имаше и значими случаи, при които последващите действия във връзка с нейните решения не бяха задоволителни41.

Парламентът показа липса на последователност при вземането на решения, свързани с въпросите за професионалната етика, включително относно последващите действия в изпълнение на решенията на НАИ относно конфликти на интереси или несъвместимост. След като бъдат потвърдени като окончателни, тези решения следва да доведат до прекратяването на мандата на съответното лице, заемащо изборна държавна длъжност. От средата на 2012 г. обаче съдебната система трябваше на два пъти да сезира Конституционния съд поради нежеланието на Парламента да прекрати мандати на депутати в изпълнение на окончателните съдебни решения за несъвместимост. Последното дело датира от есента на 2013 г. и се отнася до решението на НАИ за несъвместимост на сенатор, потвърдено от Върховния касационен съд и оставено без последствие от Сената. Поради това Конституционният съд трябваше да се намеси отново, като се произнесе с решение относно конституционния конфликт между законодателната и съдебната власт42. Оттогава Сенатът не е предприел никакви действия.

Фактът, че парламентът не успя да изпълни някои от окончателните решения на НАИ, се отрази отрицателно върху доверието в него и ангажимента му за борба с корупцията. Освен това, длъжностни лица на изборни позиции често и сериозно подкопаваха институционалната стабилност на НАИ посредством законодателни предложения.

Напоследък се води широк обществен дебат относно евентуалното изменение на законодателството относно случаите на несъвместимост, приложими към лицата, заемащи изборни длъжности в местната власт. Ставаше въпрос по-специално за забраната за участие в надзорните съвети на местните държавни или контролирани от държавата дружества и сдружения за общинско развитие, които отговарят за договарянето на публични комунални услуги за редица общини. Въпросът възникна, когато НАИ откри редица нарушения на тези правни разпоредби. Правилата относно несъвместимостта за участие в надзорните съвети на държавни или контролирани от държавата дружества са важни, тъй като разглеждат възможните рискове от корупция и конфликт на интереси при възлагането на обществени поръчки и надзора на изпълнението им и са свързани с въпроса за финансирането на политическите партии и изборните кампании.

Освен това досега решенията на Парламента за отнемане на имунитет са непредвидими43. Депутатите нямат имунитет срещу наказателно разследване, но се ползват с имунитет относно предварителния арест и претърсванията. Но депутатите, които понастоящем са министри или пък са били такива, се ползват с имунитет по отношение на престъпления, извършени във връзка с техните министерски задължения, и в такива случаи изглежда възникват особени трудности. Процедурите за отмяна на имунитет не изискват от парламента да мотивира своите решения. В три скорошни случая през 2012 г. и 2013 г. Камарата на депутатите гласува против отнемането на имунитета на бивши министри за наказателно разследване по обвинения в корупция, икономически престъпления и измами, свързани с изборите.

През януари 2013 г. Парламентът прие изменения в статута на депутатите. Но тъй като бяха обжалвани пред Конституционния съд, те влязоха в сила чак през юли 2013 г., а към момента на изготвяне на доклада все още не са приети правилникът за прилагане и новият кодекс за поведение44. Някои от предложените нови разпоредби са уместни, особено по отношение на налагане на окончателни решения за несъвместимост, но след време трябва да се направи оценка на тяхната ефективност45.

В началото на декември 2013 г. парламентът прие редица изменения на Наказателния кодекс, чрез които, наред с другото, от обхвата на определението за държавни служители бяха изключени депутатите, президентът и свободните професии. Това означава, че тези категории вече не могат да бъдат обвинявани в престъпления, свързани с корупция, в публичния сектор. Освен това бяха приети редица изменения, които значително стесниха обхвата и прилагането на наказателноправните разпоредби относно конфликтите на интереси. Тези неотдавнашни изменения създават сериозни опасения относно степента на етичност и стандартите за борба с корупцията, с които се ангажират лицата на изборни длъжности. През януари 2014 г. Конституционният съд обяви всички тези изменения за противоконституционни46.

Етика в съдебната система

В периода от януари 2006 г. до четвъртото тримесечие на 2012 г. НДБК подведе под отговорност 23 съдии и 30 прокурори. В същия отчетен период бяха постановени окончателните присъди по обвинения в корупция за 12 съдии и 11 прокурори. През последните години шест от обвиненията бяха срещу съдии от Върховния съд, включително ръководители на отделения. Те бяха обвинени за вземане на подкупи, търговия с влияние и съучастничество на други престъпления47. Двама от членовете на Висшия съдебен съвет бяха обвинени в корупция. Необходим е допълнителен мониторинг, за да се оцени възпиращият ефект на наложените санкции48. Най-скорошните дела се отнасяха до различни равнища на съдебната система и разкриха мрежи, включващи съдии, адвокати и подсъдими, за търговия с влияние с цел осигуряване на благоприятни съдебни решения, или прокурори, които предпазват определени престъпни мрежи от разследване. По едно дело предполагаемият размер на подкупите беше 1 милион евро. По друго дело двама прокурори49, един съдия и един полицейски служител бяха обвинени в съучастие, подстрекателство и участие в неразрешено използване на класифицирана информация, която принадлежи на полицейското разузнаване, в замяна на пари, услуги и други неправомерни предимства, свързани с водещи позиции в НДБК и Главната прокуратура. Висшият съдебен съвет реагира бързо на тези случаи, като своевременно одобри исканията за претърсване и досъдебно задържане, като временно прекрати магистратския статут на ответниците и поиска различни проверки, например да се провери дали е било манипулирано произволното разпределение на делата.

В края на 2011 г. Висшият съдебен съвет прие стратегия за професионална етика в съдебната власт и съответен план за действие, чиято цел, наред с другото, е повишаване на стандартите за професионална етика и подобряване на механизмите за търсене на дисциплинарна отговорност50. Беше укрепен съдебният инспекторат, който сега е автономен орган, и той предприе стъпки за подобряване на своята методология. Новото законодателство в областта на дисциплинарната отговорност на магистратите позволява провеждането на по-ефективни дисциплинарни процедури51. С него се създаде и възможността за временно прекратяване на магистратския статут, докато се води дисциплинарното разследване. През август 2013 г. Висшият съдебен съвет одобри законодателно предложение на Министерството на правосъдието за премахване на специалните пенсии52 за магистрати, които са получили окончателни присъди по обвинения в корупция или престъпления, свързани с упражняване на мандата им, когато са извършени умишлено, или други престъпления, които увреждат репутацията на съдебната власт. Законодателното предложение беше одобрено от правителството през август 2013 г. и понастоящем е внесено в парламента за приемане.

Обществени поръчки

Обществените поръчки представляват значителен дял от румънската икономика. През 2011 г. разходите за строителни работи, стоки и услуги възлизаха 24,6 % от БВП на Румъния. През 2011 г. стойността на поканите за участие в търгове, публикувани в Официалния вестник, като процент от общия размер на разходите за обществени поръчки за строителни работи, стоки и услуги възлезе на 30,9 %53. Въпреки че съществува законодателна уредба за обществените поръчки, честите промени в нея и липсата на уеднаквена практика или насоки от съответните институции пораждат несигурност у заинтересованите участници54. Най-малкото, поредицата от изменения създадоха объркване относно обхвата на законодателството в областта на обществените поръчки по отношение на държавните и държавно контролираните дружества. Освен това би могло да се постигне повече издържаност в решенията на съдилищата и надзорните органи. Процедурата за договаряне без публикуване на обявление за търг се използва на национално равнище много повече от средното за ЕС (около 15 % от общия брой на процедурите за възлагане на обществени поръчки55, докато средната стойност за ЕС е около 5 %).

По данни от проучването сред бизнес средите на Евробарометър през 2013 г. за корупцията56 румънските участници от бизнес средите смятат, че в областта на обществените поръчки са широко разпространени следните практики: участие на оференти в подготвянето на спецификациите (49%), неясни критерии за подбор или оценяване (56%), конфликт на интереси при оценяването на офертите (57%), спецификации, изготвени така, че на тях да могат да отговорят конкретни дружества (59%), злоупотреби с основания за неотложност с цел да се обоснове използването на процедури, при които няма конкуренция, или на ускорени процедури (51%), както и съглашателство при офериране между договарящите се (53%). Според 64% от запитаните корупцията е широко разпространена при обществените поръчки, възлагани от държавните органи (средната стойност за ЕС е 56%), а според 59% това е така при поръчките, възлагани от органите на местната власт (средната стойност за ЕС е 60%). Проучване от 2012 г. на Румънския институт по публична политика показа, че 90 % от румънските респонденти смятат, че в процеса по възлагане на обществени поръчки има корупция поради липсата на прозрачност, справедливост и конкурентност57. Това са едни от най-високите проценти в ЕС. Тези показатели, макар и да не са непременно пряко свързани с корупцията, показват, че съществуват рискови фактори, които увеличават уязвимостта към корупция в процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Както личи от резултатите от външни одити, проучвания и изследвания, румънската национална система за обществени поръчки е възпрепятствана от множество нередности, конфликти на интереси и висок риск от корупция58. Сред най-често срещаните нередности, които биха могли да означават по-висок риск от корупция, са недостатъчната прозрачност на всички етапи от възлагането на поръчките, прекалено кратките срокове за подаване на оферти, промените в първоначалната информация за процедурата за възлагане на обществена поръчка, която се публикува само на национално равнище, прекалено строгите критерии за подбор и неподходящите или изкуствени алгоритми за оценка на офертите59. Други отрицателни практики, отбелязани при външни одити и проверки, се отнасят до използването на специално изготвени спецификации в полза на конкретен кандидат и прякото възлагане на голям брой обществени поръчки от същия възлагащ орган на много ограничен брой икономически оператори чрез необосновано прилагане на процедурата на пряко договаряне и без публикуване на обявление за обществена поръчка. В сега действащото законодателство относно обществените поръчки няма ясни разпоредби относно практиките на кадрова въртележка между държавния и частния сектор, и изглежда не се осъзнава, че в резултат на такива практики могат да възникнат случаи на конфликт на интереси.

За контрол на процедурите за възлагане на обществени поръчки съществува сложна институционална структура60. Все още обаче предстои да се определи каква е ефективността на механизмите за вътрешен и външен контрол. Румънският надзорен орган за обществените поръчки все още не е напълно независим. Освен това институционалната рамка е твърде сложна, а ограниченото междуинституционално сътрудничество води до различаващи се практики. В резултат на това значителни нередности остават неоткрити и ненаказани. Недостатъчният капацитет на възлагащите органи да изготвят изрядна тръжна документация, да определят подходящи критерии за подбор и възлагане, да оценяват офертите или да въведат ясни механизми за предупреждение за нередности също е източник на неефективност и липса на прозрачност. Националният орган за регулирането и наблюдението на обществените поръчки (ANRMAP) понастоящем разработва тълкувателни насоки за възлагащите органи относно определени аспекти на управлението и процедурите, включително конфликти на интереси.

Съществува Електронна система за обществени поръчки (SEAP), но все още има предизвикателства пред ефективното ѝ функциониране. От януари 2013 г. насам възлагащите органи са задължени да качват в SEAP всички уведомления за пряко възлагане на обществени поръчки, които надвишават 5 000 EUR. В проучване, проведено от Румънския институт по публична политика, се отчитат значителни нередности при изпълнението на обществени поръчки, като например приемане на строително-ремонтните работи или доставки под стандарта за качество, посочен в първоначалната оферта, и липса на санкции за късно изпълнение или доставка, дори когато необходимото време за изпълнение или доставка е един от критериите за възлагане, при положение че почти не се прави мониторинг след възлагането.

В последния доклад за изпълнение на МСП също беше подчертано, че има много ограничен напредък в предотвратяването и санкционирането на корупцията в сферата на обществените поръчки61. Малко дела за измама в областта на обществените поръчки са приключили в съда с възпиращи санкции. Между януари 2006 г. и четвъртото тримесечие на 2012 г. само 15 длъжностни лица са получили окончателни присъди по дела, заведени от НДБК. Разглеждането на делата обикновено отнема дълго време и често договорите или проектите са приключили преди откриването на корупционни практики. Предприети бяха някои стъпки за квалифицирането на прокурорите и съдиите по въпросите на обществените поръчки.

Осъществява се реформа за децентрализация посредством редица проектозакони и административни решения на правителствено или министерство равнище. Като се има предвид значимостта и естеството на рисковете, свързани с корупция, конфликт на интереси и привилегироване, както се подчертава в този и в следващия раздел, необходимо е тази реформа да бъде придружена от ефективни превантивни мерки в отговор на тези рискове62.

По отношение на средствата от ЕС според общата статистика от НДБК между 2006 г. и 2012 г. в Румъния чрез корупция и измами са отклонени от фондовете на ЕС 36 милиона евро. НДБК подведе под отговорност 406 ответници, а съдът постанови 82 окончателни присъди срещу 127 лица. Възлаганите на местно равнище обществени поръчки са особено уязвими на корупция.

Проведените от 2010 г. насам няколко одита от Европейската комисия откроиха значителни недостатъци в румънската система за обществени поръчки. Фактът, че те не са били предотвратени, открити или коригирани от националната система за управление и контрол, е показателен за системните нередности. Установено беше, че румънската институционална рамка за обществените поръчки няма достатъчен капацитет и възможност за осигуряване на ефективен контрол върху разходването на средствата на ЕС. Тези недостатъци доведоха до временно прекъсване на плащанията от структурните фондове в защита на финансовите интереси на ЕС. През 2011 г. Комисията изрази и резерви относно рисковете във връзка с репутацията относно програмите за 2007-13 г. в Румъния. Румънските органи адаптираха системите за управление и контрол и приеха и приложиха финансови корекции, в резултат на което Комисията оттегли резервите си и възобнови плащанията.

Конфликти на интереси и привилегироване

Както е посочено в предходния раздел, конфликтите на интереси и привилегироването изглежда са сред най-често срещаните проблеми в разпределението и разходването на публични средства (включително средства от ЕС), както на централно, така и на местно равнище, а съществуващите превантивни и контролни механизми са трудно приложими и не са достатъчно възпиращи. Процентът на откриване на конфликти на интереси и уведомяването за тях от органите за възлагане на обществени поръчки изглежда твърде нисък в сравнение с размера на действителните рискове в това отношение, както се вижда от констатациите на НАИ. За да се поправи това, през 2013 г. бяха подписани меморандуми между Националния орган за регулирането и наблюдението на обществените поръчки (ANRMAP) и НАИ за стартирането на интегрирана информационна система, с която да се предотвратяват или разкриват чрез предварителни проверки потенциалните конфликти на интереси.

През 2012 г. НАИ извърши проучване на местната администрация, което разкри голям брой случаи на конфликт на интереси63. Много местни съветници са сключили договори със свои собствени дружества или дружества, контролирани от техни роднини. НАИ установи 78 случая на несъвместимост или конфликт на интереси при лицата, заемащи изборни длъжности в местната власт. От тези случаи 33 бяха предадени на прокуратурата по подозрение в криминален конфликт на интереси, а други 17 – по подозрение за други предполагаеми престъпления, включително корупция и фалшифициране. Бяха издадени 75 решения за несъвместимост, от които 24 се превърнаха в окончателни, а 51 понастоящем се обжалват в съда.

НАИ отчита, че нейните доклади относно конфликтите на интереси и несъвместимостите се потвърждават при над 80 % от съдебните решения64. Въпреки че това представлява подобрение, съдебната практика в областта на конфликтите на интереси остава непоследователна. По сравними случаи съдилищата се произнасят с противоположни решения. Например, при три дела относно председатели на окръжни съвети, които в това си официално качество са сключили договори от името на местната администрация със свои собствени дружества, две от съдилищата са решили, че има конфликт на интереси, а третото – че няма. В доклада по МСП от януари 2014 г. се отбеляза също така, че трябва да се направи повече, за да се гарантира възпиращият ефект на налаганите санкции и ефективността при възстановяването на щетите, причинени на обществения интерес65. Изисква се провеждането на отделно съдебно производство за произнасяне по жалби, подадени срещу констатирането на конфликт на интереси, както и след това за изпълнение на окончателното решение и за отменяне на правните актове, подписани от служителя, който е бил в конфликт на интереси. Такова производство може да отнеме години, като по този начин се забавя прилагането на санкциите.

За да се преодолее това положение, е необходим по-систематичен подход за предварителни проверки — задача, за чието изпълнение НАИ е най-подходящият орган, при условие че разполага с необходимите ресурси. През април 2013 г. правителството одобри меморандум66, с който на НАИ се възлага да извършва системно предварителни проверки за конфликт на интереси чрез използване на националната база данни на всички публични длъжностни лица, които управляват средства от ЕС. Трябва внимателно да се обмисли какъв капацитет е необходим, за да се прилага тази система за проверка.

Въпреки че конфликтът на интереси е квалифициран като престъпление от румънското законодателство, дълго време прокуратурата не беше склонна да преследва по съдебен път такива случаи. В последно време прокурорските служби се активизираха. През периода 2008 – 2013 г. на прокуратурата бяха предадени 138 случая по подозрение в криминален конфликт на интереси. Повече от половината от тях засягаха лица, заемащи изборни държавни длъжности. Ефективността на предприетите наказателни разследвания е все още слаба: по 7 % от случаите бяха заведени дела в съда, а по други 7 % беше образувано досъдебно производство. По 36 % от случаите не бяха образувани производства, а останалите 50 % са предмет на разследване от страна на прокуратурата. През март 2013 г. изпълняващият длъжността главен прокурор отмени прокурорски решения да не се повдигат обвинения по 15 случаи на конфликт на интереси, в които са замесени бивши и настоящи депутати. През 2012 г. и 2013 г. бяха повдигнати 20 обвинения по случаи на конфликт на интереси. В средата на 2013 г. всички апелативни прокуратури разработиха регионални стратегии за справяне с конфликти на интереси. Както беше посочено по-горе, в началото на декември 2013 г. парламентът прие редица изменения на Наказателния кодекс, които стесниха обхвата и приложението на престъплението конфликт на интереси, като премахнаха държавните служители и административните решения от неговото приложно поле и ограничаха приложимостта към договорно наетия персонал на публичните органи. През януари 2014 г. измененията бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд.

Според проучвания в Румъния продължава да има проблеми при разпределянето на публичните средства, особено на местно равнище, където политическото привилегироване често надделява над обективните критерии и обществения интерес67. В проучване, чиято цел е измерване на степента на политическия клиентелизъм в публичната администрация, са разгледани различните видове средства, прехвърлени от държавния бюджет за периода 2004 – 2011 г. – от средства от резервните фондове до средства за целите на опазването на околната среда. Разпределението на тези средства беше анализирано в зависимост от политическата принадлежност на разпределящите длъжностни лица. Проучването разкри висока степен на корелация между двете в ущърб на обществения интерес. Например, проучването показа, че решенията за използване на Националния фонд за спешна помощ при бедствия, средствата от който са предназначени за помощ при природни бедствия, са били повлияни от всички политически партии, участващи в управлението, а средствата – изразходвани, както се твърди, по политически причини, за неща, несвързани с природни бедствия. Делът на средствата, отпуснати за основната управляваща партия, варират от 49 % през 2004 г. и 45 % през 2008 г. до 62 % през 2010 г.68.

Друг изследователски доклад хвърли светлина върху други възможности за разпределение по субективно мнение, като например фондовете за пътища (от окръжната и селската пътна мрежа), училища, водни системи в селските райони и мостове69. Освен това едва 25 % от румънските общини успяват да покриват своите разходи за заплати единствено от приходи, което създава сериозна зависимост от разпределението по субективно мнение. Най-много средства – на стойност над 1 милиард евро, бяха разпределени през годините на растеж, от 2007 до 2008 г. Този период съвпада с периода на най-високо равнище на клиентелизъм, идентифициран чрез изследвания.

В проучването на клиентелизма се посочват и съществените недостатъци в управлението и контрола на държавните дружества и се прави оценка на въздействието на дискреционните разпределения върху счетоводните баланси. Най-широко разпространените практики са завишаването на стойностите на договорите за обществени поръчки, при които държавните предприятия сключват договори за закупуване на стоки или услуги на неконкурентна, над пазарната цена, с облагодетелствани партньори или правят продажби на цени, които са под пазарните.

Здравеопазване

Неофициалните плащания са широко разпространени в румънското обществено здравеопазване. Намирането на ефективно решение на този проблем се затруднява от ниските възнаграждения на лекарите и медицинския персонал в публичния сектор. В национално проучване от 2005 г., проведено от Световната банка за румънското Министерство на здравеопазването, размерът на неофициалните плащания в здравеопазването се оценява на около 280 милиона евро годишно70. Действителната сума може би дори е по-висока.

Съгласно специалното проучване на Евробарометър относно корупцията за 2013 г. 28 % от румънските респонденти, които са ползвали публични здравни заведения през предходната година, е трябвало да платят допълнително или да предложат подарък или дарение в добавка към официалните такси. Това е най-високият процент в ЕС, който далеч надвишава средното за ЕС равнище от 5 %. Според половината от отговорилите (най-високият процент в ЕС, като средната стойност за ЕС е 19 %) се е налагало да платят допълнително или да предложат подарък, преди да получат лечение. От проучване, проведено на местно равнище през 2011 г., проличава, че едва 33 % от анкетираните смятат, че неофициалните плащания в системата на здравеопазването биха намалели чрез въвеждането на система за доплащане, докато 83 % смятат, че медицинският персонал е нископлатен и че това е основната причина за корупцията в тази сфера71.

В рамките на европейския проект за научно сътрудничество ASSPRO CEE (2008-2013 г.) беше извършено проучване на неофициалните плащания в шест държави72 и за Румъния беше установено, че неофициални плащания са били направени от 55 % от амбулаторните ползватели на здравни услуги и от 72 % от пациентите на стационарно лечение73. 81 % от анкетираните биха предпочели да преобразуват тези плащания в система за официално доплащане, а 54 % биха предпочели да използват частни услуги, вместо да плащат подкупи. Според 34 % от респондентите неформалните плащания са неизбежни74.

Министерството на здравеопазването обсъди няколко проекта и стратегически планове за справяне с неофициалните плащания, но към днешна дата не са постигнати резултати за намаляването на разпространението на тази практика. Неотдавнашните опити да се въведат горещи линии за сигнализиране на корупционни практики в здравната система се провалиха поради ниското ниво на осведоменост и нежеланието на широката общественост да сигнализира за корупция в този сектор75. Бяха разгледани и няколко мерки в контекста на реформата на здравеопазването.

През 2012 г. беше приет закон за доплащането, според който някои медицински услуги трябва да се заплащат с купони, като по този начин се намалява опасността от неофициални плащания76. Доплащанията бяха въведени считано от март 2013 г., но само за малки фиксирани суми за услуги (с изключение на спешната помощ).

Относно възлагането на обществени поръчки в сектора на здравеопазването се прилагат общите правила за възлагане на обществени поръчки. Корупционните рискове са налице не само в самия процес на възлагане на обществени поръчки, но и на предходните етапи, свързани с допустимостта в националните лекарствени списъци, обществените поръчки за националните здравни програми или по отношение на добавянето на дадено лекарство, оборудване или медицинско изделие към списъка на реимбурсираните и безплатните услуги, покривани от Националния здравноосигурителен фонд. Понастоящем централизирана процедура за възлагане на поръчки се прилага само за медикаменти, изделия и материали, обхванати от националните здравни програми. През 2013 г. беше приет Закон за рецентрализиране на обществените поръчки за лекарства, материали, изделия и оборудване, с който Министерството на здравеопазването се определя за централизиран възлагащ орган77.

През 2011 г. към Министерството на здравеопазването се създава отдел за професионална етика, имащ за цел да разработва и прилага стратегии за борба с корупционните практики и за противодействие на рисковете в системата на здравеопазването. Той координира политиките за превенция и борба с корупцията в областта на обществените поръчки и разпределянето на бюджетните средства в този сектор, но няма за задача да се занимава с въпроса за неофициалните плащания. От създаването си насам отделът е изправен пред значителни предизвикателства, които попречиха на извършването на ефективна проверка. Предизвикателствата са свързани с правомощията, инструментите, финансовите ресурси и персонала, с който разполага отделът78. Министерството започна няколко проверки, но предстои да се види какво е тяхното въздействие и какво ще последва.



  1. Каталог: pub -> ECD
    ECD -> Съдържание
    ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
    ECD -> I. въведение
    ECD -> Съвет на европейския съюз
    ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
    ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
    ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
    ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
    ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


    Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница