Съдържание увод закон №1

дар. И като го ви-
дели да се отдале-
чава от бащиния им
дом, доволен и
загърнат с него,
започнали да заго-
ворничат, защото
пожелали смъртта
му. И се шепнели
един на друг:
„Вижте го как се е
възгордял! Хайде да
се сберем, та да го
пронижем с кин-
жалите, а после ще
го метнем на дъното
на някоя дълбока
яма, за да кажем у
дома, че някакъв див
звяр го е нападнал и
разкъсал, пък тогаз
ще видим какво ще
се сбъдне от
неговите прехвалени
дарби да тълкува
хорските сънища. “
СТАРИЯТ ЗАВЕТ, БИ-
ТИЕ, 37:3-20
ТРАГЕДИЯТА НА
ГРОБНИЦАТА
Когато папа
Юлий II видял про-
екта на Микелан-
джело за папската
гробница, той ос-
танал толкова до-
волен, че веднага му
наредил да потегли
за Карара и да търси
там
мраморни
блокове, подходящи
за
надгробните
паметници.
по-ниско качество. Ако се озовем пред някой, който очевидно ни превъзхожда със своя талант, умения или власт, най-често до такава степен се смущаваме, че временно загубваме дар слово. Причината е, че повечето от нас имат прекалено високо мнение за себе си и когато срещнем някой, който явно е по-надарен от нас, той няма да закъснее да ни напомни, че ние сме най-обикновени и посредствени личности. Или поне не сме толкова блестящи умове, както сме се самозалъгвали досега. Това нарушаване на нашата душевна хармония, тази болезнена корекция на образа, който мислено сме си изградили за себе си, е толкова непоносимо, че веднага се пораждат ответни реакции. Първото, което изпитваме, е завистта.
Няма да бъдем нещастни само при едно условие - ако ние притежаваме същите способности, таланти или привилегии, на които се радва този, на когото завиждаме.
Завистта няма да ни позволи да се успокоим, дори и ако нашият, и неговият талант са почти на едно и също ниво, само че малката разлика не е в наша полза. Разбира се, ние категорично няма да признаем дори пред себе си, че изпитваме дълбока, непреодолима черна завист - обществото никога няма да одобри тези, които завиждат болезнено на по-способните и по- изявените от тях. С нашите най-близки приятели ние си позволяваме да споделяме почти всичко, включително и интимните си желания или несбъднати мечти, но никога не си признаваме, че изпитваме завист към някого. Затова завистта е обречена винаги да действа подмолно. Ние можем да я отричаме разгорещено или да твърдим разпалено, че няма по-презряна човешка слабост от завистта, но това не ще ни попречи в следващата минута да търсим напрегнато дали няма да се открият някакви недостатъци в човека, на когото завиждаме. Например можем да признаем неохотно, че той явно е доста по-умен от нас, но за сметка на това е лишен от морал, че е безсъвестен негодник и т. н. Или пък ще се съгласим, че някой е успял да се издигне много по-нагоре от нас по стълбата на властта, но всичко това е постигнал с измама и коварство. Ако не започнем да го клеветим ожесточено, може да изберем другата тактика - да го превъзнасяме до небето, което
708

обаче е само разновидност на многобройните начини да изразим завистта си.
Съществуват няколко стратегии, чрез които можете да се справите с коварните и разрушителни последици от завистта.
Първо, трябва да се примирите с факта, че винаги ще има хора, които ще ви превъзхождат в едно или друго отношение. Това обаче не е достатъч- но. Налага се да приемете още една горчива истина
- не е изключено при срещите ви с такива надарени личности да изпитвате непреодолими пристъпи на завист.
Ако успеете да пренасочите навън това отрицателно чувство, което по принцип е насочено навътре, ще спечелите много предимства. Ако завистта ви причинява само вътрешни страдания, така можете да стигнете до психическо самоунищожение. Но ако успеете да впрегнете породената от завистта вътрешна енергия за някакви полезни цели, може да постигнете много добри резултати, особено ако се амбицирате да докажете на себе си и на този, който досега ви е превъзхождал, че тепърва възнамерявате да покажете на какво сте способни.
Второ, трябва да разберете, че ако се сдобиете с власт, вашите подчинени и въобще всички по-нис- костоящи ще ви завиждат. Разбира се, те всячески ще се стараят да не го показват, това обаче за съжаление е неизбежна реакция. Не бъдете наивен и не вярвайте на думите им, на честните им погледи, на сдържаните им жестове и на стриктно спазваното от тях благоприличие - по-добре ще е да се научите да четете между редовете на техните критични забележки, да обръщате внимание на всяко саркас- тично подмятане, дори и на усилията им да се пошегуват. Следете зорко за първите опити да бъдете уязвен. Прекалените комплименти за вашите нео- бикновени способности също са признак за тревога
- не е изключено някой вече да крои планове как да ви отстрани от поста. Понякога ще срещнете мно- гозначителни погледи, преливащи от красноречиво съжаление. Половината от проблемите, свързани с хорската завист, се дължат на това, че не ги долавяме своевременно и не реагираме незабавно.
И накрая, трябва да очаквате, че тези, които ви

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: