Социология на културата

Настоящето пособие е предназначено за курса “Социология на културата”. Целта на предоставеното съдържание не е да обхване всички теми и проблеми, предвидени в учебната програма, а преди всичко да насочи вниманието към спецификата на начина на мислене и методологическата позиция, които обуславят един различен нестандартен и динамичен подход към социокултурните явления.

Целта на това пособие, както и на учебния курс по “Социология на културата”, не е да разработи съдържанието на някаква жанрово затворена социологическа дисциплина, а напротив, да предложи концепции и емпирични методи, които да бъдат релевантни и полезни в различни сфери на социалната реалност. Доколкото културата представлява не просто подсистема на обществото, а подсистема на всяка социална система, смисълът и контекстът на всяко социално действие и отношение, социологията на културата придобива значението на полифункционална изследователска стратегия.

Естествено, всичко, което се съдържа в това пособие, не представлява абсолютна истина и има дискусионен характер. Затова нека тази книга бъде разглеждана като едно предизвикателство – покана към дискусия, спор и “социодинамика” на самото социологическо отношение към културата.

Обемът и задачите на книгата обусловиха обстоятелството, че редица теми останаха извън сферата на внимание: такива са политическата култура, личността и културата, а така също редица емпирични методи като репертоарният метод, личностната самоидентификация, мозъчната атака и т.н. Необходимостта от специализирано разглеждане и комплексен подход към тези теми ги прави твърде обемисти за мащаба на това учебно пособие. Освен това тези теми и изследователски методи предполагат наличието на изходните понятия и методологически нагласи, които са представени именно чрез настоящето пособие.

Бих искал настоящата книга да бъде разгледана като възможност за диалог, като желание за творчески и оригинални дискусии по темите на културата, които всъщност се оказват твърде значими за успеха на евроинтеграцията на нашето общество, която в решаващия си аспект всъщност представлява културна трансформация.

На всички колеги, които ще използват това пособие, пожелавам успех.

Владимир Дулов

В тези случаи ние имаме социологическо разглеждане на една от подсистемите на обществото без нейният език, нейният начин на мислене, нейните категории да навлизат в структурата на социологическата интерпретация. При социологията на културата е различно. Най-напред културата не е пространствено обособена подсистема на обществото, а обхваща всички подсистеми и елементи на социалния живот като техен водещ компонент. Социологическите представи са също елемент от културата на обществото, т.е. получава се така, че културата изучава самата себе си и това, което постигне като познание, незабелязано се е превърнало в култура, т.е. обектът се е трансформирал в субект на социалното познание. Тогава социологията просто се е превърнала в една от разновидностите на културния процес.

В този план хората са изучавали обществото и преди да има социология – дори много от философските, теологическите и дори литературните произведения носят в себе си социологическа мотивация и дори представляват образец на социологически начин на мислене. Например “Държавата” на Платон, “Политиите” и дори “Естетика” на Аристотел, “Градът земен и градът Божи” на Августин, огромната продукция в сферата на социалната философия, херменевтиката и феноменологията.

Същевременно “социологическият въпрос” представлява проблем и при определяне на структурата на знанието, посветено на културата. Популярна е представата, най-ясно обозначена от Лесли Уайт, за наличието на културологията като самостоятелна наука, притежаваща собствен предмет, обект и метод и поради това несводима до други научни дисциплини. Тогава за социологията на културата като занимание остава позицията на отраслова социология и тя би могла да се съсредоточи в анализа на институционалната система на културата. Така нейният предмет и обект ще бъдат определени по-лесно, но зад хоризонта на научния интерес остава целият масив от проблеми, категории и методи, които се занимават със социалната система като смисъл, т.е. като система, в която имаме взаимодействие на знаци, символи, смислови конструкции и ценности. Тогава социологията просто би се оказала много по-бедна и скучна, отколкото е в действителност, а което е най-важното – би изгубила много от своя изследователски потенциал.

Ако обаче приемем, че културологията е комплексна научна дисциплина, която включва в себе си социологически, психологически и т.н. знания, социологическото разглеждане на културата представлява една специфична област, която има своя собствен проблемен кръг и методологическа самостоятелност.

За разлика от много науки социологията декларира своя полипарадигмален характер, което позволява тя твърде свободно да оформя зоните на своите интереси. Това обаче не ни освобождава от необходимостта да определим методологически коректно нейните проблемни области. Проблемът, който действително трябва да бъде разрешен, се състои в това , че доколкото културността представлява обща характеристика на социалната система, пронизваща останалите подсистеми на обществото, дотолкова социалното действие при всички случаи се проявява като културно действие (т.е. като смислово натоварено), а ценностните ориентации характеризират всяко социално поведение. Тогава се получава така, че социологията на културата в определени моменти се оказва обща социология, тъй като нейната проблематика обхваща цялостната проблематика на обществото.