Спас Мавров свръхсетивност третото око Ясновидството Епилепсията



страница4/5
Дата03.12.2017
Размер0.52 Mb.
1   2   3   4   5

ВТОРИ ПЕРИОД


РЕЗОНАНСЪТ Е В ЕКСТРЕМАЛЕН ЕТАП. Лимбичният дял обаче не е завършил своята роля. Той се е включил на особен режим и въвежда в работа особената си структура, разположена почти кръгово /дьговидно/ под Мазолестото тяло. Двоичността на всичките му части говори убедително именно за тази специална роля в този момент. Зрителните хълмове /прекъснали вече подаването на сетивна инфор­мация към кората на Главния мозък/, двата Свода, Мамиларните тела и Бадемовидните ядра стават естествени антенни насочвачи на енергийната вълна към Междувеждието. Импулсите на вълната получават посока от лещовидното тяло на Епифизата. Прозрачната преградка има частично задържаща роля, след което тя вече не е пречка за мощната вълна. Енергията обаче преминава над още един важен център - Аксонното кръстовище, което под нейно въздействие се включва също на особен режим. Вълната има вече своята посока. И тогава от Епифизата потича информация, носена от енергийната вълна с посока към Междувеждието. Очите са напълно блокирани за околната среда. Наблюдавани отстрани те се движат хаотично, неконтролирано, невиждащи.

ТРЕТИ ЕГАП

Достигайки кръстовището на аксоните, вълната включва очите за особен режим на работа - те насочват енергийния лъч във фокусното разстояние - в мястото посочено от паметта като цел на посланието, изяснена още преди настъпването на първия етап. От това следва, че обектът е известен на подсъзнанието, но се открива и конкретизира едва сега/Вж. рис. 5/.

Сега двете очи играят ролята на коректори за далечни разстояния, защото само те реално могат да отчетата по чисто мисловен път къде се намира обекта и да го видят /но не на сетивно ниво/. По време на ясновидския транс /режим Приемане/ те имат същата роля, но лъчите на вълната са в обратна посока - към мозъка. Става ясно, че Мамиларните и Бадемовидните ядра центрират потока енергия към кръстовището на аксоните и междувеждията. Тяхното прос­транствено разположение го принуждава да се насочи по линията Епифиза-Прозрачна преградка-Аксонно Кръстовище-Междувеждие. Подобна насочваща роля имат и двете успоредни, надлъжно разположени тела на Луковиците на мириса. Тяхната роля е стабилизираща.

Движението на очите е привидно хаотично, защото те всъщност откриват търсената цел. И наистина няма телепатично приемащ или предаващ човек, който да не знае предварително къде и към кого насочва енергията си. Същото важи и когато приема от друг, като фокусното разстояние до обекта в този момент е в паметта на човека. Движението на очите "чете" менталния образ и го припознава. Активизирането на менталния образ намиращ се вътре в мозъка се излъчва при режим Предаване, а при Приемане очите го откриват, "разчитат го" и подават данните на Епифизата, Силициевия кристал и Дясното полукълбо, където той се разпознава и идинтифицира. Често пъти ясновидците заявяват /изпаднали в клинична смърт -също/, че виждат само светлина, но при искане да й назоват те категорично заявяват, че това е Христос или друго божество -според религиозното си съзнание. Любопитно е, че и хора без религиозно съзнание оприличават светлината или гласът като Христос или Бог. Всички те са дълбоко уверени в личния си контакт с Боза. Разчитането на образа в случая е на непознато за нас ниво, но то категорично не е сетивно от типа, който познаваме. Мозъчните полукълба имат различна роля в този момент. Тя е в зависимост от дейността на мозъка и е строго специализирана: 1/ Като организатор и ръководител на ежедневанта дейност на тялото с водещо Ляво полукълбо) /център на съзнателната дейност/ и 2/ Организатор и ръководител в екстремална свръхсетивна информационна работа като Приемо-Предавателна станция с водещо Дясно полукълбо, Те последователно сменят ролите, си, което се потвърждава от зрително-образните видения на ясновидците, типични за Дясното. По време на работата на Третото око Лявото е блокирано напълно или частично подтиснато, потвърждаващо се от несвързаната, често неразбираема реч на приемащия информацията. Приоритетната роля на Дясното полукълбо се доказва и от картинно-зрителния характер на всички пророчества, въпреки че има данни и за успоредно приемане в слово.

ЧЕТВЪРТИ ЕТАП

Затихването е ясен процес. Трябва само да се има предвид, че той настъпва в същия порядък и ред. Последно се разблокирва за нормална работа Кръстовището на аксоните. Това предпазва от стрес кората на Главния мозък и от евентуална оценка на ситуацията. А когато става по време на сън това е последният орган, имащ значение за състоянието на човека. Разбира се този процес, когато се провежда от опитни гадатели и особено от опитни йоги, може да бъде и в частична съзнателна активност на Лявото полукълбо. Норма­лизирането на зрението на изпадналите в транс е винаги след освобождаването на тялото от неподвижността му. Етапът е краткотраен като време.

Дейността на Третото око е непредсказуема, защото неутрино атакува непредсказуемо, но е закономерна при ясновидците и медити­ращите, защото предварително се настройват, очаквайки енергията му. Когато това не се случи, те просто заявяват, че нямат видение.

Целият описан по-горе процес има обратно развитие - ПРИЕМАНЕ на информация отвън, от Космоса. Прихваната и внесена в мозъчните дялове, информацията би могла да влияе върху поведението и дори еволюцията ни. Възможно е енергизаторът да не е една частица, а поток, лъч от енергия, който при медитация се насочва към Епифизата и Силициевия кристал, възбуда ги и изважда в съзнанието на медити­ращия образа на кодирания обект. На ментално ниво така много добре се обясняват нуждата от тренировки и стабилността на виденията в практиката на системите йога. В такива случаи е лесно да раз­познаем принудителното трансово гадаене /без желанието на ясновидеца/ при пророците - тогава от Космоса може би нахлува поток от енергия, която активизира на ментално ниво Епифизата и Силициеви­ят кристал и ги принуждава да влязат в контакт. Типично за биб­лейските пророци в влизането в контакт, а не предизвикването му от тях самите. Този контакт може да бъде предизвикан и от не един, а повече обекти. Както и от повече от един вид енергийна вълна. Вкараната по този начин кодова информация би могла да бъде внимателно разкодирвана и поднасяна от Епифизата към кората на Главния мозък за реализиране. Това чудесно обяснява неочакваните гениални идеи на някои хора. Предсказанията по някога са далеч в бъдещето. Йогите твърдят, че:"Всяко изключване на петте сетива /външни/ развива шестото".. Третото око...Манас Чакра....

Може би не е случайно, че изключването на петте външни сетива активизира шестото - ЕПИФИЗАТА - този център на паметовата дейност, единичен като орган. А ако там наистина се намира Душата, тоест интелектуалният център, селекциониращ ежедневната ни дейност и предаващ я по време на Парадоксалния:сън в Космоса, където се намират постоянните водещи структури на еволюционното ни развитие? Случайно ли е твърдението на езотеричните науки, че което преживеем през деня, нощта го превръща в достояние на боговете?! А твърдението на Христос: "Нищо тайно няма, което да не стане явно на Отца Ми"? Митологиите и религиите понякога разкриват пред нас с изумителна точност съвпадения и закономерности, които може би не са въобще случайни. Според Р.Щайнер всяка нощ, по времето на дълбокия сън, Астралното и Етерното тяло напускат физическото и осъществяват връзка с космоса...

Така или иначе, в посочения тук случай мозъкът действува като съвършена система, имаща за главен енергизатор енергията на една примерно посочена елементарна частица13 - неутрино. Нейният пряк адресант стои в мозъка и чака да бъде посетен и възбуден.

Силициевият кристал сам по себе си би могъл да бъде огромен до възможностите си паметов блок, който Епифизата само да контролира частично, изнасяки или вкарвайки информация. Съществуват данни, че Третото око е съществувало някога, а днес, закърняло и по­тиснато от нарасналата самостоятелна дейност на полукълбата, се е превърнало в особен психотропен орган със специална прагова граница на включване!

Да се надяваме, че един ден науката ще намери отговора на този въпрос.


ГЛАВНИ ИЗВОДИ ОТ РАЗСЪЖДЕНИЯТА ДО ТУК:

Първи:


Разгледаният процес обяснява добре дейността на двете полукълба. Те имат своята изразена специфичност в дадени моменти. Доказва се спецификата на Дясното при екстремален режим /СВРЪХСЕТИВНОСТТА/. Ако то имаше същите функции и способности /речеви/ като Лявото, тогава езикът /словото/ би бил непреодолимо препятствие за приемане и предаване на информацията. Приоритета на картинно-пространствените видения при ясновидците и пророците доказва, че Дясната част е по-активната и на нея се предава по специфичен без­словесен път същността на информацията. Според К. Томов този начин е холографен14. Съгласно принципът на подобието и на пряката връзка между двете полукълба, Дясното я предава на Лявото след контакта и то я интерпретира съобразно потенциалите на своя собствен интелект. Картинно образното поднасяне на информация­та става универсална за човечеството и не се нуждае от преводните форми на езиковите различия. При системно обучение, както е при йогите, по време на медитация, би могло да има добра будност в Лявата част и да се получи пряка словесна интерпретация. Ако се вгледаме, проследим внимателно в Стария завет, ще разберем, че всички пророци първо виждат видения, после ги предават на книга според заръката на своя бог.

Блаватска дори говори, че вижда текстовете в пространството пред себе си, което е също зрително възприемане, защото се борави със символите на словото, Ванга споделя как вижда цели картини от живота на хората, а езиковите й обяснения са типични за диалекта на хората от този район - те са всъщност допълнително облечена в слово картина. Мариана Везнева също говори за предаване на образи и схеми по зрителен път от учителите й. Често обаче е наличието и на зрително - звукови възприятия.



ВТОРИ ИЗВОД:

Всичко казано дава сериозен аспект за разглеждане на едно от най-старите мозъчни заболявания - ЕПИЛЕПСИЯТА. Определено можем да заявим, че тя не е болестно състояние, а протекъл екстремално резонансен период, който не е могъл да бъде излъчен навън от черепната кутия, но е довел всички структури на мозъка до изключване на нор­малната им дейност. Това се потвърждава от блокираната дейност на всички системи при епилептичните припадъци. Праговата граница, за която стана въпрос по-горе, има именно тази предпазваща цел - да не допусне енергийната вълна да порази мозъчните неврони в положение на активност. Това може да се реализира по различни начини, кои­то не са предмет на изследването ни, например: химични, упойващи вещества или рязко намаление /увеличаване/ на йонизацията в невроните и т.н. След изтичане на вълната надолу към тялото всички системи отново заработват. Това обяснява шоковото безсъзнателно състояние на болните - те не помнят нищо от припадъка. Състояние­то е типично както за Приемане, така и за Предаване, защото прин­ципно протича еднакво и по една и съща схема. Показателно е обаче, че всички болни от епилепсия имат запазени спомени за така наречения АУРЕН период, предшествуващ припадъка.



Този момент е много интересен, защото дава основание да смятаме за стабилно предхождането на период, в който мозъкът схваща настъпващата промяна, усеща електричната си нестабилност, но все още не реагира. Реакцията би могла да бъде както от отчитане на ситуацията, така и от изчакване на определени системи дали ще предприемат очаквани действия или ще блокират дейността си, Аурният период е възможно да бъде породен от авангардните енер­гии на потока от енергия, които още нямат нужната сила, но имат атакуващ характер. Чудесно би било, ако можеше в този момент да отчетем коя от структурите на мозъка въвежда състоянието на готовност. Какво всъщност става, ако енергийната вълна не може да напусне черепа при определен върхов момент от нарастването й? Според нас става следното:

Достигнал екстремален интензитет, потокът от енергия е изключил в Правовата граница всички органи за да предпази невроните на мозъчната кора. Знаем, че токов удар върху клетъчната мембрана на невроните със стойности над +40mV довежда мембраната до пълна нечувствителност. При епилиптична криза са налице бързи високоволтови остри вълни с честота от 30 HZ в секунда и напрежение от 300 до 500 mV. Тези опасни вълни напускат тялото по посока на мозъчния ствол и гръбначния стълб където няма кой да ги спира, ударната вълна привежда частично мимическите и вратните мускули в действие, но силата й се излива главно върху незащитеният Гръбначен стълб, кой­то няма друг изход, освен да реагира. Така се получават острите конвулсии гърчове на тялото, което реагира с тласкателни движения според вълновата честота. Нервните влакна предават на мускулите тези енергийни удари и те, сразени от мощта им, светкавично съкращават и отпущат крайниците. Този процес съвпада много точно с научните изследвания на епилептичните прояви. Особено изразен е в Клонично-Тоничните гърчове /Grand mal/. Тялото в този момент е просто един токов гасител, каквито са всички маслени гасители, например в подстанциите й трафопостовете, предпазващи съоръжението от мълниен удар. Насочването на вълната към тялото е единственото възможно и безопасно място заради неговата огромна способност да поема такива натоварвания, без да се получат трайни органични увреждания. Освен това, тялото е вече приведено в хори­зонтално положение и това го предпазва от поражения. Изглежда не при всички Праговата граница се включва на време, защото падането може все пак да се окаже с известни последствия. Но тажа или иначе те са нищо в сравнение с пораженията на мозъчната кора. Вълните от тялото напускат към естествения поглъщател - Земята, в посока на такива разсъждения сме длъжни да отбележим съществуването на още една възможна причина за невъзможност вълната да напусне черепа – различната по време или интензивност годност на отделни­те органи да трептят синхронно с основната вълна. Така получените разлики водят до хаотичност, която може да отклони, да пренасочи енергийният поток и той да не стигне до междувеждието, а може би и да не Премине над Аксонното кръстовище. Тук определено става въпрос за чисто физиологични отклонения, които пречат за кохерентността на вълната. Тук трябва да отбележим особено важното място за навлизането на неутрино в черепа - точката Т20 или така наречената Голяма фонтанела, която може би съвсем целенасочено се затваря след определена възраст, с което обезпечава малкото дете с енергиен вход дълго след раждането. Навлязла в мозъчните предели частицата преминава между двете полукълба, като с енергията си активизира Прецентралния и Постцентралния дял, намиращи се около браздата на Роландо - отговарящи за телесната сетивност и за двигателната област /виж рис.6/. Така още в самото начало неутрино предупреждава чрез тях кората, насочваща заповеди към привеждане на тялото в положение на готовност. Това частично, предупредител­но влияние в АУРНИЯТ период когато се усеща влиянието, но още нямаме активизиран кристал. Незатворената Голяма фонтанела при Ванга от Петрич е именно този момент, това условие осигуряващо бързо и безпрепятствено навлизане на неутрино в браздата на Роландо, в тази посока може би освен чисто физическото препятст­вие /Костта/ отворената фонтанела осигурява постоянен бърз дос­тъп на частиците, стимулиращи Силициевия кристал. Би могло дори да бъде поток от частици, което обяснява невероятната й способ­ност да влиза веднага в контакт и то десетки пъти на ден. Нейната Роландова бразда в този случай е в постоянна готовност за отправяне на сигнали към кората на мозъка или някоя от формациите му. В този смисъл Ванга е феномен и в чисто физическия смисъл - тя е пример за наблюдения над хора с подобна незатворена фонтанела. Ако те имат в болишинството си подобни способности, това би било чудесен пример за правилността на разсъждението При нея в случая енергийният стимулатор винаги ще влиза под ъгъл от 90°, тъй като входа е голям и практически цялото пространство около браздата е чувствително.

Енергийното поле на чакрите е фуниевидно - с обърнат към тялото връх на конуса. Това именно принуждава енергията на стимулиращата частица да навлезе винаги перпендикулярно в браздата.



Влиянието на неутрино над браздата на Роландо е този процес, при който имаме предупреждаващо психокомплексните структури състояние. Като това въздействие би могло да бъде и частичното предхождащо трептене на крайниците или очите. Процесът може да остане локализиран и със запазване на съзнанието. Близки до момента са така наречените Афимични кризи и подобните им, при които функциите на нормалната дейност са запазени. Всички древни учения за игло и пресотерапия сочат точката Т. 20 /Цян-Дин/ като вход на космична енергия, а йога Раджа казва, че там се намира Седма чакра -чакрата на връзката с висшите космически сили и Бога. Тя е Хилядолистен лотосов цвят, последно разкриващ се на медитиращите и прекия път към трансценденталното познание. Възможно е този код да се отнася именно до такава информация закодирана само за преданоотдадените, посветените в учението. В някои от обредните религиозни ритуали съществува и обръсване на косата на това място, което може би не е лишено от смисъл.

Моят личен опит в областта на точкотерапията ме наведе на мисълта да наблюдавам тази точка и проявите й. Интересното е, че винаги след напрегнат умствен труд тя става силно чувствителна и дори болезнена. Краткотрайната стимулация с отпускащ масаж върху Т. 20 довеждаше до бързо общо подобрение на тонуса. Възбуждането на структурите около Роландовата бразда плюс Слуховия център би могло да бъде причина за Малкия припадък /Реtit mal/. Ако приемем че Праговата граница е строго индивидуална, то логично е да предположим, че Реtit mal може да се прояви и при несъществени, но все пак съществуващи отклонения в самата Прагова граница. Тази отклонена чувствителност на границата забавя, но не спира нормалното протичане на процеса. При режим Приемане това дори е наложително, защото така се притъпяват сетивните външни възприятия без да се елиминира общата сетивност на органите и системите. Какво става обаче когато процесът се извършва на сън, защото тогава главата не е б изправено положение и микрочастицата не би могла да навлезе под ъгъл 90°? Тогава това става през фонтанелите на слепоочията. Лично аз съм разговарял с доста медитиращи, които твърдят, че могат да изпращат енергийният лъч и през слепоочието си в зависимост от мястото на обекта, който ги инте­ресува. Нахлуването на енергията през слепоочието попада веднага в зоната на Силвиевата цепнатина, която е в непосредствена връзка с Браздата на Роландо и слуховата област. Интересното е, че по време на сън липсват каквито и да е двигателни функции, зрителните са също нулеви. Тогава само слуховите са в състояние да приемат и да бъдат лесно дразними, защото ушните канали са отворени /на едно­то ухо/. Сега неутрино ще принуди мозъка да включи Праговата гра­ница именно на този център в мозъчната кора - слуховият. Правата, прокарана през това място /фонтанелата/, преминаваща през Силви­евата цепнатина пробожда Хипокампуса, в който се намира криста­лът и излиза през другата фонтанела. Тя е перпендикулярна на Голя­мата бразда между двете полукълба. Следователно и в легнало и в изправено положение на главата неутрино веднага ще попадне под прав ъгъл /90°/ в хипокампуса, стига да премине през входа на фон­танелата. Следователно пресечната точка между двете прави ще ни дава винаги Мястото и нормалността на положението на кристала в мозъка, а от там и един от вариантите за отклонения, което ще се проявява като един от процесите на Епилептичния срив. По време на сън очите в Пародоксалната фаза показват наличието на този скрит процес - времето, когато Мозъкът е изключително активен, а тялото максимално отпуснато. Преминаването на неутрино през зрителните хълмове променя тяхното състояние и превключва β-ритъмът на δ-ритъм при екстремумът на вълната. При бебетата този процес достига до 50% от съня им, защото те имат огромна нужда от космично захранване, а защо не и от вкарване на информация, контро­лираща развитието на органите и функциите им извън тялото на майката? Периодът на интензивен растеж до затварянето на фонта­нелите е и период на активно функциониране на всички системи в организма. Последните изследвания показват, че дори сексуалните прояви не са чужди на бебетата, въпреки че са много своеобразни и далеч от познатите ни форми. Честите съновидения и сънопредсказания също потвърждават наличието на такъв режим на работа. В последна сметка можем да заявим, че Епилепсията не е болестно състояние на мозъка,, а екстремално, свръхсетивно състояние с непротекъл период на излъчване /приемане/. Разбира се в това число не влизат редицата туморни или органични увреждания, водещи до такива припадъци, въпреки че те може би са преките причинители на промяната на Праговата граница. Освен това външно приличащите си припадъци може да не са от чисто епилептичен вид. В тази светлина на въпроса става ясно, че припадъкът, независимо от всичко, е най-доброто, което може да се случи, защото другото означава далеч по-страшно и тежко последствие за човека. От своя страна изводът, че всеки от нас е потенциално готов да бъде постигнат от подобна пра­гова промяна, е напълно естествен и логичен. Това всъщност става ежедневно с нас, но ние просто не го забелязваме, защото не е пато­логично. Всеки ден, всяка нощ /през Парадоксалния сън ние извършваме огромна умствена работа, което определя еволюционното ни разви­тие и се контролира от космическите енергии, осъществяващи на друго ниво при други принципи и закони процесът за натрупване на опита. Искаме или не, това подлежи на обсъждане когато става въпрос за отношения и връзки от космически порядък.

В заключение можем да кажем, че с всичко изнесено дотук имаме основание да предполагаме анализът и обясненията да са допринесли за изясняването на основния въпрос на студията Свръхсвтивността и нейните прояви, както от чисто физиологичен аспект, така и като процес.

Обосновахме и необходимостта от двоичността на всички органи на мозъка, както и нуждата Епифизата да не е двойна, защото иначе би се получила пълна двойнственост - две лица, два индивида в едно тяло. Процесът на енергийното екстремално протичане изисква тази двоичност на органите и обяснява структурите им. Приносът е и във фазите на приоритетната дейност на двете мозъчни полукълба. Всяко от тях действува постоянно и приоритетно активизирано в специфичния за него режим на работа на мозъка като единна структура.

Превключването именно на тези фази, на двата режима на работа е оня критичен момент, когато отклоненията могат да доведат мозъка, а от там и целия организъм до тежката криза на епилептичния припадък. За Неврологията като наука това представлява нова и не безинтересна позиция на преосмисляне и преценка на придобития опит. Надявам се и на нови изводи, които да се окажат значителни в лечението на епилепсията..

Не на последно място стои и въпросът за ранната профилактика, поставен от нарасналата симптоматика на предепелептични кризи, наблюдавани в последните години сред децата. Това е доста обезпокоително и ни задълбава бързо и ефективно да насочим вниманието си и към подобна дейност.

В заключение можем да направим следните основни изводи:

1. Мозъкът действува като самостоятелна енергийна система в човешкия организъм, можеща да работи и на специален режим стимулиран от енергията на определен вид (или видове) елементарна частица.

2. Лявата и Дясната половина на мозъка имат специфична, приоритетна роля на дейности. Дясното полукълбо е водещо в процесите на екстремален режим. То е активнодействуващото в явления от свръх сетивен тип.

3. Мозъкът е самоконтролираща се биологична система (от лазерен тил) можеща да включва и изключва определени свои части и дялове по собствено решение. Според нас тези процеси се ръководят от Ретикуларната формация.

4. Лимбалният дял, включително и таламусите, представлява сложна антенна система за извеждане извън черепа на породените мощни енергийни вълни вътре в древните дялове след тяхното пренудително свръхенергитизиране. (Рис. 3)

5.Епифизата играе роля в процесите на свръхсетивните прояви. Лещовидното й тяло представлява извеждаща или въвеждаща информационния поток структура към кристала от силиций. Тя направлява информационният поток на подсъзнанието ни и осъще­ствява връзката ОПИТ-ПАМЕТ и обратно. Затова Епифизата е единичен орган в мозъка. Тази сложна връзка е подчинена само на нея.

6. Голямата фонтанела е вход за космически енергии от още непознат на науката вид. Така се осъществява контрол, а може би и подпомагане на организма след раждането.

7. Епилепсията не е болест, а протекъл неправилно екстремален енергиен процес, при който мозъкът се е самоизключил от активна съзнателна дейност.

8. Аурният период предшествуващ епелиптичния припадък се предизвиква от преминаването на елементарна частица през точка Т-20 и браздата на Роландо.Той е тясно свързан с описаният Първи етап.

9. Мозъкът може да работи в екстремален режим както излъчвайки информация навън, така и приемайки от неизвестен за сега източник, като последната се съхранява в микрокристала от силиций.

10. Описаният процес се извършва и в периода на Дълбокия сън - в неговата Парадоксална фаза. Той обяснява електричната активност на мозъка в състояние на дълбок покой. Парадоксалният сън е свръхенергиен процес.



11. Обяснява се необходимостта от разположението на структурите на мозъка именно е този физиологичен вид и ред за да е възможно протичането на описания процес. Или обратното -процесът е възможен, защото частите на древните дялове са разложени именно в този вид и ред.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница