Спас Мавров свръхсетивност третото око Ясновидството Епилепсията

ВТОРИ ПЕРИОД

Достигайки кръстовището на аксоните, вълната включва очите за особен режим на работа - те насочват енергийния лъч във фокусното разстояние - в мястото посочено от паметта като цел на посланието, изяснена още преди настъпването на първия етап. От това следва, че обектът е известен на подсъзнанието, но се открива и конкретизира едва сега/Вж. рис. 5/.

Сега двете очи играят ролята на коректори за далечни разстояния, защото само те реално могат да отчетата по чисто мисловен път къде се намира обекта и да го видят /но не на сетивно ниво/. По време на ясновидския транс /режим Приемане/ те имат същата роля, но лъчите на вълната са в обратна посока - към мозъка. Става ясно, че Мамиларните и Бадемовидните ядра центрират потока енергия към кръстовището на аксоните и междувеждията. Тяхното прос­транствено разположение го принуждава да се насочи по линията Епифиза-Прозрачна преградка-Аксонно Кръстовище-Междувеждие. Подобна насочваща роля имат и двете успоредни, надлъжно разположени тела на Луковиците на мириса. Тяхната роля е стабилизираща.

Движението на очите е привидно хаотично, защото те всъщност откриват търсената цел. И наистина няма телепатично приемащ или предаващ човек, който да не знае предварително къде и към кого насочва енергията си. Същото важи и когато приема от друг, като фокусното разстояние до обекта в този момент е в паметта на човека. Движението на очите "чете" менталния образ и го припознава. Активизирането на менталния образ намиращ се вътре в мозъка се излъчва при режим Предаване, а при Приемане очите го откриват, "разчитат го" и подават данните на Епифизата, Силициевия кристал и Дясното полукълбо, където той се разпознава и идинтифицира. Често пъти ясновидците заявяват /изпаднали в клинична смърт -също/, че виждат само светлина, но при искане да й назоват те категорично заявяват, че това е Христос или друго божество -според религиозното си съзнание. Любопитно е, че и хора без религиозно съзнание оприличават светлината или гласът като Христос или Бог. Всички те са дълбоко уверени в личния си контакт с Боза. Разчитането на образа в случая е на непознато за нас ниво, но то категорично не е сетивно от типа, който познаваме. Мозъчните полукълба имат различна роля в този момент. Тя е в зависимост от дейността на мозъка и е строго специализирана: 1/ Като организатор и ръководител на ежедневанта дейност на тялото с водещо Ляво полукълбо) /център на съзнателната дейност/ и 2/ Организатор и ръководител в екстремална свръхсетивна информационна работа като Приемо-Предавателна станция с водещо Дясно полукълбо, Те последователно сменят ролите, си, което се потвърждава от зрително-образните видения на ясновидците, типични за Дясното. По време на работата на Третото око Лявото е блокирано напълно или частично подтиснато, потвърждаващо се от несвързаната, често неразбираема реч на приемащия информацията. Приоритетната роля на Дясното полукълбо се доказва и от картинно-зрителния характер на всички пророчества, въпреки че има данни и за успоредно приемане в слово.

ЧЕТВЪРТИ ЕТАП

Затихването е ясен процес. Трябва само да се има предвид, че той настъпва в същия порядък и ред. Последно се разблокирва за нормална работа Кръстовището на аксоните. Това предпазва от стрес кората на Главния мозък и от евентуална оценка на ситуацията. А когато става по време на сън това е последният орган, имащ значение за състоянието на човека. Разбира се този процес, когато се провежда от опитни гадатели и особено от опитни йоги, може да бъде и в частична съзнателна активност на Лявото полукълбо. Норма­лизирането на зрението на изпадналите в транс е винаги след освобождаването на тялото от неподвижността му. Етапът е краткотраен като време.

Дейността на Третото око е непредсказуема, защото неутрино атакува непредсказуемо, но е закономерна при ясновидците и медити­ращите, защото предварително се настройват, очаквайки енергията му. Когато това не се случи, те просто заявяват, че нямат видение.

Целият описан по-горе процес има обратно развитие - ПРИЕМАНЕ на информация отвън, от Космоса. Прихваната и внесена в мозъчните дялове, информацията би могла да влияе върху поведението и дори еволюцията ни. Възможно е енергизаторът да не е една частица, а поток, лъч от енергия, който при медитация се насочва към Епифизата и Силициевия кристал, възбуда ги и изважда в съзнанието на медити­ращия образа на кодирания обект. На ментално ниво така много добре се обясняват нуждата от тренировки и стабилността на виденията в практиката на системите йога. В такива случаи е лесно да раз­познаем принудителното трансово гадаене /без желанието на ясновидеца/ при пророците - тогава от Космоса може би нахлува поток от енергия, която активизира на ментално ниво Епифизата и Силициеви­ят кристал и ги принуждава да влязат в контакт. Типично за биб­лейските пророци в влизането в контакт, а не предизвикването му от тях самите. Този контакт може да бъде предизвикан и от не един, а повече обекти. Както и от повече от един вид енергийна вълна. Вкараната по този начин кодова информация би могла да бъде внимателно разкодирвана и поднасяна от Епифизата към кората на Главния мозък за реализиране. Това чудесно обяснява неочакваните гениални идеи на някои хора. Предсказанията по някога са далеч в бъдещето. Йогите твърдят, че:"Всяко изключване на петте сетива /външни/ развива шестото".. Третото око...Манас Чакра....

Може би не е случайно, че изключването на петте външни сетива активизира шестото - ЕПИФИЗАТА - този център на паметовата дейност, единичен като орган. А ако там наистина се намира Душата, тоест интелектуалният център, селекциониращ ежедневната ни дейност и предаващ я по време на Парадоксалния^:сън в Космоса, където се намират постоянните водещи структури на еволюционното ни развитие? Случайно ли е твърдението на езотеричните науки, че което преживеем през деня, нощта го превръща в достояние на боговете?! А твърдението на Христос: "Нищо тайно няма, което да не стане явно на Отца Ми"? Митологиите и религиите понякога разкриват пред нас с изумителна точност съвпадения и закономерности, които може би не са въобще случайни. Според Р.Щайнер всяка нощ, по времето на дълбокия сън, Астралното и Етерното тяло напускат физическото и осъществяват връзка с космоса...

Така или иначе, в посочения тук случай мозъкът действува като съвършена система, имаща за главен енергизатор енергията на една примерно посочена елементарна частица¹³ - неутрино. Нейният пряк адресант стои в мозъка и чака да бъде посетен и възбуден.

Силициевият кристал сам по себе си би могъл да бъде огромен до възможностите си паметов блок, който Епифизата само да контролира частично, изнасяки или вкарвайки информация. Съществуват данни, че Третото око е съществувало някога, а днес, закърняло и по­тиснато от нарасналата самостоятелна дейност на полукълбата, се е превърнало в особен психотропен орган със специална прагова граница на включване!

Да се надяваме, че един ден науката ще намери отговора на този въпрос.

Първи:

Блаватска дори говори, че вижда текстовете в пространството пред себе си, което е също зрително възприемане, защото се борави със символите на словото, Ванга споделя как вижда цели картини от живота на хората, а езиковите й обяснения са типични за диалекта на хората от този район - те са всъщност допълнително облечена в слово картина. Мариана Везнева също говори за предаване на образи и схеми по зрителен път от учителите й. Често обаче е наличието и на зрително - звукови възприятия.

Всичко казано дава сериозен аспект за разглеждане на едно от най-старите мозъчни заболявания - ЕПИЛЕПСИЯТА. Определено можем да заявим, че тя не е болестно състояние, а протекъл екстремално резонансен период, който не е могъл да бъде излъчен навън от черепната кутия, но е довел всички структури на мозъка до изключване на нор­малната им дейност. Това се потвърждава от блокираната дейност на всички системи при епилептичните припадъци. Праговата граница, за която стана въпрос по-горе, има именно тази предпазваща цел - да не допусне енергийната вълна да порази мозъчните неврони в положение на активност. Това може да се реализира по различни начини, кои­то не са предмет на изследването ни, например: химични, упойващи вещества или рязко намаление /увеличаване/ на йонизацията в невроните и т.н. След изтичане на вълната надолу към тялото всички системи отново заработват. Това обяснява шоковото безсъзнателно състояние на болните - те не помнят нищо от припадъка. Състояние­то е типично както за Приемане, така и за Предаване, защото прин­ципно протича еднакво и по една и съща схема. Показателно е обаче, че всички болни от епилепсия имат запазени спомени за така наречения АУРЕН период, предшествуващ припадъка.

Енергийното поле на чакрите е фуниевидно - с обърнат към тялото връх на конуса. Това именно принуждава енергията на стимулиращата частица да навлезе винаги перпендикулярно в браздата.

В заключение можем да кажем, че с всичко изнесено дотук имаме основание да предполагаме анализът и обясненията да са допринесли за изясняването на основния въпрос на студията Свръхсвтивността и нейните прояви, както от чисто физиологичен аспект, така и като процес.

Обосновахме и необходимостта от двоичността на всички органи на мозъка, както и нуждата Епифизата да не е двойна, защото иначе би се получила пълна двойнственост - две лица, два индивида в едно тяло. Процесът на енергийното екстремално протичане изисква тази двоичност на органите и обяснява структурите им. Приносът е и във фазите на приоритетната дейност на двете мозъчни полукълба. Всяко от тях действува постоянно и приоритетно активизирано в специфичния за него режим на работа на мозъка като единна структура.

Превключването именно на тези фази, на двата режима на работа е оня критичен момент, когато отклоненията могат да доведат мозъка, а от там и целия организъм до тежката криза на епилептичния припадък. За Неврологията като наука това представлява нова и не безинтересна позиция на преосмисляне и преценка на придобития опит. Надявам се и на нови изводи, които да се окажат значителни в лечението на епилепсията..

Не на последно място стои и въпросът за ранната профилактика, поставен от нарасналата симптоматика на предепелептични кризи, наблюдавани в последните години сред децата. Това е доста обезпокоително и ни задълбава бързо и ефективно да насочим вниманието си и към подобна дейност.

В заключение можем да направим следните основни изводи:

1. Мозъкът действува като самостоятелна енергийна система в човешкия организъм, можеща да работи и на специален режим стимулиран от енергията на определен вид (или видове) елементарна частица.

2. Лявата и Дясната половина на мозъка имат специфична, приоритетна роля на дейности. Дясното полукълбо е водещо в процесите на екстремален режим. То е активнодействуващото в явления от свръх сетивен тип.

3. Мозъкът е самоконтролираща се биологична система (от лазерен тил) можеща да включва и изключва определени свои части и дялове по собствено решение. Според нас тези процеси се ръководят от Ретикуларната формация.

4. Лимбалният дял, включително и таламусите, представлява сложна антенна система за извеждане извън черепа на породените мощни енергийни вълни вътре в древните дялове след тяхното пренудително свръхенергитизиране. (Рис. 3)

5.Епифизата играе роля в процесите на свръхсетивните прояви. Лещовидното й тяло представлява извеждаща или въвеждаща информационния поток структура към кристала от силиций. Тя направлява информационният поток на подсъзнанието ни и осъще­ствява връзката ОПИТ-ПАМЕТ и обратно. Затова Епифизата е единичен орган в мозъка. Тази сложна връзка е подчинена само на нея.

6. Голямата фонтанела е вход за космически енергии от още непознат на науката вид. Така се осъществява контрол, а може би и подпомагане на организма след раждането.

7. Епилепсията не е болест, а протекъл неправилно екстремален енергиен процес, при който мозъкът се е самоизключил от активна съзнателна дейност.

8. Аурният период предшествуващ епелиптичния припадък се предизвиква от преминаването на елементарна частица през точка Т-20 и браздата на Роландо.Той е тясно свързан с описаният Първи етап.

9. Мозъкът може да работи в екстремален режим както излъчвайки информация навън, така и приемайки от неизвестен за сега източник, като последната се съхранява в микрокристала от силиций.

10. Описаният процес се извършва и в периода на Дълбокия сън - в неговата Парадоксална фаза. Той обяснява електричната активност на мозъка в състояние на дълбок покой. Парадоксалният сън е свръхенергиен процес.