Със специални образователни потребности с комуникативни нарушения, с интелектуална
Изтегляне 367.3 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- . Комуникативни нарушения
|
Тема 10: Психолого-педагогическа характеристика на отделните категории деца със специални образователни потребности (с комуникативни нарушения, с интелектуална недостатъчност, със сензорни нарушения, с поведенчески разстройства, с генерализирани разстройства на развитието. Теоретична част В педагогическата практика отдавна е налице проблемът с учениците в общообразователните училища, които изпитват затруднения в процеса на учене. Тези трудности предимно се наблюдават при изпълнение на конвенционалните инструкции на учителя и при овладяването на съответните образователни програми. За тези ученици има различни наименования – от „трудни деца”, „деца със задръжки в психо-физическото развитие” до „деца с обучителни трудности”. В цялостната определеност на обучителните трудности се включват четири базисни елемента: 1. От първостепенно значение е факторът „несъответствие между потенциала за учене и актуалното ниво на учене”, като тези несъответствия могат да се демонстрират в една или повече академични способности. 2. Нарушенията на способността за учене не са директен резултат на сензорни нарушения, умствена изостаналост или емоционални разстройства. 3. При нарушенията на способността за учене не се възприема и/или интерпретира актуално постъпващата информация поради проблеми в реализацията на психичните процеси. 4. Тази позиция е свързана с дисфункцията на централната нервна система. От една страна няма тъканни увреди, а от друга – поведението при обучителни трудности наподобява поведение, характерно за мозъчни увреди. Тези елементи на обучителните трудности са фундаментални, като безспорен е фактът „несъответствие”, като не могат да се пренебрегнат и следните обяснителни модели: а/ Знанията за трудностите в процеса на обучение в голяма степен зависят от очакванията към децата, но познанията ни за всички деца, а и за хората изобщо, също са детерминирани от предварителни нагласи и прогностични релации /Smith/. б/ Не се отчитат огромните индивидуални вариации в тази категория, изведени в академични проблеми, когнитивни дефекти, подражателни и копиращи умения, значимостта на психологическите и мотивационните умения, както и влиянията на околната среда. в/ Лимитите на IQ - според Mash, Barkley и Deiner много деца с IQ около 70-80 обикновено имат обучителни проблеми за разлика от тези с интелектуален квотиент в норма /от 90 до 100 – т.нар. средно ниво/. г/ Нарушенията на способността за учене /обучителните трудности/ не са приоритет на децата и на подрастващите – те се проявяват във всички възрастови групи. д/ Спелуването т.е. звуко-буквеният анализ неправилно се приема за обучителна трудност т.к. е градивен елемент от процесите четене и писане. е/ Обучителните трудности са отделно нарушение със собствена характеристика, които изключват зрителните, слуховите и моторните нарушения, емоционалните разстройства и умствената изостаналост. Обучителните трудности могат да се дефинират като: общи – презентирани са в двигателното и когнитивното развитие, в поведението и в социалните релации; специфични – свързани са с особеностите в развитието на висшите корови функции: гнозис, праксис, памет, мислене, кодиране и декодиране на информацията, речта. При обучителните трудности обикновено не е налице самостоятелен, т.е. единичен проблем, а се наблюдава комбинация от проблеми. И при общите и при специфичните обучителни трудности, е необходимо да се анализира въздействието, което са оказали или оказват : факторите на околната среда – недостатъчната отзивчивост и ангажираност на родителите към проблемите на детето; отрицателните практически модели към децата; отсъствие на подкрепа и поощрение на децата; несъответствие между очакванията и детските възможности за постижения; стрес в следствие на семейната среда или влиянието на институционалните факторите при обгрижване на детето; биологичните фактори – хронични условия, провокиращи продължително лечение; прекарани неврологични увреди – мозъчна травма или заболяване; лечение; психологическото приспособяване – мотивация, неприемливо поведение, несъобразяване, зависимости; други поведенчески проблеми – негативни или хиперактивни позиции, психосоматични оплаквания; дефицит на социални умения и липса на социална перцепция; неадекватна, по-често ниска самооценка; липса на активност; когнитивните /невропсихологичните/ умения – дефицит в овладяването на езика, вниманието, перцептивно-моторните способности, паметта и абстрактното мислене; дисфункции при изпълнение на планиране, организация, стратегии за учене или проблеми, свързани с вземането на решения; академичните /училищните/ постижения – дефицит на академичните постижения, неуспехи в съревнования, извършване на дейности без съобразяване със способностите. Психолого – педагогическите характеристики са атестат за лицето, за което се съставят. Те се изготвят от специалисти / експерти или от преките възпитатели, или учители. Базират се на познаване на детето в неговите ежедневни прояви и взаимоотношения с околните. Освен това данните, включени в характеристиката, са резултат и от извършени целенасочени диагностични изследвания с различен инструментариум – анкети, интервюта, тестове, приложение на биографичен метод и социометрични проучвания. 1. Комуникативни нарушения Това са голяма група разстройства на вербалната комуникация, поради дефицит в развитието или реализирането на езиковите и/или речеви функции. В рамките на тази група нарушения в развитието се обособяват следните основни подгрупи: Артикулаторни нарушения (дислалии, ринолалии, дизартрии) – това са нарушенията на говора Нарушения на плавността на речта (заекване, запъване, тахи- и брадилалия) Езикови нарушения (дисфазия на развитието, детска афазия) Нарушения на писмената реч (дислексии и дисграфии) Ще разгледаме накратко всяко едно от тези специфични разстройства в развитието на езика и/или речта. Изтегляне 367.3 Kb. Сподели с приятели:
|