Същност на оценката
Изтегляне 90.51 Kb.
|
| Същност на оценката Познавателна същност на оценката Съпоставянето на целите на дейността и постигнатите резултати е по същество оценъчна дейност на субекта. Тя е познание за отношението между потребността и дейността, извършвана за нейното употребяване. Практическите действия на субекта за удовлетворяване, на потребностите си винаги се нуждаят от предварителни познания, за да се формулират целите и за да се взимат необходимите решения за действие в сложната житейска действителност. Предметът на оценка е субективно детерминиран и по принцип не се различава от предмета на познанието. При оценката се извършва съпоставяне, сравнение между резултата от дейността на субекта. Оценката не може да се мисли без сравнението, всяка оценка е сравнение, но не всяко сравнение е оценка. Субектът е критерий на сравнителната оценка, която не може да се изолира от заинтересоваността му. Вън от потребностите и интересите на субекта оценката е излишна. Оценката е процес, в който всичко опознато се сравнява, за да се измери ефективността и интензивността с една или друга ценностна предметност. Благодарение на познанието субектът развива своето съзнание, а благодарение на оценката, той задълбочава своето самосъзнание. Познанието и оценката са взаимно свързани, познанието е важна предпоставка на оценката, но и оценката, от своя страна може да повлияе, да му придаде насоченост, цел, да го стимулира и да съдейства за още по-добро опознаване на предмета на оценката. Тези особености характеризират най-общо педагогическата оценка, оценката в обучението и училището, колкото и голямо да е своеобразието им. Същност на оценката в обучението Как се разбира същността на оценяването в обучението? Какви определения се използват най-често за изразяване същността на оценката в обучението? Според Р. Тейлър (1949) – „...Оценката е процес на откриване, колко е далеч развиващия и организиран учебен опит от действително продуцираните желани резултати и процесът на оценяването включва идентифицирането на силата и слабостта на плана”. Според Д. Сатърли пише: „ Оценяването в образованието е общ термин, който включва всички процеси и резултати, които описват същността и степента на преподаването и взаимоотношението им със заобикалящата действителност, чието предназначение е да облекчи ученето”. Е. И. Перовски смята, че проверката е по-широкото понятие, с което си служим и трябва да си служим в обучението, а оценката е по-частно понятие. За него „оценката на знанията на учениците е израз на отношението между това, което ученикът знае по дадени въпроси от програмата, и това, което той трябва да знае по тези въпроси към дадения момент на обучението”. Съществува разбиране, че „оценяването е случай на взаимодействие на една личност, пряко или косвено с друга, със съзнанието да се получи и интерпретира информация за познанията и разбиранията, за способностите и отношенията на тази другата личност. Оценяването са разглежда като човешка среща”. Най-съществения момент в оценката е съпоставянето, сравнението на постигнатото от ученика / студента с изискващото съпоставяне на реалния процес на обучението с потребния за постигане на целите, съпоставяне на усвояваното учебно съдържание, предложено в обучението. Сравнението се извършва върху основата на външно зададени критерии, социално детерминираните цели на обучението и възпитанието, изпълняващи ролята на стандарти (стандарти за развитие на учениците, стандарти за образователно съдържание, стандарти за подготовка и качества на учителите, стандарти за ефективно процесуално протичане на обучението, стандарти за необходими условия за обучение). Съпоставянето и сравнението по необходимост са свързани с измерването. При всяко измерване се използват еднозначни и точни мерни единици, за да може да се формира коректна оценка. За съжаление, в сферата на обучението и възпитанието както качествените, така и количествените „мерни единици” най-често са спорни и дискусионни, те не са еднозначни и в редица случаи не измерват онова, което се смята, че трябва да измерват. Това своеобразие на педагогически оценки ни задължава много внимателно да организираме „мерните единици” (проверки, изпитвания, оценъчни бележки) и още по-внимателно интерпретираме данните, получени чрез оценъчни процедури. Върху учебните постижения на учениците, върху процеса на обучението и неговото съдържание, върху дейността на учителя упражняват силно влияние много трудни за отчитане фактори, поради което оценката само приблизително отразява действителните характеристики на оценяваното явление. Изтегляне 90.51 Kb. Сподели с приятели:
|