Степента на въздействие върху защитени зони „Българка (BG0000399)
Изтегляне 4.7 Mb.
|
| Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. - По долните течения на всички големи реки в България, които са с тинести (кални) брегове - Дунав, Марица, Искър, Тунджа и др.
Жълтокоремна бумка (Bombina variegats). В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 470 екземпляра, от които 176 възрастни, 94 неполово зрели и 200 яйца. 
Карта на ефективното заето местообитание на Bombina variegata в ЗЗ „Българка". Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Българка" е 15 526,42 ha . Пълно отсъствие е изчислено за 8470,33 ha (35,30% от цялата територия на зоната). Като слабо пригодни са определени 3844,94 ha (16,02%), като пригодни 9699,13 ha (40,42%), а за оптимални 1982,36 ha (8,26%). Според Общия доклад за целевия вид оптимални типове местообитания за Bombina variegata в България са : Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara Срещат се в: Западен, Врачански, Етрополски, Габровски, Еленски Балкан, Люлин планина, Деветашкото плато, рибарници и язовири в северна България, В. Търново, Чепеларе, Кочериново, яз. Кърджали, р. Пробойница, р. Еленица и др. Срещат се и в полуестествени басейни - напр. стари, запълнени с вода изкопи. Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition - В цяла България, основно в ниските райони. Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion- В реки из цялата страна - Огоста, Вит, Янтра и др. Естествени дистрофни езера - Езера в планинските части на страната, в които е започнало обрастване с водна растителност и натрупване на торф. Показаните информативно на картния материал по-горе местообитания на Triturus karelinii и Bombina variegata се засягат предложената устройствена зона за територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции източно и западно от квартал Стоевци и между село Престой и махала Шипково (потенциални). Предвид гореизложеното за двата целеви вида земноводни считаме, че при реализацията на предложените устройствени зони можем да очакваме вторични отрицателни въздействия (оценка 4). При Алтернатива 2 отнемането на местообитания се редуцира силно до слабо отрицателно въздействдие (оценка 1). За шипобедрена костенурка (Testudo graeca) в изследвания район липсват локалитети, ефективно заети и потенциални местообитания. Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni). В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 10 екземпляра, от които 5 мъжки и 5 женски, както и 1 люпило. Общото ефективно заето местообитание на вида е 1 294,51 ha. Пълно отсъствие е изчислено за 22 702,24 ha (94,61 % от цялата територия на зоната). Като слабо пригодни са определени 786,66 ha (3,28%), като пригодни 494,64 ha (2,06%), а за оптимални само 13,21 ha (0,06%). Южно от град Плачковци и около спирка Бъзовец са картирани пригодни и слабо пригодни местообитания. Характерът на терените, включени в устройствените зони, отговаря на изискванията на вида, според Доклада за ЗЗ „Българка": Пясъчни дюни и брегове- Обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море. Западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др. -на много места в ниските и хълмисти части на страната. Твърдолистни храсталаци Термо-медитерански храстови формации (предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Санданско-Петричката котловина) Гъсталаци на Phyllirea Източна гарига на Cistus incanus Гръко-Балкански псевдомаквиси Тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени На много места в ниските и хълмисти части на страната Сухотревни съобщества на силикатни терени На много места в ниските и хълмисти части на страната Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун) На много места в ниските и хълмисти части на страната Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др.)
При максималната реализация на всички инвестиционни предложения, планове и програми и пълно усвояване на възможностите с предложените устройствени зони очакваме кумулативни отрицателни въздействия (оценка 5), които се избягват изцяло или минимизират силно при Алтернатива 2. Европейски лалугер (Spermophilus citellus) не е регистриран в Защитена зона „Българка" и липсват ефективно заети местообитания. Описаната устойствена зона обаче засяга потенциални местообитания - територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции източно от квартал Стоевци и в този смисъл може да се очаква слабо отрицателно въздействие, което се избягва при Алтернатива 2. В устройваната територия липсват локалитети и ефективно заети местообитания на пъстър пор (Vormela peregusna) и рис (Lynx lynx). Устройствените зони не засягат потенциални местообитания. На много места в ниските и хълмисти части на страната. Видра (Lutra lutra). На базата на получените на терен данни са изчислени общо 114,12 км брегове в защитената зона пригодни за видрата с различна степен на пригодност с общо 6-11 възрастни видри и до 11-34 индивида общо от всички възрастови групи. В община Трявна е регистриран един локалитет в землището на град Плачковци в близост до населеното място Ножерите. Устройствените зони не засягат местообитания на видра. Европейски вълк (Canis lupus). ЗЗ „Българка" предлага съвкупност от гори и открити площи, подходящи за хранителната база на вълка. Разнообразните условия предлагат оптимални местообитания за вида - потенциалните заемат над 60 % от площта на зоната, което заедно с биокоридорите определя почти цялата зона като обитание на Canis lupus. Размерът на зимната глутница е от 4 до 6 индивида, което отговаря на оптималната за страната. Оценката на площите с висок хранителен потенциал са високи -164,09 км2 за копитни и среден потенциал още 63,96 км2. Допълнителната хранителна база (заек) е 47,91 км2 за висок потенциал и 189,20 км2 за среден потенциал. 
Устройствените зони не засягат възможностите за развитие на популацията на вълка в защитената зона и тази част от Стара планина. Кафява мечка (Ursus arctos). Видът присъства на практика постоянно в зоната, където съществуват добри условия за сравнително неголям брой животни, представляващи част от размножителна популация. Числеността му е вероятно около 5-7 индивида с младите) или 3-4 зрели, които същевременно обитават и съседни територии. Около 13 000 ха (53% от територията на зоната) представляват потенциално местообитание, където той намира подслон и добра хранителна база. Значителна горска площ - над 9 000 ха е заета от висококачествени гори от първи и втори бонитет, а по-голямата територия от останала част на зоната (включваща и пасищата и скалисти територии)- от трети, където мечката може да намира доста обилна храна в определени участъци и сезони. Устройствените зони не засягат местообитания на кафява мечка. Голям нощник (Myotis myotis). В зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища са установени общо 11 екземпляра в 6 находища, две от които в устойваната част - изоставена сграда в село Поток и пещерата „Килиите". Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 303.3 ha (1.3% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 19 932 ha (83,1%). Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum). Не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 99 екземпляра в 15 находища, три от които в устойвания район - изоставена сграда в село Властили, хижа Кръстец и Сухата пещера . Дългокрил прилеп /пещерен дългокрил/ (Miniopterus schreibersi). Не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са установени общо 5 екземпляра в две находища, едно от които в изследвания район -Сухата пещера . Дългопръст нощник (Myotis capaccinii). Установени са само 3 екземпрляра в едно зимно и две летни находища, едно от които е в изследвания район - Мократа /водната/ пещера . Дългоух нощник (Myotis bechsteini). В известните находища за зимуване в зоната е бил установен един екземпляр, а в летните два. Едно от двете находища е в пещерата Килиите. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 151.7 ha (0.6% от площта на защитената зона), а на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 5306 ha (22.1%). Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros). В известните находища за зимуване в зоната са установени 4 екземпляра, а в летните 71. Установени са общо 22 находища. В устойваната територия видът е установен в пещерите Мократа, Чучара, Мечата, къщи в махала Власатили, изоставена сграда в село Поток... Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 643.3 ha (2.7 % от площта на защитената зона), а на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 4 733,2 ha (19.7 %). Остроух нощник (Myotis blythii). В зоната не са установени находища за зимуване., но в летните 12 екземрляра в 5 находища, две от които в изследвания район -Сухата пещера и изоставена сграда в село Поток. Площта на най-благоприятните местообитания е оценена на 232 ha (1.0 % от площта на защитената зона), а на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 19 932 ha (83.1 %). Трицветен нощник (Myotis emarginatus). У нас е установено, че зимуват само единични екземпляри, поради което липсват зимни находища, а в летните са установени общо 9 екзепляра в 4 находища. В изследвания район видът е установен в изоставена сграда в село Власатили... Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 553 ha (2.3 % от площта на защитената зона), а на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 17 695 ha (73.7 %). Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus). Установени са общо 6 находища, две от които в Сухата и Мократа пещера. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 710.6 ha (3.0 % от площта на защитената зона), а на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 5319 ha (22.17 %). Предвидените устройствени зони са в непоследствена близост до настоящите регулационни граници на кварталите на град Плачковци /2634,3 ха/, село Престой и спирка Бъзовец. Не засягат места с присъствие на целевите пещерни видове прилепи и техни местообитания. Предвидените устройтвени зони - територия за рекреационни дейности, курорти, вилни зони източно и западно от квартал Стоевци и територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции зюжно от квартал Нейковци и около спирка Бъзовец засягат местообитания на Бехщайнов нощник /дългоух нощник/ (Myotis bechsteinii )- един от консервационно най- значимите горски видове прилепи в България и Европа, както и на друг „горски" вид - Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), за които може да се очакват вторични отрицателни въздействия (оценка 4), които до голяма степен се избягват при Алтернатива 2. Очакваното на този етап на изготвяне на ОУП - Предварителен проект, въздействие върху видовете, включени в предмета на опазване оценяме така:
Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||