Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него

ПРОРОЧЕСКА ТЕНДЕНЦИЯ

Ако диамантите нямаха блясък, в света не би имало диамантени мини. Един отблясък в диаманта може да стане причина за който и да е земен атом да влезе в контакт с него и да се превърне в диамант; същото се случва и с рубина. Диамантът се стреми да превърне в диамант всичко останало, рубинът се стреми да превърне всеки друг атом в рубин.

Що се отнася до растенията, трябва да влезем в джунглата, но не там, където човек сее и отглежда, а в истински девствени джунгли, за да видим, че до дърветата от манго растат и други дървета от манго. Там, където има само един дъхав цвят, ще се появят хиляди ароматни цветове; където има сладък плод, ще има стотици сладки плодове. Сред животните също откриваме много примери за този феномен. В Индия често се случва маймуни да излизат от гората и да разрушават всички покриви на околните къщи. Сред тези маймуни винаги има водач. Когато той скача, всички други маймуни скачат след него. Когато той иска да се върне в гората, всички отиват в гората.

В северните райони около Найнитал и Непал, в подножието на Хималаите, в джунглите живеят слонове. Местните жители са открили много начини да ги ловят и един от тях е да изкопаят ями и да ги покрият с мрежи или клони. След това окачват своите хамаци на дърветата, и остават да живеят там в продължение на няколко дни, докато изберат подходящ слон. Чувстват се добре на дърветата, защото климатът е благоприятен. Ако стадо слонове тръгне по този път, един от тях задължително ще стъпи върху мрежата и ще падне в ямата, откъдето не може да излезе. Когато той започне да реве, другите слонове го наблюдават отдалеч, но се страхуват да се приближат. Освен това хората са снабдени с кречетала, с които прогонват слоновете, ако се осмелят да се приближат. В наши дни в групата на слоновете винаги има един, който върви пред стадото. Преди да направи следващата стъпка, той държи в хобота си здрав клон и го удря в земята, за да провери за яма. Ако отпред няма капани, той продължава да крачи, а всички останали вървят след него. Този слон познава хилядите опасности, дебнещи стадото и стадото изпитва към него такова доверие, че където и да отиде той, то върви след него. Това показва, че у слоновете има лидерски качества и склонност към саможертва. Слонът-лидер върви първи, съзнавайки, че ако отпред има яма, той може да падне в нея, но другите ще бъдат в безопасност. Той е внимателен и избягва опасните места, а ако някой от стадото попадне в капан, това обикновено е млад слон, който още не разбира необходимостта да следва водача.

В Непал живял един махараджа, който имал такъв слон-водач. Слонът живеел в двореца. Махараджата казал, че освен него никой няма право да го язди, тъй като той уважавал слона заради безбройните му качества... Аз видях този слон. Когато махараджа Бир Шамшер отиваше в джунглата на лов за слонове, той вземаше своя слон със себе си. Махараджата познаваше своя Би-джили, което значи "сияйни". Слонът беше много малък, но ако ловът беше безуспешен, по заповед на своя стопанин слонът отиваше в джунглата и винаги довеждаше друг слон - такъв беше неговият магнетизъм. Той не обичаше да лови слонове, защото беше обзет от милосърдие и никога не би го правил, ако не го заставяха пазачите, а когато виждаше другите слонове, в началото си извръщаше главата. Това показва, че дори сред животните съществува пророческа тенденция.

Понякога откриваме тази пророческа тенденция в родителите. По какъвто и път да вървят, те се стремят да насочат своите деца по друг, по-хубав и по-възвишен път. Понякога откриваме подобни способности и в приятеля си - какъвто и опит да има, той желае да предпази от него своите приятели. Но само избраните, благословените души наистина притежават тази наклонност. Тя се среща във всеки родител и във всеки приятел. Да имаш такива родители и такъв приятел е най-великата благословия.

Каква е целта на пророческото служене? Еволюцията на човека е протекла по такъв начин, че в древността е бил много по-близо до животните, отколкото днес. Понякога се е грижил само за прехраната си и основната му цел била да отнеме храната от другите, без го е грижа за резултатите от своите действия. Така е било, докато човекът не е бил пробуден от животинско-си съществувание.

Пророците били изпратени, за да разбудят човека, по същия начин днес много хора не са способни сами да се събудят сутрин и ползват будилник. Пророците били такъв сигнал. От време на време, за да събудят народа, се нуждаели от власт и тогава се появявал пророкът - цар, подобен на Соломон. Понякога хората били привличани от красотата и тогава се появявал Йосиф, неговото лице било толкова красиво, че всички сърца се разтопявали под влияние на неговия магнетизъм.

Божествената Сила винаги намира проявление, изпращайки такъв пророк, който е необходим за дадената епоха. Когато било необходимо уважение, появявал се Яков, пред когото всички се прекланяли. В епохата, която музиката се възприемала в дълбочина и предизвикала всеобщо възхищение, се появявал Давид, надарен с прекрасен глас и способност да свири на арфа. Той изпращал своето послание в песни. Всеки пророк се явява в такъв облик, в какъвто хората от дадената епоха биха могли да го разберат. Тъй като разумът на човека първоначално не бил достатъчно развит и "Аз"-ът замъглявал очите на всички, пророците били длъжни да променят преди всичко собствения си "Аз". Именно затова са пророци. Когато идеята за собствения "Аз" засенчва очите на душата, душата ослепява.

Съществува едно изречение, че думите на всеки пророк са подобни на печатите, поставени на тайните на Бога. Това означава, че както печатът защитава съдържанието на писмото и когато печатът се счупи, това, което искаме да прочетем, става достъпно, така се случва и с думите на пророците. Печатът не е писмото, той е просто печат - такива са и думите на пророка. И все пак идва момент в живота на човека, когато той е способен да счупи печата. Писмото може да бъде отворено след месец, след пет месеца, след пет или повече години, но такова време задължително ще настъпи, а когато се премахне печатът, тогава всичко става ясно, като в отворено писмо.

Веднъж включих в музиката една строфа от вдъхновен персийски поет и я пеех с голяма радост, защото думите имаха прекрасно значение. В същото време чувствах, че тази строфа има смисъл далеч отвъд пределите на моето разбиране. Съвсем ясно усещах, че има нещо запечатано и скрито. След петнайсет години, когато умът ми се опитваше да разгадае някакво откровение, дочух глас, който разясняваше загадката на моя ум. Безкрайна беше моята радост след разчупването на печат, стоял петнайсет години! Всяко нещо има свое определено време и когато това време дойде, всичко се разкрива. Затова макар че от една страна можем с всички сили да се стремим към откровение, от друга страна трябва да имаме търпение да изчакаме момента на неговото идване.

И макар че Божият Глас говори непрекъснато чрез всичко, за да бъде чут от глухите уши на мнозина от нас, на него му се налага да говори чрез устата на човек. И той го прави в продължение на цялата история на човечеството и всеки велик учител от миналото е водещият нас дух, живеещ живота на Бога в човешки образ. С други думи, човешкият облик на всеки пророк е само различно облекло на едно и също същество, което всеки път е изглеждало различно. Шива, Буда, Рама, Кришна, от една страна; Авраам, Мойсей, Исус, Мухаммад от друга, и много други, известни или неизвестни за историята пророци - всички те в действителност са едно същество.

Онези, които познаят посланика, когато го видят, ще го познаят в каквато и да е форма и облик. Този, който е способен да види само облеклото, ще се заблуди. Ето защо за суфиите съществува само един учител, каквото и име да носи през различните епохи; той ще идва отново и отново, за да пробужда човечеството от съня на този илюзорен живот и да го води напред под божието покровителство. Когато суфият се усъвършенства в това виждане на живота, той ще открие своя Повелител не само сред светците, но и сред мъдреците и глупците, сред благочестивите и грешниците, и никога няма да позволи на Повелителя, който е единственият Повелител и който винаги е бил един и ще бъде, да изчезне от неговия взор.

Нима източникът на всички истини не е скрит в сърцето на всеки човек, бил той християнин, мюсюлманин, будист или юдей? Нима всички ние не сме част от този живот, който наричаме духовен и божествен? Да бъдеш само този или онзи означава да не отидеш по-далеч от това или онова. Благословението, придобивано в уединение, е скрито във всеки човек, той го е наследил от небесния Отец. В мистичната терминология това се нарича Всепроникваща Светлина¹. Светлината е източник и основа на всяка човешка душа и на всеки разум.

Суфият гледа на целия живот като на един живот, на всички религии като на своя религия. Наречете го християнин и той ще каже, че е такъв, наречете го мюсюлманин и той ще се окаже такъв, наречете го индус и той ще отговори, че се чувства такъв. Наречете го както желаете, той няма да започне да спори. Кой го е нарекъл суфий?² Не и самият той. Но ако не се нарече някак, определено някой друг ще му намери име.

Човекът е целта на творението и той е висше същество, защото е човек. Единствен той знае целта, за която е създаден, причината, поради която е тук. Кокошките и кучетата не знаят това. Всяко друго същество в действителния свят би желало да стане човек. Джиновете искат да станат хора, както и скалите, растенията и животните.

Но не такъв човек, какъвто се появява обикновено, се е стремила да създаде божествената Сила. Този човек, който иска да види Бог, не бива само да яде, да пие и да спи като животно. Ако човек иска да знае какъв трябва да бъде, нека сравни себе си с животните. Той яде и те ядат; той пие и те пият, той спи, те също спят³. Те изпитват страст, ненавист и гняв, както и той.

<sup>------------------------------------

1.</sup>При коренните американски народи - Великото Тайнство, сред тибетските будисти - Ясната Светлина и

т.н. Бел.отг.ред.

² Нека си припомним първия стих, с който започва знаменитото произведение на Лаодзъ - Даодъдзин - "Дао, което

може Да бъде назовано, не е трайно Дао". Лаодзъ (и не само той!) не нарича себе си даоист, но някой друг след него го е назовал така. Бел.отг.ред.

³ Това ми напомня диалога между един дзенски Майстор и неговия самодоволен ученик. Ученикът казал: "Учителю, 10 години съм с теб и така и не разбрах - по какво се различаваме. И ти като мен ядеш и спиш". Майсторът отвърнал: "Само по едно. Когато ям – ям, когато спя - спя". Бел.отг.ред.

Ако не е нещо повече от това, значи не е човек. Само у човека намираме доброта, милосърдие, дисциплина, способност за саможертва, смирение и други подобни качества. Да, някои от тях откриваме и при животните - кучета и котки, коне и крави. Например предаността на кучетата, храбростта и послушанието на конете - това са само отражения на човека в тях, благодарение на взаимодействието с хората. Ако отидем на речния бряг да събираме чакъл, ще намерим безброй камъни, които приличат на човешки лица. Понякога липсва нос или устни, но почти винаги има признаци, сходни с човешкия облик. Какво чудесно наблюдение! Колко е прекрасно! Това ни показва, че всичко се стреми да наподобява човешко лице и да се превърне в човек.

Известно е, че само човекът притежава чувство за отговорност. При животните го няма. Разглеждайки го, Коранът учи: "Ние предложихме нашето бреме на цебе-то, земята и горите, но те се отказаха да го носят и бяха изплашени от него. Тогава ние предложихме нашето бреме на човека и той го прие". Само човекът поема върху себе си отговорността за своите постъпки. По-нататък се казва: "Наистина, човекът е жесток и глупав". Глупав е, защото смята за свое онова, което принадлежи на Бог. Много хора не искат да се женят, тъй като смя тат, че да имаш жена и деца е отговорност. Те не разбират, че жената и децата са от Бога и Той ще се погрижи за своите. Човек е жесток, защото използва във вреда на другите властта и силата, които в действителност също
принадлежи на Бог. Нашата воля, нашата сила - всичко това принадлежи на Бога, а ние все казваме "мое" и "моя". Приписваме ги на себе си.

Пазачът стои на своя пост от вечерта до сутринта. През деня не е необходим будилник, защото и така е ден. Пророците биват изпращани по време на нощта. Те идват с едни и същи послания, но под различни имена. Една и съща божествена мъдрост говори във всеки от тях. Но ако попитате евреина: "Ти признаваш ли Кришна и Рама?" - той непременно ще отговори: "Никога не съм чувал за Кришна и Рама. Признавам Мойсей, защото така е написано в моята книга" Ако попитате индуиста: "Ти признаваш ли Мойсей или Христос?" - той ще каже: "Не, аз признавам Рама, Кришна, Вишну и Ведите. Вие можете да вярвате в Христос и Мойсей, а аз си вярвам в Рама, Кришна и Вишну". Има такива, които предпочитат Кабалата пред Библията и признават само нея. Обръщайки се към католиците, ще чуете: "Няма друга църква, освен моята". Всички признават отделни имена, личности, но не признават истината, Те искат да затворят Кришна в храма, Христос в църквата и Мойсей в синагогата. Ето защо днес са много онези, които търсят истината.

Във всяка епоха, посланието се е разкривало все по-ясно и по-ясно, в съответствие със способността на света да го чуе и приеме и така е продължавало до най-последното и най-ясно откровение - посланието на Мухаммад, печатът на пророците. След това не са били необходими повече пророци¹. Светът се е събудил за възприемане на действителната реалност. Сега не е време, когато трябва да се чака идването на нов пророк, сега е време сами да събудим истината в себе си. Ако имате приятел, който върви по този път, дошло е време да го помолите за съвет.

¹ Теорията не ни върши работа, ако противоречи на дейс­твителността. За мое съжаление, това изказване на Инаят Хан не се различава съществено от изказаното от него по-горе по повод на ограничеността на юдеите, индуистите, християните. Нали­чието на нови пророци може да обори всяко твърдение, че ня­кой (който и да е той) е последен. Отчитам, че тази беседа на Инаят Хан е произнесена в друго време - преди 80 години, но сега... Присъствието на Учител като Ошо в последната за нас епоха - последните няколко десетилетия, е нагледно доказателс­тво за това. Не твърдя, естествено, че след Мохамед само той е пророк. Ако се огледаме, ще открием още много други. Бел.отг.ред.

Работата на суфия не се състои в това да се намесва в която и да е религия и да натрапва своята вяра на други. Суфият на никого не казва в какво и как да вярва. Суфийският учител, муршидът, е приятел и проповедник. Той само съветва и за нищо не принуждава. Аз не съм роден в християнско семейство, но не е имало християнин, трогнат повече от мен от думите на Христос. Ако правилно бъдат разбрани, те са достатъчни да направят от човека светец. Написано е, че в края на краищата той е бил разпънат, но от момента на раждането му всеки миг от неговия живот е бил разпятие. Светът е твърде груб за душите на пророците. Техните сърца са много нежни за него.

Нито един брамин не е изучавал Ведите с толкова голямо удоволствие, колкото аз. Ако човек познава Брахма, познава Бога и фактически става брамин. Признават ли това брамините това е друг въпрос. Суфиите казват: "Ти искаш да познаеш откровението? Ти искаш да знаеш за откровението? Ти искаш да знаеш за вдъхновението? Ето твоя път - вярвай толкова, колкото твоят разум ти позволи да вярваш; толкова, колкото можеш да постигнеш. Не вярвай в онова, в което твоят разум не ти позволява да вярваш". Във всички пророчески послания суфият открива една божествена мъдрост. Той вижда същото безкрайно Същество във всичко, но проявено през различните времена в различни форми. Това е нещо като правене на снимки на любимия в различно време - на дванайсет години, на двайсет, на трийсет, на четиридесет. Снимките са различни, но на всички тях е той - същият любим.