Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга
Изтегляне 0.74 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
| За гордостта Започвам книгата си с този често срещан грях, защото гордостта е първопричината на всички злини, които ни за- обикалят. Чрез гордостта Ангелът Денница поставил нача- лото на дяволското войнство. Този Ангел се възгордял и Бог допуснал той да се превърне в дявол, като след това чрез из- кушения и съблазни е намерил много свои последователи. „Пред Бога е по-добре да си грешник с покаяние, от- колкото праведник с гордост” (Лук. 18:14). Гордостта и високомерието убиват духовно човека. В днешни дни ние наблюдаваме как гордостта променя някои човеци с власт, пари и влияние. Те забравят, че са създадени от земна пръст и в пръст ще се превърнат, защото в стреме- жа си да трупат богатство и власт на всяка цена те дори не усещат, когато са пред прага на неизбежната смърт. Някой си император ходел с торбичка пръст на гърдите си и когато го питали защо, той отговарял, че я носи, за да не се самозабравя. Много богати хора с нетърпение очакват научно откритие за продължаване на живота, но за тяхно съжаление такова откритие няма да има. Защото единствен Господ Бог господствува над живота и смъртта. Горделивият човек превъзнася себе си, но когато падне, разбира, че вече няма приятели, ласкатели, а в някои случаи и семейство. „Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде уни- зен, а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лук. 18:14). Св. Макарий Египетски бил отшелник в пустинята. Всекидневно бил изкушаван от врага на човешкото спасе- ние – дявола, но с Божия помощ устоявал. Един ден дяво- 8 лът му казал: Макарие, ти постиш четиридесет дни, но аз мога да постя и една година. Ти работиш много, но все пак си почиваш, а аз мога да работя и без почивка. Единствено и само с едно ме превъзхождаш – с твоето смирение. В много случаи наблюдаваме мнима праведност и ли- цемерие. Както е записано в Словото Божие, много хора са се превърнали във варосани гробници – отвън боядисани в бяло, а отвътре смрад. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виж- дат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота” (Мат. 23:27). Лицемерието и човекoугодничеството са често среща- ни явления във всички нива на обществото ни, особено в по-горните. Пошлата показност е навсякъде, а трябва да се знае, че показността, особено при дарителството, пречи на духовния растеж. Някои от съвременните дарители и спо- моществователи желаят на всяка цена да се покажат пред обществото, от което губят Божията благодат. „Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да не ви видят: иначе няма да имате награда при Небесния Ваш Отец” (Мат. 6:1). Особено важно е да се знае, че когато Бог допусне на някого власт над другите, защото „всяка власт е от Бога” (Рим 13:1), той не бива да се самозабравя. Ниско моралният властимащ човек смята, че вече е нещо повече от подчинените си и често издевателства над тях. Дори при животните водачът винаги е готов на само- жертва, докато горделивият властолюбец като че ли е заб- равил откъде е тръгнал. 9 „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга: и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб” (Мат. 20:27–28). Горделивият човек е като празен житен клас, стърчащ нагоре, а скромният напомня на пълен житен клас, сведен от тежестта надолу. Смирението е злато, с което се купу- ва Царството небесно. Св. Йоан Златоуст казва: „Бог най- много се отвращава от злопаметен човек, надменно сърце и гневлива душа.” Гордостта пречи на всеопрощението и допринася за враждата между хората. Всички войни и кръвопролития са продиктувани от този порок. Горделивият човек мрази вечно и винаги търси удобен момент, за да отмъсти. Праве- дникът обаче трябва всекидневно да отхвърля собственото си аз и воля и да се надява на Бога с усърдна молитва. При- мер за това са светиите, които всякога са търсели повод за смирение и послушание, а също така са се молили за здрав разум, защото всички грехове идват от главата. Не са малко случаите, посочени в Евангелието, когато поради гордост и умопомрачение човек върши неща, които не би извършил, ако потисне егото и гордостта си. Такъв е и случаят с цар Ирод, който заповядал да отсекат главата на св. Йоан Кръстител, въпреки че той не е бил убеден, че трябва да извърши този грях. Но поради опиянение и гор- дост натъжен издава тази злощастна заповед. „Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапез- ниците си не иска да ù откаже” (Марк. 6:26). „Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: мо- жеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан”(Прит. Сол. 16:5 ). 10 Един прозорлив старец пристигнал в някакъв град и видял погребение на почитан монах. Всички плачели при раздялата си с него. Прозорливият старец обаче имал ви- дение за покойника. Дяволи дошли да вземат душата му, а Сам Бог им наредил: „Не му давайте покой, защото и той не ми даде покой нито за час.” Преподобни Петър Дамаскин, свети отец от VIII в., обяснява случката по следния начин: причината за стана- лото било възгордяването на монаха, тъй като, ако би имал други грехове, той не би могъл да ги укрие от хората, а още по-малко да ги прави ежечасно. Единствено гордостта и тщеславието могат да се укрият почти от всички и дори от самия човек. Затова и Светият Дух нямал нито час покой в тази жалка душа. „Кога ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи и живееш в тях, гледай да не се възгордее сърцето ти; и да не забравиш Господа, твоя Бог” (Втор. 8:12–14). |