Синтаксис – Syntaksa
Синтаксисът изучава правилата, по които думите се свързват в изречения. Синтактичните свойства на думите се проявяват в словосъчетанията и в изреченията. Главни части на изречението са подлогът и сказуемото. Второстепенни части на изречението са допълнението, определението и обстоятелственото пояснение.
Словосъчетанието е минималната граматично обособена група от думи. Главната дума – носител на основния смисъл - се нарича опорна дума. Горнолужишките словосъчетания са семантично и структурно твърде разнообразни. Словосъчетанията са основната градивна единица на изреченията в горнолужишкия език.
В настоящето описание ще разгледаме по-подробно простото и сложното изречение в горнолужишкия език.
Изречение - Sada
Изречението е синтактично единство, което се характеризира със смислова и интонационна завършеност. Основната характеристика на всички изречения е наличието на предикативни единици (подлог - сказуемо). Изреченията биват прости и сложни. Простите изречения съдържат една предикативна единица, а сложните – две или повече. Сложните изречения са съставени от отделни прости изречения, свързани по специфичен начин в зависимост от характера и предназначението им.
Изразяване на синтактичните връзки –
Zwuraznjenje syntaktiskich poćahow
Връзката между съставките на подчинителните словосъчетания формално се изразява чрез съгласуване, управление и прилагане. -
Свързване чрез съгласуване (kongruenca). Съгласуването е вид синтактично свързване на съставките в словосъчетанието, при което зависимата дума се приспособява по форма към рода, числото или лицето на основната дума. Например прилагателното име като определение винаги се съгласува по род, число и падеж със съществителното, от което зависи. Това се отнася и до причастията, местоименията и редните числителни, когато изпълняват ролята на определения. Например: Čorny młyn; Rjana Łužica, sprawna přećelna…, Serbscy rjekowje и др.
В предикативното словосъчетание сказуемото се съгласува по лице и число, понякога и по род с подлога. Например: Šuler čita. Dźěći spěwaja. Holca je molowała и др.
-
Свързване чрез управление (rekcija). Управлението е вид синтактично свързване между двете съставки на словосъчетанието, при което зависимата дума приема съответна падежна форма в зависимост от това кой падеж управлява основната дума. Подчинената съставка е обикновено допълнение в косвен падеж. Например: čitać + вин. падеж: čitam knihu; połny + род. падеж: List je połny překwapjenkow. Примери за предложно и безпредложно управление в горнолужишкия език: lubować domiznu, wěrić přećelej, wzdawać so prawa, hladanje syrotow, zajimować so za přirodu, rozmołwjeć so wo knize, zastupić do towarstwa, bližić so ke kóncej, połny stracha, wěsty dobyća, namołwa wučerja, čłon prodrustwa, předsyda skupiny, wóń nalěća, starosć nana, nadźija staršeju и др.
-
Свързване чрез прилагане (přisłušnosć). Прилагането е вид синтактично свързване между двете съставки на словосъчетанието, при което зависимата дума се свързва по местоположение и по смисъл с основната, без да зависят от нея по форма и без помощта на служебни думи. Например: běžeć pomałku, dźěłać wonka // nutřka, přichadźeć rano // wječor, lećeć nisko, sedźeć na ławce, dźěłać na polu, wotpočować po wobjedźe, pućować po holi, jězdźić z kolesom, zakćěć nalěto, naprawo stupić и др.
Просто изречение – Jednora sada
Hłowne sadowe čłony
Главните части на простото изречение в горнолужишкия език са подлогът и сказуемото.
Подлог - Podmjet
Подлогът е граматически независим от останалите части на изречението и отговаря на въпросите štó? što? В горнолужишкия език подлогът е в именителен падеж, напр.: Šuler čita. Dźěćo sej hrajka. Sněh taje. Подлогът се изразява най-често чрез съществително, местоимение, прилагателно, причастие, инфинитив, словосъчетания, неизменяема част на речта, напр.: -
Чрез местоимение: Ja to widźał njejsym. Tón (tutón) je prěni. Štó by to dokonjał? Što je so stało? Něchtó je to dyrbjał być. Něštožkuli je so hižo změniło. Nichtó tam był njeje. Wšitcy na was čakaja. Kóždy wě, što ma činić. A nichtó so sněha njeboješe. Štóž chory njeje, njedyrbi stonać. Naši su dobyli.
-
Чрез субстантивирано прилагателно или причастие: Muscy njejsu lěpši. Chory je so zaso wustrowił. Najstarši słuži we wójsku. Hłupy mudrych přewoła. Bity njebiteho njese.
-
Чрез инфинитивна форма на глагола: Zabyć by rěkało přeradźić. Zajimać hańba njeje, ale zajimku přez časy chować. Do błóta padnyć najhórše njeje, ale w nim ležo wostać. Mjelčeć je druhdy strašne. Kurić je zakazane. Serbsce spěwać – zakazane. В този случай е възможно от инфинитива да се образува отглаголно съществително, което също може да функционира като подлог: Mjelčenje je druhdy strašne. Zajimanje hańba njeje. Kurjenje je zakazane. Serbske spěwanje je zakazane.
-
Чрез родителна форма на съществителното в значение на “партитивен родителен”: W nocy je so znowa dešćika našło. W nocy bě znowa sněha napadało. Tam je ludźi! Tam je so (bě so) wćipnych nawaliło.
-
Чрез родителна форма на съществителното след отрицателна глаголна форма: Žanych łožow tam njebě. Na cyłej łuce stwjelca trawy njeje. Nihdźe tajkich róži njeje! Po škodźe njewosta ani slěda. Nihdźe ani swětleška.
-
Чрез родителна форма на съществително, управлявана от числително или наречие с количествена семантика: Sydom ratarjow je prodrustwo załožiło. Mnoho ludźi je so na zhromadźiznje wobdźěliło. Wokoło pjeć stow ludźi tam bě. Na sto wozow jědźeše ze sněhom z města won. Na šěsć tysac twarjenjow ležeše w rozpadankach.
Сказуемо – Přisudk
Сказуемото граматически зависи от подлога и се съгласува с него по род, лице, число. То може да бъде глаголно или именно.
Глаголното сказуемо се изразява чрез личните глаголни форми в деятелен или страдателен залог, свързани с подлога, напр.: Słónco praži. Mać je chora. Bratr je wučer. Dźěćo spi. Woda kipi. Trawa wjadnje. Měrko knihu čita. Kombajn žito syče. Pčoły měd noša. Nan drjewo ruba. Сказуемото може да има различни форми на категориите лице, време, наклонение, напр.: Kosak stany a chodźeše po jstwě tam a sem. Měsačk bě mjeztym wyše na njebju postupił. A ja njebych nana ženje zhubił. Młynk wjedźe Krabata do komory pódla młyńcy. Jateho zadajić dokonjeće, ale wo dźěle ničo njerozumiće.
Във функцията на глаголно сказуемо се използват понякога:
-
Междуметие: Hajnik hrabny třělbu a puf do zajaca. Žaba plumps do wody. A nětko hop, bjez wulkeho komdźenja!
-
Фразеологично съчетание: Kóčka basnički baje. Słónčko boži domčk dźe (= Słónčko so chowa). Hólc kózlika wjaza. Što tak kawki fawcuješ? Mudračk mydło wjeze.
Именното сказуемо се състои от копула (връзка) (която е носител на граматическата информация) и сказуемно определение. Например: Wobraz je rjany. Nan je wučer. Като копула в горнолужишкия език се употребява преди всичко глаголът być, а понякога и глаголът stać so.
Примери за употреба на копулата być: Nan je wučer. Sym chory. Wokna su wubite. Sym we wšelakich serbskich šulach z wučerjom był. To je čłowjek z wulkej energiju. Janina je moja. W rjadowni běch najlěpši. Wójna bě błudnosć. Bratr bu njeměrny. Dźěćo bu po času mučne.
Примери за употреба на копулата stać so: L. 1950 sta so Kurt Krjeńc z předsydu Domowiny. Njezbožo sta so w pjećich rano. Tutón zmylk so njedyrbjał stać.
Като сказуемно определение в горнолужишкия език се употребяват съществителни имена, прилагателни, редни числителни или местоимения-прилагателни, наречия, синтактични конструкции с относителното местоимение kaž. Примери за сказуемно определение:
-
Съществително в ролята на сказуемно определение. Съществителното може да бъде в именителен, творителен или в родителен падеж:
-
В именителен падеж; копула може да бъде глаголът być (в някои случаи и глаголът stać so) : To je meja. Wón njebě Romjan, wón bě Kartagočan. To je naše powołanje. Ja sym Holan. Wšitcy třo su byli Rusojo. Mjenki běchu jara słódna pječeń. Tole je Połčnica. Bu to pomjatny wopyt. Nó, to běše smjeće a žortowanje.
-
В творителен падеж; копула може да бъде както глаголът być, така и глаголът stać so. Разликата между творителната и именителната форма е, че именителната представя постоянно качество и признак на субекта, докато творителната форма сигнализира за временен, непостоянен, актуален в даден отрязък от време признак; обикновено когато се говори за професия, занимание, интереси, освен това творителната конструкция има по-книжен характер. Например: Jan Panach je wučer (това е неговата постоянна професия). Sym we wšelakich serbskich šulach z wučerjom był (работил съм в известен период от време и като учител, но това не ми е постоянното занимание). Budyšin je kulturne srjedźišćo (постоянен признак). Po lěće 1945 sta so Łužica z wažnym hospodarskim centrumom (актуален за дадения период признак). Tam z knjezom sym, hdźež skalina do wyšinow so pozběha. Zahe je z wudowu była. Njeje tež to z hrěchom. Kiž nad swojim ludom z knjezom budźe.
-
Именното сказуемо може да бъде и в родителен падеж, като по този начин се изразява някакво качество на субекта: Smy wšitcy dobreje mysle. Susod je samsneho měnjenja. Wón bě małeje a šěrokeje postawy.
-
Прилагателно в ролята на сказуемно определение. Прилагателното е винаги в именителен падеж. Възможно е да бъде степенувано. Например: Knjez wučer tola njeje pólski? Tam steja kisty, su tež połne knihow. Dom bě jara rumny a derje wuhotowany. Moji šulerjo su wobdarjeniši. Ty sy tola wjetši! Pódlanska stwa bě wo wjele mjeńša. Chěžki su stare a niske. Tajke zadźerženje je njemóžne. Wona stepa je wulka, šěroka a swobodna, w spočatku lěta lubozna a zelena. Като сказуемно определение могат да функционират и адективирани причастия, напр.: Tutón podawk bě za mnje rozsudźacy. Tajke dźěło je za njeho ponižace. Bratr je w poslednim času tajki myslacy. Wěc je wotbyta. Chlěb je nakraty. Žito je posyčene. Pomazka je namazana.
-
Числително в ролята на сказуемно определение. Например: Smój dwaj (dwě). Woni su třo. Wone su tři. Smy pjećo, dźesaćo, třiceći (smy pjeć, dźesać, třiceći). Je nas pjeć, dźesać, třiceći. Woni su sto, dwě sćě. Je jich sto, dwě sćě. Smy wjele, mnoho. Je nas wjele, mnoho. Конструкциите с родителен падеж след числителните са характерни за книжовния език. В разговорния вариант на горнолужишкия език именните форми след числителните са в именителен падеж.
-
Местоимение в ролята на сказуемно определение. Например: Wona je moja. To je naš. Pjenjezy su wšě. Chlěb je wšón.
-
Наречие в ролята на сказуемно определение. Например: Dźěćo je změrom (je lóze). Starši su spokojom.
-
Синтактична конструкция с относителното местоимение kaž в ролята на сказуемно определение. Например: Wona je kaž šeršeń. Naš Jank je kaž wjewjerčka.
-
Инфинитив на пълнозначния глагол в ролята на именно сказуемо. Например: Zwuk jeho hłosa bě lědma słyšeć. Samo ćmowe rynki wokoło njewuspaneju wočow běchu derje spóznać. Mać je mi wšudźom znać. Z Čornoboha je zdaloka hola widźeć. Ale te stare mólby su chětro wobškodźene, a njeje na nich wjele spóznać. Da bě to wěsće čuć. Spokojnosć a wjesołosć stej z njeje słyšeć.
Съставна част както на глаголното, така и на именното сказуемо, могат да бъдат т. нар. фазови глаголи, а също така и модални глаголи. Вторият елемент на такова съставно сказуемо е инфинитив, напр.:
Powjaz dyrbi sylny być. Wobličo zdaše so być z muku zapróšene. Rańša rozmołwa zdaše so być skónčena. Wěcka poča dźiwna być.
Съгласуване на сказуемото с подлога. Сказуемото е граматически зависимо от подлога и се съгласува с него по лице, число и род, напр.: Ja čitam. Ty čitaš. Wón čita. My spěwamy. Wy spěwaće. Woni spěwaja. Mužej dźěłataj. Žonje // dźěći wotpočujetej. Mužojo su přišli. Žony // dźěći su přišłe. Nan a mać staj doma. Wój staj njeplechaj. Ja sym chory był. Wona je strowa była. My smy sprócni. Mužej staj młodaj. Žonje stej rjanej. Holca je pilna. Wona je naša. Dźěći su prěnje. Mužej // wołaj so bližitaj. Žonje // dźěsći spěwatej.
Що се отнася до съгласуването по род, в съвременния горнолужишки език е на път да изчезне разликата между мъжколичните форми на –li и немъжколичните форми –łe, като все по-засилено се налага обща форма на –li. В двойствено число и за трите рода се налага също така една обща форма на –oj, напр.: Mužej staj přišłoj. Žonje // dźěsći stej přišłoj.
Сподели с приятели: |
