Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Българското образование в периода 1923- 1944 година
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Българското образование в периода 1923- 1944 година.
Това е периодът, който съдържа най-много противоречия и негативни оценки, затова към тях трябва да се подхожда внимателно. Историците и историците на българското обарзование в частност тепърва ще разчитат обективно историческите послания и ще анализират без идеология фактите и събитията. Периодът започва с управлението на Демократическата партия (1923-1926), начело с професорът-историк Александър Цанков и второто правителство на демократите с просветен министър Никола Найденов (1926-1931). Като министър-председател в първото правителство, той поема и поста на просветен министър, убеден във важността на този ресор. Инициира нов просветен закон през 1924 г., с който се връщат някои от положенията на закона от 1909 година. Трагичните събития от септември 1923 година в страната са причината в Закона да се отдели специално място на политическата дейност на учителството. С него тя се ограничава. Влиянието от Съветска Русия над една част от учителството изостря вниманието на българската буржоазна държава в това отношение. Просветният закон от 1924 г. има за цел да коригира и отмени някои постановления на земеделския просветен закон и да внесе подобрения в културно-образователната сфера на социалния живот. За постигане на целта законодателят предвижда да се решат следните няколко основни задачи: Възстановяване на структурата на образователната система, съобразно положенията на закона от 1909; Усъвършенстване на административното управление на образованието; Съобразяване на образованието с новите обществено-икономически условия в страната; Актуализиране на целта и съдържанието на образованието, съобразно водещите културно-образователни идеи на епохата; Създаване на нормативни предпоставки за по-добро материално обезпечаване на българското училище и подобряване на социалния статус на учителите. В управлението на училищата се въвежда силна централизация. Върховната власт е на Министерството на просветата, а непосредсвения контрол се осъществява от училищните инспектори. Приемът в средните общообразователни училища - гимназиите става с приемен изпит. Откриват се двегодишни учителски институти, за подготовка на прогимназиални учители. Укрепва се финансовото положение на учителя. На 19 май 1934 година с военен преврат на власт идва правителството на Кимон Георгиев. Това правителство поставя задачата да спре разнобоя между партиите и да стабилизира страната. Това е времето, в което в българското училище навлизат идеите за национално възпитание, под влияние на доминиращите идеи в Европа. Не остават настрана и идеите, идващи от реформиращите се страни в Европа най-вече от Германия и Италия. Все повече и повече се повдига въпроса за ангажиментите на държавата при възпитанието на младежта, като средство да се противопостави на идеите от Съветска Русия. Общите национални идеали трябва да сплотят нацията. Извършват се и някои организационни промени. Настоятелствата се назначават, като начело се поставя помощник-кметът. Увеличават се правата на директорите, за сметка на учителските съвети. Учителите се назначават с конкурс. Ограничава се приема на ученици в средните училища като се въвежда приемен изпит и изисквания за успех. През 1935 година редица от пълните гимназии се закриват и на тяхно място се разкриват т.н. реалки. Те включват два класа над прогимназията. През 1936 година те се закриват в резултат на активни обществени протести. След 1935 г. политиката на българското правителство се обвързва тясно с тази на Германия, а това води до проникване на съответните идеи у нас. Идеята за обединение на отечеството се възражда и навлиза в училището. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|