Тема Теоретични измерения на международните финанси

Професия: Финансист

Специалност: Банково дело

Тема 1. Теоретични измерения на международните финанси.

Сегашният вид на световната стопанска система се формира в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век. От тогава тенденциите, които довеждат до формирането на нейния нов вид непрекъснато се развиват и задълбочават и се превръщат в неотменими свойства на световната икономика, която често се нарича мегаикономика, с което се подчертават качествените различия на сегашната, от преди посочения период световна икономика.

При анализа на съвременните международни финанси, трябва да се имат предвид редицата специфични свойства и тенденции в световната икономика, които основно могат да се представят по следния начин:

Първо – Глобализацията, като тенденция в развитието на световната икономика надхвърля рамките на чисто икономическите процеси и обуславя зараждането на единен глобален свят.

Глобализацията може да се определи като комплекс от протичащи в планетарен мащаб взаимно свързани и обусловени процеси, във всеки от които съществува механизъм за саморегулиране.

Саморегулирането трябва да се разбира като процес, който е свързан относително с най-малкото недоволство или въздействие и протичащ в някоя от точките на света, и който винаги в една или друга степен се отразява на хода на събитията в световен мащаб. Получавайки сигнали за изразяваните недоволства или промени, единната глобална система си изработва компенсаторни реакции, които преодоляват съществуващите недоволства и процесът се възвръща в състояние на равновесие. Когато изразяваните недоволства са с мощно въздействие, компенсаторните сили може да не овладеят процеса и тогава се преминава във фаза на неравновесие.

Съвременният глобален свят може да се дефинира като съвкупност от взаимосвързани и частично саморегулиращи се процеси. Глобалните процеси постепенно и еволюционно създават общопланетарните очертания за обратна връзка. Точно тези глобални връзки осигуряват единството на световната икономика.

Второ – Формиране на постиндустриални общества в развитите страни. За постиндустриалната икономика е характерен високият относителен дял на услугите в брутния вътрешен продукт /БВП/, /обикновено над 60 на сто/.

В този контекст може да се говори за развитите в икономическо отношение страни, преди всичко САЩ и страните от Европейския съюз /ЕС/, че са постиндустриални страни. Трябва да се има предвид, че процеса на постиндустриализация е особено сложен и се развива двуяко. От една страна протичат процеси, които са свързани с развитието на информационните дейности и информационните технологии, а от друга страна протичат процесите на превръщането на икономиката в икономика на обслужването, и на услугите. Същността на втория аспект от този процес се заключава в обстоятелството, че все повече хора напускат промишлеността и преминават на работа в сферата на туризма, транспорта, хотелиерството, общественото хранене, търговията и т.н. Често пъти това преминаване от промишлеността и селското стопанство има принудителен характер, тъй като с внедряването на нови технологии в тези отрасли, се намалява нуждата от работна сила в тях.

Трето – Създаване и развитие на информационни икономики, т.е. информатизация на икономиката. Същността на тази особеност и тенденция се проявяват като процес на постепенно повишаване на делът на хората, които се занимават с информационна дейност, при относително намаляване на онази част от хората, работещи в промишлеността и селското стопанство. Информационната икономика има редица характерни черти, основните от които са:

- нарастване на относителния дял на доходите от информационна дейност към общия обем на доходите в страните. Към информационните дейности се отнасят, тези извършвани в сферата на управлението, финансите, научно-изследователските  работи и др. Информационната дейност се оценява за над 12 трил. долара, което е около 35 на сто от световния БВП. 

- голям относителен дял на по-високото образование и  информацията в нарастването на БВП. Информационно-иновационния фактор формира около 85 на сто от ръста на БВП в САЩ и другите развити страни. Използването на информационния фактор за развитието на съответната страна е в тясна зависимост от икономическата мощ на страната. В тази област на съвременния етап безспорен лидер са САЩ, на които се пада над 70 на сто от общия размер на базата данни, както по количество, така и по съхранение.

- висок относителен дял на информационния сектор в БВП на страните. Обикновенно към информационния сектор на икономиките се отнасят не всички информационни дейности, а само непосредственото производство на информационни стоки. Световният информационен производствен отрасъл се оценява на около 4 трил. долара. Основата на този отрасъл е информационната индустрия, т.е. производството на разнообразна компютърна техника, средства за информатизация и комуникация, програмни продукти и др. Обемът на произвежданата от тази индустрия продукция надхвърля 1,2 трил. долара. Специалисти прогнозират, че към 2010 г. в информационната индустрия може да бъде заето до 50 на сто от населението на някои развити страни.

Структурата на информационната икономика непрекъснато се усъвършенства и изменя. През последните години в информационната индустрия се обособява интернет-икономиката, която включва интернет-търговията, интернет-банкирането, интернет рекламата и др. Това дава основание да се счита, че интернет-икономиката е затворена самостоятелна и в голяма степен завършена подсистема на световната икономическа система.

Четвърто – Утвърждаването на единни информационно-финансови институти. Финансовото обръщение в съвременни условия може да се формулира като определена форма на значителен оборот от информация. Парите се проявяват преди всичко като информационен продукт. Това особено ясно се вижда с появата на електронните пари. Парите, ценните книжа и другите финансови инструменти, постепенно се откъсват от видимите и осезаеми материални носители и все повече показват информационната си същност. Протичащите процеси в това направление се характеризират с редица особености в проявлението си като:

- формиране на организационни и технологични информационни обединения и финансово-компютърни мрежи. Повечето от глобалните мрежи като FOREX, Global Costadien, SWIFT и др., са едновременно и информационни, и финансови системи. Междубанковата компютърна система за електронни разплащания SWIFT, обединява около 5 хил. банки, обслужва търговски операции, извършват се сделки с ценни книжа. Тази система предава над 1,4 млн. съобщения на ден.

- развитие на електронното банкиране. Съвременните банки се утвърждават не само като финансови, но и като информационни организации. Често пъти тяхната дейност наподобява работата в информационно изчислителните центрове или консултантските компании.

- формира се единна световна информационно-финансова организация, която ръководи основните финансово-информационни потоци и определя правилата за функциониране на информационно-финансовата система.

Пето – Протичат процеси свързани с финансизацията на икономиката. Те показват увеличаването на относителния дял на финансовия сектор на икономиките в БВП на света и развитите страни. Значението на този сектор все повече нараства и намира следните основни проявления.

- увеличава се общото количество на финансовите услуги в общото количество услуги. В развитите страни финансовите услуги представляват над 50 на сто от всички услуги.

- увеличава се частта на финансовите активи в балансите на предприятията.

- увеличава се обема на операциите на финансовите пазари в сравнение със стоковите пазари. Срещу всеки долар вложен на стоковия пазар, стоят 60 долара вложени на финансовите пазари.

- увеличава се частта на финансовите инструменти в имуществата и спестяванията на населението, при намаляване на дела на банковите депозити и реалните активи. Като потвърждение, е обстоятелството, че над 45 на сто от населението на САЩ са притежатели на акции и колебанията на цените на фондовите пазари в значителна степен определят тяхното лично богатство.

Шесто – В световната икономика протичат процеси на транснационализация. Транснационалните корпорации /ТНК/ на съвременния етап са около 60 хил., а техните дъщерни задгранични филиали са над 500 хил. в почти всички страни.

Седмо – В световната икономика са на лице тенденции на създаване на идеологическо и институционално единство.

В основата на глобализацията са либералните ценности за свобода, равенство и собственост. Чрез образователната система, чрез средствата за масова информация и глобалната информационна система тази идеология успешно се разпространява и се формира общественото съзнание. В света постепенно се налагат правила за пазарно и обществено поведение.

В юридическата област този процес се проявява в признаването на водещата роля на международните правни норми над националните, в уеднаквяване на законодателните норми и принципи, в сближаването на националните законодателства с правните уредби на англоезичните страни или страните от континентална Западна Европа /у нас законодателствата със страните, членки на Европейския съюз/.

Съществена роля за глобализацията на институциите играе ООН с нейните дъщерни организации, а също и икономическите и финансово-кредитните организации, Международния валутен фонд /МВФ/, Международната банка за възстановяване и развитие, известна повече като Световната банка и др. Под силното въздействие на световните информационни средства за масова информация повсеместно /особено в големите световни градове/ се формират еднакви стандарти за делово и житейско поведение. Хората от много страни ,гледайки едни или други телевизионни предавания или ползвайки информацията в Инернет, все повече се идентифицират с представителите на единната глобална цивилизация, все повече се чувстват като граждани на света.

Осмо – Световната икономика все повече се екологизира. Относителният дял на разходите, които правят държавите или отделните компании за екологични проекти, все повече се увеличават. Все повече се разширява и усъвършенства екологичното законодателство в страните по света. Стандартизират се екологичните правила и норми. Все повече нараства значението на глобалните екологични проблеми, свързани със затоплянето на климата на планетата, замърсяване на околната среда, унищожаването на горите и др., които изискват обединените усилия на хората от различните страни, за да бъдат решени.

Тези и други тенденции и процеси, протичащи в световната икономика, оказват съществено влияние на международните финанси и предявяват към тях нови изисквания, продиктувани от реалния съвременен живот.

Тема 2. Финансови пазари – значение.

С понятието финансов пазар в икономиката се означава механизма, който позволява на участващите лесно търгуване (купуване и продаване) на финансови инструменти като ценни книжа (акции, облигации), стоки (благородни метали и селскостопански стоки) и др. с ниски транзакционни разходи. Финансовите пазари са се развили значително през последните няколкостотин години и претърпяват постоянни иновации с цел подобряване на ликвидността.
Съществуват както общи пазари, където се търгуват всякакви стоки, така и специализирани пазари, на които съществува само един вид стока. Тези пазари функционират като поставят всички заинтересовани продавачи на едно "място", като по този начин ги улесняват в намирането на вероятни купувачи.

Финансовите пазари съществуват, за да улеснят:

• 
  Увеличаването на капитала (в капиталовите пазари)
  
• 
  Постигането на приемливо ниво на риска
  
• 
  Международната търговия (в паричните пазари)
  

Финансови пазари могат да бъдат:

1. Организации, които улесняват търговията на финансови инструменти. напр. Фондовите борси улесняват търговията на ценни книжа(акции, облигации).

2. Обединяването на купувачи и продавачи с цел търгуване на финансови инструменти. напр. Търговията на ценни книжа може да бъде извършена по различни начини - чрез фондовите борси или директно между купувачи и продавачи.

Финансовите пазари могат да бъдат както местни, така и международни.

Тема 3. Валутни пазари

1. Същност

Валутният пазар е мрежа от финансови институции, които обслужват м/унар.бизнес сделки. На него се търгуват разл.нац.валути. Пазарът на чужда валута няма точно определено място и не предполага лична среща м/у участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт помежду си с помощта на разл.технически средства - телефон, компютърен терминал, телекс, факс. Валутната търговия е неделима от м/унар.сделки и следователно р-ието на вал.пазар е неделимо от р-ието на пазара изобщо.

Вал.пазари изпълняват редица функции, които са особено важни за участниците в м/унар.бизнес. Те служат на организациите с м/унар.д-ст за извършване или получаване на плащания, за разширяване формите на кредита, за намаляване или избягване на вал.риск.

2. Участници

1. 
   Централните банки на страните - често се намесва на пазара, за да повлияе чрез интервенциите си на курсообразуването. ЦБ участват на вал.пазар с нетърг.цели (не за да получат печалба), а за да осъществят задачите на макроикон.политика на властта. Не рядко политиката на ЦБ се оказва решаваща за поведението на другите участници на вал.пазар.
   
2. 
   Търговски банки, специализирани във валутната търговия - те обслужват вал.пазар в качеството на дилъри, т.е. сключват сделки както за сметка на своите клиенти, така и за собствена сметка. Купувайки и продавайки валута търг.банки променят стр-рата на активите и пасивите си в съответната валута. Търг. банки имат водеща роля във вал.търговия по света. Ядрото на вал.пазар образуват малко на брой, но големи търг.банки. Валутните транзакции м/у местните търг.банки и техните клиенти са известни като търговия на дребно, а м/у големите банки и брокерите - търговия на едро. Междубанковият вал.пазар е пазар на едро - минималният размер на вал.сделки на този пазар надхвърля 1 млн.долара.
   
3. 
   Други финансови институции - напр.борсите, на които се търгува не толкова със самата валута, а с предварително определени у-вия на доставка и заплащане на валутата. Борсата е постоянно действащ организиран пазар, при който сделките са типизирани.
   
4. 
   Големи фирми (клиенти на банките) - могат да са фирми и физ.лица, за които участието във вал.търговия е неизбежно свързано с извършваните от тях външнотърг.операции.
   
5. 
   Валутни брокери - посредници, купуващи и продаващи чужди валути от името и за сметка на своите клиенти; Те не са страна по вал.сделки.
   

Вал.пазар има своето разнообразие - борсов, междубанков, касов, пазар на срочни сделки. Може да бъде официален и неофициален. Когато на вал.пазар относително свободно и открито се търгува валута от физ.лица, търговци, индустриалци, банки, правителствени органи, говорим за официален вал.пазар. Провеждането на ограничителна политика от страна на държ.власт определено довежда до появата и функционирането на неофициален (черен) вал.пазар.

Вал.пазар още може да бъде : монетарен (физ.лица обменят нац.си валута срещу желаната чужда валута), фирмен (фирмите обменят местна за чужда валута и обръщат постъпленията си в ч.валута в местна), капиталов (чужди инвеститори обменят собствената си валута във валутата на страната, в която ще инвестират и обратно), финансов (покупко - продажбите на валута са със спекулативна цел).

Тема 4. Парични пазари.

В условията на пазарната икономика, успоредно с пазара на стоките и услугите, пазара на работна сила и пазара на научни идеи и продукти съществува напълно обособен и нормално функциониращ паричен пазар. Този пазар е част от реалната икономическа среда, в която съществуват и функционират стопанските субекти.

Паричният пазар може да се разглежда като своеобразна надстройка над останалите пазари. Той е “надстройка” дотолкова, доколкото е израснал естествено и закономерно на пазара на стоките и услугите. От тази гледна точка паричния пазар се определя от пазара на непаричните активи, които представляват богатството на обществото и основното предназначение на този пазар е да улеснява кръгооборота и нарастването на това богатство.

На паричния пазар се дават “среща” търсенето на пари, на парични капитали и цяла редица други самостоятелни вещни носители на стойността на капитала, като: съкровищни бонове, полици, акции, облигации и др. В зависимост от това дали говорим за национален и световен пазар на парите и паричните капитали, място на тази “среща” е националната или световната икономика. Времето на тази среща е работния ден, когато става дума за националния пазар и цялото денонощие, когато става дума за световния пазар на парите и паричните капитали. Това е така нареченото широко тълкуване на паричния пазар, който включва освен чисто паричните операции, които се извършват в дадено стопанство и преобладаващата част от предишните сделки, а също така и пазара на ценните книжа.

Субекти на паричния пазар:

На пазара на парите и паричните капитали участват и извършват сделки всички възможни субекти – физически и юридически лица, финансовите органи на държавата и обикновените граждани. Това разбира се са гражданите, предприятията, банките и разбира се държавата, които разполагат с пари и парични капитали и извършват сделки с тях. Трябва обаче да отбележим, че когато говорим за участие на паричния пазар не всички имат еднакви възможности и присъствие на този пазар. Едни са възможностите и присъствието на отделния гражданин, съвсем други са на държавата, фирмите или банките. Главните и постоянни субекти-участници в операциите на паричния пазар са банките. В това се състои и основния смисъл на съществуването на тези институции. Отделният гражданин, предприятието или пък държавата само епизодично или временно участват в операции на паричния пазар, тъй като тяхната основна дейност е съсредоточена в извън паричната сфера на икономиката. Гражданите, фирмите и държавата твърде често прибягват до услугите на банките, когато им се наложи да извършват операции с пари и парични капитали. Това е така, защото банките са се специализирали в тази дейност и срещу минимална цена или комисионна извършват висококачествени и ефективни услуги на своите клиенти.
Обекти на търгуване:

Обектът или предмета на търсене или предлагане, на покупко-продажба на този пазар са националните и чужди парични средства, паричните капитали и всички видове краткосрочни и дългосрочни ценни книжа.

Тема 5 Методи на търговия. Парична политика.

На пазара на парите и паричните капитали ежедневно се извършват множество най-разнообразни сделки и операции.

Тези сделки най-общо биват:

• 
  чисто парични или валутни сделки
  
• 
  кредитни сделки
  

• 
  посреднически или комисионни сделки
  

• 
  сделки с ценни книжа
  

В широк план паричния пазар може да бъде разделен на три обособени и взаимно допълващи се звена, елементи или съставки, всяко от които се характеризира или обхваща точно определен кръг субекти, операции и цени. Това са чисто паричния или валутен пазар, кредитния пазар и пазара на дългосрочните ценни книжа – фондовата борса.

Освен операциите свързани непосредствено с покупко-продажбата на пари, парични капитали и други стойностни ефекти много важна страна на съвременния паричен пазар са операциите свързани с търсенето и предлагането на пари и парични капитали с много важен фактор влияещ върху състоянието и конюнктурата на съвременните парични пазари. Търсенето и предлагането на парични и капиталови ефекти на пазара пряко влияе върху цените на тези ефекти и оттам стимулира или ограничава стопанската и делова активност в икономическата система.

Както на паричните пазари, така и на валутния пазар повечето време се разиграва игра на догатни между банката и пазарните професионалисти. Отзвуци от нея се появяват в средствата за информация, в които често се съобщава за различни видове странни сигнали, които банката подава, за да покаже как би искала да се променят или да не се променят лихвите.

Паричните пазари изпълняват много функции.

1. По всяко време ще има банки, които изпитват временен недостиг на пари и други, които имат излишък: парите са изтеглени от една банка и вложени в друга.

2. Банките във всички случаи се стремят да задържат част от фондовете във форма която им позволява бърз достъп до тях в случай на нужда. Това означава те да се влагат в други институции или да се купуват краткосрочни финансови инструменти.

3. Докато банките си осигуряват голям дял от стерлинговите си фондове, от сметките на индивидуалните вложители, същевременно те заемат големи суми от компании, финансови институции и местни органи на управление, които имат краткосрочни излишъци от пари, за да ги вкарат в действие.

Също тези органи могат да си осигурят заем от паричните пазари, когато не им достигнат пари в брой.

Паричните пазари осигуряват механизмите с които да се задоволят тези различни изисквания.

Паричните пазари се разделят на две главни групи:

- традиционният дисконтен пазар;

- паралелните парични пазари от които най-важният е известен още като банков пазар.

Паричният пазар е специализиран в краткосрочни ценни книжа, които са високо ликвидни, което означава, че притежават широк пазар при малка вероятност за финансови загуби.

При срочната потребност от налични пари, продажбата на дългосрочни ценни книжа носи рискове за загуба, поради лишаване от бъдещия ажиотаж на курсовете, докато възможностите за претърпяване на идеи при продажба на краткосрочни ценни книжа са малки. Дори малки промени в лихвените проценти предизвикат големи отклонения на курсовете на дългосрочните ценни книжа, но не влияят съществено върху краткосрочните такива, даже когато промените са големи. Компаниите с временен излишък от средства предпочитат ценните книжа на паричния пазар пред дългосрочните ценни книжа. Търговските банки са важни участници в паричния пазар, като кредитори, така и като длъжници, с цел облекчаване или попълване на резервите си в централната банка, временно инвестиране на неоползотворени балансови средства или реализиране на доход. Основни ценни книжа на този пазар са краткосрочни държавни облигации, банковите акценти, депозитните сертификати и търговските ценни книжа.

През 1997г. дестабилизацията на лева доведе до необходимост от въвеждането на валутен борд в България.

Валутния съвет представлява институция, която при необходимост емигрира конвертируема в чуждестранна “резервна” валута банкноти или монети по фиксиран валутен курс. При валутния съвет не се приемат депозити. Резервите на валутния съвет се формират от висококачествени лихвоносни ценни книжа деноминирани в резервна валута.

- Конвертируемост. Валутният съвет поддържа неограничената конвертируемост между националната и резервната валута по фиксиран валутен курс. Валутният съвет няма задължението да осигурява превръщането на депозитите в банкноти на валутния съвет. Както и при съществуването на централна банка, където парите се емигрират от нея, а не от валутния съвет, превръщането на депозитите в банкноти е задължение на търговските банки. Неограничената конвертируемост в резервна валута, характерна за системата на валутен съвет, означава, че операциите, както от текущата, така и по капиталовата сметка на платежния баланс се извършват безпрепятствено.

- Резерви. Резервите на валутния съвет следва да бъдат адекватни на равнището което осигурява конвертируемостта на парите в обръщение в резервна валута. Резервите на валутния съвет обикновено представляват 105% или 110% от пасивите с което се осигурява предпазен марж в случай, че стойността на лихвоносните ценни книжа включени в активите на валутния съвет спадне.

- Сеньораж. За разлика от ценните книжа или повечето банкови депозити, банкнотите и монетите в обръщение не носят лихва. Следователно те представляват нещо като безлихвен заем отпуснат от държателя им на емитента. Печалбата на емитента е равна на постъпленията от лихви по резервите минус разходите за пускане на пари в обръщение. Тези разходи обикновено представляват по-малко от 1% от активите годишно. И така, при унищожаване на банкноти и монети печалбата на емитента се увеличава, тъй като пасивите намаляват, а активите се запазват. Сеньоражът който се реализира от валутния съвет е значителен. Всъщност единствената икономическа разлика при използването на валута, емитирана от валутния съвет вместо резервната валута, е в това, че сеньоражът се реализира от валутния съвет, а не от чуждестранната банка.

Имайки предвид фиксирания валутен курс на местната валута към резервната, лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен съвет ще се доближават до тези на страната, чиято валута е избрана за резервна.

В редица от случаите, в това число Филипините, Палестина и Либия, валутните съвети заменят централната банка или друга емисионна институция монополист. –Превръщането на централната банка във валутен съвет е съвсем лесно. Тези от функциите ù, които не влияят пряко върху паричното предлагане се прехвърлят на други правителствени институции или на търговските банки. Отнемат се правомощията ù за създаване на депозити. Пасивите по депозитите се разделят от тези по паричното обръщение и тогава централната банка може да бъде превърната във валутен съвет, който изпълнява само емисионни функции.

Това са накратко етапите при превръщането на централната банка във валутен съвет.

Тема 6 Емитиране на облигации.

Облигацията като ценна книга

Облигацията трябва да съдържа:

• 
  наименованието „облигация“;
  
• 
  правноиндивидуализиращите белези на емитента, номера на емисията и поредния номер на облигацията;
  
• 
  името на първия титуляр, в случай че облигацията е поименна;
  
• 
  номинална стойност на облигацията и размер на лихвата или премията;
  
• 
  размера, срока и условията на облигационния заем;
  
• 
  дата и място на издаване;
  
• 
  подпис на лицето, което може да задължава дружеството.
  

Облигацията като ценна книга материализира едно вземане, състоящо се от главница и лихва. Длъжникът по облигационния заем (в случая АД или КДА) е длъжен да изплати сумата на падежа. Изплащането е поетапно и става чрез предявяване на купона.

Облигацията като договор за заем

Между договора за заем и облигацията има и някои разлики. Договорът за заем е неформален и едностранен договор, по който ако се дължи лихва, тя трябва да е изрично уговорена. Облигацията е двустранен формален договор, по който задължително се дължи лихва. Други характерни особености на облигацията отличаваща я от обикновения договор за заем са:

• 
  тя е ценна книга;
  
• 
  облигационният заем се сключва при общи условия;
  
• 
  облигационерите имат права на кредитори по заема, които защитават, като се сдружават.