Как да узнаем какво сънуват децата?

Понякога е трудно да разберем какво са сънували деца­та, особено най-малките. Те бързо забравят съня си. Би трябвало да го „заловим", когато се събуждат; единстве-

ният изход е детето спонтанно да ни го разправи. Което и често става. На родителите се пада честта да запишат съня, ако имат време... и смелост.

Само един сън обикновено не е показателен, докато поредица от сънища може да разкрие афективни „общи показатели", позволяващи да се декодира поведението (положително или отрицателно) на детето. Един сън, това е добре; герданче от сънища - още по-добре.

Не е лесно, нека си признаем! Но е полезно за детето.

В наше време е много модерно да „се рови" в психоло­гията на човека; така той се разпада на съставните си части, вместо да се разгърне до свойствените си изме­рения. И в крайна сметка хилавото храстче закрива го­рата.

Но да се върнем на темата. Доста е трудно да се нака­ра малко дете да „асоциира" с понятия или образи по елементите на съня. Случва се все пак дори съвсем мал­ки деца да се впуснат в отлични асоциации. Всичко зави­си от въображението и спонтанността им. В такъв слу­чай обаче е нужно опитно ухо да чуе онова, което трябва да се чуе. Особено ако детето описва афективни състоя­ния, в които се долавят тревожни нотки. Защото няма дете, което да не изпитва тревожност!

Пример с неочаквана асоциация

Тереза е на единайсет години и почти всяка нощ се събуж­да с плач. Казва, че никога не сънува; все пак веднъж заявява следното:

- Сънувах! Беше голяма къща с големи прозорци. Прозорците бяха затворени. Страх ме беше.

Това е всичко. Но постепенно, от дума на дума, моми­ченцето обяснява:

- Страх ме е на улицата. Винаги ме е страх от хора­та. Искам да се скрия.

Родителската двойка изглеждаше много задружна и хармонична. Тогава? Пак от дума на дума момиченцето обяви, че голямата къща и големите затворени прозор­ци му напомнят за затвора, в който сигурно скоро ще го изпратят. Защо? Преди месеци Тереза се бе срещнала (наистина или не, как да разбереш?) с ексхибиционист. Всичко продължило няколко секунди. Момиченцето не споделило с никого преживяното. Но страхът от мъже­те, от улицата и хората се бе загнездил у него заедно с определено чувство за вина. От думите му излизаше, че според него собственото му „кокетство" е подтикнало непознатия мъж към проява на ексхибиционизъм...

А дали изобщо щеше да спомене нещо по въпроса, ако сънят не бе послужил за отправна точка?

Основни типове сънища при децата

Качеството и сложността на сънищата са различни в за­висимост от възрастта на детето. Вселената на малкото дете е съставена от усещания. Така то живее в нещо като постоянен сън - нощните съновидения и дневните меч­тания, основани на безграничното му въображение. Ос­вен това малкото дете не се чувства „отделно" макар, както вече стана дума, родителите му постоянно да го подтикват да бъде различно от другите.

Действията на детето са „религиозни"; те го свързват със света и вселената. А и то още не притежава дос­татъчно силен Свръхаз, който да деформира или изтлас­ка елементите на съня - въпреки че обикновено всички бързат да го снабдят със Свръхаз и така да го лишат от всяка вътрешна свобода.

Но дори когато в съня на малкото дете присъстват „из­тласквания", те приемат достатъчно ясни образи, за да бъдат лесно разтълкувани. Защото детето - въпреки всич­ко - не прави голяма разлика между „добро" и „зло". То изтласква само онова, което му се струва чудовищно или непоносимо.

Шест типа сънища

Забелязано е, че повечето от детските сънища принадле­жат към някой от следните шест типа:

а) сънища, в които откровено се изразява потиснато през деня желание вследствие на забрана от страна на възрастните;

б) компенсаторни сънища;

в) сънища, в които прозира страх или тревожност;

г) сънища, изразяващи агресивност;

д) сънища, плод на едиповата ситуация;

е) сънища на отъждествяване с някой от родителите.

-а-

Можем да си представим, че всички малки деца сънуват. неща, чрез които „си отмъщават" за понесена през деня фрустрация. Сънят им обикновено описва ситуацията та­кава, каквато е била, без никаква деформация, Едно дете сънува, че притежава пушката, която са му отказали през деня. Друго лакомо яде конфитюр или се шляе из гради­ната и т. н. С други думи, това са сънища „за желанията" в най-простия им смисъл.

Сънищата могат да играят ролята на мощни компенса­ции. Детето се сънува като много силно; то е пораснало; побеждава всички, станало е богато, обожавано, знамени­то. Подобни сънища са особено ярки, когато детето стра­да - с право или не - от чувство за малоценност, за безси­лие, възприема се като отхвърлено, изоставено и пр.

По същата причина детето може и да изпадне в мазо­хизъм. То е осиновено от племе, което го е превърнало във верен роб. Или се вижда като окаяно и самотно, про-

си, плаче, живее в лишения... Притежавам един любопи­тен сън на деветгодишно момче. Ето го:

Докато разговарях с момченцето, установих, че в този сън (който се е повтарял често) се наблюдават „транс-позиции". Възрастният мъж напомня за дядото на дете­то - добър и справедлив човек. Бялата брада е известен символ на напредналата възраст и мъдростта. Освен това момчето бе чуло за Луи IX¹, който раздавал правосъдие, седнал под прословутия си дъб.

Детето коментира съня си ето така:

-Бих предпочел да бъда много възрастен. Всичко е лес­но, когато помъдрееш! Не се притесняваш (!), не даваш обяснения на никого, нямаш домашни, нито учители, нищо, което да те унижава и да ти досажда (!).

Така че ставаше дума за обикновен компенсаторен сън, но честотата му бе все пак леко обезпокоителна.

Жак, друго деветгодишно дете, често сънува, че кара блестящ кадилак. Съучениците му го гледат със зяпнала уста. Да се надяваме в този случай, че сънят няма да ста­не действителност.

-в-

-г-

или слабост и са „нормални", стига агресивността да не се превърне в носеща колона на личността. Но могат и да показват зараждаща се у детето параноя. То си въобразя­ва, че „му се сърдят", че „го гледат, като върви по улица­та", че „хората са лоши с него", че „го подслушват" и тъй нататък. Затова се смята длъжно да бъде първо във всич­ко, никога да не се проваля, да не греши, да не показва слабост; с една дума, да бъде свръхчовек, съвършен във всяка дейност; това според него е най-добрият начин да не предизвиква чуждите критики, най-малката от които пре­обръща вселената му и го изпълва с тревожност.

Точно в този тип сънища направените от детето асо­циации трябва да бъдат разтълкувани много внимател­но; „перфекционизмът" е един от най-разпространените капани, пораждащи тревожност.

-д-

- Единайсетгодишната Мишел сънува, че ня­какъв поклонник я носи на ръце. Казва й: „Ще отида с теб чак до Мека." Двамата бързо пре­минават покрай забулени жени.

Мишел лесно асоциира:

- Не знам кой беше поклонникът, но му имах пълно доверие, като на Бог! Бих отишла с него навсякъде, при каквито и да е условия...

- Мека, това е краят на света. То е... нещо различно, друг свят, забранен свят. Християнинът не може да оти­де там, нали? Но с моя поклонник нищо не рискувах. Той беше непобедим, моят поклонник! Много беше хубаво да' се живее с него...

Десно е, струва ми се, да се разтълкува този сън (спо­ред обясненията на самата Мишел впрочем). Поклон­никът беше идеализираният, символичен баща - Баща­та изобщо. Той бе транспозиция па Принца, който събуж­да спящата красавица, тоест изтръгва я от отъждествяването с майката, за да я насочи към активен живот.

Поклонникът бе също водачът, с когото човек отива „на края на света", като му се доверява напълно (тоест като напълно се слее с него). Той е Бащата, който сочи пътя към центъра на личността (символизирай от Мека). И също, който води към опасностите и неизвес­тните на живота (забранената Мека).

Колкото до забулените жени, те представляват Май­ката. Те са тайнствени; момиченцето не може да пред­види как ще реагира майка му на сливането, което же­лае да осъществи с баща си. Но няма чувство за вина; само малко безпокойство.

Присъстваме на съвършено нормална едипова ситуа­ция. Обратно на онова, което става обикновено, детето не отхвърля майка си, за да притежава цялата любов на баща си.

Има и нещо повече. Дали пък поклонникът не пред­ставлява зараждащия се Анимус на Мишел с неговата

любознателност, съзидателност и вкус към приключе­нията?

Най-общо казано, сънят на Мишел е красив и показва добро здраве.

Прост сън. Ябълката (според Катрин) е „ябълката” на Адам и Ева. .Комисарят е бащата, а търговката - майка­та на Катрин. Майката свидетелства срещу нея, което оз­начава, че майката е наранена от опитите на момичето да прелъсти баща си и да обсеби вниманието и любовта му.

Бащата „отстранява" жена си (отпраща търговката); това очевидно е проекция на желанието на детето.

Отъждествяването се състои във възприемане на пове­дението, жестовете, вида, думите на някое лице, от кое­то обикновено се възхищаваме или на което завиждаме. Възможно е също детето да подражава на личността на човек, когото мрази (или си мисли, че мрази) и което в този случай би могло да представлява Сянката му.

Сън с обикновено отъждествяване

- Осемгодишната Мари-Жан сънува, че се нами­ра в спалнята на родителите си. С помощта на майка си тя съблича куклата си,, слага я да лег­не и я завива. След което казва на майка си: „Виждаш ли, така ще си имаш сестричка!"

Бихме могли да тълкуваме до безкрай, ако не знаехме, че Мари-Жан е съвсем здраво дете, а родителите й са на­истина за пример. В друг случай би ставало дума за сън с агресивна компенсация - момиченцето се преобразява в майка и „свежда" собствената си майка до ранга на дъще­ря. Но тук имаме най-обикновено отъждествяване; Мари-Жан се превръща в жена „като мама" и в съня си има свое дете - майка й, на която куклата ще бъде сестра.

Друг сън с отъждествяване

- Десетгодишният Филип сънува, че е на лов с баща си. И двамата имат еднакви пушки и по­казват еднаква сръчност.

Момченцето се отъждествява с баща си. Притежава същото оръжие - фалически символ и знак за „мъжест­веност". Не става дума (най-вероятно...) за едипова ситу­ация. Ако беше така, момченцето щеше да „принизи" баща си. Щеше символично да го елиминира, за да оста­не единственият обект на възхищението и на обичта на майка си. Тогава оръжието на бащата би било по-малко, а бащината несръчност - достойна за презрение. (Както в цитирания по-преди сън, в който момченце вижда баща си в окаян вид на тротоара.)

-в-

•Има ли щастливо детство?

Не смятайте, че това е песимистично заглавие! Просто трябва да правим разлика между съзнателния живот на детето, семейния му живот и игрите му, от една страна, и несъзнаваните му дълбини, от друга.

Споменахме вече, че основният страх на човешкото същество е да не бъде изоставено. Този страх датира от ранното детство. Да те изоставят означава да се озовеш в абсолютна самота на враждебна планета, където си напълно безпомощен.

Това е упорит, могъщ страх; можем дори да се запита­ме дали не е той, който ръководи повечето човешки дей­ствия. Детето идва от небитието, предшестващо ражда­нето му, и в някаква степен най-малките му съставни частици, гените му, електроните му, носят тази инфор­мация.

Но идването от небитието несъмнено включва не­осъзнат страх от завръщане в него. Едно-единствено лице в ранното детство представлява чрез присъствието и лю­бовта си гаранция, че съществуването ни е изтръгнато от нищото и няма да се върне в него - Майката.

Има, разбира се, много щастливи на съзнателно ниво деца, но дори на тях не им е спестен страхът от нищото и произтичащата от него тревога, че могат да бъдат изос­тавени.

-Някои символи

В сънищата на деца от 10 до 14 години, които пазя в до­кументацията си, изоставянето, самотата и небитието са представени от напуснати или овехтели къщи, от зимни градини, тишина, тъмнина, черни бездни, пътища за никъ­де...

След като единствено Майката е способна да ни вну­ши основно чувство за сигурност, ясно е, че тя лесно може да бъде възприета и като „лоша майка" (= майка, която изоставя). Тогава се явяват следните символи: вещици, жени, които правят черна магия, чорлави жени, всемогъ­щи жени-съдии...

Освен ако „лошата майка" не е представена от живот­но: зло куче, върколак, крокодил, огромен кон или всеки друг звяр, усещан от детето като способен да поглъща, да тъпче, да убива. Имам два съня на деца (на 9 и 10 години), в които се появяват акула и скат.

Понякога все „лошата майка" е заменена от места като гора, в която детето се изгубва, пансион...

Притежавам и сънища на деца (между 10 и 15 години), в които детето, след като безцелно се е лутало, бива при­ето от задружно семейство, от горяни, от монаси...

Знаем обаче и на колко възрастни хора се присънват подобни неща! -Други признаци за тревожност

Ако бащата е усещан като заплашителен, детето може да сънува въоръжени мъже, великани, бандити ипр. Възмож­но е и да му се явят опасни „вертикалности"; в сънищата на деца между 9 и 12 години това саразклатени долмени, кули, които всеки миг ще се сгромолясат отгоре им...

Ако детето вече е поотраснало, тези символи означа­ват същото като при възрастните.

Застрашените деца

Това са деца, чиято афективност е силно разстроена и на чиито сънища следва да се обърне сериозно внимание. Тук е редно да споменем на първо място несговорните двой­ки, чието неразбирателство поразява детето право в сърце­то и помита и малкото сигурност, която е придобило, като в същото време поражда у него страх от изоставяне.

В сънищата на застрашените деца се сблъскваме с из­кривяване на действителността. В тях откриваме усеща­не за „вътрешен вакуум". Детето се чувства откъснато от нещата, скъсало с тях.

Този сън, както не е трудно да се види, е знак за тежко афективно разстройство, за шизофренно състояние, кое­то е необходимо да се вземе много насериозно. В подоб­ни сънища човешките образи са „разрушени", налице е вътрешен разпад, загуба на чувството за реалност, люш­кане между живота и смъртта на душата...

В други сънища се явяват апокалипсиси, катастрофи, приливни вълни. Понякога човешките фигури са пора­зително дребни. Ще цитирам един сън на дванайсетгодишно дете:

- Виждах баща ми и майка ми. Наоколо беше много шумно. Те сякаш бяха от тел и нямаха глави. Разделяше ги дебел зид... Беше ужасно.

Тук става дума за много несговорна двойка. Двамата често се карали. В съня си детето ги вижда като нишкообразни, без истинско съдържание, изпразнени от жиз­нено вещество; родителите са станали прости „знаци"; те дори не са символи! Безнадежден случай, общо взе­то... А и го бяха настанили - no-скоро изоставили - в пан­сион.

Други примери за сънища, породени от опасно разстро­ена ефективност

-Жак (11 г.) често сънува планински вериги. Те са изключително остри и препречват целия хо­ризонт. Бодлива тел огражда мястото, къде­то се намира момчето.

Това очевидно е сън, в който детето усеща света като „остър", пронизващ, опасен. Чувства се застрашено от всички страни; дори хоризонтът на живота му е запушен. На всичко отгоре и личното му пространство е оградено с остриета! Сънят показва силно смутено афективно състояние с риск от депресия или шизофрения.

Същото важи и за следващия сън (Ан-Мари, 13 г.):

- Често й се присънват хора с много дребни тела, сякаш в зачатъчно състояние, но с огромни гла­ви. Зъбите също са непомерно едри. Понякога около нея гъмжи от такива хора; те викат и се кикотят.

Този сън се среща и при възрастните. Той изразява бло­кирана „аналност". Тук детето „задържа" личността си, като понякога брутално я „освобождава" чрез истерич­ни кризи по повод на всичко'и всички.

- Елен (14 г.) често сънува, че устата й е пълна с пясък или цимент, или различни предмети, обик­новено остри: пирони, кабари Тя се опитва да извади това, което запушва устата й, но не ус­пява. Събужда се „парализирана от страх".

И този вид сън се явява и на възрастните. Той показва трудността - или невъзможността - да се изразим с думи. Често се присънва на хора, които по различни причини (присмех, унижение, неразбиране и пр.) са били възпре­пятствани да говбрят свободно и да изразяват чувствата си. Обикновено така се стига до тревожно затормозява-не на цялата личност, тъй като словото е основното сред­ство за себеизява.

Подобен сън изразява безпокойство и затормозеност, особено ако се повтаря редовно. Всичко е притъпено, мъгливо. Никой цвят не е ярък или добре определен, дори ако детето всъщност е сънувало в черно и бяло и е усети­ло съня като цветен впоследствие.

Този сън пък напомня за един друг вид сънища, в кои­то детето се вижда „прибрано". Дали става дума за пре­комерна потребност от зависимост, за да се отстрани страхът от изоставяне? Потребност от обич на всяка цена поради евентуална липса на майчина нежност? Родите­лите би следвало да се опитат да разберат дали детето им не се стреми непрекъснато да получава знаци за лю­бов, дали не изпада в паника при най-краткото отсъствие на майката. Защото в този сън като че ли откриваме за­раждащ се мазохизъм или мизерабилизъм. Във всички случаи от него лъха чувство на голяма самота.

Рисковано' е да се съставя подобно помагало, тъй като няма символ, който да означава едно и също за всеки, а и не бих желал да сътворя нещо, което дори отдалеч да прилича на „съновник".

И все пак някои от значенията на символите произвеждат еднакво афективно ехо у всички ни. Затова съм се опитал да извлека „общите знаменатели" на човешките афекти. Речникът по неволя ще бъде сведен до най-разпространените символи. Той просто ще ви напътства, ако решите да разтълкувате соб­ствените си сънища.

Много от символите, разгледани в книгата, не са включени в речника. Така че най- добре ще е да ползвате и съдържанието.

Значението му се променя според това дали сънуващият е мъж или жена.

Тук имаме два основни сюжета:

-ако човек сам кара колата, умелото или несръчното управле­ние сочи как се чувства сънуващият във всекидневието. Сънят показва и какво представлява човекът дълбоко в себе си;

-ако се намираме в кола, принадлежаща другиму, става дума за „двойственост" на личността. Автомобилът символизира обикновено Аза като цяло. Може да ни се присъни например, че се возим в хубава кола, на която нямаме право. Тогава съну­ващият очевидно страда от чувството, че е „самозванец" в жи­вота, че няма право да бъде уважаван, да бъде търпян от други­те. Сякаш сънят казва: „Тази кола е прекалено хубава за теб." Същата символика имаме, когато сънуващия* пътува във влак първа класа, а има билет за втора.

Каросерията, гумите, спирачките, горивото, кормилото също имат определени значения. Обикновено те се „превеж­дат'', като се свърже сънят с всекидневното поведение на съну­ващия.

Примери:

-Сънувах, че кормилото блокира и колата ми се насочва към една пропаст..

Това означава, че сънуващият (мъж на 50 години) не успява да „улучи посоката". Поведението му вече не съответства на желанията или на потребностите му. Достигнал е възраст, ко­гато вътрешният му живот, дълго време потискан от професио­налната му дейност, започва Да напомюгза себе си и за правото си на съществуване. Човекът се чувстваше дълбоко нещастен. Бе в плен на напрежение между дълбокото си същество и соци­алното си поведение. Не знаеше в каква посока да поеме и Азът му (колата) летеше право към бездната на депресията й на при­мирението.

Значението е ясно - на сънуващия не му достига вътрешна виталност; той вече не е „зареждан" от своята афективност. А пътят е пуст. Време е да си направи преоценка, тъй като ориен­тирите му са недостатъчни.

Веднага превеждаме: налице е вътрешно „спиране", затормозяване, блокиране. Потребността от свобода на този човек среща бариерата на тревожността му и вероятно на себеомразата му.

Сънуващият явно започва да си дава сметка, че „дрехите не правят човека" и че хубавият външен образ съвсем не означа­ва, че сме нещо.

А какво да кажем за разпространените сънища, в които гу­мите спадат или се пукат, резервната гума не става за нищо, спирачките изпускат в критичния момент, каросерията е лъска­ва, а вътрешността на колата окаяна, или пък самата кола се блъска в някакво препятствие?

Да прибавим и това, че автомобилът е и „фалически" сим­вол, доколкото може да блъска, пробива, убива, и ще сме поизчерпили символите на превозното средство на нашето време!..