І. Да установи формулата, която да задържи живота вътре в затвореното пространство

Както е известно, всички природни форми са съставени от мириади миниатюрни животи, притежаващи определена степен на осведоменост, ритъм и свързаност според Закона за Привличането и използвани от сторителите на форми. Това е вярно както за Макрокосмоса, така и за неизброимия свят от микрокосмически животи, влизащи в състава на голямото цяло. Зародишите на слънчевите системи, навлизащи в съществуване под импулса на божествената на__________________________________________мисъл, в началото са флуидни и неясни, променят очертанията си и запазват своята цялост благодарение на централно енергийно ядро – това е друг начин за изразяване на въплътената идея. С течение на времето те преминават в други състояния, приемат по-определена форма, встъпват в своеобразни конфигурации с близки, съседни форми и се адаптират към различните взаимоотношения на вътрешната природа с тези форми, което е било невъзможно на по-ранните стадии. В крайна сметка се получава слънчева система подобна на нашата и мириади различни други – слънчева система във вид на слънце с въртящи се и обикалящи около него планети, като всяка от тях има своя орбита, фиксирано спрямо другите положение и представлява активен, едновременно и независим, и взаимозависим организъм. И все пак през погледа на астронома тя представлява свързано цяло, единство и структура уникална във всеки конкретен случай, но функционираща според Космическия Закон. Тя съответства на някаква грандиозна цел, обхваната и поддържана от Универсалния Ум, който от своя страна е аспект на тази групово-съзнателна и само-съзнателна Същност, която е източник на неговото битие и създател на неговата форма.

Този единен, познаващ Живот може да се разглежда като творящ в състояние на медитация, и следователно, в своя отразяващ /замислен, reflective/ ум – на това, което наричаме мисъл-форма. Мисъл-формата се характеризира с четири основни признака:

Тя се въвежда в проявление благодарение съзнателното прилагане на Закона за Привличането. [455]

Тя е съставена от безкрайно число живи същности, които са привлечени от ума на божествения Създател, и по такъв начин си взаимодействат една с друга.

Формата е екстернализация на онова, което нейният Създател е:

б) построил интелигентно и е “оцветил”, или му е “придал качества” за постигането на определена цел;

в) оживотворил посредством мощта на своето желание и силата на своята оживяваща мисъл;

г) поддържал толкова време, колкото е било нужно за изпълнението на неговата специфична работа;

д) свързал със себе си посредством магнетическа връзка – връзката със своята жизнена цел и силата на своята доминираща воля.

Тази вътрешна цел, облечена в ментална, астрална и жизнена субстанция, е могъща на физическия план толкова дълго, колкото:

а) тя присъства в съзнателната мисъл на своя Създател;

б) окултно бива “държана на разстояние” от Създателя. Много мисъл-форми остават безплодни, тъй като са “прекалено близко” до своя Създател;

в) тя може да бъде насочена в нужната посока и според закона за най-малкото съпротивление да намери своето собствено място, изпълнявайки по такъв начин своята функция и осъществявайки предназначението, заради което е била създадена.

Поради тази причина “формулата” трябва да се разглежда като идея, еманирана от божествения Мислител; тя може да бъде определена като динамична цел, “нещо”, което Мислителят вижда и материализира в своя ум, а след това визуализира като носител на своето намерение. Математиката, лежаща в основата на конструкцията на моста, както и на всяко друго голямо съоръжение, характеризиращо това, което е постигнал човек, не говори нищо на непосветения, но за тези, които знаят и разбират, това е самият мост, сведен до своите най-основни характеристики. [456] Това е потенциален мост, доколкото в математическите формули е заложена целта, качеството, формата на цялото съоръжение и неговата евентуална полезност. По същия начин стоят нещата и при концепциите и идеите, пораждащи мисъл-формите. Тези окултни формули съществуват на плана на архетиповете, който (за стремящия се) се явява плана на интуицията, макар в действителност това да е значително по-високо състояние на съзнание. Тези формули стоят и в основата на света на формите и до тях трябва да имат достъп само тези, които по правилния начин са подготвени за работа под ръководството на Великия Архитект на Вселената. Съществуват, символически казано, три велики книги с формули. Отбележете думите “символически казано” и не ги забравяйте. Първо, има Книга на Живота, която четат и която в крайна сметка овладяват посветените от всички степени. Има Книга на Божествената Мъдрост, четена от стремящите се от всички нива, която понякога се нарича и Книга на Познаваемия Опит, и има Книга на Формите, която задължително трябва да прочетат всички, чиито интелект се пробужда за функционална активност. Сега нас ни интересува Книгата на Формите.

Патанджали споменава на едно място за “облака на познаваемите неща”, които душата осъзнава. Стремящият се, уморен от безспирния водовъртеж на собствените си маловажни и безплодни мисли, се опитва да се добере до ресурсите на този “облак”, за да се научи да напои /precipitate/ земята с някои божествени мисли. Той се опитва да работи така, че да подпомага въплъщаването на идеите на Създателя. Поради това на него му е необходимо да изпълни някои първоначални изисквания, които можем накратко да изброим по следния начин:

Да познава истинския смисъл на медитацията.

С лекота да постига подравняването на душата, ума и мозъка.

Да съзерцава, или да функционира като душа на нейния собствен план. Тогава в душата се появява възможност да послужи като посредник между плана на божествените идеи и менталния план. Виждате как участието в божествения творчески процес става цел на всяка истинска медитативна работа. [457]

Да схваща идеята, възприета интуитивно от душата; да разпознава формата, която тя трябва да приеме. Тези последни думи имат първостепенно значение.

Да изяви същността на неясната, смътно възприета идея, елиминирайки празните имагинации и формулировки на нисшия ум и така да подготви себе си, че с готовност да се включи в дейността, а посредством упорито съзерцание точно да възприеме визията за вътрешната структура, или субективния скелет – ако мога така да се изразя – на формата, която трябва да бъде създадена.

В зависимост от това доколко душата запечатва този образ в ума, дотолкова и умът, пребиваващ в светлина, съзнателно го регистрира – това може да се уподоби на превръщането на формулите в чертеж. Това не е формулата като такава, а вторичен процес. Съобразно силата, простотата и яснотата на въплъщаваната формула в проста, схематична структура, се определя окончателното, завършено съоръжение, формата, която ще ограничи в рамките на своята външна форма животите, използвани за нейното конструиране.

Това всъщност напомня стадиите на зачатието. В зародиша (като резултат от връзката между мъж и жена) са заложени в латентно състояние всички потенции и възможности на крайния продукт, рожбата. В идеята, зачената в материята, но вдъхновена от аспекта на Духа, са скрити потенциите на крайните мисъл-форми. Аспектът на материята, изразяван посредством ума, се оплодотворява от аспекта на Духа, и троичността в крайна сметка завършва сътворената форма. [458] На ранните етапи обаче съществува единствено “формулата” – зачатъчната идея, латентната, но все пак динамична концепция. Тя е достатъчно силна, за да привлече към себе си елементите, необходими за растежа и формообразуването, и никой не би могъл да каже дали тя ще се окаже неудачно, посредствено или немощно творение, или пък истински полезно и красиво създание.

Всяка екстернализирана идея, следователно, има форма, оживотворена от желанието и сътворена от могъществото на ума. Планът на желанията е именно този план, на който умът внедрява своите концепции, за да може да създаде “въплътена идея”, да облече идеята във форма. Затова този план е място за съзряване. Преди това умът вече е станал приемник на архетипната идея, постигната и визуализирана от душата. На свой ред душата е приемник на формулата, която й е била предоставена от света на идеите. По такъв начин имаме “представена идея” /presented-idea/, “възприета идея” /perceived-idea/, “формулирана идея” /formulated-idea/, а също и идея, навлизаща в проявление.

Трябва добре да се усвои, че следните фактори осигуряват възникването на идеята от Универсалния Ум в света на осезаемите форми. А именно:

Енергиите, еманирани от архетипния план. Този план е фокусът на вниманието на най-висшата група Интелигенции на нашата планета. Тяхното съзнание може да откликва и да бъде инклузивно в тази сфера на активност, където Умът на Бога се себеизразява, свободен от ограниченията на това, което разбираме като форма. Те са пазителите на формулата; Те са математиците, изготвящи чертежите на Великия План; Те изчисляват какви са въздействията на силите, с помощта на които се извършва работата и енергиите, които трябва да бъдат манипулирани; Те задават силите и натоварванията, на които трябва да се подложи формата под въздействието на жизнената сила; Те работят с циклическите импулси, на които трябва да откликва еволюционния процес; [459] Те се занимават с връзката между формения аспект и оживотворяващия ва всъщност напомня за стадия на зачатието. подтик.

Интуитивното състояние на осведоменост. На това ниво на съзнание се намират Учителите на Мъдростта, които провеждат Своята работа; именно в тази сфера на влияние на Тях Им е най-лесно и удобно да работят, така, както на обикновенния човек му е лесно и удобно да работи на физическия план. Техните умове се намират в непрекъснат контакт с архетипните умове – пазителите на формулите – и Те, получавайки чертежите (отново говоря символически), се занимават с детайлизацията и търсят онези, които са в състояние да контролират работата, и събират необходимия персонал. Те търсят сред Своите ученици, докато не намерят най-подходящия да бъде приемник на информация на физическия план или най-подходящата група, която да може да доведе до проявление нужната част от Плана. Те работят с избрани, впечатлявайки техните умове с вечната троичност идея-качество-форма, докато не започнат да се очертават всички детайли и не започне да се разгръща тази работа, която буквално се нарича “преципитация” /precipitation – падане, утаяване, изливане, внедряване – б.пр./ на свой ред, се стараят да _________________

Активността на менталното състояние на съзнание. Именно на менталния план е необходимо да се провежда по-голямата част от работата и точно в това е причината стремящите се да развиват способностите си да управляват активността на интелекта. “Облакът на познаваемото” се “преципитира” /излива – б.пр./ първо на менталния план, а по-нататъшното изливане на идеи продължава дотогава, докогато учениците и стремящите се са способни да приемат. Те на свой ред се стараят да впечатлят и да насочат по-младшите работници и стремящи се, които кармически или по свой избор са попаднали в периметъра на тяхното влияние. По такъв начин “идеята” се внедрява в много умове и формулата за великото дело извършва своята работа.

Ще се убедим, че тази работа закономерно и по същността си е групова работа и поради това е възможна единствено за тези, които в по-голяма или по-малка степен са овладяли процеса на медитация и са в състояние “устойчиво да държат ума си в светлина”. [460] В действителност тази светлина струи от Универсалния Ум и е няколко вида; тя е била (езотерически казано) родена в предходната слънчева система и трябва да бъде използвана и доразвита в сегашната.

Думите “светлината на интуицията” ние съотнасяме към онзи тип енергии, които въплъщават Целта, Божията Воля, Плана – така, както ние ги възприемаме. Изразът “светлината на душата” обобщава целта, плана, волята на онези същности, които бидейки въплътени в човешка форма и понякога функциониращи извън тялото, носят отговорност за материализацията на божествените концепции в четирите природни царства. Човешкото царство е преди всичко посредник за експресията на Универсалния Ум, и когато Божите синове в човешка форма станат съвършени, проблемите на природния свят ще се разрешат в много голяма степен. Напълно осъзнатите синове Божи, без да престават да се осъзнават като такива, намирайки се в човешка форма (а такива засега не са никак много), конституират в буквалния смисъл на думата мозъка на планетарния живот.

Истински окултен смисъл е вложен в думите “да хвърлим светлина” – върху проблем, състояние или ситуация. В същността си те означават разкриване /revelation/ на идеята, принципа, скрит зад външното проявление. Това е установяването на вътрешната духовна реалност, пораждаща външната видима форма. Това е ключовата нота на всяка работа със символи. Работата по определянето на формулите, съставянето на субективни карти или планове на интуитивните впечатления и интензивната дейност на менталния план е именно задачата, която изпълнява организираната Планетарна Йерархия. Втората фаза на работата се осъществява от тези работници, които съзнателно сътрудничат с Йерархията, демонстрирайки реалността на тази работа в трите свята на ие. та, принципа, скрит зад външното проявленчовешката еволюция. Те довеждат зародиша на идеята или концепцията до пълно проявление, благодарение процеса на правилното мислене, пробуждането на желанието и възпитаването на правилно обществено мнение. [461] По такъв начин те предизвикват необходимата активност на физическия план.

Това удивлява ли ви? Болестите имат своята причина в неурегулираността и неправилното насочване на силите в растителното царство; това повлиява животинското и минералното царства, а впоследствие и човешкото. [463] Твърде напред е времето, когато това ще бъде демонстрирано, но когато този момент бъде разбран, именно към това природно царство ще бъде концентрирано вниманието на изследователите и евентуално ще стане възможно изкореняването на болестите.

Във връзка с това Правило позволете ми да ви припомня, че то е валидно само ако “работещият според Закона” е установил връзка с вътрешната реалност вътре в себе си, в душата. Важното е чрез него, когато той е в напълно пробудено съзнание, да действа душата. Именно душата произнася думите. Именно душата изговаря мистическата фраза, но душата като управляваща или контролираща механизма на апарата на формата. Такъв контрол е възможен само ако е постигнато подравняване между мозъка, ума и душата. И отново трябва да припомним, че даденото Правило, изразяващо същността на творческата работа, е приложимо към всеки творчески процес – както макрокосмически, така и микрокосмически, независимо дали се отнася до Бога като Творец на Слънчевата система, до душата като творец на човешкия механизъм или до човека, опитващ се да овладее техниката на магическата работа и да стане творец в своята собствена малка сфера. Всички би трябвало да проумеят истинското значение на това Правило, тъй като Бог работи според закона на Своето Битие, а този Закон се проявява за нас чрез законите в природата.

Разглежданата фраза излага идеята за последователната активност и за съзнателната целеустременост. Строителят на формата е преди всичко този, който управлява животите и съдбите на определени същности. Тази мисъл хвърля светлина върху въпроса за свободната воля и върху Закона за Причината и Следствието. Не бива да се забравя обаче, че тайната за причината е скрита в предходните вселени – всички те в своето си време са представлявали “форми, обитавани от Бог”. Ние не можем да обсъждаме такова понятие, като чиста причина, а можем да работим само върху основните следствия. [464] Точно толкова непостижима и непредставима за нас е реалността на чистата причина, колкото е и реалността на чистия разум. Тези фактори са се появили преди нашата Слънчева система и поради това спекулациите на тази тема не биха довели до нищо друго, освен до развитието на менталния апарат. Сегашната Слънчева система е система на следствието, което на свой ред поражда причина. Единствено човешкият род, и при това само тези човешки същества, които съзнателно използват могъществото на ума, би могъл да породи някакви причини. Всякакви причини, бидейки породени от един или друг функциониращ съзнателно и ясно мислещ ум, характеризират Мислителя – и това е фундаментално твърдение на окултните науки. Нашата Слънчева система е мисъл-форма, при това имаща реално съществование точно толкова, колкото продължава да съществува мисълта. Всичко, което съществува, е съставна част от потока идеи, еманирани от божествения Мислител. Всички мисли са част от божествения поток. Масата хора не мислят, следователно не произвеждат причинини, които в нужното време би трябвало да породят следствия.

Ще попитате – има ли истина в твърдението, подчертавано в много съвременни окултни книги, че общата тенденция на живота, или цикъл животи определя бъдещето, и че причините, породени в един живот се отработват като следствие в друг? Когато животите са доминирани от емоциите и са ориентирани върху физическия план, тогава не един определен живот задава тона, а група взаимосвързани животи предопределя бъдещето в една или друга посока. Това е винаги вярно за всички човешки същества от определено ниво на развитие на съзнанието, когато те се управляват от масовите идеи, без да мислят се поддават на влиянието на традициите и общественото мнение, погълнати са от егоистически интереси, и без да следват собствения си път се оставят на течението на еволюцията. Това е форма на групова активност (групи, управлявани от вибрациите на физическите и астралните форми), пораждаща характеристиките и тенденциите, предизвикващи някаква определена ситуация или заобикалящи условия. [465] Разбирането на това разкрива тайната на расовата и националната карма и състояние. В такива групи е потопен обикновенният и традиционно постъпващ човек и той трябва да намери своя път за изход от това състояние чрез разкриването и използването на ума. Инстинктът трябва да отстъпи място на интелекта. В продължение на цикли животи групи души се инкарнират под влиянието на материални форми, към които чувстват привличане. Тези привличащи енергии по-рано са се използвали от душата, но в края на краищата са престанали да се използват и са се разсеяли. Именно могъществото на формите на първо място привлича душите към въплъщение, тъй като през първата половина на еволюционния процес доминиращ фактор се явява материя, която е била високо организирана в предходната Слънчева система. По-късно, както знаем, Духът се възкачва на раменете на материята. Широкото взаимодействие между Духа и материята днес е толкова мощно, че една от основните опитности, преживявани от душата е постигането на такъв стадий, на който привличането на материята започва да отслабва и душата се учи да се отграничава. Това е именно тази опитност, през която минава днес човечеството – също групова активност, но на по-високо ниво на спиралата.

Широките обобщения, повярвайте, са по-точни, отколкото подробната и често погрешна информация за правилата, определящи обличането във форма или нейното отхвърляне, излагани в по-голямата част от нашата повърхностна литература, но дори и такива обобщения трябва да се разглеждат критично. Всичко, което може да се твърди е, че спорд Закона за Причината и Следствието Духът и материята са се съединили и са образували света. Съгласно същия този закон са били създадени формите, които са станали материален израз на стремежа към живот. Те са влизали и излизали от проявление в съответствие с ритмичното циклическо биене, инициирано в още по-ранни слънченви системи, отколкото системата, непосредствено предхождаща нашата. Групи форми са се появявали и изчезвали, управлявани почти изключително от своята групова общност и вибрации. [466] По такъв начин животът е прогресирал през елементалните, или инволюционните царства, през трите нисши природни царства, достигайки до човешкото царство.

На нисшите човешки стадии и на стадия на животинския човек господства същата тази групова активност, но (както и в инволюционните царства) групите стават все по-малки и по-малки в зависимост от това доколко индивидуалните единици достигат – една след друга – статуса на истински самосъзнателни индивидууми и започват да работят като души. Тогава те не само стават творци, способни да бъдат самостоятелни и притежаващи способност за ясно мислене и точна визуализация, но и демонстриращи също така своята разгръщаща се способност да творят, или способността си за творческо въображение. Живот подир живот те стават все по-самостоятелни, личността им все повече се развива и използва; след това те започват да търсят своята субективна група, която заема в тяхното съзнание мястото на външните материални групи. По такъв начин те отново придобиват групово съществование, но вече при пълна осведоменост и контрол.

В групата, с която те са субективно свързани, се намират тези, които са работили с тях на ранните, масови стадии; по такъв начин те работят в тясно взаимодействие с онези, които са им били най-близки и с които са били свързани в продължение на големия жизнен цикъл.

В окултните архиви са дадени конкретни названия и описания на тези стадии; те впечатляват и просветляват, и, разбира се, са символични. Ще ви бъде интересно да узнаете някои от тези древни тайни изречения, излагащи три вида информация, а именно: названието на стадия, неговият езотерически цвят и неговият символ. Бих искал да подчертая обаче, че тези интригуващи късчета информация, които понякога ви съобщавам и които някои учащи се приемат за изключително важни, в действителност са от много по-малка важност в сравнение с призива да бъдат добри, да произнасят кратки и мъдри слова и да бъдат безкористни. [467] Информацията от окултен характер се прочита и се взима под внимание, широко известните истини се пропускат и игнорират. Ние, работещите със стремящите се, често се усмихваме, когато се натъкнем на глупостта и липсата на проницателност у тези, които учим. Кажете на учащия се: “Настойчиво практикувай Закона за любящата добродетелност” и той ще отговори, че ще се постарае, но всъщност това, което му пречи е известността на това предписание и то се разглежда в най-добрия случай като баналност. Кажете на учащия се: “Ще ти съобщя някои окултни фрази или определена информация за Великите” и той със страстна увлеченост, вълнение, високомерно самодоволство и радостно любопитство ще се готви за това тъй важно откровение. В действителност обаче именно първото наставление съобщава окултна информация, поставяйки акцент върху Закона, който при правилно следване ще доведе до реализация и освобождение. Второто се отнася по-скоро до явления, знаенето на които не довежда уморения странник до небесните порти. На някои от вас това трябва да се напомня често.

Стадиите, предшестващи човешкия, са пропуснати в тези описания, тъй като никой от тези, които ще четат настоящите редове не притежава достатъчно разбиране, за да схване техния вътрешен смисъл. Затова ще започнем от стадия на човешкото царство.

Стадий І

Животът се придвижил по дългата стълба благодарение на ежедневното използване на формата. С помощта на малките три бавно е извървян дългият път. И ето – отваря се друга врата. Прозвучават думите: “Поеми по пътя на истинското желание”.

Животът, самопознаващ се само като форма, се потапя в ярко червения цвят – цветът на осъзнатото желание – и благодарение на червеното всички страстно желани форми се доближават, улавят се и се задържат, използват се и се отхвърлят дотогава, докато червеният цвят не премине в розов, розовият – в бледо розов, а бледо розовият – в бял. [468] И тогава разцъфва чисто бялата роза на живота.

Вижда се само пъпката на миниатюрната роза на живия живот – това все още не е напълно разцъфналото цвете.

Полето е зелено и върху неговия простор се разгръщат множеството форми на единния движещ се Живот; те се носят в танца на живота, множество форми приема Бог. Душата стъпва на “танцовата площадка на Господа” и там играе, докато не съзре звездата с петте блещукащи точки и не каже: “Моята Звезда!”.

Звездата е само точка светлина; все още не е лъчезарното слънце.
Стадий ІІІ
Пътят на червеното желание не довежда до никъде. Той губи своето очарование. Танцовата площадка на Божите синове вече не привлича. Двойствено звучащият глас от света на формите сега се чува в сърцето. Прозвучава призив: “Докажи своята стойност. Поеми оранжевата сфера на своята точна цел”. Откликвайки на звучащото слово, потопената във формата жива душа се отграничава от множеството форми и си проправя път напред. Идва ред на разрушителя, строителя и отново на разрушителя на форми. Разбитите форми повече нямат силата да удовлетворяват. Собствената форма на душата сега става голямо желание и това довежда до навлизане в танцовата площадка на ума.

Тези игри и фантазии обаче понякога се озаряват от видение – видението на неразтворения цвят на лотоса, със свити листенца, плътно запечатан, все още без аромат, но окъпан в студена синя светлина. [469]

Оранжевият и синият в едно далечно бъдеще ще се слеят, но сега е все още рано. Сливайки се, те ще окъпят пъпката в светлина и ще предизвикат нейното разтваряне. Нека възтържествува светлината!
Стадий ІV
Животът се заражда в тъмнината. Като че прозвучава друг глас: “Влез в пещерата и намери своя път; върви в тъмнината и носи на главата си горяща лампа”. Пещерата е тъмна и самотна; тя е студена и изпълнена с гласове и звуци. Гласовете на множество Божи синове, останали да играят на танцовата площадка на Господа, отправят своя зов към светлината. Пещерата е дълга и тясна. Въздухът е наситен с изпарения. Шумът от течаща вода се смесва с воя на вятъра и постоянния грохот на гръмотевиците.

Далеч далеч, смътно и неясно се очертава овален отвор със син цвят. Напречно на това синьо пространство е разположен розов кръст, в центъра на този кръст, там, където се събират четирите лъча, се вижда роза. В горната част, вътре в петолъчната звезда трепти сияещ диамант.

Живата душа се устремява към кръста, който прегражда пътя към живота – открит и познат.

Но душата все още не е възлязла на кръста и не го е преодоляла. Но тя се придвижва напред; погледът й е устремен към кръста, слухът й е изострен за плача и стоновете на всички братски души.

Все още не е провъзгласена славата на лъчезарния живот! Все още не е навлизането във вечния живот! Работата все още продължава, все още онези малките се надигат.

Всяка форма се построява от импулсивна искра живот, еманирана от творец и израстваща стадий след стадий според Закона за Натрупването – аспект на Закона за Привличането, който всъщност е Закон на Живота. Този закон кореспондира със Закона за Причината и Следствието, а той, както е известно, е законът управляващ материята. Причина, привличане (или желание), натрупване и следствие – тези четири думи управляват построяването на всяка мисъл-форма. Когато такава мисъл-форма стане завършена същност, то тя представлява следствие получено в резултат на натрупване под въздействието на силата на организиращата причина.

Расата вече е еволюирала дотолкова, че ние мислим за следствията по-скоро в понятията за качество, отколкото в понятията за материя. Мисъл-формата съществува за нас, за да произвежда следствие. [471] Смисълът на съществуването на всички форми, както вече започваме да разбираме, се заключава в това да се изрази някое субективно качество, което да ни даде ключ към целите на техния творец. Помислете върху тези думи. Поради това и четем в Правило ХІ, че целта на ясно произнесената /pronounced/ дума се заключава в това да съобщи на животите, конституиращи формата, “какво да направят и къде да изпратят направеното”. Тук е изложена идеята за замисъла, активността и крайната цел.

Не е необходимо да добавям повече информация към огромното количество налична литература или да подчертавам значението на целта относно такива мисъл-форми, като слънчева система, планета, природно царство или човешко същество. В някои отношения тази субективна троица – замисъл, активност и цел – е добре известна; в други – представлява прекалено висок и непостижим предмет, за да е възможно да бъде обсъждан в настоящите инструкции и да се затъва в спекулации. Със замисъла твърде дълго се е занимавала религията; с аспекта на активноста сега се опитват да се справят учените, а относно Божията Воля постоянно размишляват най-напредничавите мислители и философи. Само когато човек се подчини на дисциплината на собствената си духовна воля и постави под контрол активността на животите вътре в своята природна форма, ориентирайки по такъв начин себе си към целта така, както тя се разкрива пред неговото виждане, той ще достигне истинското разбиране за Плана, който представлява Божията Воля до такава степен, до каквато човешкото същество е способно да я схване.

Ние обаче можем да разгледаме тези мисъл-форми, които човек започва да създава, в зависимост от това доколко той ежедневно се учи да мисли, тъй като това е първият урок, който трябва да усвои в магическата работа. Съзидаващият в менталната материя трябва:
а) Да се научи да строи с интелигентност;

б) Да даде импулс посредством правилна реч, който ще оживотвори построената мисъл-форма и ще й позволи да предаде заложената в нея идея; [472]

в) ическата работа. който трябва да усвои в магДа изпрати своята мисъл-форма правилно ориентирана към целта и толкова точно да я насочи, че тя да е в състояние да достигне набелязания обект и да изпълни замисъла на този, който я изпраща.
Необходимостта от ясно мислене и изкореняване на всички празни, разрушителни и негативни мисли става все по-очевидна с напредването на стремящия се по пътя. В зависимост от това как нараства могъществото на ума и до каква степен мисленето на човека започва да се различава от масовото мислене, той неизбежно започва да строи мисловна субстанция във форма. Това става _____________________________________________предимно автоматично, несъзнателно. Човек не е в състояние да спре този процес, но за щастие на расата конструираните форми са толкова слаби, че в по-голямата си част те са безобидни или до такава степен подобни на масовите мисли, че ефектът от тях е съвсем незначителен. Но в зависимост от това доколко човек усилва своето могъщество, нараства и неговата способност да причинява вреди или да помага, и ако той не се научи правилно да построява мисъл-форми и правилно да мотивира построеното, той се превръща в агент на разрушението и център на деструктивни сили, разрушаващи и поразяващи не само него самия, както скоро ще се убедим, но в еднаква степен поразяващ и носещ зло на тези, които вибрират на неговата нота.

Имайки предвид всичко това, бихте могли резонно да запитате: съществуват ли някакви прости правила, които сериозният и искрен начинаещ може да приложи в науката за строителството на мисъл-форми и които да са толкова ясни и понятни, че да са в състояние да гарантират необходимия резултат? Да, има, и аз просто ще ги изброя, за да може начинаещият, ако ги следва, да избегне опасностите на черната магия и да се научи да строи в съответствие с Плана. Ако той последва изложените правила, то той ще отстрани този объркан проблем, който сляпо е породил и който действително му препречва пътя към светлината на деня, затъмнява неговия свят и го заточва в тъмницата, образувана от формите, въплъщаващи за него неговата собствена велика илюзия.

Тези правила могат да звучат прекалено просто за вече притежаващия определени знания стремящ се, но за тези, които са готови да се уподобят на малки деца те ще се окажат надежден пътеводител към истината и евентуално ще им позволят да преминат изпитанията на адепта. [473] Някои от тях са изложени в символична форма, други по необходимост са зашифровани, трети изразяват истината такава, каквато е.

Обозри света на мисълта и отдели лъжовното от истинното.

Проумей смисъла на илюзията и посред нея прокарай златната нишка на истината.

Контролирай тялото на емоциите, защото вълните, издигащи се в бурното море на живота, поглъщат плувеца, прикриват слънцето и провалят всички планове.

Открий, че притежаваш ум и научи неговата двойствена употреба.

Концентрирай мисловния принцип и бъди господар на своя ментален свят.

Проумей, че мислителят, неговата мисъл и онова, което тази мисъл означава, са различни по природа, макар и единни в същността си.

Действай като мислител и разбери, че не бива да проституираш своето мислене за удовлетворение на разделящото желание.

Енергията на мисълта е предназначена за благото на всички и за провеждане на Божия План. И затова не я използвай за удовлетворяване на егоистическите си цели.

Преди да конструираш мисъл-форма, визуализирай замисъла, набележи целта и провери мотива.

За теб, стремящия се по пътя на живота, практиката на съзнателното строителство все още не е твоя цел. Съзнателната работа по строителството на мисъл-форми трябва да бъде предшествана от очистването на атмосферата на мисълта, мисленето трябва да стане невъзприемчиво към вибрациите на ненавистта, болката, страха, подозрителността и ниските желания. Следи за чистотата на своята аура, страннико по пътя.

Внимателно следи вратите на мисълта. Опази ги от желанието. [474] Изкорени всеки страх, всяка омраза и алчност_____________________________________________. Гледай навън и нагоре.

Доколкото твоят живот е преди всичко концентриран върху плана на конкретния живот, твоите думи и реч са знак за твоята мисъл. Отделяй им постоянно внимание.

Речта е три вида. Всички празни думи предизвикват ефект. Ако са приятни и добри, те са излишни. В противен случай отплатата няма да закъснее.

Ако са произнесени в светлината на деня, предизвикват справедливо възмездие; когато, след като са произнесени, се разпространят като лъжа, те заздравяват този илюзорен свят, в който живее онзи, който ги е изрекъл и задържат неговото освобождение.

Ако са произнесени с намерение да уязвят, ранят или убият, то те се връщат обратно към изпратилия ги и го раняват или убиват.

Празната мисъл, егоистическата мисъл, жестоката, пълна с ненавист мисъл, бидейки облечена в думи, построява затвор, отравя ручеите на живота, докарва болест и предизвиква беди и задръжки. Затова бъдете меки, добри и кротки, доколкото можете. Пазете мълчание и светлината ще навлезе.

Не говори за себе си. Не се оплаквай от съдбата. Мислите за себе си и за собствената тежка съдба пречат на вътрешния глас на твоята собствена душа да достигне до твоите уши. [475] Говори за душата; размишлявай за Плана; забрави себе си в служенето си за света. Така законът на формата се облагородява. Така царството на Любовта ще може да навлезе в света.

Тези прости правила ще положат здравата основа за провеждането на магическата работа и ще направят менталното тяло толкова чисто и могъщо, че ще започне да управлява правилният мотив и ще стане възможна истинската строителна работа.

Много от значенията на дадените правила трябва да си останат теоретически и да се разглеждат като спорни, докато не настъпи времето, когато реалната магическа работа по построяването на мисъл-форми стане повсеместно възможна. Формулата, както видяхме, още дълги векове трябва да остане неизвестна за всички други, освен за членовете на Йерархията на Адептите. Насочващите думи е възможно да бъдат пояснени, но само на тези, които работят съзнателно под ръководството на собствената им душа и които благодарение на умствения контрол, преминаващ в дълбока медитация, могат да манипулират материята на мисълта и да станат “знаещи създатели”. Те могат да произнасят, и произнасят, подбуждащи думи, които извикват към съществуване тези нови форми и организми, тези експресии на идеите и тези организации, които изживяват своя жизнен цикъл, служат на своята цел и накрая достигат до своя своевременен и предопределен край. Тези създатели всъщност са лидерите и организаторите, наставниците и водачите през всички етапи на човешкия живот. Техният звук се разнася по цялата земя, тяхната нота се разпознава в целия свят. Стотици такива имена могат лесно да се припомнят, те са близко до ума. Те живеят в паметта на масите, и този живот всъщност е звученето на техните постижения, били те добри или лоши.
В изречението, към което преминаваме, е описана една универсална функция, дори и засега в по-голямата си чест тя да се изпълнява несъзнателно. [476] Думите, които ще разгледаме, са следните:
ІІІ. И накрая да изговори мистическата фраза, която да го предпази от тяхното въздействие.

И така, при завършване на магическата работа по съзиданието трябва да бъде произнесена фраза, която да осигури спасение и да предизвика освобождаване в два аспекта: освобождаване на съзидателния агент от създадената от него форма – от една страна, и от друга – еманципирането на тази форма от контрола на този, който я е привел в съществование.

Очевидно е, че значението на речта за въплъщаването на идеята е разбрано в някаква степен. Изучете метода на изговарянето, който сега е главният фактор за “запускането на идеята”. Обърнете внимание как всички изобретения (представляващи ни повече ни по-малко въплътени концепции) навлизат в екзотерическо съществование на физическия план благодарение могъществото на произнесените думи. Помислете също така и за окултното значение на всички конференции, срещи, консултации и дискусии, имащи за цел да спуснат някаква идея или поредица идеи в морето на обществената необходимост. Нима не сме свидетели как в дейността на рекламните агенции и в постоянното обучение на продавачите как да използват нужните думи като средство за установяване на контакт с хората с цел да продадат идея, откриваме първите изкривени примери за еманация на тези магически фрази, които ще изявят творчеството на душата във всички сфери на творческото проявление?

Формирането на обществено мнение, употребата на запомнящи се думи и лозунги, тенденцията да се обличат концепциите на участниците в предизборни кампании в понятни уместни фрази всъщност е част от нарастващото разбиране на магическата работа. Всички тези начини се приемат сляпо, без необходимото разбиране; те съставляват част от зараждащата се активност на човечеството, стоящо на прага на реална творческа работа, чиито принципи все още не са разбрани и не се прилагат научно. [477] Те обаче указват пътя и в резултат на опростяването, което отбелязва възвръщането към синтеза, ние ще станем свидетели на прекратяването на речта и използването на по-прости форми. Подтиквани от еволюцията, ние сме започнали да използваме творчески Звука, Словото и Речта. Последната, на свой ред, се подразделя на думи, фрази, изречения, абзаци, книги, и сега живеем в епоха когато диференциацията е дошла до своя предел и ние говорим и слушаме реч във всеки час от деня и нощта; имаме трибуни, от които се обработва обществото, радио, което е достъпно за всички класи и раси на човечеството. Книги се издават с милиони – всички те играят своята роля в огромната работа, и така и двата метода на комуникация се проституират в името на егоистическите и честолюбиви цели на тези, които говорят или пишат. И все пак има неколцина истински творци, стараещи се да направят своето звучене чуваемо, да изговорят тези мистически думи, които да помогнат на човечеството да зърне видението. По такъв начин най-накрая ще се разсеят мъглите на мисъл-формите, забулващи сега ясната светлина на Бога.

Този предмет е прекалено обширен, за да е възможно да бъде изчерпан в настоящия трактат. Бих искал единствено да изложа съображенията, които да дадат на мислещия читател разбиране за огромния прогрес, който е направен в магическата работа. По такъв начин той може да се придвижва напред с оптимизъм, знаейки че досега всичко е вървяло добре, доколкото човек е прогресирал в своето знание. От сегашния хаос от речи и думи, лекции и книги се открояват няколко ясни концепции, които ще намерят отклик в човешките сърца. По такъв начин на човека ще му бъде показана пътеката към Новия Век, в който “разговорите ще затихнат и книгите ще се превърнат в нищо”, тъй като ще се отворят каналите на субективната комуникация. [478] Хората ще открият, че шумът действа като пречка за телепатическото общуване. Записаното слово също ще се окаже ненужно, тъй като хората ще използват символи от светлина и цветове, за да допълнят с помощта на зрението информацията, възприемана от субективния слух. Но този ден все още не е настъпил, макар радиото и телевизията да са първите крачки в правилната посока.

Ако трябва да изложим истината пределно просто, трябва да заявим, че благодарение на многословието и книгописането идеите вече са способни да приемат форма и да преминават свой цикъл на активност. Такъв метод обаче е толкова неудовлетворителен в сферата на знанието, както древната лоена свещ в сферата на осветлението. Електрическата светлина я е изместила така, както истинската телепатическа комуникация и виждане ще изместят речта и писмото. Ако пренесем тези концепции в областта на реалната езотерическа работа, то ще имаме работник в мисловната материя, строящ своята мисъл-форма и “затварящ животи”, изразяващи неговата идея вътре в “сферата”. Последната продължава да съществува толкова дълго, колкото е насочено към него вниманието лго, колкото е насочено вниманието толкова дъна ума, и следователно одушевяващата енергия на работника. Работникът произнася думите, които позволяват неговата мисъл-форма да извърши своята работа, да изпълни мисията, за която е била конструирана, да осъществи замисъла, за изпълнението на който е била създадена. Всичко, което досега е било предавано относно употребата на думи в творческата работа се отнася до седемкратно свещената дума АУМ. Последната, когато бъде правилно употребена от душата на менталния план, оживотворява и стимулира всички мисъл-форми и по такъв начин гарантира успех. Интересно е да се отбележи, че в атлантските времена се е използвала думата ТАУ, която се е произнасяла така експлозивно и мощно, че енергизираните и ускорени по такъв начин мисъл-форми неизбежно са действали като бумеранг, връщайки се към този, който ги е изпратил. Думата ТАУ в своята символична форма се явява също така и символ на превъплъщението. [479] Именно желанието за форма е това, което довежда до използването на форми и предизвиква циклично и постоянно прераждане във форма. Постоянната употреба на ТАУ в крайна сметка е довела до потопа, унищожил древната атлантска цивилизация; малцината, които в онова време са използвали АУМ не са били достатъчно могъщи, за да противостоят на силата на желанието. Умствените тела на расата все още не са били способни да откликват на този нов творчески звук. Човечеството все още е било завладяно от страсти и желания до такава степен, че съвкупното желание за притежание и наслаждение от формите езотерически е потапяло хората “във водите”. Желанието за форма все още тласка човечеството към постоянния процес на прераждане; и така ще бъде дотогава, докато не отслабне влиянието на ТАУ и не започне да доминира звука АУМ. Влиянието на ТАУ вече отслабва, АУМ набира сили и ще стане доминиращ фактор. Звукът АУМ на свой ред ще бъде заменен от словото на Душата.

“Звукът от многото води” (символичен начин да се изрази влиянието на ТАУ) ще затихне и ще настъпи време, когато, както ни уверява християнската Библия, “няма да има повече море”. Тогава неговото място ще заеме АУМ, за който символически се казва, че е като “рев на опустошителен огън” и който е звукът на менталния план. Словото на душата не може да бъде дадено никъде другаде, освен в тайното място за посвещение. То притежава свой начин на вибрация и нота, които не могат да бъдат съобщени, докато АУМ не започне да се използва правилно. Както ТАУ, носещо нотата на желанието, жаждата да имаш и да бъдеш, се е употребявало за зло и е довело своите цивилизации до катастрофата на потопа, така и АУМ може да бъде употребено за зло и да въведе своите цивилизации в огън. Такава е истината, която лежи в основата на превратно разбираното понятие от християнското учение за адския огън и за морето от огън. [480] Тези думи символически описват края на вековете, когато цивилизациите на менталния план в техния формен аспект ще бъдат застигнати от катаклизъм така, както ранните цивилизации са били погълнати от вода.

Ще дам един намек – той често се изпуска предвид. На менталния план не съществува време; именно поради това факторът време не влиза в представата за огнения край. Няма предопределено време за бедствие или катастрофа. Резултатът ще се прояви в сферата на ума и нима не е истина, че дори сега огънят на тревогата, мрачните предчувствия, безпокойствията и страха възпламеняват нашите мисли и ангажират нашето ментално внимание? Функцията на огъня е да изтребва и очиства, затова нека АУМ върши своята работа и нека всеки, който може да го употребява често, култивирайки правилно мислене, за да може очищението на света да става по-бързо. Много неща трябва да изгорят и изчезнат, всичко онова, което прегражда пътя за нахлуването на нови идеи, на нови архетипни форми. Последните в края на краищата ще доминират в новия век и ще позволят словото на душата да зазвучи и да може да се чуе екзотерически.

Давам си сметка, че това, което съобщавам е трудно за разбиране, но продиктуваните редове съдържат предупреждение за лекомислените и множество наставления за сериозните търсачи на светлина.

Съществуват два момента в обсъжданата фраза, които бих искал накратко да засегна. Много други аспекти могат да бъдат анализирани, но тези двата са достатъчни, за да дадат практически съвет и да обозначат идеите, които всеки стремящ се е желателно да усвои. Необходимо е да се обсъди начинът за спасение от въздействията на въплътените във форма идеи и е добре това да се направи от две гледни точки. Стремящият се трябва да се спасява от мисъл-формите, които той ежедневно строи в процеса на своя ментален живот, а и душата във въплъщение също трябва да се спасява от привличането на формите, което е нараствало и се е усилвало с течение на вековете и от което й се налага да се освобождава благодарение на процеса, който наричаме смърт. [481] Поради това ще разделим нашата тема по следния начин:

ІІ. Спасение от властта на тройственото тяло, построено от душата посредством магическото освобождение, наречено смърт.

Спасение от собствените мисъл-форми

Сега говоря за онези стремящи се, които благодарение на концентрация и медитация придобиват могъщество в мисленето. Говоря за мислителите в света, които благодарение на своя целенасочен стремеж и преданост на делото, науката, религията и разнообразните видове човешки дейности, са съумели да ориентират своя ум (не емоциите, а ума), действайки в някое направление, което в по-широк смисъл се явява част от божествената активност.

Именно тук, в използването на ума, се проявяват различията между черната и бялата магия. Егоизмът, безсърдечието, ненавистта и жестокостта характеризират работника в менталната субстанция, чийто мотиви в продължение на много животи са били съсредоточени върху собственото му самовъзвеличаване, върху придобиването на лична собственост и насочени изключително върху получаването на удоволствие и удовлетворяването на желанията, без да се интересува как това засяга околните. За радост такива хора не са много, но е твърде лесно човек да се изкуши да поеме по този път и мнозина трябва да внимават да не поемат по пътя на материалността.

Постепенното и необратимо израстване към груповото съзнание и отговорност, обуздаването на желанията на личностния аз и изявяването на духа на любовта характеризират тези, които са ориентирани към достигането на живителната страна на божественото Цяло. [482] Може да се каже, че човешките същества се делят на три основни групи:

Преобладаващото мнозинство нито добри нито лоши, а просто немислещи хора, напълно зависими от еволюционните вълни и работещи над развитието на истинско самосъзнание и нужните качества.

Твърде малобройната група на тези, които явно и съзнателно работят на страната на материалните сили, или ако предпочитате, на страната на злото. Те са силни на физическия план, но тяхната сила не е вечна, а временна. Законът на Вселената, който е Закон на Любовта, неизменно е против тях, а от привидното зло ще се появи добро.

Значителното число на онези, които са пионери в царството на Душата, изразяващи идеите на Новия Век и хранители на този аспект на безвременната мъдрост, който скоро ще бъде открит на човешкия род. Тази група е съставена от безкористни и интелигентни мъже и жени__________________________________мъже и жени от всички области на човешкия стремеж, стремящи се и ученици, посветени, издаващи нотата за различните групи и типове хора, и от самата Окултна Йерархия. Влиянието на тази група мистици и знаещи е огромно, и в днешно време се появява такава благоприятна възможност да се работи съвместно с тях, каквато никога преди не е имало в историята на расата.

Първата група е немислеща; останалите две групи започват да мислят и да използват законите на мисленето. Именно върху използването на мисленето от страна на стремящите се бих искал да акцентирам. Много относно мисленето е изложено в “Трактат за Космическия Огън”, но сега бих искал да изложа някои практически идеи и съображения, които да помогнат на средния стремящ се да работи както трябва. [483]

Преди всичко трябва да помним, че нито един стремящ се, колкото и искрен и предан да е той, не е свободен от грешки. Ако бе свободен, то той щеше да е адепт. Всички стремящи се са все още егоистични, все още са склонни към гняв и раздразнителност, все още са достъпни за депресията, а понякога могат да изпитват и ненавист. Нерядко гневът и ненавистта могат да възникват и по така наречените справедливи поводи. Несправедливост от страна на другите, жестокост към човешки същества и животни, лошотията и порочността на техните събратя предизвикват у тях съответните реакции, носейки им голямо страдание и забавяйки развитието им. Едно нещо трябва винаги да се помни. Ако стремящият се предизвиква у своя ближен ненавист, ако събужда у него гняв и се сблъсква с неприязън и антагонизъм, то това е така защото самият той не е напълно свободен от всичко това; в него все още се съдържат семената на покварата, защото според природния закон получаваме точно това, което и даваме и предизвикваме точно такава реакция, каквато е и нашата активност – била тя физическа, емоционална или ментална.

Съществуват няколко други типа хора, които не попадат под тази категория. Когато човек постигне стадия на високото посвещение, нещата вече стоят по друг начин. Семената на идеите, които той се опитва да предаде, работата, която е упълномощен да извърши, пионерското начинание, което се старае да придвижи напред, могат да предизвикат (и често предизвикват – от страна на тези, които не възприемат красотата на неговия мотив и истинността на провъзгласяваната от него истина) ненавист и ожесточение, които му причиняват много страдание и за които той не носи лична отговорност. Този антагонизъм идва от реакционерите и фанатиците на расата и трябва да се помни, че той по никакъв начин не се отнася до неговата личност, а е насочен към него като носител на идеята. Аз обаче имам работа не с такива високи души, а с изучаващите Безвременната Мъдрост, които започват да разбират факта, че мислят рядко, но и че когато мислят, често го правят погрешно, доколкото биват подтиквани към мисловна активност от реакции, коренящи се в тяхната нисша природа и основани на егоизъм и липса на любов. [484]

Три урока трябва да усвои всеки стремящ се:

Първият – че всяка мисъл-форма, построена от него, се строи под импулса на някаква емоция или желание; в редки случаи тя може да се строи в светлината на просветлението и, следователно, да въплъщава интуитивно прозрение. При болшинството мотивиращият импулс, въвличащ умственото вещество в активност по своята природа е емоционален или е силно желание – добро или зло, егоистично или безкористно.

Вторият – че конструираната по такъв начин мисъл-форма ще остане или в неговата собствена аура, или ще намери своя път към сетивната реалност. В първия случай тя става част от плътната стена подобни мисъл-форми, които го обграждат и съставят неговата ментална аура, и набират сили дотолкова, доколкото той им отделя внимание и дотогава, докогато не нараснат до такива размери, че да замъглят неговата реалност, или пък да наберат такава сила и мощ, че да стане жертва на това, което е построил. Мисъл-формата става по-мощна от своя създател, така че той става обсебен от своите идеи и се управлява от собственото си творение. Във втория случай неговата мисъл-форма намира своя път в менталната аура на друго човешко същество или в някаква група. Тук имаме зародиш на зла магическа работа и придобиване на власт от страна на по-могъщ ум над по-слаб. Ако мисъл-формата намери своя път в някаква група, с нея се обединяват аналогични лесно поддаващи се на въздействие форми (намиращи се в аурата на групата) и имащи същата вибрационна характеристика, или размерност. Тогава с груповата аура става същото, което и с индивидуалната – около групата израства преградна стена от мисъл-форми или тя става обсебена от някаква идея. Тук е ключът към всяко сектантство, всеки фанатизъм и някои видове безумие – както групово, така и индивидуално. [485]

Третият – че за създателя на мисъл-форми (в дадения случай стремящия се) остава отговорността. Формите остават свързани с него посредством неговата жизнена цел и поради това кармата на резултатите, а също и окончателната работа по разрушаване на построеното, трябва да принадлежат нему. Това е вярно за всяка въплътена идея, добра или лоша. Творецът е отговорен за своето творение. На Учителя Исус, например, и досега му се налага да има работа с мисъл-формите, които наричаме християнска църква, а и още много трябва да бъде направено. Христос и Буда имат още известно количество завършваща работа, но не толкова с формите, въплъщаващи провъзгласените от Тях принципи, колкото с душите, еволюирали благодарение приложението на тези принципи.

При стремящия се, който засега все още се учи да мисли, проблемът е по-различен. Той все още е склонен да използва мисловна материя, за да въплъщава своето погрешно разбиране на истинската идея; той все още е склонен да изразява своите симпатии и антипатии с помощта на силата на мисълта; той все още е склонен да използва умственото вещество за осъществяване на своите личностни желания. Това би потвърдил всеки честен стремящ се.

Мнозина от вас изпитват безпокойство относно това как правилно да удържат своите мисли и да не допускат разпространението на формулираните идеи. Някои мисли всъщност са идеи, облечени в ментална материя. Такива са абстрактните концепции и едва възприетите от ума на мислителя факти от вътрешния окултен или мистичен живот. Те не е трудно да бъдат удържани, тъй като техните вибрации са толкова високи и леки, че малцина са способни адекватно да ги облекат в ментална материя – тези хора са толкова малко, че рискът от тяхното немъдро разпространение е минимален.

Съществуват освен това съобщения, свързани с окултното обучение. Кръгът на тези, които ги възприемат се разширява и такива мисъл-форми често привличат към себе си астралната материя на желанието на учащия се, който иска да ги провери, потвърди и сподели с групата, която не по-малко от него жадува тези знания. [486] Това понякога е възможно, понякога не. Ако това не е желателно или е забранено, тогава какъв е начинът за защита? Преди всичко да не се допуска материя от астралния план да “облепи” менталната мисъл-форма. Постарайте се да удържите тази материя от нивото на желанието, не допускайте този тип материя да се изрази. Когато не съществува желание да се говори, а има стремеж да се предпази ядрото от прилепването на подобен материал, се построява друга мисъл-форма, която се включва в процеса и действа предпазващо.

Съществува и друг вид мисъл-форми – най-разпространените и предизвикващи най-големи затруднения. Това е информацията, подробностите, новините (ако предпочитате така да ги наричате) или всичко, което може да се превърне в сплетни относно вас или други хора. Как да предпазите ума си от предаването на подобни факти? Това са факти, които имат своето основание в събитията на физическия план и именно в това се заключава трудността. Вътрешните факти на окултния живот и тези, чийто произход е от менталния план, не е така трудно да се скрият. Вие не можете да ги опознаете, докато вашите вибрации не станат достатъчно високи; в такъв случай, като правило, вече притежавате достатъчно стабилен характер и мъдрост. Но не така стоят нещата с фактите от физическия план. Какво трябва да се направи? В първия случай мислите се спускат отгоре, а тези идват от физическия план и се усилват от факта, че са познати на много, често немъдри хора. В първия случай мислите се зараждат на менталния план и само висок ум е способен да ги формулира и с математическа точност да ги облече в материя; такъв ум обикновено притежава мъдрост, която се отразява във вида на одеждите от астрална материя. Но с фактите от физическия план ситуацията е различна. [487] Когато се срещнете за първи път с нея – това е жизнена същност, облечена в материя както от астралния план, така и от менталния план. Ще я наситите ли с живот или ще я спрете? Спрете я с поток, с вълна от любов към засегнатото лице, която да обгърне мисъл-формата и да я изтласка назад към този, който я е породил, на гребена на вълната от материя от астралния план, и то достатъчно силна, за да я отмие и отнесе, дори и да я раздроби; но несъмнено ще я върне безвредна. Може би това е било злотворна информация, лъжа или клевета. Обезсилете я с любов, разбийте я на парчета с мощта на противодействащата мисъл-форма на мира и хармонията.

А ако тази мисъл-форма отразява истината, някакво тъжно или неприятно произшествие или постъпка на твой объркан събрат, какво да се прави в този случай? Истината не може да се обезсили или дезинтегрира. Тук ще ви помогне Законът за Абсорбцията. Абсорбирайте в своето сърце мисъл-формата, с която сте се сблъскали, и там я трансмутирайте чрез алхимията на любовта. Бих искал да ви дам един практически пример, тъй като темата е доста важна.

Ваш събрат идва и ви съобщава факт за друг ваш събрат – факт относно нещо, което светът би нарекъл лоша постъпка. Вие, знаещият значително повече, отколкото средния човек разбирате, че тази така наречена лоша постъпка може да бъде само отработка на карма или в основата си да има неправилно изтълкуван добър мотив. Вие не поддържате този разговор, не предавате информацията по-нататък; попаднала на вас, тази мисъл-форма, построена около дадения факт отива, както се казва, в глуха линия.

Какво правите по-нататък? Създавате насрещен поток мисли, които изпращате (на вълните на любовта) към своя на пръв поглед заблудил се брат – това е съчувствена мисъл, окуражаваща и подкрепяща, извлечена като поука от създалата се ситуация. Използвайте не сила, тъй като силните мислители прекалено много влияят на другите умове, а поток нежна преобразяваща любов. [488] И тъй, имаме три не строго окултни метода, тъй като окултните ще бъдат съобщени по-късно, а такива, които са приложими за мнозинството.

Мисъл-формата се удържа на менталните нива, т.е., предпазва се /inhibiting/ от облепване с материя от астралния план.

Мисъл-формата се разбива и дезинтегрира от правилно насочения поток любов-сила.

Мисъл-формата се абсорбира и се формулира насрещна мисъл, изпълнена с любяща мъдрост.