Уесли като мисионер в Джорджия Уесли започва своята работа

Неделя 22 - Стените бяха покрити с оръдия и всичко беше готово да посрещнем нападението. Междувременно нашите нещастни съседи от друга страна бяха заети да пренасят своята покъщнина. Много от най-хубавите къщи на нашата улица останаха без никаква покъщнина или обитатели. Тези, които бяха зад стените бяха почти толкова заети да изнасят своите пари и стоки. Все повече и повече от благородниците час подир час се отправяха на юг колкото се може по-бързо. В 8 аз проповядвах при Гейтсхед в една широка част на улицата близо до католическия параклис върху Божията мъдрост в управлението на света. Как всички неща способстват за разпространението на евангелието!

Тревогата от север продължи през цялата седмица и бурята изглежда се приближаваше с всеки ден. Мнозина се учудваха, че ние продължаваме да стоим извън стените; други ни казваха, че трябва да напуснем веднага защото ако оръдията започнат да стрелят ще разрушат всяка къща, която се вижда. Това ме накара да погледна как са разположени оръдията по стените и аз не можех да не се удивявам на Божието провидение защото беше очевидно: 1) те всички бяха поставени по такъв начин, че нито един изстрел не би могъл да достигне нашата къща 2) оръдията на Нюгейт ни защитаваха от едната страна, а тези върху портата на улица Пилигрим от другата, така че беше невъзможно враг да се приближи до къщата по никой път без да бъде разкъсан на части.

В Петък и Събота мнозина лъжливи пратеници ужасяваха бедните хора в града, като че ли бунтовниците вече бяха дошли, за да ги погълнат. При това дойдоха още войници както и множество от други хора заедно със своите слуги, коне и оръжия. Сред тези, които дойдоха от север беше и един човек, който кмета заповяда да бъде арестуван подозирайки, че е шпионин. Веднага щом беше оставен сам той преряза собственото си гърло, но един лекар, който веднага дойде заши раната, така че той оживя, за да разкрие плана на бунтовниците, който по този начин беше успешно осуетен.

Неделя 29 - Пристигна съобщение, че те се приближават от юг и се предполага, че ще достигнат до Нюкасъл в Понеделник сутринта. В Понеделник аз извиках към едно множество от грешници в Гейтсхед да търсят Господа докато още може да се намери. Г-н Елисон проповядва друга ревностна проповед и изглеждаше, че всички хора се преклониха пред Господа. Следобед аз предадох урока за деня - борбата на Яков с ангела. Събранието беше толкова докоснато, че аз продължавах да говоря още и още без да зная как да завърша. И ние силно викахме към Бога да изпрати на негово височество крал Джорж помощ от Своето свято място и да пощади грешната земя за още малко време дано те да познаят деня, в който са били посетени.
Богохулстващите войници

Вторник 8 Октомври - Писах на генерал Хуск както следва:

„Тази вечер при мен дойде един невъзпитан човек, както той каза, изпратен от Вас. Той не благоволи да се качи в къщата с мен, но остана на двора докато аз дойдох при него и след това ме задължи да отида на улицата където каза: Трябва да свалите назъбения парапет на бойната кула на къщата си или утре генералът ще го направи вместо Вас. Господине, това за мен не е нищо. Но аз смирено смятам, че не е подходящо човек, който и да е той, да се държи по този начин с един от поданиците на негово височество в едно толкова важно време като това. Аз съм готов, ако това е в услуга на негово величество, да съборя не само бойната кула, но и цялата къща или да дам всяка част от нея в ръцете на Ваше благородие.”

Неделя 26 - Изпратих на Алдерман Ридли следното писмо:

„Господине,

Душата ме боли ден след ден когато вървя по улиците на Нюкасъл от безумното, безсрамно беззаконие и невежото богохулство на нещастните хора, на които е поверен нашият живот. Непрестанното кълнене и проклинане, необузданото богохулство на всички войниците са мъчение за сериозното ухо независимо дали на християнин или на достоен неверник. Може ли някой, който се бои от Бога или обича ближния си да слуша това без да е загрижен? Особено ако те поставят интересите на нашата страна толкава високо колкото и тези нещастни хора? Защото може ли да се очаква Бог да бъде на страната на тези, които ежедневно го обиждат в лицето? И ако Бог не е на тяхна страна колко напразни са техния брой, смелост или сила?

Има ли човек който да се погрижи за душите им? Без съмнение има някои, които трябва да направят това. Но мнозина от тези, ако съм правилно осведомен, получават голяма заплата и не правят нищо.

Аз моля Бога ако е по силите ми в някаква степен да поправя тази липса на грижи. Аз съм готов да поема върху себе си отговорността да призовам тези нещастни грешници към покаяние един или два пъти на ден (докато остана по тези места) във всеки час и на всяко място. Аз не желая никакво заплащане освен това, което моят Бог ще ми даде при Своето явление.

Понеже самият аз не познавах генерала аз си позволих да направя това предложение на Вас. Аз няма лични интереси от него, но ще се радвам да послужа, доколкото съм способен, на краля и отечеството си. Ако решите, че това няма да е истинска служба нека предложението да умре и да бъде забравено. Но, аз Ви умолявам, господине, да ми повярвате, че преследвам същата славна цел, заради която Вие показахте такава голяма ревност, с цяло сърце и оставам с най-добри пожелания

Ваш най-покорен слуга.”

Неделя 27 - Получих съобщение от г-н Ридли, че той ще предаде моята молба на генерала и ще ми върне отговора колкото е възможно по-бързо.След като бях предал душата си в Понедеелник, 4 Ноември, аз напуснах Нюкасъл. Преди 9 ние срещнахме няколко куриера, които бяха изпратени да спрат напредването на армията към Шотландия и да й съобщят, че бунтовниците са пресекли Туид и напредват на юг.
Навсякъде огньове

Вечерта аз достигнах до Лийдс и намерих целия град в огньове и хората крещящи, стрелящи с пистолети, кълнящи и проклинащи какъвто е английския обичай да се празнуват празници. Аз веднага изпратих съобщение до някои от магистратите за това, което бях чул по пътя. То веднага се разчу из града. Вярвам, че това е добър знак. Шумът по улиците изведнъж спря - макар че някои от огньовете продължиха да горят, около тях не се виждаше почти никой освен няколко деца, които си грееха ръцете.

Вторник 7 - Яздех до Стейлей Хол в Чесшир след много спирания по пътя от тези нещастни пособия на постовите, които стояха с голяма тържественост на края на почти всяко село. Тук аз проповядвах върху Марк 1:15 и заминах за Брадбъри Грийн.

Петък 8 - Научавайки, че един съсед, д-р С. е твърдял пред мнозина, че г-н Уесли сега е с претендента близо до Единбург аз му написах няколко реда. Може би когато удари часът му той ще има малко повече уважение към истината или срам.