Уилиям макдоналд о м
Личните поздрави на Павел
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тихик
- I. Уникално място в канона
- II. Авторство
| Глава.
(6:21—24) 6:21,22 За да могат светиите да узнаят какво е неговото състояние, апостолът изпраща при тях Тихик, който ще прис- тигне в Ефес от Рим. Тихик им се пре- поръчва от Павел като възлк)бен брат и верен слуЖител в Господа. В НЗ име- то на този човек е споменато пет пъти. Той е един от спътниците на Павел в пъ- тешествието му от Гърция до Азия (Деян. 20:4). Него апостолът изпраща при християните в Колос (Кол. 4:7), в Ефес (ср. 6:21 с 2 Тим. 4:12) и може би при Turn ß Крит (Turn 3:12). Целта на него- вата мисия е двояка: той трябВа да ос- ведоми светиите относно състоянието на Павел В затвора и да утеши техните сърца, като прогони от тях всички из- лишни страхове. 116 Ефесяни 6  6:23 Заключителните стихоВе ни пред-
лагат характерните за апостол ПаВел поздрави: мир и благодат. Чрез съчета- ването на тези дВа поздрава апостолът показва желанието си неговите читате- ли да получат всички възможни благос- ловения. Освен това, когато свързва една характерна еврейска дума с друга характерна езическа дума, апостолът намеква по един скрит и косвен начин за тайната на благовестието — обедине- нието на евреите и езичниците в едно в Христос. В 23 cm. апостолът казва, че желае на своите читатели мир и лк>бо6 с вяра: мирът ще пази техните сърца при всички житейски обстоятелства; лк)бовта ще ги напраВи способни да се покланят на Бога и да работят заедно; а вярата ще им даде сили, за да участ- ват в християнската борба. Всички тези благослоВения идват от Бог Отец и Гос- под Исус Христос — нещо, което щеше да бъде невъзможно, ако Те не бяха рав- ни. 6:24 Накрая възлк>беният апостол же- лае благодат на всички, които л1обят нашия Господ Исус Христос с искрена и непокВарена лк>боВ. Истинската хрис- тиянска лк>боВ притежава качеството да бъде постоянна: нейният пламък може да потреперва и да се свива от вре- ме на време, но никога не угасва. Римският затвор много отдавна е пус- нал своя благороден затворник на свобо- да. Великият апостол вече е получил наг- радата си и е видял лицето на Възлюбе- ния си. Но Посланието към ефесяните е останало цяло и непокътнато и стои пред нас толкова свежо и живо, колкото когато е излязло от сърцето и перото на апостола. И сега, в нашия двадесети Век, то все още продължава да ни наставля- ва, Вдъхновява, убеждава и увещава. В края на нашия коментар Върху Пис- мото към ефесяните Ви предлагаме след- ната оценка на X. У. Уеб—Пеплоу, с ко- ято ние сърдечно се съгласяваме: „Едва ли в БоЖията Книга има друго писание толкова величествено и толко- ва прекрасно като Посланието към ефе- сяните! НевъзмоЖно е за който и да било човек, пък било то и за посланик на Са- мия Бог, да му отдаде достатъчно по- чит в ограниченото пространство на една книга. Но аз се надявам ние да мо- Жем да се приблшким към него, като просто изследвала поученията върху све- тостта —поучения, които люгат да ни подтикнат да Живеем по-благородно и по-възвишено от начина, по който Живе- ем сега, и които ще ни полюгнат да прос- лавяме Бога много повече.1<46 117 Ефесяни — Крайни белеЖки   Крайни белезкки
* Според текста на НВПБКДЖ. — Бел. на npeß. в най-ранните ръкописи, където текстът е бил изписван с големи (унциални) букви, моЖе лесно да бъде сменена с подобната на нея дума „общение" (ср. OIKONOMIA с KOINONOMIA). Смятаме, че пред- лоЖението в белеЖката под линия на НВПБКДЖ е правилно и че тра- диционният прочит се базира на из- клкочително слаби доказателства.
118 Ефесяни — Крайни белеЖки
(5:27) Grant, Ephesians, VI:350. (6:4) Quoted by William W. Orr in Bible Hints on Rearing Children, p. 19. (6:6) Erdman, Ephesians, p. 119. (6:17) Тук ПаВел не използва всеиз- вестната дума „logos", a думата „rhema", от която произлиза дума- та „реторика" и която означава „изразено слово" или „изречение", а в случая — определено слово от Бога за определена цел. Понякога обаче думите „logos" и „rhema" са пълни синоними. (6:17) David Watson, Discipleship, p. 183. (6:19) Blaikie, „Ephesians," XLVL260. (6:20) Eedie, Ephesians, p. 480. (6:24) H. W. Webb-Peploe, „Grace and Peace in Four Pauline Epistles," The Ministry ofKeswick, First Series, p. 69. 119 Ефесяни — Библиография  Библиография
Bellet, John G., Brief Notes on the Epistle to the Ephesians, London: G. Morrish, n. d. Blaikie, W. G., „Ephesians," Pidpit Commentary, Vol. XLVI, New York: Funk & Wagnalls, n. d. Chafer, Lewis Sperry,
Findlay, Ohio: Dunham Publishing Company, 1935. Dale, R. W., The Epistle to the Ephesians: Its Doctrine and Ethics, London: Hodder and Stoughton, 1893. Eadie, John,
Erdman, Charles R., The Epistle of Paul to the Ephesians, Philadelphia: Westminster Press, 1931. Flint, V. Paul,
Oak Park, IL: Emmaus Bible School, n. d. Meyer, Frederick Brotherton,
Meyer, Frederick Brotherton, The Heavenlies, Westchester, IL: Good News Publishers, n.d. Paxton, Ruth, The Wealth, Walk and Warfare of the Christian, New York: Fleming H. Revell Co., 1939. Wright, Walter C,
Chicago: Moody Press. 120 Посланието на апостол Пабел към филипяните „Това е една малка книга на милостта, подвързана с корицата на благодатта." ДЖ. X. ДЖаует
„Първата църква" на която и да е дено- минация в даден град има особено поло- жение В очите на членовете си. Предста- вете си тогава ваЖността на първата известна църква, не просто в един град, а 8 цяла Европа—още преди да са се били появили каквито и да е деноминации! Та- кава църква е било събранието във фили- пи, древен македонски град (в Северна Гърция). Колко много би трябвало да се радват християните на Запад (а дори и онези, които не са християни и които сега се наслаЖдават на благословените „странични продукти" от християнс- твото), когато разберат, че Павел чува „македонския вик за помощ" и се отпра- вя на запад, а не на изток в евангелизаци- ята на римската империя! Ако евангели- ето не беше се установило най-напред в Европа, моЖе би днес християните от азиатския континент щяха да изпращат мисионери в Европа и Северна Америка, а не обратното. Църквата във филипи е била едно мно- го щедро събрание, което често е изпра- щало помощ на Павел. От човешка глед- на точка това е и причината за написва- нето на това благодарствено Писмо. Но Писмото към филипяните не е само благодарствено, то е много повече. Това е едно истинско послание на ра- достта, изразяващо всякакви форми на радост, и затова не е никак чудно, че в неговите четири глави думата „радвай- те се" се среща повече от дванадесет пъти. Павел е знаел как да се радва и в добро, и в лошо време (4:11). Също така в това „радостно" Писмо има много малко укори или отрицателни забе- леЖки. Главната причина, поради която хрис- тияните могат да се радват, е, че БоЖи- ят Син е поЖелал да дойде на земята като Човек, и при това като Слуга! Той не само е изцелявал и поучавал, но е изми- нал и целия труден път до смъртта — дори до смърт на кръст. ПасаЖът във Филипяни 2:5—11 изразява тази велика истина по такъв красив начин, че много християни смятат, че той представля- ва един ранен християнски химн, който би могъл да бъде или цитиран от Павел, или написан от него. Този пасаЖ ни учи, че единството идва чрез смирението. В НЗ учението никога не е отделено от дълга, както е при много съвременни хора, които посещават църквата, и ре- зултатите от което са много тъЖни. И така, пред нас е Посланието към фи- липяните, една от най-радостните и най-обаятелни книги в цялото БоЖие слово. II. Авторство Тъй като повечето изследователи не ос- порват авторството на Павел по отно- шение на Писмото до филипяните, ние ще цитираме доказателствата единст- вено за да удовлетворим критериите за пълнота. Някои изследователи смятат, че в него могат да се намерят следи, ко- ито говорят или за свързване надве пис- ма в едно, или за допълнително добавяне на пасаЖа за Слугата (2:5—11). Трябва да каЖем обаче, че за нито една от тези 121 Филипини  теории не същестВубат доказателства
под формата на ръкопис. Авторството на Посланието към фи- липяните е подкрепено от силни външни доказателства. Сред авторите, които го цитират много рано (като много от тях изрично споменават, че е било напи- сано от Павел), са имената на Игнатий, Климент от Рим, Поликарп, Иреней, Климент от Александрия и Тертулиан. Авторството на Павел е признато как- то от Маркионския „канон", така и от Мураторианския канон. Освен явното споменаване на името на апостола 8 1:1 целият стил и речни- ков състав на Посланието съответст- ват на начина, по който пише Павел. Ар- гументите против авторството на Па- вел са доста посредствени, като напри- мер твърдението, че споменаването на „епископите и дяконите" В 1:1 изисква една по-късна дата на написване, която не моЖе да се вмести в годините на Жи- вота на Павел. Това твърдение моЖеше да е вярно, ако под „епископи" в Писмо- то се разбираше това, което се е разби- рало доста по-късно—през I век. Но тук Павел използва думата „епископи" (от гр. „episkopoi", надзорници или настойни- ци) в същия смисъл, в който я използва в Пасторалните Послания и в Деяния 20:28, а именно — като синоним на ста- рейшини. Обърнете също така внимание на факта, че думата „епископи" е упот- ребена в мноЖествено число, което оз- начава, че в едно-единствено събрание е имало няколко епископи. Вътрешните доказателства са обоб- щени много сполучливо от X. А. А. Ке- неди: „Moike би никое друго Послание на Па- вел не носи толкова категорично печата на автентичността. В него има такава простота, такава накност на чувства- та, такова искрено изливане на сърцето, каквито в никакъв случай не могат да бъ- дат престорени."1 III. Датиране Подобно на Посланията към ефесяните, колосяните и филимон, Писмото до фи- липяните е било написано също от зат- вора, откъдето произлиза и названието „Затворнически Послания". Но докато за другите три Писма е почти сигурно, че са били написани и изпратени прибли- зително по едно и също време (около 60 г. сл. Хр.), за Писмото до филипяните е ясно, че е било написано малко по-късно. Маркион изрично казва, че Павел е напи- сал това Послание от Рим, което съот- ветства на текста в 1:13 и в 4:22, откъ- дето моЖе да се предполоЖи, че място- то на написването на Посланието е бил наистина град Рим. Павел е прекарал две години в римския затвор. Някои тексто- ве в Писмото съдърЖат намека, че то е било написано към края на този престой. Така например пасаЖът в 1:12—18 пред- полага изтичането на известен период от време, през което Павел е проповяд- вал след пристигането си Във „вечния" град. Известието, че случаят на Павел ще бъде разрешен скоро (и то вероятно в полоЖителен смисъл), сякаш се подраз- бира от пасаЖите в 1:12, 13, 19 и 23—26 стих. Тези съобраЖения, както и събитията, които се споменават В самото Послание — писане на писма, посещения и получа- ване на дарения — ни карат да предполо- Жим, че то е било написано в края на шестдесетте години на I век. IV. Историческа обстановка и тема Идването на апостол Павел в Троада по време на второто му мисионерско пъте- шествие е изклкзчително ваЖен момент в историята на християнското мисио- нерство. Троада се е намирала на северо- западния бряг на Мала Азия — от друга- та страна на Егейско море срещу Гър- ция. Една нощ апостол Павел виЖда във видение македонец, който му казва: „Дойди в Македония и ни помогни" (Деян. 16:9). Павел веднага тръгва за Македо- 122 филипяни  ния с Тимотей, а също така с Лука и със
Сила. Най-напред те стъпват на евро- пейска земя в Неапол, след което се от- праВят към вътрешността на страна- та и по-точно към филипи. По moßa Вре- ме филипи е римска колония, управлява- на от римски слуЖители. Всички негови Жители получават римско гражданство с всички съответни права и привилегии. В съботния ден проповедниците на евангелието отиват при реката, къде- то обикновено няколко Жени се събират за молитва (Деян. 16:13). Една от тези Жени е Лидия, продавачка на пурпурни платове от Тиатир. Приемайки послани- ето на евангелието, Лидия става първа- та спомената християнка на европейс- кия континент. Но престоят на Павел въВ филипи не се оказва никак спокоен. Едно младо мо- миче, обхванато от предсказвателен дух (който я кара да предрича бъдещето), среща БоЖиите слуЖители и в продъл- Жение на много дни върви след тях и вика: „Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които Ви проповядват път за спасе- ние" (Деян. 16:17). Апостолът не Желае да приеме свидетелството на една Жена, обхваната от зъл дух, и заповядва на де- мона да излезе от нея. Господарите й, ко- ито са изкарвали много пари от нейните предсказания, разбират за станалото и се разяряват срещу Павел. Те хващат Павел и Сила и ги завличат на пазара, за да ги изправят пред началниците на гра- да, които от своя страна нареЖдат Па- вел и Сила да бъдат бити и хвърлени в местния затвор. Какво се случва в затвора във филипи сега ни е добре известно. По среднощ, ко- гато Павел и Сила се молят и пеят хим- ни на Бога, внезапно става голямо зе- метресение, в резултат на което всич- ки Врати на затВора се отварят и око- вите на затворниците се развързват. Началникът на затвора, който мисли, че затворниците са избягали, посяга да се самоубие, но Павел го спира и му казва, че всички са там. Тогава тъмничарят из- ВикВа: „Господа, що трябва да направя, за да се спася?" Техният забележителен отговор е: „Повярвай в Господ Исус Христос, и ще се спасиш" (Деян. 16:13). Така БоЖията благодат спечелва още един трофей във филипи. На сутринта властите се обръщат към Павел и него- вите другари с молба да напуснат града колкото е възмоЖно no-скоро, но Павел отказва да я изпълни. Той им напомня, че те са го били и са го хвърлили В затвора без предварително законно разследване, въпреки че е римски граЖданин. След дъл- ги и продълЖителни молби да напуснат града Павел и неговите другари отиват в дома на Лидия и едва след това зами- нават (Деян. 16:40). Около десет години по-късно Павел пи- ше на филипяните това Писмо. Той от- ново е затворник, филипяните са чули, че той е в затвора, и са решили да му из- пратят пари, за да му помогнат. Пари- те са донесени от Епафродит, който, след като ги предава на апостола, реша- ва да остане за известно време при него, за да му помага в този теЖък момент. Докато изпълнява дълга си, Епафродит се разболява, и то толкова теЖко, че почти умира. Но Бог се смиляВа за него и отново му дава здраве. Сега вече Епаф- родит моЖе да се Върне във филипи, за да се види с домашното си събрание, и апос- толът изпраща това благодарствено Писмо по него. Посланието към филипяните е едно от най-личните и най-неЖните Писма на Павел. То ни показва съвсем ясно, че това събрание заема специално място в неговото сърце. Когато го четем, вед- нага усещаме изключително тясната връзка, съществувала меЖду великия апостол и основаната от него църква. 123 филипяни 1  Схема на изложението
VHI.npu3u8 за хармония в отношенията меЖду вярващите, взаимна помощ, радост, търпение, молитвен дух и дисциплина на мисленето (4:1—9).
Коментар Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
