Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- IV. Историческа обстановка и теми
- I. Поздрав (1:1,2) 1:1 Когато Пабел
- „и 6 Господа Исуса Христа"
- Благодатта и мирът са „от Бога Отца и Господа Исуса Христа". Благо- датта
- II. Павел и солунците (1:3—12) А. Дългът на Павел да благодари (1:3—5) 1:3
- Твър- достта
- „за да се удос- тоите*за БоЖието царство"
- Б. Праведният БоЖий съд (1:6—10) 1:6 Праведността
- Г раббането и Пришествието
- Господ Исус
- „Ония, които не познават Бога"
- И „ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус"
- 1:9 Всички тези хора ще бъдат нака- зани.
- „се покаЖе чуден меЖду всич- ките повярвали" 4 .
III. Датиране Второто послание към солунците е било написано в отговор на повдигането на по-нататъшни Въпроси, а така също и В резултат на погрешното разбиране на някои части от Първото послание. Ве- роятно периодът от време меЖду напис- ването на двете писма е бил не по-голям от няколко месеца или дори седмици. Па- вел, Сила и Тимотей са били Все още зае- дно (1:1), а Коринт е единственият град, за който знаем, че са били заедно (Деян. 18:1, 5). Оттук моЖем да закл1очим, че датата на написване на това Послание трябва да е била някъде В началото на 50-те години — Вероятно 50 или 51 г. сл. Хр. IV. Историческа обстановка и теми За да напише апостол Павел още едно Писмо толкова скоро след Първото, има три основни причини. Светиите са били преследвани и са се нуЖдаели от насърче- ние (1 гл.). Те не са разбирали правилно Господния ден и е трябвало да бъдат ос- ветлени по този въпрос (2 гл.) Очаквай- ки скорошното завръщане на Господа, някои са Живеели, без да работят, и е трябвало да бъдат поправени (3 гл.). Що се отнася до Господния ден, вярва- щите са се страхували, че той вече е нас- танал и те се намират в него. Техните страхове са били подсилвани от лъЖливи слухове, според които самият Павел бил учел, че този Ден вече е дошъл. Това е на- 241 2 Солунци 1   лоЖило опробергаВането на тези лъЖли-
Ви слухове. ТрябВа да е ясно, че Господният ден не означава идването на Господа, тоест Грабването. Светиите не са се страху- вали, че Господ е дошъл вече, а се стра- хували, че вече Живеят в периода на Скръбта — първия етап от Господния ден. Павел никога не е проповядвал, че има събития, които трябва да се случат пре- ди Грабването. Но сега той казва, че пре- ди да започне Денят на Господа, ще има Схема на изложението
A. Дългът на Павел да благодари (1:3— 5)
B. Молитвата на Павел за светиите
III. Още за Деня на Господа (2:1—12) А. Призив за устойчивост (2:1,2) Коментар
I. Поздрав (1:1,2) 1:1 Когато Пабел пише това Писмо от Коринт, заедно с него са Сила и Тимо- тей. Писмото е адресирано до солунска- та църква. Това наименование набляга на нейния човешки състав и географско местоположение. Изразът „В Бога, на- шия Отец" разграничава събранието от езическите общества. А изразът „и 6 Господа Исуса Христа" го отделя като християнско събрание.1 1:2 Апостолът не Желае на светиите слава, успех или веселие, а благодат и мир. Благодатта ни прави способни за всичко, което е БоЖията воля, а мирът ни дава спокойствие при всякакви обсто- ятелства. Какво повече моЖе да Желае човек за себе си или за другите? голямо отстъпление и онзи, който пре- чи, ще бъде отстранен и Човекът на гре- ха ще бъде изявен. За правилното разбиране на това Пис- мо няма нищо по-ваЖно от умението да се направи разлика меЖду Грабването, Деня на Господа и Идването на Христос за установяване на царството. Денят на Господа е описан в белеЖките върху 1 Солунци 5:2. Разликата меЖду Грабва- нето и Идването на Господ Исус е разг- ледана в екскурс след 2 Солунци 1:7. Б. Човекът на греха (2:3—12) IV. Благодарение и молитва (2:13—17)
Б. Молитвата на Павел светиите да бъдат утешени и утвърдени (2:15— 17) V. Практически увещания (3:1—15) А. За взаимни молитви (3:1—5) Б. За разрешаване на проблема с недис- циплинираните (3:6—15) VI. Благословение и поздрав (3:16—18) Благодатта и мирът са „от Бога Отца и Господа Исуса Христа". Благо- датта предхоЖда мира. Най-напред ние трябва да познаем БоЖията благодат, преди да моЖем да изпитаме Неговия мир. Споменаването от Павел на Бог, нашия Отец, и на Господ Исус Христос като съвместни източници на тези бла- гословения показва равенството меЖду Отец и Син. II. Павел и солунците (1:3—12) А. Дългът на Павел да благодари (1:3—5) 1:3 Писмото започва с благодарения за светиите. Когато четем това, ние все едно слушаме ударите на сърцето на един истински Христов слуЖител, дока- то той се радва за своите вазлкзбени ду- ховни деца. За него благодарението е един непрестанен дълг към Бога, и то 242 2 Солунци 1   дълг, който е събсем подходящ, като се
имат предВид непрекъснато растящите вяра и лк)бо6 на християните. Тяхната вяра нарастба с удивителни темпове и всеки един от тях, без изклктение, по- казва все по-голяма и по-голяма лк)бо6 към другите. Това е отгоВор на молит- вата на апостола (1 Сол. 3:10,12). Забележете реда на споменаването на тези думи: първо вярата, а после л!обо6- та. „Вярата ни свързва с вечния поток на л1обов 6 Самия Бог — казва Макин- тош — и естественото следствие на това е, че нашите сърца се привличат в лк>бов към всички, които Му принадле- Жат." 1:4 Духовният напредък на солунците е дал повод на Павел и неговите другари да се хвалят с тях сред другите БоЖии църкви. Независимо от всички преслед- вания, които понасят, солунците оста- ват твърди и изпълнени с вяра. Твър- достта означава непоклатимост и ус- тояване. 1:5 фактът, че те устояват на прес- ледванията толкова твърдо, е доказа- телство за справедливия съд на Бога. Бог подкрепя солунците. Той ги прави тВърди и ги насърчава. Ако те не бяха по- лучили Неговата боЖествена сила, нико- га не биха били способни да покаЖат та- кава твърдост и Вяра в страданията си за Христос. Тяхната героична издръжливост до- казва, че те са достойни за БоЖието царство. Това не предполага, че солунци- те са притеЖатели на някакво лично достойнство, което ги праВи способни да влязат в царството, тъй като човек моЖе да влезе в БоЖието царство един- стВено благодарение на Христовите зас- луги. Но онези, които страдат заради царството тук, показват, че са сред тези, които ще царуват заедно с Него в един бъдещ ден (Рим. 8:17; 2 Тим. 2:12). Коментирайки израза „за да се удос- тоите*за БоЖието царство", Е. У. Ро- * Или — както е по-праВилно да се преВеде — „за да се счетете достойни...". — Бел. на преВ. дЖърс казва следното: „ Този израз е свързан с човешката от-
Уилиямс казва следното: „БоЖиите действия, при които Той
243 2 Солунци 1    1:7 Така както Бог ще накаЖе със съд
враговете на Своите хора, така Той ще награди с утеха онези, които страдат заради Него. Ние не трябва да заклкочаВаме от 7 cm., че страдащите cßemuu няма да по- лучат утеха от изпитанията, докато Христос не се Върне от небето В плам- тящ огън. Когато Вярващият умре, той получава утеха. Живите вярващи ще по- лучат успокоение от всички свои неволи по време на Грабването. Това, което казва този стих, е, че когато Господ из- лее съда върху Своите противници, све- тиите ще бъдат Видени от света като едни, които се радВат на утеха. Времето на праведното БоЖие въз- мездие ще дойде, когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели. Неговото идване вкл1очва съд над неспа- сените и утеха (или почивка) за Вярващи- те. За кой етап от Христовото идване става Въпрос тук? Ясно е, че става въп- рос за третия етап — изявяването на Неговото пришествие, когато Той ще се върне на земята заедно със Своите сВе- Г  раббането и Пришествието
Някой би могъл да попита: „Откъде зна- ете, че ГрабВането и Пришествието са две отделни събития?" Отговорът на този въпрос е, че те са представени в Библията като отделни по следния на- чин: Грабването
Ю.ГрабВането не е споменато 8 Синоп- тичните Евангелия, но за него се на- меква няколко пъти в Евангелието от Йоан. Н.Тези, които се грабват, се грабват за благословение (1 Сол. 4:13—18); онези, които се оставят, се оставят за съд (1 Сол. 5:1—3). 12.Няма дадена никаква система от дати за събития, които предшест- ват Грабването. 13.Името „Човешкият Син" не се изпол- зва в нито един пасаЖ, свързан с Граб- ването. Пришествието
244 2 Солунци 1   9. Христос ugßa като „Слънцето на
Правдата с изцеление В крилата Си" (Мал. 4:2). Ю.ПришестВието е характерно за Си- ноптичните Евангелия, но за него почти не се споменава в Евангелието от Йоан. Н.Онези, които се вземат, се вземат за съд; тези, които се оставят, се оста- вят за благословение (Мат. 24:37— 41). 12.3а Пришествието е дадена слоЖна система от дати и периоди като 1260 дни, 42 месеца, 3 и половина години (ВЖ. Даниил 7:25; 12:7, 11, 12; Откр. 11:2; 12:14; 13:5). 13.3а Пришествието се говори като за идването на Човешкия Син (Мат. 16:28; 24:27,30,39; 26:64; Марко 13:26; Лука 21:27). След като приемем, че Грабването и Пришествието са две отделни събития, как Все пак моЖем да каЖем, че те няма да се случат приблизително по едно и също време? Откъде знаем, че са разде- лени от някакъв интервал? Тук моЖем да се позовем на три групи от доказа- телства:
гняв ще бъде излят Върху света, отх- върлил Неговия Син. Църквата никъ- де не е спомената като присъстваща на земята през този период. Очевид- но църквата ще бъде взета и занесе- на на небето В края на 3 глава. В От- кровение 19:11 се казва, че Христос се Връща на земята, за да покори Своите врагове и да установи царството Си в края на периода на Скръбта. 3. И третото съобраЖение, което нала- га съществуването на интервал от време меЖду идването на Христос за светиите и идването на Христос със сВетиите, е следното. По бреме на Грабването всички вярващи ще бъдат взети от света и ще получат просла- вени тела. Но когато Христос се вър- не, за да царува, на земята ще има вяр- ващи, които все още няма да имат прославени тела и които ще се Женят и ще раЖдат деца през хилядолетие- то (Ис. 11:6, 7). Откъде идват тези Вярващи? Ясно е, че трябва да има ин- тервал от време меЖду Грабването и Пришествието, през който те да по- вярват. И така, нека сега се върнем отново към 7 стих. В него се казва, че Господ Исус ще пристигне в сила и голяма сла- ва. Той ще бъде придруЖен от ангели, чрез които ще упраЖнява Своята мощ. 1  :8 Пламенният огън е моЖе би едно
напомняне за скинията и облака на слава- та, който символизира БоЖието присъс- твие (Изх. 16:10). Той би могъл също така да е образ и на огнения съд, който ще бъде излят върху света (Пс. 50:3; Ис. 66:15). Вероятно е второто. Когато Бог дава Възмездие, това не е отмъщение, а праведна отплата. В него няма Желание за „оправяне на сметки- те", а за раздаване на правосъдие, което Неговият свят и праведен характер изискВа. Бог не благоволява в смъртта на нечестивия (Ез. 18:32). ПаВел описва две категории хора, беля- зани за възмездие: 245 2 Солунци 1  1. „Ония, които не познават Бога",
т. е. ония, които са отхвърлили знани- ето за истинския Бог какъвто ни се е открил чрез творението и чрез собс- твената ни съвест (Рим. 1, 2). 2. И „ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус", т. е. ония, които са чули благо- вестието и са го отхвърлили. Благо- вестието не е само едно изреЖдане на факти, които трябва да се повярват, а Личност, на която трябва да се по- коряваме. Вярата в НЗ вкл1очва под- чинение. 1:9 Всички тези хора ще бъдат нака- зани. Един бог, който не наказва греха, не е никакъв бог. Представата, че Богът на лк>бовта не трябва да наказва греха, пре- небрегва факта, че Бог е свят и трябва да върши това, което е справедливо от морална гледна точка. Природата на това наказание е описа- на тук като „вечна погибел". Думата, преведена като „вечна" (aionios), е изпол- звана в НЗ седемдесет пъти: три пъти тя е със значението „векове с неопреде- лена продължителност" (Рим. 16:25; 2 Тим. 1:9; Тит 1:2) и останалите пъти със значението „безкраен" или „вечен". Така например тя е използвана в Римляни 16:26 със значението „безкрайно същес- твуване на Бога". „Погибел" никога не означава „край на съществуването", а означава „загуба на благосъстоянието или гибел, що се от- нася до целта на съществуването". Старите мехове, за които Господ Исус говори в Лука 5:37, се изхабяват (думата има същия корен като „погибел"): те не престават да съществуват, а само се развалят и не могат повече да се упот- ребяват. Този пасаЖ често се използва от под- дръЖниците на теорията за Грабването след периода на Скръбта. Те смятат, че според него Вярващите няма да получат почивка и че техните гонители няма да бъдат наказани, докато Христос не дой- де обратно, за да царува, и че това ще стане най-Вероятно в края на Скръбни- те години. Следователно—закл1очават те — надеЖдата на вярващите е Граб- ването да бъде след периода на Скръбта. Това, което те не успяват да видят, е, че солунците, до които е написано това Писмо, са починали до един и вече се нас- лаЖдават на почивка с Господа В небето. Подобно на тях са починали и техните гонители и вече понасят своите наказа- ния в ада. Защо тогава Павел като че ли казва, че и тези условия няма да бъдат осъщест- вени, докато Христос не се Върне на зе- мята в сила и голяма слава? Отговорът на този въпрос е, че това ще бъде Време- то, когато тези условия ще бъдат изя- вени открито на света. Тогава светът ще види, че солунците са били прави, а техните гонители — грешни. Светът ще Види, че светиите се наслаЖдават на почивката, когато се върнат заедно с Христос в слаВа. Погибелта на Врагове- те на Господа в края на Скръбните годи- ни ще бъде открито изявена чрез съдба- та на онези, които са измъчвали БоЖии- те хора през Всички векове. Би ни било от голяма помощ, ако си спомним, че идването на Христос, за да царува, е време на изявление. Това, което е било истина през цялото време, ще бъде изявено на целия свят така, че да се Види. Това обаче не се отнася до ГрабВа- нето. Наказанието на злите 8кл1очва и из- гонване от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила. Да поги- неш означава да бъдеш без Него завинаги. 1:10 Господното пришествие ще бъде време за слава на Господа и време за учуд- ване на онези, които Го набл1одават. Господ ще бъде прославен в Своите светии, т. е. Той ще бъде почетен зара- ди това, което е направил Във и чрез тях. Тяхното спасение, освещение и прославя- не ще бъдат прибавени като заслуги към Неговата несравнима благодат и слава. Той ще „се покаЖе чуден меЖду всич- ките повярвали"4. Удивените очевидци 246 2 Солунци 1,2  ще се Възхитят, когато Видят какво
Господ е успял да направи с такиВа не- щастни човешки същества! МеЖду тези повярвали ще бъдат и со- лунците, тъй като те са приели и повяр- вали свидетелството на апостолите. Те ще участват в славата и победата на онзи Ден, а именно — Деня на Открове- нието на Исус Христос. Нека да обобщим пасаЖа от 5 до 10 cm. като го перифразираме така: „Вашата твърдост в тази скръб е много ВаЖна. Във всичко това Бог осъществява Сво- ите праведни цели. ТВърдото Ви устоя- ване на гоненията показва, че вие сте сред онези, които ще участват в слава- та на идещото царство на Христос. От една страна, Бог ще разпредели наказа- ния на онези, които сега ви гонят, но от друга, Той ще даде почивка на вас, които сега сте гонени, а също и на нас—ПаВел, Сила и Тимотей. Той ще съди Вашите врагове, когато дойде от небето с ангел- ските изпълнители на Неговата Власт 8 пламенен огън, наказвайки онези, които съзнателно искат да останат в невежес- тво спрямо Бога, както и тези, които съзнателно не се подчиняват на благо- вестието. Те ще бъдат наказани с вечна погибел, като бъдат изгонени от лицето на Господа и от изявлението на Негова- та сила, когато Той се Върне, за да се прослави ВъВ Всички ВярВащи —Вклк>чи- телно и Във Вас, защото повярвахте на благата Вест, която Ви проповядвахме." Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|