Урокът по история
Началната актуализацията завършва с кратко обобщение и преход към
Изтегляне 1.78 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Тест по ИТ- ООП- 9 клас- ПРИЛОЖНИ ПРОГРАМИ, МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА (1)
- Навигация на страницата:
- Втора част – разработване на новото учебно съдържание.
- Самостоятелните задачи
- Изложението на учителя
| Началната актуализацията завършва с кратко обобщение и преход към новата тема – показване на логическата връзка в историята и причинноследствената обусловеност на историческото развитие. Новата тема се поставя, като се изрича към целия клас, след което се записвана дъската. Втора част – разработване на новото учебно съдържание. Конкретното историческо съдържание може да се разработи по различни начини в зависимост от професионалните предпочитанията на учителя. Задължително се спазва принципът за плавени логически преход между отделните части на урока. Използват се разнообразни методи. В края на всеки информационен обем се препоръчва кратка беседа, те. въпроси, чрез които да се установи доколко учениците усвояват УС и дали урокът се движи към реализиране на целта. Затова въпросите внимателно се обмислят, тъй като те не трябва да са за възпроизвеждане на информация, а за установяване на причини, особености и др. под. Самостоятелните задачи се поставят и разработват към конкретния фактологически елемента не в края на часа, ако остане време, както често практикуват студентите. Планът на урока, който се записва в тетрадките, трябва да има ясна и логична структура, като не е задължително да се следва дадената в учебника формулировка на въпросите. При по-малките ученици е добре да се дава разширен план, като се спазва изискването да има най-малко два подвъпроса към един въпрос. Подвъпросите не трябва да преповтарят смислово въпроса, ада задават вътрешни информационни поднива по отношение на главния въпрос. Други данни – имена, дати, важни понятия – се записват например с тирета към съответния въпрос, което има дидактически смисъл да помагана ученика при подготовката му да се ориентира ида ги използва към съответния информационен обем. Изложението на учителя трябва да бъде съобразено с текста на урока в учебника, нов никакъв случай не се допуща то да бъде негово формално възпроизвеждане. Учителят обаче не трябва да забравя, че при подготовката си ученикът ще ползва учебника и в този смисъл неговият текст се явява една рамка, която учителят трябва да познава ида организира така своя урок, чеда подпомогне, 17 да улесни подготовката на ученика. Ако се дава допълнителна информация напр., която учителя ще изисква неговите ученици да знаят, трябва да се намери удачен начин, по който тя да бъде записана в плана на урока. Трета част – заключителна. Има за цел чрез беседа учениците да достигнат доисторическата концепция, избрана за цел на урока. Това е т.нар. обратна връзка, те. учителя установява доколко е успял да реализира замисъла на своя урок. Това изисква въпросите да бъдат внимателно подготвени и насочени към правенето на изводи, оценки, установяване на закономерности и др. пода не към повторение на факти от новото УС, които ученикът все още не би трябвало да е усвоил, теса от новия урок, но той трябва да може логически да разсъждава, да ги оцени, сравни с нещо вече изучено и т. н. Удачни са въпроси за значение и последствия, чрез които се прави и връзка с това, което тепърва ще се изучава за оценка на историческа личности др. Часът задължително завършва със заключителни думи на учителя, в които той обобщава изводите, дава оценка на работата на класа и на отделни ученици, поставя домашна работа, ако е предвидена такава. Друга урочна форма, която намира все по-широко приложение в съвременната образователна практика е урокът – упражнение. Изтегляне 1.78 Mb. Сподели с приятели:
|