У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност: (код и наименование)
Социология
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина:
Социология на социалната стратификация
Преподавател: ас. Димитър Благоев
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
0
|
Семинарни упражнения
|
60
|
Обща аудиторна заетост
|
60
|
Извънудиторна заетост
|
Курсов учебен проект (разработка на курсова работа)
|
30
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
60
|
Обща извънаудиторна заетост
|
90
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
|
Ефективно участие в тематични дискусии в часовете
|
50%
| -
| Тест |
20%
| -
| |
30%
|
Критерии за оценяване:
|
Крайната оценка по дисциплината се формира от три компонента:
1. Ефективно участие в тематични дискусии в часовете (Д);
2. Тест (Т);
3. Изпит – публична защита на курсова работа (КР);
NB: Конкретните критерии за оценяването по всеки отделен компонент са приложени след анотацията и учебното съдържание.
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Цели на курса:
Целта на курса е да покаже значимостта, приложимостта и продуктивността на стратификационния анализ при разбирането на процесите на социална промяна в конкретни общества от началото на двадесет и първи век. Пред подобна заявка стои предизвикателството за преодоляване на затрудненията при идентифициране на същностни проявления на стратификацията – затруднения, характеризиращи познавателните усилия за социологическо разбиране на тези социални феномени по света и у нас през (поне) последните няколко десетилетия. Предлаганият от курса подход предполага намиране на решения на тази социологическа задача спрямо спецификата на параметрите й в различни общества.
Съществена цел на курса е привличане на студентската активност към реална включеност в образователния процес с оглед на съвместното постигане на определена социологическа компетентност и познание за изследване и анализ в областта на социалната стратификация.
Анотация.
Курсът прави опит за промяна на изследователската перспектива към социалната стратификация, като стремежът е да се преодолее познавателната ограниченост на обичайните изследователски нагласи. Това ще бъде показано като възможно чрез проблематизиране на стратификацията като процес на динамизиране на механизмите и ресурсите за социално разполагане. Предлаганият подход едновременно преформулира изследователския интерес и префокусира изследователската перспектива към социалната стратификация като същностно обвързана с механизмите на социална динамика.
В курса се дискутират няколко основни проблемни кръга (класа, статус, социална мобилност) в две перспективи. От една страна всеки проблемен кръг се разглежда през класическия социологически интерес към него, а от друга страна се прави опит за преформулиране на изследователския интерес чрез разбирането на социалната стратификация като процеси на промяна в, и динамизиране на принципите, механизмите, факторите и ресурсите за социално разполагане. Например, социалната мобилност (един от най-съществените въпроси при изследване на стратификационна промяна), разглеждана в класическата перспектива като “абсолютно преместване” от един социален статус в друг, може да бъде разбрана в една преформулирана социологическа проблематика през трансформациите в структурата на житейските шансове. В този случай социологически значимо става не толкова “абсолютното преместване” между статуси, а промяната на самите “относителни” позиции и начина, по който те се съотнасят едни спрямо други.
В социологическата си „про-вокация” курсът стига още по-далеч чрез търсене и намиране на аргументи за преосмислянето на една класическа категория – социалния статус – като същностно динамична. Това се осъществява в реферативната рамка на житейските шансове, в която статусите се разглеждат като обективация на (променящи се) житейски шансове.
Часовете са организирани под формата на дискусии по специфични социологически проблеми в рамките на тематичната област на курса, като това предполага предварителна подготовка на студентите за всяка дискусия (прочетени конкретни социологически текстове, изгледани избрани игрални филми, анализирани предоставени емпирични данни).
|
Предварителни изисквания: |
Изисквания за допускане до изпит:
Текуща оценка, равна или по-висока от „среден 3” (образувана като средно-аритметична от оценка за участието на семинарните упражнения и оценка от тест в средата на семестъра).
|
Очаквани резултати:
| |
Студентите, преминали успешно през курса, ще постигнат умения за проблематизация, идентификация и анализ на различни аспекти, елементи и измерения на социалната стратификация.
| Учебно съдържание
№
|
Тема:
|
Хорариум
| |
1.
|
Социо-исторически генезис на социологическия предмет „социална стратификация” (как става възможна социалната стратификация). Условия на възможност, условия за мислимост. Граници на предметното поле: социална стратификация и/или социални неравенства.
|
4 часа
| |
2.
|
Рефлексии върху историята на публичния интерес към стратификацията. „Кой”, „кога”, „как” и „защо” участва в „разговорите”, свързани със „стратификация” в „пред-модерността”, „модерността” и „пост-модерността”? Какво общо има това със „самата” стратификация? Социологическата рефлексия върху историята на социологическия интерес към стратификацията като ресурс за конструиране на (образите на) предметната реалност.
|
8 часа
| |
3.
|
Кризите на стратификационния анализ: Между социалната промяна и „научната догматика”. Има ли ключ към „спасяването” на стратификационните анализи: класически и некласически въпроси и отговори.
|
4 часа
| |
4.
|
Социологическа класика: Класата и класовостта като измерения на модерната стратификация. Капитализмът и иманентната динамика на социалната стратификация.
|
4 часа
| |
5.
|
Реконцептуализация: Трансформации в пост-индустриалните стратификации. Ерозия на класовата стратификация: Между разширяването на структурата на възможностите и тиранията на избора на стил на живот (върху примера на Великобритания).
|
4 часа
| |
6.
|
Социологическа класика: Социална мобилност в индустриалното общество: “Абсолютното преместване” между социални позиции. Между-поколенческа и вътре-поколенческа социална мобилност. Динамиката на придобиването и загубата на социални позиции като измерение на модерната стратификация.
|
4 часа
| |
7.
|
Реконцептуализация: Социална мобилност в пост-индустриалния социален свят: Динамика на “относителните” социални позиции и промени в начините, по който те се съотнасят едни спрямо други.
|
4 часа
| |
8.
|
Тест (2 часа). Дискусия върху отговорите на теста (2 часа).
|
4 часа
| |
9.
|
Социологическа класика: Средната класа и средните класи. Изгубването на предмета и следствията на познавателния редукционизъм.
|
4 часа
| |
10.
|
Реконцептуализация: Средни класи и житейски шансове: средната класа като „производител” на житейски шансове; средните класи между „производството” и „потреблението” на житейски шансове. „Дигитални” средни класи?
|
4 часа
| |
11.
|
„Сравнително отклонение: Стратификация и социализъм.” Социо-професионалните групи като хибридна концептуализация на една специфична социалистическа стратификация (върху примера на Унгария).
|
4 часа
| |
12.
|
„Сравнително отклонение: Стратификация и социализъм” ІІ: Идеологическото конструиране на социалните йерархии и възпроизводството на „статусна неконсистентност” като основни стратификационни механизми (върху примера на България).
|
4 часа
| |
13.
|
Обобщение: Стратификация и промяна.
|
4 часа
| |
14.
|
Дискусия върху темите и анотациите на курсовите работи.
|
4 часа
|
Конспект за изпит – няма.
Изпитът представлява публична защита на предварително разработени от студентите курсови работи.
Крайната оценка (КО) по дисциплината се формира от три компонента и се получава по следната формула:
КО = 0,5*Д + 0,2*Т + 0,3*КР, където:
1. Д – Участие в тематични дискусии в часовете (50% от оценката);
2. Т – Тест в средата на семестъра (20% от оценката);
3. КР – Изпит – публична защита на разработена курсова работа (30% от оценката).
За оценка „Отличен“
|
5,50 ≤ КО ≤ 6,00
|
За оценка „Много добър“
|
4,50 ≤ КО < 5,49
|
За оценка „Добър“
|
3,50 ≤ KO < 4,49
|
За оценка „Среден“
|
2,50 ≤ KO < 3,49
|
За оценка „Слаб”
|
2,00 ≤ KO < 2,49
|
Критериите за оценяване на всеки от компонентите са следните:
1. Участие в тематични дискусии в часовете (Д)
|
За оценка „Отличен“
|
Студентът участва редовно в тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и допринася съществено за тяхната продуктивност и полезност; демонстрира рефлексия и разбиране по мнозинството от дискутираните основни въпроси.
|
За оценка „Много добър“
|
Студентът участва редовно в тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и отчасти допринася за тяхната продуктивност и полезност; демонстрира рефлексия и разбиране по голяма част от дискутираните основни въпроси.
|
За оценка „Добър“
|
Студентът участва в част от тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и понякога допринася за тяхната продуктивност и полезност; демонстрира рефлексия и разбиране по малка част от дискутираните основни въпроси.
|
За оценка „Среден“
|
Студентът не участва редовно в тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и много рядко допринася за тяхната продуктивност и полезност; не демонстрира рефлексия и разбиране по голяма част от дискутираните основни въпроси.
|
За оценка „Слаб“
|
Студентът не участва в тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и не допринася за тяхната продуктивност и полезност; не демонстрира рефлексия и разбиране по мнозинството от дискутираните основни въпроси.
|
2. Тест в средата на семестъра (Т)
|
За оценка „Отличен“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е над 80% от максималния брой точки в теста.
|
За оценка „Много добър“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е между 60% и 80% от максималния брой точки в теста.
|
За оценка „Добър“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е между 40% и 60% от максималния брой точки в теста.
|
За оценка „Среден“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е между 20% и 40% от максималния брой точки в теста.
|
За оценка „Слаб“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е под 20% от максималния брой точки в теста.
|
3. Публична защита на разработена курсова работа (КР)
|
За оценка „Отличен“
|
Студентът е разработил курсова работа, релевантна на предметното поле на курса; формулираните изследователски въпроси и хипотези са аргументирани; анализът на изследователския предмет (конкретно измерение на социалната стратификация) съдържа социологическа аргументация и завършва с обосновани изводи – резултат от самия анализ, които подкрепят основната теза на курсовата работа.
|
За оценка „Много добър“
|
Студентът е разработил курсова работа, релевантна на предметното поле на курса; голяма част от формулираните изследователски въпроси и хипотези са аргументирани; по-голямата част от анализа на изследователския предмет (конкретно измерение на социалната стратификация) съдържа социологическа аргументация; повечето от аналитичните изводи са в резултат на самия анализ и в мнозинството си подкрепят основната теза на курсовата работа.
|
За оценка „Добър“
|
Студентът е разработил курсова работа, която не е достатъчно релевантна на предметното поле на курса или не е достатъчно аналитично фокусирана върху конкретно измерение на социалната стратификация; само част от формулираните изследователски въпроси и хипотези са аргументирани; само част от анализа съдържа социологическа аргументация; само част от аналитичните изводи са в резултат на самия анализ или връзката им с основната теза на курсовата работа е проблематична.
|
За оценка „Среден“
|
Студентът е разработил курсова работа, която не е достатъчно релевантна на предметното поле на курса или не е достатъчно аналитично фокусирана върху конкретно измерение социалната стратификация; мнозинството или всички изследователски въпроси и хипотези не са аргументирани; аргументацията в анализа страда от социологическа недостатъчност; мнозинството от аналитичните изводи не са в резултат на самия анализ или връзката им с основната теза на курсовата работа е проблематична.
|
За оценка „Слаб“
|
Студентът не е разработил курсова работа или не я е разработил самостоятелно, или е разработил такава, която не е релевантна на предметното поле на курса или не е аналитично фокусирана върху конкретно измерение на социалната стратификация; не са формулирани изследователски въпроси и хипотези; липсва социологическа аргументация в анализа; аналитичните изводи не са в резултат на самия анализ или липсват, или липсва връзка между тях и основната теза на курсовата работа; или са нарушени драстично правилата за цитиране на използваните източници.
|
Библиография
Основна литература:
Благоев, Д. (2015). „Средната класа”: между „производството” и „потреблението” на житейски шансове. В: Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет. Книга Социология. Т. 105, с. 92-118. Достъпно на https://research.uni-sofia.bg/handle/123456789/1312.
Бъргър, П. (1998). Класата – стълбицата на успеха. В: Капиталистическата революция. ЛИК, София.
Бътлър, Т. (1999). "Да наваксаш" или тиранията на избора: намерения и резултати при лондончаните от средната класа през 90-те години. В: Социологически проблеми, кн.1/2
Кабакчиева, П. (2000). “Идеологическото конструиране на социалните йерархии - или защо не възникна “второ” гражданско общество у нас”. Доклад на международна конференция “Символният свят на комунизма”, София.
Роберт, П. (1999). "Социо-професионална класова структура: теоретични и методологически проблеми". В: Социологически проблеми кн.1-2, с.62-80.
Тилкиджиев, Н. (1998) Методологически въпроси. В: Тилкиджиев и колектив. Социална стратификация и неравенство. М8М, София.
Billy Elliot [The movie] (2000) Director: Stephen Daldry [Bulgarian subtitles]
Blagoev, D. (2015). Middle Classes Undergoing Transformation in a Digitizing World. International Journal of Communication, Vol. 9, pp. 2784-2800.
Breen, R. (2005) Foundations of a neo-Weberian class analysis. In: Wright, E. O. (Ed.) Approaches to class analysis. Cambridge, UK ; New York, Cambridge University Press.
Crompton, R. (2008) Class and Stratification: An Introduction to Current Debates (Third Edition). Polity Press.
Goldthorpe, J. (1992) The Constant Flux: A Study of Class Mobility in Industrial Societies, Oxford, Clarendon Press.
Hout, M. (2010). Intergenerational class mobility and the convergence thesis: reflections 25 years later. British Journal of Sociology, vol.61, 221-224.
Pakulski, J. (2005) Foundations of a post-class analysis. In: Wright, E. O. (Ed.) Approaches to class analysis. Cambridge, UK ; New York, Cambridge University Press.
Scott, J. (1996) Stratification and Power. Structures of Class, Status and Command. Polity Press.
Допълнителна литература:
Благоев, Д. (2009). Процеси на стратификационна трансформация в България след 1989г.: Методологически предизвикателства и социоисторически контексти на динамизацията на социалния живот. В: Социологията пред предизвикателството на различията. Университетско издателство „Св.Климент Охридски”. София, с. 319-339.
Благоев, Д. (2008). Житейски шансове и статусна динамика. В: Състояние на обществото. Институт „Отворено общество”. София.
Николов, Л. (1985). Начинът на живот като философско-социологическа категория. В: Антология на българската социологическа мисъл. “Наука и изкуство”, София.
Тилкиджиев, Н. и М. Димов (2003) Статусна основа на демократичната консолидация през пост-комунизма. Изток-Запад, София.
Фотев, Г. (1998) Социални неравенства и справедливост. В: Социалното разслояване в България и Република Македония. ЛИК, София.
Habermas, J. (1984, 1987) Theory of Communicative Action, Volume I and II. Boston, Beacon Press.
Kabakchieva P. (2002) From Local to Regional Identity? The Possible Construction of "Cross-Border" Regional Identity: Case Study of a Border Region: Smolyan, www.cas.bg
Therborn, G. (1995) European Modernity and Beyond: The Trajectory of European Societies, 1945-2000. SAGE.
Дата: 15.02.2016 г. Съставил: ас. Димитър Благоев
Сподели с приятели: |
