Яхя аветаранян’ън йашам ьойкюсю яхя Аветаранян тарафъндан язълан Гешихте айнес Мохамеданерс дер Крист вурде
Изтегляне 3.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Гешихте айнес Мохамеданерс дер Крист вурде
- Дипнотлар, еклер, индекслер ве хариталаръ хазърлайъп Алманджа’дан Ингилиздже’йе казандъран
- ИЧИНДЕКИЛЕР
- ЬоНСЬоЗ
|
ХРИСТИЯН ОЛАН БИР МЮСЛЮМАН [Асъл адъ Мухаммед Шюкрю Ефенди олан] ЯХЯ АВЕТАРАНЯН’ЪН ЙАШАМ ЬОЙКЮСЮЯхя Аветаранян тарафъндан язълан Гешихте айнес Мохамеданерс дер Крист вурдеКитабънън Чевириси Рихард Шефер тарафъндан калеме алънан ЬОлюмюнден сонра тамамланан хаят хикайесиве
Жохн Беджхард Кутсал Китап Айетлери КУТСАЛ КИТАП ТЮРКЧЕ ЙЕНИ ЧЕВИРИ’ден алънмъштър. Ески Антлашма© Тхе Библе Соджиетй ин Туркей, 2001; Йени Антлашма © Тхе Транслатион Труст, 1987, 1994, 2001. Тюм яйън хакларъ Китабъ Мукаддес Ширкети иле Йени Яшам Яйънларъна аиттир ве изин иле кулланълмъштър. Ингилиздже едисйон ичин яйън хакларъ © 2002 Жохн Беджхард Бу китабън хер тюрлю яйън хаккъ саклъдър. Телиф хаккъ сахиплеринин язълъ изни олмадан бу китабън яйънънън херханги бир шекилде басълъп чоğалтълмасъ – фотокопи йолуйла чоğалтълмасъ, билгисаяр ортамънда кулланълмасъ, касет вея ДжД’йе кайдедилмеси дахил ясактър. Китабън метнини йукаръда анълан херханги бир бичимде кулланмак истейенлер, телиф хаккъ сахиплеринин язълъ изни ичин яйънджъя башвурмалъдър. ‘Сиз илахларсънъз’ дийорум, ‘Йюджелер Йюджеси'нин оğулларъсънъз хепиниз! Мезмур 82:6 “Бен ве Баба бириз." Яхуди йеткилилер О’ну ташламак ичин йерден йине таш алдълар. Иса онлара, "Сизе Баба’дан кайнакланан бирчок ийи ишлер гьостердим" деди. "Бу ишлерден хангиси ичин бени ташлъйорсунуз?" Шьойле янът вердилер: "Сени ийи ишлерден ьотюрю деğил, кюфюр еттиğин ичин ташлъйоруз. Инсан олдуğун халде Танръ олдуğуну илери сюрюйорсун." Иса шу каршълъğъ верди: "Ясанъзда, ‘Сиз илахларсънъз, дедим’ дийе язълъ деğил ми? Танръ, кендилерине сьозюню гьондердиğи кимселери илахлар дийе адландърър. Кутсал Язъ да гечерлилиğини йитирмез. Баба бени кендине айъръп дюняя гьондерди. Ьойлейсе ‘Танръ’нън Оğлу’йум’ дедиğим ичин бана насъл ‘Кюфюр едийорсун’ дерсиниз? Еğер Бабам’ън ишлерини япмъйорсам, бана иман етмейин. Ама япъйорсам, бана иман етмесениз биле, яптъğъм ишлере иман един. Ьойле ки, Баба’нън бенде, беним де Баба’да олдуğуму билесиниз ве анлаясънъз." Йуханна 10:30-38 ИЧИНДЕКИЛЕРЬонсьоз
1 Чоджуклук ве Генчлик Дьонеми 2 Бир Ислам Тарикатъ 3 Йолдан Сапмъш Бир Кузу Гиби 4 Илк Гюреш 5 Каранлъктан Сонра Гелен Ъшък 6 Хем Дин Алими Хем Де Хъристиян 7 Йени Ъшъкта Йени Бир Йол 8 Иман Уğруна Дененмелер 9 Хъристиянлар Арасънда Бир Хъристиян 10 Раб Ичин Чалъшмак 11 Памирлерин Ьотеси 12 Кашгар’даки Гьоревин Башламасъ 13 Енгеллер 14 Кашгар’даки Илк Вафтиз 15 Доктор Свен Хедин Гезиси 17 Кашгар’даки Сон Гюнлерим 18 Йол Теджрюбелери 19 Йени Бир Танъшма ве Сонучларъ 20 Кутсал Китап Чевириси 21 Булгаристан’даки Мюслюманлара Мюжде 22 Чешитли Денейимлер ве Берекетлер 23 Филибе. Чалъшма ве Мюджаделе Йълларъ 24 Тюрк Девриминден Сонра 25 Мюджаделе ве Чалъшма. Балкан Савашларъ 26 Дюня Савашъ ве Еткилери 27 Долу Долу Бир Яшамън Сонунда 28 Сьозюн Късасъ 29 Чевирменин Ьозети Еклер Хариталар ЬоНСЬоЗБу китабън кахраманъ олан Хъристиянлъğъ кабул етмиш Мюслюман, 1919 йълънда ьолмюштюр. 1905’теки илк баскъда кенди яшам ьойкюсюнюн 1900 йълъна кадар олан късмънъ актармъштър. Алман Доğу’я Мюжделеме курулушуна катълмасъйла ьойкюсюню битирмиштир ама бу грубун яйъмларънда сонрадан башъндан гечеджек денейимлер де яйъмланмъштър. Мюждеджи Яхя Аветаранян, Алман Доğу’я Мюжделеме грубундан 1918 йълънда айрълъп Потсдам’даки Доктор Лепсиус’ун Доğу’я Мюжделеме грубуна катълър ве яшамъ бойунджа мюджаделесини вердиğи уğрашънъ бьойледже Лепсиус Курумуна еманет едер. Аветаранян’ън ьолюмюнден сонра гьореви сюрдюрмек ичин ен уйгун киши олан Жоханнес Лепсиус, Аветаранян’ън яшам ьойкюсюнюн бютюнюню йени бир баскъ иле яйъмламак истер ама хасталъğъ ве сонра да ьолюмю буну енгеллер. Яйъма хазърлама иши мюжделеме дернеğине калмъштър. Мюжделеме дернеğи, 1900’ден итибарен Аветаранян иле бирликте чалъшмъш олдуğундан ве Жоханнес Лепсиус’ун 33 йълдър йюрютмекте олдуğу генел секретерлик гьоревини артък бен девралдъğъмдан долайъ, иш бана калмъштъ. Хъристиян олмуш бир Мюслюманън садък севгиси иле бирлешен Алман инджилî иман яшамънън гечмиште нелер башарабилдиğинин кайътларънъ сунмакла садедже бюйюк ердемлере сахип ики кишийе каршъ олан гьоревими йерине гетирмиш олуйорум. Оракчълар йорулдукларънда търпанларънъ бир кенара бъракмазлар, кендилеринден сонра геленлере еманет едерлер чюнкю амач юрюндюр ве ялнъзджа юрюню гьормек ичин чалъшърлар. Ей, махсулюн сахиби Раб, юрюню калдъраджак ишчилер гьондер! Потсдам, 31 Март 1930. Риджхард Сджхäфер, Потсдам’даки Др. Лепсиус’ун Алман Доğу’я Мюжделеме Курулушу адъна. БИРИНДжИ БЬоЛЮМ ЧОДжУКЛУК ВЕ ГЕНЧЛИК ДЬоНЕМИ Бен Яхя, Ислам инанджъ ве ьоğретиси алтънда йетиштирилмиштим. Оğлунун канъ уğруна, мюждеси араджълъğъйла бени чаğъранън ве Кутсал Рух’у иле бени икна еденин лютфуну ьовмек ичин башъмдан гечен олайларъ язмая койулдум. Йюджелик сонсузлуклар бойунджа О’нун олсун! Анадолу’да, Ерзурум’да, Сюлейман Ефенди адънда бир Мюслюман яшъйорду; кендиси Вали Есад Паша’нън мюхрюню ташъмакла сорумлуйду. Ики къзъ вардъ, Хатидже ве Мюнифе. Даха генч олан Мюнифе, он ики яшънда ишитме ве конушма йетисини кайбетти. Бир сюре сонра да гьорме дуйусу о кадар зайъфлаштъ ки нередейсе хич бир шей гьоремемейе башладъ. Чаресиз баба бир чок хекиме башвурду анджак докторлар да не япмаларъ геректиğини билемедилер. Сюлейман Ефенди сервети сайесинде ен танънмъш хекимлери гетиртмиш олмасъна раğмен талихсиз чоджуğа хич бири ярдъмджъ оламадъ. Хатидже саğлъклъйдъ, бабасъ тарафъндан Байбурт катиби ве Мюслюманлар арасънда чок танънмъш бир шаир олан Зихни иле евлендирилмишти. Сюлейман Ефендинин хич еркек чоджуğу олмадъğъндан долайъ еркек бир торун истийорду. Хатидже бир оğул доğурдуğунда чок севинмесинин недени бу йюзденди. Факат юч йъл сонра ьолюм, чоджуğу аилесинден айърънджа артък дедесининде о евде яшамасъ ичин бир себеп калмамъштъ. Евини, къзларънъ бъракъп гитти, бир даха да дьонмеди. Бир кач йъл сонра Хатидже, коджасънъ да кайбетти ве саğър, дилсиз къзкардеши иле ялнъз калдъ. Факат къса бир сюре сонра Ерзурум якънларъндаки Хайдари кьойюнден Реджеп Баба адъндаки бир шейх иле икинджи евлилиğини яптъ. Бир кач йъл Ерзурум’да яшадълар. Даха сонра шейх, еши ве балдъзъйла Хайдари’йе йерлешти. Хайдари’де яшарларкен Авренли касабасъндан Ганизаде Али адънда бир адам шейхин мюриди яни ьоğренджиси олмак ичин гелди. Дервишлерин куралларъна ве геленеклерине гьоре бу адам шейхе бир кач йъл хизмет етмек зорундайдъ. Бу арада шейхин аклъна Мюнифе’йи ьоğренджиси иле евлендирме фикри гелди. Али, ьоğретменинин ве даха ьонемлиси ефендисинин арзусуну севинчле кабул етти чюнкю шейх, Али’йе бир оğлунун оладжаğъ ве бу чоджуğун доğумунун тюм аилейи мутлу едеджеğи кеханетинде булунмушту. Мюнифе, 30 Хазиран 1861’де бир оğлан доğурду ве адънъ Мухаммед Шюкрю койду. Шейх ьолдюктен бир сюре сонра Хатидже, къзкардешини ве бакъмъйла тамамен кендиси илгилендиğи чоджуğу да аларак шехре [Ерзурум’а] гери дьондю. Шюкрю юч яшларъндайкен тейзеси ве аннесийле бирликте бир гюн хамама гитти. О гюн орада харика бир шей герчеклешти. Мюнифе ташън юзеринде йъканъркен бирден бире конушмая, чевресиндеки неснелери гьормейе башладъ. Оğлуну чаğъръп куджаğъна алдъ, она сарълдъ, ьоптю ве еве гидиндже она шекер аладжаğънъ сьойледи. Сон судан сонра миндерлерин юзеринде узанарак бухар банйосу яптълар. Къзкардешинин дюзелмесине чок севинен Хатидже, ону уяндърмак ичин янъна дьондюğюнде Мюнифе гьозлерини бир даха ачмадъ. Ьолмюштю. Дженазе ертеси гюндю. Шюкрю тейзесийле бирликте калдъ. Бабасъ хич сесини чъкармадан бу олайдан мемнунду; тейзеси затен чоджуğа чок ийи бакмактайдъ. Бир сюре сонра оğлуну гьотюрмек ичин гелди. Анджак Хатидже, кенди оğлу гиби севдиğи Шюкрю’нюн гьотюрюлмесине диренмекте карарлъйдъ. Бабасъ оğлуну гьотюрмек ичин бир чок дефа даха гелди ама бошунайдъ. Ен сонунда тейзе, бабанън ичери гирмесини енгеллемек ичин капъларъ сюргюледи. Бундан сонра Али вазгечмиш гиби гьорюндю. Евден хатта шехирден биле узаклаштъ, Хатидже артък корума дуварларънъ йъкабилирди. Бир гюн Шюкрю сокакта ойнуйорду; бирденбире бабасъ чъкагелди, ону чаğърдъ ве кенди кьойюне гьотюрдю. Чоджук хич тереддют етмеден бабасъйла гитти. Факат Хатидже, чоджуğу евине гери гетиреджек олан жандармаларъ чаğърана кадар чоджуğун ортадан кайболдуğуну фаркетмемишти. Бу сефер баба, ясаларън кендисине вердиğи хакларъ алмак ичин мюфтюйе гитти. Анджак мюфтюнюн еши иле аркадаш олан Хатидже дуруму о кадар ийи аярламъштъ ки дава хер сеферинде ертеленийорду. Мюфтю, ясайъ мюддетсиз оларак атлатамаяджаğънъ анлайънджа бирбирлерийле евленмелерини ьоğютледи. Меселе бу шекилде чьозюлдю. Али бираз гарип бир инсандъ. Герчеğи билмек ичин сънърсъз бир ачлък дуйуйорду, бу арзусу хич бир заман дойума улашмамъштъ ве хаятънъ мутсуз едийор, она рахатсъзлък верийорду. Дервишлерин фикирлери ону бир илери бир гери сюрюклейип дуруйорду. Бугюн бу шейхле бирликтейсе ярън башка бир шейхин янънда олуйорду; Базен башъбош доланъйорду базен де пара казанмак ичин муска язъйорду. Бир сюре ордуя да хизмет етмишти. Бьойледже бир оğлу биле олдуğу аклъна гелмеден айлар ве йъллар гечти. Еğер Хатидже чоджуğа севгийле бакмаса, кьойюн биринде бабасънън акрабаларънън янънда хич бир еğитим алмадан бюйюйеджеğине шюпхе йокту. Оналтъ яшъна кадар тейзесинин евинде калдъ. Тейзе, кенди гечимини кендиси саğламъштъ ве бабасъ Сюлейман Ефенди’ден калан мирас евлери сатмасъ гечимине каткъда булунмушту. Шюкрю, алтъ яшъндан бери дин алимлери окулуна гитмектейди. Оники яшъна кадар кендисине Ислам ьоğретиси верилди. Бу заманда Мюслюманлък инанджъ, чоджуğун доğасънда кьоклешмишти ве ьомрюнюн илерлейен йълларънда инсанлар бу кьоклери йок едемедилер. Йеди йълда Ислам куралларъна гьоре намаз кълмайъ ьоğренмишти. Тейзе, Ходжанън чоджуğа ьоğреттиклерини хер гюн евде текрарлаттъръйорду чюнкю Хатидже, дини куралларън ве ясакларън чоджуğун аклъна ве йюреğине казънмасънъ истийорду. Шюкрю оникинджи йълънъ битирдиğинде, саğлъğъ даха фазла дерс чалъшмая изин вермейеджеğинден долайъ, аналъğъ ону Гарабед адънда Ермени бир терзинин янъна чърак оларак верди. Хъристиянлардан чок нефрет еттиğине ве динлеринден иğрендиğине хич шюпхе йокту ама Мюслюманлар арасънда алъшълагелмиш бир чок гюнахън Хъристиянларда олмадъğънъ билдиğинден, джамиде беш вакит намазънъ кълма шартъ иле чоджуğу онлара еманет етмишти. Бьойледже Шюкрю ики йъл бойунджа терзилик меслеğини ьоğренди ве еğитимине калдъğъ йерден девам етти. Бу арада Али, Карадаğ савашъ сърасънда аскере чаğрълдъ. Аслънда чаğрълмасъ герчеğе олан севгиси йюзюнденди. Бир кач йъл ьондже Рус савашъ сърасънда ордуда гьорев япмъштъ ама Русларън зафер казанмасъ йюзюнден кенди бирлиğи иле качмъштъ. Сонра о савашта йер алан херкес топландъ ве аскери бир махкеме хузурунда Али’йе неден фирар еттиğи сорулду. Герчеğи сьойледи ве качтъğънъ анлаттъ. Ьонджеки комутанъ, Али’нин хастанеде ярдъм етмек юзере кайдедилдиğини ве даха сонра икиси ялнъз калдъкларънда исе еğер бу ифадейи доğруларса сербест бъракъладжаğънъ анлаттъ. Анджак Али герчеğе баğлъ калмасънън сонуджу оларак саваша гьондерилди. Аскерлик онун ичин олдукча рахат гечти. Сакин яратълъшъндан ве дервишлерле илишкисинден долайъ кутсал бир адам оларак гьорюлмекте. Чоğу заман дуа етсин дийе чатъшмалардан узакта тутулмактайдъ. Хатидже исе евде, ялнъз ве теркедилмиш дурумдайдъ. Шюкрю’йе хабер гьондерип “Буралардан гитмелийиз. Руслар якън заманда Ерзурум’а гиреджек, бизи серсефил ве мухтач бъракаджаклар. Байбурт’а ески коджам Зихни’нин евине гидериз ве кимсе сана зарар вермез” деди. Зихни илк евлилиğинден бир оğул бъракмъштъ ве оğлу сък сък ювей аннесини зиярете гелирди. Бу адам йетенекли бир язардъ ве онун еви Хатидже’йе йува олду, Шюкрю исе ондан чок шей ьоğренди. Факат Байбурт’та бир йъл гечирдиктен сонра Хатидже ьолдю, евлатлъğъ онун ичин чок яс тутту. Бу сатърларъ язан кишинин бен, Али ве Мюнифе оğлу Шюкрю олдуğуму, тейзем ве аналъğъм олан Хатидже’йи ьомрюмюн сонуна кадар севгийле андъğъмъ ачъкламалъйъм. Руслар Ерзурум’у еле гечирдиктен сонра бабамън Ерзинджан’да олдуğуну ве бени гьормек истедиğини хабер алдъм. Бьойледже Ерзинджан’а харекет еттим. Факат вардъğъмда бабам орада йокту. Ону кенди кьойю олан Авренли’де булдуğумда Хатидже’нин ьолдюğюню сьойледим. Сонра бана геледжекле илгили планларънъ анлаттъ. “Артък бурада каламайъз” деди, “Руслар шехримизи еле гечирди.” О гюнлерде бир Русун йюзюню гьормейе даянамаяджак кадар Руслардан нефрет еттиğимден долайъ бабама йюректен катълдъм. “Сахип олдуğумуз хер шейи сатмалъйъз” деди, “ве Баğдат’а ташънмалъйъз; орада имамларън бир чок тюрбеси вар. Айръджа шехирде бир чок дервиш яшамакта.” Гитмекте истексиздим, хер шейден ьондже чок генчтим, денейимсиздим ве бабамън бени насъл бир яшама сюрюкледиğини билемийордум. Илк ьондже евимизи сатмак ве дервиш гийсилеримизи деğиштирмек юзере шехре [Ерзурум’а] гиттик. Ялнъзджа сейидлерин яни Пейгамберин сойундан геленлерин гийебиледжеğи йешил саръкларъмъзъ тактък. О замана кадар даха ьондже садедже бир кез гиймиштим, Хатидже окула гидеркен гийдирмишти. Ходжа саръğъ гьордюğюнде шашърмъш ве насъл олур да йешил сарък такарак окула гиттиğими сормушту. Тейземин вердиğини сьойлемиштим. Сонра джидди бир шекилде “тейзен йешил саръğъ садедже Пейгамбер сойундан гелен кишилерин гийебиледжеğини билмийор му? Гит ве сьойледиклерими она анлат” демишти. Еве дьондюğюмде оланларъ Хатидже’йе анлаттъм. Аилемизин сойу хаккъда ходжанън хич бир шей билмемесине шашмъштъ. Чюнкю Хатидженин мемлекетинде Мухаммед’ин сойундан геленлер, садедже о аиленин ташъябиледжеğи исимлерле танънърлар. Ойса башка юлкелерде кишинин кьокенини гьостерен язълъ белгелер кулланълър. Ертеси сабах тейзем бенимле бирликте гелерек ходжайъ гьордю. Тейзем бабасънън адънъ сьойлер сьойлемез ходжа назик хатта мютевазъ бир давранъша бюрюндю. О гюнден сонра окула гирдиğимде аяğа калкар ве хатта бени хеп янъна отуртурду. Анджак бу илгинин ве сайгънън беним ичин деğил ама йюдже аталаръм ичин олдуğуну ьонемле вургулардъ. Бана гьоре бу шейлери конушмая герек йоктур чюнкю боштурлар анджак Ислам’а инананларън хурафелере ве ьоняргълара не кадар еğилимли олдукларънъ гьостерирлер. Бен де бу конуда онлардан ашаğъ калър деğилдим. Месих’и танъмадан ьондже яшадъğъм сюредже ярарсъз шейлере гювендим ве узун бир сюре сойум, бени Месих’тен узак тутмак ичин Шейтан’ън елинде бир арач олду. Факат бени ьозгюр кълан Куртаръджънън адъна ьовгюлер сунаръм! Сонунда бабам Бекташи Дервишлерине катълдъ ве бени де бу груба яклаштърдъ. Тюм дервишлер гиби бунлар да беденлерини ен бюйюк дюшманларъ оларак гьорюр ве чешитли йолларла беденлерини зайъфлатмая ве арзуларънъ бастърмая чалъшърлар. Йюрюйерек узун йолджулуклара чъкарлар, сък сък оруч тутарлар ве кендилерини есрар 1 ичмейе теслим едерлерди. Аслънда есрар иле инсан руху кендинден гечер ве дервишлере гьоре есрар, яшамън асъл амаджъ олан илахи шейлери дерин дюшюнебилмек ичин ьозел бир йетерлилик казандърър. Намаз ве абдест гиби шекиллере ве тьоренлере тенеззюл етмезлер. Бабам есрар ичерди, бен де айнъ шекилде ичмейе башламъштъм ама хаятъмъ ве генчлиğими техликелерин ен бюйюğюне маруз бърактъğъмън фаркънда деğилдим, билмийордум. Къса бир сюре сонра Ерзурум’дан айръларак Хасанкале’йе гелдик. Сеяхатларимизин хепсинде олдуğу гиби бир дервишин евине уğрадък ве сохбет еттик. Орада чок харика шейлер дуйдум. О замана кадар тюм хаятъмъ садакатле сундуğум Танръ’я куллук етмем пек бир шей сайълмаздъ. Кендими корудуğум бир шей аслънда Танръ’йъ хошнут еден шейлер олмалъйдъ. Сорулар ве шюпхелер олушту бенде ама не заман есрар ичсем хепси чабуджак йок олуп гидерди. Сонра бу йени яшамън доğру ве ийи олдуğуну дюшюнюрдюм. Солук бензими, гайиптен гелен сеслери ве джиğерлеримде хиссеттиğим аджъларъ Танръ’нън тадъ оларак саярдъм. Геледжеğими хич дюшюнмедим, не япмалъйдъм не олмалъйдъм, бунларън йерине дервишлерин яшам тарзънъ там оларак кабул еттим. Хасакале’ден Хънъс калесине ве сонра да Муш’а гиттик; орадан да Битлис’е, Сиирт’е ве Джизре’йе гиттик. Закху адлъ кючюк бир касабада бир кач гюн даха калдъктан сонра бизимле айнъ гьорюшлере сахип бир чок инсанън яшадъğъ Мусул’а вардък. Ьозелликле де чевре кьойлерде бир чок Бекташи Дервиши яшамактайдъ. Фарклъ дюшюндже окулларъна аит олсалар да, чоğунлукла Йолоğлу, ьоğретишлеринде садедже бираз фарклълък вардъ. Сонраки дураğъмъз олан Ербил’де биле бу харабатилер (‘дюнядан качан инсанлар’) иле каршълаштък. Алтънкьопрю’де бендже тюм бу инсанларън ен дюзгюню ве ен сайгънъ олан бир харабатинин евинде калдък. Яшлъ бир адамдъ ве кенди касабасъндаки Сюнни имамлар курумуну йюрютюйорду. Топлулуğунун онун яшам тарзъйла кесинликле алакасъ йокту ве онун гьорюшлери Сюннилердже кутсал сайълан шейлерле шюпхесиз челишмектейди. О анки яшамъмън доğрулуğу иле илгили шюпхелерими анлатмак конусунда она гювендим ама дервишлерин яшамънън даха йюксек бир айдънланма севийесине ишарет еттиğини ачъклаярак бени тамамен икна етти. Топлулуğунун юйелерини неден бьойле бир яшам конусунда тешвик етмедиğи сордуğумда исе онларън бунун ичин йетериндже олгун олмадъкларъ янътънъ верди. Алтънкьопрю’де бабам хаста дюштю бьойледже Мусул’а гери дьондюк. Ийилештиктен сонра ики ай, узун йолджулук япанларън ийи кайнак суларъ иле танъдъğъ Таз-харап’ън маğараларънда калдък. Орадайкен парамъз битти ве сонра зор гюнлер башладъ; дахасъ бабам текрар хасталандъ ве ьолюмю яклаштъ. Бу арада оранън халкъ ичин чешитли дини китаплар копяламъштъм ве бьойледже бени кьойлеринде тутмая чалъштълар. “Бабан ьолюйор” дедилер, “бурада кал. Сана ев ве ихтияджън олан хер шейи веририз. Чоджукларъмъза окума язма ьоğрет; сени ьозел бир шекилде ьодюллендиририз.” Араларъндан бир шейлер окуябилен чок аз киши вардъ, онлар да затен чок аз окума билийорду. Бир кач гюн сонра бабам ийилешти. Халк риджасънъ текрар билдирмесине раğмен бабамла бирликте Ерзурум’а дьондюм чюнкю булундуğумуз йерин иклими чок съджактъ ве бабам ичин саğлъклъ деğилди. Ерзурум’да да пек узун сюре калмадък, къса бир сюре сонра бабамън кьойюне йол алдък. Къш гелдиğинде бабам, рухсал кардеши оларак сайдъğъ 120 яшъндаки бир дервиши гьормейе гитти. Кар йолларъ кападъğъндан бахара кадар гери дьонмеди. Бен де Хатидже’нин евлендиğи шейхин къзкардеши олан Бехджет Ханъм адънда бир акраба иле калдъм. Бу кадън окума язма билийорду ве ийи конушма йетенеğи чевресиндеки инсанлар ичин еткили бириси олмасънъ саğламъштъ. Йолоğлу тарикатъна гирдиктен сонра коджасънъ, оğулларънъ ве гелинлерини, беним амджаларъмдан бирини ве бир кач комшусуну бу ьоğретийе казандърмъштъ. О кьойде даха якън акрабаларъм олмасъна раğмен тарифсиз незакети иле евинде калмам ичин ъсрар етти. Къса заманда бени оğлу гиби севди ве съклъкла берабер окур, сьойлеширдик. Бабам да Йолоğлу ьоğретисини кабул етти ве шимди дюшюнюйорум да зевклерийле ве махрумийетлерийле там бир гезгин хаятъ сюрмемин недени Йолоğлу ьоğретисинде хузур булмам ичинди. Каталог: bilgi bilgi -> English computer words – İngilizce bilgisayar sözcükleri – Английски компютърски думи bilgi -> Мехмед Шюкрю Изтегляне 3.3 Mb. Сподели с приятели:
|