Ямбол, 2008 с ъ д ъ р ж а н и е

4.1.История на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА

4.2.Контекст на управление
5.ЦЕЛИ КОИТО СЕ ПОСТАВЯТ СЪС СТРАТЕГИЯТА ПРЕД ОБЩИНА ТУНДЖА.

5.1.Главна цел

5.2.Описание на главната цел като желано състояние.

5.3.Съществуващо “Ноу хау” и стратегията на Община Тунджа към конкретния обект – ЕРКЕСИЯТА. Полезен чуждестранен опит.

6.1.Последствия от политиките на управление на национално, регионално и общинско ниво върху ценностите, предвидени за опазване и развитие с тази стратегия. “Пропускането на шанса” – обичайна управленска практика у нас.

6.2.Реални опасения

6.3.Влияние върху съхранението и развитието на обектите на културно-историческото наследство.

6.4.Ценностите като критерии на пилитиките на управление.
7.ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО ЗА ЦЕЛИТЕ НА ТУРИЗМА – ПРИНОС КЪМ МЕСТНАТА ИКОНОМИКА И КУЛТУРА.

7.1.Особености на културните туристи

7.2.Обекти на природното и културно-историческото наследство в Община Тунджа, улесняващи изпълнението на стратегията.

7.3.Туризъм

7.4.Международни тенденции и сегменти на развитието, които ще окажат влияние върху избраната стратегия на Община Тунджа за ЕРКЕСИЯТА

7.5.Използването на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА на територията на Община Тунджа за развитие на туризма.

7.6.Земеделие и културен туризъм

7.7.Връзката между старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА и общностите около него

7.8.Части, отворени за посещение – първи етап

7.9.Възможности за намеса. Избор на възможност.

7.10.Местоположение и избор на отсечка от вала за реконструкция

7.11.Реконструкция на част от старобългарския вал ЕРКЕСИЯТА с проход, порта-кула и подвижен мост на територията на съвременната община “Тунджа”

7.12.Достъп
8.ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ УКРЕПЕН ВАЛ ЕРКЕСИЯТА ЗА ЦЕЛИТЕ НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ

8.1.Интерпретация и интерпретативна инфаструктура

8.2.ЕРКЕСИЯТА като символ

8.3.Формалният аспект на интерпретация на ЕРКЕСИЯТА

8.4.Музеите и интелектуалният достъп (роля на музеите за управлението на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА

8.5.Образование

8.6.Запазена търговска марка “ЕРКЕСИЯТА”

8.7.Сертификати

9.1.Стъпаловидно поставяне на целите чрез краткосрочни планове за действие.

9.2.Поставени управленски цели през следващите 10 години

( 2008-2018)

9.3.Основни цели за Община Тунджа

9.4.Основен ограничител с дългосрочно въздействие върху целите.

9.5.Попътни цели ( 2008-2013)
10.СТОПАНИСВАНЕТО – ПОДХОДИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ И РОЛЯТА НА ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ.

10.1.Координация.

10.2.Спонсориране.

10.3.Мониторинг и мерки относно качеството на изпълнението. Създаване на система за наблюдение и контрол (мониторинг).

10.4.Годишен доклад за напредъка

10.5.Публичност

10.6.Стимулиране. Мемориален (награден) знак на Еркесията

10.7.Проучвания и разширяване на разбирането за старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА.

10.8.Определяне и социализация на културното наследство на Обшина “Тунджа” в подкрепа на стратегията

10.9.Анализ на инфраструктурата

10.10.Определяне на обекти за културен туризъм

10.11.Проекти за консервационно-реставрационни работи и адаптация на конкретни паметници на културата.

10.12.Създаване на система за библиографско и информационно обслужване.

II. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
11. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2008-2013

11.1.Предварителни процедури по представяне на “Еркесията” за запазване

11.2.Проекти за нови обекти

11.3.Изработване на инвестиционна програма

11.4.Определяне на трудови ресурси
12.ОРГАНИЗАЦИОННИ СТЪПКИ (2008-2009 г.)
13.ВЪЗМОЖЕН ВРЕМЕВИ ПЛАН-ГРАФИК 2008 – 2013
ПРИЛОЖЕНИЯ:
Приложение №1

СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМЛЕНО-ОКОПНИ ЗАЩИТНИ УКРЕПЛЕНИЯ – ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ВЪВ ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, VII-X в. сл.Хр. (справка)

СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ПОГРАНИЧЕН ВАЛ ЕРКЕСИЯТА (календар на събития) (VІІ – ХХІ ВЕК

РЕФЕРЕНЦИИ - ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА, ДОКУМЕНТИ И АВТОРСКИ РАЗРАБОТКИ

ОПИС НА ПРИЛОЖЕНИТЕ СХЕМИ, ФОТОГРАФИИ, ИЛЮСТРАЦИИ И КАРТЕН МАТЕРИАЛ.

ЛИЧНОСТИ, КОИТО СА ПОТЪРСЕНИ, ПРИВЛЕЧЕНИ И ПОДПОМОГНАЛИ РАЗРАБОТКАТА НА СТРАТЕГИЯТА И ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ

Старобългарският укрепен вал ЕРКЕСИЯТА, участък от който е на територията на от Община Тунджа, Ямболска област е национален културен паметник. Стойностното му възприемане , възстановяването и устойчивото му развитие са част не само от общинското и националното културно наследство. Той достойно се вписва в широката рамка на Обединена Европа и света.

Старобългарският укрепен вал ЕРКЕСИЯТА в различните исторически периоди е ценен по различни причини: необходимост от отбрана, държавна граница, утилитарни функции, граница на имоти, знак за съществуването на независима българска държава, археологическа стойност, знак за устойчиво присъствие на дадена територия и национален паметник на културата.

Задачата, която с приемането на тази стратегия ще бъде поставена пред Община Тунджa, е поетапното превръщане на ЕРКЕСИЯТА в част от общинското, националното, европейското и световното културно наследство.

Петте опорни точки на тази разработка са:

• Да запази националния културен паметник на територията на община Тунджа, Ямболска област като значимо и символично наследство от Първата българска държава, която в епохата на неговото създаване е и една от най-големите европейски държави;

• Да защити - и където е възможно, да развие автентичната обстановка, ландшафта и наличните останки, които образуват цялостната отбранителна инфраструктура;

• Да поощри, развива и направлява траен интерес и мотивация за посещение на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА;

• Да извлече максимални облаги за населението на община “Тунджа” от съхранеността на националния паметник като го приобщи активно към неговото възстановяване, разработване, развитие и използване в условията на членство на Р.България в ЕС.

• Да запази приоритета на Община Тунджа и Международния търговски и културен център •ГЕОПАН•в лансирането на идеята и стратегията, като осигури водеща роля на това публично-частно партньорство в последващите проекти и дейности.


2. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА ОТ ОБЩИНА ТУНДЖА ЗА ЧАСТ ОТ ЕРКЕСИЯТА.

Туризмът не признава държавни, областни и общински граници. Това във висока степен се отнася до културния туризъм и особено за Югоизточна Европа. Ключова роля в съвременния културен туризъм играят културните маршрути - културните пътища, които от векове свързват природни и културни ценности, преодолявайки границите. Затова културният туризъм не е капсулиран, а отворен, гъвкав и интегриран. Югоизточна Европа представлява неделим кръстопът на цивилизации и общи културни феномени, свързани с общи културни пътища.

Културният туризъм в Югоизточна Европа се развива в единното европейско културно пространство със свързващата роля на европейските културни маршрути. Важна предпоставка е досегашната ценна изследователска и практическа дейност за опазване и използване на културното наследство на страната, региона и община Тунджа.

Значителна насърчаваща роля за начинанието на Община Тунджа има Кампанията на Съвета на Европа - “Европа, общо наследство” и Европейските дни на наследството за изява на общите корени на културното наследство на региона и на чувството за принадлежност към общото европейско наследство.

Освен насърчаваща роля на отделните европейски кампании за културното наследство някои решения имат за страната ни силата на предписания и препоръки, които трябва да бъдат изпълнени.

• Резолюцията на IV та Европейска конференция на Съвета на Европа (Хелзинки, май 1996), Резолюцията на 12-та Генерална Асамблея на ИКОМОС и Международната харта за културен туризъм на ИКОМОС (Мексико, 1999), открояващи възможности за рационално използване на културното наследство и за превръщането му в стимул на устойчиво регионално развитие;

• Стабилизирането на Югоизточна Европа по отношение на опазването и развитието на нейното културно наследство и за изследване на проблемите на културните маршрути и културния туризъм в рамките на: Пакта за стабилност на Югоизточна Европа, Плана за действие за Югоизточна Европа на Съвета на Европа, програмите на ИКОМОС (особено на неговите международни комитети за културни маршрути и за културен туризъм и на националните комитети на Испания и на страните от Югоизточна Европа), инициативите на Фондация Крал Бодуен (особено на неговата програма Living Heritage);

Приетите национални стратегически и програмни документи на ниво Р.България, Югоизточен икономически район на Р.България, област Ямбол и община Тунджа също имат значение за очертаването на по-съвременно разбиране за културно-историческото наследство. В тях са залегнали редица нови постановки, ориентирани към превръщане на културното наследство в стимул за устойчиво регионално развитие. Те са важни за разработваната стратегия:

- една от благоприятните предпоставки за осъществяването на общинска стратегия по отношение на старобългарския укрепен вал Еркесията е наличието на богат, но непознат и неизползван у нас чуждестранен опит за аналогичен обект – Адриановия вал в Англия.

Приемайки културата като ресурс, на чиято основа се развиват широк обхват дейности с различно значение за различните хора, в тази стратегия ние възприемаме следното работно определение за културно-исторически туризъм:

Културно-историческият туризъм – това са дейностите, които ще помогнат на туриста да разбере уникалността на вала Еркесията. В тях се включва историческото и природното наследство, културата и изкуството, стилът и условията на живеене в древните и съвременните поселения в района, характеристиките на хората, дейностите и събитията, т. е. всичко онова, което интерпретира културата и природата като изражение на неразривността на общочовешкото и локалното.

Това определение се приема от нас като основно работно понятие по няколко причини:

•То обхваща пълния набор дейности и интереси, които туристите биха имали във връзка с ЕРКЕСИЯТА

•Формулирано е от гледна точка на търсенето – т.е. отчита желанията и очакванията на туристите – спрямо предлагането

• Отразява важността на предлагане на достъп до културния паметник.

• Интерпретира културно-историческото наследство на Община Тунджа по начини, които носят полза на туристите и местната общност.

През 1999 г. ИКОМОС – България лансира транснационалния проект “Културни маршрути на Югоизточна Европа” в рамките на кампанията на Съвета на Европа “Европа, общо наследство” с финансовата помощ на Програма ФАР BG 9606 – Фонд за развитие на изкуствата в подкрепа на българската култура; Фондация “Крал Боудуин”; Фондация “Отворено общество” – Програма “Изток-Изток”;правителствени институции и неправителствени организации от Югоизточна Европа.

През 2000 г. група експерти от всички страни на Югоизточна Европа предложиха първите карти на културните маршрути на региона като основа за регионален културен туризъм.

През 2005 г. идеята на експертите бе оценена от политиците - на регионалния форум във Варна "Културни коридори на Югоизточна Европа" те приеха Декларацията от Варна, в която заявиха политическа воля за сътрудничество именно за такъв тип културен туризъм. Това създава отлична основа за реални действия за Община Тунджа в полза на ЕРКЕСИЯТА и областното общинско културно наследство.

Сега инициативата е в ръцете на регионалните и местните власти в партньорство с бизнеса. Именно те са главните двигатели за изграждане на конкретни интегрирани регионални туристически продукти по националните, трансграничните и европейските културни маршрути.

Това е приоритетна задача и на оперативната програма "Регионално развитие" за усвояване на европейските структурни фондове в България.

Тази програма дава и насоките за нов управленски подход към старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА.

на снимката: ЕРКЕСИЯТА

© ДА “Тракия” - Геопан


3. КУЛТУРНИ КОРИДОРИ, КУЛТУРНИ МАРШРУТИ И РЕГИОНАЛНИ МРЕЖИ:
Югоизточна Европа има хилядолетна история и култура. Като кръстопът на цивилизации през вековете, регионът играе значима роля в естественото свързване между Изтока и Запада. Това обяснява богатото разнообразие на културно наследство на този регион, който притежава изключителни културни ценности с уникална идентичност – между тях 54 обекта са от Световното наследство. Регионът има забележителен културен интегритет, знак за общи исторически корени, вътрешни връзки и взаимни влияния.

Запазеното културно-историческо наследство формира ясно очертани културни коридори, които са прокарвани в продължение на хилядолетия или преди столетия. Това са запазените и до днес оси на вековни културни и икономически връзки в региона, които включват материалното и нематериалното културно-историческо наследство на страните и народите в тази част на Европа. Те са не само живата памет на цивилизациите в този регион, но са и един от най-здравите връзки между народите, които го населяват.

Тези културни коридори не признават граници. Те започват от Адриатика, преминават през няколко страни и завършват при Черноморието. Или започват от Средиземно море и стигат до Карпатите. Други пък следват течението на река Дунав. Тези коридори датират от различни епохи, създадени са от различни цивилизации, но те са тук, на нашите земи и са наше най-ценно наследство, с което ние можем и трябва да се представяме пред света като една от люлките на световната цивилизация.

Именно тези културни коридори през последните години се разглеждат като изключителен културен феномен, който разкрива нови политически, икономически и социални възможности за развитие на страните в региона. От една страна те представят система от културни ценности и исторически връзки, създадени от културния обмен и диалог между страните от региона. От друга страна те могат да станат цялостен културен и туристически продукт, включващ в едно културните ценности и съответната туристическа, транспортна и информационна инфраструктура.

Сегашното състояние на културното наследство в региона, обаче, е обезпокоително. То е обектно фрагментирано и като че ли съществува само за себе си, в някаква изолирана среда, а културните коридори са затворени за него. В повечето случаи това уникално културно наследство е слабо познато в Европа, в света, а дори и в самия регион. Липсва достатъчно ефикасно регионално сътрудничество за координирано опазване и използване на съществуващия културен ресурс.

Отчитайки това, страните от региона все по-ясно осъзнават, че са необходими общи усилия за координирано разкриване, опазване, устойчиво използване и популяризиране на богатото културно наследство в Югоизточна Европа, за изграждане на модерна регионална система за културен туризъм, интегрирана в европейска система, за използване на потенциала на културното наследство за устойчиво регионално развитие.

Този потенциал може да бъде реализиран само ако в региона се постигне единно действие на всички участници, имащи отношение към културното наследство: политици, експерти, бизнесмени и широката общественост.

Културните коридори, в които попада община Тунджа са три:

1. Културният коридор: Молдова – Румъния – България – Гърция ; Турция.

2. Културният коридор ВИА – ПОНТИКА.

3. “Диагоналният” коридор

Веднага трябва да добавим, че общината е привилигирована – тя е от малкото европейски и български общини, които са истински кръстопът на културите, а старобългаския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА е може би единствения паметник у нас, който е разположен на три културни коридора.

Координираният туристически мениджмънт в рамките на регионална мрежа от общи културно-туристически продукти, реализирани по протежение на традиционните поклоннически пътища и туристически дестинации би разкрил пълното богатство на описвания културен феномен и би повишил конкурентността на туристическия пазар в региона като цяло.

Обратно, фрагментирането на културно-туристическия пазар в локалните рамки на отделните страни и региони ще има частичен и непълен ефект, при което голям дял от културния ресурс ще остане непознат, недостъпен, неоползотворен.

При поставянето на въпроса за регионалните културни маршрути се обръща внимание върху всичко онова, което един турист може да види, ако не изчерпва културния си интерес само с Еркесията.

Става дума за задоволяване на неговите интереси и към други обекти на културното наследство (например, стенописи по църкви, иконостаси, икони и иконни сбирки, които са в музеите и извън тях, или архитектурни паметници по маршрута) или съвременни културни прояви (като актуални художествени събития, фестивали, събори, фолклорни празници и т.н). Макар, че тази точка се разглежда и в други раздели от стратегията, нейният разновремеви обхват налага тя да се представи детайлно и отделно след допълнителна разработка. Още повече, че успоредното обхващане на различни обекти от културно-историческото наследство на територията на Община Тунджа в една обща стратегия за развитието на туризма ще има смегчаващ ефект по отношение на все пак доста продължителнато време, необходимо за реставрация и експониране на Еркесията и за решаването на възникващите задължителни инфраструктурни проблеми, свързани с използването й.

“ЕРКЕСИЯТА” ще стане център за по-обхватно и по-детайлно усвояване на културното и природното наследство на територията на Община Тунджа.

По-важно е, че местоположението на Еркесията на територията на Община Тунджа благоприятства включването на този паметник като средищно ядро на мрежа от няколко основни пласта на културно-историческото наследство, разпръснати на доста обширна територия от Югоизточния район на България: а) праисторически поселения (основно в Старозагорския и Новозагорския регион, включително музейните сбирки на праисторическа керамика); б) мегалитни паметници с няколко основни ядра: Перперикон и Татул в Кърджалийско; долмените в Сакар с централно ядро Българска поляна, Хлябово, Сакарци, Младиново; крепостта Палеокастро с каменните кръгове “слънца” до Тополовград; мегалитите в Странджа; в) тракийски гробници и светилища, (проучването и разкриването на някои от които предстои), като тези при Александрово и Мишкова нива са от първостепенно значение; г) важни градски центрове, зародили се по време на тракийските царства – Стара Загора, Кабиле и Дебелт; народната архитектура на Странджа с ярко изразени средновековни корени; д) уникални природни дадености и резервати, предимно в Странджа планина и много други паметници.

Еркесията е най-голямото и най-известното от окопните защитни землени укрепления на юг от река Дунав, в ареала на обширната територия на България през VIII – X век. Той е част от системата на защитните валове, изградени във всички гранични и буферни зони на българската държава. Известен е на византийските и чуждите хронисти от средните векове, защото е действителна охраняема граница на България с Източната Римска империя (Византия). Освен военноотбранителната си функция, Еркесията е и добре уредена митническа граница. През нея се осъществяват търговските и културни връзки с Византия чак до края на X и началото на XI век.

Общата дължина на съоръжението е 148 км. Тя е измерена от нас по линията на неговия насип с начало от брега на Бургаското езеро (южно от кв. Горно Езерово) – с. Дебелт – с. Житосвят – с. Люлин – с. Симеоново – с. Тенево – с. Генерал Инзово – с. Овчи кладенец – с. Обручище – с. Навъсен десен бряг на р.Сазлийка, преди вливането й в р. Марица със съвременни картометрични способи. Естествен е въпросът, който можем да си зададем днес, кога е изградена тази фортификационна линия. Мненията и заключенията на изследователите по този въпрос сочат широк диапазон от време – от 20-те години на VIII век до към 20-те години на IX век (К. Шкорпил, К. Иречек, Дж. Бъри, В. Златарски, Н. Благоев, Д. Овчаров, __________

*Подробна културно-историческа справка е дадена в приложение към стратегията

Р.Рашев) и дори и след 927 г. ( В. Аврамов).

В нашето съвремие има добре запазени части от Еркесията само в нейната източна част от с. Дебелт, през Бакаджиците до към р. Тунджа. Големи части от западната Еркесия и особено от Малката Еркесия са силно заличени. Валът е обявен за паметник на културата с национално значение с Постановление №1711/1962 г. на МС. Интерес за туриста, изследователя и любознателния посетител представляват участъците при с. Дебелт (обявен в ДВ бр.63/1978 г.), включени в археологическия резерват Деултум – Дебелт, валът и земления лагер при с. Люлин и землените укрепления при с. Тенево.

Макар и изоставен през по-късните векове, с мащабните си очертания старобългарския укрепен вал не остава незабелязан от пътешественици, военни топографи и специалисти. ЕРКЕСИЯТА е изобразена по цялото си протежение в Генералщабна крта на Балканския полуостров, М 1:200 000, издадена във Виена, 1880 г. Източната част на съоръжението е картографирано от руските военни топографи в Карта на театъра на военните действия на Балканския полуостров, във войните 1877-1878, М 1:126000, издадена в Санкт Петербург, 1884 г. През 1892 г. излиза от печат Карта на България с прилежащите ней държави, М 1:420 000, съставена под редакцията на ген. А.Кривошиев. В нея ЕРКЕСИЯТА е изобразена изцяло до левия бряг на река Сазлийка.

Несъмнено, Еркесията е едно от най-старите отбранителни съоръжения на територията на Европейския континент, което няма адекват в средновековна Европа. По своите измерения и по смисъла на своето предназначение то е внушителен паметник на българската държавност и култура, маркирал границата на България с Източната Римска империя. И днес ЕРКЕСИЯТА е едно от забележителните древни отбранителни съоръжения в територията на обединена Европа на границата й с Изтока. Не само по своите размери, а по смисъла на своето предназначение, старобългарския укрепен вал е изключителен паметник на българската държавност и култура през Средновековието, който трябва да бъде запазен.



Карта на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА в Община Тунджа, Ямболска област в М 1:100 000, 2008 (Геопан & КартПроект)

На територията на Община Тунджа са картирани 51 км от старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА. Повече от 30% от националния паметник на културата са разположени в тази част на Източна Тракия. Валът в Община Тунджа заема 1,1 кв.км или 110 ха – значителна площ за общината.

На картата са нанесени и паметниците на културата – крепости, могили и селища разположени в близост до вала.

Съоръжението е видимо и днес, както на терена, така и от космоса като свързва по неповторим начин Черноморското крайбрежие с долината на р. Марица и по този начин обединява с една хилядолетна връзка днешните български общини – Бургас, Средец, Карнобат, Стралджа, Тунджа, Гълъбово и Симеоновград.

У нас за жалост различните аспекти на националното наследство са предмет на много държавни и научни органи и на различна нормативна база. Оттук и липсата на комплексна оценка както за опазването и усвояването им, така и за взаимодействието им. Нанасянето върху карта или схема на разнородни по характер ценности все още не ги прави оценена и взаимодействаща система. Ако наистина искаме да използваме това с което разполагаме, трябва да изградим реални механизми на взаимообвързаност. И като нормативна уредба, и като партниращи институции, и като органи на охрана и експлоатация

Друг голям български парадокс е липсата на реална оценка на стойностите. В национален мащаб е нужно цялостна преоценка на регистрираните и декларираните паметници на културата. Това се налага и поради диспропорциите и увлеченията по определени исторически периоди при проучването им от по-ранни години, втори път поради масовата загуба на ценности.

Където и да погледнем на територията на България ще открием непроучени, неоценени и неусвоени за туристическата индустрия свидетелства на историята.

Наличието на един толкова значим паметник на българската държава на територията на Югоизточна България и по-специално на Община Тунджа изисква ново интегрирано проучване и преоценка на стойността на природното и културното наследство в региона и въвеждането на съвременен интердисциплинарен подход за опазването и усвояването му.

Общата граница с Република Турция, която вече е и граница на ЕС и близостта до Република Гърция, предстоящото въвеждане в експлоатация на ГКПП Лесово – Хамзабейли, както и установените редовни контакти между институции и хора от двете страни на границата са основа за съвместни проекти от общ интерес в инфраструктурата, съвместни предприятия и търговски отношения, опазване на околната среда и развитие на туризма, представяне на културно-историческото наследство и традиции. Това ще доведе до развитие на икономиката и подобряване на живота на хората край границата, в съответствие с европейската цел за регионално сътрудничество. Тази възможност важи в пълна сила за ЕРКЕСИЯТА, но изисква нов подход и нова технология на управление.

Необходимостта от разработване на стратегически насоки за развитие е заложена в Закона за регионално развитие и съответства на изискванията за дългосрочно планиране на развитието и програмиране в контекста на регионалната политика на Европейския съюз. Стратегията за развитие е основен инструмент за формиране на цялостна дългосрочно ориентирана политика за регионално развитие, съобразена с националните, регионалните и общински приоритети.

Основната дългосрочна цел на тази стратегия е: да се признае старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА като паметник на европейското културно наследство (за какъвто е обявен археологическият резерват Дебелт). Историята на Източната Римска империя включва и създаването на голямо европейско държавно устройство в съседство - Първата българска държава на Балканите. Този подход не само ще маркира един все още недостатъчно признат културен пласт на българската народност и държавност, следите от който са съхранени освен в Република България и на териториите на днешна Русия, Украйна, Грузия, Молдова и Румъния. Необходимо е да се направи проучване за евентуално вписване в листата на Световното природно и културно наследство. Вписването в регистъра на ЮНЕСКО по аналогия на Адриановия вал може бъде формулирано по следния начин за старобългарския укрепен вал: “Построен на границата между Източната римска империя и Първата българска държава, 148-километровия вал ЕРКЕСИЯТА е великолепен пример за организацията на голяма военна зона в провинция Тракия, която илюстрира геополитическите подходи и стратегия, както на прабългарите, така и на Източната римска империя”.

Така формулираната дългосрочна цел съдържа няколко подцели, които се определят от слоевете на значимост на ЕРКЕСИЯТА. Трябва да се има пред вид, че тези слоеве на значимост са в зависимост от времето и конкретната геополитическа и историческа ситуация. Но те всички представляват някаква форма на предаване на опит, включително на опит от едно поколение на друго. Различните слоеве на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА са:

Необходимо е да се има предвид, че икономическата и някои други съвременни ценности не могат ясно да се дефинират като допринасящи за значението на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА към 2008 г. Икономическите и съпътстващите ги подцели ще се проявят през периода на публичното съгласуване, тяхното огласяване и реализацията на тази стратегия.

В ядрото на посещението се крие задоволяването на всички критерии, които ще направят старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА желана туристическа дестинация, в близост със Западното черноморско крайбрежие, влиянието на чийто потенциал е много благоприятно, но слабо използвано за развитие на хинтерланда на Източна Тракия. За да очертаем особеностите на основния двигател е необходимо да разгледаме предпоставките и механизмите за създаване на принадена стойност чрез културния туризъм след като опишем главната цел на стратегията като желано и постижимо състояние за Община Тунджа.

В тази стратегия близкото бъдеще на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА се вижда в превръщането му в дълготраен фактор за устойчиво развитие - комплекс от множество открити и (още) неоткрити паметници, кътове за почивка, музей на открито, къщи за отдих, различни културни и хранителни заведения, маршрути и удобства за различни форми на туризъм, съпътстващ комплекс от периодични културни събития и постановки.

От инфраструктурна гледна точка участъкът от Еркесията, който е част от територията на Община Тунджа, трябва да се превърне във вълнуващо и желано за посещение място, което има осигурени транспортни комуникации и транспортни средства, паркинги, интерпретативна структура и достатъчно публично пространство. От значение е усещането за уют, който следва да бъде осигурен на всички събития и инициативи. Това усещане ще развие и затвърди потребността от посещение, както на местната общност, така и в цяла Източна Тракия. Освен всичко, тъй като Община Тунджа е нова административна структура, старобългарският укрепен вал ЕРКЕСИЯТА ще играе роля и на системообразуващ фактор за региона на Община Тунджа и Източна Тракия.

Особено благоприятно за това е неговото кръстопътно положение, както на основни транспортни потоци по диагонала София – Истанбул, от Североизточна България към Свиленград, така и с все по-засилващото се значение на пътя София - Бургас през Ямбол и Средец. Изтъкнахме вече мястото му в мрежата на културното и природното наследство в Югоизточна България .

Всичко това означава: да се използва специфичната теренна “протяжност” на вала, за да се развие богато нюансирана многофункционална среда, която да даде нов живот и нова производителна функция на този най-голям паметник от Първата българска държава, който днес е изцяло на територията на Р. България. Още повече, че в тази насока има изключително полезен европейски опит.
5.3. Съществуващо “Ноу хау” и стратегията на Община Тунджа към конкретния обект – ЕРКЕСИЯТА. Полезен чуждестранен опит.

Една от благоприятните предпоставки за осъществяването на общинска стратегия по отношение на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА е наличието на богат, но непознат и неизползван у нас чуждестранен опит с аналогичен обект – Адриановия вал в Англия. Адриановият вал е построен след 122-та година от новата ера за укрепване на северната граница на Римската провинция Британия. Изградената стена пресича най-стръмните части на страната и е дълга 117 км., т.е. с 25 км е по-къса от ЕРКЕСИЯТА. До влизането на България в ЕС, Адриановият вал е най-дългия укрепен вал в Европа.

На основание на обсъжданите между 1976 и 1984 г. два последователни доклада с предложения, бива приет управленски план за действие. Още от самото начало проличава специфичния английски подход към Адриановия вал, който се отличава с интегритет на отношението към природно и културно наследство. През 1987 г., след няколко годишна подготовка, английското правителство с помощта на заинтересовани неправителствени организации, успява да впише Адриановия вал в листата на световното културно наследство.

Уместно е да отбележим (от гледна точка на интересите и намеренията на община Тунджа), че включването в списъка на световното културно наследство не осигурява нужните ресурси за усвояване и развитие на Адриановия вал. То не носи също така и специален статут, от който да произтича някаква голяма практическа полза. Проученият от нас английски опит на равнище местно управление показва обаче, че признаването на Адриановия вал за част от световното културно наследство укрепва местното чувство за значимост и влияе бавно, но сигурно за привличането на инвеститори и заинтересови предприемачи не само от Англия, но и от други страни.

Внимателният анализ на английския опит показва, че в началото управлението на толкова голям паметник, като Адриановия вал е минал през етап на така наречения “управленски хаос”. ЮНЕСКО и ИКОМОС, които следват твърдо своите критерии за световно наследство, принуждават местните власти да съгласуват различните териториални планове, да ги обсъдят и да положат основите на устойчива стратегия за бъдещето.

В това отношение голяма роля е изиграло създаването на координационен център – малък високопрофесионален екип, който успява да съгласува всички планове и през 1996 г. да постигне създаването на план за управление на Адриановия вал. Този план е подновен с широка подкрепа през 2002 г., а в изпълнението му започва да се налага екипен подход, който дава много бързи резултати.

Координационният център инициира създаването на маркетингова стратегия за вала през 1994 г. Изпълнението на тази стратегия не само препоръчва, а и формира разнообразни партньорства в сферата на туризма. През 1995 г. е назначен и главен мениджър на проекта.

Интерес представлява формата на собственост на територията на Адриановия вал. Само 10% от територията се притежава от организации, отговорни за опазването на природното и културно наследство - Енглиш Херитаидж, Националният тръст, Нортъмбърлендския Национален Парк, както и някои английски общини. Собствеността на останалите 90 процента варира и отговаря на специфичните английски условия и законодателство. По-важният извод за нас е, че английския опит показва категорично, че планът за управление на Еркесията, дори само в часта на Община Тунджа, трябва много внимателно да отчита формите на собственост.

Това е било отправно начало на английския ръководен екип. Може би затова той стартира своята работа със създаването на серия от информационни брошури, табели, карти, гидове и интернет страници, които обясняват Адриановия вал и плана за управлението му. Едва след тази рекламна и информационна кампания се извършват предварително планирани разкопки и се пристъпва към изграждането на музей, както и на специална комисия от високо компетентни научни работници и авторитетни общественици.

Особено интересен за Община Тунджа е английският опит за формирането на културен и изследователски интерес. Интересът на изследователите на Адриановия вал и техните публикации пораждат т.нар. ”научен туризъм”. Без да надценяваме неговата роля (тъй като в Англия основните причини за посещенията на Адриановия вал са туристически, а често отправна точка е и специфичния английски интерес към този земеделски район) трябва да кажем, че в нашия случай академичният интерес може да бъде използван много резултатно за Еркесията.

Проучването ни за Адриановият вал показва, че е постигнато постепенно преливане – много от фермите в района му постепенно са се превърнали в къщи за нощувка и прехрана. Голяма част от конете, използвани за земеделска работа, бързо били преподготвени и поставени на разположение на туристите за предприемане на конни обиколки и по-продължителни преходи по трасето на вала.

Целият му хинтерланд е подчинен на предлагането на туристически услуги и съпътстващите ги удобства, развлечения и удоволствия. В близост на вала са изградени три големи хотела, малки магазинчета, ателиета и занаятчийски работилници.

Най-голямо събитие е ежегодното преминаване на Адриановия вал по цялата му дължина. Изключително добре уредената транспортна мрежа улеснява посещението. Подсигурени са и специални рампи за хора с увреждания. Това става след излизането на Закона срещу дискриминация на хората с увреждания през 1994 г. Характерно за Англия е, че посещението на Адриановия вал налага заменянето на автомобила като средство за придвижване с пешеходство, с придвижване на коне или с велосипеди. За целта са създадени успоредни трасета, които носят всички улеснения за многобройните туристи.

Американско изследване на Адриановия вал показва, че основният мотив за посещение на вала е бягството от града. Особено ценени са автентичните туристически услуги, които създават голямата слава на Адриановия вал – гладиаторските игри, включително специалната подготовка, изработката на доспехи и осигуряването на инструктори.

Тук следва да се спомене и друг чужд опит, който може да бъде напълно приложим в български условия, например, сеченето на персонална възпоменателна монета при посещение в литовски замък. Възможно е и изграждането на кулинарен център в някое от заведенията в района на вала, с постоянно функционираща кухня с автентични местни рецепти, а защо не и с яденета, които представят обичайното хранене на прабългарите (и със съпътстваща продажба на книги с въпросните рецепти) и др.

Адриановият вал е гигантски не само национален, но и европейски културен център и средище на различни периодични прояви – фестивали, състезателни преминавания на стената и специализирани турове за любители на историята, колоезденето и на конните преходи.

На основата на регионална марка свързана с Адриановата стена и създаденото лого, разцъфтяват различни местни малки бизнес идеи. В този смисъл вала в Англия играе и ролята на бизнес–инкубатор.

На тази основа, например, е създаден популярният Адрианов пазар, като повече от предлаганите продукти търсят връзка с автентичната римска култура. Пазарът се оживява с любопитни търгове. Широко се употребява специалния печат “Адрианов вал”, с който се подпечатват различните местни продукти като символ на достоверност, качество и неумиращ римски дух. Пазарът се ръководи от нарочен мениджър, който координира продаването на продуктите с глобалното търсене в страната. За целта се ползват серия от брошури, каталози и представяния на продуктите.

Както се вижда, веднъж попаднал човек в тази местност ще намери с какво да се развлече. По-интересното е да отделим внимание на стратегията по представянето на стената, за внушаването на нейната значимост. Планът за управление включва специализацията на хора, които от своя страна биха могли да обогатят или разкажат необходимото на посетителите. За информирането на гостите могат да се използват както професионални гидове, така и дигитални панели или станции със слушалки, които се раздават при обиколките, а също и множество ориентационни центрове и информационни бюра. В специално построени зали се прожектират разяснителни филми. Идеята на цялото запознаване с отделните части на мястото на световното наследство е то да се види не фрагментарно, като глобален паметник с общо национално значение.

Не на последно място сред най-внушителните и доизграждащите идентичността на мястото сгради са музеите. Една от най-впечатляващите им функции са дигиталните възстановки на това как би трябвало да изглеждат сградите и живота по Адриановия вал, ако те течаха в момента на посещението. Музеите са добре уредени – не само откъм материална база и технически възможности за добиване на знание, а и от гледна точка на притока на хора към тях.

Сред главните целеви групи, посещаващи Адриановата стена, са групите на учителите с учениците от околните училища, а и не само от околните. Рекламната стратегия и информирането на образователният сектор за значението на Адриановата стена е създала традиция във воденето на място на цели класове с образователна цел. Мястото е много подходящо за деца, защото съчетава пребиваване сред природата, научаване на нови факти и осъзнаване на националната идентичност. Има отпечатани специални гидове за учителите и създадени специални групови намаления за учениците, както и малка библиотека, в която може спокойно да се работи от по-големите изследователи и студенти.

Тук ще скицираме още един проблем, който неминуемо изниква когато се “експонира” един обект от културно-историческо наследство какъвто за България е ЕРКЕСИЯТА. Става дума за необходимостта от атракция, която може да подпомогне представянето на различни паметници (особено археологическите) пред разнородна публика. Те не винаги са възприемани от масовия посетител така, както разчитат специалистите историци, археолози или изкуствоведи. Понякога е необходим и един друг разказ, пресилен или романтизиран, който привлича вниманието на лаика. Това показва много убедително английския опит.

Защото, кой може да каже дали точно така са провеждани рицарските турнири? А къде точно в Йерусалим са местата свързани с Богородица и Христос? Как е протичал животът през ХVІІІ век на фона на френската дворцова архитектура, мебели и гоблени, които днес оглеждаме с любопитство? А дали всичко е автентично в имението на Елвис в Мемфис? Дали са се случвали любовните терзания на кралица Мария, за които разказват гидовете, водейки многочислени туристически групи из Двореца и прекрасния му парк в Балчик?

Тази игра “по ръба на бръснача” е допустима, но тя не трябва да замества или изкривява истинската история! Дали ще правим “театрална реконструкция”, “етнографска възстановка” или ще разкажем “пикантна история” е въпрос на точна и тънка преценка, но в основата им трябва да стои историческата истина. Тук от особено значение е ролята на подготвения гид, като посредник на истината за посетителя. Неговите беседи трябва да са плод на съвместните усилия на специалиста историк и на специалиста по внушение и майстор на словото.

Проучването и използването на съществуващия опит с Адриановия вал и възможностите за прилагането му към конкретните български условия може да се осъществи в три насоки:

• проучване на разработки, решения и документи;

• посещение на вала от малка група специалисти;

• кратки стажове и обучение на екипа, който ще осъществи проекта;

• създаване на смесени форми за международно сътрудничество и културен обмен;

• побратимяване на Община Тунджа с определена английска община от Северна Англия;

• иницииране на създаването на Европейска асоциация на общините, през които минават укрепени валове. Впоследствие в нея могат да бъдат привлечени молдовски, румънски, украински и други общини през които минават други старобългарски валове.

ЕРКЕСИЯТА е обявена за паметник на културата от национално значение. Реалната й стойност обаче е много по-голяма. Поради историческото и културното си значение тя трябва да стане елемент на европейското културно наследство, а при доказана възможност да се обяви и за световно наследство. В този смисъл трябва вала да се включи като възлов елемент от системата на европейски културни маршрути.

Почти изцяло липсват предложения за интегрирани надобщински туристически продукти (също обявен приоритет на оперативната програма). Осъзнава ли се опасността за неефективно използване на структурните фондове при такъв подход?

Само с възможностите на партньорски междуобщински мрежи може да бъде постигнато изграждането на регионални туристически продукти, които изявяват не само върхови културни паметници или комплекси от паметници (като Перперикон, Татул, или например Долината на царете до Казанлък), но и мрежови ценности, отразяващи изключителна местна идентичност. Това е шансът например за един непознат археологически паметник, неизвестен родопски пейзаж, далечно селце, анонимен родопски мост да получат европейско измерение.

Тази ефективност ще се развие най-успешно чрез трансгранично партньорство. Събития от последно време показват, че на много места в страната тези възможности започват да се осъзнават.

Сред общините съществуват реални опасения относно статута на възловите паметници на тяхната територия. Защото според сегашната нормативна уредба и практика обявените с висока категория – от световно или национално значение обекти автоматично получават статут на държавна собственост, подчинена на Министъра на културата. Противоречието е в това, че единствения реален шанс за опазване и икономическо усвояване на тези важни паметници при сегашната държавна система и бюджет е в ръцете на общините, които имат заинтересованост от това. Идеята за концесии на паметници е реална възможност, но при условие, че общините са водещ елемент в бъдещото публично-частно партньорство. В техни ръце са реалните възможности за контрол чрез функциите на кмета и главния архитект, там са и шансовете за икономическа активност и създаване на работни места в сферата на културния туризъм.

Основните фактори за съхранението на културните ценности са природните въздействия и човешката дейност. За щастие естеството на вала ЕРКЕСИЯТА като землен насип не се влияе толкова от природните въздействия. Човешката намеса е допринесла най-много за изгубване на цялостната структура на този паметник.

Опазването на паметник от такъв вид има няколко аспекта:

а) юридически – в случая валът е защитен като национален паметник, нужни са постъпки за повишаване на статута му в международен план;

б) устройствени – включването на вала и паметниците на територията на общината като елемент от териториално-устройственото планиране, взаимообвързано с инфраструктурните аспекти. В този смисъл трябва да се направи ревизия на устройствените схеми на общината и да се разработят конкретни проекти за участъците на експониране и експлоатация;

в) управленски – приемане на национални решения и общинска стратегия за опазване и социализация на Еркесията, обвързани с механизми за публично-частно партньорство и финансови инструменти за реализирането им;

г) психологически – изграждане на модел на ценностна система за вала и културното и природното наследство на общината като част от мрежата на наследството в Югоизточна Европа и Югоизточна България сред населението, бизнес средите и администрацията;

д) професионални – начин на проучване и планиране на консервацията, реставрацията, адаптацията и представянето на вала и свързаните с него материални и нематериални паметници. Безусловното изискване е за строга научно обоснована проучвателна и проектанска работа.

Съгласно действащия Закон за паметниците на културата и музеите категориите на паметници на недвижимото наследство са:

• от световно значение

• от национално значение

• от местно значение (за района или селището)

• в ансамбъл (като елемент, без особено значение сам по себе си, но характеризиращ цялостен комплекс) – като обем, като фасада (при сключено улично застрояване)

• за сведение (значи, че трябва да се документира като явление, но при доказана необходимост не се запазва)




картата показва , че в края на XIX век старобългарския укрупен вал е отчитан от генералните щабове като реално укрепление пригодно за отбрана

© ДА “Тракия” - Геопан
7. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО ЗА ЦЕЛИТЕ НА ТУРИЗМА – ПРИНОС КЪМ МЕСТНАТА ИКОНОМИКА И КУЛТУРА.
7.1. Особености на културните туристи

Културните туристи са с разнообразни възрастови профили, като преобладават два сегмента – млади (20-29 год.) и на средна възраст (39-59 год.), икономически атрактивни с доход над средния и тенденция за заемане на професионални и управленски позиции. Културните туристи харчат по време на почивка повече от средното. Ето някои ключови тенденции за промяна на туристическите интереси, от които ще зависи функционирането на “главния двигател”, т.е. посещението на ЕРКЕСИЯТА.

Мотивирани културни туристи	Вдъхновени културни туристи	Случайни културни туристи
Почивката им е мотивирана от елемента досег с културно историческото наследство. Интересът им може да е общ или специализиран, а фокус биха могли да бъдат, примерно, перманентни обекти - като архитектура и археология, или преходни възможности – като фестивали.	Те имат голям интерес към културно-историческото наследство и разглеждането на забележителности. Важен елемент от тяхната почивка са предлаганите от даден регион културни възможности.	Те обикновено имат друга главна причина, която ги мотивира да предприемат пътуване и участват в културни дейности единствено ако последните не биха променили плановете им и могат да се впишат неусетно в програмата им.