Здравната каса отговаря: Жалбите срещу нас са отхвърлени

Това съобщиха от институцията в писмо до "Труд". От него става ясно още, че управителят е назначил комисия, "която да разгледа, оцени и класира участниците подали оферти".

Критерият: Икономически най-изгодна оферта

А критерият за определяне на изпълнител е "икономически най-изгодната оферта" (според чл. 37, ал.1 т.2 от ЗОП). Предвид се взема обаче и техническата оценка от още три показателя:

- Предложения от кандидата за брой пунктове, в които осигурените да подават документите си, като най-малко те трябва да са 31.

- За какъв срок ще става издаването и доставянето на картата, който при извънредни обстоятелства трябва да е по-кратък от изискуемия 15-дневен.

- План на подалия оферта за постоянен и всекидневен контрол от страна на касата чрез регионалните й филиали върху формулярите на здравноосигурените.

"След разглеждане на техническото предложение, Комисията констатира, че консорциум "КИМ-2000 - ДЕМАКС" е представил оферта, според която при извънредни обстоятелства по заявка на НЗОК картата ще се издава за 1/1440 от календарен ден (или 1 минута)", става ясно още от отговора на касата. Според комисията по търга обаче това е "технически неизпълнимо".

"С обосновката не е доказана възможността бързата поръчка за издаване и доставка на картата да става в рамките на 1 минута. Само за изработването са нужни 50 секунди, а за 10 секунди няма как да бъде направена и доставката", категорични са от НЗОК.

"Не е обосновано и предложението за разкриване на 3979 пункта. А намерението за отваряне на пунктове в офиси на "Спортния тотализатор", на застрахователни дружества, в магазини и на други места, поставя под съмнение спазването на Закона за защита на личните данни. Защото така се дават предпоставки такива данни да бъдат обработвани от лица, които не са администратори на лични данни", е другият аргумент на касата за елиминирането на консорциума.

Не се взима като плюс предложението за интернет подаване

В офертата си той предлага заявлението за картата да може да става и по интернет. Но от касата отсякоха, че такова изискване не е било посочено и не следва да се разглежда. От НЗОК добавиха още, че Комисията за защита на конкуренцията не е уважила жалбата на "КИМ-2000-ДЕМАКС", а ВАС е потвърдил решението й.

Защитата на картата е изцяло според изискванията на тръжната процедура. Имаме разчети за целия процес, а цената ни е пазарна. Положили сме доста труд процедурата да бъде лесна за гражданите, да могат да подават документите си на много места. Не може да ви кажем колко карти месечно изработваме, за това се обърнете към касата. А тя ни плаща в края на всеки месец на базата на реално изработените карти, защото има и такива подадени документи, които НЗОК не одобрява. Примерно, ако лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. Фирмата ни се занимава с всякакъв вид печат, имаме дълъг опит.

Четвърти министър за един мандат ще премери сили с ламята, наречена здравеопазване. И неговите шансове ще са малки, ако не постигне едно - да разнообрази моделите за предоставяне на здравни услуги, като създаде повече възможности за избор и съпричастност у пациентите. Това ще стане само ако се премахне монополът на държавната здравна каса.

Създаването на конкуренция между няколко здравни каси ще има множество здравословни ефекта за системата - ще се намали администрирането на сектора от държавата, ще се оказва пазарен, а не регулативен натиск върху цените на лекарствата и на болничното лечение, ще нарасне значението на профилактиката и превенцията (всяка каса ще има интерес да предпазва, а не да плаща скъпи лечения), ще се увеличи броят на осигурените лица (възможността за избор ще насърчава осигуряването).

Всичко това изисква огромна политическа воля и управленски усилия, но ако попитаме германците, те едва ли ще ни препоръчат друго. Не е ли време реформата да стигне докрай и да имаме един монополист по-малко в държавата?

Това според нея щяло да е силен стимул, тъй като без документи за самоличност не могат да се получават социални помощи.

Визия за решаването на проблема имаше и предишният министър д-р Стефан Константинов. Той настояваше НАП да разпродава имуществото на пациентите, които имат доходи, не се осигуряват, но са били лекувани в болница и не са си платили за терапията.

Като най-ексцентрична на министерския стол д-р Анна-Мария Борисова предложи най-авангардно решение - пациентите без здравни вноски да бъдат наказвани с работа в болниците като санитари.

"Такива хора няма нужда да ходят в затвора, нека да дойдат в болниците и да изпълняват длъжността санитар от 3 до 6 месеца. Мисля, че това ще бъде много полезно и за болниците, и за хората", предлагаше Борисова.

Тя спомена затвор, тъй като нейният предшественик - здравен министър №1 на ГЕРБ, Божидар Нанев направи опит да въведе невнасянето на осигуровки като престъпление и хората, които не плащат, да отиват директно зад решетките.

Нанев имаше и алтернатива, ако не мине замисълът със затвора - за всяка дейност, за която гражданите трябва да покажат удостоверение за платен данък, да се изисква и бележка за платена здравна вноска.

По данни на Националната агенция за приходите броят на неосигурените към 30 септември 2011 г. е почти 2 милиона и тенденцията е да върви нагоре. Управляващите обаче не виждат в този факт следствие от свитата икономика, сивия сектор, спадналата заетост и ниското качество на здравната услуга.

А го разглеждат като самостоятелно явление, напълно изолиран от политиката, която ГЕРБ (не) осъществява. Затова и капацитетът им стига единствено да измислят санкции - от морални до наказателни. А колкото до заявката от предизборната програма за "усъвършенстване на здравноосигурителния модел" - за нея удобно се разчита на късата памет на гласоподавателите.


Здравният министър: Неосигурените да бъдат лишавани от права

Десислава Атанасова предлага да се намали надценката на търговците на лекарства
Хората, които не плащат здравни вноски, да бъдат лишени от административни услуги, надценките на търговците на лекарства да се намалят с регулация от държавата, вместо България да плаща лечение в чужбина, да кани специалисти тук. Тези идеи изложи новият министър на здравеопазването Десислава Атанасова пред "Дарик" в събота.

От думите й стана ясно, че няма да изпълни предизборното обещание на ГЕРБ болниците да не са търговски дружества. И въпреки че според нея трябва се създадат няколко конкуриращи се здравни каси и да се премине към тристълбова система на осигуряване, това няма да се случи в мандата на ГЕРБ.

Няма лична карта - няма проблем

"Административните санкции и лишаването от здравноосигурителни права не работят. Моята философия е: когато един гражданин не плаща задълженията си, той трябва да е лишен от много видове права, така че да бъде накаран", каза Атанасова и даде пример: "Ако няма лична карта, това ще го лиши и от социални помощи". Преди година като депутат тя предлагала да не бъдат издавани лични документи на тези, които не са си платили здравната осигуровка.

Атанасова не можа да каже за какво са били похарчени общо 440 млн. лв., прехвърлени от бюджета на здравната каса към Министерството на здравеопазването, но се ангажира да провери.

Скъпи лекарства, но има за всички

Атанасова каза, че няма да върне централизираните търгове за лекарства, защото при тях лекарствата не са достигали и пациентите са се оплаквали. "Мисля, че на всички им е било ясно, че ще има повишаване на цената, когато се правят търгове за малки количества, но пък достъпът на пациентите до лекарства е много по-широк", коментира министърът.

Тя съобщи, че ще предложи цените на лекарствата да се съпоставят не само с осем страни в ЕС, както е сега, а с всичките 26 държави. Цената щяла най-лесно да падне, като се смъкне надценката на търговците на едро и на дребно.

Министърът предложи идея и за по-евтино лечение - вместо тежкоболните пациенти да се оперират зад граница, правителството да кани известни чужди специалисти да лекуват тук. Така щели да се спестят пари за заплати.


Учредиха нова пациентска организация
Национална пациентска организация на болните с хронични възпалителни чревни заболявания в България беше учредена в столицата през почивните дни. Тя е част от Националния алианс на хората с редки болести и се надяваме да спомага за подобряване на достъпа на болните до съвременни терапевтични средства и оптимизиране на стандартите за лечение, обясни председателят на Конфедерацията за защита на здравето Владимир Томов.

Най-често срещани сред хроничните възпалителни чревни заболявания са болестта на Крон и улцерозният колит. От тях в Европа са засегнати над 2,2 млн. души. По неофициални данни в България от болест на Крон и улцерозен колит са регистрирани около 100 души. „Реалният брой на диагностицираните обаче е над 250 човека. Тепърва той ще бъде установен прецизно“, поясни председателят на дружеството по гастроентерология доц. Крум Кацаров.

С оглед на незавидното състояние на държавата инициативата за повишаване събираемостта на здравния данък изглежда похвална, но в същото време е прекалено смела и прибързана.

Към днешна дата не се знаят нито точният брой на некоректните платци, нито причините, превърнали ги в длъжници на здравеопазването. При тази ситуация ефективността на стъпките за ограничаване на хората, които не си плащат здравните осигуровки, до допустимия минимум провокира песимизъм.

Щом стане дума за неплащане на задължения за здраве, обичайни заподозрени са голяма част от ромите, гурбетчиите и клошарите. Смята се, че има и незначителна екстравагантна група граждани, която просто смята за излишно да урежда сметките си с държавата.

Ромите едва ли биха се трогнали от запор на банкови сметки, защото те в мнозинството си нямат такива. Не биха се притеснили и от заплахи за спиране на социалните помощи, понеже вече знаят правата си и на мига ще ореват вкупом всяка една антидискриминационна институция у нас, в Европа, а и по света. Гурбетчиите също не биха се развълнували особено.

Какви са, с какво се занимават и какъв е социалният статус на останалите хора, които не плащат здравни осигуровки, не е известно. Засега са ясни само предлаганите идеи за дисциплиниране на длъжниците. Те обаче едва ли ще увеличат броя на здравно осигурените дори ако намерят приложение на практика.

Атанасова коментира горещата тема с цените на лекарствата. Министърът предложи те да бъдат съпоставяни не само с референтните цени в осем страни от ЕС, а с всичките 26. Друга идея за свалянето им е орязване надценката на търговците на едро и на дребно. ДДС обаче не бива да се пипа, категорична беше министър Десислава Атанасова.

В рамките на срещата г-н Албрехт подчерта, че с развитието на финансовата криза все по-осезаемо се чувства тенденцията за нарастване на заболеваемостта сред населението, съответно нуждите от медикаменти, а в същото време средствата в обществените фондове за лечение на българските граждани се запазват или намаляват. "Тук е огромната социална роля на генеричната индустрия. Широкото използване на генерични медикаменти, които са с доказано качество, от доказани компании, могат да намалят разходите за лекарства, отделяни от българската държава, и със спестените средства да се лекуват много повече български граждани", подчерта г-н Албрехт. Най-големите световни икономики отдавна са приели прогенерични политики в своето здравеопазване, което доказва социалната значимост на генеричната индустрия в прагматичното усвояване на недостатъчните социални фондове. Като пример г-н Албрехт даде продуктовото портфолио на "Актавис", което е най-богатото на българския фармацевтичен пазар и съдържа над 280 позиции качествени генерични медикаменти за най-важните терапевтични групи.

Президентът и главен изпълнителен директор на "Актавис" сподели, че е запознат с най-актуалния към момента въпрос, свързан с цените на медикаментите у нас. "Актавис" е най-голямата фармацевтична компания в България и винаги е била коректен партньор на изпълнителната власт в нейните усилия за осигуряване на достъпно и качествено лечение за всички граждани на страната", напомни г-н Албрехт. Той увери българския премиер, че компанията ще участва активно в социалния диалог, свързан с цените на медикаментите в България. "Актавис" ще направи детайлен анализ на евентуални възможности за намаляване на цените на някой от продуктите си. Ако има такава възможност, "Актавис" ще предложи евентуално намаляване на цени на отделни медикаменти, но след изработването на ясна и прозрачна за обществото методика от страна на НЗОК за договаряне на отстъпки. "Генеричните производители не са тези, които оскъпяват и преразходват обществения ресурс. Нашите лекарства изискват по-малки финансови средства, което осигурява на българските граждани по-широк достъп до медикаменти", подчерта г-н Албрехт.


Игра на криеница с данък здраве

Ние ги лъжем с осигуровките, те ни лъжат, че ни лекуват
Илиян Савков

Румяна Милева

Неплатените здравни осигуровки теглят като воденичен камък надолу цялата здравна система у нас. Всички са съгласни с това. Въпросът е как може да се реши проблемът, който от ден на ден придобива все по-колосални размери. Над милион българи са с прекъснати здравноосигурителни права и броят им расте от месец на месец. В същото време много от тях опират до лекар, при това най-често като спешни случаи.

Тяхното лечение обаче е за сметка на другите съвестни граждани, които не си правят оглушки за данък здраве. Получава се нещо като приказката "болен здрав носи".

В търсене на лек срещу тарикатите, които не внасят осигуровки, новият здравен министър Десислава Атанасова предложи радикални административни мерки. Като например отказ за издаване на лични карти. В смисъл да се заложи на тоягата, а не на моркова в търсене на изход от патовата ситуация. Критиците на идеята вече са готови с контрааргументи. Всички, които дължат осигуровки, но вече имат нови лични документи, пак ще минат между капките.

А и дали чиновниците в паспортните служби ще смогват да отсяват кой е изряден и кой не или кой се е издължил преди ден. Ще започнат безкрайни скандали пред гишетата, които могат да дадат много хляб за сериали от рода на "Столичани в повече". При това няма никаква гаранция, че отнемането на още права ще накара недисциплинираните да влезат в правия път. В практиката по-често се случва другото - наказанията и санкциите карат нарушителите да търсят нови заобиколни вратички. Вярно е, че данък здраве е задължителен като всеки друг налог. Криминализирането му обаче е трудна работа, при положение че поне половината от нарушителите са сиромаси. Хора, които карат на помощи и няма как да бъдат накарани със задна дата да извадят някакви пари за здраве. Въпросът е какво да се прави с другата половина? По всяка вероятност тук преобладават българи с добри финансови възможности, които не работят на трудов договор, но

са показали червен картон на общественото здравеопазване

Някои от тях си плащат кеш, ако им се наложи да се лекуват, други пък си внасят осигуровки в частен здравен фонд. По принцип всяка демокрация дава възможност да избираш. У нас обаче здравната каса има монопол. И това донякъде вероятно също е причина да се пропука основата на солидарния принцип, на който е стъпило нашето здравеопазване. Тези, които отказват да си внасят здравните вноски, едва ли си дават сметка, че с действията си ощетяват много хора - роднини и съседи, познати и непознати. Тяхната логика е, че не искат да дадат дори лев за нещо, което не върши работа.

В смисъл, че дори да си платят осигуровката, няма да получат качествено лечение, ако закъсат със здравето.

В същото време все по-често се чуват гласове, че здравната вноска трябва спешно да се увеличи. Причината е, че парите за здраве у нас все не стигат. В интерес на истината България е единствената държава в ЕС със символична здравна вноска - едва 8 на сто. В другите страни на съюза парите за здраве, които плащат работещите и работодателите, варират между 12 и 18%. Увеличението у нас ще позволи на НЗОК да оптимизира пакета си с медицински услуги и да ги покрива на 100%. Ще позволи и част от медицинските дейности да се прехвърлят към частни здравни фондове. Те биха могли да поемат и скъпите консумативи, и процент от лекарствата, за които сега пациентите плащат от джоба си. Ако това се случи, скептиците, които сега са загърбили системата, може и да се върнат в нея. Държавата обаче трябва ясно да каже кой ще плаща за тези, които са под прага на бедността. Тя трябва да се произнесе и за чиновниците и служителите на МВР, които е крайно време да излязат изпод държавното крило и както всички останали да започнат сами да се осигуряват за здраве. По груби сметки това ще осигури годишно около 400 млн. лв. за системата. Може би, когато всичко това се случи, може да се прибегне към тоягата за гражданите, които се ослушват за данък здраве.

Но само след като срещу внесените пари човек може да очаква, че ще получи европейско качество на лечението.

Според председателя на организацията Владимир Томов често аптеките не разполагат с необходимите лекарства. „Медикаментите за редки болести са скъпи, надценката е минимална и в повечето случаи аптеките нямат изгода да зареждат такива лекарства", каза той. Това налага и смяната на медикаментите според наличните, а преминаването от едно лекарство към друго отнема между 2 и 3 месеца, а това може да увреди здравето на болните. Едно от заболяванията, които все по-често започват да се проявяват у нас, е болестта на Крон. В момента у нас от тази болест страдат около 1000 души.

Тя обяви, че ще възобнови дебата за събирае-мостта на здравните вноски, като ще настоява за по-крути мерки срещу лицата, които не си плащат осигуровките. „Тъй като вноските са вид данък, то държавата може да обсъди възможността да се блокират банковите сметки на длъжниците, каквато е практиката в други държави", обяви Атанасова пред „Телеграф". Тя посочи, че друга възможна мярка е здравно неосигурените българи да не получават административни услуги. „Това означава например, ако им се полагат социални помощи, те да им бъдат спрени", посочи министърът.

Нагоре

По данни от началото на годината хората, които не плащат данък здраве са над 1 млн. души. „Броят на здравно неосигурените е изключително голям. Ще поискам конкретни данни от Националната агенция по приходите за техния брой.Трябва да се направи анал из какви са причините за неплащанетр на осигуровките - дали хората нямат възможност, или просто не искат, както и какъв процент от неосигурените не са в България,,, заяви министърът, като допълни, че след това ще стартира и дебатът, за да бъде взето политическо решение за мерките.