Закон за енергетиката (2006 г.) 37 Закон за енергийната ефективност (2008 г.) 37
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Списък на фигурите и таблиците
- ПОГЛЕД КЪМ 2020 г. Е
- I. ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ 1. Европейска рамка
- Средиземноморския енергиен пръстен
- 2 . Статус
- Фиг.1 Зависимост от внос на горива 2008 г., %. Източник: НСИ П
- Фиг. 2 Структура на вложените енергоносители за производство на електрическа и топлинна енергия през 2008 г., % на база хил. тона условно гориво.
- Източник: МИЕТ К
- 3. Режими за изграждане на нова енергийна инфраструктура И
- 4. Политика и насоки за развитие Е
ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 г. ЗА НАДЕЖДНА, ЕФЕКТИВНА И ПО-ЧИСТА ЕНЕРГЕТИКА СЪДЪРЖАНИЕ Списък на съкращенията 35 Използвана литература 36 Европейски документи 36 Национални документи 37 1.Енергийна стратегия на Република България (2002 г.) 37 4.Закон за енергетиката (2006 г.) 37 5.Закон за енергийната ефективност (2008 г.) 37 6.Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (2008 г.) 37 7.Закон за безопасно използване на ядрената енергия (2008 г.) 37 Списък на фигурите и таблиците Фиг.1 Зависимост от внос на горива 2008, %....................................................................................7 Фиг. 2 Структура на вложените енергоносители за производство на електрическа и топлинна енергия през 2008 г., % на база хил. тона условно гориво……………………………………………………………………………………..8 Фиг. 3 Емисии на парникови газове по сектори, млн. тона СО2 еквивалент (1990-2008)……………….… ..13 Фиг 4 Дялове на възобновяемите източници от техническия им потенциал в България, %.................. 17 Таблица 1. Технически потенциал на възобновяемите енергийни източници в България, по актуализирана оценка от 2009 г………………………………………………………………………………………………… 17 Фиг 5. Свръхпроизводство/недостиг на енергия произведена от възобновяеми източници в България, 2010-2020 г. , при подобряване на механизмите за насърчаване на ВЕИ, ktoe…………………………………. .19 Фиг 6. Брутно вътрешно потребление на енергия – базов сценарий и сценарий с допълнителна енергийна ефективност …………………………………………………………………………………………………………………………………………… 25 ПОГЛЕД КЪМ 2020 г. Енергийната стратегия е основополагащ документ на националната енергийна политика, която се одобрява от Министерския съвет и се приема от Народното събрание на Република България. Настоящата национална енергийна стратегия до 2020 г. отразява политическата визия на Правителството на европейското развитие на България, съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика и световните тенденции в развитието на енергийните технологии. Отправната точка на европейската енергийна политика е в няколко приоритетни направления:
като по този начин да се обезпечи сигурна и достъпна енергия за потребителите. Тези приоритети са непостижими без наличието на развит вътрешен енергиен пазар. Устойчивото енергийно развитие е изведено като център на енергийната политика и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:
Енергийната стратегия е насочена към преодоляване на основните предизвикателства пред българската енергетика към настоящия момент, а именно:
Основните приоритети в Енергийната стратегия могат да се сведат до следните пет направления: гарантиране сигурността на доставките на енергия; достигане на целите за възобновяема енергия; повишаване на енергийната ефективност; развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди, и защита на интересите на потребителите. Тези приоритети определят и визията на правителството за развитие на енергетиката през следващите години, а именно:
Разнообразяването на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е важно за националната сигурност и енергийната независимост на страната, елемент на които е и възможното изграждане на терминали за втечнен и за сгъстен природен газ, включително чрез участието на България в проекти на съседни страни. Ще положим максимални усилия за изграждане на реверсивни връзки с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния и ще се търсят възможности както за разширение на съществуващото газово хранилище в „Чирен”, така и за изграждане на ново хранилище в „Галата”. С оглед гарантиране на енергийна независимост държавата при строго спазване на екологичните изисквания активно ще подкрепя развитието на нови находища на природен газ, в т. ч., но не само, шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море. Ефективно използване на местните енергоресурси: акцент на националната енергийна стратегия от гледна точка на сигурност и устойчивост е запазването и развитието на въглищната индустрия при строго спазване на нормите за опазване на околната среда. В тази връзка съществуващият въглищен потенциал на България ще бъде използван в максимална степен. Държавата ще подкрепи въглищните централи, като оказва подкрепа за пълното изпълнение на екологичните изисквания, включително на ограниченията за пределно допустими норми на вредни емисии (серни, азотни оксиди и прах), ще извършва мониторинг и ще търси международна подкрепа за проекти за изграждане на нови и/или заместващи мощности, работещи на базата на местни въглища, при задължително използване на съвременни високоефективни и нискоемисионни технологии с улавяне и съхранение на въглероден диоксид. С оглед на екологосъобразното развитие на националната енергетика и в съответствие с българското и европейското законодателство ще бъде подготвен времеви график за модернизация или затваряне на силно замърсяващи производствени мощности, като техните собственици ще бъдат задължени да спазват приетите екологични норми. Възобновяемите енергийни източници като важни местни неизчерпаеми ресурси ще бъдат приоритет на националната енергийна политика. За постигане на повече от 16%-ен дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната след 2020 г. ще бъдат използвани максимално както водният потенциал, така и другите източници на чиста енергия (вятър, слънце, геотермални води, биомаса). За тази цел държавата и общините ще имат активна роля и ще подкрепят частните инициативи в процеса на повишаване енергийната независимост на публичните и жилищните сгради чрез саниране и намаляване на енергийните разходи чрез изграждане на слънчеви инсталации за топла вода, локални отоплителни системи, базирани на биомаса или термални и геотермални енергийни източници, и др. Усилията ни ще бъдат насочени и към максимално оползотворяване на хидроенергийния потенциал на България, в т.ч. водите на реките Дунав, Арда, Места и др. В търсене на разумния баланс между наличния енергиен ресурс в страната и европейските цели за чиста енергия българската държава ще продължи да подкрепя и насърчава развитието на ядрената енергетика. Ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване и увеличаване дела на ядрената енергетика в страната чрез максимално удължаване експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй”, както и изграждането на 2000 Мвт нови ядрени мощности. Основен ангажимент ще бъде и изграждане на национално хранилище за ниско- и средно- активни радиоактивни отпадъци и хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в съответствие с най-добрите международни стандарти, както и инвестирането в обекти за окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво. Предстои развитие на пазара на електрически екоавтомобили, както и на системи за съхранение на енергията. Използването на екоавтомобили, включително такива, захранвани с електроенергия, произведена от ВЕИ, е още една стъпка към изграждане на българските „зелени” градове на бъдещето и на необходимата за тях инфраструктура. Заедно с енергийната ефективност, енергонезависимите сгради, електромобилите и увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници усилията ще бъдат насочени и към изграждане на най-новите системи за управление – т.нар. „умни” енергийни мрежи (Smart Grid), базирани на математически изчисления на поведението на преносната и разпределителната система на ниско и високо напрежение и участието на мощности на ВЕИ в нея, както и оценка на данните от електромерите за дистанционни измервания. Smart Grid е енергийна инфраструктура от ново поколение, която ще подобри качеството на услугата и ще позволи по-гъвкаво потребление на енергията. Енергийното спестяване е мярката с най-висока степен на готовност за прилагане и сигурен път за постигане на европейската цел за 20-процентно намаляване на емисиите парникови газове до 2020 г. В тази връзка усилията на българската държава ще бъдат насочени към подобряване на ефективността при производството на електрическа и топлинна енергия, намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергия, ускоряване използването на по-икономични превозни средства и по-интензивно използване на обществения транспорт, своевременно подобряване на енергийните характеристики на съществуващите сгради и въвеждане на по-строги енергийни стандарти за новостроящи се сгради, включително енергийно независими сгради, и последователна данъчна политика за по-ефективно използване на енергията. В резултат на повишаване на енергийна ефективност при крайното потребление и в енергийния сектор и увеличаване дела на пряко използвания природен газ и възобновяеми енергийни източници на практика България ще увеличи капацитета си за износ на енергия с допълнителни над 1 500 Мвт. Областните управители и кметовете на общини ще разполагат с широки правомощия за организация и координация на дейностите, свързани с изпълнение на националните програми за енергийна ефективност и рационално използване на местните възобновяеми източници. Включването в плановете за развитие на населените места на оползотворяването на локалните ресурси от ВЕИ ще допринесе за постигане на целите за местно устойчиво развитие. Децентрализираното производство на енергия от ВИ или използването на слънчевата, вятърната, геотермалната енергия и биомасата съобразно местния потенциал и нужди е сектор с големи перспективи в страната - по този начин се избягват всички разходи, свързани с присъединяване към мрежите и загуби по пренос и разпределение на енергия. Приоритет на правителството е развитието и разширяването на битовата газификация в страната. В момента само 1,5% от българските домакинства са газифицирани. Увеличаването на този процент до 30% през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди на природен газ може да доведе до над един милиард лева спестени разходи за енергия на домакинствата. Като приоритет остава и запазване на централизираното топлоснабдяване, като дружествата трябва да бъдат технически модернизирани и финансово стабилизирани. Активно ще се подкрепят методите за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. За целта ще се разработи и приеме Програма за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор. За да създадем доверие и прозрачност на електроенергийния пазар, до края на 2011 г. ще създадем електроенергийна борса в страната, чрез която, залагайки принципа на конкурентност, ще постигнем прозрачно ценообразуване, гъвкавост в договарянето, максимално използване на междусистемните преносни капацитети и възможност за едновременно разпределение на енергия и капацитет. Чрез българската електроенергийна борса на практика ще бъде реализирана европейската политика за интегриране на националните пазари и създаване на добре функциониращи регионални пазари, а впоследствие и на общ европейски пазар. България трябва да се позиционира стабилно на регионалната енергийна карта и да реализира възможностите за износ на електрическа енергия за страните от региона, включително Турция, Гърция, Италия и др. Държавата ще продължи да води и целенасочена политика към създаване на благоприятен инвестиционен климат и ще насърчава частната инициатива за финансиране на енергийни проекти в България. Ще бъде оказвана институционална подкрепа на проекти със стратегическо значение за енергийната сигурност. За увеличаване на развойната дейност в енергетиката ще търсим финансова подкрепа както чрез облекчаване достъпа на инвеститори до научни разработки, така и чрез специализирани кредитни линии и средства от европейски фондове и програми. Чрез средства, набрани от търговете за квоти за емисии на парникови газове и чрез други финансови източници и фискални инструменти, ще се подпомага производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници и инвестиции в нови баласиращи централи. Всички изброени приоритети имат една единствена цел: Постигане на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии, която да отговаря на европейските критерии, като същевременно използва максимално наличния ресурс в България и защитава в най-висока степен българските потребители. 
I. ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ 1. Европейска рамка Пет са приоритетните области за Европа1 по пътя към по-голяма сигурност и непрекъснатост на енергийните доставки: изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки; съгласувани външни отношения в областта на енергетиката и укрепване на солидарността; подобряване на запасите от нефт и природен газ и на механизмите за реагиране при криза; допълнителни спешни усилия за увеличаване на енергийната ефективност; подобряване използването на местните енергийни ресурси на ЕС. Първата област е особено важна за енергийната сигурност. Европейските мрежи изискват милиарди евро инвестиции за заменяне на остаряваща инфраструктура и за адаптиране към нисковъглеродни и възобновяеми енергийни източници. Жизненоважни за енергийната сигурност на ЕС са следните шест стратегически инициативи:
2  . Статус
Фиг.1 Зависимост от внос на горива 2008 г., %. Източник: НСИ Преобладаващото количество топлинна енергия се произвежда на базата на природен газ и рисковете за крайните потребители са много по-ниски. Топлофикациите са длъжни да поддържат резерви от алтернативни горива, които да създават буфер между доставките на природен газ и топлоснабдяването на потребителите. Фиг. 2 Структура на вложените енергоносители за производство на електрическа и топлинна енергия през 2008 г., % на база хил. тона условно гориво. 
Източник: МИЕТ Като цяло, регионът на Централна-Източна Европа се характеризира с високо равнище на зависимост от внос на нефт и газ, фрагментирани пазари и липса на междусистемни връзки между съседните държави. Освен това, тъй като потоците са предимно в посока Изток-Запад, този регион е особено уязвим по отношение на сигурността на газовите доставки. Зависимостта от внос при електропроизводството е значително по-ниска - 54%, главно в резултат на традиционно интензивното използване на местни лигнитни въглища и хидроенергия. Това дава възможност за стабилизиране цените на националния електропроизводствен микс и относителната им независимост от промените в цените на течните горива и природния газ. 3. Режими за изграждане на нова енергийна инфраструктура Изискването за надеждно енергоснабдяване на България налага отчитане както на националните специфики, така и на правилата на ЕС. От гледна точка на европейската рамка важно е да бъде отбелязано, че конкуренцията при изграждане на електропроизводствени мощности се осигурява чрез прозрачна разрешителна процедура. Същността на тази процедура се състои в това, че всеки инвеститор има правото на свободно решение за влагане на средства в нова централа, като поема както рисковете, така и печалбите от инициативата си. При тази процедура собственикът на новата мощност сам търси реализация на произведената електрическа енергия. В случай че не бъдат изградени достатъчно електропроизводствени мощности въз основа на разрешителната процедура, държавите членки трябва да гарантират сигурността на доставките чрез въвеждане и организиране на търгове за изграждане на нови мощности. В българското законодателство и практика са въведени и се прилагат и двата вида процедури, като втората - тръжната процедура, се инициира от електроенергийния системен оператор (ЕСО), одобрява се от Министерския съвет и се провежда от ДКЕВР. Националната мрежова инфраструктура (за електроенергия и природен газ) се развива по други правила. Тъй като мрежите са естествени монополи, тяхното опериране и инвестициите в развитието и поддръжката им са предмет на дългосрочно планиране, а размерът на необходимите средства за това се одобряват от енергийния регулатор на базата на оценка на нуждите на системата и на потребителите. Изключение са транснационалните газопреносни мрежи, които пресичат териториите на няколко транзитни страни от находището до потребителите. Проектите за нови транзитни инфраструктури се характеризират с високи инвестиционни разходи, дълъг период на възвръщаемост и високи рискове (ресурсни, пазарни, финансови и политически). 4. Политика и насоки за развитие Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към:
Конкретно за периода до 2020 г. българската политика, насочена към подобряване на енергийната сигурност, ще се развива в следните основни направления: (1) България има директен интерес и пряко ще участва в реализацията на стратегическите инициативи на ЕС за изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки за ЕС, а именно – Южен газов коридор, достъп до втечнен природен газ и междусистемни връзки по оста Север-Юг и др. Предвид високата газова зависимост и незадоволителната енергийна инфраструктура в страната тези инициативи са от особена важност както за нас, така и за целия регион на Югоизточна Европа. (2) Приоритетните инфраструктурни проекти не могат да бъдат реализирани без създаването за целта на адекватни финансови инструменти. Освен използването на съществуващите инструменти (като TEN-E programme, сътрудничество с ЕИБ и ЕБВР, публично-частни партньорства) предстои въвеждането на нов, по–ефикасен финансов инструмент – Инструмент за енергийна сигурност и инфраструктура (Energy Security and Infrastructure Instrument). Използването на тези средства трябва да бъде приоритетно насочено към тези страни и региони, които понастоящем са силно зависими от единствен доставчик на природен газ и поради незадоволителна инфраструктура не могат да се възползват от механизмите за солидарност и реагиране при кризи, функциониращи на европейско ниво. Тъй като България и регионът на Югоизточна Европа са типичен пример в това отношение, на национално и на регионално ниво ще полагаме усилия координирано с държавите от региона достатъчно средства от тези инструменти да бъдат насочени именно към такъв тип национални и регионални проекти. (3) Краткосрочните инвестиционни мерки, които трябва да бъдат незабавно изпълнени с оглед гарантиране на газовата сигурност, са тестване на реверсивните връзки и изграждане на междусистемни връзки със съседните страни, разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и за дневен добив до необходимата за покриване на потреблението степен, преговори за нови дългосрочни договори с Руската федерация. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|