Закон за здравето в сила от 01. 01. 2005 г



страница1/11
Дата02.02.2018
Размер1.47 Mb.
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО


В сила от 01.01.2005 г.
Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.85 от 25 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.71 от 1 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.75 от 12 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 12 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009г.


Глава първа.
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Раздел I.
Общи положения


Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.


Чл. 2. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи:

1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги;

2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година;

3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите;

4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;

5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства;

6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите.

Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание.

(3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми.

(4) Националната здравна стратегия и националните здравни програми се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване.

(5) Националните здравни програми се финансират от републиканския бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) Националната система за здравеопазване включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето.

Раздел II.
Органи на управление на националната система за здравеопазване



Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:

1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;

2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация;

3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения;

4. медицинска експертиза.

(2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година.

(3) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от републиканския бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас.

(3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по:

1. приоритетите на Националната здравна стратегия;

2. етични проблеми на медицината и биомедицината;

3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването;

4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2;

5. годишния проектобюджет на здравеопазването;

6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина;

7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения;

8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване".

(4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя със заповед национални и републикански консултанти по медицински специалности.

(2) Националните консултанти дават консултации и становища по възложени от министъра на здравеопазването въпроси.

(3) Републиканските консултанти консултират лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите при оказването на медицинска помощ.

(4) Финансирането на дейностите по ал. 2 се осигурява в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година, а на дейностите по ал. 3 - от съответните лечебни заведения.

(5) Условията и редът за финансиране, организацията и дейността на националните и републиканските консултанти се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 7. (1) Държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и организира от регионален център по здравеопазване (РЦЗ) и регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).

(2) За организиране на здравната помощ в общините съответният общински съвет може да създава служба по здравеопазване в състава на общинската администрация. Дейността на службата се осъществява под методическото ръководство на регионалния център по здравеопазване.



Чл. 8. (1) Регионалните центрове по здравеопазване са юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта.

(2) Регионалните центрове по здравеопазване се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.



Чл. 9. (1) Регионалният център по здравеопазване се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Директор на РЦЗ може да бъде лице с тригодишен стаж по специалностите "медицина" или "дентална медицина".

(3) Директорът на РЦЗ се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 10, ал. 3.

(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на РЦЗ, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.



Чл. 10. (1) Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват дейности по:

1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните заведения на територията на съответната област;

2. контрол по изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и по организацията за осигуряване качеството на медицинската дейност в здравните и лечебните заведения;

3. внедряване на информационни технологии в областта на здравеопазването;

4. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване;

5. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза на територията на съответната област;

6. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи на територията на съответната област;

7. проверки по жалби и сигнали на граждани, свързани с медицинското обслужване;

8. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) координация на дейностите по изпълнение на международни, национални и регионални здравни програми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Регионалните центрове по здравеопазване съвместно със съсловните организации проучват потребностите в областта от лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности.

(3) Устройството и дейността на РЦЗ се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Приходите на РЦЗ се формират от:

1. субсидия от републиканския бюджет;

2. собствена дейност.

(2) Регионалните центрове по здравеопазване са администратори на приходите по ал. 1, т. 2, които се формират от:

1. такси за дейностите по регистрация на лечебни и здравни заведения в размер, определен с тарифата по чл. 41, ал. 3 и чл. 49, ал. 3 от Закона за лечебните заведения;

2. глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от директорите на РЦЗ, постъпили по сметката им;

3. други източници.

(3) Средствата по ал. 1, т. 2 се разходват за:

1. осъществяване на контролна дейност;

2. създаване, поддържане и водене на регистрите по този закон и по други закони, възложени на РЦЗ;

3. придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи - до 30 на сто;

4. допълнително материално стимулиране и обучение на служителите от:

а) регионалните центрове по здравеопазване - в размер до 30 на сто при условия и по ред, определени с правилника по чл. 10, ал. 3;

б) централната администрация на Министерството на здравеопазването - в размер до 10 на сто при условия и по ред, определени с вътрешни правила на министъра на здравеопазването.

Раздел III.
Държавен здравен контрол



Чл. 11. С цел защита на здравето на гражданите на територията на Република България се извършва държавен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда.


Чл. 12. (1) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, РИОКОЗ и НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и РИОКОЗ са държавни служители.

(3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол.

Чл. 13. (1) Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) Правомощията на главния държавен здравен инспектор в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от министъра на здравеопазването с писмена заповед заместник, който е служител в администрацията на Министерството на здравеопазването.

(3) Дейността на главния държавен здравен инспектор се подпомага от администрацията на Министерството на здравеопазването.

Чл. 14. (1) Главният държавен здравен инспектор организира и ръководи:

1. държавния здравен контрол;

2. дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;

3. контрола върху заразните болести;

4. мерките по защита на населението от въздействието на йонизиращи лъчения;

5. профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия, аварии и катастрофи.

(2) Главният държавен здравен инспектор осъществява методическо ръководство и контрол на звената по ведомствен здравен контрол към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.

Чл. 15. (1) Държавната политика по опазването на общественото здраве и държавният здравен контрол на територията на съответната област се осъществяват от РИОКОЗ.

(2) Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на здравеопазването РИОКОЗ и от НЦРРЗ.

(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта.

(4) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.



Чл. 16. (1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.

(2) Директор на РИОКОЗ може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина, призната специалност и 5 години стаж по специалността.

(3) Директорът на РИОКОЗ се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 17, ал. 2.

(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на РИОКОЗ, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.



Чл. 17. (1) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве осъществяват дейности по:

1. контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда;

2. контрол върху заразните болести;

3. контрол върху здравословното състояние на контактните със заразноболни лица, заразоносителите и съмнително болните от заразни болести, на лицата по чл. 34, ал. 3, както и на други лица по епидемични показания;

4. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) контрол върху дейността на здравните кабинети;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и анализиране и оценяване на влиянието им върху здравето на гражданите;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) наблюдение, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради, на замърсителите в храни и на питейните води;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) методическа, консултативна и експертна помощ в областта на опазване на общественото здраве;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) разработване и изпълнение на регионални програми и проекти в областта на опазването на общественото здраве;

10. (предишна т. 9, доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) изпълнение на международни и национални програми и проекти в областта на опазването на общественото здраве;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) следдипломно практическо обучение в областта на опазването на общественото здраве.

(2) Устройството и дейността на РИОКОЗ се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) С правилника по ал. 2 министърът на здравеопазването може да възложи на определени РИОКОЗ дейности, които се изпълняват на територията на няколко области.



Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Приходите на РИОКОЗ се формират от:

1. субсидия от републиканския бюджет;

2. собствена дейност.

(2) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са администратори на приходите по ал. 1, т. 2, които се формират от:

1. такси за издадените документи от държавния здравен контрол в размер, определен с тарифата по чл. 46;

2. платени услуги, поискани от физически и юридически лица, определени с наредба на министъра на здравеопазването;

3. глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от директорите на РИОКОЗ, постъпили по сметката им;

4. други източници.

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Средствата по чл. 18, ал. 1, т. 2 се разходват за:

1. здравен контрол, профилактика на незаразните болести, профилактика и надзор на заразните заболявания;

2. създаване, поддържане и водене на регистрите по този закон и по други закони, възложени на РИОКОЗ;

3. лабораторни анализи и изпитвания;

4. участие в национални и международни междулабораторни изпитвания;

5. акредитиране и поддържане на акредитацията на лабораториите на РИОКОЗ;

6. разпространение на информационни и научноизследователски материали в областта на общественото здраве;

7. придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи - до 30 на сто;

8. обучение и квалификация на персонала;

9. допълнително материално стимулиране на служителите от:

а) регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве - в размер до 30 на сто при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 2;

б) централната администрация на Министерството на здравеопазването - в размер до 10 на сто при условия и по ред, определени с вътрешни правила на министъра на здравеопазването.



Чл. 19. (1) Държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти.

(2) При провеждането на държавния здравен контрол държавните здравни инспектори имат право:

1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и лицата, подлежащи на контрол;

2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен и/или електронен носител;

3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества, необходими за извършване на изследвания;

4. да разпореждат извършване на прегледи и изследвания за оценка на здравословното състояние на лицата по чл. 34, ал. 3;

5. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или заразоносители и представляват опасност за здравето на околните;

6. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение;

7. да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 38 и 39;

8. да съставят актове за установяване на административни нарушения;

9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) да предлагат на органите на Дирекцията за национален строителен контрол при въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение за отказ за приемане на обекти с обществено предназначение, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;

10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) да издават хигиенни заключения за съответствието на обектите с обществено предназначение, на продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда със здравните изисквания.

11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) да правят предложения за принудителни административни мерки, предвидени в закон.

(3) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на РИОКОЗ.

(4) Условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Анализът на проби от продуктите и стоките със значение за здравето на човека и на факторите на жизнената среда, взети за целите на държавния здравен контрол, се извършва в лаборатории, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани в съответствие с изискванията на БДС ЕN ISO/IEC 17025 и/или на БДС ЕN ISO/IEC 17020, като обхватът на акредитация на изпитвателните лаборатории по БДС ЕN ISO/IEC 17025 се отнася за определени изпитвания или групи изпитвания.

(3) Министърът на здравеопазването може да определи със заповед лаборатории за анализ, които не са акредитирани по реда на ал. 2, за определен срок при наличие на следните условия:

1. лабораториите са започнали и изпълняват необходимите процедури за акредитация;

2. налице са доказателства, че при провеждане на анализи за целите на държавния контрол лабораториите прилагат система и процедури за контрол и изпитване, гарантиращи качество на лабораторната дейност.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Доброволно плащане на глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от органите на държавния здравен контрол, може да се извършва в Министерството на здравеопазването или в съответната РИОКОЗ.

Раздел IV.
Здравни заведения



Чл. 21. (1) Здравните заведения са структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите.

(2) Здравни заведения по смисъла на този закон са:

1. националните центрове по проблемите на общественото здраве;

2. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);

3. здравните кабинети по чл. 26;

4. (новa - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) оптиките по чл. 26а.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) Аптеките са здравни заведения със статут и дейност, определени със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Чл. 22. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве са юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, които се откриват, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) Националните центрове по проблемите на общественото здраве се ръководят от директори, които заемат длъжността си въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.

(3) Директорите на националните центрове по проблемите на общественото здраве се атестират от комисия, назначена от министъра на здравеопазването, на всеки три години. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника за устройството и дейността на съответния национален център по проблемите на общественото здраве.

(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на национален център по проблемите на общественото здраве, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.



Чл. 23. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве осъществяват дейности по:

1. провеждане на проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози в областта на опазване на общественото здраве;

2. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епидемии от заразни болести;

3. организиране, управление и координация на медицинската помощ при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Република България;

4. оценка на риска и неблагоприятното влияние на факторите на жизнената среда върху индивидуалното, семейното и общественото здраве;

5. лабораторни изследвания и експертизи;

6. защита на лицата от действието на йонизиращите лъчения;

7. промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите;

8. експертна и консултативна помощ на РИОКОЗ;

9. експертна, консултативна и методическа помощ на лечебните и здравните заведения;

10. планиране и провеждане на научна и научно-приложна дейност;

11. държавен здравен контрол в случаите, предвидени в закон;

12. учебна дейност.

(2) Устройството и дейността на отделните национални центрове по проблемите на обществено здраве се уреждат с правилник на министъра на здравеопазването.



Чл. 24. (1) Приходите на националните центрове по проблемите на общественото здраве се формират от:

1. субсидии от републиканския бюджет;

2. дарения и завещания;

3. други бюджетни приходи от:

а) платени услуги, поискани от физически или юридически лица, определени с наредба на министъра на здравеопазването;

б) научноизследователска и експертна дейност;

в) такси за следдипломно обучение.

(2) Средствата по ал. 1, т. 3 постъпват в Министерството на здравеопазването, включват се по бюджетите на националните центрове и се разпределят както следва:

1. не по-малко от 60 на сто - за придобиване на дълготрайни материални активи за съответния национален център;

2. до 40 на сто - за материално стимулиране на работещите в съответния национален център.



Чл. 25. (1) Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище София.

(2) Националната експертна лекарска комисия се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Директорът на НЕЛК се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 109.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При получаване на отрицателна атестация министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директора на НЕЛК с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Националната експертна лекарска комисия осъществява експертни, контролно-методически и консултативни дейности по експертизата на работоспособността.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Здравни кабинети се създават във:

1. детските градини и училищата;

2. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) специализираните институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, домове за възрастни хора с увреждания, социалните учебно-професионални центрове, домове за стари хора, приюти и центрове за временно настаняване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г ., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Изискванията към устройството и дейността на здравните кабинети, редът за откриването им, както и документацията, която водят се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Със закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се определя финансирането от държавата и общините на здравните дейности за деца и ученици и на оборудването, консумативите и изпълнението на дейностите за съответната година в здравните кабинети, открити по реда на този закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) С наредбата по ал. 2 се определят и минималният брой деца или ученици, необходим за откриване на здравните кабинети по ал. 1, както и изискванията за оборудването и консумативите в тях.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) (1) Оптиките осъществяват дейности по:

1. здравна консултация по проблемите на зрението;

2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар;

3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика.

(2) Оптиките се ръководят от лица с придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление "Медицина" с призната специалност по очни болести или от лица с професионална квалификация по професиите "техник по очна оптика" или "оптик - оптометрист" и с най-малко една година стаж по специалността.

(3) Изработването и продажбата на очила и материали за очна оптика се извършват от лица с професионална квалификация по професиите "техник по очна оптика" или "оптик - оптометрист".

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) (1) Лицата, които откриват оптика, се регистрират в съответния РЦЗ, като подават заявление и представят следните документи:

1. данни за заявителя и за лицата, които ще ръководят оптиката - име, паспортни данни, единен граждански номер, адрес и/или данни за съдебната регистрация, седалището и адреса на управление;

2. документи за съответното образование и специалност или професионална квалификация на лицата, които ще ръководят, съответно ще работят в оптиката;

3. хигиенно заключение за обекта от органите на РИОКОЗ.

(2) При непълнота на представените документи по ал. 1 директорът на РЦЗ в 14-дневен срок уведомява писмено лицето за допуснатите непълноти и определя срок за отстраняването им.

(3) В 14-дневен срок от подаване на документите по ал. 1 или от отстраняване на непълнотите по ал. 2 директорът на РЦЗ издава удостоверение за регистрация на оптиката.

(4) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят РЦЗ в 7-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата по ал. 1.

(5) Регионалният център по здравеопазване води регистър на оптиките по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването.

(6) Регистрацията на оптиката се заличава:

1. по искане на лицето, регистрирало оптиката;

2. при смърт на физическото лице или прекратяване дейността на юридическото лице, регистрирало оптиката;

3. при осъществяване на дейност в нарушение на извършената регистрация.

(7) Изискванията за устройството и дейността на оптиките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.


Раздел V.
Здравна информация и документация



Чл. 27. (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лечебните и здравните заведения, РЦЗ, РИОКОЗ, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация.

(3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт.

Чл. 28. (1) Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато:

1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;

2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;

3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;

5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;

6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;

7. е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, РЦЗ, РИОКОЗ и Националния статистически институт.

(2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва след уведомяване на съответното лице.

(3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Министърът на здравеопазването и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него при и по повод осъществяване на функциите си имат право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства.


Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи.

(2) Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице да се запознае с медицинските му документи, както и да направи копия от тях.

(3) При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи.

Чл. 28в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинските специалисти и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациента, която е получена при изпълнение на служебните им задължения.



Каталог: file -> 2013
2013 -> Програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер на 1 770 лева, за общ обем от 35 040 часа програма, включваща
2013 -> Програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер на 1 679 лева, за общ обем от 35 136 часа програма, включваща
2013 -> Отчет за дейността на българската национална телевизия 1 април 2008г. – 30 септември 2008г
2013 -> Българска национална телевизия счетоводна политика
2013 -> Програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер на 1 978 лева, за общ обем от 26 280 часа програма, включваща
2013 -> Отчет на българска национална телевизия за 2013 година
2013 -> Норматив за определяне базисните параметри при съставяне на бюджет на телевизионни филми
2013 -> Приложение №14 второстепенни разпоредители с бюджетни и извънбюджетни кредити и средства за финансовата 2013 Г
2013 -> Приложение №10. 9 Член на оценъчната комисия


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница