Справка за приносите в дисертацията

Справка за приносите в дисертацията

1. 
   Формулирана е цялостна теоретична рамка за изследване на значението на социалния пол за стратификацията, която включва микро-, мезо- и макроравнището на обществото. Изборът на индивидуални действия (микронивото) е показан като зависещ от институционалната среда (политиките на държавата) и от културата в българския контекст (макрониво), както и от нормите, споделяни в конкретна общност, чрез проследяване значението на етноса и на професионалните шансове на жените на фирмено равнище (мезониво).
   
2. 
   Изборът на съвместяване на две изследователски традиции – на стратификацията и на феминизма, обогатява социологическия подход към изследванията на пола. Тезите на феминизма за пола като социално конструиран и на социологическия-интеракционистки подход за пола, който твори реалност, са приложени в интерпретативната рамка на рационалното действие и на индивидуалните действия-избори. Прилагането на подхода на методологическия индивидуализъм прави видими неравенства между половете, които са невидими в класовата перспектива (Първа глава).
   
3. 
   Принос към съществуващото знание е разграничаването на принципите за „равенство на възможностите” и за меритократичност и характеризиране на тяхното значение за намаляване на влиянието на произхода за достъпа до качествено образование и за засилване на зависимостта на възнагражденията от резултатите от труда. Експлицирани са рационални аргументи за по-продължително оставане в училище на децата от семейства без образование. Показано е как минималното увеличение на образованието на родителите допринася за увеличаване на образователните шансове на децата; как дори най-малкото подобряване в нивото на образование повишава шанса за работа с договор в светлата част на икономиката (Трета глава, с.123, с.166).
   
4. 
   Принос, който има значение за формулиране на ново знание, е обвързването на теоретично формулирани социални индикатори с установяването на емпирични закономерности-регулярности, показващи значението на пола за стратификацията в национален и в сравнителен европейски контекст. Характеризирано е значението на пола като индивидуална характеристика, на образованието и на социалния произход за позициите, заемани в социалните неравенства на пазара на труда. (Четвърта глава).
   
5. 
   Конструирана е концептуалната рамка на „стратегиите за съвместяване на платен и неплатен труд”. Експлицирането на стратегии за съвместяване на платен и неплатен труд служи за обясняване по нов начин на възпроизвеждането на неравенствата между половете на страната на предлагането и на рационалните избори, правени от жените. Това обяснение в дисертацията е разграничено от обяснението, за което също са приведени аргументи, на страната на търсенето на работна сила, при което работодателите не допускат жените до високо ценени статусни позиции, съобразявайки се с традиционно приписване на компетентност в зависимост от пола. (Четвърта глава,с.168).
   
6. 
   Изследвани са индивидуалните шансове и бариери в различни жизнени фази. Доказано е по нов начин, че неравенствата в заплащането между мъжете и жените не само се възпроизвеждат, но и нарастват в различните фази на жизнения път дори при едно и също образование. Неравенството в заплащането е най-малко в началото на кариерата, най-голямо в средата на трудовата биография и намалява, но без да достигне началното ниво в късните трудови кариери. Изводите за неравенствата в доходите по пол в зависимост от жизнената фаза не са аргументирани до този момент както в икономическите, така и в социологическите изследвания на пола (Четвърта глава, с. 209).
   
7. 
   Дисертацията допринася за разбирането на явлението „множествена изключеност” в социологията, което има приложно значение за превенция на множествената дискриминация в правото. Показани са индивидуалните характеристики, чието акумулиране води до по-малки възможности за избор. Възможностите за избор силно намаляват при акумулиране на повече от една депривираща характеристика, добавена към женския пол и липсата на образование, например възраст и етнос. Депривация се натрупва и в рамките на семейството, в което съпругът също е с ниско образование и споделя по-скоро традициони нагласи за асиметрични отношения между половете (Четвърта глава,с.160).
   
8. 
   Дисертацията допринася за включването на България в международния сравнителен контекст на стратификационните изследвания чрез последователното провеждане на връзката между теория и емпирия. Сравнителният анализ на неравенствата по пол в европейска перспектива доказва по нов начин устойчивостта на посткомунистическия модел на обществото по отношение на нагласите към държавата, както и на приноса на пола за позициите в стратификацията и по-голямата близост на България до централноевропейските страни (Четвърта глава с.180, Пета глава, с. 236).
   

Стоилова, Р. 2010. Неравенството на половете в масовата култура. Социологически прочит. Кирова, М., К. Славова(съст.) Роля на пола в медиите и в популярната култура в условията на преход в България, ПОЛИС.

Стоилова, Р., Харалампиев, К. 2010. Джендър неравенства и роля на държавата за тяхното намаляване, Международен сравнителен анализ, в: Тилкиджиев, Николай (съст.) Благополучие и доверие: България в Европа? (Сравнителни анализи по Европейското социално изследване 2006/2009), Изток-Запад, 349-369.

Стоилова, Р. 2010. Социална селективност на образователните резултати в България. Роля на студентските такси и кредити за възпроизводството на социалния произход във висшето образование, Социологически проблеми, 1-2, 2010.

Стоилова, Р. 2009. „Два подхода към oбразователните неравенства, стратификацията и мобилността”, Социологически проблеми, 1-2, 2009 ,188-212.

Стоилова, Р. 2009. Джендър неравенства, в: Петков. Кр. (съст.) Европейска социална политика, Сравнителни социологически анализи, учебник, т.1. Университетско издателство Паисий Хилендарски, 141-177.

Стоилова, Р. 2008. Евроинтеграция и стратификация, в: В. Топалова (съст.) Българското общество и европейската интеграция. Социологически аспекти.София, 82-96.

Стоилова, Р. 2008. Дискриминацията – една подценявана тема. Осигуряването на равни възможности за всички допринася за политическата стабилност и икономическия растеж в обществото, Монд Дипломатик, февруари.

Стоилова, Р. 2006. Глобализация, пост комунистическа трансформация и стратификация, в: Бояджиева, П., Л. Деянова, С. Колева, К. Коев. (съст.) Светове в социологията. В чест на проф. Георги Фотев, Университетско издателство.

Стоилова, Р. 2006. Пътят на жените в: Кирова, М., К. Славова. (съст.) Род. Култура. Идентичности, Център за изследвания и политики за жените, 97-118.

Hofäcker, D., Stoilova, R, Riebling, J-R. 2011. "The gendered division of paid and unpaid work in different institutional regimes: Comparing West Germany, East Germany and Bulgaria", European Sociological Review , available online at www.esr.oxfordjournals.org, first published online July 14, 2011, Published by Oxford University Press, 1-18.,реферирано чуждестранно списание

Stoilova, R., Riebling, J. and Hofäcker, D. 2011. Division of paid and unpaid work – Patterns of Social Inequality: A comparison of Germany, Bulgaria, France and Hungary. TransEurope Working Paper No. 34, Bamberg: university of Bamberg.

Rumiana Stoilova, Ralitsa Ganeva-Simeonova, Tatiana Kotzeva. 2011. The impact of gender on mid-career labour income: The case of Bulgaria, Transeurope, Working Paper No. 32, Bamberg: university of Bamberg.

Stoilova, R, K. Slavova, 2006. Spatial Mobility and Gender Inequality, Sociological problems, Special Issue, Trajectories of Contemporary Sociology in Bulgaria, XVI ISA World Congress, p. 190-280. реферирано издание

Liebhart, K., Petö, A., Schiffbänker,A., Stoilova, R. 2003. Familienpolitische Maßnahmen in Österreich, Bulgarien und Ungarn, Österreichische Zeitschrift für Politikwissenschaft, Heft 3, 417-427.