– Приемане на слабия във вярата

(Римляни 14)

Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва : Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

Звучи ли това актуално и днес? Жалко е, но това е опровергаване на евангелието. Има само едни Господ в църквата - Господ Исус Христос.

Ако се обърнем към Евангелието на Галатяните глава 5 в стих 15, Павел казва,

“Вие се хапите и ядете един друг”. Не е ли ужасено! Обърнете се към Посланията на Eфесяните и Колосяните и ще откриете, че Павел напомня на християните, че трябва да има единство в църквата. Отворете Посланието към Филипяните 4:2-3 и вие ще откриете, че имаше две жени, които не бяха в съгласие една с друга - Eвдокия и Синтихия.

Моля Eвдокия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа. Да, и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тези жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработни, чиито имена са в книгата на живота.

Те са в раздор една с друга и Павел казва, “Това не е, както това би трябвало да бъде”.

Сега, кагато достигнахме до Римляни 14, ние откриваме подобно разделение и в църквата в Рим. Някои мислиха в тази църква, че е грях да се яде месо и ето защо те ядяха само зеленчуци. Други се препираха, кои празници упоменати в Стария завет трябва да се празнуват, като настояваха, че всеки трябва да ги следва. Ако всеки вярващ има свои собствени убеждения, нямаше да има проблем. Но безпокойството е, че някои настояват на своите собствени идеи принуждавайки другите да ги спазват. Когато това си случи - имате разделение.

Ние трябва да бъдем на ясно, в кои области трябва да знаем, че не сме прави. Библията ни казва и ние трябва знаем, кои дейности са правилни и тъй като Библията казва това, ние трябва да ги съблюдаваме. Но това, което Павел обсъжда в глава 14 в последната част от стиха е проблем, които в Новия превод на Библията на Крал Джеймс се казва “над съмнителни неща”. Дали ако апостол Павел пишеше днес, той не би използувал фразата, която ние обикновено използване: “сивите области” - Римляни 14:1:

Има политика, която ние трябва да следваме. Това е очевидно. В фундаменталните вярвания ние трябва да сме единни, но в нефундаменталните, в тези сиви области, трябва да проявяваме милосърдие. Не е възможно за грешния човек да има правилно разбиране за всичко. Дори в най-добрите домове, дори в най-добрите бракове, има винаги по някое несъответствие. В такъв случай всички действия на човешкото същество винаги ще имат неща, които да не съвпадат.

Защо апостол Павел обсъжда тези проблеми на сивите области. За съжаление ние имаме днес аналогични проблеми в църквата, били те теологически или свързани с някакви реформи на диетата или за облеклото. Ето защо тази глава извънредно важна за нас днес.

Имайки това предвид, нека да отправим нашия поглед към 14 глава. Ние можем да разделим Римляни 14 глава на две части. В първите 12 стиха, Павел консултира членовете на църквата в Рим. Неговият съвет е “приемайте се един друг”. Ние ще разгледаме това подробно. Вторият съвет, който Павел отправя намираме в стихове 13 до 15 и това е, че ние имаме нужда да се поучим един от друг. Приемане един друг и поучение един друг. Сега нека да разгледаме всяка една от тези части.

Първата част засяга приемането един друг и апостол Павел тук използва пример от сивите области. Аз бих искал да кажа в началото, че тук той не обсъжда здравната вест. Това не е проблема. Здравната вест никога не е била проблем във времето на Новия завет. Какъв тогава е проблема? Той дели църковните членове на два лагера: онези, които са слаби във вярата и онези, които са силни във вярата. Интересно е как той определя слабия във вярата, тъй като при нас има тенденция, това да не съвпадне с неговия метод. Той казва, че онези, които са много съвестни относно детайлите на християнския живот са слаби във вярата. Онези, които са намерили своята свобода в Христос не са тези, които винаги намират вина, за да осъждят себе си и другите. Нека да погледнем към стих 2:

Един вярва, че може всичко да яде, а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.

Съвременният превод казва “само зеленчуци”. Гръцката дума, която Павел използва се позовава на неща, които се получават от земята, за разлика от онези, които се получават от животински продукти.

Какъв е истинския проблем? Имаше две групи християни в римската църква. Едината група бе съставена от онези, които бяха жертви на юдаизма, те бяха дошли от юдейството и притежаваха един много силен легалистичен дух. Другите са езичници, които бяха гърци. Гърците вярваха, че плътта е грешна и когато тези хора станаха християни те казаха, “Ние никога не трябва да угаждаме на тялото. Трябва да го лишим от вкусна храна. Ние ще трябва да продължим да живеем само със зеленчуци”. Зеленчуците, особено в онези дни, означаваше храна, която е безвкусна. Има много хора и днес, които мислят по този начин. Те мислят, че вегетарианската диета е безвкусна.

Проблема не е здравната реформа, проблема не е в онези, които бяха съвестни да не угаждат на тялото си обозначени като слаби във вярата и онази, които с удоволствие се хранеха без да се интересуват от произхода на храната - дали тя не е идоложертвено и дали това е добро или зло, те се определяха като силни във вярата. Проблемът тук е, че те започнаха да се осъждат един на друг в тази сива област. Това е проблема. Погледнете към стих 3:

Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

Ние като християни нямаме никакво право да съдим. Защо? Погледнете към последната част от стих три:

... защото Бог го е приел.

Нека да се върнем към аргумента. Има две групи християни в църквата: слаби във вярата и силни във вярата. Дали Бог не е обезпокоен, че приетия от Него е отхвърлен от нас? Нали Бог е Господаря, който го е приел, както и нас е приел? Нека да погледнем към Павловия аргумент представен в стих 4:

Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

Действително, Павел е мъж, който е разбрал евангелието. Това не означава, че човек не трябва да се бори за своите права. Той доказва, че само Бог е този, който трябва да реши този проблем.

Ние никога не ще сме съгласни във всичко. Някои вярват, че не би трябвало да се докосваме до яйца и сирене. Моля ви, не налагайте вашите възгледи на другите, като казвате, “Ако не направите това, не сте добър християнин”. Бог е този, който съди. Погледнете към стих 5:

Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

Ако погледнем в историческия контекст, ние ще видим, че имаше проблем относно празничните дни през цялото време в ранната църква. Ето защо Павел казва че, “Някои християни вярват, че трябва да пазим всички празнични дни”.

Така апостол Павел достига до една фундаментална истина приложима за сивите области. Римляни 14:6:

Който пази деня, за Господа го пази; (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и така благодари на Бога.

Тук е представена фундаменталната истина: всеки християнин е изкупен от Господа. Църквата е определена в Новия Завет като тялото на Христос. Всяко човешко тяло има глава и ние трябва да знаем Кой е главата на църквата? Тя - главата не е вашия пастор. Тя не е председателя на областта, нито председателя на съюза или на конференцията. Главата е Исус Христос. Павел казва, че всички трябва да живеят според пътя, по който Исус ни ръководи. Между впрочем, Той не ръководи всеки един от нас по един и същи път. Той знае нашата обремененост. Той знае нашия произход. Той води всеки един от нас индивидуално, затова ние, като човеци нямаме право да осъждаме другите. Стих 7:

Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.

С други думи, това което Павел казва е:

И слабият във вярата и силният във вярата е бил изкупен и приет от Бога, следователно, ние също трябва да ги приемем. Това са първите три стиха.

В стихове 4-9, Павел казва, “Исус единствения Господар в църквата на всеки вярващ и ние трябва да живеем под Неговото ръководство.

Стих 8:

Понеже, ако живеем, за Господа живеем; и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Ние наистина знаем, че Бог е този, който ни е изкупил, не със сребро и злато, но с Неговата скъпоценна кръв. Аз искам да ви напомня това, което преминахме във втората половина на глава 6 на Римляни, че ние предаваме себе си, като роби на този, на когото принадлежим - на греха, който е по природа, или на Бога, който е автора на праведността. Стих 9 казва:

Защото Христос затова умря и оживя – да годсподства и над мъртвите и над живите.

Това е, Той е Господаря на всички, които Го приемат, независимо дали са мъртви или живи, тъй като Той ще ги възкреси. Сега стих 10:

И тъй, ти защо съдиш брата си? А ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

Ако има време тази църква да се нуждае от този съвет, това е сега. Ето защо, когато се различаваме в не фундаменталните истини, аз трябва да уважавам вашата позиция. Моля ви уважете и моята позиция. Вие можете да ме помолите да приема вашата позиция и аз ще бъда щастлив, ако ме убедите. Но да ме осъждате, тъй като аз вярвам в нещо, което вие отхвърляте, не се подкрепя от изявлението на апостол Павел в посланието към Римляните.

Нека да погледнем към стих 11, където Павел цитира стихове от Стария завет:

Защото и писано: “Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, и всеки език ще славослови Бога”.

Аз няма да отговарям пред вас, но аз ще отговарям пред Бога. Аз наистина няма да отговарям пред вас, за това, в което вярвам и за това, в което невярвам. Всеки от нас ще даде сметка за себе си на Бога. Аз съм напълно осведомен за това и следователно, се въздържам да казвам нещо, в което не вярвам в сърцето си, тъй като зная, че един ден ще трябва да отговарям пред Бога. И Той ще ми каже, “Какво направи с текстовете, които Аз ти дадох?

И аз ще кажа, “Боже, когато изследвах текстът на Твоето слово, аз те молех на колене за Твоето ръководство, използувах всички правила за интерпретация, погледах към контекста и направих всичко и достигнах до това заключение. Ако е било неправилно, защо Вие не ме коригирахте? Вие познавате моето сърце”.

Ние хората не познаваме сърцата и аз не зная, какво става във вашето сърце. Ние имаме право честно да кажем, в какво вярваме. Ние никога не трябва да заемама позиция, като че ли искаме да спечелим дебат. Това не е целта за изучаване на Библията. Ние трябва да повярваме на Божието слово, честно следвайки правилата за интерпретация. И ние трябва да сме способни да дадем отговор. Стих 12:

И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

Стих 13:

Това ни довежда до втората част на главата - поучете се един друг. Да погледнем към стих 14:

Това изявление е трудно за разбиране тъй като като употребената дума “нечист” е същата дума както е използвана в Деяния на апостолите 10:14 където Петър трябваше да застане с лице към нечистите животни.

Ако ние вземем това изявление, като общо изявление, ще бъде неправилно. Ние трябва да имаме предвид в какъв контекстът е представен този текст. Имало е много християни в дните на апостол Павел, които казвали, че храната, която е предложена на идоли е нечиста. Така проблема тук не са чисти и нечисти меса. Това не е проблема. Проблемът тук е това, че някои хора казваха за някои храни, че са чисти и някои казваха, че те са нечисти. Имаше фракции. Стих 15:

Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

Всеки едни от нас, като християнин, винаги въздейства на нашите братя християни с това, което прави. Павел ни съветва тук, че не трябва да правим нещо, с което да оскърбим нашия брат и нищо, което може да навреди на неговата вяра.

Ние имаме проблеми, тъй като се осъждаме един на друг. Всяка страна има своите собствени правила за това, как да се пази съботата. Ако отидете в Италия ще откриете, че можете да играете на футбол в събота. Ако отидете в Скандинавия ще откриете, че може да плувате в събота. Разбира се, ако отидете в Англия, ще откриете, че можете да си приготвите чай в събота. Ако достигнете до Америка ще откриете, че може да правите дълги езди за удоволствие в събота. Всяка страна има своите правила и те остават верни на тези правила. Проблемът е, когато се изпращат мисионери в Африка от тези страни.

Това което апостол Павел казва тук е “Не правете нищо, с което вашия брат може да се препъне или наскърби или обиди”.

Можеби си спомняте случая когато Павел взе Тимотей един ден в синагогата? Хората казаха, “Ние няма да ви слушаме”.

“Защо”? запита Павел.

“Вие доведахте Тимотей, който е наполовина евреин и който не е обрязан”.

Той каза, “Няма проблем. Донесете ми нож”. Той го обряза и тогава запита, “Сега имате ли желание да ме слушате”?

Те казаха, “да”.

Павел беше срещу обрязването, като средство за спасение, но когато това се издигна, като бариера за проповядване на евангелието той каза, “Аз ще обрежа Тимотей”.

Тимотей също каза, “Добре. Ако трябва да мина през тази болка, поради тази тяхна причина, аз ще го направя”.

Мои скъпи хора, това е, което апостол Павел казва.

Следващото нещо, на което той набляга в стихове 16 до 18 в глава 14 е, че християните трябва да имат приоритети:

Ние спорим, ние се борим с неща които са незначителни в един момент, когато би трябвало да издигнем Христос. Нека да погледнем към 1 Коринтяни 8:8. Тук е представен същия проблем:

А това що ядем не ще ни препоръча на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем печелим нещо.

Фактът, че вие следвате акуратно вестта на здравната реформа, не ви прави по-добри християнини. Вие следвате това, тъй като искате да живеете за Христос, а не за няколко звезди във вашата корона. Но храната не ни препоръчва пред Бога. Моля спомнете си, че нашето положение пред Бога зависи от нашата позиция в Христос, а не от нашето представяне. Нашето представяне трябва да зависи, дали живеем за Него и дали Той изисква от мен тази диета. Аз ще кажа, “Да, Господи аз ще направя това, тъй като те обичам. Ти ме изкупи и аз Ти принадлежа”.

Нека да се върнем на Римляни 14 и да прочетем стих 19 и 20 и до края:

И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява. Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява. Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко което не става от убеждение, е грях.

Ние не трябва да се разделяме на фракции в църквата, тъй като имаме някакво несъответствие в тази сива област. Проблемът не е, дали това е правилно или неправилно. Проблемът е: “следвате ли съвета на Бог между вас и Него”?

Какво е Павловото становище тук? Има два принципа, които искам да спомена:

Какъвто и да е вашия модел на живот и всичко, което правите, трябва да го правите поради връзката на вяра във вашия Бог. Ако практикувам здравната вест, това не е, защото искам да живея седем години повече. Ако практикувам здравната вест, това е тъй като това тяло е машина и аз искам Бог да ме използва за Негова слава. Това ме спасява от болнични сметки, но това не е причината заради, която аз го правя. Каквото правим трябва да е основано на вярата ни в Бога и нашата вяра е основана на знание, не на това, какво вие казвате за мен или какво вие правите.

Ние не трябва да правим нещо, което да препъне или да оскръби някой вярващ. Това са двата принципа.

В заключение, бих желал да прочета стихове от две глави, които ще ги съединим заедно. 1 Коринтяни 10:31-33 с първият от глава 11:1:

И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава. Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква; както и аз угождавах на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят. Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

Ние принадлежим на Бога. Трябва да живеем за Него. Не трябва да правим, каквото и да е било поради нашите права. Моля помнете, че църквата е на Бога, вашите вярващи братя и сестри са важни. Ние трябва да живеем в любов. Не трябва да правим нещо, по какъвто и да е начин, с което да попречим на духовния растеж на нашите вярващи. Тогава той завършва с тези думи:

Последвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос.

Всички ние можем да подражаваме на Христос, който носеше полза и никога не осъди грешниците но ги прие и им каза,

“Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя”.

Постепенно, Той започна да ги променя. Бог може да помогне на тази църква, в която да бъдем обединени и обичащи се. Ние разбира се сме различни в тези сиви области, но ние сме обединени в любовта, тъй като всички ние принадлежим на Христос и Го приемаме, тъй като сме 100% грешниии. Независимо кои сме, ние сме 100% грешници спасени по блгодат. Моля Господ да ни благослови.

(Римляни 15)

Първите седем стиха на 15 глава, за съжаление, не и принадлежат. Те би трябвало да принадлежат на глава 14, тъй тя се занимава с взаимоотношенията. Спомнете си, че в 14 глава, с която ние вече се занимавахме, в първите 13 стиха Павел убеждава нас вярващите за нуждата ни, да се приемаме един друг. Защо трябва да се приемаме един друг? Тъй като Христос ни е приел. Това е представено в първата половина на глава 14. Втората половина на 14 глава ни убеждава, че ние имаме нужда да се поучим един от друг. Сега, в началото на 15 глава, същия апостол казва:

В Римляни 14:1, той говори за две групи хора: за слабите във вярата, за разлика от силните във вярата. Тук в 15 глава, той се занимава със зрелия християнин в контраст с детето в Христос.

Ние виждаме, че когато човек приеме Христос, няма значение на каква възраст е той или тя, но в момента, в който приемаме Христос ние сме деца духовно в Христос. Както бебетата, ние трябва да се научим да ходим. Проблемът на някой от зрелите християни е, че гледат с презрение на децата в Христос. “Аз не виждам защо на тях им е така трудно, си казват те. Аз мога дори да тичам”. Позволете ми да ви напомня, че когато вие бяхте малко дете, не можехте да проходите веднага. Падахте много пъти.

Какво трябва да бъде отношението на зрялия християнин към детето в Христос? Отговорът е в стих 2:

Когато малките деца падат, какво правят родителите? Ритат ли ги? Или крещят "ставай”? Те се навеждат и внимателно повдигат детето и го прегръщат. И това е, което апостол Павел казва. За да направим това, ние се нуждаем от елемент, който нямаме естествено. Библията го нарича агапе. Когато ние имаме този подарък, който произхожда от Бога, ще бъдем способни да практикуваме това, което апостол Павел учи тук.

Преди Исус да напусне този свят, Той заповяда на Своите ученици. Ще намерите Неговата заповед в Йоан 13:34-35. Той каза:

Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

“Аз искам Моите ученици да се обичат един друг точно така, както Аз ви обикнах”. В това време, когато Исус заговори тези думи, те не се обичаха един друг. Те се бореха един срещу друг. Те се бореха, кой да бъде най-големия. Исус каза, “Така не е в Божието царство. Вие трябва да се обикнете един друг точно така, както Аз ви обичам”.

Но този вид любов не идва автоматично, ето защо искам да се прехвърлям 1 Коринтяни 13 глава. Там Павел описва тази любов, като най-големия подарък. Ние трябва да проучим контекста, тъй като Той говори в контекста за духовните дарби. Най-големия подарък, всички ние знаем е Исус Христос. Но, в контекста на духовните дарби, най-големият подарък е любовта агапе. Забележете това, което се случва когато този подарък е приет в църквата - 1 Коринтяни 13:4-7:

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Само когато имаме тази любов, ние “не ще изпитваме удоволствие от злото”, или “не ще се радваме на порока”, когато го вършим. Защо не? Не защото греховете ни осъждат, но тъй като има нещо в нас, което се противи. Аз искам да ви напомня за това, което в нас се противи. Ако отгърнем Библията си на Исайя 53 глава, ще прочетем (стих 6):

Ние трябва да ненавиждаме грехът, поради това което той направи на нашия Господ Исус Христос. Всеки път когато извършваме грях, ние отново Го разпъваме.

Ние не се радваме на порока, но се радваме на истината. И какво е истината? Това е въпроса, който Пилат зададе, “Какво е истината”? [Йоан 18:38]. И Исус каза, “Аз съм истината” [Йоан 14:6,18:37]. Така християнинът, който се радва на Христос ще ненавижда греха. Християнинът, който има любов в сърцето си “ще е търпелив, няма да завижда, не ще се гордее, няма да е груб, не ще търси своето”.

Това е което Павел ни убеждава. Връщайки се на 15 глава на Римляни, искам да погледнем към стих 3. Искам сега да подчертая, че тук Павел представя Христос не като Спасител, но като пример. Новият Завет представя Христос по два начина: като Спасител и като пример. Христос наистина идва в този свят първо, за да бъде наш Спасител.

Да, Той е нашия пример но само за тези, които ПЪРВО са го приели за Свой Спасител. Той първо ни откупва, Той първо ни дава мир, Той първо ни оправдава. С това Павел ни занимаваше в първата половина на Посланието към римляните. Сега той казва, “Когато сте приели Христос като ваш Спасител, когато сте приели Христос във вашия живот, Аз искам да го представя като ваш пример” -Римляни15:3:

Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: - "Укорите на ония, които укоряваха тебе, паднаха върху Мене".

Апостол Павел се позовава на Псалм 69:9, това е едно от Meсианските пророчества. Всичката вина, която бе натрупана на човешкия род, Исус прие върху Себе Си. Павел използва тук Христос, като пример. Как е възможно Христос да вземе нашите осъждания и осъжданията на целия свят?

Ние се срещаме със същото отношение днес. Има много хора днес които богохулстват, обвиняват Бога за ужасните неща, които се случват в този свят. Разбира се, ние сме грешници, също и някой от нас обвиняват Бог. Но Исус пожела да приеме обвинения за неща, които Той не беше извършил. Едно нещо е да понесеш вината за нещо, което си направил, но съвсем друго нещо е да понесеш вината за нещо, което никога не си сторил.

Павел казва, “Аз искам да поема вината за грешките направени от онези малки християни. Вие ще поемете ли вината на онези, които правят нещо неправилно”? Ние сме експерти в изтъкване на нещата, които другите са неправилно направили. Но да поемем вината на някой друг, това ние не можем да го направим естествено. Това го прави Божията благодат.

Тук ние можем да извлечем някои много важни правила. Преди всичко, трябва помним, че ако трябва да поемем вината един на друг, ние трябва да спрем да гледаме на себе си, като индивиди. Ние трябва да погледаме към себе си в контекста на една корпоративна идентичност. Какво наистина означава това?

Ако Христос е взел моите грехове, в такъв случай Той иска и аз да направя същото. Той иска да идентифицирам себе си с грешките на моите братя. И вие трябва да желаете да идентифицирате себе си с моите грешки. Желаете ли да направите това? Това е, което Павел казва. Тогава в стих 4, след като се позовава на Псалм 69:9, той казва:

С други думи, “Аз не ви казвам нищо ново”. Думите са написани в Стария завет. Всичките неща които бяха написани в Библията бяха написани за наша поука -

...Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

Библията и само Библията трябва да бъде стандарта за нас.

Това ни довежда до две важни точки - 2 Тимотей 3:16-17:

Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

“Всичкото писание” за нас означава и Стария и Новия Завет. Когато Павел написа това, то се отнасяше до всичко от Стария завет. Новият Завет не бе канонизиран по това време.

Това ни води до втората точка. В дните на Павел Библията, за повечето членове не би могла да бъде прочетена. Следователно, единствения начин свещените писания да бъдат обяснени и изучени от хората чрез проповядване на Словото. Църквата се умножи чрез проповядването на апостолите. Тогава възникнаха проблеми, тъй като апостолите имаха товар за хората. Те трябваше да се грижат за вдовиците и сираците. Трябваше да бъдат включени всички от управлението на църквата във служба за другите. Апостолите осъзнаха това и те незабавно решиха да направят нещо за това.

Така в Деяния 6:2-4 ни се казва:

Днес повечето от хората, могат да четат и пишат. Проповядването е все още най-важната част за стадото. Но моля ви не разчитайте за всичко на пастора. Божието слово е силата в живота на християнина. Ние трябва да се храним с него ежедневно. Ние трябва да го погълнем. Ние трябва да го приложим, не за някой друг, но за себе си. Ние имаме нужда да прекараме време с Божието слово. Павел ни казва тук, че то е от което ние получаваме комфорт. То е източникът ни на сила. Това е чрез което ние получаваме направление. Така в стихов 5 и 6 шест той продължава:

“Единствено чрез Божието слово, ще се научим да се приемаме един друг, точно както Христос ни е приел”. Тази част достига до края в стих 7:

Как Христос ни приема? В евангелието от Лука 15:1 четем:

Бирниците са хората, които никой обича, а “грешниците” са хора, които всеки презира.

Сега чуйте отношението на религиозните водачи в дните на Христос. Лука 15:2:

А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

Павел ни казва, “Бъдете единодушни”. Ние трябва бъдем с един ум.

Аз искам да ви попитам, готови ли сте да приемете бивш затворник, мъж който е обвинен и осъден за убийство?

“Приемете един в друг, точно така, както Христос ви прие”.

Когато ние имаме това отношение, много от изгубените ще се върнат. Много. Да погледнем към Римляни 15:8-9; с това преминаваме към следващата част:

Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите, и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано:

Сега вие не можем да разберем какво Павел казва тук тъй като, той се занимава с разделението, което съществуваше в неговите дни между евреи и езичници. Бог беше дал обещание на Авраам, Исак, и Яков. Те са бащи на евреите само, както си мислеха евреите, но те са бащи на всеки, който вярва, на всеки, който е роден отново и на всеки, който издържи до края. Даденото обещание на тях от Бога беше обещанието за Месията. Евреите си мислеха, че това спасение е само за тях, тъй като Месията трябваше да бъде евреин. Това е, което е взето предвид в тези стихове от “евреите” или “обрязаните”. Христос дойде и стана човешко същество като евреин. Той прие това човешко естество само за евреите ли? Не, но за целия човешки род. И това е защото езичниците ще трябва да Го прославят за Неговата милост.

Тогава апостол Павел дава цитати от Стария завет, в които той представя Божиите обещания, които ние би трябвало да приложим в нашия живот. Нека да преминем бързо през тази възходяща прогресия от обещания.

1. Втората част от стих 9, която гласи:

С други думи, евангелието трябваше да дойде при човешкия род чрез евреите. Спасението е от евреите, тъй като Христос бе евреин. Какво трябваше евреите да направят с това евангелие? Те трябваше да го представят на езичниците. Те трябваше да обявят името на Йехова на езичниците в лицето на Исус Христос. Павел направи това. Но много евреи, включително и Петър не искаха да го направят. Петър трябваше да осъзнае, тъй като Бог го убеди в това, че Бог не прави разлика между евреи и езичници.

2. Стих 10: Езичниците би трябвало да се зарадват заедно с евреите в това обещание, което те бяха получили от тях:

"Развеселете се, народи, с людете Му".“с людете Му” имат отношение към евреите. Как трябваше да отговорят езичниците на тези добри новини? Те би трябвало да се зарадват. С кого? С евреите. Не в борби и с газови камери с тях, а в радост с тях.

3. Стих 11: И пак: - "Хвалете Господа, всички народи, и да Го славословят всички люде".

Евреите и езичниците би трябвало заедно да хвалят Спасителя. Не повече борби. Не повече умраза, не повече клеветнически забележки, не повече обвинение един на друг, не повече презрение един на друг. Заедно ние трябва да хвалим Бога.

4. В стих 12: И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и, "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".

С други думи, Бог използва евреите да донесат изкуплението на езичниците и редно е езичниците да се зарадват с евреите и те да приемат Христос като Господ и Спасител.

5. Стих 13: А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.

Той дойде, за да ни донесе надежда. Той дойде, за да ни донесе радост. Той дойде, за да ни донесе мир. Наистина ли имате всичко това в Него? Радвате ли се на Христос или все още сте в борба помежду си?

Тогава от стих 14 до края, Павел говори за своя план и неговото реализиране в служба за Бога. Има някои много важни уроци в тази част. Стихове 14-16 казват това, че плана на апостол Павел е да служи на езичниците:

Неговото служене не бе нещо, с което той да посвети на себе си, но той бе посветен на Божията благодат да бъде апостол на езичниците. Последната част от стих 15 ни казва “поради дадената ми от Бога благодат ”. “Аз съм при вас, тъй като Бог ме е изпратил при вас”.

Защо Бог ме изпрати при вас? Стихове 17-19:

И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса. Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело, със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

Стихове 20 до 24:

Според Божия план всички хора ли би трябвало да бъдат спасени? Погледнете към стихове 25-27:

Езичниците оцениха ценността на евангелието и отговориха с достойнство, като казаха, “Ние повече няма да гледаме на евреите като на наши неприятели. Ние искаме да ми помогнем. Те страдат в Иерусалим. Тук сме събрали пари; вземете ги и им ги занесете”. И Павел казва в стихове 28-29:

“Но аз зная това, че когато ви посетя - когато завърша моят план, когато занеса тази помощ на евреите в Иерусалим - когато дойда при вас, ще дойда в пълнотата на благословенията на евангелието на Христос. Аз имам нужда да дойда при вас Рим”. Рим бе много привлекателен град и много хора, даже днес, отиват в Рим като туристи. Но Павел не иска да отиде в Рим като турист. Ние знаем как приключи Павловото дело в Рим след като той се труди в Мала Азия.

И сега той приключва в стих 30:

А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,

Моля ви, не си позволявайте повече борби. Не си позволявайте да се появи разделение. Заедно да се молите един за друг. Молете се и за мене. Стих 31:

Юдеите, които бяха самодоволни хора мислеха, че са прави, а Павел, че греши. “Молете се да се избавя от противниците на вярата в Юдея”. За съжаление, Бог не отговори на тази молитва утвърдително. Юдеите наистина направиха заговор под клетва срещу него в Иерусалим и той наистина отива в Рим, но не повече като мисионер, не като апостол, но като затворник окован във вериги. Но това не му пречи той да се моли, стихове 31-32:

Апостол Павел стана жертва на борбата на евреите срещу езичниците. Това е пример за един, който не само проповядваше “Носете един другиго товарите си” но и го правеше, чрез Божията благодат.

И сега той приключва със стих 33:

А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин