“Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ …”

“Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ …”

“И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, която е чрез вяра; а Израел, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон.”

Има два начина, по които ние можем да се опитаме да бъдем спасени: единият е Божият път, другият е човешкия път. Божият път е в Исус Христос, той става ваш само чрез вяра. Това е Божият път. Човешкият път е този, по който евреите тръгнаха. Защо евреите пропадаха? Римляни 9:32a:

“Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела,…”

Аз съм опечален да каже, че има хора в моята църква, които се опитват чрез същия метод да получат спасение. Защо не можем да се поучим от грешките на евреите? И те се опитват да получат спасение чрез дела на закона.

Между впрочем, фразата “дела на закона” е определението в Новия Завет на “законничеството - “лагализма”. Павел срещу закона ли е? В никакъв случай! Той е срещу делата на закона. Той е срещу законничеството; той не е срещу закона като стандарт за християнски живот. Той не е срещу закона, когато говори за плодовете на спасение. Той ще засегне това, когато достигнем до 13 глава, там той ще заяви, “Любовта е изпълнението на закона”. Той е срещу какъвто и да е опит да отидем в небето с изключение на Христос. Ние не можем да получим спасение, чрез някаква смес. Ние не можем да кажем, “Христос плюс мен”, или “Христос плюс делата на закона”. Единствено Христос и никой и нищо още. Тогава той продължава в [9:32b на Римляните]:

“Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;”

Знаете за Кого Павел намеква, че е препъващ камък - Исус Христос. Той е препъващ камък за онези, които се опитват да отидат в небето със своята собствена праведност. Защо? Тъй като, когато се опитваме да отидем в небето с нашата собствена праведност ние казваме, “Аз съм достатъчно добър, за да бъда спасен”. Ние отричаме това, което Бог казва, че сме 100% грешници и се нуждаем от Спасител.

Един ден, Елен Уайт попитала своя ангел, “Какво ще докара пресяване в тази църква”?

Ангелът казал, “Това ще бъде вестта към Лаодикия”. Откровение 3:17-18:

“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мен злато пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.”

“Купете от Мен бяла дреха”. Думата “купува” означава “бартер”; това означава оставяне на нашето самодоволство в замяна за Христовата праведност. Ако вие не вярвате на мен, моля погледнете във Филипяни 3:9, където Павел оставя своята праведност в замяна на праведността на Христос, която получава чрез вяра. Филипяни 3:8-9:

“А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Исус Христос, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра.”

Елен Уайт прави изявление, което адресира към служителите. То се намира в Свидетелства за служители, страници 64-65. Тази истина се отнася също така и за всички нас. Относно пресяването, тя казва това, което ще го причини, представяне на Христос наша правда и аз вярвам, че то вече започнало:

“Те [служители, които са самодоволни, които разчитат на своята праведност] нямат желание да се лишат от дрехата на своето собствено самодоволство, те не искат да разменят своята собствена праведност, за праведността на Христос, която е чистата, неподправена истина”.

Евреите направиха две грешки. Трябва ли и ние да ги повторим? Поучавайки се от историята на Израел, защо не кажем, “Господи, не ни позволявай да допуснем същите грешки”.

Нека никога да не живеем с идеята, че тъй като Бог ни е дал тази чудесна истина, ние сме по-добри от другите християни. Ние нямаме този монопол. Защо Бог ни даде на нас тази чудесна истина? Аз не зная, но съм уверен, че не е защото сме я заслужили.

И моля ви не забравяйте, има само един начин, който Бог е обещал за спасение на цялото човечество и това е чрез Неговия Син Исус Христос. Това спасение не можем да го купим, не можем да го изработим, не можем да го заслужим. Единственият начин, по който Божията праведност може да бъде наша е чрез вяра, така както бедняка се помоли, “Боже прости на мен, грешника. Аз разчитам изцяло на Твоята милост, на Твоята правда, на Твоят подарък в лицето на Исус Христос”.

Бог да ни помогне, да се поучим от грешките на евреите, за да не ги повтаряме е моята молитва в Исусовото име.

26 – Истинските израелтяни - част 2
Спомняте си, че в глави 9, 10, и 11 на Посланието към Римляните Павел разглежда една тема. В тези три глави, Павел споделя своя голям товар за неговата собствена нация - еврейската. Аз се надявам, че ние можем да споделим същия товар за нашата собствена нация - България. Но в тези три глави той излиза извън рамките на трагичната ситуация на своя собствен народ, за да представи в този контекст голямата тема на Посланието към Римляните - Оправданието чрез вяра.

Според аргументите на апостол Павел в тези три глави, евреите бяха пропаднали в две главни заблуди. Първата - да не разберат значението на това, какво означава да бъдат истински израилтяни. И втората - те не успяха приемат обещания път от Бога за спасение, който е чрез вяра в Неговия Син Исус Христос, а не от своето собствено представяне или от каквото и да било друго нещо.

В глава 9, апостол Павел се занимава с първия проблем - какво в действителност представлява истинския Израел. Този проблем е много важен за нас днес. Ако прочетем 1 Коринтяни 10:11, там апостол Павел ни казва, че историята на еврейската нация е била записана за наша полза, особено за тези, които живеят в края на времето – 1 Коринтяни 10:11:

“А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.”

Ние разгледахме това и в следващите две занятия трябва да отговорим на въпроса, който Павел повдига и отговаря в Римляни 9 глава - Кои съставляват истинския Израел? Позволете ми да направим бърз преглед на това, което вече изследвахме в предшествуващото изучаване.

Първо - открихме, че Бог даде на Израел трима патриарси: Авраам, Исак и Яков.

Второ - открихме, че на всеки от тези трима патриарси Бог даде тържествено обещание, което засягаше и техните деца, тяхното семе, те биха наследници на Божието царство. Това беше обещанието.

Но, когато Христос беше на тази земя в края на своята земна мисия, Той заяви публично на еврейската нация - Матея 23:38:

“Ето, вашият дом се оставя пуст.”

Значи ли това, че този Бог няма да изпълни Своето обещание, което даде на тези трима патриарси? В глави 9 до 11, Павел отговаря на този важен проблем. В глава 9, която ние изслдвахме последния път, Павел заявява:

“Обаче, не че е пропаднало Божието слово;[Римляни 9:6]:

Тогава след като прави обзор на цялата ситуация, той ще приключи - Римляни 11:26

“И така целият Израел ще се спаси, както е писано ...”

С други думи, Бог ще изпълни Своето обещание. Въпросът, който ние имаме нужда да разберем е, “Какво за Павел означава ‘целия Израел’? Това наистина ли означават всички евреи? Или той има някой друг предвид”? Нека да започнем с Римляни 2 глава - тези текстове ние вече сме ги преминали. Там Павел вече е изтъкнал в последните два стиха на глава 2, че има два вида евреи. Нека да погледнем към стих 28 и 29:

“Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване отова, което е външно в плътта; а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеци, а от Бога.”

С други думи, Павел казва, че естествените потомци на Авраам, Исак, и Яков не са в Божиите очи истинските израилтяни. Това не ги квалифицира да принадлежат на истинския Израел. Тези трима патриарси бяха дадени на Израел от Бога за много специфична цел; те бяха прототипи, които Бог харесва. С други думи, качествата на тези трима мъже квалифицират човек да бъде от истинския Израел.

Сега нека се концентрираме върху първия - Авраам. Преди да се обърнем към Авраам, бих желал да ви насоча към Исус, Който също, както апостол Павел учи, че тези трима мъже не представляват буквална, физическа нация. С други думи, Израел не е според плътта, който да е народ избран от Бога, но това е Израел според Духа. Не този, който е външно, но отвътре, не в буквата, но в Духа.

Искам да се обърна към две изявления направени от Христос. Има и други, но мисля, че двета са достатъчни. Моля ви да отворите вашите Библии на Матея 8 глава. Искам да обърнете внимание на контекста; ние винаги трябва да изследваме текстовете в техния контекст. Контекстът е случая с римския стотник - езичник. Той дойде при Исус с молба. Молбата бе Исус да излекува неговия слуга и аргументът на стотника е - Матея 8:8-9:

“Стотникът Му отговори: Господи, не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени войници; казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; а на слугата си: Направи това!, и той го прави.”

“Аз съм стотник и имам войници, които ми се подчиняват. Но моята власт е само над моите войници. Вашата власт надминава всичко. Вие Господи имате авторитет над болести, вие да имате авторитет над природата и законите и. Всъщност, вие дори можете да излекувате моя слуга без да идвате в дома ми. Вие имате такава голяма власт, че само да кажете една дума и моя слуга ще бъдат излекуван”. И когато Исус чу тези думи от един езичник, чуйте Неговия отговор в стих 10:

“Исус като чу това, почуди се и каза на онези, които вървяха след Него, “Истина ви казвам, дори и в Израел не съм намерил такава голяма вяра”.

Чудя се дали Христос щеше да каже същото и зa нас? “Не съм намерил такава голяма вяра, която откривам в този мъж, езичник”. В Матея 8:11 Исус допълва:

“Но казвам ви, мнозина ще дойдат от изток и запад [с други думи, които не са потомствени евреи, от всеки ъгъл на света], и ще насядат с Авраам, Исак, и Яков в небесното царство.”

Тъй като тези трима мъже са прототип на Божия народ. Исус продължава - Матея 8:12:

“А синовете на царството ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.”

Те са плътските потомци на Авраам, Исак и Яков, но те нямаха трите качества, които тези трима мъже представяха. Обърнете внимание и на глава 22 на Матея; позволете ми да ви дам другия пример. Тези трима патриарси се появяват в цялата Библия. Ние имаме тенденция да ги игнорираме, но те имат сериозен урок за нас; точно ние не можем да останем в невидение за тях. В контекста на Матея 22 глава е спора със садукеите. Садукеите бяха група от еврейската нация, която не вярваше във възкресението на мъртвите. Ние бихме открили в тях либералните теолози в дните на Христос. В стих 23 получаваме фона:

“В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:”

Тогава те Му дадоха една илюстрация относно седем мъже - братя, които имаха една и съща жена, последователно. И въпросът им бе, “Чия съпруга ще е тази жена, ако има възкресение”? С други думи, те се опитваха да опровергаят възкресението с този философски аргумент. Но забележете как Исус отговаря, в стихове 31 и 32:

“А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори...”

Тогава той се позовава на Изход 3:6:

“...“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исаков, и Бог Яковов”?

Това е основата. Но искам да забележите интерпретацията която Исус дава на тази основа:

“Той не е Бог на мъртвите, а на живите.”

Тези трима представят живите!

Нека да отидем сега при Авраам. Отправеният пункт е Галатяни 3:26-29. Спомнете си, че контекста на нашето изучаване е Римляни 9 глава, където апостол Павел беше заявил в Римляни 9:6,

“Не всички онези са Израел, които са от Израел”.

Ние ще разширим това изявление в това изучаване на Римляни 9 глава и бих желал да започнем с Галатяни 3:26-29. Погледнете към двата стиха на това преминаване - Галатяни 3:26:

“Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос.”

Спомнете си, че галатяните бяха смесена църква от езичници и евреи, но преобладаваха езичниците. Павел им казва, “вие всички сте синове на Бога”, не защото във вените ви тече кръвта на Авраам, Исак и Яков, но тъй като имате вяра в Христос Исус. Тогава той обяснява, как това е осъществено, тъй като казва - Галатяни 3:27:

“Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.”

Когато си обличаме нашите дрехи, те стават част от нас. Дали ще стоим или ще пътешестваме дрехите ще бъдат с нас, тъй като сме ги облекли. Това е илюстрацията, която Павел използва тук. “Кръстен в Христос” ни поставя в нашия Господ Исус Христос. И когато сме поставени в Господа Исуса Христа, ние вече не сме европейци или индийци, или африканци, или китайци. Няма евреин, няма езичник, няма мъж, няма жена. - Галатяни 3:28:

“Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.”

Нека да погледнем и в стих 29, където апостол Павел заключава - Галатяни 3:29:

“И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.”

Как сме станали деца на Авраам? Тъй като принадлежим на Христос. Как принадлежим на Христос? Чрез вяра и кръщение. Аз бих искал да ви дам повече изявления от книгата на Римляните, която ние вече покрихме. Това е напомняне. Римляни 4 глава. Ще се спрем на 4 стиха от тази глава: Римляни 4:13, 16, 17, 18. Погледнете първо към Римляни 4:13:

“Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.”

Авторите на Новия Завет нямаха еквивалентна гръцка дума, с която да формулират “законничеството” или “легализма”. Затова много често Павел ще използува думата “закон” или фразата “дела на закона” вместо нашата “законничество” или “легализъм”. Така и тук той използва думата закон. Той не е срещу закона като стандарт за християнски живот. Всъщност, той е за него; и когато достигнем до Римляни 13 глава, ние ще видим това. Но той се обявява срещу закона като средство за ставане на Божие дете. Той е срещу законничеството като средство за спасение. И той казва, че обещанието, което бе дадено на Авраам и на неговите потомци, не бе чрез закона, но чрез правдата от вяра. И тогава в стих 16 той продължава:

“Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни.”

Защо все още се съмняваме, когато Бог казва, “Това е осигурено”! Това е осигурено и гарантирано, но за кого? Това несъмнено е само за пасторите и онези които са много добри? Това е осигурено за кого? На цялото потомство, на всички, които са повярвали, не само онези, които се облягат на закона (например, евреите), но също така за онези, които чрез вярата на Авраам, който е баща на всички вярващи. Кои сме “ние всички”? Всички които, както Авраам, вярват в обещанието на Бога. Това е изявлението.

Как Авраам стана прототип за всеки вярващ? Ние се нуждаем да разберем детайлите. Имаме нужда да разберем Авраам, тъй като той е нашия баща. За евреите, “баща” не означава само някой, от който произлизам. Дмата “баща” означава още, “Този който е моя пример, моя прототип”.

Нека да започнем с Битие 12:1-4. Това е призоваването на Авраам. Бог идва при Авраам и го призовава. Важно е да разбираме призоваването на Авраам. Бог говори на Авраам в стих 1 и Той му казва:

“Тогава Господ каза на Аврам, “Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа”.

Защо Бог желае Аврам да напусне дома си, рода си и отечеството си? Има текст, който ни казва, че Аврам и неговото семейство, неговите родители и неговите съседи са почитали други богове. Исус Навин 24:2:

“Исус каза на целия народ: Така говори Господ, Израилевия Бог: “В старо време отвъд реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахоровият баща, и служеха на други богове”.

Това е фразата, “те служеха на други богове”.

Аврам не беше призован като вярващ човек - той бе призован като идолопоклонник. И Бог каза - “Стига вече живот в тази среда”. Точно днес, Бог също казва; “светът е пропаднал, вашата култура е покварена, влезте в Моята култура, която напълно опровергава човешкия начин на живот”. Така това е същото призоваване; “излезте от Вавилон”. Исус заявява - Матея 28:19:

“Идете прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Светия Дух ....”

Това означава, “Призовете ги да излезнат от света и ги въведете в Моя лагер”. Всъщност, Исус каза на учениците Си в Йоан 15:19:

“Ако бяхте от света, светът щеше де люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света,....”

Същото нещо, което Бог направи с Авраам. Тогава, в Битие 12:2-3, Бог казва:

“Ще те направя голям народ; ще те благословя; и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословие. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благословят ВСИЧКИ земни племена.”

Защо евреите не разбраха, че Бог избра Авраам за да бъде баща на благословенията на целият свят, а не само на тях? Но те не успяха да разберат това още от самото начало.

Стих 4 ни казва, че Авраам се подчини на призоваването. Той бе 75 годишен, когато остави своята родина - Харан. Така бе призован Авраам. В Евреи 11:8-10 Павел ни казва, че Авраам се подчини чрез вяра. Той не се подчинява на Бога, за да бъде спасен, но тъй като повярва на Божието обещание, той се подчини. Евреи 11:8-10:

“С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исак и Яков, който бяха наследници заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитектът и строител е Бог.”

Авраам отговори с вяра и неговото подчинение бе чрез вяра.

Авраам няма деца, когато обещанието и призоваването бе направено. Той беше на 75 години и беше вече женен. Но Бог му обеща, че той ще бъде баща на голяма нация; този Бог трябваше да му дари син. Мога да представя как Авраам казва на своите съседи и приятели, - “Трябва да знаете, че Бог ще ми даде син”!

Бог му обеща син. Една година мина, две години минаха, три години минаха и хората започнаха да го питат, - “Къде е този Бог, Който ти обеща син? Ние знаем, че девет месеца са напълно достатъчни за да се роди син; несъмнено Бог би трябвало да го направи и за по-малко време от това”.

Четири години минаха; това положение ставаше неудобно. Осем години минаха и никакви деца. Сега Авраам се състаряваше. Така достигаме до глава 15 на Битие 15:1:

“След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: “не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма”.

“Аврам” бе името дадено му от неговите родители. “Авраам” бе името, което Бог му даде. Името “Аврам” означава “висок отец”. Еврейските имена имаха значения, които бяха важни. Така той бе “висок отец”. Много бащи има, но теб Аз съм те възвеличал. Така Бог изрече, “Защо се страхуваш, защо се съмняваш? Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма. Живей в пълна зависимост от Мен”.

Аврам каза, “Да, освен проблема, Господи, че не си ми дал син. Аз съм бездетен. Какво стана с твоето обещание? Единственият човек, който е в моето домакинство е Eлиезер от Дамаск. Той ли е обещания син”?

“Бог каза, “Този човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник”.

Прочетете Битие 15:5-6.

“Тогава, като го изведе вън, каза, “Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство”.

Аврам повярва на Господа и Той му го вмени за правда.

Минават още 2 години и Сара, неговата съпруга, му казва, “Аз мисля, че ние трябва да помогнем на Бога. Нека да застанем с лице към проблема, изминаха вече 10 години. Бог преди две години потвърди, че детето ще произлезе от твоите чресла, но Той не спомена нищо за мен. Работата е в това, ти все още си способен, но не и аз. Аз съм вече неспособна да имам дете. Аз имам предложение, да влезеш при моята слугиня. Това е нашия обещан син”. И Аврам се съгласи. Той бе вече 85 годишен; неговата съпруга бе 75. През следващата година се роди Исмаил.

Бог нямаше нужда от тяхната помощ, той имаше нужда от тяхната вяра в Неговото обещание. И ние знаем, какво Бог направи. Той чакаше, не осем години, не 10 години, но повече от 14 години, когато научно, медицински и по човешки напълно бе невъзможно за Сара да има дете.

Бог дойде при Аврам - глава 17 на Битие - когато Аврам бе на 99 години. Господ се яви и му каза, “Аз съм Всемогъщият”. Трябва да знаете, че Аз мога да направя каквото искам”!

Ходи пред Мен и бъди непорочен”. Сега ви моля, когато четете това изявление, разглеждайте значението на тази дума “непорочен” или “усъвършенствуван” в нейния контекст. Тук не се разисква “непорочен“ в представянето; Тук се разисква непорочен във вярата. Ние виждаме, че Аврам няма истинска вяра. Имаше препятствия в неговата вяра и Бог иска да ги отстрани. Какво желае Бог от Аврам? Аз искам вяра, която е непоклатима - искам да имате вяра в Мен независимо, какво казват учените, какво казват вашите съседи, какво казва вашия доктор”. Тогава в Битие 17:4-5 четем:

“Ето, Моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам [“висок отец”];, а името ти ще бъде Авраам [“отец на множество”]; защото те направих баща на множество народи.”

Тогава Бог влезе в заветни отношения с Авраам - Битие 17:9:

“Бог каза още на Авраама, “Пази завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения”.

Сега тук възниква проблем. Какво означава “ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения” – означава ли, че това са неговите действителни потомци или означава неговите духовни потомци? Кое е верно? Нека да погледнем към завета - Битие 17:10:

“Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ви след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.”

Адвентистите практикуват ли това? Някои в Африка го правят, като част от тяхната култура. Ако не сте били обрязан, потомък ли сте на Авраам? Нека да погледнем към стих 11:

“Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.”

Обрязването бе “знак на завета между Мене и вас”. Това не е действителен договор, но е знак за договора. Какво представлява знака? Това е нещото, където евреите пропаднаха. Те взеха знака и го приложиха в действителността. Всъщност, една от първите теологични дискусии в християнската църква бе за обрязването. Деяние 15 глава е записано, че юдействащите християни казаха на християните в Антиохия, “Ако не се обрежете, както е записано в Битие 17 от Мойсей, не можете да се спасите”.

“И тъй като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлазат за този въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.”

Те не биха могли да разрешат този проблем, ето защо те обявиха първата обща конференция.

И слава Богу, че Петър, Яков и Йоан - стълбовете на църквата, защитиха теологията на Павел. Вие може да прочетете за това в глава 15 на Деяния на апостолите.

Какво означава завета и какво той символизира? Ще разгледаме два текста. Единият е изявление на Мойсей, където той коригира неправилното разбиране - Второзаконие 10:16:

“Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.”

Другият е в Еремия 4:4:

“Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители ерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън, и да не пламне така щото да няма кой да я угаси.”

Тези текстове казват същото нещо. Бог чрез истината желае да обреже нашето сърце. С други думи, отстраняване на безверието. “Авраме, ти си се съмнявал в Мен и в Моето обещание. Аз искам да отстраните всички ваши съмнения. Аз искам да вярвате в Моите думи. И Аз искам да сключа завет с вас”.

Искам сега да се обърнем към Новия Завет и да открием, какво ни се казва за обрязването. Апостол Павел в Филипяни 3:3 ни говори за християнската църква в Филипи, която е съставена първоначално от езичници. На тях той казва:

“Защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христос Исус, и не уповаваме на плътта ...”

Истинското обрязване символизира истината. Това не е действието, това е истината и тя е “Не аз, но Христос”.

За да се убедим в това, ние трябва да го анализираме задълбочено, тъй като тук се срещаме с трудности причинени от проблеми в интерпретацията. Следващия текст се намира в Колосяни 2:11:

“В Него [Христос] бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването , което е от Христа, като съблякохте плътското тяло.”

Това се отнася, както за мъжете, така и за жените. Тогава в стих 12, апостол Павел свързва тази истина с кръщението. Кръщението, днес, има същото значение, както обрязването практикувано в Стария завет. Това е нашата декларация, “Не аз, но Христос” - Колосяни 2:12:

“… погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.”

Каква вяра се развиваше в Авраам? Това е вяра без никакви съмнения. Сега искам да фокусирам вниманието ви на две изявления. Тези две изявления не се съгласуват с рационалността, те не се съгласуват с научния метод - спомнете си, че Авраам не се моли за научно доказателство. Той повярва и това му се вмени за правда. Двете изявления намираме - първото в Римляни, второто в Галатяни. Римляни 13:14:

“Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промислявайте за страстите на плътта.”

Галатяни 5:16:

“Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти.”

Вярвате ли на основата на тези две изявления, че Бог може да ни даде победа над греха? Наистина ли вярвате в това? Проблемът не е, “Покажете ми някой, който е успял”! или “Аз съм се опитвал, но винаги съм пропаднал”. Авраам се опитваше цели 25 години и не успя да се сдобие с потомство. Но когато по човешки за него беше вече абсолютно невъзможно това да се осъществи, Бог се намеси, като потвърди обещанието си и определи време за изпълнението му - Авраам повярва и Бог реализира вярата му. Вярата е проблема и това е, което ни квалифицира бъдем потомци на Авраам.

Авраам изгради вяра, която бе непоклатима. Откъде знаем това? Тъй като след като влезе в заветна връзка с Бога и Той му даде дете в следващата година — Исак, който 17 години по-късно, когато Исак бе младеж, Бог изпита още веднъж вярата на Авраам. Нека да прочетем това преди да приключим - Евреи 11:17:

“С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исака жертва. Да! оня който беше получил обещанията принасяше единородния си син ....”

Бог му каза, “Вземи този син, в който Аз съм ти дал за да благословя целия свят и го принеси в жертва”!

Авраам не попита, “Добре, но ако аз го пожертвам, как ще изпълниш обещанието Си”? Никакви въпроси, Авраам не разпитва Бога. Това, което занимава неговия рационален ум, откриваме в Евреи 11:19:

“… като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го получи назад.”

С други думи, “Ако Бог ми даде Исак, когато това бе напълно невъзможно, Той може и да го възкреси. Боже, щом Ти искаш да го пожертвам, аз ще се подчиня, защото зная едно нещо: Твоето обещание никога не пропада и аз Ти вярвам, че ще удържиш Своето обещание”.

Бог може ли, да пресъздаде такива хора днес? Днес ние имаме повече доказателства, отколкото Авраам имаше. Затова ние вярваме на Бога, когато ни казва, “Вие сте Моите деца”? Затова ние вярваме на Бога, когато ни казва, “Аз гледам на Вас, като че ли никога не сте съгрешили”?

Вие може да се съмнявате и да казвате - “Но аз се чувствам грешник”. Не е важно как се чувствате. Важно е, какво казва Бог - Йоан 5:24:

“Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.”

“Този който вярва в Исус Христос е вече преминал от смърт в живот” – вярвате ли в това?

Аврам бе баща на буквалните евреи. Авраам е бащата на всички вярващи.

Искам да приключа с текст от Галатяни 3:6-9. Моля ви да бъдете много внимателни, тъй като тук е обобщението - Галатяни 3:6:

“Както с Авраама, който повярва в Бога, и му се вмени за правда.”

Каква бе Авраамовата праведност? Не от представяне, но от вярване в Божието обещание - Галатяни 3:7-8:

“Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада; и писанието като предвиде, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: “В тебе ще се благословят всичките народи”.”

Авраам знаеше ли евангелието? Несъмнено, за него то беше достатъчно ясно. Не като действителен факт, но като обещание - Галатяни 3:9:

“Така щото тия, които имат вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.”

Ако вярваме, че Бог ни е изкупил, ако вярваме, че Бог ни е дал нова история, нова идентичност, с която вече сме били оправдани за живот, сме Авраамово потомство. Ако вярваме, че Бог може да доминира чрез Неговия Дух и да ни даде победа над греха, ние сме Божии деца. Бог не ни пита, как сме с представянето - Той ни пита вярвате ли. Той реализира представянето най-напред в Христос и тогава в нас.

Всичко, което Той казва е, “Аз искам хора, които ще повярват на Моята дума без сянка на съмнение”.

Дали това ще е от гледна точка на оправданието или ще е от гледна точка на освещението, или това ще е от гледна точка на прославянето, моята част, вашата част е единствено вяра! Бог прави всичко останало. Той оправдава безбожния, слава Богу за това, освещава вярващият и ще ни прослави в края на времето.

Това е моята молитва, ние да направим това, което Павел направи, когато Бог му разясни тази истина. Павловото име беше Савел. Като Савел, той бе потомък на Аврам и преследваше християнската църква. Но когато Бог му откри евангелието, той заяви:

“Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още и всичко считам като загуба, заради това превъзходно нещо – познанието на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко и считам всичко заизмет само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра”. Филипяни 3:7-9

И когато направи това, той промени своето име от Савел на Павел.

Това е моята молитва, да променим нашите имена, не буквално, тъй като ще имаме неприятности с властта, но да променим нашата позиция от съмнение - във вяра, така ние ще бъдем истински Божии деца единствено чрез вяра.

27 – Истинските израилтяни - част 3
Фундаменталният проблем в трите глави на 9, 10 и 11 на Римляни е, че ако някои евреи ще бъдат изгубени, както авторите на Новия Завет и Исус Христос заявяват, в такъв случай Бог няма да успее да изпълни Своето обещание? Той обеща на патриарсите на Израел - Авраам, Исаак и Яков, че всеки израелтянин ще бъде спасен. Ако всички евреи не бъдат спасени, в такъв случай Бог няма да успее да изпълни Своето обещание. Това ние изследвахме в миналите две глави и отговора на Павел е ясен - “Не”! Ние можем да разберем отговора на Павел, когато осъзнаем това, което той се опитва да обясни, особено в глава 9, че обещанието на Бога бе, че всеки духовен израелтянин ще бъде спасен. С други думи, не естествените потомъци на Авраам, Исаак и Яков съставляват Израел в очите на Бога, но духовните потомъци на тези трима мъже. Въпросът, който възниква е: “С какво тези трима мъже се характеризират”?

Ние си отговорихме в последното изучаване, че Авраам представя вярата. Сега, искам да се обърнем към Исаак. Той представя новорождението - втората необходима предпоставка, за да сме израилтяни. В следващото изучаване ние ще погледаме към Яков, който представлява устойчивостта на светиите, чиято вяра трябва да издържи до края.

Единственото нещо, което специално се отнася за Исак не е нещо, което той направи или изпълни. Единственото нещо относно него, което е записано в свещеното писание е неговото специално раждане. Тук Бог има много важен урок за нас. Нека да започнем с Римляни 9 глава. Ще погледнем към три стиха, но ние ще се концентрираме върху стих 8. Ще започнем с стих 6, за да проучим контекста. В Римляни 9:6 Павел ни казва,

“че Божието слово не е пропаднало, че Той държи на Своята дума, но не всички онези са Израил, които са от Израил.”

Тогава в Римляни 9:7 той продължава:

“Нито са всички Авраамови деца, понеже са Авраамово потомство ....”

Във вашите вени може да тече кравта на Авраам, но това не ви прави Божие дете. Измаил също беше дете на Авраам. Какво тогава представлява истинския Израел? Погледнете към последната част от стих седем:

“… но “в Исаак”, казва Бог, “ще се наименува твоето потомство”.”

Павел се позовава на Стария завет и казва, “В Исаак ще се наименува твоето потомство”. Тогава той обяснява това в Римляни 9:8:

“Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.”

Какво означава това? Павел използва цял параграф в Галатяни 4 глава, за да представи своите обяснения. Преди да се обрънем към него, мисля, че ние трябва да сме на ясно с историческата обстановка. Апостол Павел приема за дадено това, че неговите читатели разбират Стария завет, затова позволете ми да ви дам два текста, от които се нуждаем относно разбирането ни за Исак. Първият е в Битие 12:4:

“И така, Авраам тръгна, според както му каза Господ, и Лот тръгна с него. Авраам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.”

Тук ни се казва, че Авраам е на 75 години, когато Бог го призовава да напусне своята страна и езичническа среда и му обеща, че ще бъде родоначалник на една специална нация. Бог му обеща, че в него всичките семейства на земята ще бъдат благословени. Авраам няма деца, когато обещанието беше дадено, ето защо обещанието трябваше да се осъществи чрез неговия син Исаак, който все още трябваше да дойде.

Нека сега да се обърнем се към Битие 21 глава. Там ни е казано на каква възраст Авраам бе, когато обещания син в действителност дойде. Той беше на 75, когато обещанието бе дадено и 100 годишен, когато обещанието бе изпълнено. Четем това в Битие 21:5:

“А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак.”

Защо Бог чака 25 години за да изпълни Своето обещание? Това бе много трудно за Авраам, да очаква това, за което копнее. Защо Бог наистина чака 25 дълги години? Дали Бог беше неспособен да му даде син по-рано? Отговорът е, “Не”! Тъй като Той му даде син, когато това бе невъзможно да стане по естествен начин. Но защо Бог чака 25 години? Има само една причина. Това бе важно за Авраам, когато естествената способност да има син чрез Сара беше достигнала до абсолюнта невъзможност, тогава Бог каза, “Аз ще ви дам син”. Така Исаак представлява нещо много специално - той символизира онези които са родени, не по естествения начин, но отгоре.

Това е урокът, който Исус се опита да предаде на Никодим.

Никодим бе един от теолозите на юдейството. Той бе член на Синедриона. Ако живееше днес, той вероятно би бил професор във най-престижния ни университет Ендрюс. Юдаизмът се беше отклонил от истината, такава каквато е в Христос, но Той разпозна в Исус Христос един много специален човек. Така той дойде при Исус нощем и му каза - “никой би могъл да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него”.

Исус директно му даде отговора преди Никодим да Му зададе въпроса, за който беше дошъл при Него – в Йоан 3:3 четем, че Исус отговори като изрече:

“Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство.”

С други думи, не можем да принадлежим на Бога чрез естествено раждане - имаме нужда да се родим отгоре. Това изявление обърка Никодим. В неговия теологичен институт не се разглеждаше проблема за новорождението. Така Никодим запита - Йоан 3:4:

“Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?”

Никодим беше пропуснал думата “отгоре”. Исус не говореше за второ естествено раждане. И така Исус отговори - Йоан 3:5:

“Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.”

Водата представя кръщението и кръщението е символ на погребение. “Естественият живот трябва да си отиде”, казва Христос, “тогава новият живот би могъл да дойде. Това не е повторение на стария живот. Това е нов живот в замяна на стария”. Тогава, в Йоан 3:6, Исус заявява много ясно: