– Бог държи на Своето обещание

(Римляни 11)

Тези, които съставляват Израел, не са естествените потомъци на Авраам, Исаак и Яков, казва Бог – това са тези, които са духовни потомъци. Ние изследвахме това подробно. Нуждаем се от вярата на Авраам; ние трябва да преживеем опитността на новорождението - родени отгоре, както Исаак; и ние трябва да имаме устойчивостта на вярата подобна на Яков, за да се квалифицираме да бъдем истинския Израел.

В глава 10, апостол Павел продължава да обяснява подробно това, че ако евреите са изгубени, това е изцяло поради тяхната грешка. Защо? Тъй като, първо Бог изпълни Своето обещание. Той обеща спасение и го изпълни в Христос. Те загубиха това спасение, тъй като умишлено, упорито и до край отхвърлrха Божия дар в лицето на Исус Христос, чрез неверие. Така те трябва да поемат собствената си вина.

Сега в глава 11 апостол Павел приключва своята дискусия относно евреите, като посочва два факта, които съдържат важен урок и за нас. Ние трябва да имаме предвид това - за смисъла на нашата мисия:

Факт №1 - е това, че отказът на буквалния Израел не е общ. Това е заявено в първите десет стиха на глава 11.

Факт №2 – е, че този отказ на Израел не е окончателен.

Апостол Павел потвърждава, че този отказ не е общ и не е окончателен.

Имайки това предвид, нека да погледнем в глава 11. Христос обяви на евреите точно преди Своето разпятие на кръста следното - Матея 23:38:

“Ето, вашият дом се оставя пуст.”

Това не означава, че когато изпитанието приключи за евреите, като нация, никой евреин не би могъл да бъде спасен след това. Просто това означава, че евреите, като народ са вече отхвърлении. Евреите вече не са този народ, който представя Бога. Бог беше отнел факела от тях и го предостави на християнската църква, която бе първоначално съставена от езичници. С други думи Павел казва в тази първа част от Римляни 11, че отказа на евреите не е общ. Ще има много евреи, както в миналото, така и до края на време, които са приели Исус Христос за свой Спасител. И най-добрия пример, който той може да даде е със себе си. Павел бе преобразен след убийството на архидякон Стефан с камъни, след отказа на еврейската нация да приеме Христос. Така в стих 1 на 11 глава той казва:

“И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.”

Аз питам: Бог наистина ли е отхвърлил своя народ? По никакъв начин! Аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин.

Така има все още надежда за евреите, казва той. Тогава в Римляни 11:2a той продължава:

“Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал.”

Нека да направим пауза тук, тъй като има голямо объркване днес дори и в нашите собствени редове в разбиране на понятията “предузнание и предопределение”. Павел казва тук, че Бог не е отхвърлил онези, които Той знае предварително, че биха приели Неговия Син Исус Христос, като свой Спасител. Той никога не е отхвърлил, който и да било евреин който казва, “Благодаря Ти Боже за Твоя подарък в лицето на Исус Христос”. И тогава той дава илюстрация в останалата част на Римляни 11:2:

“Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израел.”

Тук Илия говори на Бога относно Израел и ние знаем това, което Илия Му казва - стих 3; Павел се позовава на 3 Царе 19:10,14. Той казва:

"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моят живот искат да отнемат."

Кои са “тези”, за които Илия говори? Той говори за еврейската нация. Той говори за Израел, хората на Божия завет. Той казва на Бога, “Боже, Твоят народ те изостави. Те са станали Вавилон и аз съм единствения останал верен” - това право ли беше? Той беше пророк, но не беше прав. Защо? Той съдеше по това, как изглеждаха външно нещата. Това може да бъде урок и за нас. Нека никога да не съдим хората от техния външен външен вид. Но какъв е Божествения отговор за нас?

Но какво му казва божествения отговор? –

“Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са приклонили коляно пред Ваал.”

Моля забележете, че в онези дни, под “мъже” се разбира не индивиди само, а и техните семейства. Седем хиляди мъже, които не се поклониха на Ваал. Кой е Ваал? Вие можете да си казвате днес, “Аз никога няма да се поклоня на Ваал”. Думата “Ваал” просто означава “Господ”. Това ли е всичко, което тя означава? Думата “Ваал” означава, когато ние правим себе си господари и заменяме себе си или нашия ум или нашите дела, или каквото и да било със спасението на Бога в Исус Христос. Например, това може да е идеология - Maрксизма е Ваал, който се почита днес. Хуманизмът е Ваал почитан днес. Либералната теология е Ваал почитана днес, тъй като тя прави вашия ум стандарт за истината.

Но Бог казва на Илия, имам седем хиляда. Сега как Павел определя онези верни седем хиляда? Погледнете стих 5:

“Така и в сегашното време има остатък, избран по благодат.”

Има две важни неща, които искам да забележете тук в стих 5. Ние имаме нужда да получим ясно определение на думата “остатък” в Новия Завет. Понякога ние и даваме неправилен смисъл. Какво означава да кажем, че сме остатъка. Какво в Библията наистина означава думата “остатък”?

Думата “остатък” е използвана във връзка с това и също така в книгата Откровение, като се позовава на онози, които са верни на Бога и на Неговата истина в атмосфера на отстъпничество. Израел като нация беше отстъпил от принципите си в дните на Илия, но имаше седем хиляди евреи, които не се преклониха пред Ваал. Те бяха все още верни на чувството, с което повярваха, че тяхното спасение не бе фокусироно в себе си, но в обещанието на Бога в Исус Христос. Те са наречени остатък - те също са наречени - “избрани по благодат”.

Колко хора Бог избира да бъдат спасени в Христос? Всички! Не само всички евреи, но всички хора. Но Бог няма да застави никой да приеме този избор. Бог е суверен. Той е избрал всички хора да бъдат спасени, но ако вие се откажете от Неговия избор за вас, който е единствения път да бъдете спасени, ще получите това, което вие сами сте си избрали - което е смърт. Тъй като ако отхвърлите Христос, вие сте избрали смъртта. Погледнете към стих 6:

“Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат (а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).”

Моля забележете, Бог избрал, всички хора да са спасени по благодат. Благодатта е това, което евреите отхвърлиха - отхвърлиха благодатта поради собствените си дела.

Трябва да ви напомня, че Павел не обсъжда тук плодовете на спасението, което включва делата. Той не разисква дела или вяра. Той разисква делата като средство, като метод за спасение. Когато ние стигнем до глави 12, 13, 14, и 15, Павел ще обсъжда плодовете на спасение, които произвеждат дела. Но те са доказателство и никога не са средство за спасение. Евреите не прилагаха делата просто като доказателството, че са Божии деца, но те ги прилагаха като средство за спасение, което е поклонение на Ваал. Всички езически религии са основани на спасение чрез дела. Стих 7:

“Тогава какво? Онова, което Израел търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес.”

Какво търсеше Израел? Той търсеше спасение. Защо не го получи? Ние видяхма в глава 9, стих 30-33. Те търсиха чрез неправилния метод, чрез делата на закона и пропаднаха. Езичниците го търсиха чрез вяра и успяха. Павел казва тук:

“Тогава какво? Онова, което Израел търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес.”

Искам да забележете първата част от стих 8:

Както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат, и уши да не чуват.”

Това е едно от изявленията, които са трудни. Има няколко изявления направени в Библията, които са трудни. Ако вземате това изявление в буквален смисъл, то ще ви даде впечатление, че Бог е Този, Който им даде дух на безчуствие. Той е Който им затвори очите и техните уши. Това наистина звучи така. Има и други текстове - “Бог закорави сърцето на Фараона”. И има дори текст в Стария завет къде Бог изрича - “Аз създадох зло”. Разбира се, ние западно мислещите хора имаме нужда да разберем това в Средно Източна концепция. Има две неща, които ние трябва да имаме предвид. Първо, Бог е монарх и нищо не се случва без Неговото разрешение

Има много ужасни неща които стават в този свят - Холокоста, например. Бог прекрати ли го? Сатана изкуши Адам и Ева, но Бог не го спря да достигне до този свят и да изкуши нашите първи родители. Да - Той би могъл да е спре всички тези неща, но Той не направи това. И така Той поема вината, тъй като Той е суверен. Той не само поема вината, но в съда всяко коляно ще признае, тъй като само в съда Бог ще разкрие на вселената, защо не се е намесил. И така Библията казва, че в съда всяко коляно ще се преклони, включитилно и Сатана и ще признае, че Бог е справедлив.

Така Бог не е този, Който поставя духа на безчуствие, затваря очите, умовете и сърцата на евреите. Той казва това, защото Той го позволява. Защо? Тъй като Бог никога заставя някой да приеме Неговото спасение. Тогава апостол Павел се позовава на Давид за същото нещо. С други думи, евреите бяха всички без изключение — избрани да бъдат спасени. Но причината много да бъдат загубени е защото те закоравиха своите сърца. Така Бог трябваше да им каже, “Ето, домът ви се оставя пуст”. Но и този отказ не е окончателен - Римляни 11:11:

“Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност.”

Аз съм удивен от моя Бог - от това, което Павел казва тук в стихове 11 до 14! Тук Бог избира всички евреи да бъдат спасени, но много от тях го отхвърлят. Какво прави Той? Той взема техния неуспех и го обръща в успех. Как? По два начина:

Това, че евреите отхвърлят евангелието е чудесна възможност, то да се представи на езичниците. Така Бог използва това, като средство за призоваване на ученици – служба, която бе ограничена само за евреите. Той казва сега - “занесете евангелието и на езичниците”.

С представяне евангелието на езичниците, Бог се надява, че евреите ще станат ревниви. Те ще си кажат, “По-добре да го приемем”. Аз съм учуден, как Бог се опитва с различни методи да достигне до нас. Той не само ни съхранява в Христос, но и се опитва чрез различни методи, да получи нашето съгласие и приемане на Неговото спасение.

Така Бог използва в този случай езичниците, като шанс за евреите. В стих 14 Бог казва, “Аз искам дори да използувам ревността, ако това ще спаси някои евреи” - Римляни 11:13-14:

“Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служене, дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.”

В съда, Бог ще каже, както Исус каза на евреите, “Аз направих всичко, дори използувах ревността, за да ви накарам да приемете моя подарък. Тогава, в стихове 15 - 24, той дава една илюстрация с маслинено дърво - Римляни 11:15-24:

“Защото тяхното отхвърляне значи примирение със света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? А ако първата част от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. Но ако някой клони са били отрязани, и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - теб. Но ще кажеш : Бяха отрязани клони за да се присадя аз. Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високодумствай, но се бой. Защото ако Богът не пощади естествените клонове, той няма да пощади и теб. Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите и божествена благост към теб, ако останеш в тази благост, иначе и ти ще бъдеш отсечен. Тако и те ако не останат в неверие, не се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естиството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина.”

Всичко, което ще направя тук е да обясня значението на това. Това е символ. Павел използва маслиненото дърво като символ, за да обясни истината.

Корените и сокът, които някои преводи сравняват с пълнотата е Христос, тъй като Христос е извора на живот. Той е извора на моята надежда, на моя мир, на моята праведност.

Естествените клони са евреите тъй като спасението идва от евреите. Самият Исус взе човешко естество, като евреин. Но онези клони, които представляват евреите са в два лагера: вярващи, които са остатъка и невярващи. Каквото прави Бог, го прави с невярващите, тъй като с вярващите Той няма проблем. Те са част от Израел - дървото е Израел. Той взема клоните представляващи невярващите и ги отрязва. Той присажда дивите маслинени клони, които представляват езичниците. Така ние сме свързани заедно с Израел и ние се наслаждаваме на пълнотата и корените, които са Исус Христос. Защо Бог отрязва клоните? В стих 18 Той казва на езичниците:

“... не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - теб. [Това е Христос който е вашия Спасител, не сте вие които спасявате себе си или Израел.] “Но ще кажеш : Бяха отрязани клони за да се присадя аз."

Защо Бог отряза клоните? Погледнете към Римляни 11:20:

“... поради неверие те бяха отрязани ....”

Неверието е умишлен, преднамерен отказ от евангелието. Неверието е единствения грях, който Бог не може да прости. Всеки грях срещу закона е простим, но грехът срещу Божията благодат не може да бъде простен, тъй като Неговата любов не може да използува принуждение. Той няма да застави хората, които казват - “Не, аз не желая нито Христос, нито спасение”.

Така Павел казва,

“Поради неверие те бяха отрязании и вие езичниците поради вярата стоите, но не се възгордявайте, но помнете това, което се случи с неверните евреи, за да не се случи и с вас”.

Това е урок за нас. Моля ви не казвате, тъй като сме адвентисти, ние сме застраховани от повтаряне на грешките на евреите. Ние можем да повторим същите грешки и не дай Боже, да почувстваме гордост и самодоволство от факта, че ние сме единствените верни християни, а другите не са. Бъдете внимателни, да не би да се окажем в същите обувки, както евреите - 21-22a стихове казват:

“Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб. Виж тогава благостта и строгостта на Бога ....”

Бог е милосърден, но Той е също така е справедлив. Ако сте верни на истината в Христос до края, няма проблем, тъй като ще сте дете на Яков и ще принадлежите на Израел. Стих 23:

“Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят, защото Бог може пак да ги присади.”

Ако евреите днес се бяха обърнали и казали, “Боже, направихме грешка - ние разпънахме на кръст Месията” - тогава, какво Бог ще направи? Би ли казал, “Твърде е късно”! Никога! Той ще вземе евреите и ще ги присади на маслиненото дърво. Ето защо ние имаме мисия към евреите. Някога били ли сте в нашата църква в Ерусалим? През 1975 г. там имаше 13 члена, като най-младия беше на 65 години.

Вярно е, че е трудно да спечелиш души в Израел но, петдесятниците имат огромен успех. Как? Те просто се срастват с еврейското общество. Не може да спечелите евреи просто като държите eвангелски събрания. Вие ще трябва да се срастнете с тях. Ще трябва да ги обикнете. Така Павел приключва в стих 24:

“Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина.”

Бог и днес е загрижен все още за евреите. Сега достигаме до заключението - стих 25:

“Защото братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаета тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците.”

Павел казва тук, че евреите, като нация е отхвърлила Месия. Това отхвърляне започна през 31 г. след Христа и приключи в 34 г., когато архидякон Стефан бе убит с камъни. Това бе последния гонг за евреите като нация. Тогава Бог взе евангелието и Го даде на езичниците. Колко дълго езичниците ще имат тази привилегия? Докато всеки езичник получи шанс да приеме или отхвърли евангелието. Колко дълго ще бъде това? Ще се обърнем към Лука 21 глава. В тази глава, както и в Матея 24, Христос ни да дава пророчествата за последните дни на нашето време. Той прави много интересно изявление, което се надявам ще ви даде добър повод за размишление. То започва в Лука 21:20-24 и е в контекста на Христовите думи отправени към евреите, “Ето, домът ви се оставя пуст”. Тук Исус обяснява на Своите ученици, каква ще бъде действителността за това. Лука 21:20:

“А когато видите, че Иерусалим е заобиколен с войски, тогава знайте, че е наближило запустението му.”

С други думи, когато видите Иерусалим обкръжен от Римската армия, да знаете, че действителността на това опустошение ще стане история. Лука 21:21:

“Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са насред града, нека да излязат навън, а които са в околностити, да не влизат в него.”

Лука 21:22:

“Защото това са дни на възмездие, за да се изпълни всичко което е било писано.”

Какво означава това? Бог е отстранил Своята защита. Ние изследвахме първа глава от Римляните. Бог се оттегля, тъй като евреите са Го отхвърлили. Сега нека да погледнем към Лука 21:23:

“Горко на бременните и на кърмачките през онези дни. Защото ще има голямо бедствие в страната и гняв върху тези хора.”

Всичко което се случи с евреите е ужасно и то е записано в историята. Евреите по време на обсадата в действителност ядяха плъхове. И когато те свършиха посегнаха на своите собствени деца и много от тях умряли при обсадата на Иерусалим. И стих 24 добавя към това:

“Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен между всички народи; и Иерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците.”

Римляните превзеха Иерусалим в 70 г. сл Хр. Те разпръснаха евреите вън от Иерусалим. Той бе покорен от Сарацините, Отоманите, Британците, Палестинците, всички те са езически народи - до 1968 г., когато евреите се върнаха в Иерусалим. Сега те не владеят целия Иерусалим. Половината от жителите на Иерусалим са все още Палестинци. Дали това не ни напомня, че се приближава пълнотата на времето на езичниците?

Но смисъла, който апостол Павел влага, завръщането на евреите в Иерусалим не е основния проблем. Основният проблем е, че Бог няма прекрати освобождаването на езичниците, докато евангелието не се проповядва на всяка нация, народ, език и племе. Това, което ние виждаме, че става с Израел е само предупреждение нас, че краят ще дойде. Това, че Палестинците в Иерусалим ще трябва да бъдат изгонени няма да извърши нашата работа. Ние все още не сме проповядали евангелието на целия свят. Всъщност, ние дори не сме проповядали евангелието напълно на нашите собствени народи. Болшинство от Адвентистите са все още в клопката на законничеството или в някоя тънка форма подобна на клопката, в която попаднаха Галатяните. Те са несигурни относно своето спасение.

Но, когато Бог изчерпи към езичниците всяка благоприятна възможност да чуят евангелието, Той ще отстъпи и ще каже на евреите, “Аз искам да ви дам още един шанс”. И Той ще даде на евреите друг шанс. Не на онези, които са мъртви, но на онези, които живеят в края на времето. Той ще каже на евреите, “вие Ми обърнахте гърб, но Аз ще ви приема”. Когато четем приключващите стихове на Римляни 11, вижте на какво се натъкваме - 25b стих казва:

“Частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците.”

Закоравяването на Евреите не е окончателно, но до пълнотата на езичниците то ще се проявява. И така всеки от тях, който откликне на призива “Влезте в Израел чрез вяра” ще бъде спасен. Римляни 11:26-27:

“И така целият Израел [това означава всичките вярващи евреи от Авраам до края на времето] ще се спаси, както е писано: [тогава той се позовава на Стария завет] “Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков [които са се извършили в последните 2,000 години]. И ето завета от Мен към тях, когато отнема греховете им”.

Тогава в стихове 28-31 той казва:

“Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието са неотменими. Защото, както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, така и чрез показаната към вас милост и те сега ще придобият милост, също така и те сега не се покоряват.”

Бог никога не променя становището си относно нашето спасение. Ние можем да променяте нашите становища, но Той никога не се променя. Той никога не ще каже, “Аз не искам да ви спася”. Той ще каже в края на времето, “Колко често се опитах да покажа милост към вас. Колко често ви молих да приемете Моя Син, но вие получите това, което сами си бяхте избрали, не какво Аз избрах за вас”. Стих 30-31:

“Защото, както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, така и чрез показаната към вас милост и те сега ще придобият милост, също така и те сега не се покоряват.”

И евреи и езичници са грешници. Никой от нас не заслужава спасение. Ние всички сме в същото положение. Няма разлика, казва Павел в Римляни 3:23:

“Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.

Римляни 3:9:

“… юдеи и гърци, че те всички са под грях.”

Ние нямаме право за спасение. Всички сме непослушни - Римляни 11:32:

“Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже на всички милост.”

Евреите и езичниците са спасени единствено по благодат. Тогава Павел изразява своята възхвала в стихове 33 до 36:

“О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото: “Кой е познал ума на Господа или кой му е бил съветник”? или “Кой от по-напред Му е дал нещо, за да Му се отплати”? Защато всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до векове! Амин.”

(Римляни 12:1-3)

Християнската етика на Павел се състои в практическото използване на оправданието чрез вяра. Това са плодовете на евангелието. Ето защо, когато започваме тази част, ще трябва да направим резюме на основната тема на Посланието към Римляните така, че действително да разберем това, което Павел иска да ни каже в тази последна част.

Централната тема на посланието е изразена в Римляни 1:17 - във въведението, където апостол Павел казва:

“Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: “праведният чрез вяря ще бъде жив.”

Тази тема е взета от изявлението на Авакум 2:4 в Стария завет. За да разберем тази тема е необходимо да погледнем в Авакум 2:4, тъй като Павел цитира този текст, като приема, че хората на които пише са запознати с него. В Павловите дни, Новия Завет не беше още написан. За всички авторитетът беше Стария завет. Така, че нека да погледнем в Авакум 2:4:

“Ето, горделивата душа не ще се успокои, а праведния чрез вярата си ще бъде жив.”

Причината Павел да използва този стих за своята тема в Посланието към Римляните е тъй като евреите неправилно разбирали този текст. Думата “вяра” в Авакум 2:4 би могла да бъде преведена от еврейския текст с “верен” и поради това, евреите казвали, “а праведния чрез верността си ще бъде жив”.

Те бяха закърмени с Авакум 2:4. Те бяха обърнали праведността чрез вяра в праведност чрез дела. И разбира се, апостол Павел имаше ясна представа на това. За съжаление, твърде много адвентистите също са попаднали в този капан. Така тук апостол Павел дава правилното значение на този текст. Не нашата верност е тази, която ни спасява, но Божията верност е тази, която ни спасява. Доволен съм, че това пътят, тъй като никой от нас е бил действително верен, но Бог е винаги верен. Той държи на Своето обещание. Единствената причина хората да бъдат изгубени е тъй като те умишлено отхвърлят това обещание. Но Бог е верен и това е, което Павел подчертава в Посланието към Римляните.

Как Павел обяснява тази тема? В първите няколко глави, в първата част на Римляни, глава 1:18 до 3:20, Павел доказва от всеки възможен ъгъл, че човечеството е духовно фалирало и то не може да спаси себе си чрез своята вярност. Защо? Тъй като всички са под грях. Няма кой да прави добро - няма ни един. Човечеството е виновно пред Бога. Така всеки, чийто сърце се е възгордяло и си мисли, че е верен, че може да се спаси чрез собствената си верност неправилно е разбрал Авакум 2:4.

След като изразходва значително време в това, Павел се обръща към евангелието или оправданието чрез подаръка на Бога, в лицето на Исус Христос. Павел въвежда евангелието в Римляни 3:21 като “праведност на Бога” изработена за нас чрез въплъщението на нашия Господ Исус Христос, Неговия свят живот и Неговата кръстна смърт. Това Павел разглежда в глава 3 от стих 21, до края на глава 7 - стих 25. Тази част, която е сърцето на Посланието към Римляните, в която апостол Павел обяснява от всеки възможен ъгъл евангелието, може да се обобщи от текста в Римляни 3:28:

“И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.”

Тогава, в глава 8, апостол Павел проследява пътя, по който тази праведност става наша чрез вяра и приложението й в живота на вярващия. Той казва, че тази праведност е наша чрез вяра и се реализира в нас чрез силата на Светия Дух обитаващ във всички вярващи. Това е в основата на глави 12 до 16. Всъщност, ние бихме могли да отидем от 8 глава направо в глава 12 без да пропуснем нищо от логичните аргументи на апостол Павел .

Но, в глави 9, 10, и 11, той насочва своето внимание към евреите. Защо? Тъй като евреите неправилно разбираха Авакум 2:4. В тези три глави, които ние изучихме подробно, Павел се опитва да покаже, че Евреите бяха пропуснали целта. Те се опитваха чрез праведност от делата на закона да спечелят спасение, докато през всичкото време Бог се опитва да ги поправи, че в Авакум 2:4 е представена праведността чрез вяра в Исус Христос.

Накрая, в глави 12 до 16, Павел приключва с важната истина - как славната вест за опавдание чрез вяра трябва да въздействува в нашия ежедневен християнски живот. С други думи, ние бихме могли да разделим Авакум 2:4 в три части, точно така, както бихме могли да разделим Посланието към римляните на три части.

Първата част е: “Ето, горделивата душа не ще се успокои”.

Павел я разяснява по установения ред в Римляни 1:18 - 3:20 и в глави 9, 10, и 11 той я прилага специално за евреите.

Втората част от Авакум декларира, “а праведния чрез вярата си”. Единствения път, по който ние можем да придобием праведност е чрез вяра. Няма друг път. Това, разбира се е централната тема, която апостол Павел разглежда в Римляни от 3:21 до 7:25.

Накрая, той приключва с Римляни глава 8 като въведение и глави 12 - 16 като изложение с “ще живее”. С други думи, тези които са приели праведност чрез вяра ще живеят. Това е частта, която ние ще изучим сега. С преминаването ни в тази част, ние имаме нужда да отговорим на два много важни въпроса:

Кога християнина, който е оправдан чрез вяра, който е приел Христос и е кръстен в Христос, започва да живее?

Как християнина който е оправдан чрез вяра живее?

Темата е, “Праведния чрез вярата си ще живее”. Кога ние наистина започваме да живеем? Как ние наистина започваме да живеем?

Ще фокусираме вниманието си за това как започваме да живеем, но аз бих искал да започна тази част с въпроса - кога ние започваме да живеем.

Причината да направя това е, че има объркване по този въпрос. Много християни вярват, че тъй като думата “ще” е в бъдеще време - те интерпретират Авакум 2:4 и Римляни 1:17, че това ще стане, когато Христос дойде при второто Си пришествие и разреши проблема със смъртта, тогава ние ще живеем. Но Павел не ни дава такъв отговор. Павел казва, че в момента, когато приемем Христос, когато се кръстим в Христос, когато се новородим - това е времето, когато чрез вяра започваме да живеем. Обърнете внимание на 6 глава от Римляните, където той ни напомня, че вярващият започва от новорождението или кръщението.

Бог е оправдал цялото човечество в Христос. Но не всички ще бъдат спасени, тъй като това оправдание не е станало ефективно. Причината за това е, тъй като Бог е любов, Той няма да ни принуди да приемем това, което Той е платил за нас в Христос. Кога направеното оправдание става ефективно? Ние вярваме, че къщението е признание и обща изповед на тази вяра. Чуйте, какво казва апостол Павел в стихове 3 и 4 на Римляни 6 глава, относно опитността на кръщение. Не действието, тъй като действието не винаги придружава опитността. Опитността е, която ни спасява. Действието е само външно признание. Нека да погледнем към Римляни 6:3:

“Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му?”

Така кръщението е винаги в Христос. Истинското кръщение е упокойна служба поради идентификацията ни с Христос и то разпънат на кръст - Римляни 6:4:

“Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него до участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Кога би трябвало да започнем да живеем? В момента, когато излезем от водата би трябвало да започнем новия живот. Така този, който чрез вяра започне новия живот от момента на кръщението, не очаква той да започне, когато Христос дойде. Бог иска да се подбудим към този нов живот точно сега. Тогава, в Римляни 6:10-13, Павел взема тази истина, която ние изследвахме подробно и ни казва, какво е нейното значение за християнския живот:

“Защото със смъртта, с която умря, той умря за греха веднаж за винаги; а живота, който живее, живее го за Бога. Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бог в Христос Исус. И така да не царува греха във вашето смъртно тяло така, за да не се покорявате на неговите страсте. Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога, като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.”

“Защото със смъртта, с която умря, той умря за греха веднаж за винаги”. Христос сложи край на греха на кръста. Веднаж за винаги Той го победи.

“… а живота, който живее, живее го за Бога.”

Означава ли, че Той не живя за Бога преди да умре? Не! Той живя за Бога от времето, когато Той дойде на тази земя. Но през Неговия земен живот имаше нещо в Христос и това е, че Той прие нашата природа, за която Павел казва в Римляни 8:7, че е във вражда с Бога. Той прие естество, което не беше Негово. То бе наше. Той взе това естество на Себе си, което се стреми да живее независимо от Бога. Това естество, което се съпротивляваше на кръста. Но Христос никога не се предаде на тази природа. През целия Си живот, Исус се бори със тази същност и това е борбата, която ние трябва да водим. Той никога не се предаде на това естество, но се бори срещу него. Така през целия Си живот Той би могъл да каже, “Не моята воля, но Твоята, Отче”. Самият Исус каза в Лука 9:23:

“Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека ме следва.”

Верният християнин, който носи кръста си казва - “Не Аз” и това е, което Христос правеше през целия Си живот.

Така тази плът със своя закон за грях и смърт бе осъдена на кръста. Римляни 8:3:

“Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта.”

Ние ще достигнем до това, когато разгледаме първите три стиха на глава 12.

Павел казва в стих 10 на Римляни 6 глава, че чрез Христовата смърт завърши отделянето между Бога и човека. Така Христос отстрани веднаж за винаги бариерата между човека и Бога и сега връзката между Бога и човечеството е възстановена. И сега в стих 11 на глава 6 той казва:

Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.

Вие сте мъртви в Христос, но не в себе си. Така вие трябва да гледате на себе си:

1. 
   мъртви за греха и
   
2. 
   живи на Бога в Христос, тъй като в Христос Исус сте се кръстили.
   

“И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти. Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога, като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.”

Тази истина Павел разяснява в Римляни от 12 до 16 глава. Кога започва християнския живот? Сега, когато християнина е оправдан чрез вяра, той вече не се безпокои относно приемането му в небето. Той е бил оправдан и това оправдание става ефективно чрез вяра. Кога той трябва да започне да живее християнския живот? Сега! В момента, когато се е кръстил или в момента, когато ще бъде преобразен? Павел отговаря на този въпрос на много места. Аз не мога да прочета всичките текстове, но ще ви дам някои от тях. Римляни 8:9-14 полага основата, а също така поддържа същата мисъл:

“Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако Божият Дух живее във вас. Но ако някой няма Духа на Христос, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртти тела чрез Духа Си, Който живее във вас. И така, братя, ние имаме дължност, обаче не към плътта, за да живеем плътски. Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.”

Римляни 13:14 установява същото накратко:

“Но се облечете с Господ Исус Христос [което вие би трябвало да сте направили с кръщението], и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.”

Галатяни 5:16:

“И така казвам: Ходете по Духа и Вас няма да угаждате на плътските страсти.”

И Eфесяни 4:1 казва това:

“И така, аз, затворник в Господа, ви моля, даводите живот достоен за званието, към което бяхте призовани.”

Колосяни 2:6 го установява много добре:

“И така, както сте приели Христос Исус, като Господ, така и ходете в Него ....”

1 Йоаново 2:6 е също така добър текст от апостол Йоан:

“Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос.”

Всичко това е в хармония с това което Христос изрече в Йоан 5:24:

“Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.”

Чрез оправданието ние вече сме преминали от смърт към живот, в такъв случай, кога започва живота на оправдание чрез вяра? Сега! Това представя апостол Павел.

Има някои които казват, “В никакъв случай - ние трябва да очакваме това да стане при второто пришествие на Христос, когато това тленното ще стане нетленно, само в тогава ние ще бъдем способни да живеем без да грешим”. Не! За Бога е необходимо сега да живеем така, тъй като това е най-голямото доказателство, което ние ще дадем на света с нашия оправдан чрез вяра живот. Или като Павел казва в 1 Коринтяни 4:20:

“Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.”

Светът има въпиюща потребност да види оправданието чрез вяра. Защо Павел запазва тази чудесна истина за края? И защо неговия модел във всички негови послания е да се занимава с християнска етика винаги в края. Това е тъй, като той се противопоставя на законничеството във всички свои послания. Законничеството казва, “Вие първо трябва да живеете добър живот, в такъв случай Бог ще ви оправдае”. Евангелието казва, “Бог ви оправдава и след това иска да живеете християнския живот”. Това не е едно и също, както едни теолог установява това много добре:

“Бог ни даде закона, който да ни заведе при Христос и когато ние достигаме до Христос, Той ни връща към закона като стандарт за християнски живот.”

Друг текст, който установява добре тази истина е в 1 Йоаново 5:11-13:

“И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот [забележете това да не е бъдещо време но сега е дал на нас вечен живот], и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина има този живот [не в бъдеще: той вече има живот]; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах на вас които вярвате в името на Божия Син [Ето защо вярващият има живот сега!] за да знаете, че вие имате [не ще имате, но ДА ИМАТЕ] вечен живот. и да вярвате в името на Божия Син.”

Докато вярваме, имаме този живот. Светът се нуждае да види този живот. Светът не се нуждае да види колко сме добри. Светът има нужда да види Христос в нас. Или, както апостол Павел представя това в Колосяни 1:27:

“На които Божията воля беше да яви какво е богатството на славата на тази тайна между езичниците, т.е Христос във вас, надеждата на славата.”

“Христос във Вас, надеждата на славата”. Сега да отидем в Римляни 12:1, където той казва, “Моля ви братя …, аз ви умолявам …, Моята молба към вас е …, Аз настоявам да ви убеждавам ... ”:

“И така, моля ви братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.”

“Поради Божиите милости”, поради оправданието чрез вяра. Моля помнете, ние не сме спасени поради нашата праведност, но Той ни спаси поради Неговата милост.

Има три думи тук, на които ние ще погледнем по-подробно. Първата дума е “представете”. “Аз ви моля, братя, поради Божиите милости, да представите”. За да интерпретираме тази дума, ние би трябвало да кажем, “вземете твърдо решение”. Вярващи - решете твърдо. Решение за какво трябва да направим?

Решението което ние трябва да вземем е да представим телата си в жива жертва.

Какво означава жива жертва? Когато приехме Христос единствената промяна стана в нашия ум. Думата “покаяние” произхожда от две гръцки думи - мета noia. Мета noia - означава промяна на намеренията. Но нашата природа не се промени ни на йота. С други думи, ние имаме намерение да следваме Бога, но нашата природа се противи на Неговия закон. Когато ние представим това тяло, което е доминирано от закона на греха, като жива жертва, то няма да бъде повече управлявано от него - Евреи 2:18:

“Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.”

Колко често Христос бе изкушен? Евреи 4:15 ни казват, че Той бе изкушаван във всичко, както нас:

“Защото нямаме такъв първосвещенник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван, като нас, но пак без грях.”

Колко често сте изкушавани? Аз не зная за вас, но аз съм изкушен ден и нощ. Понякога дори в съня си съм изкушен. Дяволът не ни дава даже да отдъхнем. Евреи 2:18 казва, че Той също пострада:

“Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.”

Защо Той пострада като изкушен? И какво означава страданието? Петър отговаря в 1 Петр. 4:1:

“И така, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото този, който е пострадал по плът, е оставил греха.”

Какво ни казва апостол Петър? Спомнете си, борбата на Христос в Гецимания, Неговата плът се съпротивляваше, “Защо трябва да отида на кръста”? И това произведе капки кръв по челото Му, но Исус отговори, “Отче, не Моята воля, но Твоята воля да бъде”.

Той представяше Своето тяло. Той представяше Своето тяло през целия Си живот като жива жертва. На кръста, Той представи Своето тяло като окончателно жертвоприношение. Ние знаем защо Го направи? За да ни спаси. Представяйки Своето тяло като жива жертва, Бог произведе праведността в Него. Представяйки Неговото тяло като окончателно жертвоприношение, Бог задоволи изискванията на закона за нас. Така, чрез Неговия свят живот и Неговата кръстна смърт, ние имаме Един съвършен Спасител.

Но Бог не ни умолва да представим нашите тела като жива жертва, за да бъдем спасени. Тогава защо да правим това? Поради Божиите милости. Дали защото Бог даде Себе си за нас, тогава е редно, ние да предложим себе си по същата причина. Нека да се обърнем към 2 Коринтяни 5:14:

“Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умряли.”

Любовта към Бога ни принуждава. Тя ни заставя. Тя ли ни управлява да правим това, което трябва? Любовта на Бог разкрита на кръста ли ни заставя, ни принуждава да направим това? Позволете ми да прочетем това от Библията за себе си - 2 Коринтяни 5:15:

“И че Той умря за всички, за да не живеят живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.”

Той умря, не с първата смърт за всички, но с втората смърт за всички. Това е така защото Откровение 20:6 казва, че вярващите никога няма да изпитат втората смърт на себе си. Той умря за всички. Защо? Не само за нас, за това ние би трябвало да живеем за Христос.

Въпросът, който искам да ви задам, “Готови ли сте да представете вашите тела в жива жертва”? Римляни 12:1:

“И така, моля ви братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.”

С други думи, не трябва да живея за себе си, но за Христос. Поради това, Павел казва в Римляни 12:2:

“И не се съобразявайте с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.”

Има две неща, за които ние трябва да имаме ясна представа като християнини.

1. Ние сме умряли за света.

2. Ние вече не принадлежим на този свят.

Ние живеем в света, но не сме на света. Когато Исус се помоли в Йоан 17:15, Той каза:

“Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.”

Каква е разликата. Искам да ви дам няколко текста. Първо в 1 Йоаново 2, където ние ще видим разликата между света и църквата. Ние ще разясним това по-подробно, кагато напредваме в нашето изследване – сега изграждаме основата. Каква е основата? Всеки християнин трябва да реализира това, което е разбрал за Божието царство, ние сме родени чрез разпъване на кръст. Това е заглавието на нашата тема. “Всеки християнин е роден разпънат на кръст”. 1 Йоаново 2:15,16:

“Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. Защото всичко , което е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тшеславието на живота, не е от Отца, но от света.”

Какво означава “не обичайте света”? Това не означава да не обичаме хората от света. Ние трябва да обичаме хората от света, тъй като те също са Божии деца, за които Христос умря на кръста въпреки, че те не Го разпознават, като Спасител.

Ние не можем да принадлежим на това светско царство и на Божието царство в същото време. Това са два срещуположни лагера. Какво означава да си от “света”? Стих 16 споменава трите управляващи сили, които управляват светския човек.

1. “Похотта на плътта”, в някои преводи наречено “силното желание на плътта”. Каквото чувства за необходимо, тя го иска. Тя иска всичко.

2. “Пожеланието на очите”. Всичко каквото харесаме го пожелаваме.

3. “Тшеславието на живота”, понякога “гордостта на живот”. Ние винаги искаме да се изкачим нагоре и по-нагоре. Ние не желаем да слезем. Аз все още не съм видял млад пастор, който доброволно да поиска да отиде в малка църква. Дори в църквата ние искаме да се изкачим нагоре и по-нагоре.

Ние имаме три вида мисионери. Първият е “туристически мисионер”. Те винаги носят своята камера. Африка има много неща, които може да им предложи. Втория вид са “политически мисионери”, тъй като не можете да се издигнете като служител в Генералната Конференция, ако не сте служили в мисията. Така някои стават мисионери за да получат квалификация за повишение. Но има и трета група, “истински мисионери”, които отиват там да свидетелстват за Христос. Това е проблема със света. Сега вижте каква е разликата - Галатяни 5:24:

“А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.”

Това е манталитета на християнина. Моля обърнете се към Галатяни 6:12 Павел казва:

“Онези които желаят да се представят добре по плът [законниците], те ви заставят да се обрязвате; те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст.”

Разбирате ли това, което Павел казва тук? Онези, които са законници следват правилата, тъй като те искат да отдадат слава на себе си. Евангелието, кръстът отдават славата на Бога и следователно, трябва да прегълтнете вашата гордост. Но сега нека да погледнем в стих 14. Стих 12 представя законниците - стих 14 представя верния християнин - Галатяни 6:14:

“А далеч от мене да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мане е разпнат и аз – за света.”

Християнинът е роден разпнат на кръст. Нека да се върнем назад към Римляни 12:2-3:

“И недейте се съобразава с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено. Защото чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе сипо-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго.”

Павел казва, “И недейте се съобразава с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си ”. Бог иска да види в нас преобразяване на ума. Представянето ще погрижи само за себе си. Има твърде много адвентисти, които в подготовката си за второто пришествие на Христос, или през времето на скръбта се опитват да получат съвършенство чрез представяне.

Един ден реших да отделя време и да изследвам всяко изявление в Духа на Пророчество където думата “характер” се споменава. Открих, че Елен Уайт също учи — което е в пълна хармонията с апостол Павел за съвършенството на човешкия ум и характер. С други думи, ума трябва да се усъвършенствува, Бог ще се погрижи за представянето.

Имаме нужда да предадем ума си напълно на Исус Христос - Филипяни 2:5:

“Имайте у себе си същото съзнание, което беше у Христос Исус.”

Но нека също така да прочетем стихове 1 до 4 на Филипяни 2 глава:

“И така, ако имате някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като имате една мисъл, като стоите в една и съща любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанство или от тшеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само на своето, а всеки и за чуждото.”

Когато имаме ума на Христос, Бог ще ни разкрие това, което е добро и приемливо служене, което Той очаква от нас. Той не очаква същото нещо от другите. Различните хора имат различна мярка за вяра. Следователно, апостол Павел приключва - Римлани 12:3:

“Защото чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго.”

Каква е основата за християнски живот? Това е формулата, “Не аз, но Христос”. Това е, което ние имаме нужда да си напомняме ежедневно. Християнинът е оправдан. Той стои съвършен пред Бога. Но кога той започва да живее като оправдан християнин? Сега! Ежедневно! Да възстанови нашите умове трябва да бъде молитвата ни към Бога, “Отче, Ти даде Своя Син за мен. Аз съм разпънат на кръста с Него и сега искам Той да живее в мен и живота, който сега живея, живея го с вярата в Божия Син, който ме обича и даде Себе си за мен”. Нека това да бъде нашата молитва в Исусусовото име. Амин.