1 Въведение (Рим. 1: 1-17)

Издържане на преследване

“И се пазете от човеците, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият. Да! И при управители и царе ще ви извеждат заради Мен, за да свидетелствате на тях и на народите. А когато ви предават, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на вашия Отец, Който говори чрез вас. Брат брата си ще предаде на смърт и баща – детето; и деца ще се надигнат против родителите си и ще ги умъртвят. Ще бъдете мразени от всички заради Моето име; а който издържи до край, той ще бъде спасен.”

Павел казва, че същото нещо вече веднъж се е случило в историята в 2 Солунци 1:4:

“Така че и самите ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в скърбите, които понасяте.

Ние ще преминем през процес на пречистване. Бог пречисти Яков и Библията ни казва, че този процес на пречистване е много болезнен. Нека да се обърнем към Евреите 12:7:

“Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?”

Ако сме деца на Яков, тогава ние ще трябва да издържим наказанието на Господа. Това приятно ли е ? Не!

Наказанието никога не е приятно. Но нека да погледнем в стих 11.

“Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после допринася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.”

Ако се откажем от наказанието на Господа ние няма да издържим. Има твърде много хора, които не издържат наказанието на Господа. Това може да ви шокира. Има адвентисти, които нямат желание да посещават църква, обидени, неоценени, засегнати. Една погрешна дума от страна на пастора и те престават да идват на църква. Или в съботното училище, се явява някаква неправда и те спират да идват на църква. Затова ние изучаваме живота на Яков, за да издържим както Яков издържа.

Издържане на лъжлива доктрина

“Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите си страсти и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. Но ти бъди разбран във всичко, понасяй страдания, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.”

Тъй като днес има много движения всред адвентизма, които казват, “Падна Вавилон”, когато те самите са във Вавилон. Вавилон не е деноминация. Това е система където, плътта все още управлява. В Eфесяни 4:14 Павел ни казва същото нещо:

“За да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости.”

Няма да ви кажа това, което Яков направи, но ще ви дам цитат от Великата борба, страница 378:

“Чрез смирение, разкаяние и себепредаване този грешен, заблуден смъртен спечели победа над Величието на небето.”

Това е описанието на Яков в книгата Великата борба: “този грешен, заблуден смъртен”. Имаме ли, какво да се поучим от него? Той бе заблуден смъртен, който “спечели победа над Величието на небето”.

Да, той бе изгубен в своите собствени очи, но той никога не изгуби вярата си в Божието обещание. Той издържа в борбата с Бога и ето защо той е записан в посланието към евреите. В глава 11, Павел прави списък на мъже и жени, които са преминали всички видове кризи: мъже и жени които имаха едно общо нещо. Те издържаха до края. Тяхната вяра издържа. Евреи 11:39-40:

“Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.”

Те издържаха, но те не получиха изпълнението на обещанието и тогава, в стих 1 и 2 на 12 глава, Павел прави това изявление:

“Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак на свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.”
29 – Трагедията на еврейската нация

(Римляни 10)

Бих искал да започна с изтъкване на три основни области, в които евреите се оказаха неудачни. Ще анализираме, как Павел представя този проблем в Римляни 10 глава. Тогава ние ще го приложим за себе си. Евреите пропаднаха в три основни области:

Основното е, че те пропаднаха и не реализираха Божията цел, която Бог преследваше с тях, като им даде трима патриарси. Бог даде на Израел трима бащи: Авраам, Исаак и Яков. Евреите мислеха, че всеки, който е естествен потомък на тези трима избрани от Бога мъже е избран Израел на Бога. Но ние установихме в нашите последни три занятия, че Бог даде на Израел трима бащи, които да представят духовните качества на Неговия народ. С други думи, това са онези които имат вярата на Авраам, онези, които са роден отгоре както Исаак, и онези, чиято вяра ще издържи до края, както Яков - те съставляват истинския Израел. Но евреите не успяха да разберат това.

Този неуспех ги доведе дори и до по-голяма трагедия и тя е, че те запазиха евангелието за себе си. Те пропуснаха това, което Бог заяви на Авраам, “В теб ще се благословят всички земни племена” - Битие 12:3.

Какво за Бога означава това? Нека да се обърнем се към Галатяни 3 глава и да видим, какво ни казва апостол Павел на нас - какво Бог в действителност целеше, когато даде на Авраам обещанието в Битие 12:3 - Галатяни 3:16:

А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва “и на потомците”, като на мнозина, но като за един: “и на твоя потомък”, Който е Христос.

Обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Свещеното писание не казва “и на потомците”, означаващо много хора, но “и на твоето семе”, един човек, който е Христос.

Тъй като евреите мислеха, че спасението бе от наследство и от делата им по закона, който Бог им даде чрез Мойсей, те не успяха видят, че Христос бе изпълнението на обещанието. Следователно, те отхвърлиха евангелието и извратиха обещанието за спасение чрез дела и от наследство.

Третият проблем, който е също така много сериозен е, че въпреки, че Бог се опитва няколко пъти да изправи техните грешки, те упорито Го отхвърлиха, така че в края на Своята мисия Исус трябваше да каже тези тъжни думи, които са записани в Матея 23 глава. Исус пристига в Иерусалим за последен път. Той е на Елеонския хълм, гледа надолу към големия град и със сълзи на очи прави следното изявление записано в Матея 23:37,38:

“O Йерусалиме, Йерусалиме! Ти който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пиленцата си под крилата си, но не искахте. Ето, вашият дом се оставя пуст.”

Това е трагедията на действителния Израел. И тяхната история е била записана в Свещеното писание, за да можем ние да избегнем тази трагедия. Ето защо искам да обърнем сега към Римляни 10 глава и да я изследваме. Ние ще погледаме към нея детайлно, тъй като в нея има някои много важни уроци за нас. Забележете как Павел започва Римляни 10 глава:

“Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел.”

Думата “желание” в действителност представлява “добра воля” ето защо той казва, “Моята искрена добра воля е за моите хора, моята молба, моята молитва към Бога е този мой народ, буквалния Израел, да бъде спасен”. Сега той просто повтаря своята загриженост, която бе изразил в Римляни 9:3, където той каза:

“Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите брятя, моите роднини по плът…”

Ние можем да погледнем към това изявление и да си кажем, “Добре, в края на краищата, Павел е евреин и е естествено за него да има грижа за евреите”. Но когато погледнете във фактите, ще се учудите тъй като собствения му народ – евреите го ненавиждаха. Те гледаха на него, като на изменник. Те бяха тези, които го арестуваха и искаха да го убият. Той беше мразен от евреите. Той бе презиран от тях. Може да прочетете книгата Деяния на апостолите и ще откриете, че това е вярно. Но въпреки тяхната злоба, Павел има огромен товар за своя народ - евреите.

Ние трябва да имаме аналогичната грижа за нашите братя адвентисти, които вече не посещават църквата. И ако нямаме товара който Павел имаше, тези хора ще останат вън и Сатана ще ги издърпа извън Христос. Това е моята молитва, ние да имаме същото желание, същата добра воля, същата молба и същата загриженост - нашия народ да бъде спасен.

Тогава в Римляни 10:2-3 той точно заковава проблема:

“Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание. Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда.”

Не, че не им достигаше ентусиазъм, но не им достигаше знание. Днес има много адвентисти, които имат огромен ентусиазъм за Бога, но без необходимото знание. Това е една от причините да има толкова много проблеми на всяко ниво. Това не са лоши хора. Те са искрени. Те действително искат да служат на Бога. Те виждат слабостите в църква, те виждат, че стандартите се понижават; с ентусиазъм за Бога те се опитват да се стараят, но въпросът е, “това според съвършеното знание ли е”?

Павел знае това, което разисква, тъй като той бе жертва на този проблем в себе си. Нека да се обърнем към Филипяните 3 глава, където Павел описва своята собствена ситуация, като фарисей преди неговото обръщане. Да погледнем към стих 3, тъй като изявлението, което имаме нужда е да знаем е, какво означава да бъдеш християнин - Филипяни 3:3:

“Защото ние [християните] сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме и се хвалим с Исус Христос, и не уповаваме на плътта [своя собствена природа].....”

И тогава в стих четири до шест той казва на Филипяните,

“Макар че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, обрязян в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, спрямо закона фарисей, по-ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона - непорочен”.

Тогава той дава списък на неща, които той е бил и които той беше извършил като фарисей преди неговото преобразяване. Погледнете към първата част от стих 6:

Когато Павел организира убийството на архидякон Стефан, когато Павел пътува за Дамаск за да преследва християните, той мислеше, че служи на Бога. Той имаше ревност за Бога, но не според съвършеното знание. Когато Бог го срещна по пътя за Дамаск и му рече: “Савле, Савле, защо ме гониш?” – това бе като шок за Павел. Този истински евреин се покая и слава богу за това. Иначе, ние нямаше да имаме половината от Новия Завет в Библията.

Евреите имаха ревност за Бога, но ревност без знание може да стане твърде опасна. Тази ревност може да е напълно безполезна. Това е точно, каквото се случи. Ревността за Бога не можа да ги спаси или както е казано в Римляни 10:1-2 тя е напълно безсмислена. “Те имат ревност за Бога но, за съжаление, това да не е според съвършеното знание”.

Тогава, в стих 3 той определя точно местото, където те пропаднаха с тяхното знание:

“Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда.”

Вие забелязвате, че думата “правда” се появява два пъти в 3 стих. Тук Павел определя точното положение две системи на спасение. Ние може да кажем, “правилния път и неправилния път”, но аз предпочитам да кажа, “Божия метод за спасение и човешкия метод за спасение”. Искам да кажа, за да бъде абсолютно ясно, че двата метода не могат да бъдат смесвани заедно.

Да вземем опитността на апостол Павел. Ние видяхме това в Филипяни 3:3, но ако продължим със стихове 7-9, Павел ни казва, че когато открил Христос той осъзнал, че със своята собствена правда не би могъл да се спаси - Филипяни 3:7-9:

“Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия и да се намеря в Него, без да изам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра.”

Така той казва тук, че евреите не приеха Божия метод за спасение и това е така, защото те не успяха разберат, каква бе целта на Бога с тримата патриарси. Резултатът бе, че те не успяха да разберат, какво тези трима отци символизираха и следващото важно нещо, че те не успяха да разберат, защо Бог даде на тях закона. Ние можем да направим същата грешката, тъй като Бог е възстановил закона чрез нашата църква. Но ние трябва да разберем значението и целта на този закон. Ако не разберем това, ние ще допуснем същата грешка, като евреите.

Те неуспяха да приемат Божията правда, тъй като бяха установили своя собствена правда и следователно, те отказаха да получат правдата на Христос. Подчертавам това тъй като Бог казва същото нещо на нас чрез вестта към Лаодикия: “купете си от Мен бяла дреха”. Откровение 3:17-18:

“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да си купиш от Мен злато пречистено с огън. За да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и колурий, за да намажеш очите си, за да виждаш.”

В практиката на Близкия изток думата “купува” означаво да направиш бартер – замяна. Ние трябва да заменим нашата правда за Христовата праведнос.

В Галатяни 5:4 това е представено съвсем ясно:

“Вие, които желаете да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.”

Аз искам да подчертая това, че Павел тук обсъжда метода на спасение. Той не обсъжда тук закона, като стандарт за християнски живот. Ние ще достигнем до това, когато изследваме Римляни 13 глава, където Павел заявява, че верния християнин изпълнява закона, тъй като в него има любов и любовта е изпълнението на закона. Но тук той обсъжда закона като метод или система за спасение. И той казва в Галатяни 5:4 това, ако приемате закона като метод за спасение, в такъв случай сте се отлъчили от Христос и сте отпаднали от благодатта – спасение без никакъв ефект.

Връщайки се на Римляни 10:3, искам да погледам към думата “не познаха”:

“Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда.”

Евреите не знаеха ли евангелието? Когато ние достигнем до края на глава 10 ще открием, че те знаха евангелието. Тяхното невежество бе преднамерено и упорито. Това не бе незнание - те знаха, но умишлено отказаха да се подчиняват на Божията правда, която Той съхранява за нас. В Римляни 10:4, Павел прави едно много трудно изявление:

“Понеже завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки, който вярва.”

Защо тези стихове е трудни? Поради думата “завършек”. Гръцката дума “tellos” има две значения. Това може да означава или изпълнение или прекратяване. В какъв смисъл Павел използва тази дума? Означава ли, че Христос е изпълнил закона за праведност за онзи, който вярва, или означава, че прекрати закона за праведност?

Позволете ми да погледнем и в двете значения. Най-напред думата “изпълнение”. Христос не е както човеците са. Той е праведен. Бог е праведен. Той е съвършен и следователно, Бог не може да ни спаси като пренебрегне закона. Бог не може да направи това. Той не може да каже, “Аз ви обичам и затова ви прощавам”. Той не може да направи това. Той е не само Бог на любовта, но Той е и Бог на правдата. Той е справедлив Бог. Затова Христос преди всичко трябваше да получи правото да бъде нашия Спасител.

Как Той наистина получи това право? Той свърза Себе си на нас. Той стана част от нас и в това, се състои тайната на въплъщението. По този начин Христос получи правото да бъде втория Адам и Той извърши две неща - да ни спаси и да удовлетвори изискванията на закона. Ние покрихме това, когато изучихме Римляни 3:31. Той се подчини на закона напълно, тъй като Божият закон казва, “Ако ми подчинявате напълно, вие можете да живеете”. В Христос, ние имаме съвършено подчинение на закона, но това подчинение не би могло да отмени нашето неподчинение.

Христос не дойде да спаси праведните. Той дойде да спаси грешниците. Той свърза Себе си с падналото човечество, което трябваше да изкупи. Тогава Той взе това човечество на кръста и го предаде на смърт, като заплати напълно за греха: Той изпълни закона съвършено и така Той стана нашата праведност. Така Христос е завършека на закона, изпълнението на закона за праведност за всеки който вярва. Това е добрата новина.

Но какво още означава, когато Павел каза, “Христос е завършека на закона”? По времето на апостол Павел в гръцкия език няма дума, която ние днес използваме – “законничество”, така че Павел често употребява думата “закон” за да означи “законничеството”.

Законничество е когато ние се опитваме да се спасим чрез нашите собствени дела. Христос сложи край на това. Защо? Тъй като, като ние четем в Римляни 5:18:

“И така както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всички човеци оправданието, което докарва живот.”

Ако цялото човечество е било помирено с Бога, ако всички са били оправдавани чрез живота и смъртта на Христос, в такъв случай законничеството е прекратено. Така Христос, от една страна, изпълни закона за праведност за нас и от друга, Той прекрати делата на закона, като средство за спасение. Причината да разглеждаме закона по този начин е в това, че тук в целия контекст апостол Павел не се занимава със закона като стандарт за християнски живот, но като метод за спасение което, на нашия роден език наричаме законничество или легализъм.

Така ние достигнахме до стих 5 на Римляни 10 глава.

“Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.”

Отново, се срещаме думата “закон” и аз ви моля да разглеждаме този текст в неговия контекст.

Павел тук противопоставя праведността чрез вяра на праведноста чрез пазенето на закона. Това е, което той прави тук. И той казва, “Това е разликата: дали искате да бъдете спасени чрез пазене на закона, или искате да бъдете спасени чрез вяра”. С други думи, не можете да отидете при закона и да кажете, “Аз вярвам на Десетте божи заповеди”. Законът няма да ви каже, “Щом вярвате в Десетте божи заповеди, ще отидете в небето”. Законът няма да направи това, тъй като това не е платформата, на която законът работи. Законът казва, “Ако вие вярвате в мен, това не означава нищо на мен. Моето правило е: Ако ми се подчинявате, ако правите това, което постановявам, в такъв случай ще живеете”. Така ние не можем да имаме праведност от вяра чрез закона тъй като законът иска представяне. Апостол Павел се позовава тук на Левит 18:5:

“Затова пазете наредбите Ми и законите Ми, чрез които ако човек прави това, ще живее. Аз съм Йехова.”

За да искате да бъдете спасени чрез закона, както евреите, две неща се изискват:

Вие трябва да се подчините на закона.

Вие трябва да подчините на него напълно 24 часа на ден, седем дни в седмицата.

Ако пропаднете само в една точка, ще бъдете осъден – Галатяни 3:10:

“Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: “Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.”

Това е ако вие желаете да сте спасен чрез закона.

Но стих 6 контрастира на стиховете за получаване на праведност по този начин. Има два метода, които тук Павел обсъжда. Тук той не проповядва спасение чрез дела по закона. Той просто казва в стих пет, “Ако искате да бъдете спасени според дела изисквани от закона, вие трябва направите това, което закона изисква”. Но ако искате да бъдете спасени чрез вяра, пътят е следния - Римляни 10:6-8:

“А правдата, която е чрез вяра, говори така: “Да не кажеш в сърцето си: ‘Кой ще се възкачи на небето, т.е. да свали Христос? или Кой ще слезне в бездната, т.е. да въздигне Христос от мъртвите’”? Но какво казва тя? Казва, че “словото е близо до теб, в устата ти и в сърцето ти”, т.е. словото на вярата, което проповядваме…”

Тук Павел използва типична източна логика. Това не е западна логика, ето защо ми позволете да обясня с много прости термини това, което Павел казва тук. Има два начина да бъдете спасени. Единият е човешки и според него, Бог е там горе или Бог е там долу, Той е някъде и ако вие искате да бъдете спасени, трябва да достигнете до Неговото ниво. С други думи, Бог не казва, “Аз жалая да ви помогна ”. Не!

Това е в основата на всяка езичническа религия. Човек трябва да направи това, което Бог изисква и тогава Бог ще каже, “Раят е ваш”. Каква е разликата между кръста на Христос и жертвоприношенията на езичниците? Някой от тях са човешки жертвоприношения. Каква е разликата? Когато езичниците правят жертвоприношения, те ги правят за да успокоят сърдития бог. Когато Христос умря на кръста, Той не умря за да успокои сърдития Бог. Бог бе вече в Него, помирявайки света със Себе си. Eзическа религията е човешки опит да се достигне Бога, опит на хората да достигнат до Бога, за да бъдат спасени. Спомнете си как го правят? Католиците отиват в Рим, за да могат да намерят Бога. Мосюлманите отиват в Мека така, че те могат да намерят Бога. Адвентистите отиват в природата и организират лагерни събрания, с които да могат да намерят Бога.

Но Павел казва, “Не отивайте да търсите Бога, Той е дошъл при вас чрез вестта на евангелието”. Това е пътя, казва Павел в стих 8, ““словото е близо до теб, в устата ти и в сърцето ти”. С други думи, Бог е направил всичко. Аз искам да ви напомня текста в Римляни 5:6-10:

“Понеже когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможнода дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Затова много повече сега, когато се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, когато сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот.”

“Защото докато бяхме безпомощни, докато бяхме безбожни, докато бяхме грешници, докато бяхме врагове, Бог ни изкупи и примири със Себе Си. Христос умря за нас докато бяхме още грешници”.

Бог не казва, “Вие трябва да се стараете и Аз ще допълня разликата”. Не! Бог казва на Своя Син, “Слез долу, защото те са много нещастни и отчаяни в опитите си да се спасят сами себе си и ги спаси.” Йоан 3:17:

“Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но да бъде светът спасен чрез Него.”

На кръста, Исус каза, “Свърши се”. Когато Той се моли в Йоан 17:4, Той казва:

“Аз те прославих на земята, като извърших делото, което Ти Ми даде да върша.”

Но Христос не само ни спасява. Въпреки, че това е чудесно, но сега, Той извършва едно специално дело на небето. Той работи там горе, застъпвайки се за нас. Той прави още нещо. Той изпрати Светия Дух долу тук. “Моля, Свети Душе, убеди тези хора в благата вест. Убеди ги, че без Мен не могат да се спасят”.

И така всичко е от Бога и всичко, което аз мога да направя е да кажа, “Благодаря ти, Боже за твоето спасение”. Това е праведност чрез вяра. И с благодарно сърце ще кажа, “За мен да живея е Христос”. Това е разликата.

И тогава Павел разяснява това в Римляни 10:9-10:

“Защото ако с устата си изповядаш Господа Исуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце се вярва за оправдавдание, а с уста се изповядва за спасение.”

Исус бидейки възкресен е най-голямото доказателство за това, че Бог е победил греха. Ако това не беше станало, Христос щеше да остане в гроба.

Не можем ние да се спасим, но ние можем да бъдем спасени - Римляни 10:10:

“Защото със сърце се вярва за оправдавдание, а с уста се изповядва за спасение.”

Това признание не е това, което някой петдесятник прави, вдигайки ръцете и казвайки, “Слава на Господа, аз съм спасен”. Изповедта е да кажеш на други за това, което си получил чрез Исус Христос. Изповедта свидетелства за Христос. Не е достатъчно да повярваш в Исус. Вярата трябва да извира от сърцето. Не е достатъчно да кажа, “Аз вярвам в Исус”. Трябва да има сърдечен отговор, защото ние четем в Римляни 10:11:

“Защото Писанието казва: “всеки, който вярва в Него, няма да се посрами”.

Чувал съм неща които са ме ужасявали. Някои хора вярват, че когато отидем на небето, всички нашите грехове ще бъдат показани през хилядата години. Искам да ви дам два текста. Моля позволете Библията да ви говори - Яков 5:19,20:

“Братя мои, ако някой от вас бъде отклонен от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.”

Втория текст - Откровение 3:18. Има три неща, които Христос предлага на Лаодикия. Искам да обърнете внимание на второто.

“…. И бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота …”

Белите дрехи е праведността на Христос. Защо трябва да купим тези дрехи от Него? Ние трябва да разменим нашата праведност за Неговата праведност:

Да, нашите грехове ще се разгледат в изследователния съд, който заседава сега, но ние няма да присъстваме там. Единствените, които ще видят това са ангелите, които всичко знаят за нашите грехове. Така, че те не са нещо ново за тях. Но слава Богу, че нашите грехове никога няма да бъдат представени пред вселената или пред вярващите. Защо? Тъй като в Христос нашите грехове се заличават напълно.

В Римляни 9:30-32 Павел обяснява, че евреите отхвърлиха правдата чрез вяра, но езичниците я приеха:

“И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; а Израел, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон; Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват.”

Езичниците бяха спасени докато евреите бяха изгубени. Последната част от Римляни 9:33 ни казва, Кой беше камъкът за препъване:

“Както е писано: “Ето полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами.”

Аз славя Бога, че моите грехове няма да бъдат показани, тъй като вие можете да си мислите, колко съм добър. Вие ме познавате външно, но не знаете нищо отвътре. Аз съм гнил вътрешно точно толкова, колкото сме всички ние.

Нека да погледнем към Римляни 10:12:

“Защото няма разлика между юдеин и грък, защото същия Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото “всеки, който призове Господното име ще се спаси.”

Няма значение кой сте вие. Най-голямото желание на Бога е всички да бъдат спасени. Той няма да ни застави, тъй като ни е дал право на избор. Но Той иска да ни спаси .

След това апостол Павел задава една поредица въпроси - Римляни 10:14-15. Отговорите са очевидни:

“Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: “Колко са прекрасни нозете на тези, които благовестяват доброто!”

Идеята, че проповедникът трябва да проповяда евангелието не е идея на Новия Завет. Проповядването е работата на всеки участник. Прочетете Деяния на апостолите 8 глава и вижте, какво ранните християни правиха. Членовете се разпръскаха и се отправиха да проповядват Христос, а не доктрини. Ние имаме отчаяна потребност да направим същото в тази страна.

Мислим ли за полето на нашата мисия. Нашите млади хора запалени ли са за Христос. Аз мисля, че тук имаме проблем. Ние нямаме тази подбуда.

Аз се моля за деня, когато в тези малки провинциални църкви нашите хора ще бъдат включени в прогласяване на евангелието на Исус Христос. Това може да стане, когато застанем с лице към жестока икономическа криза, за да донесем живот в църквата. Но аз се моля ние да можем да представим вечното евангелие първо на нашите собствени близки. Ние се нуждаем това да се осъществи за тази страна. Това ни дава на нас привилегията и положението, което сме получили в Христос.

Къде евреите наистина сбъркаха? Погледнете към Римляни 10:16, 17:

“Но не всички послушаха благовестието; защото Исайя казва, “Господи, кой е повярвал в известеното от нас”? И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.”

Тук въпроса не е, че евреите са били изгубени тъй като не са чули евангелието. Бяха ли те невежи относно добрата вест за спасение? Отговорът е “не!” - Римляни 10:18:

“Но казвам: Те не са ли чули? Наистина чули са: “По цялата земя се разнесе гласът им, и думите им – до краищата на вселената”.

Разбира се, Павел тук обозначава Римската империя, където евреите са разпръснати - Римляни 10:19:

“Но пак казвам: Израел не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Мойсей казва: “Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ непросветен ще ви разгневя”.

Евангелието се разгласи в целия свят и какво се случи? Езичниците казаха, “Благодаря Ти, Боже”! Но евреите казаха, “Ние не Те искаме” - Римляни 10:20-21:

“А Исая се осмелява да каже: “Намерен бях от онези, които не Ме търсиха; явен станах на тези, които не питаха за Мен”; а за Израел казва, “Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опък”.

Моля ви, не казвайте, че ние не сме както евреите. “Каква по-голяма лъжа може да има за онези, които мислят, че са прави, когато те абсолютно грешат”. Това е заявлението на Елън Уайт отнасящо се за нашата църква. Ако ние не бяхме толкова упорити, работата щеше да е била свършена много отдавна. Ако Адвентната църква беше свършила своята работа, света нямаше да преживее последните две световни войни. Следователно, ние трябва да поемем вината в голяма степен”.

Да отидем в 1 Коринтяни 10:11-12. Това е моята молитва, която ние трябва да вземем под внимание в това изследване:

“А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена. Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.”