“В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа.”

“Вие сте светлината на света …”

“Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.”

Ние сме една светлина. Кое е това светило? Ако отидем в книгата на Йоан, ще открием коя е тази светлина. Обърнете се към Йоан 1:4-5:

“В Него беше животът и животът беше светлина за човеците.”

Това разбира се, се отнася за Христос. Йоан 1:9-10:

“Истинската светлина която осветлява всеки човек, идваше на света.”

Когато приемеме Христос, Той ни дава живот. Вярващият, който е оправдан приема нов живот. Този живот произхожда от Христос. Сега този живот трябва да бъде разкрит на света. Павел установява това в 2 Коринтяни 4:7:

“А ние имаме това съкровище [тази светлина] в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.”

Връщаме се на Матея 5 глава - как тази светлина да светне? Исус дава много примери, но искам да погледам към един основен пример в стих 43. Той казва:

“Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.”

Това е човешка любов. Вие нямате да бъдете християнин ако правите това. Но в стих 44:

“Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези които ви гонят....”

Това е точно каквото Павел казва:

“Благославяйте онези които ви гонят; благославяте и не кълнете. На никого не връщайте зло за зло; промислявайте за това, което е добро пред всички човеци.”.

Защо? Той обяснява защо в следващите стихове:

“Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.”

Когато Христос бе на тази земя, Той разкри своя Отец. Той казва на Филип и учениците - “Този който е видял Мен е видял е и Отец”.

Той казва на вярващите, “Светът има нужда да види Мене във Вас”. Тогава, в стих 46-47, Исус казва:

“Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?”

С други думи, вие нямате да бъдете християнини, ако обичате само вашите приятели. И Исус продължава в Матея 5:48:

“И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.”

Какво за Христос означава думата “съвършен”? В какъв контекст Исус използва тази дума? Той използува думата в контекста на любовта. Исус обикна безусловно, следователно и ние би трябвало да обикнем безусловно, точно както Отец.

Можете ли да го направите от само себе си? Не! Но, когато ходим в Духа, Той възстановява нашия ум ежедневно — което е и инструкцията на Павел представена в първата част от глава 12 — това, което позволяваме на Христос в нас - надеждата на славата да извърши в нас, в такъв случай ние ще преживеем това, което Павел указва тук в глава 12, стих 9-21. Няма да бъдем лениви - ще работим за нашия живот и ще помогнем и на другите. Може да страдаме, но ще помогнем на бедните в нашата църква. Ще помагаме на бедните в света. Ще благославяме онези, които ни преследват. Ще благословяме онези, които ни кълнат. Това просто ще разкрива Исус Христос. С други думи, какво е желанието на Бога за християните? Това е да отразяваме образа на Неговия Син - Исус Христос.

В Римляни 3:23 Павел ни казва, че греха не само ни ограбва небето и живота, но и че ни лишава от Божията слава:

“Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.”

Грехът ни е ограбил от Божията слава. Но какво представлява Божията слава? Йоан ни казва в Йоан 1:14 това, че:

“Словото стана плът и обитаваше между нас и ние видяхме Неговата слава, славата на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.”

Славата на Бога е Неговата самопожертвователна любов. Евангелието не само трябва да ни спаси от вината и наказанието, не само да ни подготви за небето, не само да ни освободи от осъждане и смърт и да ни дари вечен живот, но евангелието също така трябва да възстанови във вярващият Божията славата.

Колосяни 1:27:

“На които Божията воля беше да яви какво е богатството на славата на тази тайна между езичниците, т.е. Христос между вас, надеждата на славата.”

Това е моята молитва, всеки един от нас да има този девиз: “Христос в мен, надеждата за славата”.

Когато изследвахме глава 5 на Римляни, ние се запознахме с трите последователни благословения на оправданието чрез вяра:

1. Мир с Бога.

2. Ние придобиваме постоянен достъп до Божията благодат.

3. И се радваме поради надеждата за Божията слава.

С други думи, прославянето ни не започва от второто пришествие на Христос. То започва от новорождението.

Как опитността с Бога може да промени живота на вярващия? Той прославя нашия характер сега, който трябва да съответствува на образа на Неговия Син, Исус Христос. По време на второто пришествие на Христос, Той ще прослави и нашите тела, които са грешни и ще ги промени съобразно с Неговото прославено тяло. Това е моята молитва - тази опитност да се състои сега.

Така, сега искам да направя нещо, което никога не съм правил. Аз искам вие да поглднете как перефразирам това каквото Павел казва в глава 12 - “Правила за християнски живот”:

Павел казва за Божията слава, “че тя е безусловната, непроменимата, самопожертвувателна любов на Бога, изявена в святия живот на Исус Христос, сега изливана в нашите сърца чрез Светия Дух. И това трябва да е свидетелството на нашето християнско поведение”.

Това е целта на Бога за всеки един от нас.

Светът отчаяно има нужда да види Христос. Те не могат да видят Него лично. Защо? Тъй като Той е на небето. Но Неговото тяло не е в небето. Неговото тяло - църквата, е на земята. И Христос казва на църквата, “Вие сте светлината на света”. Всеки от нас има само една светлина и това е Христос. И когато светлината свети, пророчеството ще бъде изпълнено. Откровение 18:1:

След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.

“Земята ще бъде осветена от неговата слава”. И когато светът вижда славата на евангелието в нас, когато те гледат Христос в нас, в такъв случай те ще кажат - “Това е силата на евангелието на Бога”.

Желаете да бъдете инструмент в Христовите ръце? Желаете сега да бъдете използвани от Христос за да осветите тази земя с Неговата слава? Желаете да да позволите Христос да живее във вас и да представите на света, какво значи да живееш под Божията благодат. Само когато Христос живее във нас, само тогава ние ще можем да бъдем изкупени от егоизма.

Това е моята молитва за нас и за тази църква, тъй като светът отчаяно има нужда да види силата на евангелието в действие. Човечеството се опипва и лута в мрака. То се нуждае от светлина. Желаете да бъдете съдове, които светят? Аз се надявам и вие да пожелаете.

34 – Лоялни граждани

(Римляни 13:1-7)

По време но Втората световна война имаше движение в Германия наречено “Немски християни”, които настояваха, че всеки християнин трябва да бъде абсолютно подчинен на управляващта власт. Разбира се, имаше и други християни, които се бориха срещу тази идея. По този начин се появи и отцепническото движение всред адвентистите.

Нека да прочетем това, което апостол Павел е записал:

Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.

Тук искам да кажа, че ние нямаме право да извадим един текст от контекста. Ако приемем първата половина, в такъв случай ние трябва да приемете втората половина. Ако вземем, част от свещено писание и го използване за това, че християните са длъжни да се подчинят на едно атеистично правителство и да правят това, което то изисква, означава, че не би трябвало да ходим на църква, не би трябвало да имаме Библии и че би трябвало да отхвърлим Христос.

Така тук възниква въпросът: Павел наистина ли учи в Римляни 13 глава това, че християнинът трябва да бъде абсолютно подчинен на управляващата власт? Това е важен въпрос тъй като скоро ще бъде издаден Неделен закон и всички правителства ще се опитат да го наложат. Аз подозирам, че те ще използуват Римляни 13:1 за да ни принудят. Така, че е важно ние да разбираме това, което апостол Павел казва тук.

Нека да погледаме, преди всичко в контекста на това преминаване. Моля спомнете си, че, когато Павел пише това изявление на Римските християни, го пише на християни, които са под езическо управление. Всъщност, преследването още не бе започнало, но малко по-късно тази власт започна жестоко преследване на християните. Но защо в такъв случай Павел прави това изявление? Защо казва, “Вие християни трябва да бъдете покорни на управляващата власт”?

Павел беше вече направил едно изявление в Римляни 12:2, което можеше да бъде неправилно разбрано. Изявлението е следното,

“И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено”:

Павел осъзнава, че това изявление би могло да бъде неправилно разбрано. Той разбира, че християните в Рим биха казали, “Понеже ние не принадлежим на света и не трябва да приличаме на света, няма да се подчиним на властите на този свят. И няма да плащаме данъци”.

Така Павел се опитва да да бъде ясен. Той не обсъжда християнското отношение към губернатори и правителства във всеки един аспект в това преминаване, но в специфична област - областта на закона. Павел казва тук, че поради грешния човешки свят, в който живеем, Бог установява ограничения и за да обуздае злото.

Преди няколко месеци в Америка се случиха няколко бедствия: Урагана Катрина, а преди това и земетресение в Сан-Франциско [Калифорния]. В двата случаи, правителството увеличи войниците и полицейската сила. Защо? Поради това, че има хора, които биха се възползували от ситуацията за да плячкосват. Това е резултат на грешната природа на човека. Павел казва тук, че Бог е постановил на гражданските власти да поддържат в този свят съблюдаването на закона, за да се обуздаят престъпленията. Вие можете да си представите, какво ще се случи, ако страната ни остане без гражданска власт? Ще застанем с лице с анархия. Дори най-лошото правителство е по-добро от никакво правителство. Но нека да видим, какво Павел казва в следващите стихове. Римляни 13:2-4:

Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждение на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.

С други думи, Бог поставя граждански власти, за да ограничават престъпниците и когато хората не желаят да се подчиняват да прилагат в изпълнение съдебни решения.

Може би тук е мястото, да се запитаме “какво трябва да бъде нашето отношение към смъртното наказание”?

“Какво Библията казва”?

Първото нещо, което някои ще кажат е, че “Библията казва, ‘Не убивай’”.

“Вие сте прави”, но трябва да си спомним, че Бог е дал на гражданската власт правото да изпълни смъртно наказание”.

Когато Бог е управлявал теократично Израел бе постановил в Левит 24:17:

Който убие някой човек, да бъде умъртвен.

Левит 24:18-20:

А който убие животно, да го плати. Живот за живот. И ако някой причини повреда на ближния си, нека му бъде направено така, както е направил той: счупено за счупено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която той е причинил на човека, така да му бъде направено и на него.

Това бе инструкция на Бога за гражданските власти. Това е и което Павел казва:

“понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.”

Ето защо, когато правителства практикуват смъртно наказание, Бог им е дал тази власт. Павел казва тук на християните да бъдат добри, лоялни граждани. Той дава и причината в стих 5:

Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

С други думи, християните трябва да правят това, което е правилно, а не поради страх от наказание. Той трябва да плаща своите данъци, защото вярва, че тези мъже, въпреки, че някой от тях правят зли неща, са поставени от Бога.

Но сега идва истинския въпрос: би ли трябвало ние да се подчиним на властта във всяко отношение? Павел не обсъжда това. Самият той, не се подчинява на властта във всяко отношение. Ранните християни не са се подчинявали на властта във всички отношения. Ние имаме нужда да открием, че има един фундаментален принцип в ученията на Новия Завет. Първо, чуйте думите на Исус Христос в Марко 12 глава. Тук е представена група фарисеи, които дойдоха при Исус. Те не са искрени, но искам да забележите как Исус им отговори. Марко 12:13-17:

Има две царства в този свят: Божието царство и царството на този свят. Кое е по-горно, Божието царство или царството на този свят? Това е първия въпрос, на който ние трябва да си отговорим. Очевидно е, че Новия Завет е ясен. Втория въпрос е: Какво се случва, когато интересите на Божието царство и тези на света се сблъскат в техните изисквания към нас?

Да погледнем в Деяния на апостолите 5:28 и нататък. Синедрионът беше управляващото тяло на Еврейската нация. Нейните ръководители казаха на учениците.

Строго ви забраняваме да поучавате в това еме; но ето изпълнили сте Иерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек.

Това е заповедтта, която произхождаше от най-високата власт. Учениците трябваше ли да се подчинят? Стих 29:

А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците!

Когато има сблъск между изискванията на Бога и на човешките власти, в такъв случай ние трябва да поставим изискванията на Бога най-напред. Синедрионът се събра и Гамалаил заговори и в стих 40 на глава 5 ние четем:

Но вижте реакцията на апостолите - Стих 41:

А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.

Не само трябва да поставим Бог на първо място, но ако това включва наказание или затвор, ние трябва да сме щастливи и да търпим по тази причина. Самият Павел бе затворен в затвора, защото проповядваше Христос и тъй като не се подчини на властта в тази област. Но учениците не само ликуваха. Погледнете към стих 42:

И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват в храма, и по къщите, че Исус е Христос.

Павел ни казва тук, че Бог е посветил гражданските власти да следят за спазване на гражданските закони във всяка страна и всяка държава. Какво отношение да имат християните по отношение на онези правила и норми, които изискват гражданските закони? Ние би трябвало да им се подчиним, не от страх, но тъй като сме християни и вярваме в доброто, а не в злото.

Но когато дойде времето, правителствата да отидат отвъд тази власт и да създадат закони, които да се противопоставят на Бога в небето, в такъв случай за нас остава да направим това, което Данаил направи, каквото апостолите направиха и каквото самия Павел направи: ние трябва да се подчиним на Бога вместо на човеци независимо, какво това ще ни струва.

От една страна, християните би трябвало да са лоялни граждани, но те би трябвало да са лоялни граждани докато, тяхната лоялност не нарушава на лоялността им към Бога. Това е, което Павел казва в Римляни 13.

Павел не ни казва тук, че трябва да сме безпрекословно подчинени, но само подчинени в термините за правда и неправда.

Бог да ни благослави ние, като християни да сме разпознати в тази страна не само като лоялни граждани, но и като истински християни. Това е моята молитва в Исусовото име.

(Римляни 13:8-14)

Как християните трябва да се отнасят със своите ближни? Какво да бъде отношението им към всички, които се нуждаят от помощ? Нека да прочетем текста на Римляни 13:8-14:

Не оставяйте на никого длъжни в нещо освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона. Понеже заповедите, “Не прелюбодействай”, “Не убивай”, “Не кради”, “Не пожелавай”, и която и да е друга заповед, се заключават в тези думи: “Да обичаш ближния си както себе си”. Любовта не върши зло на ближния;.следователно любовта изпълнява закона. И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън, защото спасението е по-близо до нос сега, отколкото когато повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти. Но се облечете Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.

Нашето преминаване достига до разглеждане на важните въпроси за християнския живот. Това засяга нашето отношение един към друг и към себе си. Както беше споменато и по-рано, християнинът не е от този свят, но все още живее в този свят. Тъй като Библията ни учи, че ние не сме от този свят, има много християни, особено в миналото, които са отивали в манастири, за да живеят в уединение, там където те не биха имали контакт със света. Но това не е намерението на Бога за християнина. В Исусовата молитва към Своя Отец в Йоан 17:15, Той каза:

Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

Едина от големите цели на Бога е всеки християнин да отрази Божия характер, за да бъде видян от света, от нашите съседи, да прояви любовта, която сме изпитали чрез евангелието. В Римляни 13:8, Павел недвусмислено заявява, че който обича изпълнява закона. Има два начина на изпълнение на Божия закон — в буквата или в духа. Или, това можем да го представим и по друг начин, ние можем да гледаме на закона като метод за спасение или като стандарт за християнски живот. За съжаление, евреите гледаха на буквата на закона или като метод за спасение. За тях, законът бе “прави това” или “не прави това” за да бъдеш спасен.

Ние намираме една илюстрация за това в Матея 22:36, където един законник се приближи към Исус да го изпита със следния въпрос:

“Учителю, коя е голямата заповед в Закона”?

Вместо една поредица от правила, Исус каза [Матея 22:37-40]:

“‘Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум’. Това първата и най-голяма заповед. И втора подобна на нея, е тая: ‘Да възлюбиш ближния си, както себе си’. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”.

За Бог, закона не е една поредица от инструкции. Това е, в каквото човечеството е обърнало закона, но за Бога, закона е отношение на любов към Бога и към нашите съчовеци.

Ние ще изследваме разликата между закона като метод на спасение и закона като стандарт за християнски живот. Тук Павел казва, че изпълнението на закона, така както Бог гледа на него е, да обичаш ближния както себе си [Римляни 13, последната част на стих 9].

За да разберем значението на това изявление, ние трябва да разберем, че човешката любов е напълно противоположна на Божията безусловна любов. Когато Бог създаде Адам и Ева, книгата Битие ни казва, че те бяха създадени по Божия образ. Битие 1:26:

И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие....

В 1 Йоаново 4:8, Йоан ни казва, че Бог е любов:

Който и не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов.

Ето защо, когато човечеството бе създадено от Бога, Той ни създаде в Адам с природа, която бе в хармония с природата на Божия характер, който олицетворява Божията безусловна любов, която е непроменима и жертвоготовна.

За съжаление, когато Ева съгреши и предложи забранения плод на Адам, той осъзнава, че Ева е извършила грях и че тя трябва да умре. Но той я обичаше повече отколкото себе си, тъй като в неговата природа бе жива тази безусловна любов. Така той пожела да умре с нея. Това ясно свидетелства, колко Адам е обичал своята съпруга преди грехопадението. Но от момента, в който той яде от забранения плод, неговата природа така се промени, че любовта към Ева, която беше безусловна, сега промени своята посока към себе си. Това е, с което и ние сме родени – природа, която е eгоцентрична.

Тогава, когато Бог посети Адам и Ева, Той установи, че любовта на Адам не бе вече насочена към Ева, но към себе си. Така, когато Бог попита Адам, “Да не си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш”? Тогава Адам обвини Бог, че му е дал неподходяща съпруга. Битие 3:11-12:

Каква промяна настъпи с неговата любов към Ева преди грехопадението му? Това е промяна в противоположно направление. Следователно, човешката любов има всички качества на Божията любов с изключение на посоката. Това е нашата същност - ние обичаме себе си безусловно, постоянно и повече от всичко ние обичаме себе си. Това е нашето човешко затруднено положение. Повел казва тук, че истинското пазене на закона е да обичаме нашите ближни по същия начин, както обичаме себе си: безусловно, постоянно и жертвоготовно.

За съжаление, човек не може да направи това от самосебе си. Пример за това намираме в Матея 19:16.

Богат младеж пита Исус, “Какво доброто да сторя, за да имам вечен живот”?

Тук грешникът се опитва да прави добро, за да се спаси. Исус се опита да го коригира, като заявява, че няма никой, който да е добър, освен Бог. “Но”, Той прибавя, “но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите”. Каза Му: Кои? Исус рече – това са заповедите, които Павел се позовава тук, в Римляни 13:9. Матея 19:18-19:

Тази заповед се позовава на отношението ни към нашите ближни. Исус завършва Своето изявление по същия начин, както и Павел го прави, “Да обичаш ближния си, както себе си”. С други думи, ние обичаме нашите съседи спонтанно и безусловно точно така, както естествено обичаме себе си.

Младият мъж, не разбра какво Исус действително казваше, затова отговори:

“Всичко това съм пазил от младостта си; Какво ми още не достига?”

Исус реши да го изпита дали действително обича ближните си както себе си. Матея 19:21:

Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; дойди и ме следвай.

Това бе голяма сделка, но този младеж не беше приел Исус, като Син на Бога - Месията, ето защо той не прие тази сделка. Така, той остави Исус печално.

Исус се възползва от тази благоприятна възможност, за да каже на учениците, че това е невъзможно за човешката любов, която обича себе си. Матея 19:23-24:

А Исус рече на учениците си: Истината ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство. При това ви казвам: По-лесно е за камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влиза в Божието царство.

Но Павел съветва християните да обикнат своите ближни по същия начин, както обичаме себе си. Единствения път да можем да направим това е да последваме съвета на апостол Павел представен в Римляни 13:14:

Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

Само чрез обитаването на Христос, посредством Неговия Представител, ние може да обичаме нашите ближни по същия начин спонтанно, безусловно и постоянно, както обичаме себе си.

В 1 Коринтяни 13, Павел представя най-висшия подарък на Светия Дух за всеки вярващ. Това е любовта към Бога, Неговия характер. 1 Коринтяни 13:1-8:

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада....

Всичко това, ни позволява да видим разликата между закона като метод за спасение и закона като стандарт за християнски живот.

В Римляни 3:28 и в глава 9, Павел успява ясно да представи, че Бог никога не е давал закона като метод на спасение. Това бе грешката на евреите.

Но, когато Павел достига до Римляни 13, той представя закона като стандарт за християнски живот. В какво се състои разликата?

Позволете ми да ви представя четири главни разлики между закона като метод за спасение (дела на закона) и закона като стандарт за християнски живот. Павел се противопоставя на използването на закона, като метод на спасение в Римляни 13.

Първото различие е това, че, когато държим закона, като метод за спасение, в такъв случай ние използваме закона само като писани правила. Така, законът достига до нас от гледна точка на “прави това” или “не прави това”. Евреите направиха закона на Бога една поредица от правила. Например, в Матея 23:23, Исус говори за тези правила:

Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копъра, и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона — правосъдието, милостто и верността, но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.

Евреите имаха приложени 248 правила и 369 забрани в закона. Но, когато държим закона, като стандарт за християнски живот мотивиран от вярата, която работи, любовта става мотив за изпълнението на закона. Евангелието създава в нас една дълбока благодарност за това, каето Бог е направил за нас в Исус Христос. Той ни изкупи; Той ни примири и затова ние сега отговаряме с вяра мотивирана от любов. Светият Дух внася този важен елемент на Божията любов “Агапе” в нас. Тогава, тази любов към Бога ни принуждава и възпроизвежда в нас характера на Христос, който е в хармонията със закона.

В Галатяни 5:22, 23 апостол Павел говори относно плодовете на Духа, които са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание;

Той приключва със заключението, че срещу тези неща няма закон.

С други думи, тези плодове на Духа са изпълнението на закона. Законът не осъжда плодовете на Духа; те са в хармония с неговите изисквания. Следователно, законът като метод за спасение държи на буквата на закона: “прави това” или “не прави това”. Законът като стандарт за християнски живот е в духа на закона, действащ от сърце мотивирано от любов.

Второто различие е в това, че когато законът е използван, като метод за спасение, това произвежда само външна праведност. Исус направи следното изявление в Матея 15:8-9, цитирайки книгата на пророк Исая:

“Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с усните си, но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.

Евреите взеха закона, който бе основан на Божията любов и го обърнаха в правила, норми и забрани. Държейки за тези правила, те си мислиха, че пазят закона. Но тяхното подчинение на закона, това спазване на правилата, беше само една външна праведност. Техните сърца бяха далече от Бога.

Но, когато ние приемем закона като стандарт за християнски живот, законът най-напред възбужда нашето възхищение и това не става по инструкция. Второ, това възхищение във времето се превръща в подчинение. С други думи човек, който приема закона, като стандарт за християнски живот е управляван от Светия Дух, мотивиран от любов, да пази закона в сърцето си.

Това е оправданието чрез вяра. Плодът е свят живот. Любовта към Христос ни принуждава да кажем заедно с апостол Павел, “За мен да живея е Христос”.

Праведността чрез вяра започва от сърцето. Бог работи от вътре навън. Законничеството използва законът като метод за спасение — това е само една външна форма на праведност.

Третото различие е тази външна праведност, която закона произвежда когато на него се гледа като метод за спасение — човек изглежда много добре, но Бог гледа на тази външна праведност с отвращение. В Исая 64:6, ни е казано, че човешката правда е като омърсена дреха.

В Лука 16:15, ние четем това, което Исус каза на фарисеите:

И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцето ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога .

Бог гледа в нашите сърца; човек гледа външността - това е различието.

Когато християнинът, спасен по благодат е управляван от Духа, той е мотивиран от любов и в неговото поведение ще откриете, че той се подчинява на закона, но не като на някаква инструкция. Това не е просто една външна праведност; това е Христос, живеещ в нас чрез вяра. Евреи 8:10-13:

Защото ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни казва Господ. Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде. И няма вече всеки да учи съгражданина си и всеки брата си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще ме познават, от малък до голям между тях. Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече. И като казва “нов завет”, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява е близо до изчезване.

Eзекил 36:25-28:

Тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките си нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате. Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще Ми бъдете люде и Аз ще бъда ваш Бог.

Авторът на Посланието към Евреите ни казва за значението на Новия Завет. За законничеството, законът е написан на каменни плочи. В евангелието, законът е написан в нашите сърца. Бог е обещал да напише закона в нашите сърца. Той е обещал да постави и елемента, който е в основата на Неговия закон, Божията любов “Агапе”, изляна в нашите сърца така, че да имаме отношение към нашите ближни, както Бог има с нас – отношение на любов.

Накрая, праведността на закона, когато е използвана като метод за спасение, е праведност, която прославя човека. Спомнете си Исусовата притча за фарисея който се молеше. Лука 18:10-14:

Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молише се в себе си така: “Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и осовено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичкощо придобия”. А бирникът като стоеше издалеч. Не щеше нито очите си да повдигни към небето, но удряше се в гърди и казваше: “Боже бъди милостив към мене, грешника”. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиши.

Човек е загрижен само за себе си, колко добър да изглежда в очите на другите, но християнинът, който приема законът като стандарт за християнски живот разглежда себе си като грешник и не гледа презрително на другите, но живее живот на любов към другите.

Павел заявява в Римляни 13:8, че верните християни гледат на закона не като метод на спасение, защото те вече са били оправдавани в Христос. Те гледат на закона, като на стандарт за християнски живот и позволяват на Светия Дух да произведе в тях подчинението, което отразява любовта им към Бога и характера на Исус Христос.

В Римляни 13:11, апостол Павел прави следното изявление:

И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

Павел казва, въпреки, че сме спасени в Христос, завършването на нашето спасение е в бъдеще. Това е важно, тъй като ние завършваме тава изучаване, с което реализираме преподаването на Новия Завет относно спасението. Има много християни, които претендират, че са спасени и които спират до там. Спасението в Новия Завет е представено във три времена — миналото, настояще и бъдеще. Всеки, който е оправдан чрез вяра е приел евангелието чрез вяра и Христос, като негов Месия и Спасител. До тук християнинът е вече спасен от вината и наказанието за грях, но той не трябва да спре там. Трябва да продължи и да позволи да бъде спасен от властта и робството на греха. Това се осъществява в нас, като ежедневно пребъдваме в Христос чрез делото на Светия Дух.

И накрая, християнинът трябва да знае, че ще бъде спасен от природата и присъствието на греха. Следователно, ние сме спасени с оправданието чрез вяра. Ние сме спасявани, тъй като освещението е ежедневен процес, който обхваща нашия живот. Ние можем да кажем, “ще бъда спасен”, когато Христос дойде и това смъртно тяло ще стане безсмъртно. В Исус Христос, ние имаме едно пълно спасение на духа, душата и тялото. Затова не е достатъчно за нас да да кажем просто, “Аз съм спасен”. Светът има нужда да види това спасение в нашия ежедневен живот подчинен на Божия закон, като стандарт за християнски живот, обичайки нашите ближни, както обичаме себе си. Когато това се случи, светът ще разбере, че евангелието е сила Божия за спасение.

Позволете да бъдем истински християни, които очакват с нетърпение деня, когато Христос ще дойде и ни вземе в небесния ни дом.