“Роденото от плътта е плът …”

“Роденото от плътта е плът …”

“... а роденото от Духа е дух.”

Това са две различни неща. Ние не можем да ги смесваме. Това е, което Исак символизира. Позволете ми да го представя по следния начин: Бог заяви на Адам и Ева в Битие 2:17, че в деня, когато ядат от забраненото дърво, ще съгрешат и непременно ще умрат. Ние знаем, че Адам и Ева не умряха в деня, в който съгрешиха, те не умряха физически. Техният физически живот не умря в този ден. Започна процеса на смъртта, но Адам и Ева наистина умряха в същия ден. Те умряха духовно. Светия Дух, Който обитаваше в тях, ги напусна и техния живот потъна в мрак. И тъй като Бог беше установил закон, че всичко, което беше създадено ще възпроизвежда своя собствен вид - така децата, които Адам създаде бяха родени духовно мъртви. Нека да прочетем за това в Eфесяни 2:1:

“И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове ....”

Какво означава това? - “бяхте мъртви духовно”. Тогава в стих 5 той прибавя:

“[Бог обаче] … даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени).”

Дори когато ние сме били мъртви духовно, Той ни е съживил заедно с Христос. Тук Павел не се позовава на нашия опит - той се позовава на обективната истина, която се състои в Христос, когато Божеството бе обединено с човечеството. Ние знаем, че човешкото естество, което Христос прие, произхожда от Мария. То бе духовно мъртво, но в момента, в който то бе обединено с Божественото естество на Христос, то става духовно живо. Това е основата на новорождението като опитност. С други думи, ние не изпитваме нищо друго в християнската си опитност, освен извършеното дело от Христос. Новорождението не бе нещо добавено към Христовата земна мисия. То беше началото на Неговата земна мисия, когато божественото и човешкото бяха свързани заедно в утробата на Мария.

Но тъй като ние сме естествено родени духовно мъртви, имаме проблем и проблемът ни е представен в Римляни 7:14. Тук Павел ни представя проблема:

“Защото знаем, че законът е духовен, а пък аз съм от плът, продаден под греха.”

С други думи, моят естествен живот е под робството на греха. Всъщност Римляни 7:5 изяснява напълно това:

“Защото когато бяхме плътски, греховнити страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт.”

С други думи, нашият естествен живот няма нито капацитета, нито способността да съблюдава закона на Бога. Защо? Тъй като законът е духовен, а моят естествен живот е плътски. Какво се получава? – Римляни 8:7:

“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.”

Ние трябва да сме на ясно относно плътския живот, че той е във вражда с Бога, че с такъв живот продаден под грях, никога не можем да се молим на Бога. В тази клопка беше попаднал Никодим със своя естествен живот. Попаднал в този капан, той дойде при Исус през онази нощ за съвет.

Същото нещо, което се случи с Никодим, днес може да се случи с много хора. Ние знаем, че той стана един от ревностните последователи на Христос след възкресението.

Моля ви спомнете си, че има мъже и жени търсещи истината, които са се опитвали да бъдат морални - но да бъдеш морален, не означава да си духовен. Има и наши собствени братя и сестри, които са се опитвали да бъдат добри чрез своите естествени сили. Те са давали обещания. Те са правили изявления и са открили, че законът е духовен, но те са плътски. Има добри новини за нас. Естественият живот никога не може да се свърже с Бога. Ето защо Исус каза, “Никодиме, твоята основа е неправилна. Трябва да се родиш отгоре”. Нуждаем се да станем деца на Исак. Това е целия проблем.

Поради това, което Христос е направил, ние имаме нова надежда. Павел ни казва в 1 Коринтяни 15:50, че с този естествен живот, с който ние сме родени чрез Адам, който ние приемаме чрез нашите родители — с тази плът и кръв не можем да наследим Божието царство:

“А това казвам братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.”

С въплъщението Бог направи новорождението възможно за човешкия род, но то става действителност в нас, когато сме преживяли новорождение. Кога ставаме деца на Исак? Нека да се обърнем към 1 Петрово също и към 2 Петрово. В 1 Петрово 1:3 четем:

“Блогословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите.”

“За наследство – нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време.”

С други думи - спасението за нас, които сме деца на Исаак е чрез обещание. Ние сме децата на обещанието. Действителността ще се осъществи при второто идване на Христос. Сега нека да се обърнем към 2 Петрово 1:2:

“Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ.”

Петър ни казва тук, че благодатта и мира се умножават чрез знанието ни за Бога и за Исус Христос. Вярвам, че ясното проповядване, ще увеличи това знание, тъй като то ни дава по-добра надежда и мир и по-голяма сила за победа. “Ще познаете истината”, казва Исус, “и истината ще ви направи свободни”. Днес изучаваме истината за новорождението - стих 3 и 4:

“Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал, чрез Своята слава и сила, чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света.”

Този нов живот ни дава две чудесни неща:

Той ни дава вечен живот.

Той ни дава участие в божественото естество.

Чрез този нов живот ние ставаме способни, да отразим характера на Бога. Не само небето е наше, но божественото естество е наше чрез този нов живот.

Моля забележете, че всичко това е чрез познанието на Христос, Той ни дава извънредно големи и скъпоценни обещания. Ние можем да споделим този нов живот, който Христос извоюва за нас на кръста. Така новорождението е нов опит.

Новорождението е нещо, което получаваме в замяна, защото това нещо го желаем. Ние сме родени с естествен живот, който е предаден под грях, живот, който е неспособен да съблюдава Божия закон, живот, който стои осъден, живот, който трябва да умре. Това е животът, с който сме се родили. Това е нашето естествено наследство. И сега Бог казва, “Аз съм направил път за избавление. Вие можете да дадете това, което ви принадлежи по наследство в замяна за живота на Моя Син, който е праведен, който е безсмъртен, който ви дава правото да стоите пред Божия закон все едно, че никога не сте съгрешавали”. Ако се отказвате от всичко това, казвам ви, имате нужда от доктор. Само глупакът ще отхвърли такова невероятно предложение или някой, който е луд.

Когато приемем Христос, ние ставаме съучастници на божествената природа. Ние сме нови създания, родени отново в Христос. Проблемът не е дали вашето име е записано в църковния регистър. Това няма да ни спаси. Имаме ли нов живот в Христос, това ни квалифицира да бъдем потомци на Исаак.

На този фон нека да се обрнем към Галатяни 4 глава. Галатяните бяха eвангелизирани от апостол Павел, чрез проповядване на евангелието. Но след като той ги напусна, някои лъжливи учители дойдоха при тях и им казаха, “Павел не ви даде пълното евангелие. Той ви каза, че трябва да приемете Христос да бъде вашата праведност. Това не е достатъчно. Това е само част от истината. Другата част е, че вие трябва да сте обрязани и да спазвате закона. Не е достатъчно просто да приемете подаръка. Подаръкът е непълен. Вие трябва също така да направите нещо”. И галатяните се почувствуваха въвлечени в капан, който ние днес наричаме “галатианизъм” - “една част от спасението изработена от Христос и друга част от нашите добри дела”.

Когато апостол Павел чу това, той написа това писмо към Галатяните. Това е послание, което и ние имаме нужда да разберем, защото много адвентисти са попаднали в същия капан. Това бе и основното послание представено през 1888 година. Това послание, което Павел написа е неговото най-твърдо послание. В Галатяни 4:21 той задава на вярващите в Галатия следния въпрос: