18 май 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Плувният комплекс "Спартак" беше претърсен изоснови след задържането на Петров. Тогава от вътрешното министерство обявиха, че той бил превърнат във "второ МВР" заради складираната там класифицирана информация, която Петров изнесъл от ДАНС.

Вчера Цветанов уточни, че в последните месеци експерти от МВР, общината и областната управа работят върху стратегия за имотите на министерството и как те могат да му бъдат върнати. Плувният комплекс "Спартак" е собственост на МВР от 1985 г., за което има и документи.

Договорът със сегашните наематели на терена е изтекъл, съобщи вчера Цветанов, но не назова наемателите, нито защо МВР при това положение не си върне веднага владеенето. През 1999 г. част от терена е била апортирана в общинското дружество "Софийски имоти". Според Цветанов "там има доста интересни субекти, които са собственици на една част".

На басейна "Спартак" са изградени кафене, ресторант и фитнес комплекс, които са собственост на свързваната със застрахователната компания "Лев инс" фирма "Спарта 2000" АД. "Нямаме нищо там, нямаме офиси, нямаме договори", заяви вчера пред "Дневник" изпълнителният директор на "Лев инс" Стефан Софиянски.

Голяма част от комплекса, построен през 1968 г. от МВР, е апортирана от общинската фирма "Софийски имоти" заедно с част от Южния парк в скандалното дружество "София сити къмпани". МВР вече е правило опити да си върне тази част от имота.

Още в началото на миналата година медиите съобщиха, че министерството е завело съдебен иск срещу "Софийски имоти", но делото още не е решено. Проблемът се задълбочил след апортирането на терените от басейна "Спартак" в "София сити къмпани", тъй като съдружниците на общинската фирма придобили 66% от акциите на новото дружество.


18.05.2010 г., с. 7
Право на отговор
В статия за съдебното дело срещу общия устройствен план на Царево „ВАС срещу Еврокомисията - рунд първи", публикувана от „Дневник" през януари, предвижданията на плана са илюстрирани грешно. Основна неточност в публикуваната карта е, че тя е очертала вече урбанизирани територии като нови зони за застрояване в плана. Илюстрацията вече е подменена с предоставената от АСА карта и може да бъде видяна на dnevnik.bg.

Фирма „Архитектурно-строителна асоциация"


18.05.2010 г., с. І
По-малко продажби и повече възможности за наем на горите
Стопанската дейност ще се реализира от 1 или 6 държавни предприятия
От Деница Ватева

Стопанската дейност в горите ще бъде отделена от ресорната изпълнителна агенция и ще се осъществява от 1 или 6 държавни предприятия.

Идеята е разписана в два проекта за нов закон за горите, изготвени от земеделското министерство и публикувани на сайта на ведомството. В момента те се съгласуват с други институции, след което ще се реши окончателният вариант, който да се предложи на правителството.

Според първия проект ще се създаде единна държавна компания, която да осъществява стопанската дейност в цялата страна.

Тя ще се управлява от управителен съвет и надзорен съвет, в който ще влизат представители на министерствата на земеделието, икономиката, финансите, регионалното развитие и околната среда и водите и ще е под контрола на земеделския министър.

Според втория проект ще се създадат шест предприятия, които ще работят на територията на шестте райони за планиране - Северозападен, Североизточен, Северен централен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен. Те ще се управляват само от управителен съвет и всички ще са под контрола на земеделския министър.

Схемата за управление на стопанската дейност в горите е единствената разлика в двата варианта. Който и да бъде предпочетен, с новия закон ще се въведат различни ограничения за дейността на предприятията.

Те няма да могат да извършват разпоредителни сделки с горски имоти, да осъществяват ипотеки и залози върху тях, да участват в други фирми, да бъдат приватизирани или пък техни дейности да бъдат отдавани на концесия. Предвижда се във всяко предприятие да бъдат създадени три фонда, с които да се финансират различни дейности.

Например фонд "Инвестиции в горите", в който ще влизат част от приходите от продажба на дървесина, ще инвестира в строителство на горски пътища и техническа инфраструктура. Фонд "Управление на държавния дивидент" ще отделя средства за превенция и поддръжка на екосистемите, горска сертификация, изготвяне на ловоустройствени планове и др.

В него ще влизат минимум 50% от остатъчната печалба на предприятието. Ще бъде създаден и резервен фонд за покриване на загуби, в който през годините ще се трупа по 1/10 от печалбата на фирмите, предвиждат и двата проекта.

Контролът в горите ще се извършва от структурите на ресорната агенция, като е изключена възможността те да участват в управлението на горските предприятия. Препоръката за разделението на контрола от стопанската дейност беше дадена още преди 7 години от Световната банка с мотив, че така няма да има конфликт на интереси.

С новия закон се предвижда да има продажба, покупка или замяна на гори в определени случаи. Продажби ще се осъществяват само ако трябва да се прекрати съсобственост между държавата и трето лице или в случаите на влезли в сила устройствени планове, които предвиждат промяна на предназначението на терена.

Според сегашната схема промяната на предназначението предшества промяната в устройствения план, което даваше възможност на частни лица да строят и после да урбанизират терена.

Държавата ще може да изкупува гори с предварително обявление и набиране на оферти от собствениците. Законопроектът предвижда вместо покупко-продажби да се увеличат възможностите за отдаване под наем и аренда, обясняват от агроминистерството.

Например държавните гори може да бъдат отдавани под наем на търг при условие, че не се променя предназначението им и не се преотдават на други лица.

В горски имоти ще може да се строят без промяна на предназначението стълбове за електропроводи, за телекомуникационно оборудване, за лифтове и ски влекове, както и за радио- и телевизионно разпространение.

Ще бъде допуснат и строежът на пътища, сгради и съоръжения, свързани с управлението на горите, независимо от тяхната собственост, както и на ферми за отглеждане на дивеч и рибарници, е записано още в проекта.
Нови моменти
- държавните предприятие няма да имат право на разпоредителни сделки с горски имоти

- продажбата на държавни гори ще става само при прекратяване на съсобственост с трети лица или след влязъл устройствен план

- забранява се промяната на предназначението и строителството в имоти, придобити чрез замяна от държавата

- инфраструктурни съоръжения и обекти за горското управление ще се строят без промяна на предназначението.


18.05.2010 г., с. ІІІ
Държавата продължава опитите да спаси "Брикел"
Гълъбовското предприятие вече работи над позволеното и трябва да представи план за спирането си
От Дневник

Държавата ще продължи преговорите с Европейската комисия и Европейския парламент за удължаване на живота на пет топлоелектрически централи, сред които и гълъбовското предприятие "Брикел", контролирано от фирми на Христо Ковачки.

Това съобщи зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева, след като в началото на месеца България получи отказ от Европейската комисия да бъде удължен с по 2 години животът на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград, "Брикел" в Гълъбово, ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Република" в Перник и ТЕЦ "Сливен".

Искането за отлагателния срок беше внесено в края на миналата година в Брюксел от Министерството на икономиката и енергетиката.

Държавата се позова на чл.36 от договора за присъединяване към Европейския съюз, който й дава възможност при възникване на сериозни затруднения за някой сектор на икономиката до 3 години след датата на еврочленството да поиска разрешение за защитни мерки.

Искането беше изпратено в Брюксел на 30 декември, точно в края на 3-годишния период, и на 4 май Еврокомисията го отхвърли.

За разлика от другите четири централи "Брикел" вече надхвърли лимита си за работа и в момента работи извън позволеното. По договора за присъединяване на България към Европейския съюз от 2008 до края на 2011 г. предприятието има право на не повече от 20 000 часа експлоатация.

Този лимит е бил достигнат на 21 април, съобщи зам.-председателят на асоциацията на топлофикациите Валентин Терзийски. Оттогава "Брикел" работи в нарушение на държавния ангажимент и на комплексното си разрешително, издадено от ековедомството. Активна роля в искането за отсрочката имат и синдикатите - в гълъбовското предприятие работят около 2000 души.

То осигурява работа и на още поне 1000 души в обслужващите го фирми, много от които ще бъдат съкратени, ако"Брикел" спре, посочи Терзийски. "Това ще се отрази и на мини "Марица-изток", които продават 15% от въглищата си на "Брикел", добави той.

Синдикатите и ръководството на централата обаче са наясно с ангажиментите й още от 2004 г., когато тя беше приватизирана. В края на месеца предстои нова среща по проблема "Брикел" между синдикатите и отговорните министерства, съобщи председателят на миньорската федерация в КНСБ Пенчо Токмакчиев.

Въпреки отказа на ЕК държавата ще продължи да настоява за удължаване на гратисния срок за петте централи, обяви Евдокия Манева. Още преди 3 месеца екоминистърът Нона Караджова определи искането като изгубена кауза, но ведомството й също се включи в преговорите.

Екип на икономическото и на екоминистерството ще разговаря с депутати от комисията по околна среда в Европейския парламент за отсрочката.

"Независимо от изхода на преговорите ние предприемаме стъпки за извеждането на "Брикел" от експлоатация, за да спазим формално задължението си като страна и да не стигаме до наказателна процедура - ако преговорите успеят, то може да възобнови работа", коментира Манева.

Резултатът от преговорите вероятно ще е ясен до средата на лятото, преди лятната почивка на Европейската комисия, каза Валентин Терзийски.

Спирането на "Брикел" обаче ще отнеме много повече време - възможно е да се проточи няколко години, каза той. От ръководството на компанията заявиха пред "Дневник", че още не е ясно какви срокове за затваряне се планират.

ТЕЦ "Брикел" не е първото, нито последно предприятие в България, което е под угрозата за закриване, обясниха от икономическото министерство.

Според ведомството това е сериозен социален проблем, защото не всички работници ще могат да се преквалифицират за други дейности. Екоинспекцията в Стара Загора също още не е наясно колко време ще е нужно за безопасното спиране на "Брикел", коментира шефът на инспекцията Пенка Начева.

Скоро тя ще назначи проверка на предприятието и заради неспазване на часовете работа по разрешителното и вероятно ще му бъде наложена глоба, каза тя. Санкцията е между 10 000 и 100 000 лева.

Търсенето на малки квартални магазини се увеличава през последните месеци в София. Това показа допитване на "Дневник" до компании за недвижими имоти. От шест запитани единствено от българския офис на Colliers изразиха съмнение, че има ръст на търсенето заради двата новооткрити търговски центъра.

"Не звучи много логично, защото в моловете има всичко необходимо на цени за всеки", каза Давид Давидов, мениджър "Търговски площи" в Colliers. Той уточни обаче, че компанията не следи малките търговски площи.

Търсенето на квартални магазини до 100 кв.м е нараснало с 12% през първите три месеца на годината спрямо предходното тримесечие, като в същото време наемните цени са паднали с 26.5% на годишна база, показва проучване на "Адрес".

Имаме ръст от 50% на запитванията за обекти от 60 до 100 кв.м през април спрямо януари - март, каза Добромир Ганев, управител на българския клон на GVA Sollers Solutions. Засилено търсене има и на магазини от 200 до 400 кв.м в кварталите основно от търговски вериги за хранителни стоки и дрогерии, каза Манол Гойгаджиев, мениджър "Търговски площи" в MBL/CBRE.

Причината за търсенето е, че нишата е разработена от едноличните търговци, докато големите вериги се пренасочиха към по-малкия сегмент след настъпването на кризата, коментира Стефан Косев, управител на Regent`s.

"Ако преди година търсенето на този тип имоти беше два пъти по-малко от предлагането, днес за 65% от наличните площи има клиенти", коментира Цветелина Тасева, изпълнителен директор на "Адрес". Според нея основната причина са ниските цени и промяната в навиците за пазаруване на потребителите.

По-голяма част от домакинствата пазаруват веднъж до два пъти седмично в някои от големите вериги, като допълват нуждите си от магазина до дома със стоки с по-малка трайност като плодове и зеленчуци, обясни Тасева.

Най-много се търсят наематели за хранителни магазини, обекти, специализирани за месо, за плодове и зеленчуци и кафенета.

Все по-рядко се отварят аптеки и сервизи. Най-голямо е търсенето на търговски площи в големите жилищни квартали като "Младост", "Надежда", "Дървеница". През последните месеци се увеличава и активността в зоните по трасето на метрото заради нарасналия пътникопоток.

За една година наемите на малките квартални магазини са намалели с 26.5%, показват данните на "Адрес". Спадът е сериозен, но е по-нисък от този на главните търговски улици, където Forton отчeте намаление от 40%.

В новите бизнес центрове пък наемите на търговските и офис площи са се изравнили в момента, което никога досега не се е случвало, коментира Красимир Димитров, управляващ партньор в Sourse Real Estate.

Документите за депозитите на банките, изпратени от финансовото министерство - 16 май

Държавата няма ясни правила, по които да управлява парите на дружествата си

Държавата няма общи правила, по които собствените й дружества избират банките за депозитите си. В повечето случаи отговорността и критериите за избор зависят от мениджмънта на тези фирми. Контрол от принципалите им - министерствата, твърде често липсва.

Самите критерии са разнообразни и с различна тежест при различните фирми. Това потвърди допълнителната проверка, която вчера "Дневник" направи по информацията кое министерство какви изисквания има, за да намали риска при управлението на парите на държавните компании.

Резултатът от липсата на ясна политика води до концентрация на средства в една банка. Това показа справката, изпратена в събота от Министерството на финансите по искане на 11 главни редактори, къде са свободните средства на 18-те най-големи държавни компании.

Към март 2010 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) управлява 48% (408 млн. лева) от тези пари. Втората банка (СИБанк) след нея има дял по-малко от 10% и вчера изпрати съобщение, че настоява да има редовна прозрачност върху тази информация.

Финансовият министър Симеон Дянков също вчера заяви, че според него ще е добре данните да се обявяват публично на всеки три месеца и задължение на ръководствата на държавните фирми да бъде да контролират избора на банка.

Още докато ведомството му подготвяше в края на април справката за депозитите, Дянков коментира: "Ще проверим и ако се окаже, че и сега има такава концентрация, ще променим начина на контрол."

Тогава той каза, че министрите нямат възможност да следят отблизо всяко от дружествата. Дянков е прав, но затова има нужда от еднакви правила и инструмент за контрол.

Според източници от финансовото министерство там вече разработват проект как да подобрят контрола къде фирмите държат парите си и какви инвестиции правят.

В изпратената справка за парите имаше и информация за критериите, които прилагат четирите министерства, управляващи 18-те държавни фирми. В нея се споменаваше, че банки се избират след конкурси. "Дневник" обаче не получи отговор от министерствата по каква процедура точно се организират тези състезания, след като не са по Закона за обществените поръчки (ЗОП). В регистъра по ЗОП липсват такива поръчки.

Шеф на кредитна институция, пожелал анонимност, каза, че дори и да се организират конкурси, те не участват, защото обикновено изборът е предварително направен.

Кой как

- От икономическото министерство обясниха, че имат критерии, които дават на своите дружества, и на тяхна база става изборът. "Държавните компании сами решават къде да сложат парите си, а процесът се следи от Министерството на финансите", обясни икономическият министър Трайчо Трайков.

Енергийните дружества, чийто принципал е това министерство, са вложили повечето си пари на депозити в Корпоративна банка. "Това са въпроси, които са от компетенцията на съответните бордове. Те са взимали решения, като министерството е предоставило критерии за избора на банки", каза още министърът.Той увери, че непрекъснато предоставят информация за депозитите на дружествата към финансовото министерство.

Сред критериите на икономическото ведомство, по които се избират банките, са кредитните рейтинги, офертите от няколко банки, като водещ мотив е посочен минимализиране на риска и сигурността на ресурса, доходността, надеждността и ликвидността на банката и "не на последно място е дългогодишното сътрудничество".

Трайков коментира, че засега не може да се каже дали трябва да има преструктуриране на депозитите в съответните банки, защото първо трябва да се види с какви условия те са спечелили конкурсите, "защото във всеки случай това е ставало след съответната процедура". Министърът не обясни каква точно е била тя.

Трайков каза, че е работа на банковия надзор да разбере защо банка, който има малък дял на частните депозити, държи голяма част от парите на държавните дружества.

Министърът не коментира и какво ще стане с парите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) след неговото закриване в началото на лятото. "С парите на БЕХ ще оперираме така, че да не застрашим стабилността на никоя банка", допълни той. В момента 95% от депозитите на дружеството се намират в Корпоративна търговска банка и възлизат на 76 426 593 лв.

- Транспортното министерство също обясни, че има критерии, но прилага друг подход. Изборът на кредитна институция се извършва по реда и правилата за избор на застраховател със заповед на транспортния министър. Всяко дружество е длъжно да обяви конкурс, като предварително уведоми ведомството и предостави цялата документация. Всички критерии се съгласуват с министерството. Негов представител присъства на конкурсите.

- Банковото обслужване на министерството на регионалното устройство и благоустройството (МРРБ) е в БНБ. За изплащане на възнагражденията на голямата част от служителите се използва Централна кооперативна банка, с която ведомството има сключен договор от 2004 г., който е безсрочен. Той може да бъде прекратен с тримесечно предизвестие от всяка една от страните, заявиха от ведомството.

"Всяко дружество има ръководни органи и само те определят избора на конкретна банка, която да го обслужва, както и критериите за избор на банката", коментираха пред "Дневник" от Министерство на финансите. От ведомството на Дянков посочиха, че до момента контролът се осъществява изцяло от управителните органи на съответните дружества. Самото министерство не е проверявало на какъв принцип са избирани обслужващите си банки.

Какви са (ви) ни критериите?

"Дневник" изпрати въпроси и до дружествата с най-големи депозити. Вчера получихме отговор единствено от "ТЕЦ Марица-изток 2". От компанията обясниха, че справка за депозитите на дружеството е била поискана от зам. икономическия министър Евгени Ангелов на 28 април (това е 6 дни след искането на главните редактори). Той е поискал информация "за правилата и критериите за управление на риска при избор на обслужващи банки за съответното дружество". Ден по-късно от ТЕЦ-а са изпратили отговор на Ангелов, в който описали всичко подробно. От компанията отказаха обаче да дадат информация на "Дневник" за конкретните си критерии, както и защо са предпочели 82% от депозитите им да бъдат вложени в КТБ.

От Министерството на отбраната обясниха, че ведомството не определя критериите за избор на кредитна институция, а това се прави от съвета на директорите на компаниите. Напр. съветът на директорите на военнопромишления комплекс ТЕРЕМ отчитал кредитния рейтинг, както и конкретната икономическа и финансова ситуация. Военните уточниха, че парите на дружеството са разпределени в осем банки и че "няма нормативна уредба, която да задължава търговските дружества да избират кредитна институция с конкурс".

Сред държавните компании, които държат половината от парите си в КТБ, е и "Булгартабак" - около 54 на сто от депозитите на дружеството, или над 10 млн. лв. От холдинга обясниха, че най-дългият депозит, за който сключват договор, е три месеца. Критериите, по които оценявали офертите на кредитните институции, са лихвен процент, рейтинг на банката и удовлетворението им от досегашната работа с институцията. "Съхраняваме парите си в различни банки заради необходимостта от диверсификация на риска", коментираха от холдинга. Дружеството винаги изпраща покани до банките, като минималният брой оферти, които разглежда, е четири.

Отзвук във Виена

"Аз по написаното или чутото в новините знам кой корпоративен интерес сме нарушили през деня", коментира вчера премиерът Бойко Борисов във Виена по време на Годишната среща на българските медии (събитие, организирано от БТА) и отново припомни, че ще създадат законови изисквания за прозрачност на медийната собственост.

Борисов не коментира фактите за концентрация на държавни средства в една банка, но един друг негов цитат беше свързан от кореспондентите с темата: "Аз няма да заема страна при корпоративните спорове на отделните медии. И няма да позволя държавата да е регулатор в тези спорове. В България медиите са свободни и независими от държавата", каза премиерът. Той припомни също, че по време на изборите е имало издания, които са атакували него лично и ГЕРБ "по един безобразен начин".

"Всички очакваха реванш, след като спечелихме изборите, но се случи точно обратното - създадохме изключително комфортна работна среда за всички медии и към никого не съм проявил реваншизъм", каза премиерът. Борисов вероятно визира "Нова българска медийна група" - собственик на "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Меридиан мач", "Засада", "Борба", "Уикенд" и др. Тя беше създадена с финансиране именно от КТБ. След изборите групата започна да харесва премиера.

Банката, която концентрира все повече държавни средства, е мажоритарна собственост на фирми, свързани с Цветан Василев, който е председател на надзорния й съвет. Неофициално медийната група се управлява от депутата от ДПС Делян Пеевски (който е близък с Цветан Василев), а официално управител е майка му Ирена Кръстева.

СИБанк: Ръстът на държавните пари при нас е еднократен ефект
От Дневник

Обещание за прозрачност за депозитите на държавните фирми - 17 май

Двукратното увеличение на средствата от държавните дружества в СИБанк е еднократен ефект от движението по сметка на едно от тях, чиито пари са депозирани в банката, се казва в съобщение на кредитната институция.

От данните на финансовото министерство стана ясно, че за едно тримесечие депозитите в банката са се увеличили от около 40 млн. лв. на близо 80 млн. лв. От банката заявиха, че тази компания е акумулирала по-големи суми, с които след това заплаща значими доставки на горива.

Към края на март дружествата с най-голям депозит в СИБанк са "Булгаргаз" с близо 40 млн. лв. (виж графиката) и АЕЦ "Козлодуй" с малко над 30 млн. лв.

Към средата на май 2010 г. салдата по сметките на въпросното дружество спаднаха съществено, посочват от банката. Общият размер на всички привлечени от държавните предприятия средства намаля до 47 млн. лв.

Такива бяха приблизително стойностите и през декември миналата година, допълва СИБанк. От банката препоръчват, за да се избегне влиянието на еднократните ефекти, данните за депозитите на държавните дружества в банките да се публикуват редовно.

Освен това според тях кръгът трябва да се разшири до всички държавни и общински дружества.