20 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Няма нужда да се строи АЕЦ "Белене"! АЕЦ "Белене" да се строи няма нужда! Ама никаква, хич, защото... И тук вече може да се избирате причини от не много дългия списък, който десните политици, околонаучните среди, войнстващите еколози, любителите на зелени пари от зелена енергия и обслужващите ги дясноцентристки медии могат да ви предложат. И така вече 20 години, откакто един поет - Едвин Сугарев - оглави свещения поход срещу Втора атомна. И така до вчера, когато след удължаването на ремонта на 6 блок в АЕЦ "Козлодуй" сам министърът на енергетиката заговори за съществено ограничаване на износа на електроенергия, а всичките "отговорни фактори", без да ги питаме, ни увериха клетвено, че нямало да има режим на тока. Вероятно са прави. Само дето дяволът си няма работа и ако утре, не дай Боже, се случи авария в някоя друга голяма генерираща мощност, дискотеката ще ни бъде осигурена. И тогави никакви вятърни перки и соларни панели няма да ни спасят. Някои ще кажат, че сме свикнали, но те забравят, че в България вече има едно цяло поколение, което знае за режим на тока само по спомените на родителите си. А всички съвременни джаджи, които така облекчават живота ни, но в същото време ни и разглезиха, имат една малка особеност. За да работят, трябва да ръгнете щепсела в контакта. И за да си напишете речта или статийката срещу атомните електроцентрали, също трябва да ръгнете проклетия щепсел в простия контакт, и вероятно опусът ви ще се пръкне на бял свят с помощта на електричеството от така ненавистната ви АЕЦ.

Впрочем има една категория хора, на които дори да им спре токът, пак няма да вдянат нищо. Но такива винаги е имало. По-страшни са другите, които много добре знаят за какво става дума, но работят целенасочено срещу енергийната безопасност на страната по съвсем користни подбуди.

Вчера се заговори за режим (такъв няма да има, да го кажем пак) за ограничаване на износа (убеждаваха ни, че това също не било възможно, защото еди какво си). Сега причината е една малка повреда. Утре, когато се наложи да спрем поради изискванията на ЕС, някои топлоцентрали, ако се случи така, че зимата е безснежна и няма достатъчно вода за вецовете и ако пак има авария... Тогава какво? Кого по-напред ще псувате, докато палите свещите?

България няма друг път за развитие на индустрията си (ако иска да има такава) освен с построяването на нови ядрени мощности. Всяко говорене срещу проекта АЕЦ "Белене" след създалата се вчера ситуация в енергетиката е не просто безсмислено, а вредно за страната. И най-добре управляващите да си сядат на задниците и да работят за реализацията на централата. И тези след тях също. Защото когато народът остане на тъмно, той ще потърси сметка не от еколози, "зелени" бизнесмени и "зелени" журналисти, а от тези, които го управляват.


20.10.2010 г., с.13
Държавата е излишна
В днешния им вид и функции министерствата са нерентабилни и излишни придатъци към обществената система
Йордан Съев

Оказва се, че Маркс е бил прав: държавата е излишна. Днешните управляващи май на практика показват, че държавата е паразитна институция, чиято главна функция е сведена до събирането на данъци за издръжка на администрацията. Не правя пряка връзка с вота на недоверие към правителството за здравеопазването, но си струва то да бъде отбелязано. Държавата не може да намери средства за лечение на деца със сериозни заболявания, въпреки че прибира здравноосигурителните вноски на най-малко 2,5 млн. добросъвестни платци. За целта работещи и работодатели от светлата икономика внасят по 20 млн. лв. месечно, или 240 млн. лв. годишно, но се оказва, че тези пари се употребяват незнайно за какво. Ако дете е болно от аутизъм и родителите му се обърнат за помощ към МЗ, оттам ще им отговорят, че болестта е нелечима, а с грижите трябва да се справят сами. По-упорити правят проучвания и установяват, че в САЩ има лекари, които успешно прилагат методи, ако не за пълно излекуване, то поне за значително подобряване на състоянието. Но тъй като МЗ и НЗОК не отпускат средства за лечение на детето в САЩ, родителите се обръщат за помощ към благотворителни организации и медии. Пари се намират и нуждаещият се изпраща за лечение в друга страна. Така 100 и повече хиляди евро или долара постъпват в чужда болница, а в същото време здравните заведения у нас нямат пари, за да си посрещат разходите.

Сега национални телевизии организират предавания с цел набиране на средства за благотворителни цели. Така ще се помогне на 5 или 10 деца. А другите? Данъчното законодателство допуска намаляване на основата с до 20%, ако се направят дарения за лечение на деца. Колко хора правят това и какви средства се набират? Видно е, че особен резултат няма. Или набраните средства са недостатъчни, или не се използват по предназначение. Струва си поне за една година да се направи експеримент и данъчното облекчение да стигне до 100%, за да се види какви ще бъдат резултатите.

Стана ясно, че значителна част от здравноосигурителните вноски (8% върху дохода) не се използват целево, а с тях се попълва фискалният резерв, от който се харчат пари за управленски разходи. Така вместо да се плати лечението на едно дете в чужбина, с тези средства на 15-20 министри, депутати и др. държавни служители се изплащат командировъчните за различни чуждестранни дестинации. Политическият туризъм е много развит. "Допирът" ни с подобни прояви не е спорадичен. Ако се приземим, ще видим обичайните проблеми на хората. Те се измъчват от разнебитените пътища. Тъй като държавата и с това не може да се справи, населението се самоорганизира. В редица селища и квартали хората със собствени средства и труд запълват дупките и облагородяват улиците.

В редица села заради намаления брой деца се закриват училища. Има случаи, когато кметове и директори със собствени средства и сили возят деца от съседни села, за да спасят училището в своето населено място.

Попаднах на почти уникален случай във велинградско село. В него има малко предприятие за производство на килими, тъкани ръчно. Работничките са млади жени на възраст 18-22 г. Работният ден е 10 ч., а заплатата - 160 лв. За да се спази законодателството, имат трудови договори за минимална заплата от 240 лв., но задължително им дават по един сандвич със сирене, който калкулират по 2 лв. Месечно за ползване на тоалетна, вода, отопление и осветление им се удържат по 30 лв. Запознах с този случай Главната инспекция по труда. Реакция никаква. Като се натрупат подобни факти и проблеми, за чието решаване държавата не участва, няма как да не се стигне до съгласие с Маркс, че тя става все по-излишна. Възниква въпросът: основателно ли е съществуването на министерства.

Като това на здравеопазването например. То по същество е неконституционно, защото не изпълнява чл. 2 от върховния закон на Република България - да гарантира правото на всеки гражданин да се ползва от медицинска помощ. Вместо вот на недоверие, опозицията можеше да сезира Конституционния съд, който да се произнесе по въпроса. Едва ли КС би обявил МЗ за нелегитимно, но обществената нагласа е такава. Вместо него е по-удачно съществуването на обществен комитет, съставен от представители на пациентските организации, лекарския съюз, синдикатите и медиите. Той ще оперира със средствата от бюджета, от здравните вноски, от дарения и ще набавя такива от благотворителни акции. Административните разходи ще бъдат премахнати.

Познавам жена, председател на пациентска организация, която изцяло се е посветила на работата си там. От държавата не получава никаква помощ, но с упорство успява да привлече по 180-190 хил. лв. годишно, от които не взема нито лев. Нейна е идеята, че е необходимо да се създадат специализирани здравни заведения, профилирани по различен вид заболявания. Ако сега някой е болен от паркинсон, само от неговия жизнен тонус зависи колко ще приживее. Но в Швейцария има система за лечение. Създадена е държавна клиника, в която са привлечени най-добрите специалисти, а към нея функционират 8 санаториума за рехабилитация. Засега тази болест не се лекува, но животът на приетите в клиниката се поддържа средно по 11-12 г., докато у нас поразените гаснат за по-малко от 2 г.

Защо трябва да има МРРБ? Достътъчо е едно управление "Магистрали", което да ги доизгражда и поддържа. Иначе шофьорите да се освобождават от винетки и с тези пари да поддържат пътищата. За целта ще си създадат сдружение, което да ги организира в извънработно време да полагат доброволен труд. Ако някой се чувства богат и не му се работи, ще се откупува от трудова повинност, каквато практика е съществувала до 1944 г. Едно от най-излишните министерства е това на околната среда и водите. У нас има много организации на природозащитници, членовете на които са по-компетентни от чиновниците. Един обществен комитет ще бъде по-ефективен от министерство. Интересна е ситуацията с МО. На практика се оказва, че неговата функция е сведена основно до изпращане на военни мисии в горещи точки на света. Това спокойно може да се поеме от чуждестранен легион - набира войници и офицери, обучава ги и ги изпраща.

В областта на селското стопанство нещата са ясни като теория и сложни като практика. Няма нищо по-естествено заетите със селскостопански труд да се обединят в кооперативи, каквато практика у нас съществува преди повече от 120 г. Една кооперация по същество няма операционни отношения с държавата, освен задължението да спазва общите закони.

Ако в България се възродят селскостопанските кооперации и се постигне съгласие с новопоявилите се фермери, един техен общ съюз би могъл да осъществява самостоятелна ефективна дейност, много по-резултатна от тази на министерството.

Стигаме и до културното ведомство. То за какво ни е? След като всеки театър, опера, музей, библиотека трябва да мине на делегиран бюджет, нека да бъде и на пълно самоуправление. И като отпадне необходимостта някой да ги управлява, Вежди Рашидов ще се върне в ателието си да вае скулптури, вместо да търка министерския стол.

Да сме забравили някое министерство? А, това на промишлеността, енергетиката и туризма. Не знам защо се казва, че това е мегаминистерство, щом като няма промишлени държавни предприятия, а всички туристически обекти са частни. Само в енергетиката е останала АЕЦ "Козлодуй" с два реактора, които са със срок на ползаване до 2014 г. Логично е министерството да се закрие, защото АЕЦ си има ръководство.

Подобно е положението в сектор транспорт, където единствената държавна структура е БДЖ и няколко пристанища. А само заради тях да съществува министерство е харчене на грешни пари.

Голяма питанка има за основателността на съществуването на Министерството на правосъдието. Дори не знам защо се нарича така, след като изобщо не се занимава с правосъдие. По конституция съдебната власт е независима, както и прокуратурата, а дори и следствието.

В днешния им вид и функции министерствата са нерентабилни и следователно излишни придатъци към обществената система. Стигаме и до Народното събрание, което е висш орган на управление в парламентарната република. Чрез него обаче се осъществява само представителна демокрация, която е коренно различна от класическата - пряката, при която гражданинът не е електорат, а активно участва във властта. В Атина (родината на истинската демокрация) не е имало народни представители, защото всички са се смятали за равни, независимо от имущественото им състояние. Представителната демокрация е въведена от римляните, които създават Сената като висш орган на управление, който избира консулите, осъществяващи изпълнителната власт. Историята показва, че дори тази система е антидемократична, защото поражда създаването на империя вместо република.

Каква е алтернативата? Тя е в това да се самоуправляваме. Създаването на структури на гражданското общество във всички сектори и дейности е по-добрият вариант от сегашната форма на управление. Така хем ще се пестят огромни разходи, хем те ще бъдат пренасочени към по-необходими за обществото дейности.
Две снимки на две колони – без текст
Снимка на една колона – без текст


20.10.2010 г., с.14
Как оцеляват общините
Ралица Табакова

Само преди ден кметът на София Йорданка Фандъкова се оплака, че не й достигат пари в бюджета и най-вероятно общината няма да успее да се справи качествено със снегопочистването тази зима. София в същото време е единствената община, чийто бюджет за 2010 г. бе непроменен в сравнение с 2009-а.

Eдва 25 от всички 264 общини в България успяват, без да ограничават драстично разходите, да се справят с орязаните си бюджети. В същото време 10 на сто реално са фалирали, въпреки че такъв правен статус за местната власт няма. След актуализацията на бюджет 2010 общините останаха с 300 млн. лв. по-малко, въпреки че и преди това настояваха за по-големи държавни субсидии. Трудно се кърпят дупките в бюджета, а както изглежда, и следващата година няма да е по-различна. Дали ще се наложи на кметове и общински съветници да "режат живо месо", като затварят детски градини, не пълнят дупките по пътищата и гасят уличното осветление? ДУМА попита български кметове:

- Как се справяте с орязаните общински бюджети след актуализацията на бюджет 2010?

- Какви са прогнозите ви за ситуацията догодина, след като кабинетът прие и проекта за бюджет 2011?
Тодор Тодоров, кмет на община Димово: Без командировки и гориво за транспорт

Никак не ни е лесно. Освен намалените държавни пари имаме и по-ниска събираемост на собствените приходи от местни данъци и такси т.г. Най-вероятно ще приключим годината с два пъти по-ниски приходи от разчетените. Принудени сме да взимаме тежки и нетрадиционни мерки. Уличното осветление е изключено, въпреки че само преди година го подменихме по проект с енергоспестяващи осветителни тела. Ограничил съм командировките на общинските служители до минимум. С изключение на тези до София другите служебни пътувания не се изплащат от общината. Сложили сме лимити на телефоните, лимит има и на горивото за транспорт. Режем и от разходите за най-различни консумативи. Засега не се налага да намалявам заплатите или да пращам хората в неплатен отпуск, но съм редуцирал бройката на служителите до минимум.

Шести мандат съм в общинското управление и винаги е имало множество изпитания. В момента обаче задачите на местната власт са изключително тежки. Не очаквам да станат по-леки догодина. Проблемът е, че няма координация между местната власт и управлението на национално ниво. Там има много пропуски и се надявам те да бъдат поправени.
Д-р Людмил Веселинов, кмет на община Попово: Служителите излизат в неплатен отпуск

Съкращавам почти всички разходи. Първо започнах с лимити на разходите в общината, но вече се налага да пестя и от социалните услуги, които предоставяме на хората. Комуналните дейности също страдат, защото там имаме забавени плащания. От три месеца служителите в общината излизат в неплатен отпуск по 4 дни месечно. Това означава, че за година ще получат възнаграждения в размер на 11 месечни заплати, а не на 12. Очаквам по този начин да спестя около 160 хил. лв. По-големият проблем е, че не можем да изпълняваме всичките си ангажименти в сферата на образованието. Спрели сме и всички видове капиталови разходи. Това ни пречи да откриваме нови работни места, дори и временно. Забравили сме и за външните инвеститори, защото и те са ударени от кризата.

Догодина май ще ни е още по-трудно. Това е и година на избори. Очаквам през 2011-а да имаме повече проблеми, защото няма да успеем да изпълним финансовите разчети за т.г. Няма как това да не се отрази на нагласите на хората.
Георги Димитров, кмет на община Карнобат: Събираме стари дългове със съдия-изпълнител

Справяме се трудно. Засега не пипам нито финанси, нито щатни бройки в администрацията. Взели сме обаче мерки за събиране на стари задължения, що се отнася до местни данъци и такси. Взимаме дългове с помощта на съдия-изпълнител. Мярката дава резултат и вече значително сме увеличили събираемостта. Търсим също и алтернативни източници на финансиране. Имаме множество спечелени проекти, част от тях обаче се нуждаят от съфинансиране от общината и засега изчакват. Отдали сме под наем пустеещи земи и недвижимо имущество. В същото време обаче пазарът на имоти е затворен и няма перспектива за чужди инвестиции, които да постъпват на територията на общината. Няма как да не ни е трудно, но смятам, че до края на годината няма да изпаднем в трагично положение.

Идната година обаче може би ще е по-сложна, защото неизпълнението на бюджетния план ще доведе и до неразплащане с различни фирми-изпълнители. Така ще се трупат нови дългове на гърба на общината.
Стефан Танев, кмет на община Ивайловград: Свиваме социалните услуги

Принуден съм да режа от всичко. Телефоните са с лимити, уличното осветление е изключено, административните разходи са свити двойно. Още не съм принуден да намалявам работното време на служителите, но някои излизат в неплатен отпуск. Свитите разходи са за сметка и на социалните услуги, които предлагаме, като социален патронаж и допълнителни образователни програми. Културните прояви също са намалени до минимум. Съкратили сме и датите в празничния календар на общината. Празниците на отделните населени места или традиционните събори не се отбелязват както друг път. Помага ни това, че през годините сме влезли в ритъм и сме свикнали на строга финансова дисциплина. Имаме и малък резерв, който няма как да не ни помага в критичния момент.

За догодина обаче ситуацията ще е още по-тежка. Лошото е, че всичко е за сметка на хората, за сметка на услугите, които им предлагаме.
Евдокия Асенова, зам.-кмет на община Радомир: Замразихме всички проекти

От няколко месеца пращаме хората в неплатен отпуск по четири дни месечно. Вече не отпускаме средства за служебните автомобили, за гориво и командировки. Свили се всички консумативи и капиталовите разходи. Замразили сме работата по инфраструктурни проекти, за съжаление в това състояние са и проекти, с които бяхме привлекли и чужди инвеститори.

При нас не се наложи да намаляваме администрацията, тъй като през годината имахме незаети щатни бройки. Не всички специалисти са на максималното възнаграждение, което е по закон, и това те самите го разбират. Който заслужава, разбира се, получава максималното. По тази причина най-вероятно средствата ще ни стигнат до края на годината. Но няма да ни остане приходен остатък, с какъвто завършихме м.г. Поне засега не се налага да ограничаваме услугите за гражданите. Има общини, които по 5-6 дни месечно пускат служителите си в неплатен отпуск. Това обаче означава по-малко услуги за гражданите. Бяхме сериозно ощетени в капиталовите разходи. Имахме обекти, които бяхме започнали и трябваше да бъдат с целева субсидия, но се наложи да ги довършим с наши собствени средства. Това е голям проблем, тъй като парите, така или иначе, не достигат. Трябваше да решим няколко инфраструктурни проблема, които бяхме предвидили в началото на годината, но ги отложихме. Наложи се да дофинансираме зимното почистване, защото средствата бяха намалени и там.

Прогнозата ми за догодина е, че с тазгодишните размери на бюджета ще имаме същите проблеми. Чух, че ще са малко повече капиталовите разходи, което е положителна новина. Заплатите и делегираните от държавата дейности са на нивото на т.г., така че не очаквам да е по-лесно.
Инж. Найден Найденов, кмет на община Карлово: Съкратихме 65 човека

Първо направих съкращения на 65 човека от общината. След това от много време насам не назначавам хора на овакантени места от пенсионирани или напуснали служители. Свили сме до критичния минимум всички разходи за вътрешна консумация, командировки, консумативи. През месец вече втори път пускаме в неплатен отпуск по три дни всички служители на администрацията. От 12 часа в полунощ до 4 часа през нощта в малките населени места, където се предполага, че няма движение, се изключва електричеството. С тези и други мерки разходът за електроенергия падна с повече от два пъти и половина. Бяхме разписали антикризисна програма още преди година и продължаваме да я спазваме. Активно започнахме да се занимаваме със събирането на задължения от физически и юридически лица със съдебни изпълнители. Засега се обръщаме към юридически лица, които дължат по-големи суми на общината, и към физически лица, които са с по-сериозни задължения. Все още не сме пристъпили към хора с изключително ниски доходи и данъци, но ако се наложи, може и това да направим.

Прогнозата ми за догодина е, че орязаният тазгодишен бюджет ще бъде основа за следващия. Силно се надявам да успеем да се справим с тази ситуация, но не съм много убеден, преди да видя цифрите за приключването на тази бюджетна година. Може би ще се наложи да правя още съкращения, което е най-тежкото, защото режем живи хора. А някои от тях са единствените работещи в семейството. Това е и най-непопулярната мярка.


20.10.2010 г., с.15
Соколите
Тодор Коруев

Вятър откъм Полумесеца у нас винаги е имало, нали народът ни се слави с петстотингодишен „стаж” и нямаше къде да се денем, на границата сме c евро-азиатска Турция и живеем тук, на тоя предел, а не къде да е на друго място скрито по на завет. Е. този вятър не ще да е ураганен още, какъвто може да стане в някой утрешен ден, но ни продухва все по-често така, че ако днес можем просто да простинем от вихрите му студени, някой бъден час бурите ще ни отнесат в небитието. То вихри на Полумесеца все са ни въртели на този балкански кръстопът, на които битуваме от векове, но османлии с азиатския си нрав но си отидоха оттук въобще, оставиха ни рани. които все да кървят. И винаги, когато си поискат, в ново начало и в нова роля, те все ги човъркат.

Това за Полумесеца и кървящите рани го разказвам не заради читателя, който познава българската съдба, а заради българския премиер. Ако беше послушен в час по родинознание. нямаше да целува три пъти комшийския премиер, както булката целува кума. Поне да бяха го правели на театър по-рано, да гледа "Хъшове" в Народния, преди да му дойде Ердоган, а не след това, та нещичко от "Немили-недраги” на Вазов да беше поприхваная, а не да се държи като държанка.

Да береш чужд срам е угнетително. Но когато трябва да се срамуваш заради поведението на премиера ни, унижението е стократно по-голямо, защото си измамен, дори предаден. Реджеп Тайип Ердоган стъпи у нас със самочувствие, защото знаеше, че ще получи благословията на домакина си, който побърза да му я даде: "Като добър съсед България подкрепя европейската перспектива на Турция". Ало. Бойко, не говори от името на народа! А премиерът продължи с изцепките: отмени всякакви референдуми по приемането на Турция в Европейския съюз. за да угоди на госта си.

Като получи угодливото темане с нашата, сиреч Бойковата подкрепа за Европейския съюз, Ердоган се погрижи за религиозната сигурност на народа си (!) тук. И се срещна с главния мюфтия Мустафа Хаджи. който съгласно българския at,a не е глава на българските мюсюлмани. Като ви казвам, че умеят да ровят в раната, повярвайте ми! Не мислете, че комшията се прави на Митеран. та да събира дисиденти. а домораслите ни демократи да му ръкопляскат, защото се борел с тоталитарни динозаври. Той просто се намеси безцеремонно във вътрешните работи на страната ни. И Борисов му даде рамо, обеща му преданост и че ще осигури максимално спокойствие за провеждане на конференция за избор на нов мюфтия, защото и двамата не го харесват тоя, определен от съда, пък и двамата се преструват, че с "ненамесата си правели голяма услуга на българските мюсюлмани". А сред тях "Ал Уакф ал Ислами" сее радикален ислям. А ние папаше му*и и се гневим на службите. Някога по волята на Цариградския договор от 1913 г. Турция имаше права да са намесва в нашите мюфтийски работи. т.е. в религиозната сигурност на народа си (!) тук", но Ангорският договор от 1925 г. сложи точка на тази ислямска зависимост, която не щем да се връща.

Да предадеш някого е жестоко, да предадеш идея - жалко, това у нас е почти всекидневие, но да предадеш национална кауза, за това прошка няма. И ако сме народ на място. Бойко Борисов няма да я получи Заради пъжливите думи: "Всеки, които има документи, нека да ги предостави. Ще седнем с колегата, ще търсим начин да решим техния проблем. До този момент няма хора с документи, които да са дошли да търсят подкрепа от нас". Става дума за имуществените права на прогонените от Източна Тракия и Мала Азия - 800 хиляди българи очакват справедливо и законно обезщетение, още повече че в Ангорския договор е записано точ в точ, че Турция се задължава да плати. Има събрани документи колкото щете, а и турските данъчни и емлячни регистри съществуват, но смесената комисия за имотите не работи, няма я. Става дума за българската национална съдба, защото насилствено прогонените от родните си места тракийски българи не са просто изселници, събрали си багажа и сменили адресната си регистрация, а бежанци, подбрани и подкарани като говеда към неизвестността. Излиза, че първата грижа на тези голи и боси страдалци, подгонени от родните им домове, е било да си вземат нотариалните актове. Не споменавам погиналите от ятагана на азиатците, заграбили тракийските български земи в Източна Тракия, за да стъпят оттогава здраво в Европа с благословията на великите сили, които от сега ще се парят с тази каша. Става дума и резолюцията на Европейския парламент от 2008 г, която обвързва членството на Турция в Европейския съюз с имотите на тракийските българи, на наследниците им.

Имаме си Доган, тоя Ердоган ми идва в повече. С тях и Бойко. И той – като тях – сокол гиби!