25 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Проектозаконът за отнемане на престъпно и незаконно придобито имущество засяга между 80 000 и 400 000 домакинства, които са натрупали значително количество нерегистрирани доходи през последните 15 години.

По данните на националната статистика (НСИ) и БНБ за последните 15 години нерегистрираната икономика (доходи от законна, но необявена дейност) е генерирала между 50 и 200 млрд. лева. По данни на НСИ този сектор е между 10 и 15% от БВП всяка година. Това са предимно хора, които получават скрито част от заплатите си, работещите без трудов договор и самонаети лица, които не се обявяват пред държавата. Отделно за този период в икономиката са постъпили над 30 млрд. лева от чужбина, чийто произход също остава неясен на ниво документи.

Така странично засегнати от законопроекта, който има за цел да се бори с престъпността, ще са между 80 000 и 400 000 домакинства, което означава между 240 000 и 1 200 000 души.

Проектозаконът "Кушлев" прекрачва дори и минималните стандарти за защита на човешките права.

Казусът може да бъде отнесен до Конституционния съд и Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург.

В основните си постановки проектът дублира идеята на Закона за собствеността на гражданите от 1973 година. На практика държавата напълно се освобождава от задължението да доказва престъпен или незаконен произход на средствата на определен гражданин.

В последния вариант за законопроект има норми, които не са давани за оценка на Венецианската комисия.

Именно това е най-спорният момент, че при разлика над 60 000 лева на стойността на всяко имущество и документите за неговия произход разликата ще се смята за средства, придобити по престъпен начин.

Новото законодателство за комисията "Кушлев" няма да възстанови социалната справедливост, което е една от поставените публично цели.

В западните държави конфискацията на имущество се използва само върху ограничен тип престъпления с голяма обществена опасност.

Това се случва само когато прокуратурата е обективно възпрепятствана да осъществи наказателно преследване.

По-голямото конфискуване на имущество ще доведе до по-големи разходи, а не приходи за държавата. Трябва да се вземат предвид средствата за издръжка на имуществото, възможните претенции от кредитори и бъдещите дела по закона за отговорността на държавата.

Голяма част от конфискуваното имущество няма как да бъде продадено и държавата ще бъде вкарана само в разходи. В момента в Италия има огромни вили на мафиоти, които са конфискувани и по обективни причини никой не иска да ги купи, защото бившите им собственици са на свобода.

"Ако в 10 вечерта детето не е вкъщи, откривам го на спортната площадка." Думите са на 42-годишната Милена от Велики Преслав, майка на шестокласник.

И тя, и останалите родители на хлапета от няколко месеца са си отдъхнали от опасните детски игри, защото момчетата и момичетата от града дори през летните месеци са в двора на училището "Св. св. Кирил и Методий". Тийнейджърските компании влизат в люти схватки, но само по правилата на спорта, а играчите от футболните или баскетболните отбори се чувстват истински звезди на модерното ремонтирано игрище. Специални прожектори, които пестят електричеството, дават възможност на директорката на школото Светла Петрова да осветява спортния терен до късно през нощта, а децата са в еуфория от придобивката. Вървят негласни уговорки и тайни списъци кой отбор по кое време играе, а "най-яко е", когато жребият определи късна среща след залез слънце. "Все едно сме на "Олд Трафорд", страхотно е да се играе на прожектори, откровен е 17-годишният Андон Петков, който ритуално влиза на игрището с фланелката на Бербатов.

Малката революция сред децата в градчето става възможна след реализирането на проект по Оперативна програма "Регионално развитие". Администрацията на кмета на града Димо Бодуров е запретнала сериозно ръкави и е сред общините отличници. Училището "Св. св. Кирил и Методий" бе в окаяно състояние, но след ремонтите в него има вече и асансьор за хора с увреждания, гордеят се с школото преславяни. Новите дограми, топлоизолацията и модерните настилки са осигурили нужния комфорт на децата.

Средствата на целия проект са в размер на 832 745 лева и тази зима училището ще спести близо 30% от досегашните средства за отопление. Заради доброто изпълнение на ремонтите администрацията се е амбицирала и вече е с още един одобрен проект, който ще направи като нови СОУ "Черноризец Храбър" и комплексът от детски ясли в града. Хората на кмета Бодуров уточняват, че през следващата година на двете сгради ще бъде извършен важен ремонт в размер на 875 272 лева. Покрай санирането на сградите за енергийна ефективност децата са запалени по екоидеята за разделното събиране на отпадъците.

Можем да спестим 640 литра питейна вода, ако предадем 20 килограма изписани тетрадки, обясняват на големите второкласниците от "Св. св. Кирил и Методий". Хлапетата участват в спортната секция в училището "Бързи, смели, сръчни". След време ще влязат в клубовете по футбол, волейбол или баскетбол и също ще се състезават на преславския "Олд Трафорд", шегуват се с малчуганите родителите им.

Приморско е първата община, спечелила проект по Оперативната програма "Околна среда" за строителство на своята ВиК мрежа. Инвестицията е на обща стойност над 21 млн. лв., от които безвъзмездната финансова помощ е 19, 17 млн. лв. Общината е участвала в проекта с близо 2 млн. лв. собствени средства.

Трасето на канализационната мрежа преминава през регулацията на града, през пътен възел "Приморско" и през река Дяволска, като общата дължина на колекторната система и тласкателите е 6,5 км. Изцяло е изградена мрежа за отвеждане на мръсните води от новопроектираните квартали. Тя на практика обхваща цялата нова градска част и големите хотели, които са в близост до Северния плаж и са особено натоварени през лятото. По данни на общината в рамките на 30 дни през периода юли-август туристите и местните хора стигат до 200 000. Новите съоръжения разтоварят съществуващите 4 помпени станции, собственост на ВиК, чиито капацитет в пиковите моменти на годината е недостатъчен и често се стигаше до запушване на тръбите.

Предимството на Китен и Приморско е, че отходни води никога не са се изливали в морето. По решен от ВиК начин те се отвеждаха до съществуващата пречиствателна станция, която все още е с възможност да пречиства тази отпадна вода и е заустена в река Караагач. В даден момент ще разтоварим и старата част на града и ще подменим с по-големи колектори и тръби, каквито са ни нужни, обясни кметът на Приморско Лиляна Иванова.

Направихме всичко възможно да намалим броя на проектите, за които се изисква такова финансиране, обясни във Видин министърът по еврофондовете Томислав Дончев. То обаче няма как да отпадне за проекти, които гарантират приходи в бъдеще, обясни той. Такива са всички проекти в сектора Води. След ремонт на тръбите намаляват загубите и това генерира бъдещи приходи. Такива са и проектите в сферата на отпадъците, както и в железопътния сектор, уточни министърът.

Между 280 000 и 1 120 000 българи (между 100 000 и 400 000 домакинства) може да се окажат с натрупано имущество над прага от 60 000 лв. за последните 15 години години и да се окажат потенциално засегнати от новия Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, изготвен от правосъдното министерство. Това показва изследване на Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). В тази бройка влизат домакинствата с печалба от работа в чужбина и с нерегистрирани доходи от страната - хора, които получават под масата част от възнаграждението, и други, които нямат трудов договор. Изчисленията на Ганев се базират на данни на НСИ и различни социологически проучвания.

Според проекта се отнема имущество, придобито като облага чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност. 60 хил. лева е прагът на стойността на имуществото, за което, ако има данни, че е получено като облага от незаконна дейност, комисията "Кушлев" образува производство за установяване на произхода.

Според адвокат Йонко Грозев, ако проектът бъде приет в този му вид, има много правни аргументи да падне в Конституционния съд.

Европейският съд за правата на човека приема, че няма нарушения, когато първоначалната тежест на доказване на престъпен произход на имуществото е на властите, обясни Грозев. Според проекта обаче е достатъчно само финансов анализ да покаже разминаване от 60 хил. лв. С освобождаването на държавата от доказване на каквото и да е освен на разликата от 60 хил. лв. се прекрачва границата на баланса между индивидуални права и обществен интерес, каза Грозев.

Иванка Иванова от "Отворено общество" предупреди, че има опасност законът вместо да преследва малко на брой, но големи богатства, да се насочи към много малки. Тя даде за пример как обикновената кражба е сред престъпленията, за които започва проверка на имуществото. А годишно в България от 42 000 наказани лица 13-14 000 са за това престъпление. В същото време иманярството, кражбата на интелектуална собственост и някои стопански престъпления, за които има дела срещу бивши министри, не са основание да тръгне производство.

Управлението на евросредства за изграждане на магистрали за над 1 млрд. евро ще се премести от транспортното в регионалното министерство. Идеята бе лансирана вчера от бившия вицепремиер по еврофондовете Меглена Плугчиева (БСП) и бе одобрена принципно от депутати от всички парламентарни групи по време на заседание на комисията за контрол над еврофондовете.

В момента Оперативна програма "Транспорт" (ОПТ), която осигурява парите за магистралите "Тракия", "Марица", "Струма" и "Хемус" се управлява от Министерството на транспорта. Реално усвояемостта по програмата е под 5% и дори наскоро с разрешение от Брюксел 180 млн. евро бяха пренасочени за софийското метро. Преди месеци пък се наложи 350 млн.евро, предвидени за магистрала "Струма", да се прехвърлят за дострояването на "Тракия". Идеята сега е в оперативна програма "Транспорт", която е за 2 млрд. евро, да останат само жп линиите, където обаче парите също не се усвояват. Усвояването на евросредствата по Оперативна програма "Регионално развитие", управлявана от МРРБ, има далеч по-сериозен напредък - до края на годината ще стигне 50-60%.

"Трябва да изтеглим "Транспорт" от това блато и да ви прехвърлим пътните проекти", каза Плугчиева на зам.-регионалния министър Лиляна Павлова. Депутатът от ДСБ Асен Агов коментира, че "Синята коалиция" ще подкрепи това предложението на БСП при първа възможност. Много от депутатите от ГЕРБ се изказаха в същия смисъл и дори ръкопляскаха на заместник-министър Павлова след края на презентацията й. Идеята дори бе доразвита до това след 2014 г., когато започва следващият програмен период за усвояване на еврофондовете, у нас да се създаде специална Агенция за развитие на управлението на европейските проекти, която да поеме всички проекти.

Разместването на пари между различни оперативни програми принципно не е забранено, но всеки такъв акт трябва да бъде разрешен от ЕК. Миналата седмица стана ясно, че регионалното министерство настоява забавените пари по "Околна среда" и "Конкурентоспособност" за общински проекти трябва да се прехвърлят към МРРБ. Мотивът беше, че преместването на до 10% от парите от една оперативна програма в друга е разрешено от европравилата.
Портретна снимка на една колона - Росен Плевнелиев

Портретна снимка на една колона – Меглена Плугчиева

Модел на църква, варовик, от църква № 6 в средновековния град Червен, ХIV в., Регионален исторически музей-Русе. Майсторите-строители използват изглежда такива модели, за да създадат предварителна представа за бъдещата сграда. Находката и до днес остава единствена. В средата и вдясно - църквата "Св. Иван Предтеча" (1262 г.) на о. Свети Иван, западна и южна фасада (по-плътно са представени запазените части от зидовете), графична възстановка на арх. М. Соколовски.

Строителството на която и да е сграда във всички епохи започва с идеята за нея. В средните векове майсторът строител предлага архитектурния проект, извършва и предварителните изчисления по сградата. Една находка от средновековния град Червен остава и до днес единствена. В църква №6 се попада на модел на църковна сграда, изработен от мек варовик (разкопки на С. Георгиева и В. Димова). Въпреки че често е трудно обясняването на археологически находки, които нямат успоредици, на практика съществува единодушие в интерпретирането на паметника. Изглежда, че майсторът строител се е наложило да представи предварително идеята си за сградата и за да е по-убедителен, изработил модел от две части. Това, което е запазено до днес, е долната част, а горната - барабана и купола на сградата, се е изгубила. Двете части са били съединени вероятно с оловен или варовиков щифт.

Изработването на модели на бъдещата сграда преди започването на строителството й може би не е задължително, но както и днес няма как да се е минавало без изработването на чертежи. Намираните понякога при археологически разкопки пергели трябва да са използвани именно за това. Не бива дори през ум да ни минава, че каквато и да е строителна дейност през която и да е историческа епоха е започвана без предварителни подробни изчисления.

Един обширен и важен, но малко известен разказ за издигането на цариградската църква "Св. София" по времето на император Юстиниан (527-565) описва подробно етапите на строителството. За нашата част от света това описание със сигурност е валидно за цялото Средновековие. Отчуждаването на имотите, които са разположени на предвидената за ново строителство площ, оразмеряването, доставянето и изработването на необходимите строителни материали и т. н. Както, разбира се, и намирането на пари, при това винаги много.

Няколкото начални строителни етапа вървят едновременно

Събирането на строителните материали е изключително тежка и скъпа задача за цялата епоха. Основен градежен материал е камъкът - обработен, ломен или речен. През 1998 г. трябваше да направя с помощта на няколко работници неголямо надзиждане на руините на Джерджевденската църква до Якоруда, за да бъдат те съхранени след разкопаването им. Удивително е какви чудовищни количества камък и спойка погълна един малък надзид с дебелина едва 0.6 м, сякаш нямаше насита. А крепостните стени на Царевец са с дебелина от 2.4 до 3.6 м ...

Използването на тухли в българските средновековни градежи е сравнително ограничено поради високата им цена. През Второто българско царство дори в смесения градеж (редуване на каменни и тухлени редове) тухлите остават като пластификатор на зида само в най-луксозните сгради, като масово тухлените редове се заменят изцяло или частично от дървени скари. Скъпите тухли и още по-скъпата керамопластична украса на българските църкви след ХII в. (четирилистници, чашки и панички, покрити обикновено с разноцветна глеч) са сред отличителните белези на българската школа в църковната архитектура. Тухли, понякога покрити с глеч, се използват и за направа на подовите покрития. Само в най-луксозните средновековни сгради се откриват керамични плочи от подови мозайки - далечен отглас от имперското великолепие на сградите, украсени с рисувана керамика във Велики Преслав. Керемидите въпреки цената си са задължителни за по-уредените средновековни сгради особено в градовете. Пак там всички прозорци са остъклени, археологическите разкопки ясно показват това. Въпреки отсъствието на преки сведения организирането на строителите в дружини не подлежи на съмнение дори само поради особеностите на техния занаят.

За изграждането на изключително сложната укрепителна система на средновековна България, съдържаща стотици укрепени елементи - градове, замъци, крепости, даже по-големи обители,

са били необходими колосални количества строителни материали,

предимно камък. Добиването и пренасянето му е дейност, която изглежда се регулира от държавата чрез задължителна и на практика ненормирана всеобща трудова повинност, наричана в изворите от втората половина на ХIV в. "градозидане". В дарствените грамоти на велбъждските владетели деспот Иван Драгаш и брат му Костадин например. От "градозидане", както и всякакви други данъци и тегоби се освобождават само подвластните на християнските църкви и обители, които пак извършват същата дейност, но в полза на своите си господари.

Един надпис от с. Калугерица, Шуменско, ни известява, че някъде през ХIV в. "Аз, Звено, ковач, писах през месец април. Този път бе затрупан, но с железен клин и желязна длъбна [чук] разбих". Както изглежда, дори квалифицирани занаятчии като Звено не са освобождавани от работа на строежите и по пътищата, поне в особени случаи като затрупан път.

Руският летописен свод "Повесть временных лет", съставен през ХI в. с използване и на старобългарски източници, наброява само по Долния Дунав ни повече, ни по-малко, а точно 80 града. Археологическите проучвания показаха вече, че данните никак не са преувеличени.

Строителството на укрепителните съоръжения, на градовете, на обществените сгради, аристократичните жилища, на частните домове е изисквало участието на огромен брой работници. Известна представа за необходимите

висококвалифицирани строителни работници

можем да получим от летописеца Теофан Изповедник. Той точно преброил работещите по възстановяването на Валентиниановия водопровод през 767 г., разрушен впрочем при славяно-аварските нападения над града. "Той [император Константин V Копроним (741-775)] събрал майстори от различни места, довел от Азия и Понта 1000 зидари, 200 мазачи, от Елада и островите - 500 тухлари, от самата Тракия - 5000 майстори строители и 200 майстори на керемиди." Необходимо е уточнението, че това са само майсторите. Разказът за построяването на "Св. София" уточнява, че всеки майстор води до 100 души дружина.

Ясно е, че само многолюдна държава е можела да се справи с огромното строителство в средновековна България, пред което бледнеят всякакви китайски стени. Сигурно ще се окажат напълно верни изчисленията, според които населението на Търновското царство по времето на цар Иван Александър е приблизително 2.5 млн. души. Ако прибавим и населението от днешната област Македония, от Югоизточна Тракия, от Тесалия, ще установим, че вероятно в същото това време, след средата на ХIV в., българите сме наброявали около 4 млн., т.е. точно толкова, колкото е населението на Англия по същото време ( Й. Андреев, 1992). Само при тези изчисления ще можем да си обясним данните от един доклад на францискански монаси от 60-те години на ХIV в., в който се обсъжда "много населената България". Само при такава численост на населението на България биха били възможни безбройните средновековни строежи.

От Плиска започва традицията

българските столици да смайват с мащабите и великолепието си. И ако там се залага на внушителните градежи с големи правилни каменни блокове, със скъпата тухлена стена, ограждаща владетелската резиденция, то Велики Преслав е проектиран и изпълнен като истинска имперска столица, която трябва да смае чужденеца. За да видим града именно през погледа на съвременниците му, ще трябва да се изтъкне непременно, че изграждането на Велики Преслав съвпада с времето на значителни промени във византийските градове, които губят внушителния си късноантичен архитектурен вид. Времето, когато император Зенон (474-475, 476-491) задължава префекта на Цариград Адамантий работилниците и магазините в портиците да облицоват фасадите си с мрамор "за да придават красота на града и да доставят удоволствие на минувачите" (Юстинианов законник, гл. 10, чл. 1), е безвъзвратно отминало. Византийските градове от IХ-Х в. са с преобладаващо малки често едностайни жилищни сгради, с криви и тесни улици, в които понякога градските квартали започват да функционират като отделни селища, а обществени сгради в провинциалните градове изобщо не се строят.

Превръщането на Търнов в град-модел за цяла Югоизточна Европа започва веднага след падането на Цариград под ударите на кръстоносците през 1204 г. През първата половина на ХIV в. укрепителната му система, цялостният му архитектурен изглед, градоустройството му вече се копират масово. Макар още да не са напълно ясни границите на града, вече е ясно, че обитателите на Търновград вероятно наближават 25 000. В същото време морските Цариград и Солун имат между 30 и 40 хил. жители (М. Шнайдер, 1949; О. Тафрали, 1913). В пълния си блясък "Царствуващият град Търнов" е смайвал пътешествениците също толкова, колкото и великолепният имперски Велики Преслав. Превземането и унищожаването на Търновград през 1393 г. спира развитието на града, когато той вече е световен град, равен на Цариград - по население, по значение, по архитектурен изглед.