28 юли 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Основна задача пред новото българско правителство и преди всичко пред новия министър на финансите е да направят незабавен реалистичен анализ на приходните и разходните парични потоци както до края на 2009 г., така и за 2010 г., с оглед да минимизират последиците от глобалната икономическа и финансова криза върху България. Анализът следва да бъде максимално обективен, без пристрастност или реваншизъм, и да отчете възможностите за подобряване събираемостта на данъците, както и съществените икономии, които могат да се направят. И в двете направления не са налице много резерви, тъй като при силен спад в производството у нас, респективно на износа с около 28-29% и на вноса с над 30%, е логично да намалеят и постъпленията от данъци, най-вече от ДДС. Наложително е да се провери какви възможности има пред държавата за продажба на активи и приватизация на дружества и дейности. В период на криза обаче не трябва да се бърза с продажбите, тъй като цените на активите са силно подценени.

Необходимо е

да се заложат и резерви

за подкрепа на финансовия сектор, ако това се наложи. Все още са налице възможности за реализация на балансиран бюджет през 2010 г., а за 2009-а бюджетният дефицит да бъде минимален - от 1 до 2,5%. Тези прогнози позволяват на държавата да опита да се справи сама, дори без споразумение с МВФ, а ако се наложи такова, да не се бърза със сключването му през т.г., а през пролетта на следващата, след излизане на данните за изпълнението на Бюджет 2009.

Ден, преди да се закълне като министър, Симеон Дянков заяви пред "Нова телевизия", че около 2 млрд. лв. липсват в Бюджет 2009. Те според него могат да се набавят по следния начин: около 1 млрд. лв. - от икономии от административни разходи чрез "орязване" на бюджетите на двете закрити министерства (МДААР и МИС) и реализиране на икономии от другите министерства, в т.ч. закритите агенции и т.н.; и още 1 млрд. лв. - от икономии на капиталови разходи, отделени от държавата, в т.ч. и чрез замразяване на АЕЦ "Белене", където досега са разходвани около 420 млн. лв. (които може да не са похарчени изцяло). Несъмнено трябва да се подобри контролът в разходването на парите за този крупен строеж, като е необходим обективен и задълбочен анализ в тази насока. Други около 800 млн. лв. според Дянков допълнително могат да постъпят от Агенция "Митници", като се пресече контрабандният внос и допълнително постъпят ДДС, мита и акцизи. Добре е, че е налице ангажимент

да не се съкращават заплати и пенсии

тъй като ще се намали потребителското търсене и кризата в производството ще се задълбочи.

Също ден, преди да стане премиер, Бойко Борисов обяви пред Mediapool, че плановете му по отношение на работата с еврофондовете са консултирани с Брюксел и проблеми не се очакват. Все още се обсъжда в кое ведомство да влезе Министерството на държавната администрация и административната реформа. Остава да се надяваме, че Борисов ще изпълни обещанието си "да не се съкращават читави хора от държавната администрация". Според него закриването на МДААР, което така и не успя за финализира намеренията си за въвеждане на електронни услуги в целия административен сектор, няма да създаде проблеми с усвояването на средствата от Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК). По нея до края на 2013 г. са предвидени над 180 млн. евро. С тях трябва да се повиши капацитетът на държавната и общинската администрация. Това е особено важно във връзка с дейността за кандидатстване по оперативните програми на ЕС, както и да се подобри работата на съдилищата, за които са най-честите критики от страна на ЕК.

Промените в ръководните органи по оперативни програми се съгласуват с Брюксел и това отнема време, което

може да застраши проектите

Според новия премиер закриването на МДААР е съгласувано с ЕК, а и прикрепянето му към друго министерство няма да отнеме време. Борисов твърди, че с представители на ЕК е консултирано и закриването на поста вицепремиер по еврофондовете. Занапред за тях ще отговаря лично министър-председателят, към когото ще се сформира специализирано звено за целта. Бенефициентите в лицето на бизнеса и общините се надяват, че тези структурни промени в работата с еврофондовете и прехвърлянето на ОПАК (вероятно към МТСП) няма да забави процедурите за кандидатстване и одобряване на готовите европроекти, а ще ги ускори. Приети проекти по мярка 123 на Програмата за развитие на селските райони през ноември и декември 2008 г. и януари-юни 2009 г. все още чакат разглеждане от комисия, а стотици одобрени проекти по различни оперативни програми са без сключени договори.

ГЕРБ изготви т.нар. Пакет антикриза от 15 мерки, но доколко те са реалистични и дали ще се изпълнят - времето ще покаже. Те се свеждат до:

* Преглед на разходите с цел приключване на бюджета за 2009 г. с положително салдо, което по предварителен анализ означава съкращаване на посочените разходи в размер на 2,1 млрд. лв. Налице са резерви по отношение размера на възможното съкращение на разходите и то вероятно ще е поне 0,5 млрд. лв. по-малко.

* Намаляване броя на министерствата с две и на административните разходи с 15% след функционален анализ на административните звена и структури. Идеята е добра, но са налице и някои резерви, които бяха изтъкнати.

* Създаване на процедури за ускорено възстановяване на ДДС (до един месец). Мярката е многократно обсъждана, но без наличието на финансова полиция, за която ГЕРБ засега не говори, е трудно приложима.

* Вливане на още 250 млн. лв. в Българската банка за развитие т.г. с цел

увеличаване на кредитите за производство

Тези пари ще са от фискалния резерв. Мярката е позитивна и продължава политиката на предходното правителство за стимулиране на малкия и средния бизнес чрез ББР.

* Намаляване на социално-осигурителната тежест с 2% за 2010 г. и с по 1% за всяка следваща година от мандата на правителството (общо 5%). Екипът на ГЕРБ се отказа от шоково намаление на осигуровките с 5%, което в период на криза не е разумно както от фискална, така и от социална гледна точка. Не случайно двата най-големи синдиката - КНСБ и "Подкрепа", остро възразиха срещу първоначалното намерение.

* Свързване на информационните системи на Агенция "Митници" и НАП. Тази мярка е рационална и изпълнението й е почти завършено. Вероятно до края на т.г. ще приключи, което ще даде резултат най-рано през следващата година.

* Преобразуване на Българския енергиен холдинг (БЕХ) в публично дружество и листване на 10% от акциите на борсата. Това ще осветли финансовите резултати на дружеството. По принцип е разумно БЕХ да е публично дружество, но наличието на миноритарни бъдещи акционери съществено няма да повлияе на финансовите резултати на холдинга.

* Сключване на договори за строителство до края на 2009 г. на два лота от магистрала "Тракия" и на още един лот през 2010 г. Сключване на договори за строителство на два лота на магистрала "Марица" до средата на 2010 г. В края на мандата на предходния кабинет лотовете на магистрала "Тракия" бяха обявени, а работата по обявяването им по автомагистрала "Марица" почти приключи. За милиони българи обаче остава убеждението, че досега не се направи необходимото поне тези две автомагистрали да бъдат завършени.

* Създаване на специализиран държавен орган за централизирано управление на концесионната дейност при строги правила за контрол (към МИЕ). Мярката е положителна. Остава да видим как ще работи този нов орган и как ще съчетае методологични и контролни функции. Понастоящем контрол осъществяват Държавната финансова инспекция и Сметната палата.

* Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед премахването на противоречивите и непрозрачни процедури, както и на понятието малки обществени поръчки, засилване на ролята и правомощията на АОП. Под "шапката" на АОП могат да преминат и концесиите, тъй като в много страни от ЕС и те са вид обществена поръчка.

* Анализ на икономическата изгодност от АЕЦ "Белене" и на нуждата от нови енергийни мощности на Балканите. По принцип не трябва да се избързва в тази насока. Впоследствие евентуалното им продължаване обикновено е многократно по-скъпо, тъй като се налагат препроектиране и нови конкурсни процедури. Не трябва да се подценява разрешението на ЕК за строителство на площадката на АЕЦ "Белене" и участието в него с 49% на германския концерн RWE.

Развалянето на международни контракти е рисково

по принцип.

* Съсредоточаване на мажоритарните и миноритарните дялове на държавата в холдингови структури с професионално и прозрачно управление. Мярката е изцяло позитивна и следва по-скоро да бъде приложена.

* Намаляване броя на лицензионните режими с 30%. Това е възможно, но в рамките на четиригодишен мандат, а не веднага.

* Намаляване на минималния начален капитал за регистрация на ООД до 1 евро. Тази мярка е позитивна, но за малки стопански субекти - ЕТ и ООД, но за АД и най-вече финансови дружества, изискващи лиценз от БНБ и КФН, е неприложима.

* Улесняване на чуждестранни инвестиции в България чрез одобряване на услугата "обслужване на едно гише" на Българската агенция за инвестиции (БАИ); увеличаване правомощията на БАИ в посока по-активно взаимодействие с министерствата; намаляване на прага за инвеститори, чиито проекти могат да се подпомагат от държавата. Мярката е рационална, но е трудно изпълнима във всички звена на централната ни администрация. Не е ясно дали тя ще обхване и общинските администрации.

За 480 000 лева без ДДС пловдивската фирма "Бибов и Ко" ще извърши до края на годината реконструкцията и ремонта на Археологическия музей в Пловдив. Дружеството бе избрано за изпълнител на втория етап от продължителния ремонт. Въпреки финансовата криза община Пловдив изпълнява капиталовата си програма, в която са заложени бюджетни средства за преустройството на музея, съобщи изпълняващият длъжността кмет Петко Атанасов.

В първия етап от ремонта и реконструкцията за първи път в 125-годишната си история Археологическият музей се сдоби с административен корпус, обясни директорът му Костадин Кисьов. До 1930 г. сградата е била данъчно агентство и не е подходяща за музей. Чак сега е изградено фондохранилище и лаборатория за реставрация и консервация, както и лекционна зала.

Вторият етап включва ремонт и укрепване на старата част на сградата, където музеят се помещаваше до момента. С вътрешно преустройство ще бъдат обособени шест експозиционни зали, където ще намерят място Панагюрското съкровище, сребърните и златните находки на тракийските царе от село Дуванлий, както и по-голяма част от стоте хиляди експоната, с които музеят разполага, обясни Кисьов.