4 април 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Държавите членки обикновено получават пари за инфраструктура в размер на 2,5% от БВП. Това означава, че финансирането от Евросъ-юза през следващия програмен период ще е приблизително същото като през този - 2 млрд. евро.

Само за Северозападна България са планирани ин-фраструктурни проекти за 3 млрд. лв. Инвестицията ще обезпечи трафика от Дунав мост 2, който още през първата година се очаква да надхвърли 100 хил. превозни средства.


04.04.2012 г., с. 12
Трайков спори с премиера за каспийския газ
Бившият икономически министър Трайчо Трайков влезе в задочен спор с премиера Бойко Борисов заради обсъжданите доставки по море на каспийски природен газ. Диверсификацията на газовите връзки чрез внос от Азербайджан е проект, по който се работи от 2009 г, заяви Трайков в сутрешния блок на Би Ти Ви. Той обясни, че става дума за газ, който да се транспортира до грузинско пристанище, където да се компресира и пренася с танкери. Ден по-рано премиерът Борисов заяви, че до момента реално никой не е работил по проект за диверсификация.

Трайков заяви, че за разлика от Румъния у нас се работи по по-евтин проект за компресиран, а не втечнен газ.

„До момента напредъкът и по двата проекта е малък, тъй като Азербайджан предпочита сухоземния маршрут през Турция, за който вече има договореност", каза още Трайчо Трайков.

Бившият министър уточни, че „капаните", за които беше обвинен, че е поставил пред Делян Добрев, са се оказали постижими цели. Сред тях са отказът от „Белене" и по-ниската цена на газа. Според думите му няма проблем готовият реактор от „Белене" да бъде монтиран на площадката в „Козлодуй".

Трайчо Трайков отрече слуха, че ще се присъедини към партията на Меглена Кунева. „В момента си почивам", заяви той.


04.04.2012 г., с. 14-15
Милен ВЕЛЧЕВ:
Всяка власт губи част от разсъдъка си преди избори
Сега е нап-добрият момент за емитиране на външен дълг
Какво щеше дa npaвu държавата в окото на кризата, ако бяхме вдигнали пенсиите?
Интервю на Цвета ДИНКОВА с бившия финансов министър за управлението на бюджета и политическата логика в България

Милен Велчев е роден на 24 март 19бб г. в София.

От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. известен е съставяната на българските брейди облигации с еврооблигации с фиксирана лихва. През януари 2013 г. трябва да платим общо 900 млн. евро по част от този дълг.

В 40-ото народно събрание е депутат от НДСВ, заместник-председател на комисията по бюджет и финанси, член на комисията по икономическа политика.

От началото на тази година е начело на представителството на руската банка ВТБ у нас.

- Г-н Велчев, вече като представител на руска банка какво мислите за решението да се спре проектът за АЕЦ „Белене"?

- Аз не бих си позволил да опонирам на това решение, без да разполагам с всички факти, които има правителството. Струва ми се, че в перспектива България ще има нужда от допълнителна мощност, но е въпрос на отговорно решение откъде да дойде тя. Ние с вас знаем част от фактите, но не всички.

- Навремето, когато бяхте министър, как ви изглеждаше този проект?

- Навремето, когато на заседание на Министерския съвет ни увериха, че ще струва 2 милиарда, изглеждаше много перспективен.

- А защо още тогава не взехте окончателно решение да се реализира проектът?

- Ако говорим за периода до 2005 г, смятам, че беше направено всичко възможно. Решението беше обявено през 2002 г. До 2005 г. нямаше какво повече да се направи извън това, което

така или иначе беше направено. По-скоро този въпрос трябва да бъде зададен на предходното правителство и на сегашния кабинет. Той можеше да вземе своето решение и по-рано.

- финансовият министър Симеон Дянков каза, че ще емитира еврооблигации, за да погаси плащанията през януари 2013 г. Сега добър момент ли е?

- Сега е може би най-добрият момент от началото на мандата на това правителство. Това е така, защото и лихвите по считаните за безрискови германски облигации са на най-ниско равнище, и рисковата надбавка за България е по-ниска от когато и да било от началото на финансовата криза. В момента страната може без проблем да емитира значителна сума еврооблигации при лихва между 4,5-5,5 на сто в зависимост от тяхната срочност.

- Това е с около 3-процент-ни пункта по-ниско от лихвеното ниво, което вие договорихте през 2002 г, нали така?

- Между 2 и 3 пункта, но сравнението е безсмислено, защото

през 2002 година и германските облигации бяха с много по-висока доходност, и държавният дълг на България беше 60 на сто от БВП, а не 15 процента, както е сега.

- На последния търг за държавни ценни книжа на вътрешния пазар доходността падна до около 2,5%. Има експерти, които твърдят, че това е нереално ниска лихва и всъщност Министерството на финансите извива ръцете на банките и пенсионните дружества. Така ли е?

- Дали тази доходност е резултат на извиване на ръце, могат да ви кажат пенсионните дружества, банките или Министерството на финансите. На мен лично ми изглежда доста нереална, но на ограничения ни вътрешен пазар

често се случват аномалии. По-важното е, че и да е реална, и да не е тази доходност, пазарът ни няма капацитет да предостави такава сума, от каквато има нужда финансовото министерство.

- Кой е по-добрият вариант за финансиране на дълга - комбинация от три източника: ДЦК, пари от фискалния резерв и малка външна емисия или да се финансираме изцяло на външните пазари?

- Няма нищо лошо да има няколко източника и да се използват възможностите за евтино финансиране на вътрешния пазар. Тук трябва да се внимава да не се обезкръви икономиката от така необходимите й капитали, фискалният резерв е използван многократно за финансиране на бюджетния дефицит през последните три години. Засега не се е случило нищо страшно, но не е разумно той да бъде сведен до санитарния минимум.

- Прекалени ли са критиките към използването на резерва?

- Смятам,че първоначалната идея да се инвестират до 70 на сто от Сребърния фонд, който е част от фискалния резерв, беше критикувана с основание. В резерва не е останало много над това, което има във фонда за пенсии, и ако изхарчим по-голямата част и от него, губим гъвкавост в управлението на финансите на държавата.

- Колко пари трябва да има във фискалния резерв?

- В бюджета е заложена цифрата от 4,5 милиарда лева в края на годината. Решението на парламента е това да е минималното ниво. Това е уместно и ако не бъде спазен този минимум, това ще създаде известно недоверие у инвеститорите.

- В интервю за „Преса" Асен Ошанов ви критикува, че сте провалили втори ман-

дат на царя, защото не сте отпуснали повече пари за пенсии в предизборната година. Според него тогава фискалният резерв е имал тази възможност.

- Мисля, че това са необосновани твърдения на хора, които не могат да се похвалят с необходимата подготовка по икономика. Ако това беше вярно, как тогава ще обясним, че тройната коалиция, която вдигна пенсиите с повече, отколкото имаше икономическо основание, не спечели втори мандат? А какво щеше да прави държавата в окото на финансовата криза, ако през 2005 г. бяхме удвоили парите за възрастните и през следващите четири години се беше стигнало до такова кръвопускане на държавните финанси?

- Тогава имаше ли натиск върху вас да вдигате пенсии?

- Не, нямаше.

- ГЕРБ обаче заявиха, че може да вдигнат пенсии в края на мандата си. Това разумно ли е в този момент?

- При положение че три години са били замразени, сигурно е редно и пенсионерите да почувстват нещо от икономическото чудо на този мандат.

- Преди изборите има ли опасност да се направят неразумни харчове, които да разклатят прословутата ни финансова стабилност?

- Да, има. Всяко правителство губи част от разсъдъка си в навечерието на изборите и рискува да вземе неразумни решения, които изглеждат политически удобни. Надявам се, че това няма да се случи в края на този мандат.

- Вие изгубихте ли разсъдъка си в навечерието на изборите през 2005 г.?

- Мисля, че успях да си го опазя.

- В политически план кое ви се струва по-вероятен сценарий - коалиция ГЕРБ-БСП или ГЕРБ-Меглена Кунева?

- За съжаление в България политическата логика рядко успява да превъзмогне личните предпочитания на политическите лидери и затова

аз съм се отказал да я търся в коалиционните решения.

- Защо е така? Чипа ли трябва да си сменим?

- Не знам защо е така. Може би живеем прекалено на юг.

• Защо няма инвестиции в България? Заради недобра политика, имам предвид „случки" като тази в Катар, или защото обективната реалност е такава?

- Причините са комплексни. От една страна, имаме право да се гордеем, че кризата при нас не е толкова дълбока, колкото в Гърция, Румъния и Унгария. От друга страна, виждаме, че Естония например не се нуждае от такива оправдания. Там успешно преодоляха кризата и държавата продължава да привлича сериозни инвестиции.

- Значи ние сме си виновни, но не съвсем?

- И ние, и международното положение сме виновни.

- Сега очакваме от вашата банка големи инвестиции. Поне такива бяха заявките.

- Работим денонощно по въпроса.

- Кое е по-добра покупка -товарните превози на БДЖ или БТК?

- Всяка сделка е достатъчно изгодна, ако я направиш на разумна цена. Но предлагам да не търсите в думите ми подтекст, който да е приложим към споменатите от вас сделки, защото нямаме навика да коментираме неща, които не са се случили.

- Ще има ли променено отношение на руснаците към България след последните политически решения тук?

- Това не мога да кажа, защото не съм бил съпричастен към разговорите между Борисов и Путин, нито към разговорите на министър Добрев в Москва. Не зная реално колко са разочаровани представителите на руската държава.

- Иван Костов заяви, че „Газпром" е намалил цените не от специални чувства към България, а заради ниската цена на синьото гориво на международните борси. Съгласен ли сте?

- Това е некомпетентно твърдение. Всички знаят, че в Европа газът не се търгува на борси, а се договаря двустранно с „Газпром" или други доставчици, каквито в България няма. Нищо не задължаваше „Газпром" да намали цените с 11% и затова министър Добрев заслужава сериозни поздравления. Не прави чест на Костов да неглижира заслугата му.

- финансовото министерство пише законопроект за лихвена ваканция по дългове към държавата. Това добра идея ли е?

- Не знам дали реално се обсъжда тази идея. Аз обаче не мога да я одобря по същата логика, по която винаги съм бил против данъчни амнистии във всякакви форми. Не смятам, че е разумно да се изпраща сигнал, че който не е коректен към държавата, ще бъде поощрен за това, а който си е плащал стриктно - ами, да не е плащал.

- Как да се справим с не-плащането? То е навсякъде, вижте данните за междуфир-мената задлъжнялост.

- И държавата за съжаление не е винаги коректна в плащането на сметките си. На първо място държавата трябва да дава пример на частния сектор. От друга страна, правителството трябва безкомпромисно да преследва тези, които не са коректни към бюджета. За междуфирмената задлъжнялост най-доброто решение е облекчаване на процедурите по несъстоятелност.

- Може ли да се направи нещо в данъчната политика? Примерно да се свали ДДС в края на мандата?

- Аз винаги съм бил привърженик на по-ниското данъчно облагане и се гордея с постиженията на НДСВ в тази област. Оттук нататък винаги, когато бюджетът има възможност да намали някой данък, който е висок, трябва да го прави. Така се подобрява бизнес средата. Отделен е въпросът дали ДДС е най-добрият кандидат за сваляне, след като социалните осигуровки продължаватда бъдат сравнително високи.

Миналата седмица по график трябваше да говоря на моите студенти за САЩ от първата световна икономическа криза (1929-1933

г.), предизвикана от администрацията на президента републиканец Хувър, до сегашната, „сътворена" от тази на републиканеца Буш-младши. А какво прави редом с тях и името на Дянков?

Ами много просто - той плътно следва тактиката им за „неуправление на кризата"

и стимулиране на спекулативните инвестиции за сметка на производствените. Аналогична е тактиката и на самата Световна банка, на която Дянков е прилежен питомец.

Впрочем това е въпрос на самата философия (а оттам и на идеологията) на републиканците в САЩ. Те издигат в култ индивидуализма и го противопоставят на солидаризма. Или ако перифразирам Остап Бендер, според тях делото по спасяване на давещите се (в кризата) е в ръцете на всеки един от давещите се. Който изплува, оцелява. Който не - лека му пръст.

А през това време държавата стои отстрани и просто отчита колко (малко) са оцелелите и колко (много) са се удавили.

В най-тежките времена на кризата от 1929-1933 г. например Хувър не се отказва от двата основни постулата на републиканците. Първо, че изобщо не е ра-

„просперитетът е зад ъгъла"

Защото когато на 30 април изтече срокът на плащане на данъците, хазната пак ще се препълни, а България, за разлика от съседна Гърция например, пак ще процъфти.

Всъщност тя вече „цъфна". И не само в Мадан и Кърджали, но дори и на „Витошка", където не спират да се роят затворените магазини. И във всичките луксозни квартали, където пред апартаментите отчаяно събират прах табелите „Продава се".

Ето че дойде редът и на един от най-великите американски президенти - демократа франклин Рузвелт. Неговата философия е диаметрално противоположна

бота на държавата „да облекчава частни институции и отговорностите им към обществото". И второ, че ако тя само стои и гледа как те ще се оправят, „просперитетът" ще дойде от само себе си, защото е „зад ъгъла".

Абсолютно по същия начин разсъждаваше и Буш-младши. Да живей „индивидуалната инициатива", да правят частниците каквото си искат, а администрацията пак да стои отстрани, докато те се оправят. В резултат за втори път след Хувър САЩ се превърнаха в „Америка на брокерите" а не на производителите. И когато „брокерската Америка" се срути, закономерно дойде и финансовата криза.

И пак абсолютно по същия начин разсъждава и Дянков. „Няма нищо притеснително във финансовото състояние на държавата", самоуверено лъже той. Държавата ни не е в криза, обратно - тя е островче на финансовата стабилност.

Трябва само да минат първите три месеца от годината, в които нормално разходите са повече от приходите, и

на републиканската - държавна намеса, държавно регулиране и държавно планиране на икономиката и в частност на финансите.

Какво каза на работниците от ОЦК-Кърджали премиерът? Че това било частно предприятие и той не можел да направи нищо.

А какво каза на „частниците" в Америка Рузвелт още през далечната 1933 г? Че държавата поема гаранции за спазването на въведения от него Кодекс за честна търговия

И ако те не се съобразяват с минималното почасово заплащане, редовното изплащане на възнагражденията на работниците, социалното им осигуряване и т.н., предприятието им може да престане да бъде частно, а те да се окажат зад решетките.

Социализъм, а? Не, просто адекватни мерки за излизане от кризата и край на робската експлоатация от страна на самозабравили се частници.

Какво каза Дянков за Сребърния фонд? Ами че ще го развърти през борсите.

А какво направи преди 80 години Рузвелт? Ами тъкмо в годините на кризата чрез закон за социалното осигуряване създаде федерален (САЩ са федерация) пенсионен фонд, в който участват не само работници, но и работодатели. И ако някой „частник" не се съобрази със закона, предприятието му се прибира от държавата, която започва да му търси нов собственик, а старият отива на съответното „топло" място.

Национализация, а? Не, отново просто адекватни мерки за излизане от кризата.

Какво каза още Дянков? Че пари за индексиране на заплати и пенсии няма, но такива за бонуси на държавната администрация - в изобилие. И ги раздаде без капка свян.

А какво направи Рузвелт? Ами с един от първите си закони - за икономиите, съкрати с 15 процента възнагражденията на цялата държавна администрация (чиновници, армия, полиция). И рече - ако не ви харесва, довиждане, безработни мераклии за местата ви - бол.

Какво упорито не иска да направи Дянков? Ами да извади на светло поне част от сивата икономика чрез данъчна амнистия.

А как постъпи Рузвелт? Ами отмени т.нар. сух закон, който забраняваше производството и търговията с алкохол. И рече на нелегалните производители и търговци - идвате в данъчното, плащате си всичките акцизи, такси и т.н. и си отивате „чисто бели". А пък приходите от тия ваши „доброволни вноски" ги насочвам към програмите за преодоляване на безработицата.

А как Рузвелт сваля безработицата? Ами с една проста, но ефективна мярка

- като създава Администрация за обществените работи и й възлага да организира проекти за осъществяването им. Първият

- за развитието на долината на река Тене-си, привлича в строителството на вецове близо 1,5 млн. души. И те престават да бъдат безработни.

А Борисов и Дянков? Ами в условията

ПРЕДИ ГОДИНИ

на криза и безработица се отказват от изграждането на АЕЦ „Белене", което иначе също би погълнало достатъчно много работна ръка.

Тук някак си естествено възникват поне два въпроса. Първият е: кое е по-изгодно - да плащаш помощи за безработица на 40 000 души (колкото щяха да бъдат заетите в изграждането на АЕЦ „Белене"), да ги наемеш на трудов договор, за да я построят, или пък да платиш 1 млрд. евро обезщетение, колкото искат руснаците? Оставям на икономисти да отговорят.

Вторият - случайно ли решението за замразяването на проекта „Белене" дойде тъкмо след визитата у нас на държавния секретар на САЩ? И случайно ли плъзна слухът, че на мястото на ядрената централа ще градим газова (на шистов газ, де) централа? Тук пък оставям отговора на иначе уж много „прозрачните" управници от ГЕРБ.

И вървя по-нататък. А какво от началото на кризата до сега не каза (и не направи) Дянков? Ами всичко онова, което през 30-те години каза (и направи) Рузвелт.

И с което остана в историята не само на САЩ, но и на света със своя „нов курс". Който сега Обама се опитва да възроди в новите условия. Справка - частното автомобилостроене в Детройт, спасено благодарение на активната държавна намеса.

А Дянков очевидно или просто няма да остане в историята на „кризисна България", или пък ако го стори, ще е в ролята не на спасителя, а на нейния ликвидатор.

В замяна на това обаче - с вид и самочувствие на яйце, снесено от щастлива кокошка.

Посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик одобри по БНТ решението на Бойко Борисов да не се строи АЕЦ „Белене". А после увери, че неговата страна не е повлияла на нашия премиер, който „сам взема своите решения след внимателно обмисляне".

Първото изявление на г-н Уорлик е правилно, тъй като г-н Борисов обича да му казват congratulations (бел. прев. - поздравления).

Второто обаче е излишно. У нас е широко известно, че Бойко Борисов взема и оповестява решения, без да бърза, след всестранно и зряло претегляне и воден от едничкия национален интерес. И децата знаят, че той, обмисляйки, търси експертни мнения, съветва се с министрите, зачита парламента, вслушва се дори в идеите на опозицията и в пулса на общественото мнение.

А г-н Уорлик вика: „Сам взема решения..." При цялото уважение към него, към длъжността му и към страстта му да се изказва по всеки един въпрос, нека му пожелаем занапред да не ни съобщава чак толкова очевидни и всеизвестни неща.


04.04.2012 г., с. 18
Защо енергетиката е под напрежение
Първата стъпка към бързи решения в отрасъла е да спрат хаотичните и разнопосочни коментари
Валентин СТОЯНОВ

Много поучителен е следният анекдот. Ако Александър Бел и Томас Едисън възкръснат през XXI век, първият на практика няма да познае телефонията и ще се изуми от начина, по който неговото изобретение е еволюирало от създаването си до днес. На втория обаче съвременната електроенергийна система ще му изглежда сравнително позната и концептуално няма да се различава от тази преди един век.

Един от изводите тук е, че става дума за изключително консервативна система със своя логика, утвърдени принципи и обективни характеристики, които не подлежат на идеологеми или политическо вмешателство. Тя обаче трябва да е именно такава, за да бъде по-устойчива на шокове - в противен случай ще спре да функционира адекватно

и да изпълнява задачите си.

Друга нейна присъща черта е изключителната й комплексност от техническа, регулаторна, социална и финансово-икономи-ческа гледна точка. И третият

важен момент е, че с енергетиката не трябва да се правят експерименти, защото без нея са немислими съвременните живот и икономика.

Точка на кипеж

В последно време обаче ставаме свидетели на лавина от проблеми, която залива сектора и която потенциално може да доведе до изключително тежки последици. Все по-ясно е, че българската енергетика е изправена пред множество сериозни предизвикателства, които неизбежно се отразяват върху стопанското развитие, социалния мир, а потенциално и върху националната сигурност. Примерите в тази насока са много.

Неотдавнашната стачка на миньорите изненада и правителството, и обществото като цяло. Постфактум може да има всякакви анализи и коментари, но истината е, че протестите в мини „Марица-изток" бяха неочаква-ни, а последиците - много сериозни. Включително се стигна до спиране на износа на електроенергия и лъснаха много нели-цеприятни истини за капацитета и състоянието на генериращите

ни мощности и студения резерв.

В продължение на месеци протести срещу шистовия газ заливаха с по-голяма или по-малка интензивност цялата страна. Реален дебат и аргументи на практика липсваха, но протестиращите постигнаха целите си поне на този етап.

Ако имаха по-голяма членска маса и възприемаха този подход като начин за решаване на проблемите, най-вероятно на улицата щяха да излязат и организации, подкрепящи ускореното развитие на ВЕИ сектора (бел. ред. - възобновяеми енергийни източници) или на мерките за енергийна ефективност. За сметка на това представители на тези подотрасли са доста активни медийно и често изразяват недоволството на свои членове по въпроси от нормативен, регулаторен, финансов и технически характер.

На практика конфликтите са ежедневие и сякаш не минава седмица без поне един сериозен скандал в българската енергетика. Това касае и обществени поръчки в бранша, и регулаторната база, и кадрови промени, и прословутите големи проекти, и въпроса за постоянно растящите цени. Списъкът със сигурност

може да бъде продължен.

В системата сякаш са създадени множество дисбаланси, които заплашват нормалното й функциониране и водят до социално напрежение. Същевременно потребителите се сблъскват с все по-високи цени на тока и газа, със съмнения за картели и с голяма несигурност за бъдещите параметри на енергийните доставки. Имаше едно хубаво определение за фактите като „упорити неща", а фактите за голямата картина в българската енергетика са тези и те не са съвсем лицеприятни.

Други непремерени твърдения са тези за „намаляване цената на газа до два месеца" - без обаче за това да има ясно потвърждение от страна на доставчика. Нещо като слагане на тигана, преди да си хванал рибата. В подобен стил са декларациите как до няколко месеца ще е готова еди-коя си газова връзка - без обаче да има избран изпълнител, да са довършени проектантските дейности или четирисе-зонния ОВОС (бел. ред. - оценка за въздействието върху околната среда). Примерите в тази посока са много и заливат публичното пространство постоянно.

Цялото това говорене в аванс, противоречивите изказвания на непрофесионалисти, както и изявленията, които в крайна сметка не водят до реални резултати, само дистанцират обществото и създават основа за разочарование. А това в крайна сметка се отразява лошо и на българската енергетика, която иначе продължава да е поле за експерименти и външни влияния.

И все пак решения

В мениджърската практика съществува понятието quick wins (може да бъде преведено като „бързи победи"). То се използва за относително бързи и евтини решения, прилагани в сектор, нуждаещ се от възстановяване. Тъй като енергетиката е такъв сектор, а до края на управленския мандат остава година и малко, именно няколко quick wins могат да свършат работа.

Първата такава мярка е спирането на хаотичните и често противоречиви коментари по всевъзможни енергийни въпроси. Достатъчен тук е един-един-ствен говорител в правителството. На следващо място трябва да бъде ясно, че потребителите в България искат преди всичко ниски цени, сигурност на доставките и качество на снабдяването. Част от големите решения на тези проблеми са свързани с газовата диверсификация, от която се очаква да доведе до намаляване на цените. По-нататък трябва да поставим развитието на ядрена енергетика, която да продължи да осигурява необходимите ни количества евтина базова електроенергия за десетилетия напред, както го прави вече 40 години в България. Важно е и оползотворяването на местни ресурси.

Един от тях е енергийната ефективност, а в комбинация с останалите това може да увеличи енергийната независимост на страната. Последното не означава непременно „ниски цени" (което поне социолозите сочат като основно очакване на обществото от енергетиката), но е важно от политическа гледна точка.

И накрая да напомним нещо, което често се забравя. Всички тези решения са в нашите собствени ръце - никой отникъде няма да дойде и да ни реши проблемите. Затова нека не позволяваме идеологии, плитки политически внушения и до-ктринерско мислене да надделеят над здравия разум, защото и енергетиката има свой предел на поносимост.