4 април 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Над 120 млн. евро ще е инвестицията в Sofia Ring Mall, съобщиха компаниите зад проекта - гръцките Danaos Group и Fourlis Group. Над 40% от средствата ще са собствено участие, за останалите Вече е договорен заемен ресурс. Търговският център ще е с обща разгъната площ 172 хил. кв.м и отдаваема част 69 хил. кв.м. Магазинът на IKEA е разположен на 30 хил. кв.м. Общо магазините в мола и мебелната верига ще се обслужват от паркинг за 3500 автомобила.

„Лукойл" за освобождаване от несвойствени дейности, която е приета още през 2005 г. и се провежда в целия свят.

Портфолиото

От рафинерията заявиха, че предстои да се проведе открит инвестиционен търг за продажбата на четири непроизводствени имота нейна собственост. Всички те са на територията на област Бургас. Процедурата ще се проведе от GVA Sollers Solutions, която е избрана от „Лукойл Нефтохим Бургас" за консултант след проведен конкурс. Минималната цена, която от петролната компания очакват да получат за имотите си, е 5.24 млн. евро.

Обектите, за които ще се наддава на 7 юни, са балнеоцентър във вилна зона „Минерални бани" край Бургас, жилищна сграда в квартал „Изгрев", почивна станция в с. То-полица и къща в Черноморец. Участниците в търга могат да играят както за всички, така и са всеки от имотите поотделно.

„Предложените цени трябва да надвишават първоначалната, а за участие в процедурата желаещите трябва да внесат депозит от 10% от първоначално определената стойност на имота", обясни Добромир Ганев, управител на GVA Sollers Solutions.

Цените

Най-висока начална цена е за балнеоцентъра - 3.55 млн. евро, който е и най-големият обект от портфолиото.

положена на терен от 20 дка, има 94 стаи и ВИП крило. Първоначалната цена от 1.2 млн. евро е за 17-етажната жилищна сграда. В момента тя изпълнява роля на общежитие за работниците на „Лукойл Нефтохим" и е с площ близо 6 хил. кв.м. Третият обект - почивна станция в с. Тополица, е оценена на 275 хил. евро.

Пететажната сграда е построена е върху 12 дка, има 25 самостоятелни стаи и туристическа спалня. Най-ниска е цената на сградата в Черноморец - 208 хил. евро. Тя е и най-малка - с площ от 300 кв.м и дворно място от едва 500 кв.м.

След продажбата на тези активи „Лукойл Нефтхим" ще търси купувач и на още два имота, но те са значително по-малки и с по-ниски стойности.

От дружеството планират и продажба на транспортни и железопътни активи. До момента като част от програмата са аутсорснати транспортни, логистични и ремонтни дейности.

Бисера Станева



04.04.2012 г. , с. 22
Проектите за бизнес инкубатори могат да бъдат подкрепени с до 1.5 млн. лева
Подкрепата на проекта от общината или областната администрация му дава конкурентни предимства при оценката
В предишното приложение „Европейски проекти", публикувано на 29 март, ви разказахме какво представляват бизнес инкубаторите, какви са предимствата за бизнеса и къде ще бъдат изграждани в страната. В продължението ще прочетете повече информация за новата схема по оперативна програма „Конкурентоспособност", свързана с финансиране на бизнес инкубатори, кой може да кандидатства и какви субсидии може да получи.

През второто тримесечие на 2012 г. по програма „Конкурентоспособност" отново ще бъде обявена схема за прием на проекти за създаване на регионални бизнес инкубатори. Предвиденият общ бюджет е в размер на 10 млн. евро. За субсидиране на проекти, свързани с подобряването на националната бизнес среда чрез изграждане на бизнес инкубатори, могат да кандидатстват мрежи, организации, местни и регионални власти, НПО, консултантски фирми, съществуващи бизнес инкубатори, научноизследователски организации, включително университети и институти.

Какъв е размерът на отпусканите субсидии

Одобрените кандидати ще бъдат подкрепени с до 70% от частта на проект за инвестиции и до 90% за оперативна дейност и услуги, но не по-малко от 200 хил. лв. и не повече от 1.5 млн. лв. Ще се финансират разходите за изработване на инвестиционни проекти, строителство и строително-монтажни работи за изграждане, преустройство или разширяване на сгради за нуждите на нови или вече съществуващи бизнес инкубатори. Освен това ще се покриват и разходи, свързани със закупуване и въвеждане в експлоатация на дълготрайни материални активи, необходими за оперативната дейност, и предоставяните услуги от бизнес инкубаторите, принос в натура, включващ предоставяне на земя или застроен недвижим имот за целите на проекта, създаване на интернет страница на бизнес инкубатора, както и разходи за създаване на виртуални бизнес инкубатори.

По схемата ще се финансират до 90% от възнагражденията на лицата, нает персонал, зает с управлението и координацията на дейностите на бизнес инкубатора и режийните разноски, като създадените нови работни места по проекта следва да бъдат заети за срок от 3 години след приключването му.

Как се оценява проектът

Техническата и финансовата част на всеки проект ще се оценява с точки, като максималният сбор е 100. Важно е кандидатстващите организации да докажат, че имат опит в изпълнението на дейности, свързани с подпомагане създаването и развитието на стартиращи предприятия, опит в предоставянето на информационни, консултантски, обучителни и други специализирани услуги за малките и средните предприятия. В проектите ще се описва и съществуващата материално-техническа база, с която разполага организацията кандидат (включително земя, сгради, съоръжения и оборудване), които ще ползва инкубаторът.

Не без значение е и институционалната подкрепа, която има проектът на регионално ниво - ако към предложенията се приложат писма за подкрепа - от местната власт, например областната администрация или общината по място на реализация, а също и от регионални сдружения на бизнеса или други важни за региона институции, проектът ще получи по-висока оценка.

Управленският и административен екип на бъдещия бизнес инкубатор също трябва да се състои от специалисти и експерти, които да докажат документално своята подходяща квалификация и опит в предоставянето на бизнес услуги и работа с предприятия. Ако ще се създава изцяло нов инкубатор и персоналът ще бъде нает на по-късен етап, във формуляра трябва ясно да е описана визията за осигуряване на необходимите специалисти, които ще обезпечат извършваните от инкубатора услуги.

Обосновката и целите са ключово звено от структурата на проектите по оперативните програми и в тази част кандидатите трябва много добре да защитят необходимостта от създаване на бизнес инкубатора в конкретния регион според профила на предприятията по икономически сектори и съгласно съществуващите стратегически политики на европейско, национално и регионално ниво. Проектът трябва да отговаря на въпросите колко нови работни места се очаква да се създадат вследствие оперирането на инкубатора, ще се увеличили ли броят на стартиралите предприятия и фирмите, извършващи износ от региона, ще бъдат ли привлечени и как чуждестранни инвестиции на местно ниво, ще спомогне ли проектът за развитие на иновационната дейност „отглеждане" на компании. Механизмът по набиране и напускане на инкубираните предприятия трябва да бъде логичен и да показва, че изборът на фирми ще бъде извършен по прозрачен и равнопоставен начин.

Какви бяха трудностите досега

Оценката на проектите в предходната сесия на схемата за създаване и развитие на бизнес инкубатори затрудни държавната администрация. Факт е, че от крайната дата за подаване на предложения до публикуването на списъка с одобрени кандидати изминаха близо осем месеца. И това донякъде е разбираемо, защото макар и малко на брой подадени проекти (42), оценителите трябваше да прегледат огромен обем от съпътстваща разнородна документация. Ето защо е необходимо кандидатите да планират внимателно във времето изпълнението на своите проекти и техните бюджети, като проявяват съобразителност, творчество и гъвкавост при предварителната подготовка.

След "Атака" и последният съюзник на червените - ДПС, отказа да подкрепи вот на недоверие срещу кабинета за АЕЦ "Белене". Това обяви зам.-шефът на движението Лютви Местан след заседание на централното ръководство вчера. ДПС не участва в гласуването на решението за прекратяване на "Белене" миналата седмица. Според вчерашните обяснения на Местан това било заради неяснотата около изграждането на парогазова централа на същото място, а не заради АЕЦ-а. "Има много други теми, по които трябва да се разисква вот на недоверие - цените на горивата, състоянието на малкия и средния бизнес, това, че България гони първите места по ръст на безработица", коментира Местан. Така БСП остава сама в искането си за вот на недоверие заради провала в енергийната политика. "Категорично не сме притеснени от напъните на опозицията за искане на недоверие, най-вече на БСП, защото няма основания за такъв вот", заяви депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева. Според нея вотът е част от битката между Сергей Станишев и Георги Първанов в БСП, който поставял партията в разкрачено положение. Според Димитър Главчев БСП дължи отговор защо договорът за проекта "Белене" не е бил подписан толкова време. "Вместо договор с точно определена цена обаче се подписват N на брой допълнения към едно споразумение от 2006 г.", коментира Главчев. Той допълни, че идеята за референдум също е популизъм, тъй като Първанов имал 10 г. да го инициира, а Станишев - 4. Депутатите от ГЕРБ потвърдиха, че ще преразгледат мораториума за проучване и добив на шистов газ само 2 месеца, след като го наложиха. Днес парламентът ще гласува създаването на временна комисия, която да изготви предложението за отмяна.

35% от немските фирми не биха инвестирали в България, ако трябваше отново да избират място за вложения си. Това показва анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). За сравнение - през 2011 г. фирмите, които не биха избрали България за бизнес, са 21.5%. Според немските инвеститори най-големите слабости на България са неефективната държавна администрация, липсата на правна сигурност и прозрачност при обществените поръчки. Голям процент от анкетираните смятат, че не се вземат адекватни мерки срещу корупцията. Сред позитивите на България са ниската данъци, ниските разходи за труд, политическата стабилност, продуктивността на служителите, квалификацията на персонала във фирмите. 40% от анкетираните фирми определят икономическата ситуация в страната като по-скоро неблагоприятна. Едва 12% от запитаните дават добра оценка за нея. И все пак 39% от компаниите имат намерение да назначат повече служители през 2012 г., а едва 15% ще съкращават персонал. Немските инвеститори се оплакват от непрозрачната политика и корупция у нас още от 2005 г., когато за пръв път е проведена бизнес анкетата. През май 2010 г. премиерът Борисов се срещна с тях и им заръча да спрат да се жалват и да помогнат на България да заприлича на Германия. Заръката бе взета присърце и през юли фирмите от ГБИТК му изпратиха 101 мерки за подобряване на средата. Сред тях бяха промяна на закона за обществените поръчки, който допуска фирми да печелят търгове за пътища и улици, като си вдигат оценката с обещания за 100 години гаранция за асфалта, нов начин на изчисление на такса смет според количеството боклук, да се признава за разход покупката на служебен автомобил и на фирмата да се връща ДДС, но само за коли до 120 kW, не за мощни джипове. Към днешна дата много малка част от препоръките са изпълнени. По данни на БНБ германските инвестиции у нас през 2011 г. са на минус 54 млн. евро. Стокообменът между Германия и България през за 2011 г. обаче е достигнал рекордните 4.5 млрд. евро.

Борисов го обяви по време на посещението си в Тбилиси. "България ще търси финансова и експертна помощ от ЕК за доставка на газ от Азербайджан през Грузия. Въпреки хилядите приказки, които съм чувал за диверсификация, няма друга реална възможност освен тази", обясни Борисов в Грузия, като изтъкна, че досега не се е работило в тази посока. Бившият министър Трайчо Трайков обаче вчера опроверга премиера. "Диверсификацията на газовите доставки чрез внос от Азербайджан е проект, по който се работи от 2009 г.", обяви ексминистърът. Българският премиер всъщност говори за отдавна известния проект АГРИ (AGRI) - междусистемната връзка The Azerbaijan-Georgia-Romania Interconnector, за която трите изброени държави участнички се споразумяха още през 2010 г. Тогава се заговори, че към АГРИ могат да се присъединят и други страни, между които и България. Идеята на АГРИ е азербайджански газ да се доставя до специализиран терминал в Грузия, където да се втечнява и с кораби да се превозва по Черно море до терминал на румънския порт Констанца, а оттам след повторно газифициране да се транзитира към други страни през газопреносната мрежа на Европа. Впоследствие в проекта се включи и Унгария. Вече е учредена проектната компания AGRI LNG (втечнен природен газ) със седалище в Букурещ. Съдружници в нея с по 25% са румънската Romgaz, SOCAR (Държавната петролна компания на Азербайджан), GOGS (Грузинската петролна и газова корпорация) и унгарската МVМ. Смята се, че АГРИ ще пренася до 7 млрд. куб. метра газ годишно. Проектът по различни оценки ще струва между 2 и 5 млрд евро. Той ще е с доста по-малък капацитет от НАБУКО. От изявленията на премиера Борисов в последните дни се разбра, че той ще лобира ЕС да финансира проекта. Според него от отговора на Брюксел ще си проличи дали Европейският съюз иска реална диверсификация или "това са само лозунги". Борисов обаче чука на отворена врата. Преди него, още през януари т.г., еврокомисарят по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер се срещна с грузинския премиер Ника Гилаури и го увери, че ЕС има интерес Грузия, Турция и България да влязат в обща енергийна мрежа. Еврокомисарят отбеляза, че Румъния е по-активна от България и вече работи с Грузия и Азербайджан по проекта АГРИ. Вчера бившият министър Трайков поясни, че България за разлика от Румъния работи по проект за доставка с танкери на компресиран, а не за втечнен каспийски газ. Според него технологията с втечняване е по-подходяща за пренос на по-големи количества, но станциите за втечняване и регазификация са скъпи, а компресирането на газ е по-евтин вариант, но е по-подходящо при по-малки количества. Той призна, че до момента както АГРИ, така и нашият проект не са напреднали особено, защото Азербайджан предпочита сухоземния маршрут през Турция, за който вече има договореност.